ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна,
23.11.2012г.
Председателят на Варненски окръжен съд в закрито съдебно заседание, като
разгледа постъпила молба по в. гр. дело № 3014/12г. на ВОС, за освобождаване от
заплащането на разноски, намира следното:
Настоящото производство е образувано след отмяната от ВКС с решение №
240/24.09.12г. по гр.д. № 217/11г., І г.о. на решение № 1359/16.11.10г., постановено по в.гр.д. № 2298/08г. на ВОС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда. В отменителното
решение на ВКС са дадени указания във връзка с пределите на проверка чрез
изследване правата на ответниците, основани на някоя от хипотезите на § 4а или
§ 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е в основата на правния спор между страните. Тъй
като в условията на евентуалност и под формата на възражение ответниците
претендират права по чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС във вр.
с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, съобразявайки нормативно определения момент за
установяване размера на увеличението стойността на вещта /чл. 72, ал. 1, изр. 2 от ЗС/, както и че последната изслушана по делото
оценителна експертиза е актуална към 01.12.06г., съдът с определение №
3045/29.10.12г. е назначил допълнителна съдебно-оценителна
експертиза за установяване стойността на построеното и на трайните насаждения в
процесния имот към момента на тяхното извършване и
към настоящия момент. Определен е размер на депозита от 300лв., вносим от ответниците.
С молба от 13.11.12г. двама от ответниците /въззиваеми
в настоящия процес/ - Х.Д.Х. и В.Х.Д. чрез адв. И.
Ат. И. са отправили искане да бъдат освободени от внасяне на определения
депозит от 300лв. на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. С
тази и с допълнителна молба от 22.11.12г. двамата въззиваеми
са представили доказателства за семейното, имотното и здравословното си
състояние.
Искането следва да се разгледа от председателя на окръжния съд по реда на
чл. 63, ал. 1, б. „б” от ГПК /отм./, приложим
съгласно нормата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008г.
По основателността на искането.
Въззиваемият Х.Х. е пенсионер на 71 години,
вдовец, живее сам и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст от 199.77лв.
/съгласно разпореждане № 7/11.04.03г. и няма данни за актуалната му пенсия/.
Същият е декларирал, че притежава 2/3 ид.ч. от процесния имот, както и 1/6 ид.ч.
от имот в гр. Шумен на ул. „Вардар” № 5, както и лек автомобил ВАЗ 2107,
произведен 1989г. и лек автомобил „Опел кадет”, произведен 1987г. (предоставени
за ползване на сина му К. с пълномощно). Същият страда от хипертонична болест,
захарен диабет и заболяване на простата /липсват данни за разноски по
лечението/.
Въззиваемият В.Х. е на 35 години, неженен,
страда от психично заболяване параноидна шизофрения,
пенсионер по болест с призната 75% трудова неработоспособност, инвалидизиран до 01.05.2014г. с решение на ТЕЛК. Получава
социална пенсия за инвалидност от 110.95лв., определена с разпореждане от
10.06.11г. Няма данни за поставянето му под запрещение.
Същият е декларирал, че притежава 1/6 ид.ч. от процесния имот, както и 1/6 ид.ч.
от имот в гр. Шумен на ул. „Вардар” № 5, както и ½ ид.ч.
от апартамент на ул. „Калина”, № 13, ет. 4, ап. 9, както и ½ ид.ч. от
земеделска земя в землището на с. Златар, цялата от 24.8 дка
в м. „Мерата”, както и дворно място със сграда в м. Златар, ул. „Преслав”, №
17.
Имайки предвид горните данни, както и факта, че в хода на разглеждане на
настоящото дело Х.Х. е заплащал суми за разноски /100лв и 30лв. за вещо лице – л.
186 и л. 253 от делото на ВРС/, така и В.Х. е заплащал суми за разноски /550лв.
заедно с брат си К. като адвокатско възнаграждение – л. 146 от делото на ВРС и
500лв. – адвокатско възнаграждение, платено самостоятелно – л. 15 от в.гр.д. № 2289/08г. на ВОС/, а освен това дължимия от всеки
от двамата депозит за вещото лице е в размер на по 100лв. /300лв. се разделят
между тримата въззиваеми по равно/, то и не е налице
хипотезата на чл. 63, ал. 1, б. „б” от ГПК /отм/.
Данните за имотното състояние /Х.Х. има два автомобила при нормална
необходимост от един, а В.Х. получава най-малкото рента за 12.4 дка земеделска земя освен притежаваните други имоти/, наред
с получаваните пенсии, сочат, че са достатъчни за заплащането на сума от по
100лв. от всеки от тях. Не на последно място следва да се има предвид и факта,
че двамата са упълномощили пред настоящата инстанция нов адвокат, за когото не
е посочено, че ще оказва безплатно адвокатска помощ на осн.
чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Горното обуславя извод за
неоснователност на молбата им за освобождаването от заплащането на разноски за
възнаграждение за вещо лице, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 13.11.12г., подадена от въззиваемите
по в.гр.д. № 3014/12г. на ВОС - Х.Д.Х. и В.Х.Д.,
действащи чрез адв. И. Ат. И., за освобождаване от
внасянето на определения депозит от 300лв. за вещо лице по назначената от съда съдебно-оценителна експертиза, на осн.
чл. 63, ал. 1, б. „б” от ГПК /отм./.
Определението може да
се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВОС:
/В. Аракелян/