№ 163
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 261872 от 19.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 13784/2019 г. по описа на
Софийски градски съд /СГС/, Гаранционен фонд /ГФ/ е осъден по иск с правно основание
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ да заплати на Ю. С. Г. с ЕГН: ********** сумата от
15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпилата смърт на 30.10.2014 г. на нейната сестра Г. С. Р. в
резултат от осъществено на 23.10.2014 г. в гр. Стара Загора на кръстовището на ул. Цар
Иван Шишман с ул. Ген. Столетов пътнотранспортно произшествие по вина на водача на
автомобил Нисан Примера с ДК *** – Ж. Н. М., деликтната отговорност на който не е била
обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.01.2019 г. до окончателното й
изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2388.46 лева – разноски по
производството, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 15 000 лева до
пълния предявен размер от 26 000 лева. Ищцата е осъдена да плати съдебно-деловодни
разноски в полза на фонда в размер на 453.85 лв, като решението е постановено при
участието на третото лице-помагач /ТЛП/ на страната на ответника ГФ Ж. Н. М..
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби,
както от ищцата и ответника в първата инстанция, така и от третото лице-помагач М..
Гаранционният фонд обжалва решението частично – за сумата над 3000 лв. до сумата от
1
15 000 лв. Релевират се оплаквания единствено по приложението на чл. 52 ЗЗД, като считат,
че с оглед на доказателствата по делото и доколкото става дума за ищца, която е сестра на
починалата при ПТП жена, то 3000 лв. се явявали адекватни да възмездят болките и
страданията й. Искането е да се отмени решението частично – за сумата над 3000 лв. до
15 000 лв.
Ю. С. Г., чрез процесуален представител, оспорва решението само в отхвърлителната част
над 15 000 лв. до 25 000 лв., като иска от САС да увеличи присъденото обезщетение от
15 000 лв. до сумата от 25 000 лв. Съображенията са свързани с приложението на чл. 51, ал.
2 ЗЗД. Изразява се задоволство от преценката за справедливост на първоинстанционния съд
касателно това, че е определено обезщетение за неимуществени вреди от 25 000 лв., но се
изразява недоволство от определения от СГС принос от 40%, довел до осъждане на
ответника да плати сумата от 15 000 лв. Счита се, че правилни са съжденията на градския
съд, че е налице съвина, то тя била не повече от 10-15%, а в никакъв случай 40%, което не
съответствало на доказателствата по делото.
Третото лице-помагач М. /чрез процесуален представител/ иска от САС предявените искове
да се отхвърлят изцяло, като оспорва да има деликт и противоправно поведение изобщо.
Прави оплакване от решаващата дейност на първостепенния съд, неправилно и превратно
тълкуване на доказателствата, както и относно експертните заключения, приети в първата
инстанция. Не прави оплаквания по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
От правото си да подадат писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, са се възползвали
ТЛП М. само относно въззивната жалба на ищцата Г., както и Ю.Г. касателно жалбите на
ГФ и ТЛП М., в които същите се преценяват като неоснователни.
Пред САС не са събирани нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
Разглежданите въззивни жалби са подадени в срок, от страни в процеса, имащи право
и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим /по смисъла
на чл. 269 ГПК/ съдебен акт.
По съществото на спора Софийски апелативен съд намира следното:
Предявен е иск по чл.288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./.
Ищцата Ю. Г. излага в исковата молба следните обстоятелства за обосноваване на
искането си: настъпило на 23.10.2014 г. в гр. Стара Загора на кръстовището на ул. Цар Иван
Шишман с ул. Ген. Столетов пътно-транспортно произшествие по вина на водача на
автомобил Нисан Примера с ДК *** – Ж. Н. М., поради непропускане на пресичащ на
пешеходна пътека пешеходец Г. Р., починала на 30.10.2014 г. в резултат от усложнение
(масивна белодробна тромбоемболия) от получени при произшествието травматични
увреждания, изразяващи в счупване на външния кондил на лява голямопищялна кост,
счупване на главичката на дясната малкопищялна кост и сътресение на мозъка; причинени й
от загубата на нейната сестра, с която са имали трайна и дълбока емоционална връзка на
взаимна обич и доверие, болки, страдания и психически дискомфорт, справедливото
обезщетяване на които възлизало на 26 000 лева; липса на застраховка ГО за виновния водач
2
и отказ на ответника ГФ да изплати обезщетение по предявената пред него претенция на
11.01.2019 г.
Ответникът Гаранционен фонд в законоустановения срок оспорва предявения иск,
възразявайки че: липсва присъда, установяваща виновно поведение на водача за
настъпилата смърт на Г. Р., а представените доказателства не установявали такова деяние на
водача на автомобила; съпричиняване на вредоносния резултат поради предприето от
пешеходеца пресичане на необозначено място и при внезапно навлизане на пътното платно,
без да се съобрази с приближаващия се автомобил и неговата скорост; прекомерност на
претендирания размер на обезщетението; недължимост на законната лихва за забава и
изтекла погасителна давност относно претендираното вземане. Претендира разноски.
С определение от 07.02.2020 г. като трето лице помагач на страната на ответника ГФ е
конституирана Ж.М., която оспорва така предявения иск.
При установената от въззивния съдебен състав валидност и допустимост на
контролирания съдебен акт, САС следва да се произнесе по оплакванията в трите въззивни
жалби /чл. 269, изр.второ ГПК/.
Относно доводите в жалбата на третото лице-помагач за липса на деликт:
По делото липсва акт на наказателен съд, при което разпоредбата на чл. 300 ГПК не може
да се приложи, а въпросите, свързани с установяване на обстоятелството, дали е налице
непозволено увреждане или не, следва да се разрешат съобразно и само данните и
доказателствата, ангажирани от страните по гражданското дело.
Апелативният съд се солидаризира с изводите на СГС, че в конкретния случай, от страна
на третото лице-помагач е осъществен състава на деликта по чл. 45 ЗЗД.
По делото в първата инстанция са приети заключения на първоначална и повторна и
допълнителна комплексни автотехнически и медицински експертизи. От фактическите
изводи на същите, направени въз основа на приетите за доказани релевантни факти по
производството, се установява, че автомобил Нисан Примера, управляван от третото лице
помагач М., се е движил по ул. И. Шишман в лявата пътна лента в посока към кръстовището
с ул. Ген. Столетов, като преди кръстовището автомобилът спрял на червен сигнал на
светофарната уредба, а след подаване на зелен сигнал, предприел маневра ляв завой, за да се
включи в движението на ул. Ген. Столетов, преминал през кръстовището, като навлязъл и в
насрещната лента за движение - в лентата на движещите се от изток на запад за
предприемане на маневра ляв завой в посока север автомобили. В същото време
пешеходката предприела пресичане на платното за движение на ул. Ген. Столетов, от дясно
на ляво за посоката на движение автомобила, като се е движила на около 7-8 м след
обособена пешеходна пътека след кръстовището за посоката на автомобила. Пешеходката се
е движила с бърз ход и е достигнала на разстояние не по-малко от 1.9 метра южно от
северния бордюр като е предприела и връщане назад. До този момент автомобил Нисан
Примера, извършвайки маневрата ляв завой по дъга с радиус 13 – 14 метра, ускорявал
движението и достигнал максимална скорост от 26 км/ч, при която се реализирало
3
произшествието. Автомобилът с предната си дясна част в зоната на десен фар и мигач
ударил пешеходката Г. Р. от лявата й страна - в долните й крайници, без удар в горната част
на тялото в предното стъкло на автомобила. Вследствие на удара, който е бил под масовия
център на тялото на пешеходката, тя била отхвърлена напред и в дясно от автомобила, като
се е установила напречно (перпендикулярно) върху платното за движение. Долните й
крайници са сочели към десния (северния) тротоар на улицата, а главата й е сочила към
осевата линия. След удара автомобилът е продължил движението си, като водачът е
реагирал с аварийно спиране след удара и се установил на около 10 метра след мястото на
удара. Според заключението на повторната експертиза движението на автомобил Нисан
Примера без навлизане в насрещната лента за движение на ул. Ген. Столетов, което
движение е възприето и от заключението на първоначалната, е невъзможно при напречно
разположение на тялото на пешеходката на пътното платно, установено безпротиворечиво
от свидетелите след настъпване на удара с автомобила (при място на произшествие, което не
е запазено, извършено преместване на автомобила от водача му и отсъствие на описание на
координатите на конусите, с които свид. Д. е обозначил разположението на тялото на
падналата пешеходка след удара). Вещите лица изясняват, че и двамата участници са имали
възможност да се виждат взаимно преди пешеходката Г. Р. да предприеме пресичане на
платното за движение на ул. Ген. Столетов. Отчитайки посоченото за доказано движение на
автомобил Нисан Примера (с навлизане в насрещната лента за движение) и начина и
мястото на движение на пешеходката Г.Р., за които при липса на други данни по изложените
съображения, се установяват от св. В.В., който я възприел преди и след настъпването на
удара, вещото лице по повторната експертиза изяснява, че при спокоен и бърз ход на
пешеходката водачът на процесния автомобил е имал възможност да спре преди мястото на
удара и е могъл да предотврати удара и произшествието, независимо дали асфалтът на
пътното платно е бил сух или мокър. Изяснява се и че пешеходката е предприела пресичане
на около 7 – 8 метра след маркираната пешеходна пътека, който извод съдът възприема за
достоверен по съображенията, изложени при обсъждане на свидетелските показания и
останалите изводи на вещите лица, като тя е имала възможност преди да предприеме
пресичане на платното за движение да се огледа и да види завиващия към нея наляво
автомобил Нисан Примера и да не предприеме пресичането.
Безпротиворечиво се установява от експертизите, че в резултат от процесното ПТП
пешеходката Г. Р. е получила счупване на външния кондил на лявата голямопишцялна кост,
счупване на главичката на дясната малкопищялна кост (двете увреждания около нивото на
коленете съответно на 44 – 46 см) и сътресение на мозъка, а поради усложнение от
травматичните увреждания, изразяващо се в тромбоза на венозни съдове в лява подбедрица,
довело до масивна белодробна емболия, на 30.10.2014 г. към 14.00 часа е настъпила смъртта
й. Вещите лица изясняват, че намирането на увреждания по две повърхности категорично
позволяват извод, че същите не могат да се получат при еднократно падане върху терена.
Вида и характера и локализацията на уврежданията по задната повърхност на тялото са
получени при падане върху терена, а останалите увреждания са получени при контакт с
части на автомобила. Изяснява се, че в терапевтичната схема в болницата е отразено
4
приемането от Г. Р. на Фраксипарин, а слез изписването й е било предписано да продължи
профилактиката с НМХ (ниско молекулен Хепарин) още 15 дни (поставян от пострадала в
домашни условия, установено от показанията на св. Ж. Р.), като профилактика с
антикоагуланти не изключвала настъпването на белодробна тромбоемболия, която да е и
причина за смърт. За да се образува тромб в кръвоносен съд са необходими едно или по-вече
от три условия: 1. нараняване на съдовата стена; 2. забавяне на кръвния ток; 3. промяна във
вискозитета на кръвта, известни в медицината като Вирхова триада. В случая е имало:
травма със счупване на кости, при която несъмнено са увредени и кръвоносни съдове;
поставена имобилизация на крайник, което само по себе си води до забавяне на кръвния ток,
като такова забавяне има и от постелния режим, обусловен от затруднените движения на
долните крайници на пострадалата. Според вещите лица изложеното обяснява образуване на
тромби в долните крайници, а когато се откъсне фрагмент (парче) от тези тромби същото
върви по венозните пътища и запушва белодробните съдове, и дават категоричен извод, че е
налице непосредствена причинно-следствена връзка между получените при процесното
ПТП увреждания и причината за смъртта на Г. Р..
Приетите в първоинстанционното дело основна и допълнителна КСМАТЕ се допълват
взаимно и не си противоречат. Изготвени са от различни вещи лица, които обаче стигат до
едни и същи изводи – причината за пътния инцидент се коренят в субективните действия на
водача на автомобила Ж.М., която неправилно е преценила пътната обстановка, правейки
завой наляво, в зона на пешеходна пътека, която е дефинитивно повече рискова /като вид
пътен участък/. Същевременно с това, вещите лица-автоексперти Т. и А. сочат еднозначно,
че ударът не е в опасната зона на автомобила, водачът е имал възможност да спре преди
мястото на удара и е могъл да предотврати удара и ПТП, независимо дали асфалтът е сух
или мокър /л. 293/. М. е реагирала със задействане на спирачната уредба, едва след момента
на удара с пешеходката /л. 293, отзад, втори абзац, отдолу-нагоре/. Презумпцията за вина по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД не се явява опровергана от третото лице-помагач. Касае се за водач на
автомобил, който не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, следва да отговаря за вредите от непозволеното увреждане ГФ - на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./.
Оплакванията по приложението на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
изложени в жалбите на ищцата и ответника:
Пред Софийски градски съд са разпитани свидетелите Ж. Р. /съпруг на Г. Р./ и Д. Т.
/дъщеря на ищцата/ относно търпените от Г. болки и страдания. От свидетелските показания
се установява, че ищцата и Г. Р. са израснали заедно в родния си гр. Н. П. в патриархално
семейство. Заради по-голямата разлика във възрастта им, която била около седем години, Г.
Р. била обгрижвана и подпомагана от своята сестра – ищцата Г., и помежду им се създало
отношение на приятелство и взаимна закрила. Тази връзка помежду им продължила и през
време на студентството им и обвързването на всяка от двете сестри. Планирали
посещенията при родителите си в родния им град всеки месец и почивките им през лятото
на морето, така че да бъдат заедно. Имали нуждата да си споделят случилото се с тях и се
5
чували всеки ден, за да може да си разкажат преживяното. Ищцата получила голяма
подкрепа през време на тежкия й брак и развод именно от своята сестра. Подкрепа,
включително и за отглеждането на детето й – св. Т., ищцата получавала до смъртта на сестра
си Г.. Тя трудно приела и преживявала смъртта на сестра си. Затворила се и продължавала
да скърби за загубата й. Винаги в разговори с близки роднини говорила за сестра си Г. и
продължавала да разговаря с нея чрез снимка, поставена в дома й.
Ищцата притежава и материалноправна легитимация да получи обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на нейната сестра съгласно разясненията, дадени
в Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. САС приема въз основа на показанията на разпитаните свидетели наличието на
създадена от съвместното им израстване и подкрепа в семейството съществувала през
времето до настъпилата смърт на Г. Р. силна емоционална близост между нея и ищцата. Те
поддържали постоянен контакт помежду им. Внезапната и неочаквана смърт на сестра й, е
лишила ищцата от така установената помежду им трайна и дълбока емоционална връзка,
което й е донесло мъка и страдания. Загубата на така близкия й човек я направили
затворена, а в разговорите си с близки ищцата не преставала да говори за загубената си
сестра и да говори със самата нея. Следователно, ищцата търпи болки и страдания, но
интензитетът им, не е така сериозен, както е преценил първоинстанционния съд.
Свидетелските показания трябва да се преценяват през призмата на чл. 172 ГПК – с оглед
заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото. Няма данни и доказателства за
влошаване на здравословното и психично състояние на ищцата.
Следва да се отчете, че към датата на процесното произшествие починалата е била
на 44-годишна възраст, а ищцата на 50 години, икономическата ситуация и конюнктура през
2014 г., когато е настъпило процесното ПТП, между сестрите е съществувала емоционална
връзка, но от друга страна, те са се чували преимуществено по телефона, тъй като са
живеели в различни населени места и са водили живот в самостоятелни домакинства, то
САС намира, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди възлиза на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на Софийския градски съд, че в
случая е налице съпричиняване от починалата Р. при инцидента. Тя е нарушила правилото
за движение при пресичане на платното за движение от пешеходците по чл. 113, ал. 1, т. 1
ЗДвП с предприетото от нея пресичане извън определените за това места и при
несъобразяване с приближаващия я автомобил, а именно през светлата част на денонощието
6
на участък от пътното платно в населеното място, в близост до което (на около 7 – 8 метра) е
имало обозначена пешеходна пътека за неговото пресичане, и в резултат от предприетото по
този начин пресичане на пътното платно, при възможност да възприеме автомобила и да го
пропусне, е създала условия за настъпването на вредоносния резултат. Несъмнено водачът
на процесния автомобил – Ж.М., е била длъжна да осигури безопасността на най-уязвимите
участници, каквито са пешеходците, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗДвП, и фактът, че тя е предприела
маневра в района на кръстовище при управление, което не й е позволило до спре
своевременно при възникналото на пътното платно препятствие – пешеходката Р., е довело
до настъпването на вредите. САС също намира, че приносът по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е 40%,
защото отговорността на водачите на превозни средства, като участници в движението за
осигуряване на безопасност на движението, е по-голяма в сравнение с тази на другите
участници в движението, в разглеждания случай обаче осъщественото пресичане извън
определените за това места и несъобразяването с приближаващия автомобил, където е
настъпило произшествието. А това обосновава посочения значителен принос за
произшествието на пострадалата пешеходка. Ето защо, присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в полза на Ю.Г. следва да се определи на сумата от 3000 /три хиляди/
лв.
По изложените съображения, основателна се явява само въззивната жалба на
Гаранционния фонд, докато жалбите на третото лице-помагач М. и на ищцата Г. са
неоснователни. Следва първоинстанцинното решение да се отмени в частта, в която
исковата претенция на Ю.Г. е уважена за сумата от 12 000 лв., представляваща разликата
между присъдените от първата инстанция 15 000 лв. и действително дължимите 3000 лв. и
вместо това, да се постанови друго, с което за тази разлика, претенцията да се отхвърли като
неоснователна. В останалата обжалвана част, решението е правилно и ще следва да се
потвърди.
Разноски:
При възприетия размер на обезщетението за неимуществени вреди от страна
на САС, отговорността за разноски следва да се разпредели така: а/ за първата инстанция,
ищцата е представила списък по чл. 80 ГПК за сумата от общо 4140 лв., а ГФ за 1180 лв. /в
които са включени и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/. Върху уважената и
отхвърлената част от иска, Г. следва да получи 477.70 лв. /четиристотин седемдесет и седем
лева и седемдесет стотинки/, а фонда – 1043.85 лв. /хиляда четиридесет и три лева и
осемдесет и пет стотинки/. За втората инстанция, право на разноски има само Гаранционния
фонд поради основателността на жалбата му. Те възлизат на 340 лв. /в които са включени и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ищцата няма право на разноски, поради
неоснователността на жалбата й, докато на основание чл. 78, ал. 10 ГПК, на третото лице-
помагач не се дължат разноски.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 261872 от 19.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 13784/2019 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта, в която Гаранционен фонд е осъден по иск с
правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ да заплати на Ю. С. Г. с ЕГН:
********** сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща разликата между
15 000 лв. и действително дължимите 3 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпилата смърт на 30.10.2014 г. на нейната сестра Г. С. Р. в резултат от
осъществено на 23.10.2014 г. в гр. Стара Загора на кръстовището на ул. Цар Иван Шишман
с ул. Ген. Столетов пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Нисан
Примера с ДК *** – Ж. Н. М., деликтната отговорност на който не е била обезпечена чрез
сключване на договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност, заедно със
законната лихва върху тази сума от 11.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в
частта, в която Гаранционен фонд е осъден да заплати разноски на Ю. С. Г. за сумата от
1910.76 лв. /хиляда деветстотин и десет лева и 0.76 ст./, представляваща разликата между
присъдените от първата инстанция 2388.46 лв. /две хиляди триста осемдесет и осем лева и
0.46 ст./ и действително дължимите 477.70 лв. /четиристотин седемдесет и седем лева и 0.70
ст./ и ВМЕСТО ТОВА постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на Ю. С. Г. с ЕГН: ********** против
Гаранционен фонд да й заплати на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ сумата от
12 000 /дванадесет хиляди/ лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
настъпилата смърт на 30.10.2014 г. на нейната сестра Г. С. Р. в резултат от осъществено на
23.10.2014 г. в гр. Стара Загора на кръстовището на ул. Цар Иван Шишман с ул. Ген.
Столетов пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Нисан Примера с
ДК *** – Ж. Н. М., деликтната отговорност на който не е била обезпечена чрез сключване на
договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност, заедно със законната лихва
върху тази сума от 11.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261872 от 19.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 13784/2019 г.
по описа на Софийски градски съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ю. С. Г. да заплати на Гаранционен фонд на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 930 /деветстотин и тридесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за две
инстанции, извън вече присъдените от Софийски градски съд 453.85 лв. /четиристотин
петдесет и три лева и 0.85 ст./.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
Гаранционния фонд – Ж. Н. М. с ЕГН: **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9