Р Е
Ш Е Н
И Е
НОМЕР 252 ; 26.06.2020 г., гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-
Търговище, седми състав в публично съдебно заседание на петнадесети юни, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР
Михаил Пенчев
След като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1602/19 по описа на Районен съд
Търговище, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ, чл.128, чл.224, чл.226, ал.1,т.2
от КТ.
Ищецът твърди,
че на 31.10.2018г. е сключил трудов договор с ответника „Галакси
Контейнер Транспорт“ ЕООД и е бил назначен на длъжността шофьор на тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона. Договореното трудово възнаграждение е в размер на
1 950 лв. На 11 август 2019 г. работодателят му връчил допълнително
споразумение към трудовия договор с дата 28.02.2019г., с което на основание
чл.118, ал.З от КТ трудовото му възнаграждение се изменя като от 1 950 лв. на
950 лв. Твърди, че не е подписал това споразумение и работодателят му заявил да
не идва повече на работа. След извършена от него справка в НАП установил, че в
периода от м.март 2019г. до м.юли 2019г. включително, е осигуряван върху сумата
от 950 лв. Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не му е била
връчена, поради което той е депозирал жалба в Дирекция „Инспекция по труда“ на
15.08.2019 година. На 20.08.2019 година с пощенска пратка получил заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение от 12.08.2019 година, като към
заповедта била изпратена и молба от негово име до работодателя за прекратяване
на правоотношението по тяхно взаимно съгласие. Поради това, че не е имал
желание за прекратяване на правоотношението, твърди, че не е подписвал нито
молбата, нито приложената заповед. Едва на 10.09.2019 година отново с пощенска
пратка получил трудовата си книжка, в която било удостоверено, че трудовото му
правоотношение е било изменено на 01.03.2019 година, като е намалено
възнаграждението му от 1 950 лв. на 950 лв., считано от 01.03.2019 година,
както и че правоотношението му е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение не е използвал
платения си годишен отпуск, поради което му се дължи съответното обезщетение.
Не му е изплатено и трудово възнаграждение за периода 01.08 -11.08.2019 година.
Работодателят едностранно, без негово съгласие е изменил договореното трудово
възнаграждение и е вписал това обстоятелство в трудовата му книжка, като по
този начин му е причинил имуществени вреди, които съгласно чл.226, ал.1,т.2 от КТ следва да бъдат обезщетени. Поради изложеното,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 620.45 лв.,представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец август 2019г. , обезщетение по чл.226, ал.1,т.2 от КТ да в размер на
2 111.29 лв., обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 15 дни неизползван
платен годишен отпуск в размер на 1 449.93 лв., обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ, за периода 12.08.2019 г. до 12.02.2020 г., в размер на 5 850
лв., да признае уволнението на му ми за незаконно и да отмени заповед
№7/12.08.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение като неправилна и
незаконосъобразна. В съдебни заседания с допълнителни молби, на основание
чл.214 от ГПК, измени размера на предявените от него искове по чл.226, ал.1,
т.2 , чл.224 и чл.225, ал.1 от КТ.
Ответникът
оспорва предявените искове. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна. Трудовото
правоотношение е изменено след постигнато съгласие от страните по него и
възнаграждението на ищеца е било изменено от 1 950 лв. на 950 лв.
Последният е депозирал молба, с която е изразил желанието си трудовото
правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, а
работодателя е приел и също е изразил това съгласие.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното: Видно от приложения на л.8 от делото трудов договор № 9/31.10.2018 година, ищецът
е бил назначен при ответника на длъжността „шофьор на товарен автомобил 12 и
повече тона“, считано от 01.11.2018 година с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1 950 лв. Договорен е платен годишен отпуск в
размер на 20 дни, както и допълнителен такъв в размер на 5 дни. Приложено е
допълнително споразумение към трудовия договор, съгласно което , считано от
01.03.2019 година се изменя трудовото възнаграждение от 1 950 лв. на 950 лв. Приложеното
такова от ищеца /на л.9/ от делото няма подписи на страните, но представеното
от работодателя с отговора и приложено на л.42 от делото съдържа подписите на
страните по него. На 12.08.2019 година със заповед № 7, ответникът е прекратил
трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Отбелязано е, че заповедта е връчена на ищеца на 09.08.2012 година- преди
фактическото и съставяне.Отбелязано е още, че на ищеца следва да се изплати
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. На 18.03.2019 година ищецът е
депозирал молба с искане да му бъде разрешено ползването на платен годишен
отпуск в размер на 9 дни, от 19.03.2019 г. до 29.03.2019 година, като отпускът
му е разрешен със заповед № 1 от 18.03.2019 година. От ответника с отговора са
приложени и преписи от ведомостите на заплати в дружеството, които доколкото не
се отнасят до ищеца, са неотносими към спора и не
следва да бъдат обсъждани.
По
делото беше назначена икономическа експертиза, която да определи размера на претендираните от ищеца обезщетения, както и относно претендираното трудово възнаграждение. От заключението и
изложението на вещото лице в съдебно заседание се установява, че до 01.03.2019
година на ищеца и начислявано и изплащано трудово възнаграждение в размер на
1 950 лв. от 01.03.2019 година е начислявано и изплащано възнаграждение, в
размер на 950 лв., като осигуровките са внасяни на база това възнаграждение-
950 лв. Поради това претендираното от ищеца
обезщетение по чл.226, ал.1, т.2 от КТ, вещото лице е изчислило в размер на
2 111.29 лв., това са имуществените вреди претърпени от ищеца, изразяващи
се в невнесени осигурителни вноски за периода март 2019 година до юли 2019
година, върху трудово възнаграждение от 1 950 лв. Съгласно заключението за
времето, през което ищецът е бил на работа при ответника размера на полагаемия
му се платен годишен отпуск е 19 работни дни. Съгласно издадената заповед е
използвал девет, като при прекратяване на трудовото правоотношение са останали
10 дни неизползван платен годишен отпуск, които не са му изплатени. При трудово
възнаграждение в размер на 1 950 лв., обезщетението за тях е в размер на
847.83 лв., а при трудово възнаграждение в размер на 950 лв., обезщетението е в
размер на 413.04 лв. За 15 дни неизползван платен годишен отпуск обезщетението
при трудово възнаграждение в размер на 1 950 лв., е в размер на 1 271.74
лв., а при възнаграждение от 950 лв., обезщетението е в размер на 619.57 лв.,
след приспадане на дължимия данък размерът на обезщетението е 1 144.57 лв., при възнаграждение 1 950
лв. и съответно 557.61 лв., при
възнаграждение 950 лв. Обезщетението по чл.225 от КТ за периода 12.08.2019 г.
до 12.02.2020 година при трудово възнаграждение 1 950 лв., е в размер на
9 081.50 лв., а при възнаграждение 950 лв., съответно обезщетението е в
размер на 4 423.08 лв. Съгласно експертизата за месец август 2019 година,
ищецът има отработени 7 дни, като възнаграждение не му е изплатено. В случай,
че възнаграждението му е в размер на 1 950 лв., за месец август 2019
година му се дължи брутно трудово възнаграждение в размер на 620.45 лв., а след
приспадане на дължимите от работника осигуровки и данъци нетното възнаграждение
за този месец е в размер на 482.46 лв. При трудово възнаграждение в размер на
950 лв., за месец август му се дължи брутно трудово възнаграждение в размер на 320.27
лв.
За
доказване твърдението, че представените по делото от страна на ответника
документи- заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, допълнително
споразумение към трудовия договор, с което се изменя възнаграждението на ищеца
и молбата за ползване на платен годишен отпуск, приложени на л.41-43 от делото,
не носят подписите на ищеца беше назначена графологическа
експертиза. Заключението е, че подписите на тези документи не са положени от
ищеца И.Д..
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Ищецът е бил в
трудови правоотношения с ответника, по
силата на трудов договор, сключен между тях на 31.10.2018 година. При сключване
на трудовия договор, страните по него са договорили възнаграждение на ищеца в
размер на 1 950 лв. Параметрите на трудовото правоотношение се определят от страните
при сключването на договора, като в последствие съгласно чл.119 от КТ трудовото
правоотношение може да се изменя само с писмено съгласие на страните. Като е
предвидена възможност за работодателя да измени едностранно договореното на
работника възнаграждение, но само в посока неговото увеличаване. При липсата на
съгласие на някоя от страните трудовото правоотношение не би могло да бъде
променено, като в противен случай то това би било незаконосъобразно, съответно
не би породило своите правни последици. Безспорно установено е, че
представеното от ответника Допълнително споразумение от 28.02.2019 година, към
трудовия договор на ищеца, с което страните –работник и работодател се
съгласяват да изменят трудовото правоотношение като определят по-ниско трудово
възнаграждение, не е подписано от работника, обстоятелство сочещо на извода, че
съгласие за това от негова страна не е дадено. Независимо от горното, видно от
събраните доказателства, работодателят от месец март 2019 година е започнал да
изплаща на работника по-ниското трудово възнаграждение. На базата на това
възнаграждение е внасял и съответните данъци към бюджета, съответните дължими
осигуровки за работника. До изменение на
трудовото правоотношение на ищеца, изразяващо се в намаляване на трудовото му
възнаграждение не се е стигнало поради липсата на съгласие от страна на
последния. С оглед на горното до прекратяване на трудовото му правоотношение
работодателят му е дължал възнаграждението, договорено с трудовия договор, а
именно 1 950 лв. За периода 01.08.2019 г. до 11.08.2019 година,
работодателят не е изплатил на ищеца трудово възнаграждение, което следва да
бъде определено съгласно сключения договор. Видно от изготвената по делото
икономическа експертиза при трудово възнаграждение в размер на 1 950 лв.,
за периода 01.08.2019 г. – 11.08.2019 година , размерът на неизплатеното брутно
възнаграждение на ищеца е 620.45 лв., предявеният от ищеца иск е за сумата от
614 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен до този размер. По предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът намира следното: При установените по делото факти- липсата на депозирано волеизявление от
страна на работника до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение
по взаимно тяхно съгласие, съдът намира, че уволнението се явява
незаконосъобразно. За прекратяване на трудовия договор на това правно основание
е необходимо една от страните по правоотношението да отправи до другата страна
писмено предложение за прекратяване по взаимно съгласие, като получилата
предложението страна следва да отговори в 7-дневен срок, като приеме или
отхвърли предложението. Ако липсва волеизявление в посочения срок,
предложението се счита за отхвърлено. Фактическият състав изисква всяка от страните по правоотношението да
направи категорично писмено изявление за прекратяването му. При отправено
предложение насрещната страна е длъжна в едноседмичен срок от получаването му
да вземе отношение по него и да уведоми другата страна дали го приема, а ако не
отговори в този срок се смята, че предложението не е прието. В момента на
съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора,
договорът се прекратява, а издаването на последващ
акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Безспорно
е по делото, че ищецът не е подписвал депозираната пред работодателя молба за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ. Липсва отправено от него
предложение до работодателя, предвид на което прекратяването на
правоотношението се явява едностранно от работодателя, като не е налице взаимно
съгласие за преустановяване на правната връзка между страните занапред. С оглед
изложеното, съдът намира, че уволнението се явява незаконосъобразно и следва да
се отмени. Отделно от горното в самата заповед е отразено, че е връчена на
работника три дни преди физическото и съставяне. Издадена е на 12.08.2019
година, а е връчена но 09.08.2019 година.
Незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, поражда
задължението му да обезщети уволнения работник. Съгласно чл.225, ал.1 от КТ,
обезщетението е за времето, през което работникът е останал без работа, в
резултат на уволнението. От приложените
по делото доказателства- карта за регистрация в агенция по заетостта,
извършената служебна справка за регистрирани трудови договори на ищеца, и
представения от него такъв, сключен на 15.11.2019 година /л.193 от делото/, от
прекратяване на правоотношението до 15.11.2019 година ищецът не е бил зает по друго
трудово правоотношение. Поради горното работодателят му дължи обезщетение за
три месеца. Размерът на обезщетението се определя от брутното трудово
възнаграждение за месеца предхождащ уволнението, в случая месец юли 2019 година.
При възнаграждение в размер на 1 950 лв., размерът на дължимото
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е 5 850 лв.
Въпреки
липсата на споразумение за намаляване на трудовото възнаграждение, видно от
събраните доказателства, работодателят от месец март 2019 година е започнал да
изплаща на работника по-ниско трудово възнаграждение, в размер на 950 лв., а не
договореното в размер на 1 950 лв. На базата на това възнаграждение е
внасял и съответните данъци към бюджета, съответните дължими осигуровки за
работника. В трудовата му книжка е вписал тази промяна относно трудовото
възнаграждение. Отговорността на работодателя и виновните длъжностни лица по
чл. 226, ал. 1 КТ за вредите, причинени на работник или служител поради
неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, както и за вписване
на неверни данни в издадените документи, обхваща всички вреди, включително и
неимуществените. Вредите по вид и размер следва да са определени с исковата
молба, като ищецът носи тежестта да докаже, че в трудовата му книжка са вписани
неверни данни, настъпването на претендираните вреди,
наличие на причинноследствената връзка между тях с
неправомерните действия по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, размерът на обезщетението. В
случая ищецът претендира обезщетение за търпени от него имуществени вреди,
изразяващи се в това, че в резултат на вписаното по-ниско трудово
възнаграждение, което не е договорено от страните, работодателят е издавал
осигурителни документи и е правил осигурителни вноски в по-малък размер за
периода месец март- месец юли 2019 година. Няма спор, че от месец март 2019
година до прекратяване на правоотношението, ответникът е начислявал и изплащал
трудово възнаграждение в по-ниския размер- 950 лв. Няма спор че това възнаграждение
е било база за заплащане на съответните осигуровки, за различните рискове, това
от своя страна е причинило на ищеца
имуществени вреди. Съгласно изготвеното по делото заключение на икономическата
експертиза, размерът на това обезщетение е 2 111.29 лв. С оглед на
горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен, доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
Съгласно,
сключения между страните трудов договор ищецът има право на 20 платен годишен
отпуск, както и на 5 дни допълнителен такъв. Съгласно заключението ищецът, за
времето през което е работил при ответника има право на 19 дни платен годишен
отпуск. Представена е молба по делото /л.43 от делото/ за ползване на платен
годишен отпуск от ищеца за периода 19.03.2019 година до 29.03.2019 година, в
размер на 9 дни. Молбата не носи подписа на работника, поради което следва
извода, че последният не е искал да ползва платен отпуск, а работодателят няма
механизъм да принуди работника да ползва отпуска си. Няма категорични
доказателства, че той действително е ползвал 9 дни отпуск, поради което следва,
че при прекратяване на правоотношението му е останал неизползван отпуск в
размер на 19 дни. Ищецът претендира обезщетение за 15 дни платен годишен
отпуск, като съгласно заключението при трудово възнаграждение в размер на 1 950
лв., обезщетението за 15 дни неизползван платен годишен отпуск е в размер на 1 144.57
лв., след приспадане на дължимия 10% данък на основание ЗДДФЛ. Очевидно е, че ответникът
поддържа и води лошо досиетата на работниците си, както и счетоводството във
връзка с трудовите правоотношения, но неизпълнението на задължението му за правилно
водене на счетоводството няма гражданско правни последици. В тази насока е и практиката на ВКС, постановена по реда на
чл.290 от ГПК- Решение №
746 от 05.01.2011 г., по гр.д.№ 727/09 на ІV г.о.; Решение № 141 от 30.11.2010 г. по гр.д.№ 2715/08 на ІV г.о.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и по сметка на Районен съд- Търговище държавна
такса върху предявените искове, както следва: по предявения иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ в
размер на 50 лв., по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ
държавна такса в размер на 234 лв., по предявения иск с правно основание
чл.226, ал.1, т.2 от КТ, вързавна такса в размер на 84.45
лв., както и по предявения иск с правно основание чл.224 от КТ, в размер на 58 лв.
или общо дължимата държавна такса е в размер на 476.45 лв. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РСТ и разноски за изготвената графологическа експертиза в размер на 150 лв.
Ищецът
претендира разноски, но такива в настоящото производство не е сторил.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 7/12.08.2019 г. на управителя на „ГАЛАКСИ КОНТЕЙНЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес гр.Търговище, УЛ.“Г.С.Раковски“, № 80, представлявано от пълномощника адв.А.М. ***, с която на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на И.Г.Д. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. М.С. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА „ГАЛАКСИ КОНТЕЙНЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес гр.Търговище, УЛ.“Г.С.Раковски“, № 80, представлявано от пълномощника адв.А.М. *** да заплати на И.Г.Д. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. М.С., сумата от 614 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода 01.08.2019 г. до 11.08.2019 година, ведно със законната лихва от 24.09.2019 г., на основание чл.128 от КТ.
ОСЪЖДА „ГАЛАКСИ КОНТЕЙНЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес гр.Търговище, УЛ.“Г.С.Раковски“, № 80, представлявано от пълномощника адв.А.М. *** да заплати на И.Г.Д. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. М.С., сумата от 2 111.29 лв., представляваща обезщетение по чл.226, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва от 24.09.2019 година.
ОСЪЖДА „ГАЛАКСИ КОНТЕЙНЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес гр.Търговище, УЛ.“Г.С.Раковски“, № 80, представлявано от пълномощника адв.А.М. *** да заплати на И.Г.Д. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. М.С., сумата от 1 449.93 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за 15 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от 24.09.2019 година.
ОСЪЖДА „ГАЛАКСИ КОНТЕЙНЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес гр.Търговище, УЛ.“Г.С.Раковски“, № 80, представлявано от пълномощника адв.А.М. *** да заплати на И.Г.Д. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. М.С., сумата 5 850 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от 24.09.2019 година.
ОСЪЖДА „ГАЛАКСИ КОНТЕЙНЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес гр.Търговище, УЛ.“Г.С.Раковски“, № 80, представлявано от пълномощника адв.А.М. *** да заплати по сметка на Районен съд- Търговище държавна такса по предявените искове, в размер на 476.45 лв., както и разноски за изготвената графологическа експертиза, в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд- Търговище.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: