Решение по дело №2456/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1788
Дата: 31 август 2018 г. (в сила от 21 август 2023 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20171100902456
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 август 2017 г.

Съдържание на акта

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№................

 

гр. София, 31.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито заседание на единадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                              СЪДИЯ: А. МАДЖЕВ

 

при секретаря А. Луканова, като разгледа докладваното от съдия А. Маджев т.д. № 2456 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:

Образувано е по искова молба с вх. Номер***** от 02.08.2017 г., подадена от „М.Б.ЗА А.Л.– П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Слатина“, ж.к. „*********.

Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване са следните осъдителни искове:

            1./ иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 67 250,61 лв., представляваща част от общо вземане в размер на сумата от 403 503,66 лв., която парична сума е заплатена в периода 01.08.2012 г. до 10.10.2012 г. - без основание, като изпълнение на задължение произтичащо от сключен договор за цесия от 26.04.2012 г., с който в полза на „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ е било прехвърлено вземане възникнало по договор с гарантиран резултат /ЕСКО договор/ от 13.06.2011 г., съставляващо част от възнаграждение за осъществено изпълнение на енергоефективни мероприятия, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2017 г.  /датата на подаване на ИМ/ до окончателното плащане на главното вземане;

2./ иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 68 490,72 лв., представляваща част от общо вземане в размер на сумата от 410 944,32 лв., която парична сума е заплатена в периода 01.08.2012 г. до 10.10.2012 г. - без основание, като изпълнение на задължение произтичащо от сключен договор за цесия от 26.04.2012 г., с който в полза на „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ е било прехвърлено вземане възникнало по договор с гарантиран резултат /ЕСКО договор/ от 13.06.2011 г., съставляващо част от възнаграждение за осъществено изпълнение на съпътстващи ремонтни работи, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2017 г.  /датата на подаване на ИМ/ до окончателното плащане на главното вземане.

В исковата молба болницата-ищец излага фактически твърдения, че ответното  АДСИЦ е встъпило в правоотношения с дружеството – „Е.“ АД сключвайки с него два договора за цесия все датиращи от 26.04.2012 г. посредством което е придобило част от вземанията, с които е разполагало  „Е.“ АД към „МБАЛ – П.“ АД генерирани от сключването на договор 13.06.2011 г. за изпълнение на инженеринг на енергийно ефективни мероприятия с гарантиран резултат относно сгради притежавани от болницата-ищец. Конкретизира се, че по единия от посочените два цесионни договора прехвърляното вземане възлиза на сумата от 1 838 182,67 лв., като е уговорен график за неговото плащане от длъжника, а именно 82 вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на сумата от по 22 416,87 лв., като всяка от тези вноски е платима не по-късно от 10-то число не текущия месец, считано от 10.06.2012 г. до 10.02.2019г., и една окончателна изравнителна вноска в размер на 22 416,20 лв., която е с падеж на изпълнение, считано от 01.03.2019 г. и платима не по-късно от 10-то число на упоменатия месец. Уведомяването за така изложената цесия от страна на стария кредитор спрямо болницата – длъжник се поддържа да е реализирано с писмено уведомление от 15.05.2012 г. Относно другия договор за цесия се изтъква, че прехвърленото вземане е възлизало в размер от общо 1 872 079,71 лв., като и при него е уговорен график за плащане от длъжника, а именно 82 вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на сумата от по 22 830,24 лв., като всяка от тези вноски е платима не по-късно от 10-то число не текущия месец, считано от 10.06.2012 г. до 10.02.2019г., и една окончателна изравнителна вноска в размер на 22 830,27 лв., която е с падеж на изпълнение, считано от 01.03.2019 г. и платима не по-късно от 10-то число на упоменатия месец. Уведомяването за така изложената цесия от страна на стария кредитор спрямо болницата – длъжник се поддържа да е реализирано с писмено уведомление от 15.05.2012 г. Споменава се, че предвид така сключените договори за цесия, които са доведени до знанието на ищеца, последния е пристъпил към изпълнение на задълженията си към новия кредитор, като му е осъществил плащане в периода от 06.06.2012 г. до 04.11.2013 г. възлизащо в размер на сумата от общо 814 447,98 лв. Казва се, че ежемесечната вноска правена от болницата в обсъждания период възлизала на сумата от по 45 247,11 лв., а сторените плащания в рамките на месеците – август, септември и октомври по единия договор за цесия възлизат на 67 250,61 лв., а по другия на 68 490,72 лв. От ищеца се поддържа, че сключения между него и дружеството „Е.“ АД договор от 13.06.2011 г. е нищожен, а като последица от това същия никога не е пораждал в отношенията между страните задължения, вкл. и такива за заплащане на договорената стойност на енергийно ефективни мероприятия с гарантиран резултат реализирани в болницата, респективно няма как дружеството ответник да е придобило валидно вземания произтичащи от подобно нереализирало се в правния мир юридическо задължение на болницата. Отбелязва се, че според нормата на чл. 48 и сл. от ЗЕЕ /отм./ такъв тип договор, а именно за гарантиран резултат се сключва за постигане на специална цел, като изпълнителят по подобни съглашения е необходимо да финансира енергоефективните мероприятия и съпътстващите ги ремонтни работи било със собствени средства или такива привлечени от трети лица. Споменава се, че в този смисъл и в чл. 7 от договора ответното дружество е приело, че ще осигури инвестиция в размер на сумата от 2 949 447,22 лв. без ДДС за да осъществи изпълнение предмета на договора. Настоява се, че клаузите от чл. 12 до 18 вкл. от обсъждания договор са нищожни, защото договорения начин на плащане, а именно на равни месечни вноски и ежегодни компенсации се намира в пряко противоречие с императивния текст на ЗЕЕ цитиран по-горе. Същественото при възстановяване на разходите за направените инвестиции е това, че това възстановяване следва да почива единствено на реализираните икономии на енергия потребявана в обекта, където са изпълнени енергоефективните мероприятия и съпътстващите ги ремонтни работи. Договорното съдържание на сделката показвало, че страните са постигнали единствено съгласие относно размера на инвестициите, които следва да се вложат на обекта, както и критериите за тяхното оскъпяване. Излагат се твърдения, че гарантираните с договора икономии на енергия, които е заложено да се постигнат след извършването на ЕСМ не кореспондирали на гарантираните икономии на енергия съобразно доклада за обследване изготвен от „Е.“ АД и изпълнените съобразно този доклад ЕСМ, а така също, че евентуално постигнатата икономия в разхода на консумирана ел. енергия не подлежи на установяване и остойностяване за целите на сочената договорна връзка. Това е така, защото договорът се базира на данни от два различни доклада за обследване с различни технически параметри на сградите, които са били подложени на ЕСМ, които компоненти на сградите имат основен дял в начина на определяне на разхода на ел. енергия, респективно реализирана икономия на енергия в тези сгради. Именно заради това Методиката за отчитане на гарантирания резултат, представляваща неразделна част от договора не може да постигне своята функция по установяване реално реализираната икономия на ел. енергия в сградите при това смесване на данни от различните обследвания на сградите на ищцовата болница. Освен това въпросната методика не отчитала, като фактор и външните климатични фактори и показателите за енергопотребление на сградите, каквито са възприети в нарочна Наредба за методиките за определяне на националните индикативни цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал. 1 от ЗЕЕ. На следващо място се изтъква, че към нито един момент във връзка изпълнените ЕСМ не са били изготвяни протоколи по смисъла на чл. 27.2. от договора чрез които да се установи гарантирания резултат, респективно паричния размер на задълженията на ищеца произтичащи от този договор. Допълва се и това, че осъществената инвестиция не кореспондира на уговорения в чл. 7 размер, защото в разрез с клаузата на чл. 31, т. 1 изпълнителя е ползвал подизпълнители за изпълнение на значителна част от предмета на договора и няма яснота, каква е действителната стойност на сторените от изпълнителя разходи. Ищецът продължава изложението си с това, че по негово мнение двата договора за цесия са нищожни, доколкото посредством тях се преследва прехвърляне на парични вземания, които са несъществуващи и неустановени в техния размер, което пък означава, че сделките са сключени при липсата на предмет. Оттук осъществените плащания по двата договора за цесия са без основание и подлежат на връщане от дружеството, което ги е получило.                            

В срока за отговор по чл. 367 ГПК такъв е упражнен от ответника – „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ, чрез пълномощника му адв. П., като с него предявените искове се оспорват при възражения за недоказаност на техните основания и размери. Дружеството не отрича, че е сключило с „Е.“ АД два договора за цесия от 26.04.2012 г. То поддържа, че по силата на същите е придобило вземания от „Е.“ АД към длъжника – „МБАЛ – П.“ АД възлизащи в размер на 1 838 182, 67 лв. по единия договор и 1 872 079,71 лв. На 15.05.2012 г. болницата-ищец е била уведомена надлежно за извършените прехвърляния на вземания, като това е направено от стария кредитор - „Е.“ АД. Застъпва се тезата, че извършените цесии са валидни сделки, като с тях са били прехвърлени ликвидни и изискуеми вземания, а длъжника-ищец е продължил да извършва редовни плащания на дължимите по основния договор месечни вноски по отнапред установени погасителни планове, като към даден момент е преустановил осъществяването на тези плащания. Пояснено е, че ответникът е предприел искова защита пред ОС- П., като в рамките на същата е поискал присъждане на незаплатените му суми по сключените договори за цесия от страна на длъжника - „МБАЛ – П.“ АД. Относно този спор се казва, че към момента не е налице разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт. Ответникът е несъгласен с позицията на ищеца, че основният договор датиращ от 13.06.2011 г. е нищожен и това е довело до невъзможност същия да породи целените с него правни последици, вкл. разбирането, че цедираното вземане не съществува, както по неговия размер, така и по договорения начин на изплащане /на равни месечни вноски с уговорени падежи/. Ответникът прави подробна аргументация на това си възражение, като проследява процедурата по сключване на договора от 13.06.2011 г., а именно същия е предхождан от провеждане на обществена поръчка, като същия е сключен на основание чл. 41 от ЗОП, а не на основание чл. 48 ЗЕЕ /отм./. Противопоставяне има и по отношение на това, че се касаело до договор с гарантиран резултат, като се застъпва тезата, че става дума за договор, с които е възложено изпълнението на инженеринг, а това съставлява подвид на договора за изработка, а това пък означава, че обсъжданото съглашение следва да се преценява през призмата на общите правила уреждащи договора за изработка. С отговора се поставя акцент и върху това, че условията по обявената обществена поръчка, както и съдържанието на самия договор, вкл. и методиката за отчитане на гарантирания резултат са изготвени от самия ищец, като именно той понастоящем ги намира за противоречащи на закона. С отговора се индикира и това, че доколкото се касае до договор подчиняващ се на правилата на ЗОП и по конкретно – чл. 43, ал. 1 в правомощията на страните не е предвидена възможност за допълване, а изменение е допустимо само в изчерпателно изброени хипотези, които не могат да се тълкуват разширително. Обръща се внимание върху това, че съдържанието по договора от 13.06.2011 г., вкл. и възразяваните по спора клаузи, респективно тези установяващи начина на изплащане /чрез анюитетни месечни погасителни вноски/ е наложено едностранно от страна на ищеца – възложител на обществената поръчка, като изпълнителя /праводателя на ответника/ се е съгласил с тях. Доводите за опорочаване на тези уговорки изтъквани от ищеца говорели за упражнявана от същия злоупотреба с право. Изказва се мнението, че ищеца изрично е признал съществуването на вземанията по основание и размер, вкл. тяхната изискуемост по основния договор и именно въз основа на това признание за съществуването на валиден договор е пристъпил към изпълнението си по договора до м.12.2013 г. Трансформацията в позицията на болницата е настъпила едва след смяната в органите на нейното управление. На следващо място се оспорва изразената с ИМ теза, че за възложителя по основния договор нямало задължение да осъществява финансиране чрез собствени парични средства, защото това било ангажимент на изпълнителя, а направената инвестиция се възстановявала във времето единствено и само от икономиите постигнати от гарантираните спестявания на разходи за ел. енергия. В този контекст се прави позоваване на текстовете на чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от договора. Освен това се посочва, че на 20.06.2011 г. между страните по основния договор бил подписан констативен протокол, с които са приети и одобрени докладите от осъщественото обследване за Е.Е. на сградата на болницата-ответник, като отсъстват възражения по това приемане направени от възложителя по сделката. Единодушие имало и по приключването на Етап 1 от изпълнението на обсъждания основен договор, като с приемо-предавателен протокол от 01.12.2011 г. се удостоверявали постигнатите резултати от изпълнението на този етап, вкл. и изпълнението на гарантирания резултат, като е констатирано и това, че са били изпълнени и всички енергоефективни мерки от съставените доклади за изследване на Е.Е.. В потвърждение на това, че възложителя се е съгласил с престираното му изпълнение се отбелязва и това, че по издадените от страна на дружеството-изпълнител „Е.“ АД две данъчни фактури от 07.12.2011 г. е последвало осчетоводяване при ищеца, вкл. и оповестяването им в справки декларации пред НАП. Налично било и осчетоводяване на двата договора за цесия. Именно с оглед извършеното прехвърляне на вземанията посредством двата договора за цесия за ищеца е възникнало задължение да заплаща породилите се от основния му договор с „Е.“ АД парични вземания в полза на новия им носител – ответното дружество. Споменава се, че такова частично изпълнение е било налице до м.12.2013 г. Ответното дружество не отрича, че в периода от м. август до м.октомври 2012 г. е получило плащания от ищеца в размер на сумите от 67 250,61 лв. по единия договор и 68 490,72 лв. по другия договор. Същевременно обаче се изказва становище, че тези регулярни плащания са последица от годно да обвърже страните правно основание, а имено осчетоводени и приети от ищеца фактури, които са издадени по повод на приетото изпълнение на дейностите по основния договор и получените уведомления от длъжника за извършените цесии, вкл. и наличието на протокола от 22.11.2012 г. свидетелстващ за постигането на гарантирания резултат за мониторинговия период от м. ноември 2011 г. до м. ноември 2012 г. В условията на евентуалност ако се приеме, че вземанията предмет на заявените искови претенции са възникнали и имат за носител ищеца и за длъжник ответника, то се противопоставя възражение за тяхното погасяване по давност, доколкото приложимост в случая намира специалния 3-годишен давностен срок, тъй като се касае до периодични плащания, чието погасяване е настъпило на 03.08.2015 г., 05.09.2015 г. и 02.10.2015 г.

В рамките на срока по чл. 372 ГПК от ищеца чрез пъломощник – адв. М. е предприето депозиране на допълнителна искова молба по спора, като с нея се заявява поддържане на исковите претенции и се излагат съображения по доводите на насрещната страна, която опонира по материалните предпоставки, от които ищеца черпи субективните си права на парични вземания. Възразява се, че прехвърляните с двата договора за цесия вземания са имали ликвиден и изискуем характер към момента на сключване на сделките, респективно същите не са съществували, а оттам договорите за тяхното транслиране в полза на ответника са опорочени, защото са сключени в противоречие на закона и при липса на предмет. Навежда се и довод за това, че ЗОП не може да се разбира, като специален закон по отношение на ЗЕЕ /отм./, а по-скоро е налице обратната зависимост. Договорите с гарантиран резултат имат особенноста на сепциални такива, като те съставляват „финансови инструменти“ служещи за повишаване на енергийната ефективност чрез прилагането на специални енергоспестяващи мерки и съпътстващи ги ремонтни работи. Точно поради тази специфика законодателя бил въвел императивно нарочен ред за възстановяване на вложената инвестиция от изпълнителя /изплащане на договореното възнаграждение/, като това да става за сметка на реализираните икономии. Тогава когато подобни икономии не се постигнат рискът се носи от изпълнителя, който като страна по договора ще бъде лишен от правото да получи вложените инвестиции в обектите. Ето защо изцяло в тежест на ответника било да докаже, че след направата на ЕСМ при експлоатацията на обектите, в които същите са сторени са постигнати икономии на обеми от ел. енергия, както и тяхното парично изражение във времето. Невъзможно е при подобен договор от страните в отклонение от императивните правила да се въвежда различен механизъм за изплащане на направените инвестиции, а именно плащането на месечни вноски, и доколкото са сторили това страните са опорочили договора до степен на нищожност в тази му част. Както в ИМ, така и в допълнителната такава от ищецът отново се изтъкват схващанията, че обема на икономиите на ел. енергия в сградите стопанисвани от него не се установява да е постигнат след ЕСМ, защото нямало изготвен в необходимата форма протокол заложен в методиката –неразделна част от договора. Подобна функция не играел приложения от ответника протокол от 22.11.2012 г., защото този документ не бил съставен в съответствие с методиката и не включва никакви изчисления, каквито са предвидени в съдържанието й, а така също не съдържал данни за реализираните икономии на енергия и нейната парична равностойност, съответно не съдържа и данни за нормативно установените показатели за спестяване на енергия, което да гарантира обективно определяне на спестената консумация на ел. енергия в сградите на болницата. Споменава се и това, че в обсъждания протокол е трябвало да се впишат данните за енергопотреблението в сградите преди и след реализацията на ЕСМ, като се вземат предвид изготвените доклади единствено от „Е.“ АД, но това не е извършено. Обратно смесени са докладите обективиращи сведения от обследването на сградите от две различни дружества - „Е.“ АД и „Е.Е.“ ООД, което е пречка за определянето на реалния обем на настъпили икономии на енергия в сградите стопансивани от ищеца, а оттам и за паричната им равностйност. Ето защо основният договор от м. 06.2011 г. е контракт с гарантиран резултат подчинен на специалните разпоредби на ЗЕЕ и не може да се квалифицира, като обикновен договор за изработка към които се прилагат правилата на ЗЗД. Застъпва се виждането, че качеството на изпълнението по договора е пряко свързано с постигането на гарантирания резултат на икономии в обема на потребяваното количество енергия в сградите обект на ЕСМ. В ДИМ присъства и становище на ищеца относно ангажираните от ответника с отговора му писмени доказателства, като индивидуално се излага критика по отношение доказателствената стойност на определени документи. Възразява се по твърдението на ответника, че във връзка с изпълнението на основния договор успешно са приключени дейностите по подетап 1 и е настъпило основание за задействане на подетап 2, вкл. изплащания на вземанията за вложени инвестиции. Още повече, че тези вземания изобщо не се доказва да са възникнали на валидно правно основание. Допълва се и това, че без юридическа значимост за спорното материално право били изложените от насрещната страна аргументи във връзка с поведението на ищеца в процедурата по сключване на основния договор, която се е състояла в проведена обществена поръчка; това че от същия са били осчетоводени издадените по основния договор фактури и е предприето плащане по тях; че вземанията предмет на предявените искове са погасени по давност по смисъла на чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Мотивира се, че отказа на ищеца да продължи плащане на сумите по погасителния план възприет с основния договор за ЕСМ, вкл. отказа за плащане към ищеца, извеждащ правата си на кредитор от този договор и от два договора за цесия се базира на това, че всички тези сделки страдат от пороци, които ги правят недействителни, респективно те няма как да създадат правни последици, които да обвържат страните по спора.

На 25.10.2017 г. дружеството-ответник, чрез пълномощника си в процеса – адв. П. се възползва от правото си да упражни допълнителен отговор по ДИМ предвидено в чл. 373 ГПК. Изявленията в отговора отново са концентрирани върху обсъждане на това, дали договора от 13.06.2011 г. и двата договора за цесия от 2012 г. са действителни сделки, пораждащи правни последици, вкл. и задължение за заплащане на направени инвестиции за ЕСМ в сградите на болницата-ищец. Страната отново се спира на действията на ищеца свързани с приемане на работата изпълнение във връзка със сключения договор за ЕСМ, като се подчертава, че подписания протокол от 01.12.2011 г. е доказателство в потвърждение на това, че и двете страни са се обединили около заключението, че гарантирания резултат е бил постигнат чрез извършеното по основния договор. Оспорват се всички твърдения и интерпретации на ищеца по отношение на правната характеристика на основния договор, както и неговото изпълнение от страните по облигационната връзка, която е създал. Опонира се относно това, че цитираните от ищеца разпоредби на ЗЕЕ /отм./ не следва да намират приложение към сключения основен договор, защото тези регулации касаят единствено изпълнението на договори, чиито предмет включвал изключително изпълнението на мерки по Е.Е., а съдържанието на обсъждания договор не се изчерпвало само с това. Така също се възразява, че нормите на ЗЕЕ 2008 /отм./ и в частност тази на чл. 49 има императивен характер, като се подчертава, че в чл. 49, ал. 2, т. 4 ясно е установено, че страните следва да договарят начина на изплащане на вложената инвестиция, като няма обвързване това да става единствено на базата на енергийно спестяване и именно това дава свобода на автономията на страните да изберат начин, по които от възложителя да се изплаща вложената инвестиция. Именно това било сторено и в процесния договор от 13.06.2011 г. Прави се и позоваване на това, че оспорените от насрещната страна текстове на договора са били преодолени по силата на реализирала се конверсия, като проявлението на този юридически механизъм за съхранение на сделките е  подробно обосновано. Ответникът продължава със съждението, че без правна значимост за реализацията на последиците на договора е дали при изпълнението на дейностите по него са били използвани услугите на подизпълнители. В съдържанието на допълнителния отговор ответника отделя и съществено внимание на това да обоснове, защо Методиката за отчитане на гарантирания резултат е приложима в отношенията между страните, като не е допустимо в нея да се правят изменения, доколкото тя е неразделна част от договора за обществена поръчка, за което съглашение е налице императивна забрана за промяна на съдържанието му, от която има изчерпателно изброени изключения, които в разглежданото правоотношение не са налице. Репликира се и за неприложимост на Наредба РД -16-1058/02.04.2009 г., която определя условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради – държавна или общинска собственост. Обосновава се, защо според ответника „МБАЛ – П.“ АД не може да се ползва от правилата установени в цитирания нормативен акт, а именно защото сградите, в които дружеството извършва медицинската си дейност са негова собственост, а не са държавна или общинска такава.

Съдът като разгледа наведените от страните доводи и събраните доказателства, намира следното:

  Между страните по делото не е спорно, че на 13.06.2011 г. в резултат на проведена открита процедура по възлагане на обществена поръчка и въз основа на решение № 12 от 02.06.2011 г. за определяне на изпълнител, на основание чл. 41 от ЗОП (отм.), между „МБАЛ – П.“ АД, като възложител, и „Е.“ АД, като изпълнител, е сключен договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградите на „МБАЛ – П.“ АД обединени в пакет и съпътстващи ремонтни работи. В чл. 1 предметът на договора е определен като изпълнение на инженеринг за подобряване на енергийната ефективност на обектите: сграда на Основен болничен корпус и сграда на Първо и Второ вътрешно отделение. Изпълнението на договора е обособено в два етапа. Осъществяването на първия етап е разделено на три подетапа – извършване на анализ на енергоефективните мерки от докладите за обследване (подетап 1.1), изготвяне на технически проект за изпълнение на набелязаните енергоефективни мерки и необходимите за това съпътстващи ремонтни работи, които да гарантират експлоатационната годност на сградите, вкл. съгласуване на проектите и набавяне на необходимите разрешителни за изпълнение на СМР (подетап 1.2) и осигуряване на финансиране и съответно изпълнение на необходимите СМР (подетап 1.3). Вторият етап от изпълнението на договора включва мониторинг на енергийното потребление на обектите с отчитане на гарантирания енергоефективен резултат и изплащане от възложителя на вложената от изпълнителя инвестиция с уговореното оскъпяване. В чл. 4, ал. 2 страните са определили базисното годишно потребление на енергия от обектите, представляващо потреблението преди изпълнение на планираните енергоефективни мерки и гарантираното годишно потребление на енергия от обектите, представляващо гарантираното от изпълнителя потребление след изпълнение на планираните мерки. Страните са постигнали съгласие изпълнителят да поеме риска от непостигане на гарантирания резултат като се задължава да заплати на възложителя компенсация за непостигнат гарантиран резултат през някоя от годините на изплащане на инвестицията. Уговорено е инвестицията в размер на 2 949 947,22 лв. да бъде финансирана от изпълнителя с изцяло осигурени от него средства, в което е включено както осъществяването на енергоефективните мероприятия на обектите, така и изпълнението на съпътстващите ремонтни работи, гарантиращи експлоатационната годност на сградите и енергоефективните мерки. Срокът за изплащане на инвестицията е определен на 7 години като същата следва да бъде  възстановена от възложителя от планирани в бюджета му средства като в изплащането да вземе участие и реализираната през периода на договора парична равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия от сградата. Цената за изпълнение на енергоефективните мероприятия е определена в общ размер на сумата от 2 259 619.69 лева, като в нея са включени стойността на инвестиционните разходи, годишно оскъпяване за разсрочване на плащането в размер на 7.5 %, и ДДС. Цената на изпълнение на съпътстващите ремонтни работи на обектите е определена в общ размер на сумата от 2 301 288.23 лева, в която са включени стойността на инвестиционните разходи, годишно оскъпяване за разсрочване на плащането за периода от 7 години и ДДС. Начинът на плащане  е уговорен в чл. 12 от договора, в който е предвидено същото да бъде извършено на 84 броя месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 26 900,29 лв – за изпълнение на енергоефективните мероприятия на обектите и 27 396.29 лева – за изпълнение на съпътстващите ремонтни работи. Предвидено е плащането на вноските да става не по-късно от 10-то число на текущия месец, като първото плащане следва да бъде извършено до десето число на месеца, следващ трите месеца от завършване на дейностите по първия етап на договора. В чл. 16 е предвидено извършването на годишно изравняване на плащанията в зависимост от получената за съответната мониторингова година парична равностойност на достигнатото годишно потребление на енергия, като при положителна разлика между паричната равностойност на гарантираното и достигнато годишно потребление на обектите, сумата следва да се разпредели по равно между възложителя и изпълнителя, а при отрицателна разлика, същата остава за сметка на изпълнителя. В чл. 22, ал. 2 е предвидено одобряването и приемането на анализа на енергоефективните мерки от докладите за обследване на енергийната ефективност да бъде извършено с констативен протокол, чието съставяне и подписване от страните да бъде условие за пристъпване към изпълнението на втория подетап. За успешното завършване на всички дейности от третия подетап страните са предвидили съставяне на акт обр. № 15 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, след чието подписване страните изготвят приемо-предавателен протокол, с който удостоверяват постигнатите резултати от изпълнението на първи етап в цялост. В чл. 27 страните са предвидили, че гарантирания резултат следва да се счита постигнат когато достигнатото годишно потребление на енергия от обектите в пакет за изминалата мониторингова година е равно или по-ниско от гарантираното годишно потребление по чл. 4, ал. 2, т. 6.

Като писмени доказателства по делото са приети доклади от извършени обследвания на процесните обекти от изпълнителя „Е.“ АД и от „Е.Е.“ ООД.

Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол от 20.06.2011 г., изготвен на основание чл. 22, ал. 2 от договора от 13.06.2011 г., от който се установява, че представител на възложителя е одобрил изготвените доклади от обследването за Е.Е. на сградите на МБАЛ – П. без забележки, като е одобрил и прилагането на предложените в доклада енергоефективни мерки.

От приетия по делото приемо-предавателен протокол от 01.12.2011 г., изготвен на основание чл. 26 от договора от 13.06.2011 г., е видно, че страните са приели дейностите по целия първи етап за завършени, установено е, че изпълнителят е изпълнил всички енергоефективни мерки от докладите, гарантиращи получаването на сертификат за Е.Е. за сградите, категория „А“, клас „В“, както и че са налице предпоставките за пристъпване към осъществяването на втория етап от договора, а именно мониторинг на енергийното потребление с отчитане на гарантирания резултат.

По делото са приети фактура № 19893/07.12.2011 г. и фактура № 19894/07.12.2011, издадени от „Е.“ АД с получател „МБАЛ – П.“ АД, съответно за сумата от 2 259 619,69 лв с ДДС и за сумата от 2 301 288,23 лв. с ДДС.

По делото е приет приемо-предавателен протокол от 22.11.2012 г., подписан от представител на изпълнителя и възложителя, с който е установено, че за отчетния период от м. ноември 2011 г. до м. ноември 2012 г. гарантираният резултат по договора е постигнат, с оглед на което от страна на изпълнителя не се дължат изравнителни плащания. Прието е отчетените показания на топломери и електромери на сградите да послужат като база за определяне на достигнатото годишно потребление на енергия от сградите в пакет през следващия отчетен период от м. ноември 2012 г. до м. ноември 2013 г. 

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 20.11.2013 г., подписан единствено за изпълнителя, в който е установено, че за отчетния период от м. ноември 2012 г. до м. ноември 2013 г. гарантирания резултат по договора е постигнат като не се дължат изравнителни плащания.

По делото е представен договор от 26.04.2012 г. за прехвърляне на вземания, с който „Е.“ АД се е съгласило да прехвърли в полза на „Ф. за Е.И Е.И.- Ф.“ АДСИЦ свои вземания към „МБАЛ – П.“ АД в размер на сумата от 1 838 182,67 лв., възникнали по силата на договора от 13.06.2011 г., представляваща задължение за изпълнението на енергоефективните мероприятия по чл. 11, ал. 1 от договора от 13.06.2011 г., остатък от задължението на длъжника в общ размер на 1 883 016,41 лева. В договора е посочено, че задължението е платимо на 82 равни месечни вноски, от които 81 вноски в размер на 22 416,87 лв. и една последна изравнителна от 22 416,20 лв., считано от 10.06.2012 г. до 10.03.2019 г.

По делото е представен договор от 26.04.2012 г. за прехвърляне на вземания, с който „Е.“ АД се е съгласило да прехвърли в полза на „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ свои вземания към „МБАЛ – П.“ АД в размер на сумата от 1 872 079,71 лв., възникнали по силата на договора от 13.06.2011 г., представляваща задължение за изпълнението на съпътстващи ремонтни работи по чл. 11, ал. 2 от договора от 13.06.2011 г., остатък от задължението на длъжника в общ размер на 1 917 740,19 лв.. В договора е посочено, че задължението е платимо на 82 равни месечни вноски, от които 81 вноски в размер на 22 830,24 лв. и една последна изравнителна от 22 830,27 лв., считано от 10.06.2012 г. до 10.03.2019 г.

Между страните не се спори, а и се установява от приетите като писмени доказателства по делото уведомления, че на 15.05.2012 г. „Е.“ АД е уведомило „МБАЛ – П.“ АД за извършеното прехвърляне на вземанията си към него, произтичащи от сключения между тях договор от 13.06.2011 г.

По делото е прието Разрешение за ползване от 24.02.2012 г. за строеж „МБАЛ – П.“, подобекти: Котелно, Котелна инсталация, Основна сграда – Газоснабдяване и Асансьорна уредба.

Към доказателствата по делото са приобщени след изискване и представяне по реда на чл. 190 ГПК, както следва : данъчни фатури издадени от доставчика на ел. енергия  за размера и стойността на консумацията на такава в сграите на Първо и Второ върешно отделение при болницата ищец- отнасящи се до периода от м.01.2010 г. до м.11.2012 г.; данъчни фатури издадени от доставчика на ел. енергия  за размера и стойността на консумацията на такава в сградата на Основния корпус при болницата ищец- отнасящи се до периода от м.01.2010 г. до м.11.2012 г.

От приетото по делото заключение на вещото лице инж. И.К. по съдебно-техническата експертиза, приета от съда като компетентно изготвена и обоснована, неоспорена от страните по делото, се установява, че при определяне на базисното годишно потребление (потреблението на енергия на сградите в пакет преди изпълнение на енергоефективните мероприятия) в договора са използвани данните от докладите за обследване за Е.Е. на „Е.Е.“ ООД, докато при определяне на гарантираното годишно потребление (потреблението на енергия на сградите в пакет след изпълнение на енергоефективните мероприятия) са използвани данните от докладите за обследване за Е.Е. на „Е.“ АД. В резултат на смесването на данните за базисното и гарантираното годишно потребление на енергия правилното отчитане на действително реализираната икономия на енергия в обектите е невъзможно. Установява се също така, да са налице и различия в параметрите на сградите от двата доклада за обследване по отношение на площни показатели, коефициенти на топлоснабдяване на външни ограждащи елементи, инсталираните системи за топлоснабдяване, БГВ, вентилация, осветление и използване на електро уреди, което води до разлика в установеното в двата доклада енергопотребление.  Наличието на такова смесване на данни за потребление на енергия в сградите при констатирани различни параметри на същите в двата доклада прави невъзможно да се осъществи реална оценка за енергийни спестявания постигнати в сградите, която да е проверима и измерима. Установява се, че приетата от страните по договора Методика за отчитане на гарантирания резултат не съдържа всички необходими нормативни критерии и формули за изчисления съобразно съответните нормативни изисквания като е пренебрегнато значението на показателя „отоплителен денградус“, оказващ влияние върху реалния разход на топлоенергия. Това води до грешно изчисляване на достигнатото годишно потребление на топлинна енергия, а от там и на невъзможност да се разбере, дали гарантирания резултат е постигнат, съответно невъзможност да се изчислят вярно реалните икономии на енергия в сградите след провеждане на енергоефективните мероприятия и съответното им парично остойностяване.

По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице - М.А., което се кредитира от съда като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. От същото се установява, че определената в чл. 7, ал. 1 от договора от 13.06.2011 г. сума от 2 949 947,22 лв. без ДДС, която е предвидено да бъде инвестирана от изпълнителя за изпълнение на възложената му работа съвпада с общия рзмер на строително-монтажните работи в приложения по делото акт обр. 19. За тази сума от „Е.“ АД на „МБАЛ – П.“ АД са издадени два броя фактури, включващи както посочените суми на инвестиционни разходи в размер на 2 949 947,22 лв., така и суми за оскъпяване от разсрочено плащане, представляващи печалба на изпълнителя, оформена като възнаграждение под формата на лихва, изчислена при годишен лихвен процент от 7,5 % върху общия размер на договорената инвестиция. Общият размер на осчетоводените при „Е.“ АД разходи по сметка 117006-611-7 – Разходи за основна дейност за процесния обект, възлиза на сумата от 2 040 274,90 лв., като разликата от 909 672,32 лв. до уговорения размер от 2 949 947,22 лв. би следвало да включва разходи за амортизация на заетите в строителния процес активи и пропадащата се част от административните разходи, чийто размер не може да бъде конкретно определен от вещото лице. От заключението се установява, че размерът на заплатените от „МБАЛ – П.“ АД в полза на „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ в периода от 03.08.2012 г. до 10.10.2012 г. възлиза общо на сумата от 135 741,33 лв., от които 67 250,61 лв. – цедирани вземания по фактура № 19893/07.12.2011 г. и 68 490,72 лв. – цедирани вземания по фактура № 19894/07.12.2011 г.

Разпитан, свидетелят Я.Я.  заявява, че от 12 години работи в „МБАЛ – П.“ АД, като началник на отдел „Стопански сектор“. Когато се пристъпило към сключване на договора за постигане на Е.Е. в сградите на болницата през 2011 г. свидетелят не бил в течение с постигнатите по него уговорки, но в рамките на действията по последвалото изпълнение имал пряко участие. Наблюдавал е непосредствено пряката работа по монтажните действия осъществени от дружеството изпълнител на място в болницата. Свидетелят е подписвал актове за приемане на работата по договора, когато съответните дейности били приключени. По негова инициатива пред дружеството изпълнител били правени и рекламации по изградената нова отоплителна инсталация, като свидетеля дава пример с инсталирания котел. Добавя, че още преди предприемането на тези мерки за постигане на Е.Е. болничното заведение е било снабдено с добре функциониращ котел, като с работата на същия потребностите на сградите били осигурявани на нужното ниво. Не му е известно, защо се взело решението да се изгради изцяло ново котелно с монтаж на още два котела. Във връзка с мониторинга за постигнатите енергийни икономии от страна на „ЕНЕМОНА“ били изготвяни протоколи, като същите в изцяло завършен вид се връчвали на свидетеля за да ги парафира в кабинета на директора на болницата. Свидетелят потвърждава, че данните от монтираните електромери и топломери са били записвани, но той не бил наясно каква е методиката, която се прилага за да се постигне крайния резултат, а именно дали заложената икономия по договор е постигната през съответната отчетна година. Въпреки това свидетелят подписвал, защото директора на болницата го уверявал, че по изработената методика цялото отчитане е направено коректно. Когато представляващия болницата директор бил сменен с нов свидетелят посочва, че го е уведомил за начина на отчитане и липсата на яснота, как се прилага методиката за определяне на постигнатите икономии, като било взето решение от страна на болницата да не се подписват представените от изпълнителя протоколи за постигнати икономии. Свидетелят описва подробно и възникналите неудобства във връзка с монтираните при осъществените мерки за Е.Е. датчици за регулиране на топлинната енергия, чиято функционалност определя, като нерационална, защото имало студени и претоплени помещения вследствие на погрешната информация подавана от тези датчици.  

Разпитан, свидетелят Л.С. заявява, че към момента на сключването на процесния договор с гарантиран резултат с „МБАЛ – П.“ АД е работил в „Е.“ АД като заместник-директор по производствените въпроси. „Е.“ АД било водещото при изпълнение на заданието като имало и подизпълнители, които са работили в строителната част. Обследването и проектирането били изпълнени изцяло с екип на „Е.“ АД. Свидетелят посочва, че на първата година след предаването на работата, след отчитане на показанията съобразно методиката по договора, между страните се подписал протокол за констатирани икономии. Възражения от страна на възложителя възникнали на втората година след предаване на работата – след назначаване на новото ръководство на болницата, като от тогава от страна на възложителя не са подписвани ежегодно съставяните от изпълнителя протоколи за констатирани икономии. Свидетелят заявава, че намира за правилно възприетото отчитане на икономията по предложената от възложителя методика, тъй като това са били техническите данни, с които ръководството на болницата е разполагало към този момент. Посочва, че за мястото, на което се проектират сензорите за отчитане, се избира представително помещение, което да име режим, който да позволява при нормална експлоатация да задава отопление, така че да се гарантира в сектора, който се влияе от този сензор да се поддържа температурата, която е зададена. Твърди, че от страна на възложителя не е правено искане за преместване на датичка на по-подходящо място.  

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Неоснователното обогатяване е уредено като отделни фактически състави – юридически факти, при чието настъпване възниква правоотношение, което изрично е уредено в закона и което се състои от задължението на този, който е получил нещо без правно основание, да го върне на лицето, от което го е получил или за чиято сметка се е обогатил, както и като един общ състав, имащ субсидиарно приложение. Под „правно основание” се разбира правоотношението, елемент от чието съдържание са вземането с предмет съответната имуществена облага и задължението за предоставянето ѝ – това може да бъде договор, административен акт, самият закон, водене на чужда работа без поръчка и пр. Липсата на правно основание се изразява в липсата на субективно право за дадено лице да получи имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е получило или при отпадане с обратна сила на съществувалото към момента на получаването на имуществената облага основание – прекратително условие, разваляне на договор, унищожаване.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД са две: положителна – извършването на определена престация в полза на ответника, в случая наличие на осъществено плащане, и отрицателна – липсата на основание за получаване на престацията.

По делото не е спорно, че в периода от 03.08.2012 г. до 02.10.2012 г. ответникът „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ е получил от ищцовото дружество „МБАЛ – П.“ АД сумата от 135 741,33 лв. В тази насока твърденията на страните по делото съвпадат изцяло, като напълно се подкрепят и от приетите като писмени доказателства банкови извлечения, от които е видно, че на всяка от датите : 03.08.2012 г., 05.09.2012 г. и 02.10.2012 г. ищецът е извършил в полза на ответника по две плащания, съответно за сумата от 22 830,24 и 22 416,87 лв. От вписаните в тези документи основания за извършените плащания е видно, че престирането на сумите от 22 830,24 лв. е извършено с цел погасяване на съответната част от задълженията по фактура № 19893/07.12.2011 г., издадена за осчетоводяване на изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградите на „М.“ АД, съгласно договор от 13.06.2011 г. с включено оскъпяване от разсроченото плащане, а престирането на сумите от 22 416,87 лв. – с цел погасявне на съответната част от задълженията по фактура № 19894/07.12.2011 г., издадена за осчетоводяване на изпълнение на съпътстващи ремонтни работи за сградите на „М.“ АД, съгласно договор от 13.06.2011 г. с включено оскъпяване от разсроченото плащане. С оглед на изложеното съдът приема, че в производството се доказва настъпването на първата от посочените двете необходими в кумулативност предпоставки за уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Същественият спор между страните по делото е концентриран върху  въпросът за наличието на правно основание за настъпилото в резултат на извършените плащания имуществено разместване, което с оглед твърденията на ответника се състои във вземанията на изпълнителя за осъществени енергоефективни мероприятия и изпълнени съпътстващи ремонтни работи, възникнали по договор за инженеринг /подвид на договор за изработка/ от 13.06.2011 г., сключен между „МБАЛ – П.“ АД и „Е.“ АД, прехвърлени на „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ с договори за прехвърляне на вземания от 26.04.2012 г.

По силата на сключените между „Е.“ АД и „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ два договора за прехвърляне на вземания от 26.04.2012 г. в тежест на „Е.“ АД е възникнало задължението да прехвърли в полза на ответника „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ вземанията си към „МБАЛ – П.“ АД, произтичащи от сключения между тях договор от 13.06.2011 г., а именно – за сумата от 1 838 182,67 лв., представляваща остатък от задължение за изпълнението на енергоефективните мероприятия по чл. 11, ал. 1 от договора, както и за сумата от 1 872 079,71 лв, представляваща остатък от задължение за изпълнението на съпътстващи ремонтни работи по чл. 11, ал. 2 от договора. Доколкото транслативния ефект на цесията е поставен в зависимост от съществуването на вземанията в правната сфера на цедента, отговорът на въпроса дали при получаване на процесните плащания ответникът „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ е разполагал с правно основание за това, налага да се изследва дали подлежащите на прехвърляне с двата договора от 26.04.2012 г. вземания, за които от страна на ответника се твърди да са послужили като основание за получаване на процеснияте плащания, са съществували в правната сфера на праводателя му – „Е.“ АД.

С оглед необходимостта от установяване на претендираното от ответника правно основание за получаване на обсъжданите плащания, то настоящата инстанция трябва да анализира, дали сключения между ищеца и „Е.“ АД договор от 13.06.2011 г. е юридически факт годен да породи подлежащите на прехвърляне с договорите за цесия от 26.04.2012 г. вземания. Доколкото претенцията на ищеца се основава на твърденията му за нищожност на договора от 13.06.2011 г. поради противоречие на тази правна сделка с повелителни норми на закона, съответствието на съдържанието му с императивните изисквания на обективното ни право предполага на първо място да се определи правната характеристика на коментирания договор, с което да се очертае кръгът на законовите правила, с които следва да бъде съобразено неговото съдържание, тогава когато се изпълнява фактическия състав по неговото сключване.

От съдържанието на постигнатите между страните по договора от 13.06.2011 г. уговорки се разбира, че същият разкрива характеристиките на договор с гарантиран резултат (ЕСКО договор). Към момента на сключване на процесната сделка правната уредба на този вид договори се съдържа в гл. V, раздел III от ЗЕЕ (отм.), като съгласно чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ (отм.) това са договори с предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради или промишлени системи, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия. Правната уедба на тези договори имат за цел да насърчи инвестирането в енергоспестяващи мероприятия и дейности като възстановяването на направените инвестиции от крайния потребител и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение да се извършва изцяло за сметка гарантираните спестявания. В конкретния случай предметът на договора действително включва изпълнението на съвкупност от специфични дейности в определена технологична последователност, насочени към реконструиране определен обект, което по същността си представлява инженерингова дейност, но спецификата на целта свързана с възложените дейности – повишаването на енергийната ефективност на реконструираните сгради, създава у съда убеждението, че волята на страните е била те да встъпят в правоотношение по договор с гарантиран резултат, попадащ в приложното поле на специалния ЗЕЕ (отм.).

Предметът и основното съдържание на договора от 13.06.2011 г. потвърждават извода, че същият има характера на договор с гарантиран резултат по смисъла на чл. 48 ЗЕЕ от 2008 г. (отм.), което налага съобразяването му с императивните изисквания на специалния закон. Тъй като възложителят на обществената поръчка, въз основа на която е сключен този договор е търговско дружество, чийто капитал е изцяло държавна и общинска собственост, по отношение на него намират приложение и императивните правила, съдържащи се в Наредба № РД-16-347 от 02.04.2009 г. за условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради - държавна и/или общинска собственост, издадена от министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 28 от 14.04.2009 г., в сила от 14.04.2009 г. С оглед на изложеното по делото следва да се установи дали предметът и съдържанието на договора от 13.06.2011 г., сключен между „Е.“ АД и „МБАЛ – П.“ АД, кореспондират на въведените императивни изисквания на закона и подзаконовите нормативни актове свързани с регулацията на тази материя.

Характеристиките на договора като такъв с гарантиран разултат водят до определени особеностите при изпълнението му. Основното изискване, което ЗЕЕ от 2008 г. (отм.) поставя към съдържанието на този вид договори е че финансовият риск за изпълнение на предвидените в договора дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и за достигане на гарантирания с договора резултат, следва да се поеме от изпълнителя – чл. 49, ал. 5 ЗЕЕ (отм.). Това принципно положение намира израз в редица конкретни нормативни правила, съдържащи се в ЗЕЕ от 2008 г. (отм.) и в Наредбата от 02.04.2009 г.

Още в законовата дефиниция на договорите с гарантиран резултат, съдържаща се в чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ (отм.), е поставено като изискване възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение да се извършват изключително за сметка на реализираните икономии на енергия, от което следва, че изпълнителят би могъл да получи пълно възстановяване на направената инвестиция единствено, в случай че възложителят реализира икономии на енергия, възлизащи на пълния размер на инвестицията. Съгласно чл. 49, ал. 4 от ЗЕЕ от 2008 г. (отм.), изпълнителят осигурява извършването на услугата, изцяло или частично със собствени средства или поема задължение да осигури финансирането им от трето лице, което освобождава възложителя от риска в случай, че изпълнените енергоефективни мерки не осигурят гарантираните с договора икономии на енергия, като за него остава задължението да възстанови инвестицията на възложителя и да му заплати възнаграждение единствено за сметка на разходите, спестени в разулрат на постигнатите икономии на енергия. Съдържанието на договора от 13.06.2011 г. обаче не е подчинено в пълна степен на това императивно по правната си същност изискване. В чл. 9 от съглашението страните са уговорили, че обемът на инвестицията ще бъде възстановяван и изплащан от възложителя с планирани в неговия бюджет бюджетни средства, като в изплащането на инвестицията участие ще вземе и реализираната през периода на изплащане парична равностойност на икономисаната енергия, без обаче да е уговорено, че инвестицията ще бъде изплащана изключително за сметка на реализираните икономии на енергия. Напротив – размерът на задължението на възложителя за възстановяване на инвестицията е формиран с оглед стойността на изпълнените енергоефективни мероприятия и съпътстващи ремонтни работи, с добавено годишно оскъпяване от 7,5 %, като в същото време изпълнението му е разсрочено на 84 равни месечни вноски, без обаче да е обвързано с постигането на гарантирания финансов резултат. Така според договора инвестицията и възнагражденията се изплащат на уговорени месечни вноски, чиято изискуемост настъпва независимо от налчието на гарантиряния резултат.

На следващо място от събраните по делото доказателсва, в т.ч. приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява, че различията между заложените в договора референтни параметри, касаещи енергийната ефективност на сградата и резултатите от обследването направено от „Е.“АД, водят до невъзможност за постигане на правилна оценка на реално реализираните икономии на енергия в болничното заведение, където са приложени мерките за Е.Е. с очакван гарантиран резултат – определен размер годишни икономии на средства за консумирана енергия. Тази невъзможност да се постигне яснота и сигурност по отношение размера на реализираните при ищеца  икономии на енергия, съответно да са извърши правилното им парично остойностяване, по естеството си следва да се квалифицира, като невъзможност да се гарантира прилагането в императивното изискване на закона паричната стойност на размерът на реализираните икономии на енергия да служи като граница на размера на задължението на изпълнителя за възстановяване на инвестицията и заплащане на възнаграждение на възложителя.

Уговореният в чл. 16 – 18 от договора механизъм за изравняване на плащанията  също не е в състояние да обезпечи спазването на изискването извършените от изпълнителя ЕСКО услуги да се изплащат единствено за сметка на реализираните икономии на енергия. Вярно е, че страните са предвидили договорен механизъм за компенсиране на възложителя чрез годишно изравняване на плащанията в зависимост от получената за съответната мониторингова година парична равностойност на достигнатото годишно потребление на енергия, в случай, че бъде отчетена отрицателна финансова стойност на разликата между паричната равностойност на гарантираното и действително достигнатото годишно потребление на обектите в пакет. Тази възможност за компенсация на възложителя обаче не създава гаранция, че размерът на възстановената от възложителя инвестиция и заплатеното от него възнаграждение на изпълнителя няма да надвишат финансовата стойност на реализираните от него икономии на енергия, доколкото изравняването на плащанията е предвидено само за срока на договора, до изплащане на окончателния размер на анюитетните вноски.

При изложените съображения настоящият състав намира, че уговорките относно същественото съдържание на договора от 13.06.2011 г., сключен между праводателя на ответника – „Е.“ АД и ищеца, противоречат на императивни норми на действащия при сключването му ЗЕЕ от 2008 г. (отм.), както и на Наредба № РД-16-347 от 2.04.2009 г. за условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради – държавна и/или общинска собственост. Тези противоречия водят до нищожността на процесния договор на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което той е негоден да породи целените от страните правни последици. По силата на този договор не са възникнали вземания в полза на „Е.“ АД към болницата-ищец, съответно такива не са били транслирани в полза на ответника - „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ.

С оглед на това, че по делото се установи, че процесните суми са заплатени на „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ на 03.08.2012 г., 05.09.2012 г. и 02.10.2012 г. като прехвърлени му по договори за цесия от 26.04.2012 г. вземания за осъществени енергоефективни мероприятия и за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи, възникнали по договор с гарантиран резултат /ЕСКО договор/ от 13.06.2011 г., сключен между „МБАЛ – П.“ АД и „Е.“ АД, както и че по делото се доказа, че договорът от 13.06.2011 г. е нищожен, то следва да се приеме, че ответникът е получил процесните суми без наличието на годно правно основание. Така по делото се установява, че в тежест на „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ е възникнало задължението да върне на „МБАЛ – П.“ АД сумите от 67 250,61 лв. и 68 490,72 лв., като получени без правно основание. По делото не се твърди, съответно не се и установява ответникът да е погасил тези свои парични задължения.

Доколкото обаче от страна на ответника при условията на евентуалност е наведено и възражение за погасяване по давност на предявените срещу него парични  вземания, то следва да бъде също обсъдено от страна на решаващия състав.

Вземанията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се погасяват с общата петгодишна давност. Давността тече от момента на възникване на вземането за връщане на получената сума, което в хипотезата на липса на основание е деня, на който е получено плащането.

В настоящия случай от събранието по делото доказателства се установява подлежащите на възстановяване плащания да са извършени на 03.08.2012 г., 05.09.2012 г. и 02.10.2012 г. На всяка от тези дати започва да тече петгодишният давностен срок по отношение на вземанията на ищеца за възстановяване на неоснователно платените суми. С оглед на това и предвид датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.08.2017 г. следва да се обобщи, че исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 67 250,61 лв.  и на сумата от 68 490,72 лв. са предявени преди изтичане на приложимия по отношение на тази категория вземания давностен срок, поради което и направеното възражение от страна на ответника за погасяването му по давност е неоснователно.

С оглед на изложеното предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени в пълния им заявен с исковата молба размер.

По разноските:

С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда единствено в полза на ищеца, който чрез процесуалния си представител своевременно е отправил процесуално искане за присъждане на направените разноски за водене на делото, придружено от доказателства за реалното им извършване. Общият размер на установените като извършени от ищеца разноски възлиза на сумата от 12 629,65 лв., от които 5 429,65 лв. – държавна такса, 1 700 лв. – депозити за вещи лица и 5 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Слатина“, ж.к. „********* да заплати на „М.Б.ЗА А.Л.– П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата в размер от 67 250,61 лв., представляваща осъществени без основание плащания извършени на датите 03.08.2012 г., 05.09.2012 г. и 02.10.2012 г. под формата на вноски за м. август, м. септември и м. октомври 2012 г., като част от общо вземане в размер на сумата от 403 503,66 лв. формирано за  периода от 06.06.2012 г. до 10.11.2013 г., и съставляващи част от възнаграждение за осъществено изпълнение на енергоефективни мероприятия по договор с гарантиран резултат /ЕСКО договор/ от 13.06.2011 г., сключен между „М.Б.ЗА А.Л.– П.“ АД и „Е.“ АД, прехвърлени на „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ с договор за цесия от 26.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2017 г. /датата на подаване на ИМ/ до окончателното плащане на главното вземане.

ОСЪЖДА „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Слатина“, ж.к. „********* да заплати на „М.Б.ЗА А.Л.– П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата в размер от 68 490,72 лв., представляваща осъществени без основание плащания извършени на датите 03.08.2012 г., 05.09.2012 г. и 02.10.2012 г. под формата на вноски за м. август, м. септември и м. октомври 2012 г., като част от общо вземане в размер на сумата от  410 944,32 лв., формирано за периода 06.06.2012 г. до 10.11.2013 г., и съставляващи част от възнаграждение за осъществено изпълнение на съпътстващи ремонтни работи по договор с гарантиран резултат /ЕСКО договор/ от 13.06.2011 г., сключен между „М.Б.ЗА А.Л.– П.“ АД и „Е.“ АД, прехвърлени на „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ с договор за цесия от 26.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2017 г. /датата на подаване на ИМ/ до окончателното плащане на главното вземане.

ОСЪЖДА „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“, ж.к. „********* да заплати на „М.Б.ЗА А.Л.– П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сума в размер от 12 629,65 лв., представляваща сбор от направени от ищеца съдебни разноски в производството развило се пред настоящата инстанция.

Решението е постановено при участието на „Е.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********, като трето лице-помагач на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                 СЪДИЯ: