РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Перник, 15.04.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито съдебно заседание проведено четвърти февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА
- АЛЕКСОВА |
като разгледа докладваното от съдия
Атанасова-Алексова възз.
гр. д. № 805 / 2019 г. по описа на Окръжен
съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по подадена въззивна жалба
ОТ:
1.Н.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
и
2.Д.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
чрез процесуалните си представители адв. К.Т. - ВтАК и адв. Т. З. - САК,
съдебен адрес:***
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 1093 от
12.07.2019г. постановено по гр. д. № 8546 / 2018г. по описа на РС – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се
оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния
закон, неправилна преценка и превратно тълкуване на събраните доказателства и
се моли за неговата отмяна, като се постановите друго, с което да бъдат уважени
предявените искове от Н.Л.Д. и Д.Л.Д. срещу „Прокредит банк" ЕАД, като основателни
и доказани.
Жалбоподателя твърди, че първо при
постановяване на атакуваното решение първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл по
иск с правна квалификация чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД,
въпреки че дадената с доклада по делото правна квалификация е чл. 45 във вр. с
чл. 49 ЗЗД. Поради което при разпределението на доказателствената тежест в
процеса както в рамките на гр.д.№ 3328/2016г., така и при повторното разглеждане
на делото, първоинстанционният съд не бил дал указания на ответника, че е в
негова тежест да обори презумпцията за наличието на обективна гражданска вина.
Въпреки това и при неправилно приложение на чл. 21, ал. 2 ЗЗД съдът бил приел,
че от страна на ищеца не е проведено главно и пълно доказване на умисъл като
форма на вина по отношение действията на ответника в процесния спор.
На второ място обжалваното решение било
необосновано и вътрешно противоречиво, тъй като въпреки, че в мотивите подробно
било разяснено какво представлява деликтната отговорност и по-точно нейният
обективен характер, основният посочен аргумент за недоказаност на претенцията е
липсата на доказателства за виновно поведение от страна на ответника,
възпрепятстващо изпълнението задълженията на страните по предварителен договор
от ***г.
На трето жалбоподателите твърдят, че
първоинстанционният съд е допуснал събирането на гласни доказателства, а в
решението същите не бил коментирани по никакъв начин.
От изложеното било видно, че атакуваното
решение било незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдът не само, се
бил произнесъл по иск с различна правна квалификация от тази, дадена с доклада
по делото, но дори в тази хипотеза на специалния деликтен състав на чл. 21, ал.
2 ЗЗД бил приложил погрешно закона. От една страна вината при деликтната
отговорност във всички случаи се била презумира, което размествало
доказателствената тежест в процеса и не било съобразено от решаващия състав. От
друга страна и въпреки ангажирането на множество писмени доказателства, а по
гласни такива, от които ставало ясно, че действията на банката в лицето на
нейните служители /чл. 49 ЗЗД/ в конкретния случай били недобросъвестни и били
насочени пряко към увреждане интересите на въззивниците, съдът не е обсъдил
нито едно от тези доказателства, въпреки че ги бил допуснал, като по този начин
бил постановил един порочен акт, противоречащ на събрания доказателствен
материал.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната
на въззивна жалба страна „Прокредит банк (България)“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. А. Б. – Д. е
депозирала отговор, с който счита така подадената жалба за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно, поради което моли да бъде оставена без
уважение. Счита, че с оглед изложените в исковата молба твърдения, така
предявената искова претенция отговаря на дадената правна квалификация, тъй като
съдът правилно бил приел, че не е налице противоправно поведение, както и не
било налице причинна връзка между поведението на ответника и настъпването на
вредите за ищеца по исковата претенция. Правилно съдът приложил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗЗД
и възложило в тежест на ищеца да установи наличието на недобросъвестност.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалните си представители,
подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по подробните съображения изложени във въззивната
жалба.
Молят за
присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед дадената възможност в указания от съда срок от страна на
процесуалните представителни на въззивника не са депозирани писмени бележки.
В съдебно заседание въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено обжалваното решението
на като валидно, допустимо и правилно.
Моли за присъждане на направените разноски, съгласно представени списък по
чл. 80 от ГПК.
С оглед дадената възможност в указания от съда срок процесуалния
представител на въззивника е депозирал писмени бележки, с които излага подробни
съображение относно правната квалификация на иска. Счита, че правилно била
приложена разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗЗД. Посочената при произнасянето от
съда разпоредбата. не променялa основанието и предмета
на делото. Даже и да се приемело, че съда е допуснал грешка при определяне на
правната квалификация, постановено решение били допустимо и правилно с оглед ТР
№ 2/2011 ОСГК на ВКС. Претенцията била недоказана относно вината /
недобросъвестното поведение / от страна на ответника по иска, която била част
от фактически състав на иска. Липсвало неправомерно действие/ възбраната била
наложена в съответствие с разпоредбите на чл. 418 от ГПК/ липсвала и причинно
следствена връзка между правомерните действия и претърпените действия.
Съдебният състав, след самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, на доводите на страните, като
съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Решение № 1093 /12.07.2019г. по гр.д. №
8546/2018г. по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд отхвърлил
като неоснователни предявените от Н.Л.Д. с ЕГН ********** и Д.Л.Д. с ЕГН
********** ***, осъдителни искове срещу „ПРОКРЕДИТ БАНК” /България/ ЕАД,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *** с правно основание чл. 49
вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на двамата ищци на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 40 000 лв. – претърпени загуби, от които 20 000 лв.
за заплатено капаро в двоен размер и 20 000 лв. за платена неустойка по
предварителен договор от ***г. с Р. В. В., поради неизпълнение на условията по
посочения договор, което неизпълнение се състои в невъзможността да бъде
прехвърлена собствеността върху имота, предмет на предварителния договор,
поради наложена възбрана по искане на банката, ведно със законната лихва от
17.02.2016г. до окончателното изплащане; за заплащане на Н.Л.Д. на сумата от
232,98 лв. – претърпени загуби за платени нотариални такси във връзка с
неизпълнението и развалянето на същия предварителния договор; заплащане на
Н.Л.Д. и Д.Л.Д. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страх,
притеснение, безпокойство и стрес от наложена възбрана по искане на банката, в размер от по 1 500 лв. за всеки от двамата
ищци, ведно със законната лихва от 18.12.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, като ги е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на
„ПРОКРЕДИТ БАНК” /България/ ЕАД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** сумата от 4714,80 лв. за разноските в настоящето производство и
в производството по в.гр.д. № 105/2018г. по описа на Окръжен съд - Перник.
Ищците са депозирали пред първоинстанционния Пернишки районен съд, искова молба, като по изложените в исковата
молба съображения искат бъде постановено решение, с което да бъде осъдено
ответното дружество „ПРОКРЕДИТ БАНК” /България/ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, да им заплати следните суми:
На Н.Л.Д. и Д.Л.Д. общо сумата в размер на
20 000лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатено капаро в
двоен размер на основание чл.6.3 от Предварителен договор от ***г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 17.02.2016г. до окончателното изплащане на
главницата;
На Н.Л.Д. и Д.Л.Д. общо сума в размер на
20 000лв., представляващи имуществени вреди, заплатени като неустойка на
основание чл.6.3 от Предварителен договор от ***г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.02.2016г. до окончателното изплащане на
главницата;
На Н.Л.Д. сума в размер на 139,20 лв.,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатените нотариални такси;
На Н.Л.Д. сума в размер на 93,78лв.,
представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатени нотариални такси;
На Н.Л.Д. сума в размер на 1 500лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в страх,
притеснение, безпокойство и стрес, ведно със законната лихва върху тези сума,
считано от 18.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението;
На Д.Л.Д. сума в размер на 1 500лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяваща се в страх, притеснение, безпокойство и стрес,
ведно със законната лихва върху тези сума,считано от 18.12.2014г. до
окончателното изплащане на задължението;
От фактическа страна се установява, че с
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от ***г., Н.Л.Д. и
трето неучастващо по делото лице – Р. В. В., са се договорили за сключване
на окончателен договор с нотариален акт
и прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот представляващ
Апартамент №**, самостоятелен обект в сграда №**, построена в поземлен имот с
идентификатор 55871.506.6, който апартамент е с идентификатор 55871.506.6.10.10
по КККР на ***, одобрени със заповед № ***г., на изпълнителния директор на
АГКК, при условията, посочени в договора.
От приложеното по делото копие констативен
протокол акт *, том *, рег.№ ***г, на нотариус И. Пъ. – Б., се установява, че
по искане на молителите и във връзка с вписаната върху имота, предмет на
предварителния договор вещна тежест- възбрана, с вх.рег. № ***г., том *, №
***г., вид дело 31/12.01.2016г. дв. вх. рeг. №***г., с кредитор „ПРОКРЕДИТ
БАНК” ЕИК *********, нотариуса е удостоверил посочените волеизявления на
страните, като: Р. Ва. В.. като КУПУВАЧ заявил, че се явява за сключване на
окончателен договор за покупко-продажба на имота и има готовност да заплати
остатъка от продажната цена в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева. С
оглед направената констатация за наличие на вещни тежести върху продаваемия
имот и на оси. Чл.6, т.3 от сключения между страните Предварителен договор на
***г. заявява, че разваля предварителния договор с всички произтичащи от това
последствия, като съгласява заплатеното капаро в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева и уговорената \ предварителния договор неустойка в същия размер –
10 000 (десет хиляди) лева да бъдат
изплатени от Продавача на Купувача по банков път. по банкова сметка на
Купувача в срок до 31.03.2016г. (тридесет и първи март две хиляди и
шестнадесета година); Н.Л.Д., като ПРОДАВАЧ заявила, че се съгласява с
развалянето на предварителния договор, ще преведе по посочена от продавача
банкова сметка полученото капаро и уговорената неустойка в размер общо на 20
000 (двадесетима хиляди) лева в срок до 31.03.2016г. (тридесет и първи март две
хиляди и шестнадесет година).
Видно от изисканото и приложеното по
делото копие от изп.дело № 20147510400434 по описа на ЧСИ Е. Д. с район на
действие Окръжен съд-Перник, по молба вх. № 12598 от 28.10.2014г. на “Прокредит банк
(България)“ ЕАД срещу длъжниците 1.ЕТ Л. Д., ЕИК: *********, адрес: ***,
представлявано от Л. Д.Д.; 2.Д. Б. М. - Д., ЕГН: **********, адрес: ***; 3.Ц.
Г. Д., ЕГН: **********, адрес: ***; 4. Д.Л.Д., ЕГН: **********, адрес: ***;
5.Н.Л.Д., ЕГН: **********, адрес: *** е
било образувано изпълнително делото и са били предприети действия по
принудително изпълнение въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист на ***г. по гр.д.№ 5115/2014 г. по описа на РС-Перник.
По искане на кредитора с молба вх. № 9989
/ 03.08.2015г., ЧСИ Е. Д. с район на действие Окръжен съд-Перник, била вписан в
Служба по вписванията при ПРС по искане с изх. № ***г. - възбрана върху
самостоятелен обект в сграда с 55871.506.6.10.10 находящ се *** за обезпечение
на вземането на Прокредит банк (България)“ ЕАД въз
основа на изпълннителен лист от ***г. по гр.д. № 05115/2014г. за сумата в
размер на 33623.87 лв., в едно със законната лихва считано от 18.08.2014г. и
съответните такси с вх. рег. № 42 от /12.01.2016г. вписан под № *, том***,
партида ***
Видно от решение № 901 / 28.09.2015 г.,
постановено по гр.д. №1168 / 2015 г. по описа на Районен съд - Перник, влязло в
сила на 09.03.2016 г. предявените от
“Прокредит Банк България” ЕАД срещу ЕТ “Л. Д.”, Д. Б. М.-Д., Ц. Г. Д., Д.Л.Д.,
ЕГН ********** и Н.Л.Д., искове за признаване със силата на присъдено нещо за
установено, че дължат солидарно на осн.
чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата 17 922,21 лв. – неплатена главница по предоставен
кредит, съгласно договор за кредитна линия № *** г., Анекс от ***г. към договор
за кредитна линия № *** г. за трансформиране на кредитната линия в банков
кредит със срок на погасяване 60 месеца и договор за встъпване в дълг от
***г.; на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ
сумата 757,28 лв. – договорна лихва върху кредита за периода 07.05.2014г. –
22.06.2014г.; на осн. чл. 92 ЗЗД сумата
1591,76 лв. – наказателна лихва за забава в изплащането на главницата за
периода 30.05.2014г. – 06.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
от заявлението по чл. 417 ГПК – 18.08.2014г. до изплащането, за които суми в
полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч. гр. д. № 05115/2014 г. по описа на РС – Перник са отхвърлени като
неоснователни.
С молба с рег. № 03385/14.03.2016г. Н.Л.Д.
е поискало от ЧСИ Д. прекратяване на воденото при нея изпълнително дело
№434/2014г., поради влизане в сила на постановеното решение по реда на чл. 422 ГПК. С отбелязване на ЧСИ Д. за
направено заличаване в Служба по вписванията-Перник от ***г. възбраната върху
недвижимия имот в *** е заличена.
Видно от Преводно нареждане от
29.02.2016г. Н. Л. Д. е наредила превод
по сметка на името на Р. В. В. сумата от 6 000.00 лв. с посочено
основание погасяване на задължение по споразумение и предварителен договор.
Видно от Преводно нареждане от
01.03.2016г. Н. Л. Д. е наредила превод
по сметка на името на Р. В. В. сумата от 6 000.00 лв. с посочено
основание погасяване на задължение по споразумение и предварителен договор.
Видно от Преводно нареждане от
02.03.2016г. Н. Л. Д. е наредила превод
по сметка на името на Р. В. В. сумата от 6 000.00 лв. с посочено основание
погасяване на задължение по споразумение
и предварителен договор.
Видно от Преводно нареждане от
07.03.2016г. Н. Л. Д. е наредила превод
по сметка на името на Р. В. В. сумата от 5 000.00 лв. с посочено
основание погасяване на задължение по споразумение и предварителен договор.
Видно от Преводно нареждане от
08.03.2016г. Н. Л. Д. е наредила превод
по сметка на името на Р. В. В. сумата от 5 000.00 лв. с посочено
основание погасяване на задължение по споразумение и предварителен договор.
Видно от Преводно нареждане от
09.03.2016г. Н. Л. Д. е наредила превод
по сметка на името на Р. В. В. сумата от 4 500.00 лв. с посочено
основание погасяване на задължение по споразумение и предварителен договор.
Видно от Преводно нареждане от
10.03.2016г. Н. Л. Д. е наредила превод
по сметка на името на Р. В. В. сумата от 7 500.00 лв. с посочено
основание погасяване на задължение по споразумение и предварителен договор.
Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно – икономическа експертиза, приета като неоспорена от
страните по делото: За периода от 29.02.2016 г. до 10.03.2016 г. включително по
банкова сметка с IBAN: ***: № ***, титуляр Р. В. В. са постъпили от преводи с
наредител Н.Л.Д. по предварителен договор общо 34 000,00 лева, по дати и размер
в таблица № 4, от тях: - 29 000,00
лева от банкова сметка с IBAN: ***; 5 000,00 лева от банкова сметка с IBAN:
***;
Съдът счита показания на разпитания по
делото свидетел Л. П., че са алогични, тъй като свидетелят едновременно сочи,
че е присъствал на срещата същевременно твърди, че знае за срещата, за вътрешно
противоречиви, тъй като сочи че са тръгнали за среща, а същевременни твърди, че
не знае, че е имало уговорена среща, същевременно говори за възбранен имот на
родителите на Л., а видно от приложения по делото нотариален акт Н.Л. е
придобила имота, чрез покупко продажба от трето лице, поради което не следва да
бъдат кредитирани.
След
като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК,
Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално
допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната
страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като предявения пред районния съд иск е с правно основание
по чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД сочещ гаранционно - обезпечителна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия.
Това е отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, отговорност за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата и когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него,
в който случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената
работа. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени
в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС.
От доказателствата събрани в
първоинстанционното производство, както правилно е установил и районния съд,
безспорно се доказва, че изпълнителното производство по изп.дело №
20147510400434 по описа на ЧСИ Е. Д. с район на действие Окръжен
съд-Перник, е образувано по молба вх. №
12598 от 28.10.2014г. на адвокат на ответното дружество надлежно упълномощен от
органа на управление на ответника – изпълнителните директори и представляващи “Прокредит банк
(България)“ ЕАД и следва да се приеме, че е налице възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД, доколкото адв. Б. - Д., е натоварена по силата на изрично пълномощно /л.6
на копието от изп.дело № 20147510400434 по описа на ЧСИ Е. Д. с район на
действие Окръжен съд-Перник/ да представлява ответното дружество пред съдебни
изпълнители по изпълнителни дела, а органният представител – Изпълнителните
директори на „ПРОКРЕДИТ БАНК” /България/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *** по силата на
закона – чл. 147, ал. 1 ТЗ да управлява и представлява търговското дружество.
Като възложител на работата, ответникът е
носител на гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД при
противоправно и виновно поведение на органният представител – Изпълнителните
директори на „ПРОКРЕДИТ БАНК” /България/ ЕАД и упълномощения от него с изрично
пълномощно адв. Б. – Д. /л.6 на копието от изп.дело № 20147510400434 по описа
на ЧСИ Е. Д. с район на действие Окръжен съд-Перник/.
В тази връзка основният спорен по делото
въпрос е дали е налице противоправност като обективен признак от състава на
деликтната отговорност, съответно дали е налице причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на деликвента, за която отговорност носи
ответникът и претендираните имуществени вреди, изразяващи се в претърпени
загуби - заплатено капаро в двоен размер на основание чл.6.3 от Предварителен
договор от ***г.; неустойка на основание чл.6.3 от Предварителен договор от ***г.; заплатените
нотариални такси, както и претърпени неимуществени вреди, изразяваща се в
страх, притеснение, безпокойство и стрес, както и тези действия, които
съставляват извършване на възложената работа, или бездействия за изпълнение на
задължения, произтичащи от закона, техническите и други правила или от
характера на работата са причинени виновно от лицето, на което е възложена
работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но
са пряко свързани с него, в който случай вредите се явяват причинени по повод
изпълнението на възложената работа.
В
Решение №189/20.04.2014г. по гр.д. №5193/2013г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че
предявяването на иск или извършването на каквото и да е друго
съдопроизводствено действие поначало е правомерно.
Противоправна е злоупотребата с право,
когато производството е заведено недобросъвестно и в противоречие с добрите
нрави. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да
го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и
процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за
злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси
на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с
интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от
злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се
изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като
доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при
злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното,
но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия
стопанин или добрия търговец) грижа.
По делото е установено с влязло в сила
съдебно решение № 901/28.09.2015 г., постановено по гр.д. №1168/2015 г. по
описа на Районен съд - Перник, влязло в сила на 09.03.2016 г., че предявените
от “Прокредит Банк България” ЕАД срещу ЕТ “Л. Д.”, Д. Б. М.-Д., Ц. Г. Д.,
Д.Л.Д., ЕГН ********** и Н.Л.Д., искове за признаване със силата на присъдено
нещо за установено, че дължат солидарно
на осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата 17 922,21 лв. – неплатена главница по
предоставен кредит, съгласно договор за кредитна линия № ***г., Анекс от ***г.
към договор за кредитна линия № *** г. за трансформиране на кредитната линия в
банков кредит със срок на погасяване 60 месеца и договор за встъпване в дълг от
***г.; на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ
сумата 757,28 лв. – договорна лихва върху кредита за периода 07.05.2014г. –
22.06.2014г.; на осн. чл. 92 ЗЗД сумата
1591,76 лв. – наказателна лихва за забава в изплащането на главницата за
периода 30.05.2014г. – 06.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
от заявлението по чл. 417 ГПК – 18.08.2014г. до изплащането, за които суми в
полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 05115/2014г. по описа на РС – Перник, са отхвърлени като
неоснователни, тъй като не била налице предсрочна изискуемост на вземането,
дължими били неплатените анюитетни вноски, чието плащане било дало повод на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, но тъй като те били
удовлетворени, чрез доброволно плащане в хода на образуван изпълнител процес с
оглед допуснатото незабавно изпълнение, било зачетено по силата на чл. 235,
ал.3 от ГПК – като факт настъпил след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
С подаването на заявление по реда на чл.
417 от ГПК и издадените въз основа на него заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от ***г., образуваното въз основа на съдебните актове
изпълнително дело № 20147510400434 по описа на ЧСИ Е. Д. с район на действие
Окръжен съд-Перник и наложената от съдебния изпълнител възбрана върху имот
собственост на ищците, с оглед обезпечаване на вземането по ответника е
осуетена възможността за продажба на имота, тъй като възбраната по своя
характер представлява акт на съдебния изпълнител, с който се забранява на
определено лице да се разпорежда с правото си на собственост върху определена
недвижима вещ. Възбраната цели да се забрани на длъжника в едно изпълнително
производство да се разпорежда с правото си на собственост и в случаите, когато
не се подчини на забраната, да направи разпореждането относително
недействително по отношение както на лицето, което е поискало да впише
възбрана, така и по отношение на трети лица, придобили право на собственост
върху имота въз основа на постановление за възлагане. Поради което следва да се
приеме, че ищците са били възпрепятствани да изпълнят надлежно сключен от тях
предварителен договор. От събраните по делото писмени доказателства и заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно – икономическата експертиза се
установява, че ищците са изплатил обезщетение за действително претърпени вреди
поради развалянето на предварителния договор за покупко продажба само в размер
на сумата от 34 000лв.
Но в конкретния случай настоящия въззивен
състав счита, че причините за завеждането на изпълнителното дело са в резултат
на спор между длъжника по сключения договор за кредит и кредитодателят
„Прокреди Банк България“ АД и са извършени правомерно от служителите на
кредитора, с оглед защита правата на вложителите, тъй като банката само
привлича и използва привлечени парични средства, за предоставяне на кредити за своя сметка и
на собствен риск. Тези действия с оглед
разрешаването на спора са от естество да причинят вреди, но не са противоправно деяние, ако не е насочено
самоцелно към накърняване имущественото състояние на длъжника, без каквито и да
е било основания. Напротив, както в хода на заповедното производство по ч.гр.д.№
5115/2014г по описа на ПРС, така и в хода на образуваното в продължение на него
исково производство по гр.д. 1168/2015г. по описа на ПРС, съдът е приел
претенциите за допустими, от лице имащо правен интерес от образуване и водене
на производството. В хода на изпълнителното производство са били спазени
процесуалните правила с оглед защита правата и на кредитора на длъжника.
Съдебния изпълнител надлежно в кръга на неговите правомощия се е произнесъл по
депозираното искане за спиране по молба с вх.№ 2134 / 06.02.2015г., като се е
позовал, че разпоредбата чл.454, ал. от ГПК е относима само в случаите, ако е
извършен опис на имот и е насрочена публична продан. С такава възможност за
спиране на принудителното изпълнение длъжниците, с оглед разпоредбата на чл.
420 от ГПК са разполагали и в хода на образуваното заповедно и в последствие
хода на образуваното въз основа на него исково производство, още от момента на
узнаване за образуваното принудително изпълнение с връчване на поканата за
доброволно изпълнение на 16.12.2014г.
Предвид изложеното, както правилно е
посочил и първоинстанционния съд не е налице съществен елемент от фактическия
състав за ангажиране на отговорността за причинени имуществени и неимуществени
вреди, а именно противоправността на деянието. Липсата на елемент от
фактическия състав на деликта, осъществен от извършителя обусловя и липса на
деликтна отговорност и на възложителя по чл.49 ЗЗД, както за имуществени така и
за не имуществени вреди.
По отношение на наведените във въззивната
жалба възражения, на първо място, че съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, като се е произнесъл по иск с правна квалификация чл. 21, ал.2 във
вр. с чл. 45, вр. с чл. 49 от ЗЗД, следва да се имат предвид тълкуванията
дадени в Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. по тълк. д. № 2/2011 г.на
ОСГТК на ВКС. А именно, че „правната квалификация на всеки иск е свързана с
допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното
решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на
делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова
нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която
е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. В случая
първоинстанционния съд е бил сезиран с иск за
осъждане на ответното дружество да заплати обезщетение на причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено капаро в двоен размер на основание
чл.6.3 от Предварителен договор от ***г.; заплатена неустойка на основание
чл.6.3 от Предварителен договор от ***г.; заплатените нотариални такси, както и
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяваща се в страх,
притеснение, безпокойство и стрес, в следствие на противоправното поведение на
ответното дружество. По така предявения иск съдът се е произнесъл с изцяло с
изричен диспозитив с постановеното от него Решение № 1093/12.07.2019г. по гр.д.
№8548 / 2018г. по опис на ПРС, като е
отхвърлил исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди – загуби представляващи заплатено капаро в двоен размер;
платена неустойка на основание чл.6.3 от Предварителен договор от ***г.;
платени нотариални такси във връзка с неизпълнението и развалянето на договора,
както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяваща се в страх,
притеснение, безпокойство и стрес, в следствие на наложена възбрана по искане
на банката. Поради което настоящия въззивен състав счита възражението за
неоснователно, в частта му за наличието съществено на процесуално нарушение,
поради което следва да го остави без уважение.
По отношение на възражението за вътрешна
противоречивост на първоинстанционното съдебно решение, както и посочения
аргумент за недоказаност на исковата претенция относно виновното поведение на
ответника възпрепятстващ изпълнението на задълженията на страните, настоящия
съдебен състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, съобразявайки доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, е изяснил
предмета на делото, като е приел, че липсата на елемент от фактическия състав
на деликта, осъществен от извършителя, а именно противоправността на деянието
обусловя и липса на деликтна отговорност и на възложителя по чл.49 ЗЗД, както
за имуществени така и за не имуществени вреди, поради което възражението се
явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на възражението за
необсъждане на приети и приложени доказателства по делото от първата инстанция
следва да се имат предвид тълкуванията дадени в Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., като въззивният съд е длъжен да реши
спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му
изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Обект на въззивната дейност не са
пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния
спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е
само косвен резултат от тази дейност. Дейността на въззивния съд обаче не е
повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при
което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция
процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били
опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани
пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането
на правото. Тези действия настоящата въззивна инстанция е извършила, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, изяснявайки
предмета на делото при самостоятелна преценка и разбор на събраните и
приложените доказателства и е стигнала да по – горе изложените фактически и
правни изводи, с оглед на които възражението се явява неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивникът – ищец в първоинстанционното производство не е доказал при пълно и
главно всички елементи от състава на деликтната отговорност, която претендира,
до който извод правилно и законосъобразно е достигнал и районния съд в
обжалваното решение. Исканията на банката за налагане на възбрана е преди
ищците да сключат предварителни договор за покупко продажба, били са получили
покана за доброволно изпълнение и са знаели за започналото принудителното
изпълнение, поради което са знаели и че е възможно имуществото им да бъде
предмет на удовлетворяване на взиманията на кредитора и въпреки това са
предприели действия по разпореждане увреждащи кредитора.
Макар мотивите на въззивния съд да не
съвпадат с тези на първоинстанционния,
подадената въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а постановеното от първоинстанционно решение - предмет на въззивното обжалване, следва да бъде
потвърдено, макар и с различни мотиви като правилно и законосъобразно.
С оглед резултата от обжалването и
своевременно направените искания, на въззиваемото юридическо лице
"Прокреди Банк България" АД С. В. П. на осн чл. 273 във връз. с
чл.78, ал.8 вр. с ал. 3 от ГПК следва да се присъди сумата от 1 096.19
лева, представляваща сторените от него пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение съгласно приложената фактура за изплатен адвокатски хонорар за подаване на
въззивна жалба от 14.01.2020г./ л.50 /.
С оглед цената на иска въззивното решение
подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК
Предвид изложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1093/12.07.2019г. по гр.д. № 8548/2018г. по описа на Районен
съд Перник.
ОСЪЖДА Н.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
и Д.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на ПРОКРЕДИТ БАНК” /България/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *** сумата от 1 096.19 лева / хиляда деветдесет и шест
лева и 19ст./, представляваща сторени разноски в настоящото производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.