Р Е Ш Е Н И Е
№......................../........................2021
г.
гр.
Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при
участието на секретаря Илияна Илиева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 3325 по описа на РС-Варна за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „У.П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** /*/, действащ чрез адв. А. К., против А.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител адв. И.А., положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК вр. чл. 327, ал.
1 от ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 812.00 лева, представляваща остатък от
продажната цена по договор за покупко-продажба извън търговски обект № 105806 от 17.03.2017 г. на един матрак, едно одеало, една
възглавница и едно пътническо одеало на обща стойност от 1400.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 27.09.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
7425/30.09.2019 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 15347 по описа за 2019 г. на
РС-Варна.
В исковата молба се твърди, че по
заявление на ищеца за процесната сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. Същата е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е обусловило подаването на сезиралата съда искова
молба.
Ищецът поддържа, че на 17.03.2017 г.
с ответника са сключили договор за покупко-продажба с предмет един брой матрак
на цена от 800.00 лева, един брой одеало на цена от 400.00 лева, един брой
възглавница на цена от 100.00 лева и един брой пътническо одеало на цена от
100.00 лева. При сключването на договора ответникът е
заплатил сумата от 588.00 лева като капаро. Остатъкът от 812.00 лева
страните се договорили ответникът да заплати на части, а именно чрез 10 равни
месечни погасителни вноски в размер от 81.20 лева всяка една с падеж до 10-то
число на съответния месец. Крайният уговорен падеж е бил на
10.01.2018 г. Поддържа се в исковата молба, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда всички вноски са
падежирали. Въпреки договореното ответникът не е
погасил нито една от вноските освен задатъка.
По същество се
моли съдът да уважи предявените граждански притезания.
Претендират се
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Изразява се
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се ищецът да е изпълнил собствените си задължения по
договора, а именно да предостави и прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки, поради което се поддържа, че не може да черпи права от
собствената си неизправност.
По същество се
моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни.
В проведеното
открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не изпраща представител, с
молба с вх. № 269654 от 08.02.2021 г. поддържа
исковата молба и моли съда да уважи предявения иск като основателен.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. И.А. оспорва иска и поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в
исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически
положения:
Видно е от
присъединеното ч. гр. д. № 15347 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 12-ти
съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на исковата молба, която е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представения
договор за покупко-продажба № 105806 от 17.03.2017 г. се установява по несъмнен
начин, че страните в настоящото производство са страни и по посочения договор. Видно от съдържанието на
договора страните се уговорили ищецът да продаде на ответника матрак с размери
90/200см на цена от 800.00 лева с ДДС; одеало с размери
140/200см за 400.00 лева с ДДС; възглавница с размери 40/60см за 100.00 лева с
ДДС и пътническо одеало за 100.00 лева с ДДС или всичко на обща цена за 1400.00
лева с ДДС. Констатира се още, че при подписването на
договора ответникът е заплатил задатък в размер от 588.00 лева.
Оставащото задължение за сумата от 812.00
лева е уговорено да се изплати на части посредством 10 броя месечни погасителни
вноски в размер на 81.20 лева всяка една. Страните са уговорили
падежът на вноските да е до 10-то число на месеца, за който се дължи всяка
вноска. Установява се още, че продавачът се задължил да достави на купувача
движимите вещи предмет на договора в срок до 14 работни дни от сключването му,
като е уговорено, че собствеността върху вещите ще се прехвърли с подписването
на приемо-предавателен протокол.
Видно от
представения приемо-предавателен протокол от 17.03.2017 г. в изпълнение на
задълженията си по договора за покупко-продажба № 105805/17.03.2017 г. ищецът е
предоставил във фактическата власт на ответника комплект одеало и възглавница,
матрак и шалте. Купувачът е разопаковал, прегледал
стоката и я приел без забележки от доставчика.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Не се спори по
делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Предявеният установителен иск намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
За да бъде ангажирана договорноата
отговорност на ответника,
ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявения иск: 1./ наличието на учредено облигационно
правоотношение между него и ответника въз основа на договор за покупко-продажба
на процесните стоки; 2./ своята изправност, а именно че е предоставил
закупените движими вещи на ответника; 3./ размера на своята претенция; 4./
изискуемостта на главното вземане.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти и да докаже своите
възражения и положителните факти, на които основава твърденията си, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже своята изправност по отношение на
задължението за плащане.
Договорът за
търговска продажба е двустранен, консенсуален, възмезден и комутативен договор.
Той се смята за сключен от момента на постигане на съгласие,
като предаването на вещта не е елемент от фактическия състав при сключването
му, а е задължение на продавача срещу насрещното на купувача да заплати
уговорената цена.
От представения
договор за покупко-продажба по несъмнен начин се установява, че между страните
е учредено облигационно правоотношение, чието съдържание кореспондира с
твърденията на неудовлетворения кредитор – продавачът-ищец. Видно от договора ответникът е закупил процесните движими вещи,
като при подписването на договора е заплатил задатък в размер от 588.00 лева.
Съгласно обективното облигационно право, задатъкът
освен, че гарантира изпълнението на задълженията по правната сделка, е и
доказателство, че договорът е сключен – арг. от чл. 93 от ЗЗД, която разпоредба намира субсидиарно приложение в
конкретния казус на основание чл. 288 от ТЗ.
Изправността на ищеца
се установява също по
несъмнен начин в процеса на доказване. Видно от
представения приемо-предавателен протокол отвтеникът е получил фактическата власт върху закупените
стоки, прегледал ги е и ги е одобрил, с което напълно е удовлетворено неговото
непарично вземане по продажбената връзка.
Размерът на
предявеното гражданско притезание се установява от съдържанието на самия
договор. Към момента на подписването на същия ответникът е заплатил
588.00 лева от общо дължимата сума в размер на 1400.00 лева, като остатъкът,
чийто размер възлиза на 812.00 лева е уговорено да се изплати разсрочено по погасителния план, инкорпориран в правната сделка.
Видно от погасителния план
остатъчната сума е следвало да се изплати чрез 10 броя месечни погасителни вноски всяка в
размер на 81.20 лева, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи. Т.е.
крайният падеж по договора е настъпил още на 10.01.2018 г., като
именно след тази дата ответникът е изпаднал в заба и дължи обезщетение в размер
на законната лихва.
По делото не са
ангажирани никакви доказателства от ответника касателно неговата изправност, а именно че е удовлетворил кредиторовия
интерес чрез доброволни плащания, поради което крайният извод на съда е,
че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта и на
произтичащите от него акцесорни вземания за законна лихва.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят сторените
разноски съразмерно с уважената част от предявения иск, чийто общ размер по
представения списък по чл. 80 от ГПК възлиза на 650.00 лева, от които: 25.00
лева – разноски сторени в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 15347
по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 12-ти съдебен състав, включващи държавна
такса и 625.00 лева – разноски по настоящото исково производство – за държавна
такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение, чието
заплащане е удостоверено с представените писмени доказателства – договор за
правна защита и съдействие, фактура и извлечение от банкова сметка.
***, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, в отношенията между страните, че А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „У.П.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** /*/ сумата в общ размер от 812.00 лева с ДДС, представляваща остатък от продажната цена
по договор за покупко-продажба извън търговски обект № 105806 от 17.03.2017 г. на един матрак, едно одеало, една
възглавница и едно пътническо одеало на обща стойност от 1400.00 лева с ДДС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда – 27.09.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 7425/30.09.2019 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 15347 по описа за 2019 г. на
РС-Варна, ГО, 12-ти
съдебен състав.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „У.П.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** /*/ сумата в
общ размер на 650.00 лева, от които:
-
25.00 лева – разноски сторени в хода на заповедното
производство по ч. гр. д. № 15347 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 12-ти
съдебен състав, включващи държавна такса;
-
625.00 лева – разноски по настоящото исково
производство – за държавна такса /25.00 лева/, депозит за особен представител
/300.00 лева/ и адвокастко възнаграждение /300.00 лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: