Номер 77904.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601226 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна
жалба на лишения от свобода К. Б. Т. ,роден на ******** година в гр.София,български гражданин,с основно
образование,неженен,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор
гр.София-ЗО“Казичене“,против протоколно определение от 22.10.2020 година на Софийски градски
съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д. №3671/2020 година по описа на съда.С атакуваното
определение е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Т. за условно предсрочно
освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”,като с атакувания
съдебен акт съдът не е уважил направеното искане по реда на гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за
останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.
В частната жалба лишения от свобода Т. твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен.По същество сочи,че са налице предвидените кумулативно изискуеми предпоставки за
прилагане института на т.н. „условно“ предсрочно освобождаване и е изтърпял значителна част от
наложеното му наказание „лишаване от свобода”.Оспорва доводите на съда,че не са налице достатъчно
доказателства,които да сочат на поправянето му.Излага съображения ,свързани с това,че съдът се е
предоверил и е надценил посоченото в доклада на ИСДВР,като не са съобразени представени положителни
характеристични данни за осъдения-работи,не е наказван ,награждаван е и изпълнява нарежданията на
ръководството на затвора,има добро поведение в затворническото общежитие и не участва в
конфликти.Намира приложените писмени доказателства по делото,сочещи за липса на поправяне за
неоснователно надценени от съда,а изготвените становища за необходимост от продължаване на
възпитателно-поправителния процес с него-за необективни и пристрастни.Намира,че поправителният ефект
от търпяното наказание досега необосновано е подценен от първия съд,който не е отчел достатъчно
задълбочено отразени положителни тенденции и възможностите за ресоциализация.Осъденият твърди,че
изпълнява всички задачи по плана на присъдата
Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното
определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за
неоснователна.Съображенията са следни:
1
Осъденият К. Б. Т. е роден на ******** година в гр.София,български гражданин,с основно
образование,неженен,ЕГН **********,като понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
Затвор гр.София-ЗО“Казичене.Постъпва в Затвора гр.София на 25.07.2019 година,като по отношение на Т.
,с начало 23.12.2019 година е приведено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 6 месеца,определено по нохд №17659/2016 година на СРС,за извършено престъпление по чл.343б
НК.Т. е осъждан и за други престъпления,като е изтърпявал наказания та до посочената по-горе дата.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-22.10.2020 година,осъдения Т. е изтърпял
фактически 9 месеца и 29 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 2 месеца и 14 дни от
работа или всичко-1 година и 13 дни,вж.справка от МП,ГД“ИН“,затвор гр. София № 209/22.102020
година,л.16 от делото.Остатъкът към посочената дата е 5 месеца и 17 дни. Лишеният от свобода Т.
изтърпява наказанието си при оценка на риска от рецидив в сравнително високи средни стойности,като
първоначално са определени 65 точки,снижени впоследствие на 60.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-справки и становища от началник на Затвора гр.София ,изх.
№309/09.10.2020 година и №309/22.10.2020 година-л.2 и л.16,Доклад за лишения от свобода Т. л.л.4-
5,изготвен от инспектор СДВР на ЗО“Казичене“,затвор гр.София на 23.09.2020 година ,ведно с препланиран
план на присъдата на лишения от свобода,л.6,Становище от ВПС нач. сектор на ЗО“Казичене“ от 23.09.2020
година,л.3,справки,становища и писмени доказателства приложени към досие на лишения от свобода
Т.,относими към обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК за прилагане института на УПО,че е необходимо кумулативно да са
налице две предпоставки:
-осъденият да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически………не по-малко от 1/2 от наказанието си.
Първият съд обосновано е приел,че осъденият Т. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд правилно е отчел
разписаното в чл.439а НПК на основа доказателствата за поправянето на осъденото лице в комплекс със
степента на изпълнение целите на наказанието по плана на присъдата.
Обосновано първият съд е отчел относителната тежест на обстоятелствата,които сочат за положителна
промяна на осъдения Т. по време на изтърпяване на наказанието.В тази насока съдът е акцентирал и не е
подценил разписаното в приложения доклад по делото на ИСДВР от 23.09.2020 година,установяващ
характеристични данни и данни за средата,формирала осъдения преди постъпването му в затворническото
общежитие,наред с конкретни данни за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“.Обосновано е прието от съда,че осъденото лице не нарушава правата на установения режим
в пенитенциарното заведение и се стреми да избягва конфликтни ситуации и пререкания,работи,спазва реда и
режимните изисквания,награждаван е и не е наказван.По същество се сочи,че осъдения Т. се справя с възложените
му задачи и според възможностите си изпълнява задачите,свързани с изпълнение плана на присъдата/вж.отразеното
в доклада,л.4,посл.абзац и л.5-ти,1-3 абзац/.
Оценени са положителни промени в поведението на осъденото лице в областта на управление на финанси и
доходи,оползотворяването на престоя му в затворническото общежитие с трудова дейност,отчитат се подобрени
умения за разпознаване на проблеми и тяхното решаване,Отчетен е и спад на риска от вреди за обществото/среден
към нисък/,а към персонала,лишените от свобода и към самия него-нисък.
2
Оценявайки тези положителни промени в поведението на осъдения,съдът обосновано е посочил,че п реценката
за степента на поправяне на осъдено лице се формира от цялостна оценка на поведението
пенитенциарното заведение,въз основа на всички събрани по делото доказателства,особено въз основа на
докладите,цитирани по-горе.На тази основа ,анализирайки доказателствения обем,обосновано решаващият
съд е посочил,че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наказанието,наложено на лишения от
свобода към момента на постановяване на атакувания съдебен акт и отбелязаните в някои области
значителните данни за поправяне на осъденото лице Т.,са налице доказателства,че целите на наказанието не
са изпълнени в цялост така,както изисква Закона.
Обосновано първият съд е отчел отразеното в цитирания доклад,че „….към момента не е осъществен
принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието….“,като становище в тази насока е
изразено и от началника на затвора в цитираните становища ,изх. №309 /09.10.2020 година и
№309/22.10.2020 година-л.2 и л.16. Посочено е категорично,че целите на наказанието не са изпълнени и
корекционната работа с осъденото лице следва да продължи.
По същество /така се сочи и в цитираното становище на ВПД нач.сектор/ е посочено,че цялостната
оценка на поведението на осъдения Т. и оценка степента на изпълнение на задачите по плана на присъдата
не сочат на дълбоки и трайни позитивни промени у осъдения,а липсата на ясно дефиниране на етапите,през
които следва да премине за решаване на проблемите и липсата на ясно предвиждане на негативните
последици от действията,свързани с липса на изграден устойчив модел за преодоляване на тези проблемни
зони,съществено препятстват пълното постигане целите на наказанието.Установява се липса на съществена
и дълбока позитивна промяна в дефинираните проблемни зони на осъдения,която да позволи възприемане
на адекватни модели на поведение,а именно изграждането на такива модели на поведение позволяват да се
приеме обобщително,че плана на присъдата е изпълнен.
Настоящият съд намира,че представените по делото писмени доказателства са обсъждани коректно от
първия съд ,без да се оценяват превратно в доказателствената им тежест.Оплакванията на осъденото лице в
тази насока са голословни.Право на затворническата администрация е да оценява в съвкупност поведението
на едно осъдено лице в мястото за изтърпяване на наказанието му и да даде отговорна за осъдения и
обществото оценка на същото.
И настоящият съд отчита,както посочи по-горе,развитие в поведението на осъдения в положителна
насока ,включително факта,че работи.Безспорно на осъденото лице е оказано доверие да работи,но това
доверие е основополагащо за оценката за поправяне на осъдения,а не краен извод и оценка за завършил
поправителен процес.Ясно и категорично е посочено,че социалната работа с осъденото лице Т. следва да
продължи в насока осмисляне собственото му поведение,мотиви и последиците от него.
Настоящият съд споделя изводите на първия съд,който от своя страна обосновано е приел,че при
осъдения не е налице реализация в пълен обем по съдържание на понятието „поправяне,макар да се отчитат
завишени възможности за ресоциализация,без тази възможност да се надценява в относителната и тежест.
Въззивният съд намира,че преценени в тяхната съвкупност изложените обстоятелства дават
отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в степен,изискуема от Закона.За
осъдения възпитателно-корекционната работа следва да продължи в насока постигане разписаните цели по
индивидуалния план на присъдата.
Фактическите и правни изводи са съобразени с данни за насоките за работа с лишения от свобода К.
Т.,установени по ясен ред-оценка по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС ,свързана с план за изпълнение
3
на присъдата.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение от 22.10.2020 година на Софийски градски
съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д. №3671/2020 година по описа на съда,което е
оставена без уважение молбата на лишения от свобода К. Б. Т. ,с установена самоличност и ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание
„лишаване от свобода”.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4