С постановление на Районна прокуратура –
Дупница по реда на чл.375 НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК на обвиняемата Д.Р.Г. за престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“
пр.1-во, алт. 2- ра /ред. ДВ, бр. 60 от
2012 г./, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл. 129, ал.2 от НК, за това, че на 21.05.2013г., около 18,00 часа, в
гр.Кюстендил, на кръстовището от ул. “Гороцветна“ и ул. „Княз Ал. Батенберг“,
при управление на МПС - лек автомобил марка **** ****, е нарушила правилата за
движение по пътищата - чл.5,ал.2 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства“, като не е била достатъчно
предпазлива при избиране на скоростта си на движение с евентуалната възможност
от навлизане на водач на двуколесно пътно превозно средство на пътното платно;
и чл.20 ал.2 от Закона за движение по
пътищата: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението”,
като при избиране скоростта на движението не се е съобразила с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие в зоната на видимост. Не е намалила скоростта при възникналата
опасност за движението, свързана с намалена видимост, и по непредпазливост е
причинила средна телесна повреда на И.Р.Я., изразяваща се във фрактура –
счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, в областта на китката, което е
довело до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник на пострадалата
за срок от 1,5 - 2 месеца, след което е избягала от местопроизшествието.
В съдебните
прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага обвиняемата да
бъде призната за виновна и да бъде освободена от наказателна отговорност за
извършеното престъпление, тъй като са налице
всички предпоставки по чл.78а, ал.1 от НК, и не са налице отрицателните
такива по ал.7 на с.р. Предлага да й бъдат наложени административни
наказания глоба и лишаване от право да
управлява МПС.
Обвиняемата Д.Р.Г. дава обяснения, но не счита, че е
виновна за пътния инцидент и моли да бъде оправдана по обвинението.
Защитникът й – адв. Д. пледира за
постановяване на решение, с което обвиняемата да бъде призната за невинна и
оправдана. Заема позицията, че като
водач на МПС Г. не е допуснала нарушения на правилата за движение, които да са в
причинна връзка с настъпилото произшествие. Защитникът не оспорва приетата в постановлението
на РП – Дупница фактическа обстановка, но счита, че формираните въз основа на
нея правни изводи са неправилни. Изразява несъгласие с тезата на прокурора,
че в случая е било налице обстоятелство
по чл.20, ал.2 от ЗДвП, в частност неблагоприятни условия на видимост, което да
я задължава да съобрази при избиране скоростта на движение. Аргументира се, че обстановката
в района на кръстовището, на което произшествието е настъпило, не е налагала движение
с наполовина по-ниска от разрешената за населено място скорост, при каквато
скорост според заключението на автотехническата експертиза произшествието е
било предотвратимо, че обвиняемата не е била длъжна да предвиди установеното неправомерно поведение от водача
на двуколесното превозно средство, навлязъл от ляво в кръстовището, предвид
наличната вертикална сигнализация – поставени пътни знаци Б 2 и Г 5 на
напречната улица „Ал. Батенберг“, и пътен знак Д 4 на ул. „Гороцветна“, по
която се движела Г.. Акцентира, че само от момента на началното възприятие към
велосипедистката като опасност – момента, в който тя е станала видимо
препятствие, излизайки зад спрялото преводно средство, за обвиняемата е
възникнало задължението да реагира адекватно, което е и сторила, предприемайки незабавно
аварийно спиране. Застъпва се позицията, че въпреки незабавната реакция след
възприемане на опасността, при скоростта,
с която се е движела, Д.Г. не е могла да избегне произшествието, тъй като пострадалата
е попаднала в опасната зона на спиране.
Според защитата,
при тези обстоятелства на обвиняемата не може да се търси отговорност, тъй като
се касае за случайно деяние по чл.15 от НК, при което не е била длъжна и не е
могла да предвиди общественоопасните последици.
Защитникът
излага съображения и за отсъствие на квалифициращото обстоятелство по чл.343,
ал.3 от НК. Аргументира напускането на мястото на произшествието от страна на
обвиняемата с необходимостта от транспортиране на пострадалото дете в болнично
заведение, а при липсата на установени сериозни травми след първоначалния му преглед,
застъпва тезата, че нямала задължение да се
върне на мястото на произшествието или да уведоми службата за контрол на
МВР.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обвиняемата Д.Р.Г.
***. С висше образование е. Работи на длъжност юрисконсулт при ЧСИ с район на
действие КОС. Не е омъжена. Не е осъждана.
Правоспособен водач е на МПС от 2004 г., придобила е
категории В, M и AM. Към датата на процесното деяние е наказвана веднъж по
административен ред с фиш за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, видно от
справка от Сектор „ПП” при ОД МВР – Кюстендил /л.32 от делото/ .
От фактическа
страна:
На 21.05.2013г., около 18,00
ч., деветгодишната И.Р.Я. се движела с велосипед по ул. „Княз Ал. Батенберг“, в
гр. Кюстендил с намерение на кръстовището с ул. „Гороцветна“ да направи ляв
завой и да продължи движението си по последната улица в посока на сградата на
театъра. Преди кръстовището движението на превозните средства по ул. „Ал. Батенберг“
било сигнализирано с пътен знак относно предимството за преминаване през него,
а именно ПЗ Б 2 „Спри! Пропусни движещите се пътя с предимство“, както и с
пътен знак със задължително предписание Г 5 „Движение само направо или наляво
след знака“.
Достигайки кръстовището от ул.
„Княз Александър Батенберг“ и ул. “Гороцветна“ малолетната велосипедистка навлязла
в него.
По
същото време в същата посока /към сградата на театъра/ по улица „Гороцветна“ се
движела обвиняемата Д.Р.Г., управлявайки лек автомобил марка „Тойота Ярис"
с регистрационен № *******. Пътят, по
който се движела бил сигнализиран с пътен знак със специално предписание Д 4
“Еднопосочно движение след знака“ Скоростта й на движение била около 40 км/ч.
При
приближаване на кръстовището с ул. „Княз Ал. Батенберг“, видимостта на
обвиняемата Д.Г. към лявата страна на кръстовището /от гледна точка посоката й
на движение/, била силно ограничена поради това, че пред офиса на фирма „ЕКОНТ“
на ул. “Гороцветна“, перпендикулярно на улицата, по която се движела, бил
паркиран камион на фирмата, а на ул. „Княз Ал. Батенберг“, отляво на нейния път,
бил спрял микробус, осигуряващ й предимство.
При
навлизането на велосипедистката в кръстовището същата преминала отляво на изчакващия микробус. В същия момент била
възприета от обвиняемата, която задействала аварийно спирачната система на
автомобила, но въпреки реакцията й
настъпил сблъсък между предна лява част на превозното средство и предно
колело на велосипеда. Вследствие на удара
колоездачката И.Р.Я. паднала на пътното платно на ул. „Гороцветна“ в близост до
пешеходната пътека на същата улица. При падането получила охлузни рани и
фрактура - счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, в областта на
китката.
Д.Г. не съобщила
за настъпилото ПТП полицейските органи и не потърсила медицинска помощ на
мястото. Заявила, че със своя автомобил ще транспортира пострадалото дете до
болнично заведение в гр. Кюстендил, за преглед.
След като потеглила от мястото на произшествието, пътувайки към
болницата, спряла пред жилищната сграда на ул. „Цар Освободител“ №54, гр.
Кюстендил, в която се намирал домът й. Престоят й на това място бил възприет от
свид. А.А., очевидец на инцидента. Малко след това, обв. Г. закарала детето в
спешния център, където съобщила, че е пострадало при падане от колело.
След като промили
получените от И.А.охлузни рани, пострадалата била насочена за рентгенография и
преглед от травматолог и хирург. За прегледа бил съставен лист за преглед на
пациент в спешно отделение №5732/21.05.2012г. При консултация с хирург не би
отразени данни за травматични увреди на коремни органи, гръден кош и корем. При
преглед в отделението по ортопедия и травматология не били установени данни за фрактура.
Г. не отвела детето в рентгенов кабинет, а го закарала пред дома му на ул.
„Колуша“ 2А. Пред майката – Д. А.обвиняемата съобщила, че дъщеря й се е ударила
в тротоара и е паднала пред автомобила й.
Предвид
оплакванията на детето, същата вечер свид. Д. А.отвела дъщеря си в МБАЛ – Кюстендил,
където били направени рентгенография и допълнителен преглед от травматолог, при
което била констатирана фрактура - счупване на лъчевата кост на лявата
предмишница в областта на китката. На лявата китка, част от ръката и предмишницата
до горната трета била наложена
гипсова лонгета.
На 22.05.2013 г.
бил извършен оглед на лек автомобил „Тойота Ярис" с рег. №*******, намерен
паркиран пред бл.54 на ул. „Цар Освободител“, гр. Кюстендил. При огледа, в
багажника на автомобила била намерена липсващата предна регистрационна табела
на превозното средство с номер № ********, а в долния десен ъгъл на предното
панорамно стъкло била установена пукнатина.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза /51-52, том I от ДП/ се установява, че на
21.05.2013г. пострадалата И.А.е получила следните травматични увреждания: фрактура - счупване на
лъчевата кост на лявата предмишница в областта на китката, осъществило медико-биологичния признак трайно
затрудняване на движенията на ляв горен крайник за период от време около 1,5-2
месеца, т.е., причинено й е увреждане с характер на средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Според експертизата, увреждането е причинено
по механизма на удари с или върху твърд
тъп предмет и е възможно да е получено по време и начин, съобщени в
материалите делото – вследствие блъскане
на велосипедист от лек автомобил и последващо падане на пътното платно. По
същия механизъм според вещото лице са получени и останалите констатирани по
тялото на пострадалата увреждания при извършения на 22.05.2013г. преглед в ОСМ
на МБАЛ – Кюстендил, а именно: множество охлузвания, кръвонасядания по главата,
ляво рамо, лява и дясна мишница, ляв и
десен лакет, лява поясноседалищна област, двете подбедрици и краката, дясно коляно и бедро, двата глезена.
От заключението на вещите лица по извършената колективна автотехническа
експертиза /л.142-157, том II от дос. пр-во/, се установява, че ПТП е резултат
от поведението на двамата участници в движението - деветгодишната велосипедистка
не е пропуснала движещия се по път с предимство автомобил, управляван от
обвиняемата, а обвиняемата Г. не е намалила скоростта си на движение и не е избрала
такава, съобразена с конкретните условия на движение в частност с
неблагоприятния фактор на ограничена видимост отляво на кръстовището, към което
приближавала. Според експертите, при намаляване на скоростта от 40
км/ч., с която се движела, до около и под 24 км/ч., ПТП е било предотвратимо.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението на Районна прокуратура – Дупница, въз основа
обясненията на обвиняемата; приетите в съдебното следствие нови писмени
доказателства: писмо изх.№11-03-894 от
10.07.2018г. на Кмета на Община Кюстендил, ведно със скица за сигнализацията с
пътни знаци; писмо рег.№407700-1057/11.07.2018 г. на Директор Регионална
дирекция „Гранична полиция” - Кюстендил, с приложено заверено копие на докладна
записка № 7745 от 23.05.2013 г., както и справка за нарушител, предоставена с
писмо, рег.№113900-4501 от 04.07.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при
Областна дирекция на МВР - град Кюстендил, както и събраните в наказателното производство доказателства - показанията на свидетелите: Д.
И.С., И.Р.Я., А.Т.А., М.И.Я., С.И.А., И.Х.П., Ю.В.А., Д.П.И., писмените
доказателства
подробно изброени в описа към досъдебно
производство №432/2013г. по описа на РУ при ОД на МВР – Кюстендил, както и веществените
доказателствени средства /фотоснимките, подредени във фотоалбуми към протокола
за оглед и протокола за следствен експеримент/, приобщени по реда на чл.283 от НПК и
преценени съобразно разпоредбата на чл.378, ал.2 НПК, въз основа заключенията
по извършените съдебно
- медицинска експертиза, и автотехническите
експертизи /еднолична и колективни/.
Оценката на доказателствата събрани в досъдебното
производство по реда на чл.378, ал.2 НПК, като изключение на принципа за
непосредственост, в случая е допустима и приложима, тъй като същите не са с
противоречива насоченост, доказателствената им стойност не се оспорва, а
позицията на обвиняемата и защитника й, изразена в съдебното следствие и при
първоначалното разглеждане на делото, и пред настоящия съдебен състав е, че изцяло
приемат очертаната въз основа на събраните и изброени по-горе доказателствени
източници фактическа обстановка в прокурорския акт – досежно времето, мястото,
пътна обстановка, условия на движение, механизъм на настъпване на ПТП, участниците
в него, характера на причинените на пострадалата телесни увреждания. Дадените
от обвиняемата обяснения в съдебното следствие в същинската си част не са в
противоречие с останалите доказателствени материали събрани по делото и с интерпретацията
на фактите направена от прокурора въз основа на тях. Доколкото се констатират
разминавания, те засягат обстоятелства, нямащи пряко отношение към въпросите
релевантни за казуса, а и сама обвиняемата обяснява същите с изминалото време
спрямо установяваните събития.
Фактическите положения посочени в постановлението на
прокурора се отхвърлят единствено досежно
обстоятелствата, обосноваващи по-тежката квалификация на престъплението по чл. 343,
ал.3 НК /“деецът е избягал от местопроизшествието/. Тази позиция обаче не
засяга процеса на доказване - събирането, проверката и оценката на доказателствата,
доколкото по отношение на това квалифициращо обстоятелство намира
приложение забраната reformatio in pejus, тъй като въззивната проверка, довела до отмяна на
постановеното решение №388 от 21.06.21017г. по а.н.д. №2255/2016 по описа на
ПРС и връщането на делото за новото разглеждане от друг състав, е инициирана
единствено по жалба на обвиняемата, чрез защитника й. Със същото решение Д.Г. е
била оправдана по обвинението в тази част, както и относно вмененото й
нарушаване на правилото за движение по чл.5, ал.2 от ЗДвП, като протест от
прокурора не е подаден. Съгласно практиката на ВКС императивното ограничение за
влошаване положението на подсъдимия/обвиняемия в образувано по негова жалба
производство е приложимо не само при инстанционния контрол, но и при връщане на делото за ново разглеждане в
първата съдебна инстанция, както и при връщане на делото в досъдебното
производство. То е процесуална гаранция, че при упражняване на конституционното
право на обжалване, като израз на правото на защита, подсъдимият/обвиняемият
няма да бъде застрашен от
влошаване на наказателно-правното му положение. В конкретния случай,
съблюдаването на забраната по-горе
означава, че е безпредметно разглеждане на делото в оправдателните
части, както и че друго разрешение по тях е процесуално недопустимо в рамките
на настоящото производство. Поради това
съдът не обсъжда доказателствената обезпеченост на изложените в тази насока
факти, както и доводите на защитата за недоказаност.
Следва да се
отбележи, че в останалата част е
резонно да липсва спор по фактите изложени в прокурорския акт, тъй като в
същинската си част те са приети съобразно версията на обвиняемата. Изцяло въз
основа нейните обяснения е приета скорост на движение 40 км/ч. (същата не
е подала сигнал за ПТП непосредствено след настъпването му, напуснала го е, за
да закара пострадалата в болнично
заведение, като преди това е прибрала в багажника на колата си падналата от
удара предна регистрационна табела, а в спешния център е съобщила, че детето е
пострадало при падане от колело, не в резултат на ПТП /вж. анамнеза в лист за преглед на пациент в
СО №5732/21.05.2012г. с час на постъпване 18.30 - л.57, том I от дос. пр-во, и
показанията на свидетелите И.А.и С.А./). Вследствие на това местопроизшествието не е запазено,
не са установени обективни следи, даващи възможност за проверка на твърдението
й относно скоростта на движение, пропуснати са и други възможности за събиране
на доказателства в същата насока. Съдебният
състав категорично не споделя тезата на защитата, че обвиняемата не е имала
задължение да уведоми компетентната службата на МВР за настъпилото произшествие
и не е била длъжна да се върне на мястото на настъпването му след
транспортирането на пострадалата до лечебното заведение по причина, че при
прегледа й сериозни травми не са установени. Правилата за поведение на водач на
МПС - участник в ПТП с пострадал човек, са разписани ясно в чл.123, ал.1, т.2,
б. „а“ – „е“ от ЗДвП, които обвиняемата несъмнено е познавала като правоспособен водач с близо
десетгодишен стаж към момента на пътния инцидент. На следващо място, видно е,
че автотехническите експертизи извършени по делото са приели за отправна точка
при определяне мястото на удара мястото, на което е паднала предната
регистрационна табела на превозното средство при сблъсъка с велосипеда. Както
сами подчертават обаче, това е мястото, което самата Г. е посочила при проведения
следствен експеримент, а не мястото, на което действително предметът е бил
намерен по причината, която се посочи - преди да потегли към МБАЛ – Кюстендил и
след като забелязала падналата табела Г. я прибрала в багажника на колата си.
Правна оценка на тези й действия не се дължи и горните
обстоятелства тук не се обсъждат в насока по-тежката квалификация на престъплението
по чл.343, ал.3 от НК, за която по изложените съображения не може де се
ангажира отговорността на обвиняемата, а само се маркират, за да се подчертае,
че приетите от държавното обвинение фактически положения, имащи ключово
значение за решаване на казуса, са установени изключително на базата на
обясненията на обвиняемата. Версията й е възприета изцяло и при очертаване на фактическата обстановка на
кръстовището в момента на ПТП /досежно наличието и разположението на
двете превозни средства от ляво на ул. „Княз Ал. Батенберг“/, а тези факти имат
изключително значение за изясняване
обхвата на зоната й на видимост наляво, за определяне на момента, в който е
имала обективна възможност да възприеме неправомерно нализващата в кръстовището
велосипедистка, както и за изчисляване отстоянието на автомобила в момента на
възприемането на опасността до мястото на удара, респ. за решаване на въпроса попадала
ли е пострадала в опасната зона на спиране или е била извън нея. Видно е от
автотехническите експертизи, че отговор на поставените задачи вещите лица са
дали в два варианта, в зависимост от
това имало ли е или не разположени по посочения от Г. начин превозни средства в
района на кръстовището, и в зависимост от това версията на кой от участниците в
произшествието ще бъде кредитирана. За тези важни за решаването на казуса
обстоятелства, установените незаинтересовани от изхода на делото свидетели, намирали
се в близост до мястото на произшествието - А.Т.А. и И.Х.П., както и свидетелите Ю.В.А.
и Д.П.И. - служители на „Еконт Експрес“ ООД, не дават убедителни сведения, не са събрани и безспорни писмени
доказателства. Първите двама заявяват, че не са забелязали подобно разположение
на превозни средства, тъй като вниманието им е било концентрирано към самото
произшествие и състоянието на пострадалото дете. Свидетелят А.- шофьор на т.а.
„Ивеко“ с рег. №******потвърждава, че на 21.05.2013г., около 18.20ч. /според данните в пътната книжка/, е потеглил
от офиса на „Еконт“ на ул. „Гороцветна“, но заявява, че по време на престоя му
за товарене пътнотранспортно произшествие не е възприел. Сведения за горните
факти не се съдържат и в показанията на малолетната пострадала. В този аспект,
най-пълни сведения за конкретната пътна обстановка се съдържат в обясненията на
обвиняемата и при липсата на други доказателствени източници, които да
компрометират съобщените от нея релевантни факти относно скорост на движение и наличието
на спрени превозни средства в района на кръстовището, правилно прокурорът е извел
приетите в тази част фактически положения в постановлението си въз основа
версията на обв. Д.Г., изложена в обясненията й и в сведенията, съобщени от нея
като участник в проведения следствен експеримент. В дадените обяснения пред
съдебния състав същата е последователна в излагането на фактите, поради което
обясненията й имат процесуална стойност и се ценят като годно
доказателствено средство.
Предвид изложеното дотук и
след анализ на доказателствената съвкупност съдът приема за безспорно доказани
фактическите положения очертани в постановлението на прокурора /извън
попадащите в обхвата на забраната за
reformatio in pejus, които не обсъжда/ . Те са
изведени от събрания солиден обем доказателства, установени посредством гласни,
писмени, веществени доказателствени
средства и назначените по делото експертизи, чието подробно обсъждане и
анализиране не се налага, предвид позицията на защитата. Извършената от съда самостоятелна оценка на доказателствата
по годност, относимост и съдържание не мотивира достигане до различни изводи по
фактите от изложените в прокурорския акт . Преценени
поотделно и във връзка помежду им, те установяват категорично, че обвиняемата
е извършила престъпление, за което следва да понесе отговорност с налагане на
административно наказание при условията на чл.78а от Наказателния кодекс.
Необходимо е да се подчертае,
че решаващо значение в казуса има заключението на извършената в досъдебното
производство колективна /тройна/ автотехническа експертиза /л.142-157, том II/,
на която се е позовал и представителят
на държавното обвинение. Съдебният състав приема
заключението като компетентно, пълно и обективно. На поставените задачи са дадени
ясни, изчерпателни и обосновани отговори. Експертизата е
извършена от добросъвестни, независими и високо квалифицирани експерти-автотехници
- ст.н.с. Н.И., доц. Д-р Н.Х. и инж. К.Г., с необходимата квалификация, знания
и опит, при всестранно, задълбочено и прецизно изследване на поставените въпроси,
което мотивира кредитиране на заключението им с пълно доверие.
Експертите приемат, че от техническа
и професионална гледна точка причините за настъпилото ПТП са, както в поведението
на водача на лекия автомобил, така и в
поведението на велосипедистката. Последната
е навлязла в кръстовището при наличие на приближаващ се автомобил, без да му
осигури предимство, а обвиняемата е управлявала автомобила си със скорост,
несъобразена с наличното ограничение на видимостта й наляво към напречния път,
от който е излязла пострадалата. Заключението установява, че преди произшествието
скоростта на лекия автомобил „Тойота Ярис", управляван от обвиняемата е
била около 40 км/ч, а опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост е
била около 26 метра. Изследвайки съвкупно скоростта на лекия автомобил, посоченото разположение на
превозните средства в района на кръстовището, скоростта на движение на
велосипедистката /не повече от 12 км/ч, както и траекторията й на движение,
експертите приемат, че в първия момент, в който последната е станала видимо препятствие
за водача на лекия автомобил, последният
е отстоял от мястото на удара на около 15 метра, което е по-малко от изчислената опасна зона за
спиране. Т.е., при скоростта, с която Г.
се е движела, не имала възможност чрез аварийно спиране да предотврати произшествието.
Дават категорично заключение обаче, че произшествието е било предотвратимо ако
скоростта на движение на автомобила на обвиняемата е била около и под 24 км/ч.
Горепосочените изводи
експертите са формирали при най –благоприятния за обвиняемата вариант, съответстващ
на собствената й версия, а именно при наличие на паркиран товарен автомобил перпендикулярно
спрямо нейния път и изчакващ преминаването й микробус, изнесен в по-голямата си
част пред товарния, препятстващи по-ранно възприемане на колоездача, като
паралелно са разгледали и възможностите сочените превозни средства /заедно и
поотделно/ да не са се намирали в района на кръстовището, както е съобщила Г.. В последния случай,
заключението им е, че нищо не е ограничавало
възможността на обвиняемата
своевременно да възприеме пострадалата
като опасност на пътя и да реагира успешно чрез аварийно спиране, при това, на
разстояние значително по-голямо от
изчислената опасна зона за спиране.
Независимо, че приетите в
казуса фактически положения са основани
на изводите на експертите по
втората тройна автотехническа експертиза, следва да се отбележи, че между нея и
предходните автотехнически експертизи /еднолична, тройна и допълнителна такава/
съществени противоречия относно значимите за решаването на делото обстоятелства
няма. По идентичен начин е отговорено на
въпросите, свързани с конкретната пътна обстановка, условията за движение и факторите,
влияещи спрямо тях, механизма на ПТП и техническите причини за него, скоростта
на движение на участниците в произшествието, попадането на велосипедистката в
опасната зона за спиране на автомобила и непредотвратимостта на удара при
приетата скорост на движение на лекия
автомобил от 40 км/ч..
Съдът кредитира втората тройна
автотехническа експертиза /л.142, том II от дос. пр-во/, тъй като заключението
е най – пълно и дава изчерпателен отговор на всички въпроси релевантни за
казуса, една част останали неизяснени при
по-рано извършените експертизи, а друга част – възникнали след тях.
Както вече се
посочи, спорна в казуса е правната оценка на фактите, доколкото според защитата
същите тези факти налагат извод, че обвиняемата няма вина за настъпилото произшествие
и обосновават приложимост на института на случайното деяние по чл.15 от НК.
Излагат се доводи, че същата не е била длъжна и не е могла да предвиди настъпването на
общественоопасните последици поради това, че опасността на пътя е възникнала
внезапно и непредвидимо в опасната зона.
Доводите на защитника не се
споделят, съображенията за което са следните:
Установените по делото факти разкриват по несъмнен
начин, че при скорост от около 40 км/ч, с каквато Д.Г. е управлявала автомобила
си, ударът технически е бил непредотвратим. Навлизането в кръстовището от пострадалата
велосипедистка е станало в момент, когато
автомобилът на обвиняемата е отстоял до мястото на удара на разстояние
по-малко от опасната зона за спиране, изчислена на около 26 метра. Предвид разположените от лявата й страна товарен
автомобил и неустановен микробус, велосипедистката е станала видимо препятствие
за обвиняемата на около 15 метра преди мястото на удара, следователно, при
избраната скорост на движение, последната не е имала техническа възможност да
избегне сблъсъка чрез намаляване на скоростта и спиране. В същото време, заключението
на тройната автотехническа експертиза /л.142, том II/ е категорично, че при
избиране на по-ниска скорост - около и под 24 км/ч., произшествието е било
предотвратимо.
Оттук преценката била ли е избраната от обвиняемата скорост
на движение съобразена с пътните условия и имала ли е задължението да намали същата до установената от вещите
лица, при която произшествието не би настъпило, е от ключово значение за решаване на казуса.
Съдебният състав приема, че обв. Д.Г. е нарушила
изискването в чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и че между това нарушение и настъпилия
вредоносен резултат съществува пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка. Цитираната правна норма установява изискване за съобразяване на
скоростта с редица неизчерпателно изброени фактори, наличието на които е
предпоставка за възникване на критична ситуация на пътя, а същевременно въвежда
задължение за водача да намали скоростта или да спре при внезапно възникнала
опасност, така че да може да избегне настъпването на пътнотранспортно
произшествие. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП е обща и намира приложение
само когато отсъства специално правило за поведение или когато не е установено
нарушението на такова. Конкретният случай е именно такъв.
Нарушаването на правилото за
движение по чл.20 ал.2 от ЗДП се изразява в неправилно избиране на скоростта,
чиято величина се оказва несъобразена с пътната обстановка. При такава ситуация,
невъзприемането на една опасност и невъзможността за своевременно спиране са
последица от неправилно избраната скорост. В подобна хипотеза виновното
поведение на водача се състои в това, че при движението си не е предприел
поведение, адекватно на обективно затруднената пътна обстановка, като не е
избрал безопасна скорост на движение, съответна на факторите, влияещи спрямо
пътната обстановка и безопасността на
движението. При избирането на величината на скоростта отрицателното влияние на
тези фактори не следва да се подценява и игнорира, тъй като има пътни условия и
ситуации, при които дори и движението с минимална скорост би могло да създаде
опасност от настъпване на произшествие.
ПРС, в настоящия състав приема
за доказано, че в конкретния казус избраната от Г. скорост на движение в района на
кръстовището не е била съобразена с обстоятелство от кръга на тези в чл.20,
ал.2 ЗДвП, а именно с условията на видимост. Това е така, защото видимостта на обвиняемата към напречния път отляво на кръстовището е
била силно ограничена от позиционирания перпендикулярно на улица „Гороцветна“,
по която се е движела, товарен автомобил, а още по-силно и от неустановения
микробус, изнесен пред него, изчакващ преминаването й. Тези превозни средства
реално са пречели на обвиняемата да наблюдава всеобхватно пътната ситуация като
във висока степен са ограничили
видимостта й към напречния път отляво. Според заключението на
автотехническите експертизи, видно и от изготвените мащабни скици към първата
тройна автотехническа експертиза, а и от снимковото онагледяване към протокола
за направения следствен експеримент, при отсъствието на сочените от обвиняемата
две превозни средства, последната би имала неограничена видимост към приближаващата
велосипедистка и би имала възможност да я възприеме на значително по-голямо
разстояние от изчислената опасна зона за спиране.
Неблагоприятните
условия на видимост неправилно се интерпретират
от защитата като обстоятелство, свързано
единствено с неблагоприятни атмосферни условия или тъмнината в нощните часове
от денонощието. Законът за движение по пътищата разграничава намалената и
ограничената видимост, като в §6, т.55 и 56 от ДР към ЗДвП се съдържат
дефиниции на понятията. Видно е, че „намалена видимост“ се отнася преимуществено
към атмосферните условия, а „ограничена видимост" е
налице при стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на
видимостта, като и в двата случая изброяването е неизчерпателно. В този контекст,
несъмнено наличието на спрели превозни средства, ограничаващи видимостта към
пътната обстановка около водача е фактор, имащ значение за избиране на
съобразената скорост на движение.
Неприемлива е и тезата, че намалената/ограничената
видимост по смисъла на ЗДвП се отнася само за пътя, по който водача се движи и
в неговата посока на движение. Ограничение във видимостта може да създава всяко
едно препятствие на пътя, внасящо обективно затруднение за водача на превозното
средство да възприема в пълнота пътната обстановка пред и около себе си,
изискващо от него да бъде предпазлив, да предвиди евентуална опасност и да може
да я предотврати. Тук не става въпрос за гадателски способности, а за
нормативно установени задължения на водачите на пътни превозни средства, към
които законът поставя по-високи изисквания отколкото към останалите участници в
движението в насока опазване живота и здравето на всички тях. Задължението на
водача да наблюдава внимателно и постоянно пътната обстановка, и да възприема
опасностите, се отнася не само за възникващите такива пред него и в попътната
му посока на движение, а и за тези в насрещните ленти или страничните пътища,
на тротоара или банкета. Това
разбиране с особена сила важи при
приближаване към кръстовище, в каквито условия е възникнало и процесното произшествие.
Възражението, че конкретната пътната обстановка не се
е отличавала с нищо необичайно, за да мотивира обвиняемата да намали скоростта
си на движение наполовина на разрешената скорост от 50 км/час за населено място,
също не може да бъде споделено. Съдебната практика последователно приема, че
във всички случаи,
когато на пътя има препятствия, ограничаващи видимостта, или същата е намалена
поради неблагоприятни атмосферни условия или тъмнина, водачът не следва да
развива максимално допустима или близка до нея скорост, а е длъжен да избере
по-ниска скорост, която да му позволи своевременно да възприеме и да реагира на
появилата се на пътя опасност. Отрицателното влияние на фактора видимост е
налагало именно такова поведение, като в подобна ситуация са неуместни
разсъждения твърде ниска ли е съобразената скорост спрямо разрешената, тъй като,
както се посочи, движение дори с минимална скорост би могло да създаде реална опасност за други участници в движението и аварийното спиране не би било достатъчно, за де се счете, че водачът е
направил всичко зависещо от него, за да предотврати общественоопасните
последици. В
такава ситуация обстоятелството, че скоростта е била в рамките на разрешената, че деецът се е движел по път с предимство, че
произшествието във висока степен е обусловено от чуждо неправомерно поведение, не
изключват отговорността му.
По делото е установено, че обвиняемата е управлявала превозното си средство със скорост около 40 км/ч., близка
до максимално разрешената за населено място. Това е допустимо, когато условията
на движение са единствено благоприятни. Действително, в тази насока следва да
бъдат отчетени обстоятелствата, че се е движела в светлата част на денонощието,
при благоприятни атмосферни условия, по еднопосочен път - ул. „Гороцветна“,
сигнализиран с пътен знак със специално предписание Д 4 “Еднопосочно движение след знака“, че движението на превозните средства по напречния път
- ул. „Княз Александър Батенберг“, е
било сигнализирано от двете
страни на кръстовището с пътен знак относно предимството за преминаване през кръстовището - Б2 „Спри!
Пропусни движещите по пътя с предимство“, както и с пътни знаци със
задължително предписание – отляво спрямо посоката на движение на обвиняемата с ПЗ
Г5 „Движение само направо или наляво след знака“, а отдясно – с ПЗ Г4 „Движение
само направо или надясно след знака“.
Случаят обаче
разкрива и наличието на неблагоприятни фактори от пътната обстановка, които са
изисквали съобразяване от страна на обвиняемата. На първо място - силно
ограничената видимост към лявата част на кръстовището. Обвиняемата е родена в гр.
Кюстендил, живее в близост до мястото, на което е възникнало произшествието и е
житейски логично да се предположи, че отлично го познава. Известно й е било, че
обособеното уширение отляво на ул. „Гороцветна“ преди кръстовището, пред офиса
на „Еконт Експрес“, е откривало широка видимост в същата посока. Това е видно
от изготвените скици към АТЕ, от протокола за следствен експеримент и фотоалбума
към него. Около 18.00 часа на 21.05.2013г., когато е възникнало произшествието,
на същото уширение е имало паркиран товарен
автомобил „Ивеко“ на куриерската фирма,
който обичайно в този времеви интервал престоявал
за кратко за извършване на товаро-разтоварна дейност. Това превозно средство е било
паркирано на площадката пред офиса на фирмата, не се е намирало на нито един
от пресичащите се пътища - ул. „Княз
Александър Батенберг“ и ул. „Гороцветна“, не е било в процес на движение или на
изчакване преминаването на превозните средства по еднопосочната улица, т.е.,
не е участвало в движението. Именно заради разположението му - перпендикулярно на ул. Гороцветна“ и
успоредно на ул. „Княз Ал. Батенберг“ то се е явявало
препятствие, което е ограничавало видимостта, както на обвиняемата, движеща се по еднопосочния път,
така и на движещите се към кръстовището отляво на нея - по ул. „Княз Ал. Батенберг“.
По тази именно причина неустановеният микробус, идващ от същата посока е
изчаквал преминаването на обвиняемата, изнесен в голямата си част на около 2.10
м. пред товарния автомобил, а не на стоп-линията, на която са били поставени пътните
знаци Б2 и Г5 /ОР 1 в протокола за следствен експеримент/. Видно от АТЕ и изготвените
скици на ПТП, че разстоянието между стоп-линията и мястото, на което е бил
позициониран буса е не по-малко от 14 метра. Това при никакви обстоятелства не може да се възприема като обичайна
за всяко кръстовище ситуация. Наличието на спряло превозно средство в района на
кръстовище далеч пред стоп - линията, макар и с очевидното намерение на водача
му да зачете предимството на участника в
движението, движещ се по пресечния път, само по себе си е изисквало изострено внимание
и бдителност, и е било сигнал за опасност, тъй като ситуирането на превозните
средства отляво явно е показвало липса
на видимост и от тази посока, още по-малко от мястото, на което ПЗ Б2 е
задължавал водачите да спрат. В тази
ситуация, противно на доводите на защитата, обвиняемата не е можела да очаква,
че други участници в движението, приближаващи от същата посока, ще спрат на
стоп-линията, тъй като от това място сами не биха имали никаква видимост към
движещите се по еднопосочния път. Г. със сигурност е знаела, че участници в
движението са не само водачите на леки и товарни автомобили, но и тези,
управляващи двуколесни превозни средства. Поради габаритите на последните, в
ситуации като конкретната, когато и за тях ограничаването на видимостта е било
обективно съществуващо препятствие, алогично е да се очаква, че водач на
двуколесно превозно средство ще спре на стоп-линията, както го задължава поставения
пътен знак Б 2. Резонно е да заеме позиция, откриваща му възможност за
видимост, включително отляво на навлезлия в кръстовището микробус. При подобна
пътна обстановка на кръстовище, появата на такъв участник в движението до
микробуса не е непредвидимо събитие.
Всичко това
обвиняемата е можела да съобрази, а ограничението на видимостта е следвало да
оцени като фактор, налагащ намаляване на скоростта за безопасно преминаване
през кръстовището.
Вярно е, че в случая
поведението на велосипедистката е било неправомерно - изравнявайки се със спрялото
превозно средство не е спряла, а е продължила движението си, навлизайки в
кръстовището. Предвид възрастта й към датата на произшествието /9 години/, от
нея не може да се изисква и очаква правомерно поведение, правилна преценка на
пътната обстановка, реална оценка на опасностите, познаване и спазване на правилата
за движение. Като дете и водач на велосипед, същата е представлявала уязвим участник
в движението. Обвиняемата обаче, е можела и е била длъжна да оцени рисковете,
произтичащи от ограничената видимост и да я възприеме като влияещ на пътна
обстановка фактор, налагащ
съответно поведение – намаляване
на скоростта.
На следващо
място, на самото кръстовище по улицата, по която Г. се е движела е била налична
пешеходна пътека, обозначена с пътен знак със специално предписание Д 17 и с очертана
напречна маркировка М 8. Макар пешеходци на нея и в близост до нея да не е
имало при приближаването й, от скицата -
приложение 2 към първата тройна автотехническа експертиза, по която е работила
и втората тройна автотехническа експертиза, е видно, че спрелите превозни
средства частично са ограничавали видимостта на Г. и към най-лявата част от пешеходната пътека /скосената
част от тротоара пред магазина за хранителни стоки/ - факт, който самата тя потвърждава
в обясненията си.
Горепосочените обстоятелства
очертават ситуация, която е задължавала водачът на
пътното превозно средство, ползващ се с предимство за преминаване през
кръстовището, да вземе допълнителни мерки за избягване на опасност чрез
намаляване на скоростта. Избраната
скорост на движение не е била съобразена с конкретните пътни условия и
по-специално с ограничената видимост на кръстовището, а това обстоятелство
винаги усложнява пътната обстановка.
Пренебрегването на предписанието в чл.20, ал.2 от ЗДвП от страна на обвиняемата
като водач на МПС, я е поставило в невъзможност своевременно да забележи като
препятствие на пътя навлизащата от лявата й страна в кръстовището велосипедистка
и да предприеме аварийно спиране на управлявания от нея автомобил, за да е в
състояние да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП.
На въпросите на
защитата била ли е длъжна Д.Г. да понижи скоростта си на движение до около 24
км/ч., при която скорост произшествието е било предотвратимо, била ли е длъжна и могла ли е да предвиди, че нейния
път ще бъде пресечен в зоната на кръстовището с улица „Батенберг“ от дете на
велосипед, което ще наруши правилата за движение и ще излезе отляво пред
спрелия микробус при наличие на знак „STOP“, се следва положителен отговор.
На първо място,
цялостният анализ на пътната обстановка в района на произшествието сочи, че
появата на неправомерно движещо се дете с велосипед не е било непредвидима възможност.
Напротив, мястото на произшествието е близо до централната част на града,
намира се в оживена зона с търговски и жилищна сгради, в това число разположени
на самото кръстовище /офис на куриерска фирма, магазин за хранителни стоки,
пред който напречно на посоката на движение на Г. е била очертана и пешеходна
пътека, а малко след нея е имало и книжарница, към която се е движела пострадалата/.
В същото време, улица „Княз Ал. Батенберг“, по която се е движело двуколесното
превозно средство, води именно към центъра на града, което се установява от
обясненията на обвиняемата, а и от
справка в www.*****.com. Нещо повече, от приетата
скица на кръстовището, предоставена с писмо, изх. №11-03-894/10.07.2018г. от
Община Кюстендил, е видно, че тази улица е предназначена за двупосочно
движение, като на мястото, на което се пресича с ул. „Гороцветна“ към датата на
произшествието е било разрешено преминаване по нея направо /в двете посоки/ и
завиване в посоката на движение на обвиняемата по еднопосочния път със
задължението за осигуряване на предимство на движещите се по него. При тези обстоятелства, появата на друг участник
в движението е била възможна и от дясната страна на обвиняемата, изискващо
допълнително внимание особено предвид това, че по посоката й на движение от
дясно на еднопосочната улица „Гороцветна“
обичайно е имало паркирани успоредно на тротоара автомобили, което Г. посочва в
обясненията си, а се установява и от фотоалбума към протокола за следствен
експеримент, проведен на 29.11.2013г.
Не без значение
е и обстоятелството, че произшествието е възникнало около 18.00 часа на
21.05.2013г., когато обичайно движението на хора и превозни средства, в т.ч.
двуколесни, управлявани от деца, е
по-оживено. В този аспект, появата на дете с велосипед в тази част от
денонощието на посоченото място и неправомерното му навлизане в кръстовището е
била възможна опасност, която не е била непредвидима.
Обвиняемата е
била длъжна да съобрази отрицателното влияние на неблагоприятните фактори за
движението и преди всичко силно ограничена й видимост към лявата част на кръстовището,
от където е навлязла пострадалата, и да намали скоростта си до безопасна от
около 24 км/ч, а не да се движи с избраната чувствително по-висока скорост от
40 км/ч, която би била подходяща в случаите, когато има безупречна видимост към
кръстовището пред себе си.
Посочените
фактори, влияещи на безопасността, са били обективна даденост, не са се появили
внезапно и непредвидено и са били възприети от
Г.. Въпреки това, същата не е преценила пътната обстановка като
предпоставяща опасност за движението по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
изискваща намаляване на скоростта на движение до безопасна. Избраната скорост
на движение в конкретния случай е била несъобразена с ограничената от габаритните
размери на спрелите превозни средства
видимост и не е позволила на обвиняемата да възприеме навреме и да
реагира адекватно на възникналото на пътя препятствие, каквото е представлявала
за нея малолетната водачка на велосипед, предприела навлизане в кръстовището, с намерение
да продължи наляво в нарушение на установените правила за
предимство. При скорост от 24 кч/ч. Д.Г. е имала обективната възможност
своевременно да възприеме като опасност велосипедистката и да предприеме
аварийно спиране, при което би съумяла да спре преди мястото на удара и да
предотврати ПТП.
Избирането на такава
скорост не е била несъвместима с правилото в чл.22, ал.1 от ЗДвП, забраняващо
водач на пътно превозно средство да се
движи с твърде ниска скорост. Тази забрана е валидна при допълнителни условия –
да липсва основателна причина за такова движение и с него да се пречи на
движението на другите пътни превозни средства. Наличният в случая неблагоприятен
за пътната обстановка фактор - ограничена видимост в района на кръстовище,
несъмнено представлява основателна
причина за избиране на по-ниска скорост, включително такава от порядъка на 24
км/ч. Твърде ниската скорост в определени пътни ситуации също може да се окаже
несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП .
Поради
изложеното съдебният състав приема, че като не се е съобразила с ограничената
видимост в района на кръстовището и като не изпълнила вменените й задължения
като водач на МПС, обвиняемата сама се е поставила в невъзможност да
предотврати пътния инцидент и последиците от него. Затова тезата на защитника
й, че те са резултат от случайно деяние по чл.15 НК, изключващо вината й и
отговорността за настъпилото пътнотранспортно произшествие, не може да бъде
възприета. Скоростта, с която се е движела е била в рамките на разрешената за
населено място, но несъобразена с условията на видимост като фактор от кръга на
тези в чл.20, ал.2 от ЗДвП. Нарушаването
на правилата за движение в разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат - причиняване на средна телесна повреда на
пострадалата И.А..
Безспорно,
пострадалата има принос за настъпването на пътно-транспортното произшествие.
Към датата на пътния инцидент същата е била деветгодишна и в нарушение на
правилата в чл.164, ал.1 и 2 от ЗДвП е управлявала сама, без придружител,
велосипед по път отворен за обществено ползване. Поради възрастта си и непознаването
на правилата за движение, пострадалата не е била способна правилно да прецени
пътната обстановка, в резултат на което е предприела навлизане в кръстовище, регулирано
с пътни знаци, в нарушение на правилата за предимство и без да се съобрази с
разстоянието до приближаващото я превозно средство, управлявано от обвиняемата.
Макар да не носи отговорност за действията си, всичко това във висока степен е
допринесло за настъпване на произшествието и вредоносния резултат.
Поведението на малолетната
велосипедистка не променя извода за неприложимост на института в чл.15 от НК,
тъй като не изключва установената причинно-следствена връзка между допуснатото
съзнателно от обвиняемата нарушение на визираните правила за движение в нормата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП и общественоопасните
последици. Изложеното налага правен
извод за липса на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което да изключва
вината на обвиняемата Д.Р.Г. и отговорността й за настъпилото ПТП. Доводите на
защитата за оправдаването й на това основание се приемат за неоснователни..
Вмененото на Д.Г. нарушаване на
правилото за движение по чл.5, ал.2 от ЗДвП, както и по-тежко квалифициращия
престъплението признак по чл.343, ал.3 НК - “деецът е избягал от местопроизшествието“,
съдебният състав не обсъжда поради вече изложените съображения – по отношение
на тази част от обвиенението същата е защитена от забраната reformatio in pejus.
При така приетата за установена
фактическа обстановка и въз основа на изложените правни съображения, съдът намира,
че с деянието си обвиняемата Д.Р.Г. е осъществила от обективна и субективна
страна фактическия състав на чл. 343, ал.1, б."б", пр.2-ро, вр.
чл.342, ал.1, вр. чл.129 от НК, тъй като на 21.05.2013г., около 18,00 часа, в
гр.Кюстендил, на кръстовището от ул. “Гороцветна“ и ул. „Княз Ал. Батенберг“,
при управление на МПС - лек автомобил марка **** ****, е нарушила правилата за
движение по пътищата - чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат когато възникне опасност за движението”, като при
избиране скоростта на движението не се е съобразила с конкретните условия на
видимост, не е намалила скоростта, за да бъде в състояние да спре при
възникнала опасност за движението, при което по непредпазливост е причинила
средна телесна повреда на И.Р.Я., изразяваща се във фрактура – счупване на
лъчевата кост на лявата предмишница, в областта на китката, което е довело до
трайно затрудняване движението на ляв горен крайник на пострадалата за срок от
1,5-2 месеца.
От обективна страна деянието е
осъществено чрез действие – причиняване на средна телесна повреда при
управление на МПС, вследствие на нарушаване на правила за движение по пътищата,
установени в чл.20, ал.2 от ЗДвП, което е в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е
осъществено по непредпазливост, под формата на небрежност като форма на вината, тъй като обвиняемата не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но като водач на МПС е била длъжна
и е могла, управлявайки автомобил, да ги предвиди.
Причина за извършване за извършване на
престъплението е неспазване на установените правила за движение.
Съдът намери, че са налице едновременно
условията на чл. 78”а”, ал.1 от НК, тъй като за непредпазливото престъпление по
чл. 343, ал.1, б."б", пр.2-ро, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.129 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, обвиняемата
е пълнолетна, не е осъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК, и от конкретното
престъпление не са причинени имуществени вреди. Същевременно, не са налице
отрицателните предпоставки предвидени в
разпоредбата на чл.78а, ал.7 НК. Поради това, на
основание императивната разпоредба на чл.78 “а”, ал.1 от НК съдът освободи обвиняемата
Д.Р.Г. от наказателна отговорност за престъплението по-горе и й наложи
административно наказание “глоба” в минималния предвиден в закона размер, а
именно 1000 /хиляда/ лева.
По
съображения, които се изложиха, съдът призна обвиняемата за невинна и я
оправда по първоначално повдигнатото по-тежко квалифицирано обвинение по
чл.343, ал.3, б.”а”, предл.1, алт.2-ра, във вр.343, ал.1, б.”б”, вр.342, ал.1
от НК /досежно квалифициращия признак след деянието да е избягала от
местопроизшествието/, както и по обвинението за нарушаване на правилото за
движение по чл.5, ал.2 от Закона за движение по пътищата.
За определянето на минимален размер на наложеното
административно наказание „глоба“, както и за неприлагането на възможността в
разпоредбата на чл.78”а”, ал.4 от НК – да наложи и административно наказание по
чл.13, б.„в“ от ЗАНН – лишаване от право да упражнява определена дейност /да
управлява МПС/, лишаване от каквото право е предвидено за престъплението,
съдебният състав отново е мотивиран от забраната за влошаване наказателно-правното
положение на обвиняемата. Именно наказание в минимален размер е определен
при първоначалното разглеждане на
делото, като с постановения съдебен акт не е приложена възможността по
чл.78“а“, ал.4 от НК. Независимо от това,
съдът намира за необходимо да отбележи, че вида и размера на наложеното в
случая административно наказание е справедливо и достатъчно за постигане целите на наказването. Този извод се налага
при преценка на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – положителните личностно-характеристични данни за
обвиняемата, оказаното от нея съдействие за разкриване на обективната истина чрез
дадените обяснения, продължителния й стаж като правоспособен водач на МПС,
положителната й характеристика като такъв, извличаща се от данните, съдържащи
се в приетата справка за нарушител, издадена от сектор „ПП“ при ОДМВР –
Кюстендил, съществения принос за настъпването на пътнотранспортното произшествие
от пострадалата, а не на последно място и периода от време, изминал от датата
на престъплението.
Предвид изхода на делото, съдът осъди
обвиняемата Д.Р.Г. да заплати по сметка на ОД МВР - Кюстендил сумата от 245.00
лв., представляваща направени разноски в досъдебното производство /за
възнаграждения на вещи лица/, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС – Перник – сумата от 210.00 лв., представляваща направени разноски в
съдебното следствие /при първоначалното разглеждане на делото - по а.н.д. №
2255/2016г. по описа на ПРС/ .
Водим от гореизложеното, съдът постанови
диспозитива на решението.
Председател:/П/
СГ