РЕШЕНИЕ
№ 502
гр.
Враца, 19.12. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 30.11.2017г. /тридесети
ноември две хиляди и седемнадесета година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Монова, като разгледа докладваното от съдия
Коцева адм. дело № 454 по описа на АдмС – Враца за 2017г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.211
ЗМВР.
Образувано е по жалба
на Б.А.Й. *** против Заповед №5735з-53/16.06.2017г.
на Н.г. „О.П.“ п. Р. „А.К.“, с която му
е наложено дисциплинарно наказание * за срок
от **, считано от датата на връчване на
заповедта. В жалбата се твърди, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като издадена
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като се излагат
подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на оспорената заповед.
Претендират се разноски по делото. Представен е и списък на разноските.
В с.з. оспорващият поддържа жалбата и изложените в нея
съображения. Счита оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна и като
такава да бъде отменена. Твърди се, че не е извършил визираното в нея
нарушение. Представена е и писмена защита по делото от процесуалния
представител на жалбоподателя с изложени съображения в подкрепа на направеното
оспорване.
Ответникът - Н.г. „О.П.“ п.Р. „А.К.“ п. ***,
чрез представени по делото писмени бележки от процесуалния си
представител *Д.П., оспорва жалбата
и посочва, че при провеждане на дисциплинарното
производство са спазени всички правила по налагане на наказанието,
както и че извършеното нарушение е
доказано, дадена е правилна правна
квалификация, съгласно действащия материален закон. Излагат се съображения в
тази насока, възоснова на които се иска
потвърждаване на оспорената заповед, като законосъобразна.
Административният съд, като се запозна с
доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
данните по делото е видно, че жалбоподателят
работи като * в **, който факт не е спорен между страните по делото. Въз
основа на подадена жалба вх.пр. № 179500-2788/24.04.2017г. от живущите и наемателите
на вх.*, бул. ***. № * /бл. */ гр. *** и от лицето К.Т. с вх.№812102-1036/
04.05.2017г. е извършена проверка в РУ Враца, за което е
изготвена Справка рег.№1795р-8914/26.04.2017г./стр.36/, в която е установено,
че лицето, против което е подадена жалбата работи в ** вследствие на което е разпоредено преписката да се изпрати по компетентност в това управление. С писмо от 26.04.2017г. на Началник РУ-Враца преписката е изпратена на ответника,
като върху писмото е налице резолюция от 04.05.2017г., с която е възложено на
А.Г. да извърши проверка и в определен срок да докладва до 02.06.2017г. В
хода на проверката са взети сведения от лицата Ц. Л., Д. П., Ц. Т., И. А., К.
Т., А. Б. ,всичките с дата 11.05.2017г., като от К.Т. и И. А. са налице и
сведения от 09.05.2017г., като сведения на 15.05.2017г. са дали и лицата В. Д.
и П. К. /стр. 45-57/. От жалбоподателя Б.Й.
е дадено обяснени /сведение във вр. с жалба/подписка на
09.05.2017г./стр.42-44/. Във връзка с извършената проверка от А..Г. е изготвена справка с
рег.№5735р-3134/31.05.2017г., в която са отразени фактите по извършената
проверка, снетите обяснения от съответните лица, като с оглед на посочената
фактическа обстановка са изведени изводи за извършени действия от страна на Б.Й.
1/ на 31.12.2016г. около 15 часа относно счупена дървена врата, собственост на
Ц. Т., намираща се зад блока, където живеят, което е потвърдено от очевидците
Ц.Т. и И. А., които непосредствено след
случая са разказали на П. К.; 2/ на 01.03.2017г. около 11.00 часа във входа на
първия етаж Й. е счупил механизъм на външната врата, намиращ се във входа, през
която се излиза от задната страна на входа, а така също е увредил и патронника,
което е потвърдено от К. Т. и А. В., а Ц. Т. е узнал за него непосредствено
след това. Прието е, че с тези действия ** Б.Й. е извършил дисциплинарно
нарушение по см. на чл.194, ал.2,т.4 ЗМВР, а деянието му е съставомерно по
чл.200, ал.1,т.12 ЗМВР /нарушаване на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР/ и е предложено на същия да бъде наложено
дисциплинарно наказание * за срок от ** на основание чл.194, ал.2,т.4 вр.
чл.200, ал.1,т.12 ЗМВР вр. чл19 и чл.20 от Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР./стр.60-62/.
Жалбоподателят е запознат със справката на 09.06.2017г. срещу подпис,
видно от направеното отбелязване върху нея. На същата дата Й. е дал обяснения
по направената справка/стр.63/.
Приемайки дисциплинарните провинения за доказани, относно
извършените действия от Й. на дата 31.12.2016г. и на 01.03.2017г., дисциплинарно-наказващият
орган е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която е наложил
на основание чл. 204, т.4 вр. чл.194, ал.2,т.4, чл.197, ал.1,т.3 и чл.200,
ал.1,т.12 ЗМВР във вр. чл.19 и чл.20 от Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, утвърден с Мз рег.№8121з-348/25.07.2014г., при
спазване на процедурата по чл.206 ЗМВР
на Б.А.Й. дисциплинарно наказание
* за срок от **. Като дисциплинарни
нарушения, извършени от него, в мотивите на заповедта са посочени чл.19 /
Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява/ и
чл.20 / Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дават
личен пример с поведението си/ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители
в МВР, утвърден с Мз рег.№8121з-348/25.07.2014г. Прието е, че деянието на Й. е
нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2,т.4 и е съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР /нарушаване
на етичните правила за поведение на държавните служители в ЗМВР/. Заповедта за
дисциплинарно наказание е връчена на жалбоподателя на 16.06.2017г., а жалбата
против нея е предявена пред АО на 29.06.2017г.
По делото по искане на оспорващия са
събрани гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел Д.П.И. управител
и собственик на фирма, която поддържа и
управлява жилищната сграда, в която живее и жалбоподателят, уточнява, че е
получил сигнал и след като отишъл на място констатирал, че повреда няма. Патронника
бил заключен на отворена врата и разглобен автомат за затваряне на входната
врата. Нямало нещо, което е счупено, повредено и е следвало да се дават
финансови средства за възстановяване на неговата цялост. Няма счупен механизъм,
само разглобен, като след сглобяването му функционира. Не е видял кой го е извършил,
но по сигнал на живущите Б. го е разглобил.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна
страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт,
подлежащ на оспорване, поради което е
допустимо. Разгледано по същество е и
основателно.
Дисциплинарното производство е проведено
от компетентния дисциплинарнонаказващ орган, съгласно разпоредбата на чл.204
т.4 ЗМВР, като е спазена процедурата, визирана в чл.205 и сл. от ЗМВР.
Дисциплинарното производство е започнало въз основа на резолюция на ответника,
с разпореждане за извършване на проверка и срок за това. Жалбоподателят е
запознат с фактите и заключенията от проверката, отразени в справка рег.№5735р-3134/31.05.2017г.
от лицето, извършило проверката. Ответникът е приел писмените обяснения на
жалбоподателя, относно провежданото против него дисциплинарно производство
преди налагане на наказанието. Издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание съдържа и всички реквизити по чл.210 ЗМВР, при което Й. е разбрал в какво се изразяват вменените му нарушения
от ДНО. Доколкото констатираното нарушение е прието за такова по чл.200, ал.1,
т.12 ЗМВР и тъй като същото попада в приложното поле на чл.208 ЗМВР,
дисциплинарното производство законосъобразно е започнало без издаване на
изрична заповед по чл.207, ал.1 ЗМВР.
При съвкупна преценка и анализ на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства настоящият съдебен
състав приема за основателни доводите
на оспорващия за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, при
следните съображенията:
Като дисциплинарно нарушение
наказващият орган е приел от фактическа страна, че на 31.12.2016г. около 15.00часа ** Б.Й. е счупил дървена врата, собственост
на Ц.Т., намираща се зад блока, където живеят, както и че на 01.03.2017г. около
11.00 часа същият във входа на първия етаж е счупил механизъм на външната
врата, а така също е увредил и патронника. Прието е, че са нарушени чл.19 и
чл.20 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР, деянието е квалифицирано като нарушение на служебната
дисциплина по см. на чл.194,ал.2,т.4 и съставомерно по чл.200, ал.1,т.12 ЗМВР. В
случая жалбоподателят е наказан за
извършени от него деяния, които според дисциплинарно наказващия орган са несъвместими с етичните
правила на поведение.
За да се приеме, че Й. е извършил деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение, следва да са налице годни и неоспорими доказателства, че
същият е счупил въпросната дървена врата, както и механизма на външната врата,
намираща се във входа и е увредил патронника. По делото обаче няма нито едно годно
доказателство, което сочи за извършените от жалбоподателя деяния. АНО е
направил извод за тяхното извършване на база дадените обяснения от Ц.Т. и И. А.,
както и обясненията на К.Т. и А.В. По делото не се събраха категорични доказателства,
от които да се изведе категоричен извод за извършените действия от страна на
жалбоподателя на въпросните дати. Точно обратното от събраните по делото гласни
доказателства, показанията на св. Д.П., който поддържа и управлява жилищната
сграда заявява, че когато е отишъл на място повреда няма, не е налице счупване на механизма на външната
врата и увреждане на патронника, същият е бил заключен на отворена врата и
разглобен автомат за затваряне на входната врата. Нямало нещо, което е счупено,
повредено и е следвало да се дават финансови средства за възстановяване на
негота цялост. Относно счупването на дървената врата, също липсват категорични
доказателства за това по делото.
В конкретния случай ответникът,
както и извършващият проверката, не са
се съобразили с
всички обстоятелства, имащи връзка със случая. Дори да се приеме за доказано извършването на
такива действия на посочените в заповедта дати, то тези действия не са
неправомерни. За да извърши държавният
служител неправомерни действия, той на
първо място следва да ги е извършил във връзка със заеманото от него служебно положение.
Неправомерност на действията би било
налице, ако служителят по време на работа осъществи дейност, която излиза извън кръга на служебните му
задължения или ако в извънработно време
извърши действия, които би следвало да извършва само в работно време,т.е. ако
превиши или приложи превратно предоставените му с длъжностната характеристика
права. В случая от данните по делото/дадените обяснения от лицата при
извършената проверка/ е видно, че се касае до
междусъседски спор, в който жалбоподателят не е участвал в качеството си
на служител, нито по някакъв друг начин
е демонстрирал, че извършва посочените в заповедта действия в качеството си
на лице, което работи в системата на МВР.
С оглед на изложеното съдът приема, че неправилно наказващият орган е
ангажирал дисциплинарна отговорност на Й.
за нарушение, чието извършване не е доказано. Извършените от същия
деяния, които да са неправомерни, както и да се квалифицират като несъвместими с нормите на
кодекса за поведение на служителите в МВР в случая не се установяват от
събраните по делото писмени и гласни
доказателства. При така констатираното съдът намира, че не е доказано
извършването на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което и
санкционирането на лицето е
незаконосъобразно.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски в размер на 385
/триста осемдесет и пет /лв., включващи
държавна такса -10.00 лева, адвокатско възнаграждение -360.00 лева и депозит за
свидетел- 15.00 лева. Не следва да се присъждат разноски за пътни разходи за гориво
в размер на 29.94 лева за с.з. на
5.10.2017г., тъй като от приложения
касов бон, не може да се установи пряко и
непосредствено този факт.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 вр. чл.146, т. 4 АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
ЗАПОВЕД рег.№5735з-53/16.06.2017г.,
издадена от Н.г. „О.П.“ п. Р. „А.К.“, с която на Б.А.Й. – ** е наложено
дисциплинарно наказание * за срок от **,
считано от датата на връчване на заповедта
ОСЪЖДА ОДМВР - ВРАЦА да
заплати на Б.А.Й. разноски по делото в общ размер на 385 /триста осемдесет и пет/
лева и отхвърля искането в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: