Р Е Ш Е Н И Е
№1829
гр.
Перник, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: К. НЕНКОВА
като разгледа
гр. д. № 08760
по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба на “Топлофикация – Перник” АД срещу И.А.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***,
с която е поискано да бъде признато за установено, че дължи сума в размер на
общо 2035,39 лв, от които сумата 1579,31 лв. /хиляда петстотин седемдесет и
девет лева и 31 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 31.08.2016 г., сумата 456,08 лв. /четиристотин
петдесет и шест лева и 08 ст./, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата 1579,31 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната
енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е
подало заявление, въз основа на което
срещу ответника И.А.Л. е издадена заповед за изпълнение на парично за
следните суми: 1579,31 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 31.08.2016 г., 456,08 лв. - законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.08.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, сумата 25,00 лв. - държавна такса, както
и 50,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ГПК, при което в срока по чл.415 ГПК са предявени процесните
установителни искове за всички вземания по заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през
периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., за топлофициран имот, находящ се гр.***., за която ответникът не му
заплатил дължимата се от него цена. Твърди, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение от закона със съдържанието по приложените към
исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани с конкретни възражения, че не е собственик на имота,
нито се намира в облигационно правоотношение с ищеца на друго основание, поради
което и нямал качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Прави възражение, че ищецът не изпълнява качествено задълженията си по доставка
на топлинна енергия с конкретни съображения, че не спазва нормативно усановения
температурен график. Поддържа възражение за недоказаност на количеството
доставена топлинна енергия до имота, като в тази връзка сочи, че претенциите на
ищеца са формирани прогнозно, а не на база на реално отчетеното. Оспорва
доказателствената стойност на представевното с исковата молба извлечение от
сметка. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация Перник” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И.А.Л., като е издадена заповед за изпълнение на парично
за следните суми: 1579,31 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 31.08.2016 г., 456,08 лв. - законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.08.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата 25,00 лв. - държавна такса, както и 50,00
лв.-юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № *****
по описа на съда за 2018 г на ПРС. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл. 47 ГПК, при което в срока по чл.415 ГПК са предявени процесните
установителни искове за всички вземания по заповедта за изпълнение.
Представено е извлечение от вестник “Съперник”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
По делото по искане на ищеца са били
назначени СИЕ и СТЕ, които да обследват
спорните по делото факти. Заключенията по двете експертизи са били приети по
делото.
В последното по делото съдебно заседание
процесуалният представител на ответника – назначеният особен представител –адв.
Б., посочва, че от името на лицето, което представлява, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска за периода от 01.05.2014г.-01.08.2015г. за
главница и за периода от
08.07.2014г.-01.08.2015г. за лихва, тъй като същите са погасени по давност,
което е отразено и в заключението на съдебно-икономическата експертиза. Моли съда да отхвърли иска за погасените по
давност суми, като съответно изчисли разноските по компенсация.
Процесуалният представител на ищеца- юк С.
моли съда да постанови решение, с което
да уважи изцяло предявените искове, като доказани по основание и размер,
съобразно събраните доказателства по делото. Претендира разноски.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният
имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на
енергия за битови нужди;
- че
между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на
което ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са
начислени процесните суми, за съответния период;
-
начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление
на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо
водоснабдяване;
-
потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й
през исковия период.
Във
връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода
от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността.
Ответникът
не носи доказателствена тежест по направеното възражение за изтекла погасителна
давност.
При
доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.
По иска
по чл. 86 ЗЗД:
В
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на
топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни
и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя
и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По
делото е спорно, че ответницата е собственик на процесния имот, ползвател ли е
на процесната енерия. Видно от представените писмени доказателства по делото-
нотариален акт, от 26.09.2011 г. /стр.47 от
делото/, то същата е придобила имота, чрез покупко-продажба, като това е
станало през 2011 г., тоест преди
периодите, които се претендират по исковата молба. Видно от представено и
заявление за откриване на партида /стр.49 от делото/, то лицето е депозирало
през 2015 г., такова от свое име. Изписала е трите си имена и е положила
подпис. Следователно, от така представените писмени доказателства се налага
извод, че ответницата е собственик на имота и се явява в облигационна връзка с
дружеството- ищец.
Видно от изслушаното СТЕ по
делото, то се установява, че се касае за
топлофициран имот, като вещото лице З.З. е посочил в своята експертиза, че
счита,
че услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ в СЕС е въведена преди
процесния период, като в констативно съобразителната част на експертизата е
обосновал своите изводи. По втората задача, вещото лице е посочило, че между
топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан
договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на
битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. По трети въпроси
вещото лице е заключило, че през процесния период, топломерът е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се
считат за достоверни. Относно количеството на топлинната енергия за СЕС е извел изводи, че е определено правилно,
съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС. От направената проверка, не е била констатирана разлика между нетната
енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Смята, че начислените суми са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба
през процесуалният период. Главница на задължения за процесния период по
извлечението от ищеца:1579,31 лв. Прогнозно определените текущи разходи на
топлинна енергия и съответно начислените суми, са описани като приведени, към
реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки
за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от
вещото лице и тези по исковата молба на ищеца.Изравнителни сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС.
Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок.
Така заявеното от това вещо лице, като констатации де кредитира от
настоящия съдебен състав, като същото кореспондира и със заключението по
изготвената СИЕ по делото от в.л. П., която при извършените изчисления за
потребената енергия и сумите, които се дължат достига до аналогични изводи за
главницата, а досежно лихвата съща след изчисления, обективирани и в съответни
таблици в костативно-съобразителната част на СИЕ посочва суми, кореспондиращи
напълно с исковата молба, а именно- по първи въпрос вещото лице е заключило, че размерът
на задължението на ответника И.А.Л., за топлофициран имот, находящ се в гр.
Перник, ул. “К.Г.”, бл. 19, вх. В ап. 65 към ищеца “Топлофикация - Перник” АД
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. до 31.08.2016 г. е главница 1579.31 лв. и лихва за забава на месечните
плащания за периода 08.07.2014 г. до 28.06.2018 г. е в размер на 456.08 лв.,
общ дълг в размер на 2035.39 лв.
Посочило е във връзка и с поставените му задачи, че за
исковия период няма плащания от ответника за топлинна енергия, както и че към
задължението на ответника в счетоводството на ищеца са отразени изравнителните
сметки издадени от фирмата за дялово разпределение “Техемсървисис” ЕООД -
Директ за отопление и за вода за периода 01.05.2014 г. до 31.08.2016 г.Падежите
на всяко месечно задължение за топлинна енергия е съобразено с клаузите на
Общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко
едно от периодичните плащания. В тази му част, съдът кредитира заключението на
вещото лице, като обосновано и правилно,
компетентно отговорило на поставените задачи. Що се отнася до въпросите, които
са поставени на вещото лице да изчисли кои от процесните суми са погасени по
давност, предвид, че това се явява основното спорно по делото
обстоятелство, то вещото лице е посочило във въпроси две и три на своето
заключение, че –„Размерът на главницата,
за периода от три години назад, преди датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение погасени по давност ч.гр.дело № *****/01.08.2018 г., в
случая за периода 01.05.2014 г. до 31.07.2015 г. е 710.21 лв., а лихвата за
забава на месечните плащания върху горната главница е в размер на 238.12 лв.;
общ дълг погасен по давност в размер на 948.33 лв.За периода извън погасителна
давност от 01.08.2015 г. до 31.08.2016 г. задължението за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия е в размер на 869.10 лв. и законната лихва за
забава на месечните плащания в размер на 217.96 лв., общ дълг в размер на
1087.06 лв.“.
Спорът е концентриран около обстоятелството дали част от вземанията са погасени по давност. Съдът намира обаче, че това касае правен въпрос, а не въпрос, предмет на специални знания, като в тази му част, съдът не кредитира заключението на вещото лице, като намира, че видно от изложеното по-горе, за да достигне до извод кои суми са били погасени по давност, вещото лице, автоматично е „върнало назад“ три години, от датата на подаване на заявлението, без да съобрази някои важни правни аргументи и доводи в тази насока, съобразно доказателствата по делото и в частност общите условия на дружеството, където се уреждат въпросите относно падежите, изискуемостта на вземанията е периодите за доброволни плащания.
Следва да се посочи, в този смисъл, че наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По делото се установи наличие на облигационнто отношения. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че длъжницата, дължи главница след като заявлението е подадено на 01.08.2018 г., то три години назад са 01.08.2015 г., но предвид горното изложено от ОУ, то се дължи от месец юли тоест за главния дълг дължи от 01 юли до 31 август 2015 г., а за лихвата дължи от 01 юли 2015 г. до 28.06.2018 г., тоест от 08.07.2014 г. до 30/28/ Юни 2015 г. лихвата е погасена по давност. Или съиобразно изчисленията се получава, че сумата погасена по давност за главницата е в размер на 696,54 лева, за което е основателно възражението за давност за периода от 01.05.2014 г. до 01.07.2015 г., като за останалата част от главницата- 882, 77 лева за периода от 01.07.2015 г. до 31.08.2016 г. се дължи като непогасена подавност. За лихва погасената по давност сума е 234,23 лева, за периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2015 г., като за останалата претендирана сума по акцесорното вземане, то искът е основателен или за сумата от -221, 85 лева, за периода от 08.09.2015 г. до 28.06.2018 г.,и тези суми се дължат.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2015 г., 234,23 лева.
В този смисъл исковите претенции са частично основателни и следва да се уважат за сумата, за сумите посочени по-горе, а исковите претенции за разликата над тези стойности до предявените размери касаещи останалия процесен период са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, тъй като са погасени по давност.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции, съобразно и списъка по чл. 80 ГПК-стр.74 от делото, т. е. направените разноски съобразно уважената част от претенцията или сумата от 225, 70 лева.
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на направени разноски в исковото и заповедното производство съобразно отхвърлената част на исковете. На ответника разноски не се дължат, защото не е направил такива, същият е бил представляван от особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 882, 77 лева за периода от 01.07.2015 г. до 31.08.2016 г. се дължи като непогасена по давност, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „КЛ. ГОТВАЛД“ 19/В/65, както и сумата от 221, 85 лева, за периода от 08.09.2015 г. до 28.06.2018 г., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 08.09.2015 г. до 28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***** по описа на съда за 2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за разликата над уважения размер от 882, 77 лева до предявения размер от 1579,31 лева, тоест за сумата от 696,54 лева, за периода от 01.05.2014 г. до 01.07.2015 г. стойността на топлоенергия, като погасени по давност, както и за разликата от 221, 85 лева, до предявения размер от 456,08 или за разликата от 234,23 лева, за периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2015 г., - лихва за забава.
ОСЪЖДА И.А.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 225,70 лева, съобразно уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. №*****
по описа на съда за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето
дело.
Вярно
с оригинала:С.Г. Районен съдия: