Решение по адм. дело №349/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по постъпила с вх. №2901/18.02.2025г. жалба от В. К. З. от гр.Варна срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № ****** издадена от Началник група в Пето РУ- Златни пясъци към ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б"б" от ЗДвП му е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

С жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на заповедта. При извършената проверка с техническото средство, то отчело наличие на наркотично вещество, но жалбоподателя не употребявал такива, поради което не бил съгласен с резултата. Поради това му бил издаден талон за медицинско изследване. Счита, че преди да е излязъл резултата от лабораторното изследване на дадената кръвна проба неправилно му била наложена мярката. Поради това моли за отмяна на Заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна. В съдебно заседание явилият се процесуален представител поддържа жалбата. Изтъква изминалите 9 месеца от вземане на пробата до излизане на резултата. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Началник група в Пето РУ-Златни пясъци към ОД на МВР - Варна чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата. В хода по същество моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като заповедта е законосъобразна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването, тъй като е адресат на акта, който го засяга неблагоприятно.

Производството по издаване на заповедта е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA № ****** от 02.02.2025г. С акта контролните органи констатирали, че на 02.02.2025г. около 03:40часа, в гр.Варна, по [улица]срещу дом №20 в посока [улица]В. К. З. управлявал л.а.“Ситроен ***“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози, което се установило с техническо средство дрегер Дръг тест 5000 с фабричен №ARJF-0034, който отчел положителeн резултат за амфетамин и метамфетамин. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП–управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като му било иззето свидетелството за управление на МПС. З. подписал съставения му АУАН без възражения.

В хода на проверката на З. бил издаден талон за медицинско изследване №***** от 02.02.2025г., в който е отразен получения положителен резултат за наличие на амфетамини и метамфетамини на извършената му проверка с техническо средство, с отразяването, че е отведен във ВМА-Варна, тъй като е избрал да му бъде извършено медицинско и химическо изследване. Удостоверено е, че екземпляр от талона е връчен на З. в 04:40часа, за което той се подписал, както и изготвилия го полицай – мл. автоконтрольор в Пето РУ при ОД на МВР-Варна.

Въз основа на така съставения АУАН Серия GA №*****от 02.02.2025г. на основание чл.22 от ЗАНН е издадена обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ №*****/02.02.2025г. от Началник група в Пето РУ- Златни пясъци към ОД на МВР - Варна, с която на В. К. З. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. " б " ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В обстоятелствената част на заповедта е описано изложеното в обстоятелствената част на АУАН, че на 02.02.2025г. около 03:40часа в гр.Варна, по [улица]срещу дом №20 в посока [улица]В. К. З. управлявал л.а.“Ситроен ***“ с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техните аналози, което се установило с техническо средство дрегер Дръг тест 5000 с фабричен № ARJF-0034, който отчел положителна проба за амфетамини и метамфетамини.

В заповедта е направен извода, че З. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП като е извършил управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Заповедта с указания за реда и сроковете за обжалването й е връчена на 06.02.2025г. на З. срещу подпис.

От приетите в съдебната фаза писмени доказателства се установява, че с издадения му Талон за медицинско изследване с №**** от 02.02.2025г. в 06:20 часа на 02.02.2025г. в МБАЛ-Варна при ВМА З. е дал проби от кръв и урина, които са постъпили в лабораторията по химико-токсикологични изследвания. Това се установява от приетия по делото екземпляр от Съдебно- химическа експертиза №Е-441/09.10.2025г. по ДП №38/2025г. по описа на Пето РУ /стр.24 от делото/. В заключението е посочено, че в дадените от З. биологични проби /кръв и урина/ е открито наличие на амфетамин, метамфетамин и специфичен метаболит на тетрахидроканабинол, поради което категорично се потвърдило състояние след употреба на наркотични вещества от група „високорискови“ – амфетамин, метамфетамин и канабис /марихуана/.

Тези фактически установявания се налагат еднозначно и безпротиворечиво от приетите по делото доказателства. Поради това изцяло опровергани от доказателствата са твърденията в жалбата срещу заповедта, че неправилно е прието от издателя й, че на посоченото време и място З. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

При проверката за наличие на основания за отмяна по чл. 146 от АПК бе взета предвид приложимата в случая правна уредба в Закона за движение по пътищата.

Съгласно чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, б. " б " от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № *****/02.02.2025г. е издадена от Началник група Пето РУ- Златни пясъци към ОД на МВР-Варна въз основа на правомощията по Заповед № 365з- 8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР - Варна, издадена във връзка с т.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа конкретните факти и обстоятелства и приложените правни разпоредби, въз основа на които е постановена със съответната разпоредителна част, поради което е с необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Поради това не е налице основание по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за обявяването й за нищожна, респ. за нейната отмяна.

Правилно ответникът се позовал на чл.22 от ЗАНН в заповедта като основание за налагане на принудителната мярка. Съгласно чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат. В специалния Закон за движение по пътищата принудителните административни мерки са разписани в глава VІ. В посочения в заповедта чл.171, т.1, б."б." от ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения прилагането на принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач при наличие на някоя от алтернативно изброени конкретни хипотези.

Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени констатациите изложени в съставеният АУАН Серия GA №***** от 02.02.2025г. - фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение и разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в която това деяние е възведено като административно нарушение. Словесното описание на нарушението в Заповедта е ясно и в достатъчна степен индивидуализирано. В чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е разписана забраната на водачите на ППС да управляват такова след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.165, ал.1, т.3 и ал.2, т. 9 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби не допускат управлението на МПС от водач, който управлява МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, като в случай, че при осъществяването на контрол с техническо средство или тест се установи употреба на наркотични вещества или техни аналози, длъжностното лице от службата за контрол съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване. Както бе изложено в случая при извършваната на място проверка на водача З. с дрегер Дръгтест 5000 той отчел положителна проба за амфетамини и метамфетамини, употреба на каквито наркотични вещества и на канабис е установена при извършеното химико-токсикологично изследване на дадените от него биологични проби в рамките на съдебно-химическата експертиза изготвена по образуваното във връзка със случая ДП №38/2025г. по описа на Пето РУ. Налага се извода за правилно прието в заповедта, че дадения положителен резултат за наличие на наркотични вещества от техническото средство при тестването на З. обосновава извода за осъществено от него управление на МПС след употреба на такива, с което е извършил нарушение на забраната в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, във връзка с което в ЗДвП е предвидено прилагане на ПАМ - временно отнемане на СУМПС.

Поради спецификата на мерките по чл.171 от ЗДвП в производството по налагането им органът не уведомява предварително заинтересованите лица за започването му, а въз основа на АУАН се пристъпва към издаването на заповед за прилагане на ПАМ, като СУМПС се изземва още със съставяне на акта съгласно чл.172, ал.3 от ЗДвП, поради което чл.26 от АПК не се прилага, а чл.172, ал.5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, като съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването й не спира изпълнението й, по аргумент от което по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на този вид заповеди.

В случая от фактическите установявания изложени в заповедта се налага извода, че преди издаването й административния орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисква чл.35 от АПК и не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да е съществено и да обоснове отмяната й на основание чл.146, т.3 от АПК.

При проверката за правилното приложение на закона съдът взе предвид, че жалбоподателят не оспорва изложеното в оспорената заповед, че е тестван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, което е дало положителен резултат за наличие на амфетамини и метамфетамини. В чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП са изброени изчерпателни хипотезите, при наличие на която и да е от които се прилага този вид ПАМ: "който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване…". Установяването на този факти е достатъчно, за да са налице материалните предпоставки за издаване на заповедта. При съществуващата правна уредба е достатъчен факта на получен положителен резултат за употреба на наркотични вещества при тестването на водача на МПС с техническо средство. Поради това не е налице неправилно приложение на чл. 171, т. 1, б. "б." от ЗДвП.

След като не е спорно между страните, че З. е водач, който при извършената му проверка от контролните органи по ЗДвП е съдействал на проверката и извършената такава с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози е установила употреба на амфетамин и метамфетамин, правилно и законосъобразно е направен извода за наличие на основание чл.171, т.1, б."б. " да му бъде наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС за срок до 18 месеца. С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага ПАМ по чл.171, т.1, б. " б " ЗДвП, а именно – даден положителен резултат за употреба на наркотични вещества при проверка с техническо средство. При установеното с АУАН нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност и не е имал възможност да преценява и да решава дали да наложи или не конкретната ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и не е налице основание за отмяната и по чл. 146, т. 4 от АПК.

Съгласно чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т.1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста-т.2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест - т.3. Съгласно и чл.171, т.1 б."б" ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи. В случая жалбоподателя не е вписал възражения срещу резултата от тестването му с техническото средство, но е заявил желание да даде проби за изследване по реда, определен с наредбата по чл.174, ал.4 от ЗДвП. Към датата 19.03.2025г. когато е издадена заповедта за налагане на ПАМ резултата от химико-токсикологичното изследване на дадените от З. биологични проби /кръв и урина/ не е бил готов, поради което правилно в заповедта е посочен установения резултат с техническото средство – положителен за наличие на наркотично вещество амфетамин и метамфетамин. В рамките на химическата експертиза по образуваното досъдебно производство срещу З. е установено наличие на амфетамин и метамфетамин и на специфичен метаболит на тетрахидроканабинол в кръвната му проба, поради което е потвърдена употребата на наркотични вещества от група „високорискови“ – амфетамин, метамфетамин и канабис /марихуана/. Резултата от изследването на кръвната проба е определящ за преценката дали и каква отговорност следва той да понесе. Извода за осъществено от него на 02.02.2025г. управление на МПС в нарушение на забраната в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е обоснован и правилен. Поради това издаването на заповед за прилагане на ПАМ е правилно и законосъобразно, в съответствие с изискванията на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП и Наредба №1 от 19.07.2017г.

Съгласно чл.171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са преустановяващи и превантивни. Мярката наложена в хипотезата на отказ на водача да бъде тестван за наличие на наркотични вещества или техните аналози е превантивна и цели да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който не е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че не е употребил наркотични вещества или техни аналози. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично посочени условия - елементи от фактическия състав относно установяването. За приложената в случая ПАМ, както и за всяка друга принудителна мярка е присъщо наличието на негативно засягане на правата и интересите на адресата й. Степента на обществена опасност на водача, за който при проверка с техническо средство е установена употреба на наркотични вещества е съобразена от законодателя, който е предвидил процесната ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водача до разрешаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. С обжалваната Заповед принудителната административна мярка е наложена съгласно така разписаното от законодателя, поради което тя съответства на целта на ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, за който при проверката му с техническо средство се установи употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, чрез което се елиминират потенциалните възможности това да доведе до възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца е счетено от законодателя като съразмерно и съответно на преследваната легитимна цел - осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл.171, т.1, б."б." ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - " до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца ". Поради това заповедта не представлява акт издаден в нарушение на принципа за съразмерност в чл. 6 от АПК и в съответствие с целта на ЗДвП, поради което не е налице основание по чл.146, т. 5 от АПК за нейната отмяна.

В обобщение на изложеното оспорването с жалбата следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно.

При този изход на спора своевременното направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят В. К. З. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна ОД на МВР - Варна сумата от 200лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.7 от Закона за правната помощ при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от това и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх. №2901/18.02.2025г. от В. К. З. от гр.Варна против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №******/02.02.2025г. издадена от Началник група в Пето РУ- Златни пясъци при ОД на МВР Варна.

 

ОСЪЖДА В. К. З. с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна сумата в размер на 200лв.(двеста лева) за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.