Решение по дело №37/2018 на Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е  № 206

 

гр. Монтана, 10 април 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 22.03.2018 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря: Д*** Д*** , като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 37 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 171 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Ц.З.Б. *** против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0996-001015/29.12.2017 г. на Началник Сектор Пътна Полиция към ОДМВР, гр. Монтана, с която е наредено “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”, поради това, че като водач на МПС, на 24.12.2017 г. около 01:30 ч. в гр. Монтана, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, като отказва да получи и талон за медицинско изследване.

В жалбата се твърди, че оспореният акт не отговаря на изискванията за форма като липсват фактически и правни основания за издаването му. Нормата на чл. 171 от ЗДвП не въвежда задължение за администрацията във всички изброени случаи да налага предвидената ПАМ, а само когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Счита, че срокът за отнемане на свидетелството за правоуправление също следва да бъде определен и обоснован с конкретни факти и обстоятелства, налагащи неговото отнемане, каквото в случая не е направено. Твърди, че на инкриминираната дата и час не е извършил нарушение по ЗДвП, тъй като не е управлявал МПС – лек автомобил „А*** А6“, поради което няма качеството на „Водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Автомобилът е бил паркиран, с неработещ двигател, а той само е седял в него. Моли заповедта да бъде отменена и да му се присъдят направените по делото разноски.    

Ответната страна Началник Сектор Пътна Полиция гр. Монтана не взема становище по жалбата.

Доказателствата са писмени и гласни.

 

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

            С разпореждане от 1 февруари 2018 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните като при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на оспорващия да сочи и/или представи други доказателства, за които в жалбата си твърди, че са относими за изясняване на случая и не са събрани от административния орган.

С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0996-001015/29.12.2017 г. на Началник Сектор Пътна Полиция към ОДМВР, гр. Монтана, на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, поради отказ от извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство, е наредено “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.  

            На 24.12.2017 г. около 01:30 ч. в гр. Монтана, на бул. „А*** С*** “ до кръстовището с бул. „Х*** Д*** “ на оспорващия е съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен при условията на отказ, затова че като водач на МПС, лек автомобил „А*** А6“ рег. № М*** , отказва да бъде изпробван за алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване. 

            Съгласно Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, Началник на сектор „ПП” при ОДМВР-Монтана е оправомощено длъжностно лице да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание е издаданета и оспорена заповед.

Свидетелят Ц.И. заявява, че знае за какво става въпрос, тъй като си спомня лицето. Същото това лице при управление, на упоменатия в акта автомобил, е спрян за проверка на бул. „А*** С*** “. Автомобилът е спрян в движение, след като е спирал за кратко пред заведението „К*** “ и на стотина метра по-нагоре от него. За спирането му е използван светлинен и звуков сигнал.

От свидетелските показания на Ц.Ц. се установява, че на въпросната дата и час упоменати в акта, се намирали на бул. „А*** С*** “ и бул. „Х*** Б*** “. По бул. „Х*** Б*** “, в посока от жандармерията, са забелязали движещ се неправолинейно по пътя лек автомобил „А*** “, който извършва маневра – завой на дясно и продължава по бул. „А*** С*** “. Тръгвайки след него го спират пред заведението „К*** “. Спирането е извършено със звуков и светлинен сигнал, и стоп-палка по образец.  

При проведената очна ставка между Ц.В.И. и Ц.К.Ц. с оглед изясняване на обстоятелството дали водачът на автомобила е спирал пред заведението „К*** “, свидетелят Ц.И. поддържа казаното от него, че водачът е спирал за малко пред заведението и след потеглянето му малко по-нагоре е спрян за проверка. Свидетелят Ц.Ц. заявява, че не си спомня дали водачът е спирал да говори с някой пред заведението, но дори да е спирал и да е тръгвал – това е водачът, а автомобилът няма как да се движи сам по пътя. И двамата свидетели потвърждават посоката на движение на автомобила по бул. „Х*** Б*** “ от към жандармерията към бул. „Ал. Стамболийски“. 

По делото са представени още издаден талон за медицинско изследване, с оформен отказ от връчване.

            При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 

            Жалбата е подадена от заинтересована страна – адресата на акта в законоустановения срок /подадена на 16.01.2018 г., а заповедта връчена на 02.01.2018 г./, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. 

 

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

            Съдът с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, видно от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на МВР и Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, в кръга на неговите правомощия и при спазване на съответната писмена форма. 

За да се наложи процесната ПАМ, „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, при условията на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, следва да са налице едно от следните алтернативни условия, а именно: водачът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство и водачът да откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване.

Единственото спорно обстоятелство между страните е дали оспорващият на 24.12.2017 г. около 01:30 ч., гр. Монтана, е управлявал лек автомобил, т.е. дали същият е имал качеството на водач на МПС, в който смисъл е предвиденото в нормата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП.    

По отношение на това спорно обстоятелство, настоящият състав кредитира свидетелските показания на свидетелите Ц.И. и Ц.Ц. – лица, констатирали извършеното нарушение, като намира същите за дадени обективно, безпристрастно, безпротиворечиво и в логическа последователност, като същевременно тези показания съответстват и на останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че един от свидетелите дава показания, че водачът на  автомобила е спирал пред заведение, намиращо се на бул. „Ал. Стамболийски“, а другият свидетел не си спомня за такава маневра, само по себе си не противопоставя техните показания едни на други. Всеки човек има своеобразна възможност за запаметяване на различни събития и различен начин на предаване на същите тези събития, поради което абсолютно покриване в показанията на двама и/или повече свидетли не може да има, което е възможно, обективно и реално. В тази връзка, от значение е, че показанията по основните и значими за осъщественото деяние факти, са безпротиворечиви, а по отделните допълващи елементи, тези показания се допълват. С оглед на това и въз основа на тези свидетелски показания съдът приема, че на дата 24.12.2017 г., около 01:30 ч. в гр. Монтана, оспорващият е управлявал лек автомобил по бул. „Ал. Стамболийски“, където е спрян за проверка.

Фактическата обстановка е пълно и изцяло описана в издадената заповед, а принудителната мярка е наложена на валидно правно основание. В случая законодателят императивно е уредил предпоставките при наличието на които се следва принудителна администратвина мярка и когато определен фактически състав покрива признаците на описан в закона състав, за който се предвижда съответна принудителна мярка, същото само по себе си води до прилагането на тази мярка, т.е. административният орган действа в условията на обвързана компетентност, без да има възможност на преценка дали да приложи или не съответната мярка. В тази връзка възраженията на оспорващия се явяват неоснователни.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.   

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ц.З.Б. *** против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0996-001015/29.12.2017 г. на Началник Сектор Пътна Полиция към ОДМВР, гр. Монтана.  

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: