РЕШЕНИЕ № 58
гр.Силистра,
18.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена
Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на Окръжния прокурор при ОП гр.Силистра Т.Ж., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД № 54 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 26/23.04.2019 г., постановено по
АНД № 39/2019 г., Дуловският районен съд е отменил Наказателно
постановление № 39-0000021/22.02.19 г., издадено от Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр.Силистра, с което на S.U./Ш.У./, роден
в Република Турция на 10.11.1980 г., е било наложено административно наказание
на основание чл.93б ал.4 т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за
нарушение на чл.7 §1 във връзка с чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП и чл.2 §3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО)№ 3821/85 и (ЕО)№ 2135/98 на Съвета
и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, по вид „глоба” в размер на 100 лева.
Производството
е образувано по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра,
подадена от неговия началник, с искане да бъде отменено обжалваното решение на ДРС
и след произнасяне по същество от настоящата инстанция, да бъде потвърдено първоначално
оспореното НП. Изложените оплаквания могат да бъдат преценени като довод за
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция, свързани
според касатора, с непълно и превратно обсъждане на доказателствата, довело до
неправилно приложение на закона. Поддържа се и довод за необоснованост на
съдебния акт, поради което се моли за отмяна на атакуваното решение и за потвърждаване
на НП.
Ответникът
по касация – S.U., турски
гражданин, действащ чрез представител по пълномощие адв.М.П. ***, не изразява
становище по жалбата.
Окръжният
прокурор намира за законосъобразно оспореното съдебно решение и, за
неоснователна касационната жалба. Дава заключение за оставяне в сила на съдебния
акт.
Производството
е по реда на Глава XII /чл.208 u сл./ АПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд, след
обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие
следното: Касационните основания, които
са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до неправилно приложение на
материалния закон /чл.63 ал.1 ЗАНН, вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК/ и за необоснованост. Последната, съгласно
изричния регламент на чл.348 НПК, не може да бъде касационно основание, поради
което не подлежи на обсъждане, вкл. в контекста на чл.220 АПК. Настоящият
контрол следва да се извърши на терена на касационните оплаквания и в
параметрите, зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
Констатираната, при извършена проверка на
22.02.2019 г., около 10.30 часа, по път I-7 Силистра - Шумен, на км. 47+793м. /пътно кръстовище
за с. Раздел/, простъпка, поставила в ход административнонаказателната
процедура с АУАН № 247788/ 22.02.2019 г. /чл.36 ЗАНН/ е описана като: „извършва обществен международен превоз
на товари /зеленчуци/, видно от Carnet Tir XZ830
… по маршрут Мерсин, Турция - Москва, Русия, с товарен автомобил марка
„Мерцедес Бенц 1840 LS36“, с рег.№ … и прикачено
ремарке, рег.№ …,
собственост на Sevri T…, оборудван с дигитален тахограф, марка
Continental
Automative 1381.*********, като на 30.01.2019 г. водачът е управлявал
5.01 часа без прекъсване, а превишението е 0.31 ч., видно от разпечатка на
дигитална карта на водача за 30.01.19 г.“ Актът е съставен и предявен на нарушителя непосредствено
след надлежно назначаване на преводач /арг.чл.84 ЗАНН, вр. с чл.142 НПК- л.6/, който
изрично е декларирал, че е превел цялото съдържание както на АУАН, така и на
по-късно връченото му НП, а санкционираният турски гражданин е разбрал какво
нарушение е извършил и какво наказание му е определено, както и че може в
7-дневен срок да обжалва НП пред съда. През същия ден е издадено и процесното
пред ДРС Наказателно постановление, с което за нарушение на чл.7§1 и чл.2 §3 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 и чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП, на ответника по касация
е наложено административно наказание, по вид „глоба“ в размер на 100 лева, на
основание чл.93б ал.4 т.1 ЗАвтП. На същата дата е упълномощен и адвокат М.П. ***,
който в нормативните срокове е обжалвал НП.
При горните фактически установявания,
районният съд е приел, че е нарушено задължителното изискване от чл.7 §1 от
Регламент № 561/2006, който съвпада като номерация с чл.7 /“Прекъсвания“/ т.1
от Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/ -
Ратифицирана със закон, приет от 37-то НС на РБългария /Обн.ДВ, бр.28/95 г./ на
30.01.2019 г., защото от разпечатката на тахографа се установява, че е
управлявал МПС непрекъснато от 13.15 часа до 18.16 часа, с което е превишил допустимия
максимален период за управление от 4.30 часа с 0.31 часа, вместо да ползва
задължителната почивка от 45 минути, или от поне 15 минути, последвани от
прекъсване от 30 минути всяко, разпределени през периода на управлението от т.1
/4.30 часа/. Въпреки това, съдът е установил, че още при съставянето на АУАН е
допуснато съществено нарушение на административнонаказателните производствени
правила, визирайки чл.42 т.3 ЗАНН, съгласно която разпоредба задължително с
фактическото обвинение следва да бъде предявено мястото и датата на извършване
на нарушението, което по отношение на мястото в случая, очевидно не е спазено.
В резултат на това нарушение и доколкото е установено, че извършваният превоз
на товари е международен - от Турция до Русия, преминавайки през България, ДРС
е счел, че липсва основание за приложение на Регламент (ЕО) №561/06, защото двете крайни дестинации са в държави, които
не са членки на ЕС, както и че нямало доказателства Турция да е страна по
Споразумението за свободно икономическо пространство. Освен това, съдът е
установил, че липсват каквито и да е доказателства за мястото на регистрация на
товарния автомобил, защото посоченото ТД като негов собственик, със седалище в
гр. Рейханле, Турция, не може да разреши горния въпрос, който несъмнено е с
правно значение по делото.
Това е така, защото съгласно чл.2 §2
от Регламент (ЕО) №561/06, последният се прилага, независимо от
страната на регистрация на МПС към превозите, извършвани в Общността; между
Общността, Швейцария и страните по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, какъвто не е процесният по делото превоз между Турция - Русия. От
друга страна с чл.2 §3 от Регламент (ЕО) №561/06 е регламентирано, че за международни
транспортни операции, извършвани отчасти извън посочените области в §2, вместо
Регламента се прилага AETR за:
а) превозни средства, регистрирани в Общността или в
страни, които са договарящи по АЕТR - за
цялото пътуване, или за:
б) превозни средства, регистрирани в трета страна, която
не е договаряща по AETR - само за частта на пътуването през територията на
Общността или за страните по AETR.
След справка в официалния сайт на
Икономическата комисия за Европа на ООН, под чиято егида е изработена
Европейската спогодба /AETR/, се
установява, че страни по нея са както България, на чиято територия е
констатирано нарушението, така и Турция, и Руската Федерация /www.unece.org/trans/maps/un-transport-agre ement-and-convention-21.html/ Следователно, предвид определящото обстоятелство за
приложимостта на горните разпоредбите по §3 на чл.2 от Регламента - мястото на
регистрация на процесния товарен автомобил, което като не е установено по делото
от АНО - касатор, лишава съдебните инстанции от възможността за преценка на
приложимостта на Регламент №561/06. В същото време, непосочването на мястото на
извършване на нарушението, ако все пак е установена месторегистрацията на МПС,
би могло да бъде преодоляно с прилагане на разпоредбите на АETR, с които в максимална степен е синхронизиран релевантния
за случая Регламент (ЕО) №561 /06, но и това не е така. Следователно, съответен
на закона е извода на съда за отмяна на процесното пред него НП, поради
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза от
АНО.
Доминиращото оплакване в касационната
жалба за нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от въззивната
инстанция, не се установява. Напротив, видно от мотивите на обжалваното решение
е, че всички доказателства са обсъдени задълбочено, в тяхната логическа връзка
и единство, което именно е довело до правилния краен извод за неустановеност на
факти с правно значение за решаване на спора. С оглед на изложеното, настоящият
състав приема, че атакуваното решение е постановено при вярно установяване на
относимите към предмета на доказване факти и след правилна преценка за
приложението на материалния закон. Ето защо, районният съд не е допуснал
твърдените касационни основания, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26/23.04.2019 г., постановено
по АНД № 39/ 2019 г. по описа на Дуловския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.