№ 22
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20226000600028 по описа за 2022
година
с участието на прокурора полк. Иво Петков.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
С присъда № 6/10.11.2021 г. по нохд № 209/2020 г. по описа на СВС,
редник Г. В. е признат за виновен в това, че около 18.30 часа на 31.07.2019 г.,
в гр. Б. – Р. Р., в стая в гранд хотел „***“, причинил на С. Н. С. от гр. Д., чрез
нанасяне на удари с ръце и крака по цялото тяло две средни телесни повреди,
изразяващи се в трайно затрудняване на движението на десния горен крайник
и трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, и на основание
чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на 1 /една/ година „Лишаване от
свобода“, изтърпяването на което наказание е отложено за срок от 3 /три /
години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. Н. С. 1000.00
/хиляда/ лева разноски за повереник и 20 000 /двадесет хиляди/ лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е
отхвърлен като недоказан за разликата до пълния му предявен размер от
26 000 лева.
Осъден е да заплати на държавата 800 /осемстотин/ лева – 4 % държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, и направените по делото
деловодни разноски в размер на 565,20 /петстотин шестдесет и пет лева и 20
1
стотинки/ лева.
В бланкетна жалба срещу присъдата се твърди, че същата е неправилна
и незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон и
поради допуснати множество нарушения на процесуалните правила.
Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския военен
съд, с даване на задължителни указания по прилагане на закона и по
извършване на съответните действия по разследването, които
първоинстанционният съдебен състав е отказал да извърши; или отмяна и
връщане на делото на прокурора за коригиране на допуснати грешки и
непълноти, представляващи съществени пороци на обвинителния акт.
В Допълнителна жалба по същество от 21.03.2022 г. се излагат доводи,
че неправилното приложение на материалния закон и допуснатите множество
съществени нарушения на процесуалните правила са довели до неразкриване
на обективната истина по случая и до нарушение на правата на подсъдимия и
защитника му. Сочат се подробно изброени съществени нарушения на
процесуалните правила.
Правят се следните доказателствени искания:
1. Да бъде назначена повторна тройна СМЕ, която да отговори на
формулираните от адвокат К. въпроси в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция.
2. Да бъдат събрани доказателства във връзка с разположението на
стаята на В. в хотела и разположението на мебелите в нея.
3. Да бъде проведен повторен разпит на свидетелите С. С., В.А. и А.Т.
за изясняване на противоречията в показанията им.
Срещу жалбата и жалбата по същество не са постъпили писмени
възражения от останалите страни.
В съдебно заседание новият защитник на подсъдимия адвокат Н.
поддържа жалбата и жалбата по същество по изложените съображения, като
ги доразвива. Относно доказателствените искания поддържа само искането за
назначаване на повторна тройна СМЕ.
В допълнение адвокат Н. изтъква, че съдържанието на мотивите към
постановената присъда не отговарят на изискванията на НПК, тъй като в тях
не са обсъдени в пълнота всички събрани доказателства. Коментирани са
единствено показанията на пострадалото лице, което се явява и страна в
процеса, но същите не са подложени на изключително задълбочен анализ,
коментар и съпоставка с останалите доказателства по делото, доколкото
пострадалото лице се явява и заинтересовано лице в процеса във връзка със
защитата на своите права и интереси. Във връзка с това се твърди, че на
практика се касае за липса на мотиви, което е абсолютно процесуално
нарушение, поради което присъдата следва да бъде отменена и делото
2
върнато за ново разглеждане от друг състав на СВС.
Подсъдимият поддържа изцяло становището на защитника си адвокат
Н..
Прокурорът счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена, тъй като повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е
доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адвокат Т. Г.
счита, че присъдата е правилна, законосъобразна, детайлно мотивирана и
следва да бъде потвърдена. Твърди, че е налице обективно, всестранно и
пълно изясняване на фактическата обстановка и задълбочено изразяване на
виждането на съда по съществото на делото от правна страна; че не само не
сме изправени пред хипотеза за липса на мотиви, а напротив, става въпрос за
рядко срещани задълбочени и обективни мотиви.
Частният обвинител и граждански ищец С. С. поддържа становището на
повереника си.
Военно - апелативният съд, след като обсъди доводите в жалбата и в
жалбата по същество, както и тезите, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда в
съответствие с чл. 314 НПК констатира, че действително по време на
съдебното производство, макар и не по изтъкнатите в съдебно заседание от
защитника на подсъдимия соъбажения, е допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, довело до
ограничаване правото на защита на редник В., и което процесуално
нарушение е от категорията на абсолютните.
Нарушението се изразява в следното:
При изготвянето на мотивите първоинстанционният съдебен състав е
допуснал съществен пропуск, който е довел до липса на мотиви по смисъла на
чл. 305, ал. 3 и чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК.
Съгласно императивното изискване на чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивите си
съдът трябва да посочи какви обстоятелства приема за установени, въз основа
на кои доказателствени материали и след като направи задълбочен анализ и
обсъждане на всички събрани в съответствие с изискванията на процесуалния
закон доказателства по делото, да обоснове правните си съображения при
решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК. Съдебната практика е
константна и непротиворечива, че е налице липса на мотиви, когато напълно
липсват такива; когато липсва такава част от тях, отнасяща се до основни
въпроси по чл. 301, ал. 1 НПК, на които трябва да отговори присъдата; както
и когато мотивите са формални и незадълбочени до степен, че не дават
възможност да бъде разбрано по какъв начин е формирано вътрешното
убеждение на съда по фактите и по правото.
В случая, макар и формално да е налице съдебен акт по смисъла на чл.
34 НПК, в мотивната си част той съдържа непълноти, които водят до
3
невъзможност да се разбере действителната воля на съда по въпросите по чл.
301, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.
В приложените на л. 194 - л. 199 от наказателното дело мотиви към
атакуваната присъда липсва точно описание на твърдяното престъпление по
чл. 129 НК.
Изложените фактически констатации в тях съдържат съществена
непълнота относно главния факт, предмет на доказване, очертан в
обвинителния акт, а именно - механизмът на причиняване на всяка от двете
инкриминирани в обвинителния акт средни телесни повреди на С. С.. В
изложението на фактическата обстановка в мотивите на л. 194 гръб, абз. 2
първоинстанционният съд е посочил дословно: „…В този момент
подсъдимият нанесъл удар с ръка в дясната половина на лицето, в областта на
ухото и шията на С.. След това му нанесъл още няколко удара в областта на
задната част на лява половина на лицето. От ударите С. паднал напред с лице
към пода и на дясната си страна. Докато падал пострадалият подложил и
паднал на дясната си ръка. Подсъдимият започнал да нанася на пострадалия
удари с крака в областта на гърба и отстрани по горната част на тялото…“. От
мотивите не е ясно с какво подсъдимият му „е нанесъл още няколко удара в
областта на задната част на лява половина на лицето“; къде „отстрани по
горната част на тялото“ му е нанесъл удари с крака.
Приетите от основния съд фактически положения са различни и с
отразеното в диспозитива на присъдата, че подсъдимият е причинил „…чрез
нанасяне на удари с ръце и крака по цялото тяло две средни телесни повреди,
изразяващи се в трайно затрудняване на движението на десния горен крайник
и трайно затрудняване на движението на левия горен крайник..“.
По-нататък в мотивите съдът е изброил травматичните увреждания,
които е приел, че са били причинени на С. от подсъдимия, позовавайки се на
съдържащата се по делото медицинска документация и СМЕ, като конкретно
е посочил: „…От нанесения му побой пострадалият С. С. получил следните
травматични увреждания: предна луксация /изкълчване/ на дясната раменна
става, наложила наместване под упойка и обездвижване с мека бинтова
превръзка тип Дезо; многофрагментно счупване с разместване на
проксималната /първата, основната/ фаланга на четвърти пръст на лявата ръка
с лезия на сухожилието на екстензорния мускул на четвърти пръст на лявата
ръка; оток и кръвонасядане на лявата длан; счупване на девето ребро вляво с
минимално разместване на костните фрагменти без хемо и пневмоторакс;
кръвонасядане на гръдния кош вляво; лекостепенна черепно-мозъчна травма;
оток и кръвонасядане на дясното око с частично затваряне на дясната очна
цепка; оток и кръвонасядане на лицето в дясно в областта на брадата и
скулата; охлузване и кръвонасядане на челото с вид на отпечатък;
кръвонасядане на устата вдясно; кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на
лявата ушна мида; кръвонасядане на дясна ушна мида; охлузвания на лявото
коляно...“.
4
От своя страна, СМЕ сочи възможни различни механизми на
причиняване на всяка от телесните повреди - от удари с или върху твърди
тъпи предмети, каквито са човешките крайници; възможно е част от
травматичните увреждания да са причинени и при падане на терена. Тези
механизми не са отнесени от съда конкретно към всяко едно от установените
увреждания.
За „Предната луксация /изкълчване/ на дясната раменна става“
експертизата сочи, че е възможно да се получи по индиректен механизъм -
при падане от собствен ръст при извеждане от равновесие; при падане върху
дланта при отведена мишница или при задпределно извиване на раменната
става, или по директен механизъм – при удар върху горния край на раменната
кост и в областта на главата на костта на раменната става.
Съгласно експертизата, „Многофрагментното счупване с разместване на
проксималната /първата, основната/ фаланга на четвърти пръст на лявата ръка
с лезия на сухожилието на екстензорния мускул на четвърти пръст на лявата
ръка“, може да се получи по директен механизъм – удар, притискане по
гръбната повърхност на дланта в основата на четвърти пръст или по директен
механизъм – при задпределна екстензия на пръстта, каквито условия са
налице при падане с или без притискане на ръката от тялото върху дланта с
извиване назад на четвърти пръст.
В мотивите не е посочен и механизмът на причиняване на всяко от
останалите телесни увреждания от редник В. на С., които макар и
несъставомерни, са преценявани от съда при определяне размера на
гражданския иск.
Обобщено, липсват съображения на съда относно фактическото
причиняване както на всяка от двете средни телесни повреди, така и на
останалите увреждания на С. С..
Посочените фактически обстоятелства са елементи от престъпния
състав на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК от обективна страна и като такива
задължително трябва да бъдат вписани в подлежащата на доказване
фактическа обстановка.
Непосочването в обстоятелствената част на присъдата на начина на
извършване на деянието и съответно на причиняване на инкриминираните
телесни увреждания на С. е основание за отмяна на присъдата и връщане
делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като
посочените непълноти се отнасят до съставомерни признаци на деянието и
участието на редник В. в него. С горното съществено е нарушено правото му
на защита, тъй като не му е дадена възможност да узнае каква е била
действителната воля на съда и съответно да организира защитата си.
Всичко изложено не дава възможност на въззивната инстанция да
разбере действителната воля на основния съд по отношение на най -
съществените обстоятелства и да проследи дали вътрешното му убеждение е
формирано при спазване принципа на чл. 14, ал. 1 НПК. По естеството си
5
вътрешното убеждение на съда е не само негова субективна увереност по
отношение на определени факти и обстоятелства по делото, но следва да е и
обективирано по несъмнен начин в мотивите на съдебния акт. Така това би
дало възможност на страните и на всяка следваща инстанция да проследи
начина на формирането му и да упражни контрол върху този процес. Това не
може да бъде изпълнено ако мотивите са неясни, противоречиви, съдържат
съществени непълноти или включват взаимно изключващи се констатации.
По естеството си допуснатото съществено нарушение на процесуалните
правила /липса на мотиви/ може да бъде отстранено само чрез провеждането
на ново първоинстанционно производство. За да упражни правомощията си
за решаване на делото въззивната инстанция трябва да има за база годен
съдебен акт, какъвто в случая липсва.
Липсата на приети от съда фактически положения относно конкретният
механизъм на деянието, на точния начин на извършването му, не може да
бъде компенсирано с обсъждане показанията на свидетелите.
Констатираното от въззивния съд съществено процесуално нарушение,
свързано с изготвянето на мотивите към присъдата на първата инстанция, е
неотстранимо от въззивния състав и налага връщането на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание за
изпълнение на процедурата по чл. 247а и сл. НПК.
С оглед всичко изложено по-горе, въззивният съд не е в състояние да
провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговори на поставените
в жалбата и в пледоарията на защитника на подсъдимия въпроси и
възражения, поради невъзможността да бъде установена волята /правните
съображения и изводите/ на решаващия първоинстанционен съд.
Това ще трябва да бъде направено при новото разглеждане на делото от
новия съдебен състав, който следва да изясни всички поставени въпроси и да
извърши внимателна оценка на доказателствата, които ще бъдат събрани пред
него.
Водим от горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2,
пр. 1, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Военно-апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 6/10.11.2021 г. по нохд № 209/2020 г. по описа на
Софийския военен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд от стадия на разпоредително заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7