РЕШЕНИЕ
№ 784
дата 23 април
2018г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 16 април
2018г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор:……………………..
разгледа адм. дело № 2594 по
описа за 2017 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с жалба, подадена от Р.И.Р. *** против Решение № 2143/10.08.2017г. на
главен експерт в Община Бургас, с което, на основание чл.91, ал.1 от АПК е
оттеглено Разрешение за строеж № П-29/06.06.2017г.
Жалбоподателката
възразява, че административният орган се е произнесъл по една недопустима жалба
подадена от заинтересован собственик извън установения срок за обжалване на
издаденото разрешение за строеж. Счита също така, че в случая намира приложение
уредбата на чл.185, ал.1 от ЗУТ, а не нормата на алинея 2 на правната норма, на
която се е позовал административния орган, изискваща изричното съгласие на
непосредствените съседи на обекта, каквото съгласие не е било дадено от
заинтересованата страна Е. БВ.и на каквото основание е оттеглено разрешението
за строеж. Иска се отмяна на решението.
В
съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, както и с пълномощник, като
поддържа жалбата на сочените в нея основания, претендира разноски.
Ответникът
– главен експерт в Община Бургас се представлява от юрисконсулт, който счита
жалбата за неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна Е.Н. БВ.се представлява от пълномощник, който пледира за отхвърляне на
жалбата, като в допълнително депозирана защита развива доводи относно
ненадлежното уведомяване на страната за издаденото разрешение за строеж, поради
което следва да се приеме, че правото на жалба против него е било своевременно
упражнено. Възприема мотивите на административния орган за допуснато нарушение
на материалния закон при издаване на процесното разрешение за строеж, като в
противоречие с нормата на чл.185, ал.2 от ЗУТ не е било взето съгласието на страната
като непосредствен съсед на обекта, по отношение на който е издадено процесното
разрешение за строеж. Претендира присъждане на разноски.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в
установения законов срок.
Разгледана
по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в
жалбата.
Данните
от административната преписка сочат, че жалбоподателката Р. *** искане рег. №
94-01-17543/23.05.2017г. за издаване на разрешение за строеж – допълнителен
вход към избено помещение от вътрешен двор на жилищна сграда, придружено с
проектна документация.
По
искането е издадено Разрешение за строеж № П-29/06.06.2017г. от главен експерт
в Община Бургас.
На
основание чл.149, ал.5 от ЗУТ РДНСК Югоизточен район Бургас е уведомена за
издаденото разрешение за строеж, същото е изпратено ведно със съпътстващата го
документация с писмо изх. № 94-01-17543/1/09.06.2017г., получено в дирекцията
на 14.06.2017г., видно от известието за доставяне. На разрешението за строеж е
поставено отбелязване, че е влязло в сила на дата 29.06.2017г.
На
08.08.2017г. заинтересованата страна Е. БВ.подала жалба вх. № 94-01-40644/8/ до
Община Бургас против издаденото разрешение за строеж с искане за неговата
отмяна, като посочила, че тя се явява непосредствен съсед на обекта, като
позовавайки се на нормата на чл.38, ал.3 от ЗУТ възразила, че нейното съгласие
не е било взето.
На
основание така подадената жалба, главен експерт в Община Бургас – издател на
оспореното разрешение за строеж, издал процесното Решение № 2143/10.08.2017г.,
в мотивите на което посочил, че поради липса на дадено съгласие от страна на
непосредствен собственик, разрешението за строеж е било издадено в нарушение
нормата на чл.185, ал.2 от ЗУТ, поради което и на основание чл.91, ал.1 от АПК
оттеглил издаденото Разрешение за строеж № П-29/06.06.2017г.
Решението
е нищожно.
Разрешението
за строеж не подлежи и на преразглеждане /отзив по реда на чл. 91 АПК. Този ред е неприложим,
защото обжалването на разрешение за строеж от заинтересувано лице не
представлява оспорване на индивидуален административен акт по административен
ред. Оспорването на разрешение за строеж се развива пред специализиран орган за
контрол, особена юрисдикция, какъвто е
началника на РДНСК. Производството е специално и е регламентирано в чл.216 от ЗУТ.
Специалният ред за отмяна на разрешение за строеж изключва приложението на чл. 91 от АПК, поради което
отмяната/оттеглянето на разрешението за строеж от органа, който го е издал, е
извън правомощията му и на това основание издаденото от него решение се явява
нищожно. Отделно от това, при наличие на вече проведена процедура по чл.149,
ал.5 от ЗУТ, при която съответният орган на ДНСК е разгледал изпратената му
строителна документация и не е констатирал нарушения в хода на процедурата по
издаване на разрешението за строеж, недопустимо е издателят на разрешението да
не зачита упражнения контрол процедирайки по подадена впоследствие пред него
жалба. Дали тази жалба е просрочена или не, в каквато насока спорят страните по
делото, в настоящия случай е без правно значение, поради което и съдът не
обсъжда съобщаването на разрешението за строеж на заинтересованата страна,
защото административният орган – главен експерт в Община Бургас, издал процесното
разрешение за строеж, изначално няма компетентност да процедира по реда на
чл.91, ал.1 от АПК по каквато и да е било жалба. На същите основание съдът не
обсъжда и мотивите дали е била нарушена нормата на чл.185, ал.2 от ЗУТ.
На
основание изложените мотиви процесното решение следва да бъде прогласено за
нищожно, като с оглед този изход на процеса в полза на жалбоподателката следва
да се присъдят разноските по делото в размер на 610лв.
Така
мотивиран и на основани чл.172 от АПК, Бургаският административен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА
Решение № 2143/10.08.2017г. на главен експерт в Община Бургас за НИЩОЖНО.
ОСЪЖДА
Община Бургас, гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26 да заплати на Р.И.Р. ***, с
ЕГН ********** сумата от 610лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: