Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
28.05.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря А.
Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 3286 по описа за
2008 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 – 211 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 ГПК.
С решение от 09.07.2008г. по гр.д. № 9188/2005г. Софийски
районен съд, 41 състав: Признал за установено по иск с правно основание чл. 97,
ал. 1 ГПК /отм./, предявен от Л.С.П., ЕГН **********,, срещу В.С.К., ЕГН **********,
че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ
апартамент № **, находящ се на втория етаж, вх. Б в
сградата на ЖСК „*******“, бл. **в гр. София, район „****“, ул. „*******, състоящ
се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, мокро помещение,
дрешник, антре, два балкона, с обща площ от 103 кв. м, при съседи: изток - зЕ. площ, запад - зЕ. площ, север
- преградна стена с вх. А, юг - стълбище, коридор и ап. № 26, собственост на С.Н.М.,
заедно с принадлежащото мазе № ** с обща площ от 3.77 кв. м, при съседи: изток -
мазе № 26, собственост на С.Н.М., запад - зЕ. площ,
север - коридор на мазетата, юг - преградна стена с блок 12, вх. А, заедно с
принадлежащия таван № ** с обща площ от 5.62 кв. м, при съседи: изток -коритор
на таваните, запад – таван № 26, собственост на С.Н.М., север – коридор на
таваните, юг – коридор на таваните, заедно с припадащите се 2.522 % идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право
на строеж върху държавно място, съставляващо имоти с пл. №№ 2, 4, 6, 8 и 14,
парцел ІІ от кв. 86 по плана на „****“, гр. София при съседи на дворното място:
изток – зЕ. площ, запад – зЕ.
площ, север – ул. „Ливада“, юг – зЕ. площ; Постановил
изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска, предявен от Л.С.П., ЕГН **********,
срещу В.С.К., ЕГН **********, Г. Н.А., ЕГН **********, и Г.А.А., ЕГН **********, по договор за покупко-продажба, сключен
с нотариален акт № 59, том І, рег. № 3166, дело № 59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т.,
рег. № 076 на НК, на 1/2 идеална част от същия недвижим имот, за сумата 28 239
лв., която сума ищцата следва да заплати на купувачите по договора в месечен срок
от влизане на решението в сила; Осъдил на основание чл. 108 ЗС ответниците Г. Н.А., ЕГН **********, и Г.А.А., ЕГН **********, да предадат на ищцата Л.С.П., ЕГН **********,
владението на гореописания имот; Отменил на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./
нотариален акт № 59, том І, рег. № 3166, дело № 59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т.,
рег. № 076 на НК. На основание чл. 64, ал. 1 ГПК ответникът В.К. е осъден да
заплати на ищцата разноски по делото в размер на 465.11 лв., а ответниците Г. и Г. А.– да й заплатят разноски в размер на
832.22 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците
Г. Н.А. и Г.А.А., които го обжалват в частите, с
които предявените срещу тях искове са уважени. Наведени са доводи за
недопустимост на атакуваното решение в частта му по иска с правно основание чл.
33, ал. 2 ЗС като постановено от родово некомпетентен съд. По иска с правно
основание чл. 108 ЗС са наведени оплаквания за неправилност на решението –
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Не били налице трите кумулативно изискуеми от закона предпоставки за
уважаване на иска. Ищцата била собственик на 1/2 ид. част от имота, но след
валидно извършената покупко-продажба с нотариален акт № 59, том І, рег. № 3166,
дело № 59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т., рег. № 076 на НК, жалбоподателите
придобили правото на собственост върху имота, а ищцата престанала да е
собственик. Неправилно СРС приел, че упълномощителната сделка, по силата на
която ищцата упълномощила ответника В.К. да продаде нейната 1/2 идеална част, е
нищожна поради липса на съгласие от страна на ищцата. За да се направи
категоричен извод, че такова съгласие липсва, съдът следвало да провери
редовността на издаденото от ищцата пълномощно, но същото не било издирено и
прието по делото. И тъй като именно ищцата оспорва издаването на представеното пред
нотариуса пълномощно, то нейна била тежестта да докаже, че не е давала такова
пълномощно или че то е невалидно. Косвените доказателства, въз основа на които
районният съд изградил извода си, били крайно неубедителни и спорни.
Обстоятелството, че пълномощното не фигурира под рег. № 7711/06.06.2000г. в общия регистър на нотариус с рег. № 310 на НК
не означавало, че такова пълномощно не е нотариално заверявано и можело да се
дължи на погрешна нотариална регистрация или на несъответствие в записването.
Удостоверението от СБДС-СДП, на което съдът се позовал и направил извода си, че
няма как ищцата да се е явила пред нотариус на 06.06.2000г.
да завери подписа й, било издадено в качеството й на българска гражданка, но не
и на австрийска, т.е. по делото не било изяснено обстоятелството дали ищцата е
придобила австрийско гражданство и пребивавала ли е в страната на посочената
дата като австрийска гражданка. Показанията на св. Д.и св. М.за лошите
взаимоотношения между ищцата и брат й били опровергани категорично от
показанията на св. П.и св. Ч.. Не се подкрепял от събраните по делото
доказателства и изводът на съда, че ответниците А.осъществяват
фактическа власт върху имота. Не била налице и третата кумулативно изискуема
предпоставка, като видно от приложения по делото нотариален акт № 59, д. №
59/2000г. било, че ответниците А.са закупили и
владеят процесния имот при наличие на правно основание. Атакуваното решение било постановено и в
нарушение на чл. 70, ал. 1 ЗС. Неправилно първостепенният съд приел, че
осъществяваното от ответниците А.владение е
недобросъвестно, тъй като е липсвало съгласие на ищцата за разпореждане с
нейната 1/2 идеална част от имота. По делото не били събрани доказателства, които
да сочат, че такова съгласие липсва. Събраните доказателства, макар и спорни,
сочели не на липса на съгласие по упълномощителната сделка, а за липса на
валидна нотариална заверка на издаденото от нея пълномощно, представено пред
нотариуса, извършил разпоредителната сделка. Тази липса на законно изискуемата
форма на упълномощителната сделка не била известна на жалбоподателите при
изповядване на прехвърлителната сделка, видно от показанията на св. Ч..
Незнанието на това обстоятелство, както и обстоятелството, че ответниците
владели процесния имот на правно основание, годно да ги направи собственици
обуславяло извод, че същите са добросъвестни владелци на имота. Поради това са
искали от съда да отмени решението в атакуваните части. В открито съдебно
заседание на 20.03.2019г. претендират разноски за настоящата инстанция.
Подадената от ответника В.С.К. въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу
този ответник установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е
върната с протоколно определение от 26.02.2010г. по настоящото дело, което като
необжалвано е влязло в сила на 17.03.2010г. В качеството му на въззиваема страна К. не е взел становище по въззивната жалба на А..
Въззиваемата страна Л.С.П. с
възражение по реда на чл. 201, ал. 1 ГПК /отм./ оспорва въззивната жалба и моли
съда да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваните части.
Претендира разноски за настоящото производство.
Въззивна жалба вх. № 47450/15.09.2008г. е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 197 ГПК (отм.), от надлежни страни и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
С оглед твърденията в исковата молба и в молби-уточнения, и след частично
прекратяване на производството, първоинстанционният съд е бил сезиран с: иск с
правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен срещу ответника В.С.К., за
признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от
процесния недвижим имот; иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен
срещу тримата ответници, за изкупуване на 1/2 идеална част от недвижимия имот,
и иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен срещу ответниците
Г. Н.А. и Г.А.А. за признаване за установено, че
ищцата е собственик на процесния недвижим имот и осъждане на ответниците да й
предадат владението на същия имот. Заявено е и искане за отмяна на основание
чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ на нотариалния акт, във формата на който е сключен
договорът за покупко-продажба на имота между ответниците.
Ответниците Г. и Г. А.са оспорили
предявените срещу тях искове, като при условията на евентуалност са релевирали
възражение за придобиване на имота по давност с кратката 5-годишна давност по
чл. 79, ал. 2 ЗС, изтекла в периода от м. 06.2000г. до завеждане на исковата
молба в съда на 01.11.2005г., при твърдения владението им да било добросъвестно.
С влязло в сила на 11.09.2012г. решение от 21.05.2012г., постановено по
настоящото въззивно гр.дело № 3286/2008г. на СГС, първоинстанционното решение е
обезсилено като недопустимо в частта на уважения иск с правно основание чл. 33,
ал. 2 ЗС, разделено е производството, като по настоящото дело остава за
разглеждане искът по чл. 108 ЗС, исковата молба в частта й по иска с правно
основание чл. 33, ал. 2 ЗС е изпратена за образуване на отделно производство
пред родово компетентния да се произнесе по този иск СГС, а производството по
настоящото дело е спряно на основание чл. 182, б. „г“ ГПК /отм./ до приключване
на спора по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС с влязъл в сила съдебен
акт.
Поради това, и предвид връщането на
въззивната жалба на ответника В.К., предмет на въззивна
проверка след възобновяване на основание чл. 183, ал. 1 ГПК /отм./ на
производството е първоинстанционното решение в частта му по иска с правно
основание чл. 108 ЗС, както и в частта му по искането по чл. 431, ал. 2 ГПК
/отм./.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото относими към предмета на проверка доказателства по реда на чл. 188 ГПК (отм.), намира за установено следното:
От фактическа страна: Не е било спорно и от приетите по делото нотариален
акт № 57, д. № 22481/1993г. на Първи нотариус при СНС към СРС и удостоверение
за наследници № 004314/08.07.2005г. на СО – район „Красна поляна“ се
установява, че Л.С.П. и В.С.К. са станали собственици по наследствено
правоприемство от баща им С.Д.К., починал на 09.06.1998г., при равни квоти от
по ½ /чл. 5, ал. 1 ЗН/ на недвижим имот - апартамент № **, находящ
се на втория етаж, вх. Б в сградата на ЖСК „*******“, бл. **в гр. София, район
„****“, ул. „*******, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс,
баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, антре, два балкона, с обща площ от
103 кв. м, при съседи: изток - зЕ. площ, запад - зЕ. площ, север - преградна стена с вх. А, юг - стълбище,
коридор и ап. № 26, собственост на С.Н.М., заедно с принадлежащото мазе № ** с обща
площ от 3.77 кв. м, при съседи: изток - мазе № 26, собственост на С.Н.М., запад
- зЕ. площ, север - коридор на мазетата, юг - преградна
стена с блок 12, вх. А, заедно с принадлежащия таван № ** с обща площ от 5.62
кв. м, при съседи: изток -коритор на таваните, запад – таван № 26, собственост
на С.Н.М., север – коридор на таваните, юг – коридор на таваните, заедно с припадащите
се 2.522 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти с пл. №№
2, 4, 6, 8 и 14, парцел ІІ от кв. 86 по плана на „****“, гр. София при съседи
на дворното място: изток – зЕ. площ, запад – зЕ. площ, север – ул. „Ливада“, юг – зЕ.
площ.
С нотариален акт № 59, том І, рег. № 3166, дело № 59/07.06.2000г. на
нотариус Б.Т., рег. № 076 на НК /приет в официално заверен препис във
въззивното производство - л. 60 - 61/, В.С.К., действайки лично и като пълномощник
на сестра си Л.С.П. с пълномощно рег. № 7711/06.06.2000г. на нотариус с рег. №
310 на НК, продал апартамента на ответниците
Г. Н.А. и Г.А.А..
Видно от писмо изх. № 14/09.11.2006г. на Главно управление на архивите при
МС /л. 91 от делото на СРС/, на основание утвърден акт за унищожаване на
архивни материали, нотариално дело № 59/2000г. на нотариус Б.Т., рег. № 076 на
НК е унищожено.
От приетите и неоспорени удостоверение от 21.02.2007г. на нотариус А.Ч.,
рег. № 310 на НК /л. 109/ и извлечения от общия регистър на нотариус с рег. №
310 на НК /л. 110 – 111 и л. 158 от делото на СРС/, под № 7711 на
05.06.2000г. е било изведено пълномощно, с което „П.“ АД упълномощава лицето А.М.П.да
представлява дружеството на общо събрание на акционерите.
Видно от приетите удостоверения от 31.07.2007г. и 16.11.2007г. на Сектор
„Български документи за самоличност“ – СДП, в АИФ „Граничен контрол“ няма
регистрирани данни за преминавания на ищцата през ГКПП за периода от 01.01.1997г. до 01.07.2000г., като български гражданин; такива
са регистрирани през 2002 и 2005г. Няма ангажирани доказателства към 2000г.
ищцата да е имала и австрийско гражданство. В подкрепа на извода, че същата не
е имала такова, са приетите разрешение за пребиваване /л. 159/ и документ за
пребиваване /л. 161/.
От приетите в настоящото производство документи от ДП № ЗМ 5245/2005г. на
02 РПУ-СДП, пр.пр. № 58405/2005г. на СРП се установява,
че на В.С.К. е било повдигнато обвинение за извършени престъпления, вкл. по чл.
316, пр. 1 вр. чл. 308, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че на
07.06.2000г. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – нотариална
заверка рег. № 7711/06.06.2000г. върху пълномощно от
името на Л.С.П., на която е придаден вид, че изхожда от нотариус А.Ч., рег. № 310
на НК. Внесен е обвинителен акт в съда и образувано нохд № 9845/2008г. на СРС, НО,
9 състав. С разпореждане от 15.10.2008г. по същото дело наказателното
производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност.
С влязло в сила на 29.01.2018г. решение от 24.11.2016г. по гр.д. №
1619/2016г. на САС, ГО, 2 състав, след отмяна на постановеното решение по гр.д.
№ 10696/2012г. на СГС, по разделения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е
допуснато изкупуване от Л.П. на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот за
сумата от 80 000 щатски долара, платима в едномесечен срок от влизане на
решението в сила.
Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели установяват:
Свидетелката Р.Д.познава Л. и В. ***. Отношенията между брата и сестрата
били много лоши от много години. Л. живеела в Австрия от 1989г., още преди
промените. През годините свидетелката поддържала връзка с Л., чували се по
телефона. Л. споменавала брат си с чувство за разочарование. Свидетелката
чувала В. да нарича сестра си „мърсница“. След като през 1998г. починал баща
им, В. се опитвал чрез свидетелката да влезе във връзка със сестра си, за да
продаде оставените им в наследство имоти. По повод продажбата Л. казвала на
свидетелката, че ще дойде лично да се разберат с брат й. Дошла в България през
2001 или 2002г., не се постигнало никакво споразумение. Л. казала, че брат й
вече не настоявал толкова да продават имотите. Още преди да почине баща им, В.
се оженил и се преместил да живее при жена си в ж.к. „Надежда“.
Свидетелят Г. М.познава В. ***, а В. живеел в блока срещу него. Свидетелят
познавал и дъщерята на Л. – С., бил приятел с мъжа на С.. От С. знаел, че В. и Л.
са се карали, защото той искал да продава апартамент в кв. „****“, а тя не
искала. В блока на В. имало кафене, където всички се събирали и всички знаели
за отношенията между тях. В. се възмущавал, че тя е осигурена и не се
съгласявала да го продадат. В. на всеослушание казвал, че ще продаде
апартамента, та каквото ще да става. Два-три пъти свидетелят виждал в кафето и Г.А..
Г. казвала, че иска да купи апартамента от В.. Свидетелят чул В. и Г. да
говорят, В. казал, че сестра му не е съгласна, но че той ще оправи нещата, че
тя нямало да възрази и ще й продаде апартамента на Г..
Свидетелят Н.П.познавал тримата ответници, а Е.
само задочно, знаел, че е сестра на В.. Свидетелят живеел при дъщеря си в ж.к.
„******живеели Г., Г., В. и Е.. С В. станали приятели
и той споделял на свидетеля, че Е. е психично болна, че е лежала в психиатрична
клиника и след това е заминала в чужбина. Пак В. му казвал, че по настояване на
сестра му, която тогава през 2000г. живеела в Австрия и й трябвали пари,
трябвало да продадат апартамента. Помолил го да намери купувач и свидетелят ги
свързал с Ж.– другия комшия, който имал страх от височини, а апартаментът на В.
бил на първия етаж. Знаел, че Ж.купил апартамента.
Свидетелят Й.Ч. познавал тримата ответници, бил приятел на по-голямата
дъщеря на Г. и Г. - А.. Почти всеки ден ходел в блока и там се запознал с В.. Една
вечер, мисли през 2000г., свидетелят отишъл в дома на А., там бил само Г., а
след известно време дошъл и В.. Започнали да разговарят за някакъв имот в „****“.
Същата вечер Г. казал, че трябва да уреди продажбата на апартамента, в който
живеел и В. се съгласил, че трябва време да събере необходимите документи за
сделката. В. казал, че апартаментът е негов
и на сестра му, казал, че ще се обади на сестра си да изпрати
пълномощно. Сделката се осъществила около месец по-късно. В. и сестра му били в
много добри отношения. Свидетелят не знае къде точно в чужбина е била сестрата,
но В. казвал, че апартаментът трябва да се продаде, тъй като сестра му имала
нужда от пари, тъй като била безработна.
Показанията на разпитаните в настоящото производство като свидетели П.и Д.не
следва де се обсъждат, тъй като са допуснати за установяване на факта кога ищцата
е узнала за договора за покупко-продажба, относим за иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.
По тази причина не следва да се обсъжда и приетия предварителен договор от 06.06.2000г., представен за доказване на действителната цена
по договора за покупко-продажба.
От правна страна:
При извършената служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното
решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. В частта, с която
ревандикационният иск е уважен, въззивният съд намира решението за правилно
като краен резултат по следните съображения:
Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие
на три предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на имота; 2. Вещта да се владее
или държи от ответника; 3. Вещта да се владее или държи от ответника без
основание. В тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки. При
възражение на ответника, че владее имота основателно, негова е тежестта да
докаже обстоятелствата, на които основава възражението си.
От съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства съдът намира за
безспорно установено, че при изповядване на сделката за покупко-продажба на
07.06.2000г. В.К. не е бил надлежно упълномощен от ищцата и негова сестра да се
разпореди с притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота. Този извод съдът
прави въз основа на неоспорените извлечения от общия регистър на нотариус с
рег. № 310 на НК, видно от които пълномощно с рег. № 7711/06.06.2000г., с което Л.П. упълномощава В.К. да се разпореди
със собствената й идеална част от имота, няма. Този извод се подкрепя и от
обсъдените по-горе удостоверения на СБДС-СДП, съгласно които в периода от 01.01.1997г. до 01.07.2000г. и от 01.07.2000г. до 29.09.2002г.
ищцата не е влизала на територията на Република България, а следователно няма
как да се яви пред нотариуса, за да завери подписа й. Наведените с жалбата
твърдения за предполагаема погрешна регистрация или несъответствие в
записването, както и за предполагаемо придобито от ишцата австрийско
гражданство, са напълно недоказани. Същевременно изводът, че ищцата не е била в
България през 2000г. и до 2002г. се потвърждава и от показанията на св.
Дойчинова, които съдът кредитира като преки, достоверни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства. Показанията на св. П.и Ч. съдът не
кредитира като недостоверни, основани в голямата си част на казано от В.К. и
некореспондиращи с писмените доказателства по делото, но дори от тях не следва
различен извод – в показанията си св. Ч. твърди, че В. казал, че ще се обади на
сестра си да изпрати пълномощно, а процесната сделка не е изповядана с пълномощно
с консулска заверка.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение №
5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5 на ОСГТК на ВКС, договор,
сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт,
е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът,
го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Позоваването на
недействителността от мнимо представлявания може да бъде направено извънсъдебно
или пред съда - чрез иск или възражение. Отказът за потвърждаване на договора е
равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо
представлявания и обратно - позоваването (извънсъдебно или пред съда) на
недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за
потвърждаване на договора. В тези случаи висящата недействителност се
трансформира в окончателна. Когато недействителният договор е бил сключен в хипотезите на липса на
учредена представителна власт, при липса на потвърждаване от страна на мнимо
представлявания този договор не поражда насрещни права и задължения за страните
по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна - третото
лице, договаряло с мнимия представител, нито придобива облигационни и вещни
права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като
такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла
на чл. 70, ал. 1 ЗС.
Съобразно тези разяснения, процесната сделка в частта й относно продажбата
на собствената на ищцата по наследствено правоприемство 1/2 идеална част от
имота не е нищожна поради липса на съгласие /чл. 26, ал. 2 ЗЗД/, както е приел
районният съд, но е била в състояние на висяща недействителност от момента на
сключването й до отказа на ищцата за потвърждаване на действията на мнимия
представител, какъвто отказ несъмнено е заявен с предявените искове. С отказа
за потвърждаване висящата недействителност се е превърнала в окончателна,
поради което по силата на договора ответниците не са могли да придобият
облигационни и вещни права по отношение на собствената на ищцата идеална част.
По тази причина договорът не е правно основание, годно да направи ответниците А.собственици /по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС/
на тази част от имота, а упражняваното от тях владение е недобросъвестно и за
да придобият идеалната част на ищцата на оригинерно основание следва да са
владели тази част в продължение на 10 години /чл. 79, ал. 1 ЗС/. От сключване
на договора на 07.06.2000г. обаче до завеждане на исковата молба в съда на
01.11.2005г. /с което давността е прекъсната - чл. 84 ЗС вр. чл. 116, б. „б“ ЗЗД/ не е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което възражението за
придобиване на собствената на ищцата идеална част от имота по давност е
неоснователно.
Сделката в частта, с която В.К. е прехвърлил на ответниците
А.собствената си 1/2 идеална част от имота, е валидна и е произвела вещнотранслативен
ефект. С влязлото в сила на 29.01.2018г. решение по гр.д. № 1619/2016г. на САС,
ГО, 2 състав обаче по предявения от Л.П. конститутивен
иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е постановено изкупуване от ищцата на 1/2 идеална част от
процесния недвижим имот. С влизане в сила на това решение ищцата е станала
собственик и на продадената от съсобственика й В.К. на ответниците
А.1/2 идеална част от имота, като е встъпила в правата и задълженията на
купувачите по договора за продажба за тази 1/2 идеална част, и дължи
възстановяване на цената за тази част в посочения в решението размер. При липса
на наведени от страните възражения във връзка с решението, съдът следва да го
зачете на основание чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./ /чл. 297 от действащия ГПК/, и на
основание чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ - да го вземе предвид като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска.
По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото е доказана
първата предпоставка на ревандикационния иск - ищцата е собственик на процесния
недвижим имот.
Фактът, че имотът се намира във фактическата власт на ответниците, не е бил
спорен между страните – обратно, ответниците твърдят да са владелци на имота и
да са го придобили по давност, поради което съдът приема, че е налице и втората
предпоставка на ревандикационния иск – имотът се намира във фактическата власт
на ответниците А.. Последните не установиха наличие
на правно основание да владеят имота, поради което и третата предпоставка на
ревандикационния иск е налице.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/29.11.2012г.
по тълк.д. № 3/2012г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК /чл. 431, ал. 2 от отменения ГПК/ подлежат
само констативни нотариални актове, с които се удостоверява
право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с
които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Поради
това първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която
по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е отменен нотариален акт № 59, том І, рег.
№ 3166, дело № 59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т., рег. № 076 на НК.
Въззивният съд констатира, че с атакуваното решение районният съд не се е
произнесъл с установителен диспозитив за правото на собственост на ищцата. Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по тълк.д. № 4/2014г.
на ОСГК на ВКС, когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се
произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите
си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот /както е в случая/,
решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка,
която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК /респ. чл. 192, ал. 2 от отменения ГПК/ процесуален
ред. Поради това първоинстанционното
решение ще следва да бъде оставено в сила в тази част, а след връщането на
делото на СРС очевидната фактическа грешка следва да бъде поправена по реда на
чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./.
При този изход и изричната претенция, на основание чл. 64 ГПК /отм./
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата
Л.П. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 2 000 лв. –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в
представения договор за правна защита и съдействие. Искането по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ не представлява самостоятелен иск, поради което отмяната на
решението в тази част не е основание както за присъждане на разноски на
въззиваемата в по-малък размер, така и за присъждане на разноски на
въззивниците.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 09.07.2008г., постановено по гр.д. № 9188/2005г. на Софийски
районен съд, 41 състав в частта, с
която на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е отменен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 59, том І, рег. № 3166, дело №
59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т., рег. № 076 на НК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.С.П., ЕГН **********, за отмяна на основание чл.
431, ал. 2 ГПК /отм./ на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
59, том І, рег. № 3166, дело № 59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т., рег. № 076 на
НК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от
09.07.2008г., постановено по гр.д. № 9188/2005г. на Софийски
районен съд, 41 състав в частта му
по предявения от Л.С.П., ЕГН **********, срещу Г. Н.А., ЕГН **********, и Г.А.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, с която след приемане за установено, че ищцата
Л.С.П., ЕГН **********, е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент
№ **, находящ се на втория етаж, вх. Б в сградата на
ЖСК „*******“, бл. **в гр. София, район „****“, ул. „*******, състоящ се от две
стаи, дневна, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, мокро помещение,
дрешник, антре, два балкона, с обща площ от 103 кв. м, при съседи: изток - зЕ. площ, запад - зЕ. площ, север
- преградна стена с вх. А, юг - стълбище, коридор и ап. № 26, собственост на С.Н.М.,
заедно с принадлежащото мазе № ** с обща площ от 3.77 кв. м, при съседи: изток -
мазе № 26, собственост на С.Н.М., запад - зЕ. площ,
север - коридор на мазетата, юг - преградна стена с блок 12, вх. А, заедно с
принадлежащия таван № ** с обща площ от 5.62 кв. м, при съседи: изток -коритор
на таваните, запад – таван № 26, собственост на С.Н.М., север – коридор на
таваните, юг – коридор на таваните, заедно с припадащите се 2.522 % идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право
на строеж върху държавно място, съставляващо имоти с пл. №№ 2, 4, 6, 8 и 14,
парцел ІІ от кв. 86 по плана на „****“, гр. София при съседи на дворното място:
изток – зЕ. площ, запад – зЕ.
площ, север – ул. „Ливада“, юг – зЕ. площ, ответниците Г. Н.А., ЕГН **********, и Г.А.А., ЕГН **********, са осъдени да предадат на ищцата
владението на същия имот.
ОСЪЖДА Г. Н.А., ЕГН **********, и Г.А.А., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на
Л.С.П., ЕГН **********, на основание чл. 64 ГПК /отм./ сумата 2 000
лв. (две хиляди лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението от 09.07.2008г. по гр.д. № 9188/2005г. на Софийски
районен съд, 41 състав е обезсилено в частта му по иска с правно основание чл.
33, ал. 2 ЗС с влязло в сила на 11.09.2012г. решение по настоящото дело.
Решението от 09.07.2008г. по гр.д. № 9188/2005г. на Софийски
районен съд, 41 състав в частта му по иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК
/отм./, предявен от Л.С.П., ЕГН **********, срещу В.С.К., ЕГН **********, е
влязло в сила на 17.03.2010г.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.