РЕШЕНИЕ
№ 651/1.4.2021г.
Гр. Пловдив, 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V
състав, в публично съдебно заседание на втори март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното адм. дело № 1740/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава X от
АПК, във връзка с чл. 30а, ал. 3 от ЗООРПСМ.
Жалбоподателят - В.П.П., с ЕГН:**********,
постоянен адрес ***, чрез пълномощника си адв. М.А., оспорва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №20-2377-0067/25.06.2020
г., издадена от Х.Б.в качеството му на началник на Първо РУ-СДВР, с която на
основание чл. 42, вр. чл. 30, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21, т. 8 ЗООРПСМ му е
наложена ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина
за срок от една година.
В жалбата, както и писмената защита /
л. 35/ на адв. А. се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната
заповед поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на
материалния закон. Твърди се липса на мотиви, обосноваващи налагането на
оспорената ПАМ , неправилно посочване датата на нарушението и непосочване на
правното й основание.
Направено е и особено искане за
спиране на допуснатото ех lеgе предварително изпълнение на същата, както и се претендират съдебни
разноски.
Ответникът по жалбата - Началника на
Първо РУ при СДВР , в становище/ л. 21 / от главен юрисконсулт Б.П.моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди се, че същата е издадена от
компетентен орган при условията на обвързана компетентност и при спазване на
всички относими процедурни правила. Излагат се доводи за материалната й
законосъобразност, като изрично се подчертава, че фактическата обстановка, при
която е извършена процесната хулиганска проява, е установена по достатъчно ясен
и конкретен начин. Претендира и присъждане на разноски, както и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Пловдивският административен съд, в
настоящия състав по допустимостта на жалбата
констатира, че процесната
заповед (лист 10, по ад.6513/20 на АССГ/) е връчена на 25,06,2020. на
жалбоподателя, а от своя страна, жалбата (лист 4) постъпва в деловодството на
ответника на 01,07,20г. или в рамките на законоустановения срок. Следва да се
приеме , че жалбата е подадена от лице с правен интерес, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на събраните и приетите по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна на
следното:
На 24,0б,2020г. около 23,30ч. в гр.
София , на стадион „Българска армия" е приключила футболна среща между
отборите на „ЦСКА-София" и „Ботев (Пловдив)". Спортното мероприятие е
било с начален час 20:30 ч. Малко след края на срещата, около 23:30 ч.
привържениците на „Ботев (Пловдив)" напускали сектор „Б" на стадиона
и сред тях било лице от мъжки пол, високо ок. 180 см, с атлетично телосложение,
гола глава и татуировки по лявата ръка, облечено в черна тениска, къси
панталони и бежови обувки, чиято самоличност впоследствие била установена като В.П.П..
При излизането си през контролния пункт на изхода на сектора П. отправил спрямо
полицейските служители, охраняващи двубоя, нецензурни фрази - „мърши",
„боклуци", „ще ви еба майката". Във връзка неговото поведение и
нецензурни изрази П. бил задържан по реда на ЗМВР и му бил съставен АУАН за
извършено нарушение по чл. 21, т. 8 ЗООРПСМ. Въз основа на АУАН е издадено и НП
№ 2377 от 25,0б,2020г. с което на П. е наложена глоба в размер на 1000 лева,
което е влязло в сила.
На 25,06,2020г. на П. е издадена и
процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№20-2377-0067/25.06.2020 г., издадена от Х.Б.в качеството му на началник на
Първо РУ-СДВР, с която на основание чл. 42, вр. чл. 30, ал. 1, т. 1, вр. чл.
21, т. 8 ЗООРПСМ му е наложена ПАМ -забрана за посещение на спортни мероприятия
в страната и чужбина за срок от една година.
Така описаната фактическа обстановка
се установява по категоричен начин от приложените в административната преписка
материали - АУАН, докладни записки, протоколи за писмени показания на
свидетели, заповед за задържане по реда на ЗМВР, протокол за личен обиск по
реда на ЗМВР, сведение, подписано от жалбоподателя и др. На л. 18 е приложена
докладна в която се сочи че е допусната техническа грешка в диспозитива на
процесната заповед , като следва да се чете за вярна дата 24,06,2020г.
Първоначално жалбата е подадена до
Административен съд - София град (АССГ). С определение №5167/10.07.2020 г. АССГ
е приел, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като съобразно чл. 133,
ал. 1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се
разглеждат от административния съд по постоянен адрес на жалбоподателя и делото
е било препратено на Административен съд - Пловдив.
С определение №1208/24.07.2020 г.
Административен съд - Пловдив е оставил без уважение особеното искане на
жалбоподателя във връзка с предварителното изпълнение на процесната заповед,
като е приел, че такова се допуска по силата на закона и липсват основания за
спирането му. Определението е било оспорено с частна жалба, като ВАС с
определение №11689/16.09.2020 г по ад. 9534/2020г. е обезсилил оспореното
определение на Административен съд - Пловдив и е прекратил производството във
връзка със спирането на принудителното изпълнение. В мотивите си ВАС е посочил,
че всъщност чл. 44, ал. 2 ЗООРПСМ урежда предварително изпълнение на
индивидуални административни актове единствено в случаите, когато е наложена
ПАМ „спиране на използването на спортен обект за провеждане спортни
мероприятия" съгласно чл. 41, т. 2 ЗООРПСМ, но не и в случаите, когато е
наложена ПАМ „забрана за посещение на спортни мероприятия в страна и
чужбина" съгласно чл. 41, т. 1 ЗООРПСМ. Следователно процесната заповед
въобще не подлежи на предварително изпълнение ех lеgе и спрямо нея е приложимо общото
правило за суспензивния ефект на жалбата по чл. 166, ал. 1 АПК. Поради това ВАС
е постановил, че искането на жалбоподателя за спиране на предварителното
изпълнение е било изначално недопустимо, а производството в тази връзка
-безпредметно.
Въз основа на така приетите факти и в
съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК при служебна проверка за законосъобразността
на атакуваната заповед, съдът стигна до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, Съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган, като това се удостоверява от приложеното на
л. 24 от съдебното производство доказателство, в рамките на 24-часовия срок,
установен в чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗООРПСМ , в случая началникът на районното
управление на МВР по местоизвършване на нарушението :
Оспорената заповед е достатъчно
мотивирана и в нея е установена по достатъчно ясен и подробен начин
фактическата обстановка по случая. Административният орган достатъчно подробно
е описал датата и часа на процесния инцидент, конкретното място на което се е
намирал нарушителят и отправените от него нецензурни изрази по адрес на
органите на реда. Заповедта позволява поведението на жалбоподателя, послужило
като основание за нейното издаване, да се индивидуализира в достатъчна степен и
в този смисъл покрива критериите за законосъобразност и мотивираност.
Съдът не намира за основателни
възраженията на жалбоподателя във връзка с липсата на мотиви относно
целесъобразността на наложената ПАМ и срока на същата. Видно от чл. 30, ал. 1,
т. 1 ЗООРПСМ, налагането на ПАМ от посочения вид е задължително във всички
случаи, когато се установи нарушение по чл. 21, т. 1-10 с. з. В случая
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, а не на
оперативна самостоятелност. Следователно заповедта не се нуждае от мотивиране в
частта относно целесъобразността на наложената ПАМ, доколкото налагането й
следва пряко и задължително от закона. Не представлява съществен порок и
липсата на мотиви относно срока на последната. В случая е постановен
минималният възможен срок от 1 година, т.е. налице е възможно
най-благоприятният за нарушителя резултат. Излагане на подробни мотиви в частта
относно срока би било необходимо единствено ако процесната ПАМ бе наложена за
по-дълъг от минималния срок.
Относно доводът на жалбоподателя, че
нито в АУАН, нито в заповедта е посочено лицето (органът), установило
извършването на нарушението, съдът взе предвид естеството на нарушението, а
именно - отправяне на обидни фрази към полицаите, охраняващи спортното
мероприятие. Съдът приема за безспорно , че същото е било възприето от
множество на брой лица, всяко от което е полицейски орган по смисъла на чл. 57 ЗМВР и следователно е оправомощено да установява административни нарушения по
ЗООРПСМ. Доколкото в процесния АУАН са надлежно посочени името и длъжността на
актосъставителя, съдът приема , че именно същият полицейски орган е установил
нарушението.
Относно становището на жалбоподателя,
изложени във фазата по същество, относно различните дати -25.06.2020 г. и
24.06.2020 г., фигуриращи съответно в АУАН и в атакуваната заповед от една
страна и в доказателствените материали по преписката от друга страна. Съдът
приема , че е налице техническа грешка предвид факта, че нарушението е
извършено в нощта на 24.06. срещу 25.06. 2020г. и в тази връзка се вземат
предвид и двете докладни записки (л. 18 и л. 20/, които също посочват, че се
касае за техническа грешка. По никакъв начин в случая , твърдяната „техническа
грешка" не накърнява процесуалните права на жалбоподателя.
В оспорената заповед се сочи правно
основание за издаването й и това са нормите на чл. 42, вр. чл. чл. 30, ал. 1,
т. 1 ЗООРПСМ, както и чл. 22 ЗАНН.
Относно материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира за вярна правната квалификация,
дадена на поведението на жалбоподателя. Обосновано органът е приел, че става
въпрос за спортно хулиганство по смисъла на ЗООРПСМ и нарушението не представлява
маловажен случай. Видно от установената фактическа обстановка, жалбоподателят е
отправил поредица от вулгарни и обидни изрази, насочени към органите на реда,
които са се намирали на процесното място в изпълнение на служебните си
задължения. Налице са всички признаци на визираното в чл. 21, т. 8 ЗООРПСМ
нарушение и полицейските органи правилно са преценили, че поведението на
жалбоподателя разкрива достатъчна степен на обществена опасност, за да се
прибегне до съставяне на АУАН, въз основа на който съответно е издадена и
атакуваната заповед.
В обобщение на гореизложеното, съдът
приема, че с поведението си на процесиите дата и място жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 21, т. 8 ЗООРПСМ.
Законосъобразно, на база на съставения АУАН, компетентният административен
орган, действайки в условията на обвързана компетентност, на основание чл. 42,
вр. чл. 30, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21, т. 8 ЗООРПСМ е наложил ПАМ „забрана за
посещение на спортни мероприятия в страна и чужбина".
Предвид така очертания изход на
делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, съдът намира, че
в полза на СДВР следва да бъдат присъдени поисканите разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Те следва да бъдат определени в минималния
размер съгласно наредбата, а именно - 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Пловдив, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.П. срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№20-2377-0067/25.06.2020 г., издадена от Х.Б.в качеството му на началник на
Първо РУ-СДВР, с която на основание чл. 42, вр. чл. 30, ал. 1, т. 1, вр. чл.
21, т. 8 ЗООРПСМ му е наложена ПАМ -забрана за посещение на спортни мероприятия
в страната и чужбина за срок от една година.
ОСЪЖДА - В.П.П., с ЕГН **********,***
да заплати на СДВР-МВР-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: