Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 181
гр. Велико Търново, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
седми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 758 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.210, ал. 3 от ЗУТ и чл. 64, ал. 6
от Закона за енергетиката.
Образувано е по жалба на Н.В.Ш.
*** и И.В.С. ***, чрез ***М.Х. ***, ***против Решение на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, взето с Протокол № 3/27.05.2019г., с което е определена дължимото
обезщетение на собствениците на поземлени имоти в землище с. Виноград, с. Лозен
е с. Нова Върбовка, община Стражица за учредяване на безсрочен сервитут за изграждане на обект „Разширение на гезопреносната ифраструктура на „Булгатрансгаз“ЕАД паралелно на северния /мегистрален/ газопроовод до
българско-сръбската граница, етап „линейна част“, с възложител „Българтрансгаз“ ЕАД.
В жалбата се излагат съображения, че определеното
обезщетение не отговаря на пазарните цени. Считат, че оспореното решение на
полицията по чл. 210 от ЗУТ е издадено при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и при неправилно приложение на
закона. Оспореното решение не били изяснени факти и обстоятелства от значение
за случая и не са събрани доказателства в тази връзка. Не ставало ясно как и по
какъв критерий е определена площта за преминаване на газопровода както и сервитута към нея които са основни величини при определяне
на оценката. Липсата на мотиви относно това защо е приет точно такъв размер на
определения сервитут не давало възможност за
адекватно упражняване на правото на защита. Предвид гореизложеното, моли да се
измени решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, като се постанови обезщетение
в размер определен съгласно критериите на чл. 65 от Закона за енергетиката.
В съдебно заседание, чрез ***Х., поддържа жалбата. Подробни
съображения за основателността излага в писмена защита вх. № ……/………….. Претендира да бъдат присъдени
разноските за настоящото производство, за което представя списък. Прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение от ответника и
заинтересованата страна.
Ответната страна, Община Стражица, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна „Булгартрансгаз” ЕАД, гр. София, чрез процесуален
представител, изразява становище за неоснователност и недаказаност
на жалбата. В крайна сметка не се сочели доказателства, които по безспорен начин да
обосноват незаконосъобразност на атакувания административен акт и защо той е
неправилен - в какво се изразява неправилността на оценката на комисията по чл.
210 от ЗУТ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл
възраженията за прекомерност на адвокатката са неотносими.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Решение на Комисия по чл.
210 от ЗУТ, взето с Протокол № 3/27.05.2019г., с което е определена дължимото
обезщетение на собствениците на поземлени имоти в землище с. Виноград, в частта, в която
е определено обезщетение за възникване на сервитут
върху поземлен имот с идентификатор 11140.69.21 за засегната площ в размер на 4,029
дка от 2045,95лв.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 312/10.05.2018г. за национален
обект и обект с национално значение е определен обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз”
ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската
граница”, етап „Линейна част“. За обекта е одобрен ПУП – парцеларен
план със Заповед № РД-02-15-58 /12.03.2019г. на Министъра на Регионалното
развитие и благоустройство. С писмо вх. № 2553/09.04.2019г. „Булгартрансгаз” ЕАД уведомява кмета на община Стражица за
възникналото в полза на дружеството сервитутно право
и моли за определяне на комисия, която да определи обезщетенията на
собствениците на засегнатите имоти, съгласно приложени регистри. Засегнатите
имоти са в землищата на с. Виноград, с. Лозен и с. Бутово.
Със Заповед № 507/11.04.2019г. кметът на
Община Стражица определя състава и председателя на комисия по чл. 210 от ЗУТ за
изготвяне на оценки и определяне на обезщетения на частите от засегнатите от
проекта имоти.
От независим оценител на земеделски земи и
трайни насаждания И.И.П.е представен оценителски доклад като за сервитут
от 4,029 дка от имот с обща площ 5,10 дка, представляващ нива трета категория,
е определена пазарна стойност на сервитут от 2045.95лв.
Комисията провежда заседание на 27.05.2019г.,
документирано с Протокол № 3, на което при условията на компетентно проучване и
анализ, и при спазване на принципа на безпристрастност и равнопоставеност
е определила цени на имоти и начин на трайно ползване, собственост на граждани
и юридически лица относно.
В
хода на настоящото производство като писмени доказателства са приети Нотариален
акт за собственост на недвижими имоти възстановени по ЗСПЗЗ № 106, том VІ от
19.03.1996 година на нот. № 296 – К.Б., удостоверение
за наследници изх. № 431/26.11.2019 година, удостоверение за наследници изх. №
433/27.11.2019 година, протокол № 3/27.05.2019 година на комисия по чл. 210 от ЗУТ.
По
делото е изслушано основно и повторно заключение на съдебно-оценителна
експертиза със следните задачи вещото лице , след като се
запознае с материалите по делото, извърши необходимите справки и изчисления да
даде заключение относно размера на дължимото обезщетение за сервитутно
право върху поземлен имот, собственост на жалбоподателките,
а именно: ПИ № 11140.69.21, с. Виноград, местност „Копаците“,
категория трета, НТП нива с площ от 5.10
дка, площ с огр. 4.029дка, като се вземат предвид
пазарната стойност на имотите преди и след налагане на сервитута,
ограниченията на ползване, срокът на сервитута, както
и на частта на имота засегната от сервитута.
Вещото лице по основаното заключение дава пазарна
стойност на сервитута върху 4.029дка от ПИ с
идентификатор № 11140.69.21 по КККР с. Виноград, целия с площ 5.100дка на стойност
3074лв.
Същото е оспорено от заинтересованата страна „Булгартрансгаз” ЕАД, по
чието искане бе изслушано повторно заключение, по което вещото лице дава
пазарна стойност на сервитута върху 4.029дка от ПИ с
идентификатор № 11140.69.21 по КККР с. Виноград, целия с площ 5.100дка на
стойност 2666лв.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, констатациите в обжалвания акт, и
представените по делото доказателства, направи следните правни изводи:
Подадената
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ
от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и
е процесуално допустима. Правото на жалба е упражнено в преклузивния
срок за обжалване.
По
силата на чл. 215, ал. 2 от ЗУТ обжалваното Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ е приравнено на ИАА, поради което е годен предмет на съдебен контрол.
Съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ
Административен съд – Велико Търново е родово и местно компетентния съд
по конкретния спор, като съд по местонахождението на засегнатия имот.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по изложените по-долу фактически и
правни съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган - Комисия по чл.
210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 507/11.04.2019 г. на кмета на Община
Стражица, в обема на правомощията му, в изискуемата от закона писмена форма и
при спазване на административнопроизводствените
правила за издаването му.
Настоящият
състав намира, че актът в оспорената му част досежно
определения размер на дължимото обезщетение за имота, засегнат от сервитута, собственост на жалбоподателките,
е при неправилна оценка. Законът за енергетиката предвижда специален ред за
възникване на сервитутни права в частни имоти и той
включва влязъл в сила Подробен устройствен план и
изплащане на еднократно обезщетение на собствениците на имоти - частна
собственост (чл. 64 от ЗЕ),
т.е. с изпълнението на тези две предпоставки сервитутът
възниква по силата на закона, като не е необходим нарочен акт за това. В случая
страните не спорят относно възникналото в полза на заинтересованата страна сервитутно право в имот, собственост на жалбоподателя,
засягащо 4,029 дка от имота. Спорен е въпросът за размера на дължимото
обезщетение за така възникналия сервитут.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката определянето на размера
на обезщетенията за сервитутите на енергийни обекти
се извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните
въз основа на оценка от независим оценител. А съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ,
оценката се изготвя по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета
на общината. Критериите, които се прилагат при определяне размера на
еднократното обезщетение за сервитута върху
обременения имот, са разписани в чл. 65, ал. 1, т. 1-4 от ЗЕ, а именно: площта
на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута;
видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата
пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Следователно, един от основните критерии и база
за определяне размера на дължимото се обезщетение, е справедливата пазарна
оценка на имота, респ. на частта от него, попадаща в границите на сервитута.
В настоящия случай комисията по чл. 210 от ЗУТ е определила размера на еднократното обезщетение, като е възприела
изготвената в хода на административното производство оценката от лицензиран
оценител. Последният е използвал два метода на оценка по отношение на
поземлените имоти с начин на трайно
ползване „нива“ - методът на пазарните аналози и методът на приходите/метод на
капитализацията, а методологията му включва първоначално определяне на
пазарната стойност на земята, върху която се учредява сервитута
като база за обезщетението. Между страните не се спори относно възникналото в
полза на заинтересованата страна сервитутно право в
имот, собственост на жалбоподателкиете Н.В.Ш. и И.В.С., засягащ 4,029 дка
от имота.
Спорен е въпросът какво е дължимото обезщетение за така възникналия сервитут.
С извършената оценка, възложена от кмета на
Община Стражица, по делото са налични три заключения, като при съпоставката им
се установява, че пазарните цени са определени при различно съчетаване на метода
на нормативна оценка, съгласно ПМС 118, метода на пазарните сравнения, приходен
метод, метода на директната капитализация и др.
Вещото лице по основното заключение в
съдебната фаза за сравнение при метода на пазарните аналози използват данни не
за действително изповядани сделки за продажби на земеделска земя, а предложение
за закупуване на имота до Агенция за продажба на земеделски земи „Минови груп“ ООД. Това е видно от стр. 6 от заключението, намиращо
се на л. 100 от делото.
Вещото лице по повторната експертиза е ползвало
аналог с конкретни продажби на нотариус М. с Районен съд-Горна Оряховица,
засягащи землища в с. Лозен са от 2019 година. Нотариалния акт е един, но имотите, които са в него
са осем имота в две землища в непосредствена близост до процесния. Освен това,
има още три аналога които се използват. Сделките в това село и землище по
принцип не са много на брой. Затова се прибягва до съседни имоти, тъй като няма
достатъчно в конкретното място, където е процесния. Съвсем естествено, офертните стойности са коригирани предвид факта, че се кае
за оферта, а не за реална продажба. Конкретно посочения нотариален акт касае
осем имота, част от които са в съседното землище на с. Лозен и пак в с. Нова
Върбовка. Стойностите се вижда, че са близки, няма големи отклонения от
стойност на дка за нива. Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че когато се
продават пакети не винаги всички ниви са с достатъчно добри параметри. Винаги
съществува процент от ниви които са необработваеми, така че не може да се каже,
че пакетът дава по благоприятна стойност от единичната продажба, тъй като при
пакета се дава една осреднена стойност. Конкретната нива попада в част от
землището, което е с най-добри параметри на с. Виноград, абсолютно близко до с.
Лозен се приемат с най-добри качества. Близостта до път е безспорен друг показател,
който е съществен и е взет предвид при определянето на стойността както и
другите параметри посочени в заключението на вещото лице по повторната
експертиза.
Съдът кредитира заключението на повторната експертиза,
тъй като когато се касае за определяне на пазарна стойност на първо място и с
по-голямо тегло, се приема методът на пазарните аналози. Задачата е да се даде
отговор каква е пазарната стойност на имота, следователно същата се определя
като се сравнят близки имоти по параметри характеристики, като този, за който
се изготвя съответното заключение. Затова вещото лице по повторната експертиза основателно
е приело по-голяма тежест на този метод. При изготвяне на заключението същото е
взело предвид останалите параметрите и характеристиките на имота, а именно: това
че граничи с асфалтов път, разстоянието от населеното място, границите на
регулация, категорията безспорно като най-важните характеристики, както и
площта на засегнатата част. Приело е
коефициент 0,8, тъй като 80 % е засегнат от сервитутната
площ, възлизаща на 4.029 дка. Този коефициент е наречен експертен и той включва
в себе си всички тези уточнения, които експертът вещото лице оценител направи
при разпита му в открито съдебно заседание. Основният елемент който влияе е
видът на сервитута, начинът по който той засяга
имота. Конкретния имот, според вещото лице, ще може да продължи да се използва
като нива със съответните ограничения.
Вещото лице по повторното заключение дава по-нисък от
това по основното заключение процент на фактора, че за имот са сключени
договори за аренда и се получава някаква рента от него, тъй като според него това
е възможно най-ниско рисковият начин за ползване на такъв имот - най-ниският
доход като абсолютна стойност от ползите, които могат да бъдат извлечени. Настоящият
състав намира за правилна преценката, че тежестта му не трябва да бъде
по-голяма от 40%. Всичко гореизложено мотивира съда да кредитира заключението
на повторната експертиза, изслушана в последното по делото съдебно заседание,
като даваща най-адекватна оценка в сравнения с първата, изслушана по делото
експертиза и тази изготвена пред административния орган.
Възражението на процесуалния представител
на заинтересованата страна, че към датата на изготвяне на заключението е дадена
пазарната стойност на сервитутното право е
неоснователно. Изследвания период за имотите, които са разгледани са от шест
месеца назад, при както може да се каже, че покрива времеви интервал от година
назад. Стойностите няма основание да се считат за неактуални, тъй като цитираният
аналог с конкретни продажби на нотариус М. с Районен съд-Горна Оряховица,
засягащи землища в с. Лозен е от 2019 година. Фактът, че вещото лице е открило
още една съпоставима сделка позволява по-обективно определяне на пазарната
цена. Още повече, че разликата между стойностите по основната и повторната
експертиза е 408лв.
Видно от нормата на чл.14 от Наредба
№16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните
обекти ограниченията са сериозни, а сервитутът е
безсрочен. Предвид изложеното, определената от вещото лице по повторната
експертиза пазарна стойност на сервитута съдът приема
като справедлива пазарна оценка по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за
енергетиката при цена на сервитута върху 4,029 дка от
имот с идентификатор 11140.69.21, находящ се в землицето на с. Виноград е в размер на 2666,32лв. По изложените съображения настоящият състав намира оспорения акт постановен
в нарушение на закона, поради което същия следва да бъде изменен.
При
този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателките
за присъждане на разноски. Претендираните от тях
разноски в списък с разноските са в размер на 270лв., от които 20лв. държавна
такса, 250 лв. внесен депозит за вещо лице. Не се претендира и няма данни за
платено адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на Н.В.Ш. *** и И.В.С.
*** Решение на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, взето с Протокол № 3/27.05.2019г., в частта, в която
е определено обезщетение за възникване на сервитут
върху 4.029дка от ПИ № 11140.69.21 в землището на с. Виноград, Община Стражица
като УВЕЛИЧАВА обезщетението от 2045,95лв.
на 2666,00 /две хиляди шестстотин шестдесет и шест/ лв.
ОСЪЖДА Община Стражица да
заплати на Н.В.Ш. *** и И.В.С. ***,
разноски в размер на 270 (двеста и седемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: