Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 950 18.07.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на двадесети юни две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря И.Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 793 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 211 ЗМВР вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на инсп.Д.
Н. Л. – гл.надзирател ІІІ ст. в затвор І кат. Бургас, против Заповед №
237/27.04.2022 г., издадена от началника на Затвора - Бургас, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от 3 месеца на осн. чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, чл.197, ал.1, т.2 ЗМВР,
чл.198, ал.1, т.5 ЗМВР и чл.204, т.3 ЗМВР вр.чл.15, ал.1, т.3 ЗИНЗС за
неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, а именно – за
това, че на 27.01.2022 г. инсп. Л., изпълняващ служебните си задължения като
дежурен главен надзирател, не е извършил проверка на постовата служба на пост №
16.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта поради допуснато
съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. Твърди се,
че в случая дисциплинарното наказание е издадено на база данните от
дисциплинарната проверка, но без да е образувано дисциплинарно производство,
както изисква чл. 205, ал.1 ЗМВР, както и без да е издадена заповед за
извършване на проверка по реда на чл. 205, ал.2 ЗМВР. Твърди се, че
жалбоподателят не е запознат с издадена заповед за назначаване на проверка,
нито с материалите във връзка с проверката, че не е могъл да се защитава през
цялото време чрез защитник или подпомагащ защитата му служител, поради което е
било нарушено правото му на защита. Сочи че, че липсва посочено правно
основание в оспорената заповед за нейното издаване, че са допуснати в
процедурата по наказването му нарушения на чл. 31, на чл.44, ал.2 и на чл. 39,
ал.2 от Инструкция № 8121з/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР, на чл. 44, ал.4 и ал.5 от същата инструкция. Твърди се, че в
дисциплинарната преписка не се съдържат данни и констатации относно това как
жалбоподателят е допуснал пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност, като не са посочени и съответните
разпоредби, по отношение на които са налице такива пропуски от страна на жалбоподателя.
Твърди се и нарушение на чл. 206, ал.2 ЗМВР, тъй като в оспорената заповед не е
обсъден въпросът за тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, формата на вина и
цялостното поведение на служителя по време на службата. Иска се отмяна на
заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не
се представлява, сочи доказателства, не претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – началник на затвора в
гр.Бургас, се представлява в с.з. от ю.к. Георгиев, който оспорва същата,
ангажира доказателства и моли жалбата да се отхвърли, като му се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна, адресат на
обжалвания индивидуален административен акт, в законоустановения срок по чл.
149, ал.1 АПК вр.чл.211 ЗМВР и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
По делото е безспорно и това се установява от
представената от ответника кадрова справка от 02.06.2022 г. /л.195/, че към
датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят инспектор Д. Н. Л. е заемал
длъжността „надзирател IІІ-та степен“ в Затвора в гр.Бургас – І-ва категория,
считано от 04.05.2020 г., като не е бил награждаван и е нямал наложени
наказания.
Безспорно се установява също, че
на 27.01.2022 г. жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения като
дежурен главен надзирател в Затвор Бургас І кат., с период на дежурството 24
часа, считано от 08.00 ч. на 27.01.2022 г. до 08.00 ч. на 28.01.2022 г.
При сдаване на поста си на
28.01.2022 г. жалбоподателят е изготвил писмен доклад до началника на Затвора –
Бургас /л.196/, в който е посочил, че по време на дежурството му всички
мероприятия са проведени при добър ред и дисциплина, както и че чрез средствата
за видеонаблюдение е извършил проверка за времето от 23.00 ч. до 24.00 ч. на пост № 13, № 15 и пост № 7, като не е
констатирал нередности. От з.о. „Строител”, з.о. „Житарово” и з.о. „Дебелт” са
му докладвали, че обстановката е нормална и спокойна. В обобщение, в докладната
е посочено, че постовите надзиратели са изпълнявали служебните си задължения
съгласно проведения инструктаж и че са сдали постовете си без липси.
На 28.01.2022 г. до началника на
затвора е била депозирана докладна записка от инсп. Р.– ИСДВР ІІІ гр., относно
престоя на л.св. Ц. Г., приведена по делегация в Затвора – Бургас от Затвора –
Сливен, която е разказала за неприятен инцидент, случил се с нея по време на
престоя й /л.54/. Същата е обяснила, че не е имало свободно място за
настаняване при останалите жени, което е наложило настаняването й на ІІІ ет.,
заедно с мъже. Надзирателят забравил да заключи стаята, в която била настанена
Г., като само дръпнал резето, и това станало достояние на някои от мъжете, като
един от тях влязъл при нея и започнал да я прегръща и целува. Тя го отблъснала,
но той продължил да упорства в непристойните си действия. Осъдената започнала
да вика, което привлякло вниманието на надзирателите. По нейни данни,
командирът на отделението е запознат със случилото се и инцидентът е
регистриран с докладна записка.
Изложеното в докладната записка на
инсп. Р.се потвърждава в дадените собственоръчно написани обяснения от л.св. Г.
по случая /л.55-л.56/.
Със Заповед № 139/08.03.2022 г. на
началника на Затвора Бургас /л.27/, във връзка с констатации, описани в доклад
от 17.02.2022 г., касаещ извършена предварителна проверка относно инцидент по
време на пребиваването на л.св. Цветелина Г. в ареста към Затвора Бургас, е
назначена комисия, която да извърши проверка на всички факти и обстоятелства,
свързани със случая, като се извърши архивиране на видеозаписите от камерите за
видеонаблюдение и се съберат писмени и устни сведения от всички служители и
лишени от свобода, имащи отношение към извършеното деяние. Разпоредено е, при
констатиране на дисциплинарно нарушение от служители, комисията да изготви
доклад и да предложи съответните дисциплинарни санкции. Определен е срок за
проверката до 21.03.2022 г.
От така
назначената комисия е била извършена проверка, приключила с Доклад рег.№
1882/21.03.2022 г., в рамките на указания срок /л.28-л.42/. От същия става
ясно, че на 27.01.2022 г. в 08.00 ч. в Затвора гр. Бургас са застъпили в наряд
за 8, 12 и 24-часови дежурства 26 надзиратели с дежурен главен надзирател инсп.
Д. Н. Л., мл.експерт Д. З.С.– дежурен командир на отделение в корпуса на
затвора, и мл. експерт Х. Д. Д. – дежурен командир на отделение в ареста. Видно
от ежедневната нарядна ведомост на трети етаж в затвора, като постови на пост №
16 застъпил мл.инсп. Д. И. М.. На същата дата, на трети етаж е имало настанени
23 л.св. по делегация. При прегледа на записите на камера № 6, разположена на
ІІІ ет. в затвора, се установило, че на 27.01.2022 г. в 11.22 ч. мл.инсп. Д. М.
раздал храната на лицата, настанени в помещенията, определени за ползване от
ареста, като след предаване на храната в спално помещение № 326 на л.св. Г., мл.инсп.
М.в 11:23 ч. затворил вратата с кентрата, без да я заключи с механичната
ключалка. От записите се виждало как в 14.04 ч. л.св. Н. К. и л.св.Д. С.,
пребиваващи в помещение № 327, излизат от същото, оставяйки вратата отворена,
което възпрепятствало видимостта на постовия надзирател към спално помещение №
326. От записите на видеокамера № 6 било
установено, че за времето от 14:16 ч. до 14:18 ч. на 27.01.2022 г. л.св. Н. К.
неколкократно отваря вратата на спално помещение № 326, където е настанена
л.св. Г., и влиза в същото, като през това време л.св. М. К. остава отвън до
вратата на спалното помещение, а по-късно, след като л.св. К. излиза оттам,
друг лишен от свобода – Д. С., е в коридора с насочено внимание към това спално
помещение. В същия период от време, от записа на камера № 16 било видно, че
постовият на пост № 16 – мл.инсп. Д. М., за времето от 14.00 ч. до 14.15 ч. се
намира в постовата кабина и видимо не осъществява надзор над поведението на
лишените от свобода в коридора, където в същото време се забелязва струпване на
осъдени пред вратата на спалното помещение на Г.. От 14.15 ч. до влизането му в
коридора в 14,25 ч., мл.инсп. М.е провел два разговора със служители от
затвора, като отново не е провел наблюдение върху коридора и през същия период
от време два пъти напуска района на поста. Мл. инсп. Д. М. влязъл в коридора на
третия етаж в 14.25 ч., отворил спално помещение № 326, след което, затваряйки
вратата, я заключил с механична ключалка, видно от записите на камера № 6.
Мл.инсп.М. е депозирал писмено сведение по случая, в което е описал различна
фактическа обстановка /че е чул шум от спалните помещения, който се оказал
чукане по вратата от страна на Г., и едва тогава, при опит да я отключи,
разбрал, че същата не е заключена/. Информацията от това сведение се разминава
с информацията от другите събрани писмени сведения и от записите на видеокамерите,
от които се установява, че л.св. Г. за времето от 15.47 ч. до 15.50 ч. на
27.01.2022 г. провежда разговор с мл.инсп. Д. – дежурен командир на отделение,
като от обясненията й става ясно, че същата го е уведомила за инцидента на
третия етаж с лишения от свобода и разпознава осъдения на камерите.
Посочено е също в доклада от 21.03.2022
г., че в докладната си записка дежурен главен надзирател инсп. Д.Л. е посочил,
че по време на дежурството му не му е докладвано от мл.експ.Д. – командир на
отделение в Арест Бургас, мл.инсп. Д. М.– постови на пост № 16, и мл.инсп. Й. Г.,
който е сменял на поста мл.инсп. М., за инцидент със задържани лица, настанени
на ІІІ ет., в района на поста. В писменото си сведение мл.инсп. М. не е
отразил, че е имало инцидент с л.св. Г., както и не е споменал, че е оставил
отключена вратата на спалното й помещение /л.36/.
При извършената по повод на
инцидента с л.св. Г. проверка, комисията е установила, че на 27.01.2022 г. липсват
извършени проверки на постовата служба на пост № 16 от страна на инсп. Д.Л. –
дежурен главен надзирател на тази дата. В резултат на това, констатирани са
занижен контрол, пропуски в организацията и нарушения от страна на
надзорно-охранителния състав на Затвор Бургас, І кат. След преглед на
материалите, назначената за проверка комисия е констатирала следните нарушения
при изпълнение на служебните задължения от страна на инсп. Д.Л. – дежурен
главен надзирател на 27.01.2022 г., а именно – за целия период на дежурството
/24 часа/ не е извършил проверка на организацията и изпълнението на постовата
служба на пост № 16, като с тези си действия е нарушил вменените му преки
задължения по длъжностна характеристика раздел V – „Преки задължения”, т.1,
подт.5 – „организира цялостната дейност в затвора по време на дежурството;
проверява минимум веднъж в денонощието носенето на постовата служба от
постовете…”, във вр.чл.330, т.6 ППЗИНЗС – „проверки извършват: дежурните главни
надзиратели – най-малко един път в денонощието”. Във връзка с това, комисията е
предложила на осн.чл.197, ал.1, т.2 вр.чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР – заради
„пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност”, на инсп. Л. да бъде наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.
Към доклада от 21.03.2022 г. са
били приложени всички относими документи и сведения, които са обсъждани в същия
– предходни доклади и докладни записки, обяснения, копия от ежедневни ведомости,
списък на постовете, копие от постова книга и др., вкл. на оптичен диск –
записите от видеокамерите. Жалбоподателят се е подписал, че е запознат с
доклада на 08.04.2022 г.
Видно от приложения по преписката
списък на постовете при Затвора Бургас І кат. за 2022 г., утвърден от началника
на затвора на осн.чл.303, ал.1 ППЗИНЗС /л.61-л.64/, пост № 16 се намира на
третия етаж в корпуса на затвора и осъществява охраната на лишените от свобода
в ІІІ-та затворническа група, коридор с отделение по чл. 60 ЗИНЗС и помещения
за лица „чужда делегация” и помещения за временно настаняване на задържани
лица, лишени от свобода от затвора и затворническите общежития, канцеларии на
ИСДВР и психолози, стълбище към ІІ етаж с топла връзка, стълбище към ІV етаж в
корпуса на затвора. Постът е трисменен, постоянен, подвижен и невъоръжен.
От наличната по преписката книга
за резултатите от проверката на постовата и конвойна служба на пост № 16
/л.186-л.188/ е видно, че за периода 27.01.2022 г. - 08.00 ч. до 28.01.2022 г.
– 08.00 ч., когато е било дежурството на жалбоподателя, липсват записи за
извършени проверки на поста и за резултатите от тях.
По преписката е налична писмена покана
от 07.04.2022 г. до жалбоподателя, в която същият е уведомен, че следва да се
яви на 08.04.2022 г., за да се запознае с доклада от 21.03.2022 г. и с всички
материали от образуваната със Заповед № 139/08.03.2022 г. проверка, като му е
указано, че в срок от 24 часа след запознаването с доклада има право да даде
допълнителни обяснения или възражения до началника на затвора относно
посочената в доклада фактическа обстановка, правната квалификация на деянието и
предложеното наказание, както и да представи доказателства за твърденията си.
Поканата е връчена на жалбоподателя на 08.04.2022 г. в 09.30 ч. /л.18/, като
същият собственоръчно е записал, че желае да му бъдат предоставени всички материали
/копия/ от проверката.
Видно от Протокол рег.№
2447/12.04.2022 г. /л.26/, за времето от 09.30 ч. на 08.04.2022 г. до 09.30 ч.
на 11.04.2022 г. не са постъпвали допълнителни обяснения или възражения от
инсп. Л. във връзка с отправената покана от 07.04.2022 г.
С покана изх.№ 2586/18.04.2022 г.
жалбоподателят е бил поканен на осн.чл.206, ал.1 ЗМВР да се яви за изслушване в
14.00 ч. на 20.04.2022 г. в кабинета на началника на затвора, във връзка с
извършеното от него нарушение на служебните задължения на 27.01.2022 г. като
дежурен главен надзирател в затвора, а именно – за целия период на дежурството
/24 часа/ не е извършил проверка на организацията и изпълнението на постовата
служба на пост № 16, като с тези действия е нарушил вменените му преки
задължения по длъжностна характеристика, раздел V, т.1, подт.5 – „организира
цялостната дейност в затвора по време на дежурството; проверява минимум веднъж
в денонощието носенето на постовата служба от постовете…”, във вр.чл.330, т.6
ППЗИНЗС – „проверки извършват: дежурните главни надзиратели – най-малко един
път в денонощието”. Уведомен е, че по този начин е нарушил чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения”, като за посоченото нарушение се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание на осн.чл.197, ал.1, т.2 ЗМВР
вр.чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР – „пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”, писмено предупреждение за
срок от 3 до 6 месеца. Поканата е връчена на Л. на 19.04.2022 г. /л.20/.
С допълнителна покана рег.№
2650/20.04.2022 г. /л.21/, връчена на Л. на 20.04.2022 г. в 16.00 часа
/л.21-л.22/, жалбоподателят отново е бил поканен да даде писмени обяснения по
случая, като отново са били цитирани в поканата вменените нарушения, нарушените
разпоредби от страна на Л. и предвиденото в закона наказание. Указана му е
възможността в срок от 24 часа от връчването на поканата да представи писмените
си обяснения, като посочи доказателства за твърдяните факти, като е посочено,
че следва да отговори в писмените си
обяснения на следния въпрос: извършвал ли е на 27.01.2022 г. проверка на
организацията и изпълнението на постовата служба на пост № 16, съгласно
разпоредбата на чл. 330, т.6 ППЗИНЗС.
Видно от Протокол рег.№
2649/20.04.2022 г., на същата дата инсп. Л. се е запознал със Заповед № 139/08.03.2022
г. на началника на затвора и с Доклад рег.№ 1882/21.03.2022 г., ведно с
приложените към него документи, като на
осн.чл.205, ал.4, т.1 ЗМВР е получил копия от всички материали по цялата
преписка във връзка с проверката срещу подпис /л.25/. Ето защо, не се
споделя възражението на жалбоподателя в жалбата, че е бил лишен от възможност
да се запознае с документите по преписката, тъй като такива са му били връчени,
и то преди неговото изслушване и даване на обяснения, т.е. не е било нарушено
правото му на защита.
Съгласно Протокол №
2717/26.04.2022 г. /л.17/, за времето от 16.00 ч. на 20.04.2022 г. до 16.00 ч.
на 21.04.2022 г. не са постъпвали
обяснения или възражения от инсп. Л., във връзка с отправената покана от
20.04.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 205,
ал.3 ЗМВР държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство,
може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в
защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат. Т.е.
привлеченото към дисциплинарно производство лице не може да бъде едновременно
защитавано от подпомагаща страна и от адвокат. По делото не са ангажирани
доказателства от страна на жалбоподателя, че е искал, но не му е било
разрешено, в нарушение на чл.205, ал.3 ЗМВР, да участва в дисциплинарното
производство било чрез подпомагаща страна, било чрез адвокат. Данни за подобно
искане не се съдържат и в административната преписка. Следователно, жалбоподателят сам се е отказал от правото
си по чл. 205, ал.3 ЗМВР и пропускът да ангажира подпомагаща страна или адвокат
не може да се вмени във вина на ответника, както неоснователно се твърди в
жалбата.
На 27.04.2022 г. началникът на
Затвора – Бургас е издал оспорената Заповед № 237/27.04.2022 г., с която,
възприемайки напълно установената от назначената комисия фактическа обстановка
и базирайки се на изготвения доклад от 21.03.2022 г., е наложил на
жалбоподателя предвиждащото се в чл. 197, ал.1, т.2 ЗМВР дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 194,
ал.2, т.2 ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения”, във вр.чл.199, ал.1,
т.5 ЗМВР – „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност”, за това, че на 27.01.2022 г. при изпълнение
на служебните си задължения, като дежурен главен надзирател в Затвор Бургас І
кат., за целия период на дежурството /24 часа/ не е извършвал проверка на
организацията и изпълнението на постовата служба на пост № 16, като с тези си
действия е нарушил вменените му преки задължения по длъжностна характеристика,
раздел V – „Преки задължения”, т.1, подт.5 – „организира цялостната дейност в
затвора по време на дежурството: … проверява минимум веднъж в денонощието
носенето на постовата служба от постовете…”, във вр.чл.330, т.6 ППЗИНЗС –
„проверки извършват: „дежурните главни надзиратели – най-малко един път в
денонощието”.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 03.05.2022 г., като същият е вписал, че не се намира в
законоустановен отпуск. Жалбата е подадена до съда на 12.05.2022 г., в рамките
на срока по чл. 149 АПК.
При така установените факти, съдът достигна до следните
правни изводи:
Оспорената в настоящото производство заповед е
издадена от компетентен орган – началникът на Затвора в гр.Бургас, оправомощен
с нормата на чл.15, ал.1, т.3 ЗИНЗС, съгласно която началникът на затвора организира,
ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава
отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по
чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството
на вътрешните работи и
по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, сред които е и процесното.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, съдържа посочените в нормата на чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити, като е
мотивирана в достатъчна степен с излагане на фактически и правни основания за
нейното издаване.
Заповедта е издадена при спазване на административно-производствените
правила и в
съответствие с материалния закон.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че му е било наложено дисциплинарно наказание въз основа на
проверка, без да е образувано дисциплинарно производство. Изискването, установено
в чл.207, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното производство да бъде образувано с издаване на нарочна писмена заповед, се
отнася само за случаите, в които са налице данни за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 от ЗМВР, т.е за тежки нарушения на
служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение“, каквито не са били налице в случая. Следователно, по аргумент
на противното от чл.207, ал.1 ЗМВР, в останалите случаи не е необходимо
образуването на дисциплинарното производство да става с нарочна заповед.
Отделно от това, съгласно нормата на чл. 205, ал.2 ЗМВР, на която се позовава
жалбоподателят, за изясняване на постъпилите
данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение
дисциплинарно наказващият орган може
да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. Следователно,
издаването на заповед за назначаване на проверка не е задължителен елемент от
фактическия състав на дисциплинарното производство, а е една възможност,
предоставена на дискрецията на дисциплинарно-наказващия орган. В случая дисциплинарното производство е
започнало с издаването на заповедта по реда на чл.205, ал.2 ЗМВР за
разпореждане на проверка за изясняване на констатациите, описани в доклад с
рег.№ 1965/17.02.2022 г., а именно – със Заповед № 139/08.03.2022 г., надлежно
връчена на жалбоподателя на 20.04.2022 г., поради което не са налице сочените
от Л. нарушения на чл. 205, ал.1 и ал.2 ЗМВР.
Дисциплинарното производство е протекло в рамките на
законоустановения срок, установен
в чл. 195, ал.1 ЗМВР, предвиждаща дисциплинарното наказание да
се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му. Съгласно
чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен
да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя.
Съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В
случая това е станало на 21.03.2022 г., когато докладът с рег.№ 1882/21.03.2022 г.,
обективиращ резултатите от проверката, е получен от дисциплинарно-наказващия орган
- началник на Затвора в гр.Бургас, и той се е запознал със съдържанието му. Заповедта за налагане на дисциплинарното
производство е издадена на 27.04.2022г., т.е в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят е запознат
със съдържанието на заповедта за разпореждането на проверка от 08.03.2022 г.,
както и с доклада от 21.03.2022 г., обобщаващ резултатите от проверката и
вменяващ му извършеното нарушение, което е детайлно индивидуализирано и
описано, срещу подпис на 20.04.2022 г., видно от Протокол с рег.№
2645/20.04.2022 г. Връчени са му били всички материали по преписката, копия от
които е получил по негова молба. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал.4 ЗМВР, подпомагащите лица по ал. 3 със съгласието и в
присъствието на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното
производство, могат: 1. да се запознаят със заповедта за образуване на дисциплинарното
производство, с обобщената справка с резултатите от разследването и с всички
материали по производството; запознаването и получаването на копия се
удостоверява с подпис и дата; 2. да правят необходимите извлечения и копия от материалите по
производството при условията на чл. 34 от Административнопроцесуалния кодекс; 3. да представят доказателства; 4. да правят искания, бележки и възражения. На още по-голямо
основание, подобни справки има право да прави и привлеченото под отговорност
лице, като същото има безспорно право да прави и копия от материалите по
дисциплинарната преписка. Съгласно чл. 207, ал.8 ЗМВР, държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има
право: 1. да се
запознава със заповедта по ал. 1 и с обобщената справка и материалите по ал. 7;
запознаването и получаването на копия се удостоверява с подпис и дата; 2. да участва в производството
самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител
на МВР или от адвокат; 3. да прави необходимите извлечения и копия от материалите по
производството, при условията на чл. 34 от Административнопроцесуалния
кодекс; 4. да представя доказателства; 5. да прави искания, бележки и
възражения; 6. да дава
или да откаже да дава обяснения. Отказът на държавния служител да се запознае с
материалите по ал. 8, т. 1 се удостоверява с имената и подписите на двама
служители на МВР /чл.207, ал.9 ЗМВР/. В срок 24 часа
след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде
допълнителни обяснения или възражения – чл. 207, ал.10 ЗМВР.
В случая безспорно се
установява, че нито една от горните разпоредби не е била нарушена, тъй като
жалбоподателят се е запознал с всички материали по преписката, получил е копия
от тях, не е поискал да бъде подпомаган от подпомагаща страна или от адвокат,
нито е пожелал да се възползва от правото си да даде обяснения или да бъде
изслушан, въпреки че няколко пъти е бил поканен да стори това. Пропускът да
даде обяснения или да бъде изслушан, обаче, не може да се вмени във вина на
ответника, а е изцяло във вина на жалбоподателя. Същият по никакъв начин, нито
в хода на дисциплинарното производство, нито в хода на съдебното производство, не
е ангажирал доказателства, за да опровергае констатираните от
дисциплинарно-наказващият орган факти. Не са оспорени и оборени по реда на чл.
193 ГПК вр.чл.144 АПК представените писмени доказателства, които съставляват
официални свидетелстващи документи и се ползват с обвързваща за съда материална
доказателствена сила относно установените с тях факти.
Не са налице и сочените от
жалбоподателя нарушения на разпоредбите на чл.
31, чл.44, ал.2, чл. 39, ал.2, чл. 44, ал.4 и ал.5 от Инструкция № 8121з/06.07.2021 г.
за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Същата инструкция е неприложима
спрямо жалбоподателя. Съгласно чл.1, раздел І – „Предмет и действие”, с тази
инструкция се урежда организацията и дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания на държавни служители по чл.
142, ал.1, т.1 и ал.3 ЗМВР и събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Следователно, за
да е приложима спрямо жалбоподателя въпросната инструкция, същият следва да е
измежду изброените в чл.142, ал.1, т.1 или ал.3 ЗМВР държавни служители.
Съгласно чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, служителите на МВР са: държавни служители –
полицейски органи по пожарна безопасност и защита на населението, а съгласно
ал.3 на чл.142 ЗМВР, със
статут по ал. 1, т. 1 са и държавните служители в Академията на МВР, които осъществяват преподавателска
дейност за професионална подготовка на полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението, Института по психология на МВР, които осъществяват
дейностите по чл. 51, ал. 1, Националния институт по
криминалистика, които осъществяват дейностите по чл. 50а, ал. 1, т. 1 и 2, Центъра за професионално обучение в
ГДПБЗН, които осъществяват преподавателска дейност за професионално обучение
по чл. 17, ал. 2,
т. 10, както и Специализирания
отряд "Въздушно наблюдение" в ГДГП, които осигуряват техническото
обслужване и поддържането на постоянна летателна годност на въздухоплавателните
средства, използвани за осъществяване на граничен контрол. Жалбоподателят
не е сред лицата по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 ЗМВР, следователно по отношение на
него нормите на Инструкция №
8121з/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР са неприложими.
Ето защо, процесната заповед е издадена
в съответствие с процесуалноправните норми.
Заповедта е издадена и в съответствие
с материалния закон.
От събраните по делото
доказателства се налага извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал.1 ППЗИНЗС, контролът по организацията и изпълнението на постовата и
конвойната служба има за цел да осигури спазване на законността и поддържане на
висока активност в работата на надзорно-охранителния състав. Основно средство
за контрол върху работата на надзорно-охранителния състав са системните
проверки /ал.2/.
Според чл. 329 ППЗИНЗС, проверките
по организацията и изпълнението на постовата и конвойната служба обхващат: 1.
разположението на постовете и използването на надзорно-охранителния състав,
техническите и други средства в съответствие с оперативната обстановка; 2.
качеството на подготовката на наряда и на провежданите инструктажи; 3. изпълнението на служебните задължения от
постовите и конвойните; 4. спазването на законността от
надзорно-охранителния състав; 5. воденето и оформянето на служебните документи.
Съгласно чл. 330 ППЗИНЗС, проверки извършват: 1. министърът на
правосъдието и заместник-министърът, отговарящ за ГДИН; 2. главният директор и
заместник главните директори, началникът на сектор "Охрана и сигурност в
затворите" и държавните служители от същия сектор, началникът на сектор
"Охрана и сигурност в арестите" и държавните служители от същия
сектор; 3. началникът на затвора и заместник-началникът по режимната и
надзорно-охранителната дейност, както и началникът на областната и районната
служба "Изпълнение на наказанията" - най-малко един път в
месеца; 4. началникът на поправителния дом, началникът на затворническото
общежитие и началникът на арестите в съответната териториална служба -
най-малко два пъти в месеца; 5. инспекторът по надзорно-охранителна
дейност, главният надзирател в ареста, младши инструкторът по охрана и
командирът на отделение в ареста - най-малко два пъти в седмицата; 6. дежурните главен надзирател и
командир на отделение в затвора, затворническото общежитие или поправителния
дом и дежурният по арест - най-малко един път в денонощието.
От горното следва, че задължението на
жалбоподателя като дежурен като главен надзирател е да проверява най-малко
веднъж в денонощието изпълнението на служебните задължени от постовите и
конвойните, тъй като това е част от проверката по организацията и изпълнението
на постовата и конвойната служба.
В случая това не е сторено на
процесната дата 27.01.2022 г., тъй като, както от доклада на самия жалбоподател
от 28.01.2022 г. след сдаване на дежурството му, така и от постовата книга на
пост № 16 и от всички събрани по преписката други писмени доказателства –
рапорти, доклади и др., безспорно се установява, че проверка на пост № 16 по
време на дежурството на Л. от 08.00 ч. на 27.01.2022 г. до 08.00 ч. на
28.01.2022 г. не е правена нито веднъж. Самият жалбоподател писмено е заявил
пред началника на затвора в доклада си от 28.01.2022 г., че е извършил проверка
чрез видеонаблюдение, и то само на някои постове /пост № 13, пост № 15 и пост №
7/, сред които не е пост № 16. Следователно, жалбоподателят не е изпълнил
задължението си, вменено му по силата на чл. 330, т.6 ППЗИНЗС вр.чл.329, т.3
ППЗИНЗС, да провери поне веднъж в рамките на денонощието изпълнението на
задълженията на постовия, който е на пост № 16. Извършеното нарушение безспорно
представлява неизпълнение на служебно задължение по смисъла на чл.194, ал.2,
т.2 ЗМВР, както правилно е квалифицирано и от дисциплинарно-наказващия орган. Същото
се изразява в пропуск да бъде приложена разпоредба, регламентираща служебната
дейност, а именно – нормата на чл. 330, т.6 ППЗИНЗС. Според чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР, дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” се налага за пропуски в
изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, а
съгласно ал.2 на същия член, наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца.
Ето защо, дисциплинарно-наказващият орган е квалифицирал правилно нарушението и
е наложил за него съответното по закон наказание.
Съдът
счита, че дисциплинарно-наказващият орган не е нарушил и разпоредбата на чл.
206, ал.2 ЗМВР, съгласно която при
определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. Наложеното наказание е изцяло съобразено с поведението
на държавния служител и с настъпилите вредни последици от нарушението, както и
с дисциплинарното минало на Л. /няма наказания и награди/, като наказанието от
посочения вид му е наложено за минимален срок от 3 месеца.
По изложените съображения, Заповед № 237/27.04.2022
г., издадена от началника на Затвора – Бургас, се явява законосъобразна,
издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което
жалбата следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на осн.чл.143, ал.3 АПК
ответникът има право на разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв., определени
от съда на осн.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума
следва жалбоподателят да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на инсп. Д. Н. Л. – гл.надзирател ІІІ
ст. в затвор І кат. Бургас, против Заповед № 237/27.04.2022 г. на началника на
Затвора - Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Д. Н. Л. – гл.надзирател ІІІ ст. в затвор І
кат. Бургас, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София,
разноски за юрисконсулт в размер на 100
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 211 ЗМВР.
СЪДИЯ: