№ 3480
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206684 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Х. Т. против издадено срещу него
наказателно постановление № 22-4332-022343/02.11.2022г. от Д.Д.Д, на
длъжност началник Сектор към ОПП-СДВР, с което му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400,00 лв., за нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят оспорва горепосоченото НП
паради това, че автомобилът, който е управлявал не е негова собственост,
поради което той не е имал задължение да сключи застраховка „Гражданска
отговорност“ във връзка с неговото притежаване и ползване. Поддържа се, че
жалбоподателят е взел въпросния автомобил за няколко часа и не е знаел, че
за същия няма сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. На самостоятелно основание се поддържа, че при издаване
на обжалваното НП са допуснати и съществени нарушения на процесуалните
правила, изразили се в това, че в същото е посочена само разпоредбата на
чл.638, ал.3 КЗ, която е била санкционна, но не и нарушената материално
правна разпоредба, която според жалбоподателя е чл.483 КЗ. Сочи се, че
1
АУАН е съставен в присъствие само един свидетел, в нарушение на
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставянето му в присъствие на двама
свидетели, което счита, че е довело до ограничаване правото му на защита и
представлява основание за отмяна на издаденото въз основа на този акт
наказателно постановление. На последно място се претендира и приложимост
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и се моли за отмяна на обжалваното НП,
като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован – не се явява и
не се представлява. Депозирал е по делото писмени бележки с изложени
съображения, които нямат отношение към предмета на делото, доколкото
касаят оплакване срещу наложена на жалбоподателя принудителна
административна мярка, чиято законосъобразност не е от компетентността на
настоящия съд, а заповедта с която е наложена същата подлежи на обжалване
пред Административните съдилища на Република България.
Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител.
Представя преписката от проведеното пред нея производство, ведно с
доказателства за компетентност на актосъставителя и административно-
наказващия орган /АНО/, както и допълнително изисканите от съда писмени
доказателства.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 06.10.2022 г., актосъставителят С. Г. С., заедно със своя колега Б. Т. В.
– и двамата мл.автоконтрольори към ОПП-СДВР, изпълнявали задълженията
си по контрол за спазване от водачите на МПС на правилата за движение по
пътищата и разпоредбите на КЗ, в гр. София, по ул.”Оборище” в посока от
ул. „Дунав” към бул. „Васил Левски”, като били разположени срещу №1 на
ул. „Оборище“. По този повод, около 14.53 часа, на горепосоченото място,
спрели за проверка лек автомобил марка/модел „*******************,
регистриран като собственост на К.Т.СТ. След проверка на документите на
водача установили, че същият се управлява от жалбоподателя А. Х. Т.. При
направена служебна проверка за МПС, установили, че за същото няма
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
За така констатираното нарушение, на водача бил съставен АУАН серия
2
GA № 678857/06.10.2022 г. за нарушение на чл.638, ал.3 ЗДвП, който бил
предявен на нарушителя и подписан от него без възражения. Такива не са
подадени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
нарушението е квалифицирано по чл.638, ал.3 от КЗ, за което на нарушителя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева.
От направената по делото справка в „Гаранционния фонд” се
установява, че за управлявания от жалб. Т. лек автомобил
марка/********************, към 06.10.2022 г. /към датата на проверката/ не
е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства не се
установява различна фактическа обстановка от установената в съставения
АУАН и последващото НП.
По доказателствата.
Съдът прие за установена посочената фактическа обстановка въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства:
показанията на актосъставителя С. С. и свидетеля Б. В., приложения по
делото АУАН, справка от Гаранционен фонд за застраховка „гражданска
отговорност” по отношение на МПС с рег. ********* към 06.10.2022 г.,
справка картон на водача, представените заповеди за заеманите длъжности
от актосъставителя и АНО и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, от които се установяват компетентността
на актосъставителя и АНО; справка от КАТ за регистрация на лек автомобил
марка/********************, към 06.10.2022 г. на името на К.Т.СТ.
Макар и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта да не са
много информативни, с оглед на заявената от тях липса на спомен за
конкретния случай, предвид факта, че на ден извършват десетки проверки и
съставят множество АУАН, то след предявяване на акта същите категорично
заявиха, че на този акт фигурират техните подписи, както и че напълно
потвърждават фактическите констатации, които са отразени в него. При това
положение и доколкото и самият жалбоподателя в жалбата си не оспорва
факта, че на посочите в АУАН и НП дата, час и място е управлявал лек
автомобил марка марка/********************, съдът приема този факт за
3
несъмнено доказан.
От показанията на разпитаните свидетели, наред с приложения по
делото АУАН се установяват времето, мястото и начина на извършване на
административното нарушение, както и неговото авторство. Формалната
доказателствена сила на редовно съставения АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от
ЗДвП не е оборена от останалите доказателства, събрани по делото. Напротив,
фактическата обстановка, описана в АУАН се потвърждава, както от
показанията на разпитаните свидетели, така и от останалите доказателства по
делото.
От приложената по делото справка от Гаранционен фонд към КФН се
установява, че към момента на извършената проверка, не е имало сключен и
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” по отношение на управлявания от жалб. Т. лек автомобил
марка/********************, който не е бил негова собственост, тъй като
съгласно представената справка от КАТ е регистриран на името на друго лице
– К.Т.СТ.
Правна страна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок /НП е връчено
на жалбоподателя на 21.04.2023 г., а жалбата против него е подадена на
28.04.2023 г./ срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от
цитираните Заповеди за делегиране на компетентност на актосъставителя и
АНО, издадени са в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и съдържат
всички изискуеми реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и при спазване
на предвидения за това процесуален ред. Налице е редовна процедура по
връчване на АУАН на жалбоподателя.
Действително, в съдебната практика се приема, че с оглед използването
на множествено число в чл.40, ал.1 ЗАНН при посочване на свидетелите, в
чието присъствие се съставя акта, то те следва да са повече от един, но с
4
оглед на предвиденото в чл.43, ал.1 ЗАНН изискване за достатъчност на
подписването му само от един от свидетелите, безусловно от съдилищата се
приема, че вписването в АУАН само на един свидетел-очевидец, който се е
подписал в акта е достатъчно за изпълнение на изискванията откъм
съдържание на АУАН от формална страна. С оглед на това възражението на
жалбоподателя в този смисъл, с претенция за отмяна на издаденото въз
основа на така съставения АУАН наказателно постановление се явява
неоснователно.
По същество, съдът намира следното:
Съгласно санкционната норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ, се предвижда
административно наказание глоба в размер на 400.00 лева, за лице, което
управлява МПС, което не е негова собственост, във връзка с чието
използване няма действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите. Нормата на чл. 638, ал.3 от КЗ се явява
едновременно санкционна и съдържаща нарушеното правило за поведение,
включително за лицата, които управляват конкретно МПС, макар да не се
явяват негови собственици. Материално правната разпоредба, цитирана в
жалбата – 483, ал.1, т.1 от КЗ, визира различен субект на отговорност, а
именно лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, т.е. собственик, а
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за управление на МПС, във
връзка с чието използване няма действащ договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
Безспорно е установено, че към момента на проверката – 06.10.2022 г.,
за МПС, управлявано от жалбоподателя, не е имало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка гражданска отговорност за
автомобилистите, видно от справката от Гаранционен фонд.
За осъществяването на отговорността по чл. 368, ал. 3 от КЗ, релевантен
е не факта за собствеността върху автомобила, а управлението на същото
превозно средство, с оглед възможността застрахователното събитие да
настъпи при виновното поведение на водача на автомобила, който може да
бъде различен от собственика.
При това положение, съдът приема вмененото нарушение за безспорно
доказано от обективна страна, поради което законосъобразно и обосновано
5
жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна отговорност
за него.
Същото е осъществено и от субективна страна, доколкото изводимо от
разпоредбата на чл. 368, ал. 3 от КЗ, задължение на всеки водач на МПС,
независимо дали управляваното МПС е негова собственост или не, е да
провери и да се увери, че по отношение на управляваното от него МПС е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност”, включително и с
какъв срок на покритие е същата и кога точно започва да действа сключеният
договор със застрахователя.
С оглед на това, неоснователно се явява възражението в жалбата, че
жалбоподателят не е знаел и не е бил информиран, че за управляваното от
него МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Предвид задължението, регламентирано в чл.638, ал.3 КЗ да не управлява
МПС, във връзка с чието използване няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, жалбоподателят е бил длъжен преди да предприеме управление
на автомобила да провери и да се увери, че за същия има сключена такава
застраховка, доколкото непроверяването на това обстоятелство обосновава
извод за небрежно отношение по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от Наказателния
кодекс /НК/ като форма на непредпазливост, а съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН на
наказание подлежат и непредпазливите административни нарушения, а не
само умишлените такива.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – управление от несобственик на МПС,
във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, нормата на чл.638, ал.3
от КЗ предвижда глоба от 400.00 лв.
В конкретния случай, съобразявайки обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН,
АНО е наложил наказание в единствено възможния фиксиран размер,
предвиден от законодателя, поради което размерът на същото не подлежи на
преценка за законосъобразност, доколкото намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо, съобразно разпоредбата на чл.27,
ал.5 от ЗАНН.
6
Настоящия състав намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят
от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено
за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки
са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици,
наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други
нарушения от извършителя и други. Нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата
на физическите и юридическите лица, във връзка с обезщетяване на
причинените им имуществени и неимуществени вреди. Посочената норма е
императивна и възвежда задължително поведение – управление на МПС след
сключване на застраховка „Гражданска отговорност” за посочените в нормата
лица. Освен това, фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай,
не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има
предвид характерът на този вид административно нарушение. За да е налице
„маловажен случай“ на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. В хода на производството не са релевирани
доводи и не са ангажирани доказателства, указващи на по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, а същото се характеризира с типичната
обществена опасност за нарушения от този вид. Фактът, че МПС е
управлявано само няколко часа /с оглед на твърденията в жалбата/, не
изключва възможността при това управление да бъде реализирано пътно-
транспортно произшествие /ПТП/, при което положение при липса на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от
жалбоподателя автомобил, ако той е виновен за ПТП, другият участник няма
да има възможност да предяви своите претенции към застраховател, с което
се ограничават неговите потенциални права.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата и изложените в нея
съображения и основания за отмяна на обжалваното НП са неоснователни и
7
следва да се оставят без уважение, а обжалваното наказателното
постановление – да се потвърди, като законосъобразно и правилно.
Страните не са направили искания за присъждане на разноски и не са
представили доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
022343/02.11.2022г., издадено от Д.Д.Д, на длъжност началник Сектор към
ОПП-СДВР, с което на А. Х. Т. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 400,00 лв., за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането, като законосъобразно и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8