№ 6306
гр. С., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.
при участието на секретаря Б.
като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20211110164954 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявени са от ЗАД „А.“ АД срещу ЗАД „А. осъдителни искове с правно основание
чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 за заплащане на сумата 6409.55 лв.,
представляваща вземане за връщане на платено на застраховано лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на челен товарач марка
„C.“, модел „O., от настъпило на 22.05.2020 г. в депо Б. пътно-транспортно произшествие,
по вина на водача на минен камион марка „C.”, рама № С. – Х., гражданската отговорност
на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна
застраховка „Г.”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба /15.11.2021 г./ до окончателното плащане и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата 381.04 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на главницата за периода от 16.04.2021 г. до 15.11.2021 г. съгласно уточнителна молба от
28.01.2022 г. /л. 44 от делото/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Оспорва да е настъпило ПТП при описаните в исковата молба
механизъм и участници. Оспорва да е налице вина на водача на застрахованото при
ответника МПС. Счита, че процесното събитие не било покрит застрахователен риск по
договора „К.“. Твърди, че водачът на челен товарач марка „C.” не бил правоспособен да
управлява същия, както и че не бил изпробван за наличие на алкохол, поради което ищецът
бил платил без основание. При условия на евентуалност заявява, че застрахованият челен
товарач и камион „C.” били собственост на едно и също лице – „О.“ и същите са ползвани
от едно и също лице – „М-т.. Те не били трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 КЗ, поради
което нямали качеството „увредено лице“ и отговорността на дружеството по
задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“ не следвало да бъде ангажирана, тъй
като застрахованията сам бил причинил вредите на себе си. Оспорва размера на
1
претендираните от ищеца вреди като завишени. Оспорва и акцесорната претенция за лихва,
като счита, че следва да се приложи правилото на чл. 497 КЗ. Ето защо, моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска с правна квалификация чл. 411 КЗ е да докаже, че е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения
челен товарач, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято г. е застрахована при ответника, да е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата относно наличието на договорно
правоотношение по застраховка „К.“ и „Г.“ на процесните челен товарач и минен камион,
както и изплащане от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение в размер
на 6409.55 лв.
От представения по делото Протокол № 2/26.05.2020 г. както и от заключението по
приетата съдебно - автотехническа експертиза се установява, че на 22.05.2020 г. около 16:30
часа на територията на депо „Б., водача на товарен автомобил „C.“ при движение на заден
ход реализира ПТП със спрелия зад него челен товарач „C. O.” с рама № C..
От показанията на свидетеля В.Х. се установява, че същият е бил участник в
процесното ПТП, като е управлявал челен товарач - фадрома. Посоча, че към него назад се
приближил камион, като той помахал и подал сигнал, както и е викал, но въпреки това е бил
ударен от приближаващия пред него камион.
Нещо повече, в представения по делото на л. 7 протокол, също е отразено, че вината за
настъпилото произшествие е именно на водача на тежкотоварния камион – Х., което съдът
взема предвид, съобразявайки всички доказателства по делото, както и показанията на
свидетеля В.Х., които са последователни и вътрешнo непротиворечиви.
По този начин се установява, че водачът на товарен автомобил „C.“ е извършил деликт,
поради който са настъпили вредни последици за спрелия зад него челен товарач „C. O.” с
рама № C.. Ответникът не навежда доказателства, с които да обори презумпцията за вина по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а напротив, всички доказателства за еднопосочни и безпротиворечиви и
сочат за извършен деликт от Х..
От приложения опис на щетата от 01.10.2021 г. се установява, че увредените детайли
по лекия автомобил са били: предна лява врата, както и подвижно и неподвижно стъкло.
Свидетелят Х. също споделя, че увредените детайли са били в областта на предната врата и
стъклото.
Според приетата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че щетите
по челен товарач „C. O.” с рама № C., се намират в пряка и причинно - следствена връзка с
настъпилото на 22.05.2020 г. произшествие в гр. Пирдоп.
От платежно нареждане от 05.10.2021 г. се установява, че ищецът е заплатил на „М-Т.
сумите в размер на 6039.55 лв. и 370.00 за извършения ремонт във връзка с образувана щета
№ . или общо сумата от 6409.55 лв.
Според вещото лице стойността на разходите (части и труд) за отстраняване на вредите
върху челен товарач марка „C.” модел „O.” с рама № C. и възстановяването му в
състоянието преди събитието, изчислена на база фактури от официален сервиз към датата на
ПТП е 6409.55 лв. Ищецът претендира сумата в размер на 6409.55 лв., за която сума се е
2
суброгирал, поради което съдът счита, че така предявеният иск е изцяло основателен.
Недоказани в хода на съдебното дирене останаха направените от ответника
възражения. Със задължителната застраховка „Г.“ на автомобилистите застрахователят
поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица на г. за
причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди при управлението или по
повод притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани лица по договора за
застраховка „Г.“ на автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата
на сключения със собственика на минен камион „C.”, респ. със застраховащия „М-Т.
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния период носи отговорност за
причинените при управлението на същия автомобил вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на
чл. 477 КЗ трети лица са всички увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди.
Ищецът претендира лихва за периода от 16.04.2021 г. (дата на отговора от страна на
ответника на изпратената претенция) до 15.11.2021 г. За основателността на акцесорната
претенция за лихви е необходимо наличието на главен дълг и изпадане в забава на
длъжника, като и двете предпоставки са установени по делото. Ищецът е отправил
извънсъдебно регресна покана до ответника, а видно от изпратения от ответника отговор от
16.04.2021 г. ответникът е отказал да извърши плащане на претендирана от ищеца сума.
Съдът счита, че с оглед основателността на главния иск и настъпилата забава за длъжника
следва да бъде уважен и иска по чл. 86 ЗЗД.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (15.11.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 306.38 лв.,
минимален размер на адвокатското възнаграждение, възлизащ на 803.44 лв. с ДДС, 300.00
лв. депозит за САТЕ и 50.00 лв. депозит за свидетел или общо разноски в размер на 1459.82
лв., която сума ЗАД „А. следва да бъде осъдено да заплати на ищеца ЗАД „А.“ АД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.“ № 2 да
заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 16,
на основание чл. 411 КЗ сумата 6409.55 лв., представляваща регресно вземане за вредите,
причинени на челен товарач марка „C.“, модел „O., от настъпило на 22.05.2020 г. в депо Б.
пътно-транспортно произшествие, по вина на водача на минен камион марка „C.”, рама №
С. – Х., гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Г.”, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба /15.11.2021 г./ до окончателното
плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 381.04 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 16.04.2021 г. до 15.11.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК –
сумата 1459.82 лв., представляваща разноски в производството.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4