Р Е Ш Е Н И Е
По ВНОХД. № 2252/19 г.
28.10.2019 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Павел Панов
При участието на съдебен секретар Св.Матеева и прокурора Георги Герасимов,
разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ
ВНОХД№ 2252/19 г.по описа на СГС , като за да се произнесе по същество взе
предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба/ВЖ/ от защитника на
подс.Е.А.Г. срещу Присъда на СРС,НО,102-ри състав по НОХД № 13464/2012 г., с
което първоинстанционният съд е признал за виновна Г. в извършването на
престъпление по чл.354А,ал.3,пр.2,т.1,алт.1 от НК , като на основание чл.54 от НК й наложил наказание 1 година „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 2000
лв ,изпълнението на което било отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 години, както и възложил на подсъдимата направените разноски.
В
своята ВЖ защитникът лаконично релевира от своя страна недоволство към
Присъдата на СРС,като намира последната за неправилна и незаконосъобразна.Поради
това той иска отмяната й по реда на чл.336,ал.1,т.3 от НПК както поради
горните пороци , така и защото счита този съд.акт за необоснован и явно
несправедлив.След отмяната защитата предлага на съда да се постанови нова
оправдателна Присъда.Направено е и допълнително искане-да се разпитат повторно
всички свидетели по делото.Изразява се готовност да се изложат допълнителни
аргументи след запознаване с мотивите по делото.
Допълнителните
аргументи са изложени в Допълнение към ВЖ/депозирано на 17.09.2019г.,три дни
преди първото ОСЗ на въззивната инстанция/.В последното защитникът релевира
допълнителни съображения в подкрепа на основните си искания , залегнали в
депозираната ВЖ.Излагат се отново основноти искане-за отмяна на осъдителната
Присъда и постановяване на нова оправдателна Присъда,предвид релевираните във
ВЖ твърдяни пороци на обжалвания първоинстанционен съд.акт.Алтернативно, ако
СГС не оправдае подсъдимата , да се измени Присъдата чрез намаляване на размера
на наложеното наказание, тъй като последното се намира за завишено и
несъобразено с целите и критериите на индивидуализация на последното в чл.36 от НК.Защитата , навлизайки в конкретика на своите оплаквания към Присъдата, сочи
,че не били изяснени всички правнорелевантни факти , включени в предмета на
доказване по чл.102 от НПК,в частност- извършеното престъпление и участието
на подсъдимата в него.Неправилно СРС е изключил от доказателствената съвкупност
показанията на св.З.и частично тези на св.П., тъй като последните подкрепят
тезата на подсъдимата ,че панталоните ,внесени от нея при свиждането в затвора
й били предадени от друга жена.Не било изяснено икатегорично и лицето , за
което бил предназначен багажа в затвора.Това е според защитата е могло да бъде
установено чрез разпит на всички лица
със собствено име „С.“ , които са пребивавали на територията на СЦЗ към
процесната дата 25.03.2012 г.СРС е обосновал Присъдата си върху показанията на
св.Я., който е категоричен ,че именно подсъдимата е предала инкриминирания
панталон в затвора на охраната за проверка/което подс.Г. не отрича/,но не е
изследвано твърдението на последната ,че панталона й е бил предаден от друго
лице.Липсата на знание за това какво има в този панталон е основание за
хипотеза на „грешка“ по смисъла на чл.14,ал.1 от НК.Допълнително се
аргументира и алтернативното искане – за намаляване на размера на
наказанието,като се изразява несъгласие с тезата на СРС,че непрецизното
проц.поведение на подсъдимата следва да се цени като отегчаващо
обстоятелство.При това не може да се счита ,че отегчаващите обстоятелства имат
превес над смекчаващите.
Въззивният
съд в Определението си по реда на чл.327 от НПК е оставил без уважение
искането за „повторен разпит на всички свидетели“,по съображения , които са
изложени в този съдебен акт.
В СЗ пред въззивния съд защитникът
се явява лично, но без подсъдимата.Заявява ,че няма връзка с нея.СГП изпраща
прокурор.
Въззивният
съд ,след като изисква всички справки за установяване местонахождението на
подсъдимата/като свое задължение да призове лично подсъдимата,независимо от
задочното производство пред СРС/не успя да намери къде е актуалното
местопребиваване на подсъдимата.Поради което , като намери да са налице
процесуалните предпоставки на чл.269,ал.3,т.4 от НПК/предвид
писмените доказателства ,че подсъдимата е извън Република България и няма данни
да се е завърнала в страната/ , даде ход на делото „задочно“ ,в отсъствие на
подсъдимата Е.Г..
При
липса на допуснати от въззивния съд като основателни доказателствени
искания,бяха прочетени доказателствата ,
събрани в досегашния ход на процеса и бе обявено за приключено събирането на
доказателства.
Защитникът поддържа по същество ВЖ като предлага на въззивния съд да я уважи и да
се приеме ,че атакуваната Присъда е неправилна и незаконосъобразна.В тази
посока се поддържан подробните аргументи във ВЖ и особено в Допълнението към
последната.В условия на алтернативност се иска от въззивния съд да намали
размера на наложеното наказание на подсъдимата.
Прокурорът намира депозираната ВЖ за непоснователна и
пледира въззивния съд да я остави без уважение.Съд. акт на СРС е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.Подс. е виновна и затова
й е наложено това наказание.Деянията от този вид са с висока степен на общ.
опасност, а в съд. акт е преценена правилно и характеристиката на подсъдимата.Затова
следва съдът да потвърди първоинстанционния съд. акт.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните
доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :
Обосновано
е прието за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимата
Е.А.Г. е неосъждана,с успешно завършено средно образование и други лични данни
,посочени в Мотивите към Присъдата на първоинстанционния СРС.В хода на
наказателното производство няма събрани доказателствени източници, които да
поставят под въпрос нейната възможност да разбира свойството и значение на
извършеното и да ръководи постъпките си.Няма данни за физически или психически
недостатъци, които да поставят въпроси относно индивидуалните й способности да
се ориентира в околнота обстановка и да взима адекватни на дадена ситуация житейски решения, като в потвърждение на
последното е успешно завършеното й средно образование.
На
процесната дата 25.03.2012 г.подс.Е.Г. се явила в СЦЗ ,като знаела
предварително ,че това е ден за свиждане на граждани с лишени от свобода.За
целта попълнила документ-образец НО-19,обозначен също
като Билет № 66.На него подсъдимата посочила ,че идва на свиждане като
приятелка на осъденият М.Я.З.,като изпраща „цигари и кафе“.На този документ
била ксерокопирано и личната й карта.Подсъдимата знаела ,че носения багаж
подлежи на проверка, като последната следвало да се извърши от деж.надзирател Я.Я..Около
15,15 ч. в стаята за проверка на багажа влязла подсъдимата и св.Я.извършил
проверка на багажа.В последния имало и дънков панталон,в който надзирателят
намерил пришит допълнителен джоб към ципа на панталона.Там Я.установил ,че се
намира полиетиленово топче , съдържащо кафяво прахообразно вещество.
Веднага св.Я.задържал на място подс.Г.,
уведомил деж.главен надзирател , а последният информирал за случая 02 РУ-СДВР.Подс.
по-късно предала с Протокол за доброволно предаване намереното топче.В графа
обяснения Г. записала следното „Топчето беше намерено в багажа , който носех –
в дънков панталон и ми беше предадено от непозната за мен жена“, след което
подписала Протокола за доброволно предаване без възражения.
Подс.
няма данни да има зависимост към употреба на наркотични вещества.Заключението
на ФХЕ по делото е ,че полиетиленовото топче е с неправилни размери 3/2 см и
съдържа хероин/диацетилморфин/ с тегло 2,704 гр. и процентно съдържание на
активното вещество 10,6%.Стойността на наркотичните вещества възлизала на
135,20 лв по цени за съдопроизводството/при цена от 50лв за грам/.
Доказателственият
анализ , извършен от първата инстанция отговаря на процесуалните правила и се
споделя напълно от въззивната инстанция.Той е достатъчно аргументиран и
подробен, като анализът се споделя от въззивния СГС.Приетите за установени
фактически положения напълно се подкрепят от намиращите се по делото
доказателствени източници.Последните са коментирани детайлно и подробно в
съответствие с проц. правила.
Въззивният съд може единствено да добави ,че граматическият анализ на записаното
от подсъдимата в Протокола за доброволно предаване сочи ,че всъщност „топчето“/а
не панталона/ е било „предадено“ на подсъдимата от „непознатата жена“.Така е
защото подсъдимата заявява „което ми бе предадено“/“топчето“ е
подлог-съществително от среден род, като за него може да се употреби
относителното местоимение „който“/, а не „който ми беше предаден“/“багажът“ пък
е също подлог,но съществително от мъжки род, като за него следва да се употреби
относително местоимение „който“ , а не „което“/. Следователно, дори ако хипотетично допуснем
,че казаното от подсъдимата за предварително предаване на багажа от друга жена
е истина,то отделното предаване на топчето /от „непознатата жена“/ не сочи
подсъдимата да не е знаела какво има вътре в панталона, а напротив.Отделното
предаване на „топчето“ ,красноречиво
сочи субективното знание за държането на инкриминираното високорисково
наркотично вещество,дори в хипотезата на
предходно предаване.
Въззивният
съд намира ,че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е квалифицирал
извършеното престъпление като такова по чл.354А,ал.3,пр.2,т.1,алт.1 от НК.С
горното деяние подс. е осъществила състава на престъплението , както от
обективна , така и от субективна страна.
Доколкото
са налице всички елементи от състава на престъплението с горната правна
квалификация въззивният съд не намира основания да отмени осъдителната Присъда
на СРС и да постанови нова оправдателна такава/каквото е основното искане/.
СРС
е индивидуализирал наказанието по реда на чл.54 от НК, като е изложил своите
съображения за това кои обстоятелства намира за смекчаващи и кои за отегчаващи
,за да аргументира по този начин индивидуализацията на наложеното наказание 1
година „Лишаване от свобода“/в минимален размер/ и „Глоба“ в размер на 2000
лв/над минималния размер/, като наказанието „Лишаване от свобода“ е отложено по
реда на чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години , считано от
влизане на Присъдата в сила.Законовите предели на наказанието при престъпление
с такава правна квалификация са от 1 до 6 години „ЛОС“, както и „Глоба“ в
размер от 1000 до 10000лв.
Въззивният
съд ,съобразявайки продължителността на наказателното производство/над 7 години
и половина/,включително три и половина години разглеждане на делото пред
първата инстанция до постановяване на Присъдата и още толкова време до
изпращането на делото на въззивната инстанция, намери че това е достатъчно
основание/съобразно утвърдената съдебна практика/ за изменение на Присъдата
само на това основание, като се индивидуализира наказанието по реда на чл.55,ал.1,т.1
от НК.Следва да се наложи наказание под минимума от 1 година, а именно
в размер на 8 месеца,отново при отлагане по чл.66 от НК за минималния
срок от 3 години.Касателно допълнителното наказание „Глоба“,въззивният съд
намери ,че макар чл.55,ал.3 от НК да дава възможност за неналагането му,то в
конкретния случай справедливо се явява
намаляването на това имуществено наказание по реда на чл.55,ал.2,вр.ал.1 от НК
под минимума от 1000 лв , а именно в размер на 800 лв.При неналагането на това
наказание не биха се постигнали целите на наказанието по чл.36 от НК.
Въззивният съд намира , ча ВЖ се
явява частично основателна с оглед алтурнативното искане за изменение на
Присъдата.Чрез намаляване на размера на наказанието ще се постигнат целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.337,ал.1,т.1 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъдата на СРС,НО,102-ри състав по НОХД№
13464/2012 г. ,с която подс.Е.А.Г. е била призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.354А,ал.3,пр.2,т.1,алт.1
от НК и на основание чл.54 от НК
са й наложени наказания – 1 г. „Лишаване от свобода“/с отложено изпълнение по чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години/ и
„Глоба“ в размер на 2000лв,
КАТО на основание чл.55,ал.1,т.1
от НК намалява размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ от 1
година на 8 месеца/под минимума/,като отлага изпълнението на това наказание по
реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от 3
години, както и на основание чл.55,ал.2,вр.ал.1
от НК намалява размера на наказанието „Глоба“ от 2000лв на 800лв/под
минимума/.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: