Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VІ-то ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в публичното заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при
секретаря Весела Станчева
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 566
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 92
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД чрез адв. Б. твърди да е
сключил договор за обществена поръчка № ДОП-46/04.11.2016 г. с ответника „С.Т.“
АД с предмет периодични доставки на лекарствени продукти. Страните договорили
срок от 24 астрономически часа за изпълнение на поръчката както и неустойка при
неизпълнение в този срок. Твърди, че заявка, подадена на 14.03.2017 г. на
стойност 39249,60 лв. е изпълнена на 17.03.2017 г., заявка, подадена на 18.04.2017
г. на стойност 42268,80 лв. е изпълнена на 20.04.2017 г., заявка от 15.05.2017
г. е изпълнена частично на 16.05.2017 г., а на 19.05.2017 г. са доставени
останалите продукти на обща стойност 83028,00 лв., по заявка от 20.06.2017 г. е
извършена частична доставка на същата дата, а на 22.06.2017 г. са доставени
продукти на обща стойност 58 874,40 лв.
В отговор на исковата молба ответникът, представляван
от адв. Д., признава сключения договор, но оспорва да е договаряна неустойка.
Евентуално навежда довод за противоречие на клаузата на добрите нрави като сочи
клаузата да била наложена от ищеца едностранно в рамките на процедура по
обществена поръчка. Оспорва твърдяната забава да е в състояние да доведе до
реални вреди с оглед предвидено задължение за поддържане на наличност на
необходими за дейността продукти в прогнозни количества за 5 дни, както и
предвидимостта на вреди, които да бъдат съизмерими със стойността на заявката. При
достигнат извод за валидна неустоечна клауза оспорва заявките да са били направени
по договорения между страните начин, а изпратените електронни съобщения да са
постъпвали в електронната му поща. Твърди да е установена практика заявките да
се подават по телефон чрез оператор на ответника, който завежда заявката, а
съответствието между заявеното и изпълнението да е удостоверявано при
получаването. Прави се възражение за изтекла давност по вземане за неустойка за
доставка от 14.03.2017 г. Сочи и заявките да са надлежно обезпечени с
предписаната административно-наказателна отговорност за неспазен срок. Поддържа
и теза, че ищецът е неизправна страна по договора като твърди, че към датите на
процесните заявки ищецът имал просрочени задължения към ответника в границите
между 1 000 000 лв. и 3 000 000 лв. Твърди и че по заявена
доставка на стойност 58 874,40 лв. ответникът упражнил възражение за
неизпълнено насрещно задължение като с уведомление, получено от ответника на
02.06.2017 г., е обусловил доставките от изпълнение на паричните задължения на
ищеца.
В допълнителната искова молба се застъпва теза, че
клаузата за неустойка цели да обезпечи наличие на годни за употреба лекарства,
а неустойката се явява необходимо средство за обезпечаване на изискуемия резерв
от лекарства при отчитане и невъзможността да бъдат ползвани услугите на друг
доставчик с оглед нуждата от провеждане на обществена поръчка. Сочи
неустоечната клауза да е договорени във връзка с изисквания, поставяни от НЗОК
и с цел обезпечаване своевременната доставка на лекарствени продукти предвид
задължението на лечебното заведение да поддържа в наличност планираните за
необходими количества лекарствени продукти. Оспорва ищецът да е имал изискуеми
парични задължения към датите на процесните заявки с довод, че ищецът не е
представил заверени от него заявки при изрично договаряне, че срокът за плащане
започва да тече от представянето на всички документи в това число и заверени от
изпълнителя заявки (чл. 27 от договора). Сочи, че заявките са направени на
посочен по договора електронен адрес като ищецът смята за меродавен момента на
получаване на съобщението и смята да е без значение моментът на установяване
съдържанието на съобщението. Сочи и този начин да е изрично договорен като
страните не са придали значение на конкретния автор на изявлението, нито било
договорено използване на квалифициран подпис. Приема, че подпис за получател
под документи, съпътстващи доставката, отразява потвърждение на полученото при
доставката. Твърди, че препис от проекта за договор е получен от ответника още
при документацията за участие в процедурата, гарантиращо му възможност да
прецени участието си по договора с оглед отразената по него клауза за
неустойка.. Смята за начало на давностния срок момента на реалното изпълнение с
оглед установения от закона критерий за началото на давностния срок при
неустойката. Оспорва ответникът да е отказал изпълнение по смисъла на чл. 90
ал. 1 ЗЗД, а е продължил да изпълнява като изявлението му, че не се счита
обвързан от договора смята за непротивопоставимо на ищеца.
В отговор по допълнителната искова молба се сочи, че
клаузата на чл. 8 не касае заявките за доставка като се оспорва процесните
заявки, подадени до електронния адрес, да са били получени. Същевременно
застъпва теза, че единствено квалифицираният електронен подпис е приравнен на
саморъчен подпис, а в противен случай формата се смята спазена само при изрична
уговорка между страните (чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ), каквато оспорва да е постигана.
Смята, че доколкото клаузата не е договорена за всеки ден забава, процесната
неустойка не се ползва от правилото на чл. 114 ал. 4 ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
– адв. С.Т. от САК, поддържа иска. Застъпва теза, че решението по т.д. № 591/2020
г. по описа на СГС, VI-2 състав не могат да бъдат
взети предвид, тъй като са наведени ненавременно и в нарушение на
концентрационното начало в гражданския процес. Развива и описаните вече доводи
по същината на спора. Представя списък на претендираните разноски.
Процесуалният представител на ответника – адв. Л.Д. от
САК оспорва иска като претендира и разноски. Навежда довод, че с влязло в сила
съдебно решение по т.д. № 591/2020 г. по описа на СГС, VI-2 състав е установена нищожност на клаузата на чл. 29
от договор за обществена поръчка № ДОП-46/04.11.2016 г. Допълнително обосновава
в писмени бележки и възраженията си досежно спорните между страните факти.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед
събраните по делото доказателства, преценени по реда и при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и представеният договор сочи на изразено
съгласие на 04.11.2016 г., че ищецът, наричан в договора възложител възлага на
ответника, наричан изпълнител, да извършва срещу определено в договора
възнаграждение, периодични доставки на лекарствени продукти, определени по вид,
прогнозно количество и единични цени в остойнстената техническа спецификация
съгласно Приложение № 1 – неразделна част от договора и при предвидени в
договора условия. Договорът е сключен за срок от 18 месеца. Съгласно чл. 8 от
договора изпълнителят се задължава да достави заявените от възложителя
лекарствени продукти в срок до 24 астрономически часа от часа на получаване на
заявката, която може да бъде направена по факс на посочен номер, изпратена на
посочен имейл адрес или чрез телефон. Договорено е, че приемането на
извършените доставки се осъществява с приемо-предавателен протокол след
извършване на проверки и оглед като протоколът се изготвя от изпълнителя и се
подписва от упълномощени представители на двете страни. Съгласно чл. 19
рекламациите за явни недостатъци могат да бъдат предявявани в 14-дневен срок от
доставянето на лекарствени продукти и приемането им с приемо-предавателен
протокол, а съгласно чл. 10 ал. 2 при констатирани липси, явни несъответствия
или недостатъци, те се отбелязват в протокола и изпълнителят е длъжен за своя
сметка да достави липсващите и/или несъответстващи лекарствени продукти.
Съгласно чл. 23 в случай на рекламация за явни недостатъци – несъответствие в
количеството и/или некомплектованост на доставени лекарствени продукти и/или на
придружаващата ги техническа документация, изпълнителят е длъжен в 24-часов
срок от получаването на рекламацията за своя сметка и на свой риск да достави
на място договорените лекарствени продукти. Посочено е, също така, че
възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя за доставените лекарствени
продукти при представени документи, сред които и заявки от възложителя,
заверени от изпълнителя (чл. 27 от договора). Плащането се извършва по банков
път по посочена в договора сметка до 60 календарни дни считано от представянето
на всички документи по чл. 27 от договора. Съгласно чл. 29 ал. 1 от договора в
случай на забава от страна на изпълнителя на която и да е доставка, продължила
повече от 24 часа както и при неизпълнение в срок на задълженията си при
рекламация, изпълнителят дължи неустойка в размер на 100 % от стойността на
недоставеното в срок количество, съответно на рекламирания продукт.
С решение № 260594/08.04.2021 г. по т.д. № 591/2020 г.
по описа на СГС, ТО, VI-2 състав,
влязло в сила на 26.06.2021 г., е отхвърлен иск, предявен от „С.б.з.а.л.н.х.з.“ЕАД
срещу „С.Т.“ АД за допусната забава в изпълнението на заявка за доставка на
лекарствени продукти, направена на 11.04.2017 г. и от 16.06.2017 г. въз основа
на сключен договор за периодична доставка на лекарствени продукти от 04.11.2016
г. За да постанови решението си съдът е приел, че клаузата на чл. 29 от
договора създава осезаема нееквивалентност в отношенията между страните, която
не може да бъде оправдана и от спецификата на правоотношението предвид
нормативно предписания механизъм за поддържане на резерв, обезпечаващ дейността
на лечелното заведение и в случай на неуплътнена откъм количество доставка на медикаменти
– чл. 34а от Наредба $ 28 за устройството, реда и организацията на работата на
аптеките и номенклатурата на лекарствените средства.
Настоящият състав приема, че е обвързан от формирана
сила на пресъдено нещо досежно регулативния потенциал на клаузата за неустойка.
Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища,
което включва и настоящия. Така разгледаният въпрос е относим към правната
рамка на отношението между страните, а не по фактите, които несъмнено са
различни – касаят забавено изпълнение по различни доставки. Формираният извод
за противоречие на клаузата на добрите нрави ангажира както постановилия го
съд, така и всички останали, разглеждащи основано на тази клауза искане да
възприемат за меродавен така формирания правен извод.
Дори да се приеме хипотетично, че настоящият състав не
е обвързан от разрешения правен спор между страните, а дължи да формира
собствен извод, изводът би бил аналогичен. Както е имал повод да посочи
Върховният касационен съд при концепцията за недопустимост на неоснователното
обогатяване клаузата за неустойка намира опора в кумулативното наличие на три
нейни функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна (Тълкувателно решение
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС). В основата на обезпечителната функция стои
еднозначно заявен от кредитора като значим негов интерес. Това ангажира
длъжника да го отчете, а предвид и санционната функция – опасността да даде договореното
обезщетение без да дължи да доказва, че такива са възникнали, клаузата
стимулира длъжника към точно изпълнение. В случая договорът не разкрива
наведения довод за значимост на стриктното съблюдаване на договорения срок с
оглед обезпечаване на нормативно предписан резерв от медикаменти. Клаузата на
чл. 19 сочи на запазена от възложителя възможност да прецени количественото съответствие
на доставеното със заявеното в срок от 14 дни. Договореният срок за проверка
включително в количествено отношение значително надхвърля предписания срок от 24
часа, а резултатът от тази проверка е и средство за обезпечаване на точното
изпълнение. Съгласно чл. 83 ал. 2 ЗЗД неизправният длъжник не дължи обезщетение
за вреди, които кредиторът би предотвратил, полагайки грижата на добрия
търговец. При все, че своевременното изпълнение на заявката в пълнота не се нуждае
от съдействие, само по себе си отлагането на момента на проверката за
съответствие омаловажа значението на този кратък срок. Нормативно вмененият
ангажимент за поддържане на резерв от необходими медикаменти не е относим към
доставчика. Нормата на чл. 34а от Наредба № 28 от 9 декември 2008 г. за
устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти вменява това
задължение в отговорност на лечебното заведение, от което пряко зависи
организацията по изпълнението му. При положение, че не е създадена такава за
обезпечаване реалната доставка в рамките на 24 часа в това число и чрез своевременно
подадено възражение за неточно изпълнение, няма основание срокът от 24 часа да
се възприеме като заявен от възложителя негов реален интерес, позволяващ
еднозначното му възприемане от длъжника, за да го ангажира с адекватно
изпълнение, за да реализира обезпечителната функция на неустойката. Вярно е, че
неустоечната клауза е възможно средство за обезпечаване на обществения интерес
от своевременно медикаментозно обезпечаване, но няма разумна причина да бъде
игнориран прекият ангажимент на лечебното заведение, за да осигури реализацията
на този интерес.
Освен това, процесната клауза цели да компенсира вреди
от забава, а не съставлява средство за компенсиране на липсващо реално
изпълнение. От тази гледна точка механизмът за остойностяване на обезщетението
– равностойността на недоставената стока, не обосновава и обезщетителната
функция. Макар и при неустоечната клауза конкретната вреда да не подлежи на
изследване основанието на неустойката произтича от предпоставките за ангажиране
отговорността за обезвреда. Съгласно чл. 82 ЗЗД граница на тази отговорност е
предвидимостта на вредата. Отнесен към клаузата за неустойка този принцип ще
рече, че конкретното неизпълнение следва да е обективно годно да породи вреда.
В случая не се установява вреда, оправдаваща предвидения размер на неустойката.
При тези съображения настоящият състав приема, че процесната
клауза се характеризира единствено със санкционната си функция, което, обаче,
не е достатъчно, за да обоснове разместване на имуществени блага. Тъй като
създадената с договор регламентация не е годна да регламентира отношението
между страните, искът е неоснователен и безпредметно остава обсъждането на твърдяното
неизпълнение и събраните в тази насока доказателства, както и възражението за
изтекла погасителна давност.
По претенцията за законна лихва, предявена при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
При
достигнатия извод по главния иск безпредметно остава обследването и на
предявената по облекчения процесуален ред претенция за законна лихва. Тъй като
тя няма характер на самостоятелен иск, съдът не дължи произнасяне и на нарочен
диспозитив.
По разноските
Законът ангажира страната в съдебен процес, необосновано
от правна гледна точка станала причина да бъдат направени разноски, да възмезди
правоимащата. При установения изход от спора сторените от ищеца разноски следва
да бъдат възложени в негова тежест, което, с оглед правилото на чл. 236 ал. 1 т.
6 ГПК, предполага огласяване на така формираната воля в диспозитива.
Настоящият състав приема, че макар и в основата на
механизма за разпределение отговорността за разноски да стои изхода от спора и
по отношение на тази пряко регламентирана от процесуалния закон имуществена
отговорност приложими са общите правила – на възстановяване подлежи реална вреда.
Заплатеният депозит не е усвоен, поради което и не съставлява подлежаща на
възстановяване вреда. Ищецът дължи да възмезди ответника за останалите доказани
разноски.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, ЕИК********срещу
„С.Т.”
АД, ЕИК ********иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 223420,80
лв. – неустойка по чл. 29 от договор за обществена поръчка ДОП-46 от 14.11.2016
г. по заявки от 14.03.2017 г., 18.04.2017 г., 15.05.2017 г. и 20.06.2017 г.
ВЪЗЛАГА
на основание чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК направените от „И.“ ЕООД разноски в негова
тежест.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, ЕИК********със
седалище и адрес на управление:*** „Студентски“, ул. ********да заплати на „С.Т.”
АД, ЕИК ********с адрес по делото: гр. София, ул. „********, Софарма
Бизнес Т********сумата 7500,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото,
а в частта за разноските пред този съд по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: