Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № ... от...2011г., постановена по НОХД .../2010г., Великотърновският районен съд е признал подсъдимия И. В. И., роден на ....1963г. в Г.В., с настоящ адрес в с.Г., У.”Хр.К.” № 35, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, с ЕГН * , ЗА ВИНОВЕН в това, че на ... г. в Г. В. Т., У. „Х. Б.” №19, .1, в метална огнеупорна каса държал боеприпаси: 45 бр. патрони калибър 9х18, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1, пр.2 и пр.6 от НК вр. чл.55, ал.1 и чл.36 от му НАЛОЖИЛ НАКАЗАНИЕ ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК СЪДЪТ ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното наказание ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ. Съдът ОСЪДИЛ подсъдимия, на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 52.00 лева, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от защитника на подсъдимия, адв.И. И. от В., в която се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и нейната явна несправедливост. Твърди, че при същите доказателства първоинстанционния съд е направил погрешни изводи. Липсва умисъл при извършване на деянието от страна на И. В. И., който не знаел за това какво количество патрони е трябвало да съхранява, не били взети мерки за предотвратяване на престъпление от общ характер и от органите на полицията ревизирали съхранението на оръжието, не е приложен чл.9 ал.2 от НК от Районния съд. Моли се за извършване на въззивна проверка и отмяна на присъдата,респективно произнасяне на нова оправдателна такава. В съдебно заседание е разпитан св.Х. Н. К. допуснат по искане на защитата, който в качеството си на полицейски служител и инспектор е извършвал проверки за правилното съхранение на място на оръжието и боеприпасите държани от подсъдимия. Пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник, адв.И. И. от В., поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокат И. излага допълнително доводи, свързани основно с това,че липсва умисъл при извършване на деянието. Иска от съда отмяна на осъдителната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен. Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, а наложеното наказание на И. – справедливо и съобразено с всички обстоятелства имащи отношение с личността на дееца и с обществената опасност на това престъпление. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – защитник на подсъдимия, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 6, вр. чл. 99 ал.1 НПК има право да обжалва актовете, които накърняват правата и законните интереси на подсъдимия. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното като фактология и изводи: На 07.09.1998 г. подсъдимия И. В. И. закупил боен пистолет CZ-83, кал. 9/18, сериен № ... и патрони за него Това той сторил в качеството си на управител на Рекламно издателска къща „БИ" ООД, Г. В. Т. като за целта му било издадено и разрешение под № .../17.08.2008 г. за закупуване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. След закупуването на оръжието, И. получил разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие. Последно срокът за съхранение и носене на пистолет CZ-83, кал. 9/18, сериен №... и на до 50 патрона за него бил продължен с разрешение №.../.../04.03.2009г. на РУ на МВР В. Т., със срок на валидност до 29.09.2011 г. На 08.07.2010 г.. при извършено претърсване и изземване в помещенията ползвани под наем от РИК "БИ" ЕООД, в Г. В. Т., на У. „Х. Б.в" №19, IV-ти корпус, в складово помещение и в метална каса ползвана, притежавана и отключена от И., били намерени и иззети пистолет CZ-83, кал. 9/18, сериен № ..., 79 броя патрони кал. 9x18 с маркировка на гилзата 10-98 и 16 броя патрони кал. 9x18 с маркировка на гилзата 10-93. Общото количество на боеприпаси намерени в касата възлизало на 95 бр. патрони. В хода на разследването по досъдебното производство и в заключението на вещото лице по допуснатата балистическа експертиза, изслушана по-късно в съдебно заседание, експертът е определил, че представените за изследване 95 бр. патрони, кал. 9x18 са годни за стрелба по предназначение. Същите съставляват боеприпаси. Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства: обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, писмените доказателства, изслушани експертизи и протоколите от досъдебното производство. Всички събрани по делото доказателства включително и заявеното от И. и разпитаният в съдебно заседание св.К. установяват описаната фактическа обстановка, с оглед на което първоинстанционния съд първоначално и настоящия състав сега я приемат за безспорна. Така описаното налага и извода, че подсъдимия е държал боеприпаси – 45 броя патрони калибър 9х18 без да има за това надлежно разрешение. Окръжният съд не възприема доводите изразени от защитника, адв.И. както в жалбата,така и по време на съдебното заседание пред въззивната инстанция, че липсвал пряк умисъл при извършване на деянието от страна на И. В. И., който не знаел за това какво количество патрони е трябвало да съхранява, държи или притежава. Напротив, видно от материалите по ДП № ЗМ -.../2010г. по описа на РУП В., лист 56 и следващите, той е получил Разрешение № ... от 17.08.98г. първоначално да закупи и пренесе, в последствие да съхранява и носи освен огнестрелното оръжие още и до 50 броя боеприпаси за него. Той освен че е придобил правоспособност за безопасно боравене с оръжие още и е бил запознат със законовите изисквания по охраната, съхраняването, употребата и отчетността на боеприпасите за което е попълнил и подписал Анкета-Декларация от ....1998г. Тогава е научил и за това, че не може да притежава и придобива повече боеприпаси от 50 броя. На подсъдимия И. е било издадено разрешително за закупуване на оръжие и боеприпаси, където изрично е записан разрешеният брой патрони – 50, преди издаване на разрешението е участвал в курс, а след това и е положил изпит, където е бил запознат с нормативната база. В този смисъл ВТОС счита за несъстоятелни твърденията на защитата, че подсъдимият не е знаел колко патрони е можело да съхранява, което да изключва и съставомерността на деянието от субективна страна. ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи: Подсъдимият И. В. И. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.339 ал.1 от НК, доколкото на ....2010 г. в Г. В. Т., У. „Х. Б.” №19, .1, в метална огнеупорна каса държал боеприпаси: 45 бр. патрони калибър 9х18, без да има за това надлежно разрешение. Това е така защото според разпоредбата на чл. 57 от ППЗКВВОБ за служебни цели юридическите лица и търговците могат да придобиват пистолети и револвери с дължина на цевта до 300мм, гладкоцевни пушки с дължина на цевта от 300 до 510мм и до 50 броя боеприпаси за всеки калибър и модел огнестрелно оръжие.Според чл. 58, ал.1 от ППЗКВВОБ за граждански цели физическите лица, юридическите лица и търговците могат да придобиват следните видове огнестрелни оръжия и боеприпаси: 1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2003г.) за самоотбрана - пистолети и револвери с дължина на цевта до 300мм и до 50 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие; От субективна страна деянието на подсъдимия е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като деецът е имал съзнание за наличието на описаните по-горе боеприпаси, които той държал, съхранявайки ги в метална огнеупорна каса където са открити и иззети. Самият подсъдим в своите обяснения твърди, че е закупил и съхранявал в касата си въпросните боеприпаси. Т.е. на него му е било известно какво точно е съхранявал там и в какво количество, а именно общо 95 броя боеприпаси калибър 9х18, съзнателно и в повече от разрешеното с 45 броя. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в жалбата твърдения, че присъдата е неправилна защото не е приложен чл.9 ал.2 от НК от Районния съд. В този смисъл са и разсъжденията на настоящия съдебен състав. По начало деянията, които осъществяват посочените в състава на престъплението признаци, са именно общественоопасните прояви, които съответната правна норма защитава. По изключение обаче е възможно дадено деяние само привидно да съдържа признаците на определен състав, без в действителност да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или засягането да бъде съвсем незначително.Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като и в двата случая деянието се явява малозначително. В тази връзка от значение е характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат, както и характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за определено засягане натозиобект. В настоящият казус съда трябва в принципен аспект да възприеме правилен подход за оценка на малозначителността, като изразява становище, че “малозначителността по смисъла на чл.9, ал.2 от НК се извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично проявление в конкретните обстоятелства”. Има аргументи, които е възможно да бъдат групирани в две категории и по съществото си не обуславят малозначителност на деянието.Едната група касае мотивите и подбудите за извършване на деянието, а другата личността на подсъдимия. И двете групи обстоятелства не могат да бъдат водещи в преценката за малозначителността на деянието.Съдът следва да се ръководи от предмета на престъплението, който освен количествен измерител има и качествени характеристики. В случая става въпрос за държане на не малко количество боеприпаси - общо 45 бр. патрони. Начинът по които боеприпасите са били съхранявани сочи на съзнателна дейност от страна на подсъдимия по държането им без разрешение. Характеристиките на боеприпасите не могат да бъдат омаловажени от данните за личността, които в случая не са пряко относими към предмета на престъплението. Отчетените мотиви и подбуди за извършване на деянието, както и всички данни, определящи подсъдимия като личност с ниска степен на обществена опасност са обстоятелства, които биха могли да бъдат отчетени при преценката по чл.9, ал.2 от НК, но в конкретният случай не могат да обусловят нито една от двете хипотези по този текст. Този извод не се променя и от твърденията по делото, че не били извършени злоумишлени действия с незаконно държаните боеприпаси. Действително липсват данни за такива действия, но и те не са необходими за съставомерността на деянието, нито пък липсата им би могла да обоснове извод за малозначителност на деянието. По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на подсъдимият и защитата му, за неправилност на постановената присъда, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и нейната явна несправедливост, които и не кореспондират със събраните по делото доказателства. По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № .... от ...2011г., постановена по НОХД .../2010г. на Великотърновският районен съд Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |