№ 797
гр. София, 12.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Емилия Колева
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600966 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение на СГС-НО, 31състав от 05.09.2022 г. по протокол № 3044 от
същата дата, постановено по НЧД № 3023/2022 г. по описа на същия съд, е оставена без
уважение молбата на осъдения А. Х. С. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му по НОХД № 540/2019 г. по описа на ОС-Враца
наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца и 24 дни.
Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е постъпила жалба от
адвокат Д. Н. от САК, служебен защитник на осъдения А. Х. С. в това производство, с
оплаквания, че същото е неправилно. Твърди се в жалбата, че в настоящия случай това е
първо осъждане на А.С. и че безспорно е наличието на първата предпоставка, визирана в
чл.70 ал.1 от НК, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а
именно - изтърпяване към момента на повече от половината наказание. В тази връзка се
сочи, че на осъдения А.С. остават едва 8 месеца до излежаване на постановената присъда.
Според подалият жалбата защитник няма спор и за доброто поведение на лишения от
свобода С. при изпълнение на наказанието, изразяващо се в спазване на установения ред и
дисциплина в затвора, дистанциране от конфликти и неприятности, липса на дисциплинарни
нарушения и рисково поведение, добронамерено отношение към служителите и лишените
от свобода, полагане на труд.
Изтъква се, че видно от доклада на началника на затвора л.св. С. към момента е адаптиран
добре в затворническата среда, назначен е на работа със заповед на началника на затвора
като общ работник в пределите на ЗО „Казичене“, като отделно изпълнява по съвместяване
и работи на работен обект в сградата на Министерството на правосъдието. Излагат се и
доводи, че е отчетена положителната промяна при общата оценка на риска от рецидив, която
1
върви към понижение. В тази връзка се заявява, че оценката на риска от рецидив е намалена
на 41 точки, който показател е към долната граница на средния риск, както и че в
становището на началника на затвора е отразен нисък риск за персонала на затвора и нисък
риск за другите лишени от свобода.
Твърди се в жалбата, че към настоящия момент няма образувани досъдебни или съдебни
наказателни производства, в които лишеният от свобода да е обвиняем или подсъдим.
Развиват се и съображения, че констатираното добро поведение и участие в трудови
дейности дават основание да се приеме, че осъденият С. е доказал поправянето си. В тази
насока се излагат и доводи, че трудовата заетост, положителната нагласа и отдаването на
доброволен труд дават основание да се приеме, че л.св. А.С. е показал, че спазва
установените правила. Подалият жалбата защитник счита, че констатираната позитивна
промяна обосновава извод за основателността на отправеното искане за условно предсрочно
освобождаване, тъй като са налице доказателства за поправянето на осъденото лице по
смисъла на чл.439а от НПК. Относно становището на началника на Затвора София, че за
осъдения С. все още не са налице категорични доказателства за завършил превъзпитателен
процес, защитникът счита, че същото се явява неоснователно. В тази връзка се излагат
аргументи, че разпоредбата на чл.439а от НПК изрично регламентира кои обстоятелства
сочат за положителна промяна у осъдения, както и кои източници на информация следва да
бъдат ценени. Заявява се позиция, че в случая отрицателното становище на началника на
затвора съдържа необективни, недоказани и хипотетични преценки и твърдения по
отношение на нагласата и мотивацията на лишения от свобода С.. Като неоснователно и
необективно се оценява и становището на експертния състав на затвора, че е необходимо
продължаване на ефективно изтърпяване на наказанието и че в случая това становище не
може да надделее над обективно установените обстоятелства по чл.439а ал.1 от НПК за
системното добро поведение и трудова ангажираност. Твърди се, че в тази насока е и
трайната съдебна практика, която приема, че констатацията относно това дали предлаганият
за условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение следва да се
основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните
изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността, като, според защитника, такива в
настоящия случай са установени.
При тези данни подалият жалбата служебен защитник счита, че са налице кумулативно
предвидените в чл.70 ал.1 от НК изисквания за допускане на условно предсрочно
освобождаване на осъдения С. от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода“. Съобразно така изложеното защитникът моли да бъде отменено изцяло
атакуваното определение на СГС като неправилно, съответно да бъде уважена молбата на
А.С. и да бъде постановено определение, с което да бъде освободен условно предсрочно с
определяне на изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.
Апелативен съд-София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с
разпоредбите на чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение,
намира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
2
потвърдено.
По отношение на осъдения А. Х. С. е приведено в изпълнение и в момента той изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца, наложено му по НОХД №
540/2019 г. по описа на ОC-Враца за извършено престъпление по чл. 199 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.
198 ал.1 от НК. Началото на изтърпяването на това наказание е 22.03.2021 г.
Към датата 05.09.2022 г. лишеният от свобода А.С. е изтърпял фактически 2 години, 1 месец
и 9 дни; от работа е изтърпял 5 месеца и 27 дни, или всичко е изтърпял 2 години, 7 месеца и
6 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 8 месеца и 24 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от търпяното в момента
наказание лишаване от свобода, СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото
осъденият С. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание за
престъпление, което не представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка
на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание.
Същевременно първостепенният съд е счел, че от доказателствата по делото не се
установява да е изпълнена другата законоустановена предпоставка, за да бъде постановено
условно предсрочно освобождаване, а именно – наличието на доказателства за поправянето
на осъдения. В тази връзка градският съд е приел, че макар и да са установени известни
положителни тенденции в поведението на осъдения С. по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, са налице данни, които сочат, че същият все още не се е
поправил. Като такива СГС е възприел данните, че осъденият не спазва режима в
затворническото общежитие; че не се включва убедително в изпълнението на плана на
присъдата; че не осъзнава вредата, която е причинил и че омаловажава отговорността за
собственото си криминално поведение.
Въззивният съд напълно споделя решаващия извод на СГС за отсъствието на
законоустановената предпоставка, касаеща поправянето на осъдения А.С.. Този извод се
явява аргументиран и по съществото си е правилен и обоснован, тъй като се основава на
приложените по делото доказателства и на установените чрез тях фактически положения.
Така, въз основа на данните по делото обосновано и законосъобразно е прието, че тази втора
предпоставка все още не е изпълнена. Изследването на цялостното поведение на осъдения
А.С. при изтърпяването на наказанието лишаване от свобода /за срок от 3 години и 4 месеца/
води до еднозначен и недвусмислен извод, че към момента същият не е дал доказателства за
поправянето си и в частност достатъчно убедителни такива, доколкото по делото не са
налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в нагласите му за
водене на законосъобразен начин на живот; доколкото в поведението му не са утвърдени
модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато в необходимата
степен преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и доколкото корекционният
процес по отношение на него следва да продължи в насока коренна промяна на нагласите и
3
поведението му, а именно – към зачитане и спазване на законовия ред и на установените в
обществото правила на поведение. А всичко това предполага да бъде продължено
изтърпяването на наказанието.
В този смисъл е и изразеното становище в приобщения по делото доклад на ИСДВР при
ЗООТ „Казичене“ - затвора София по повод подадената от осъдения А. Х. С. молба за
условно предсрочно освобождаване. Съгласно този доклад след постъпването му в затвора –
София на 22.03.2021 г. л.св. С. е разпределен в ЗООТ„Казичене” от 16.04.2021 г.;
изпълнявал трудови задължения като общ работник на работен обект „следова полоса” в
пределите на ЗО „Казичене“, като по съвместяване е изпълнявал и работни задължения като
общ работник на работен обект - в сградата па Министерство на правосъдието; награждаван
е със заповед № 111/09.09.2021 г. с „удължено свиждане за срок от 4 часа”, но че
същевременно неколкократно е наказван дисциплинарно - със заповед № 160/26.10.2021 г. с
„извънредно дежурство по поддържането па чистотата и хигиената за срок от 7 дни” затова,
че на 25.09.2021 г. в 21.50 часа при извършен му личен обиск от мл. инсп. Л. в джоб на
горнище на дрехата му е открит 1 бр. мобилен телефон марка „Mini Phone” в режим на
работа; със заповед № 183/26.11.2021 г. със „забрана за провеждане на свиждания за срок от
6 месеца” затова, че на 21.11.2021 г. при проверка на предназначен за него багаж, донесен от
З. Л. Д., е открито пликче с тревиста маса, укрито в свити на топка чорапи; и със заповед №
124/17.06.2022 г. с „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за
срок от 7 дни” затова, че на 09.06.2022 г. при извършен му от мл.инсп. Д. личен обиск при
прибиране от външен работен обект са открити около 20-30 броя хапчета с неясно
съдържание в портмонето му при опит за вкарване в затворническото общежитие.
В приобщения актуален доклад на ИСДВР е посочено също, че при първоначално
изготвената оценка на риска от рецидив на входа са били констатирани средни стойности –
41 т.; че ясно изразени дефицити в зоните на нуждите са били отчетени в „отношение към
правонарушението“ /не осъзнава вредата, която е причинил, омаловажава отговорността за
собственото си криминално поведение, приема присъдата фиктивно /; в „образование и
обучение“ /без образование/; в „умения за мислене“ /не разпознава проблемите си, което
води до липса на способност за тяхното разрешаване; не осъзнава последствията от
собствените си действия; липса на целеполагане/.
Във връзка с гореизложеното относно дефицитните зони в доклада на ИСДВР е отбелязано,
че предвид колебливото поведение на лишения от свобода А.С. оценката на риска от
рецидив остава в непроменени стойности, а именно - 41т., а рискът от сериозни вреди за
обществото остава среден.
Относно резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата в
доклада е посочено, че л.св. С. не се включва убедително в изпълнението на плана на
присъдата /изводимо от извършените три дисциплинарни нарушения, за които са му
наложени дисциплинарни наказания/.
В доклада е заявено обобщаващо становище, че осъденият С. няма изградени умения за
търсене и намиране на алтернативни и законосъобразни начини за разрешаване на
4
проблемите, което е рисков фактор при извършавано на ново правонарушение; че не
осъзнава последиците от действията си, видно от извършените дисциплинарни нарушения;
както и че корекционният процес при него все още не е завършил, респективно че спрямо
него не са изпълнени целите на наказанието по чл.36 от НК.
В приложения по делото препланиран план на присъдата, подписан от л.св. А.С. на
09.05.2022 г., са поставени цели и задачи в дефицитните зони „Умения за мислене“ и
„Злоупотреба с наркотични вещества“. За провеждането и изпълнението на тези цели и
задачи е предвидена продължителност 1 година, като към момента този срок не е изтекъл. В
препланирания план на присъдата е отбелязано, че макар да е постигнат позитивен напредък
от лишения от свобода през договорения с първоначалния план на присъдата период С. не е
изпълнил в пълна степен поставените цели и задачи; нарушавал е ЗИНЗС и е наказван; както
и че остава под наблюдение в изпълнение плана на присъдата.
Така, след цялостен анализ на затворническото досие на л.св. А.С. и на останалите
приложени доказателствени материали се установява, че не са налице доказателства, сочещи
на трайни и необратими положителни промени в мисленето и поведението му, годни да
обосноват извод, че при него съществува личностна готовност за законосъобразен живот в
условията на свобода. В частност данни за неговото поправяне не се съдържат нито в
затворническото му досие, нито в постъпилите становища и оценки на затворническата
администрация - становището на началника на затвора София, доклада на ИСДВР Затвора
София ЗОЗТ „Казичене“ и препланирания план на присъдата - според които, макар
провежданата до момента корекционна дейност с него да отчита известен положителен
резултат, за постигане целите на наказанието е необходимо продължаване на корекционната
работа с осъденото лице. Следва да се подчертае, че именно работещите в затворническата
администрация осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото
лице, и то не инцидентно, а за един по-продължителен период от време, какъвто се явява
изтърпяната част на наказанието. В случая тези служители на практика не са констатирали
позитивна корекция в поведението му в достатъчна степен /съгласно цитираните документи
и в частност съгласно доклада на ИСДВР/ и обективно са преценили, че работата по
поправянето на осъденото лице следва да продължи.
Така, съобразно заложените в плана на присъдата и в препланирания план за изпълнение на
присъдата цели и задачи, над които е следвало и следва да се работи с лишения от свобода
А.С. до края на престоя му в местата за лишаване от свобода, корекционната работа с него е
наложително да продължи в насока промяна на нагласите му, подобряване уменията за
мислене; промяна в начина на живот и осъзнаване на проблемната употреба на наркотични
вещества. Т.е., без съмнение корекционната дейност спрямо осъдения С. следва да
продължи за постигане преосмисляне на човешките ценности и приоритети и утвърждаване
в поведението му на модели, адекватни на обществените очаквания, и в частност за
изграждане на социално приемливи модели на поведение и законосъобразен начин на
живот.
Предвид горните констатации се налага извода, че по отношение на поправителния ефект
5
корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъдения А.С. не следва да бъде
преустановявано, доколкото не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за
изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от
свобода. Запазването на дефицитни зони у молителя, свързани най-вече с нагласите му и в
частност с уменията му за мислене, разпознаването на проблемите и осъзнаване и
преодоляване на проблемната употреба на наркотични вещества означава, че не е
постигната съществена положителна промяна във формирането на стереотип на мислене и
поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за
лишаване от свобода. Следователно липсата на трайни и необратими положителни промени
в личността и поведението на л. св. А.С. не може да обоснове извод за достатъчна степен на
завършеност на процеса на поправяне при него, а с оглед на това не може да обоснове и
извод, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода се явява
безпредметен и нецелесъобразен.
За целите на условното предсрочно освобождаване е необходимо да се представят
достатъчно убедителни доказателства за настъпилото необратимо поправително въздействие
на наказанието спрямо личността на извършителя на престъпление и това да не е формално,
а да има своите действителни и трайни прояви и измерения. В настоящия случай такива
доказателства липсват и не са представени. При това положение апелативният съд приема,
че от наличните по делото доказателства не може да се заключи, че поправителният и
коригиращ процес по отношение на осъдения С. е необратимо завършил в степен,
достатъчна за постигане целите на наказанието.
Съобразно установените по делото обстоятелства относно поведението на осъдения в
местата за лишаване от свобода по време на изтърпяване на процесното наказание
въззивният съд намира за напълно обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че
осъденият А.С. не се е поправил, респ. че поправянето му не е в такава степен, за да се
приеме, че не е необходимо изтърпяването на остатъка от наказанието, независимо от
неговия малък размер. С оглед на това САС счита, че към момента лишеният от свобода С.
не е дал доказателства за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК,
за да се приеме наличието и на другата предпоставка на чл. 70 от НК за постановяване на
условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от
наложеното му и търпяно в момента наказание лишаване от свобода.
Предвид така изложеното въззивната инстанция намира, че атакуваното определение
на СГС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК Апелативен съд-
София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СГС-НО, 31състав от 05.09.2022 г. по
протокол № 3044 от същата дата, постановено по НЧД № 3023/2022 г. по описа на същия
6
съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения А. Х. С. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му по НОХД № 540/2019 г. по
описа на ОС-Враца наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца и 24 дни.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7