№ 16211
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110148888 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Н. И., чрез пълномощника адв. П. П.,
срещу “*****************” ЕООД с ЕИК *********, с която е предявен иск с
правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
сключения между страните договор за потребителски кредит №
*********/15.05.2022г., на посочените в исковата молба основания, а при
условията на евентуалност - за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5
от договора, предвиждаща задължение на кредитополучателя да представи
обезпечение, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, и като неравноправна, както и на чл.1, т.6 от
договора за поръчителство от 15.05.2022г., предвиждаща заплащане на такса в
размер на 2475 лв., за предоставяне на обезпечение /поръчителство/.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна
“*****************” ЕООД, с който предявените искове се оспорват изцяло.
Не се оспорва, че между страните е бил налице договор за потребителски
кредит, както и сключен в изпълнение на клаузите по същия, договор за
предоставяне на обезпечение. Поддържа се, че не са налице сочените в
исковата молба основания за нищожност на договора за кредит и на
посочените клаузи, предвиждащи предоставяне на обезпечение, респ.
заплащане на такса за същото, като ответникът поддържа, че ищцата сама е
посочила вида на предоставеното обезпечение, поради което са се приложили
и съответните договорни условия. Претендират се и разноските по
производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
1
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че на 15.05.2022г., между
тях е сключен договор за потребителски кредит № ********* със
съдържанието, посочено в исковата молба; както и че в изпълнение на
клаузата на чл.5 от същия, е бил сключен договор за поръчителство от
15.05.2022г., с “**************” със седалище М., със съдържанието,
посочено в исковата молба
От представения и приет като писмено доказателство, договор за
потребителски кредит - чл.5 от същия, се установява, че заемополучателят се
задължава да представи обезпечение, като кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от “**************”, която уговорка е
последващо неотменима както от предоставилия обезпечението, така и от
кредитополучателя. Съобразно разпоредбата на чл.1, т.1.6. от договора за
поръчителство, кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение в
размер на 2475 лв., при т.нар. “погасителен план” на дължимото
възнаграждение по договора за обезпечение, в т.ч. е предвидено погасяването
на става на месечни вноски.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е налице поддържаното от
ищеца основание за нищожност на клаузата от договора за кредит,
предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че
уговореното по сключения между страните договор за потребителски кредит,
предоставяне на обезпечение, представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски
кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя
се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита.
Съдът намира още, че въведените в договора условия към изискваното
обезпечение, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на
договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16
от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции.
От съдържанието на чл.1, т.1.6. от договора за поръчителство става ясно, че
дължимото възнаграждение по договора за поръчителство в действителност е
част от погасителния план по договора за потребителски кредит, като се
начислява към съответната дължима месечна погасителна вноска.
Следователно се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в
договора за кредит и включено в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е
бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
2
следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи
– нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното
възнаграждение по договора за поръчителство /обезпечение/, по същество има
за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по
този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. На следващо място, предвиденият размер на дължимото
възнаграждение по договора за поръчителство е приблизително равен на
размера на дължимата главница по договора за потребителски кредит, което
представлява явна злоупотреба с императивно установените правила на ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от
законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия
договор за потребителски кредит.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че сключения
между страните, договор за потребителски кредит № *********/15.05.2022г., е
недействителен на основание нарушение на императивните разпоредби на
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищцата, следва да се присъдят разноски в размер на 135 лв. за
внесена държавна такса, като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. П.
П., следва да се присъди сумата от 882 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът
счита последната за справедлив размер на дължимото адвокатско
възнаграждение, като възраженията на ответната страна по см. на чл.78, ал.5
ГПК, следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни. По делото
са налице няколко обективно съединени при условията на евентуалност
искови претенции, като съобразно с материалния интерес на ищеца по
настоящото производство и съобразно относително ниската му правна и
фактическа сложност, същото е определено към минимума, установен в чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. на ВАдв.С
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между С. Н. И. с ЕГН
********** и “*****************” ЕООД с ЕИК *********, договор за
потребителски кредит № *********/15.05.2022г., на основание чл. 26, ал.1,
пр.2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 и чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
3
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “*****************” ЕООД с
ЕИК *********, да заплати на С. Н. И. с ЕГН **********, сумата от 135 лв.,
разноски за държавна такса по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.,
“*****************” ЕООД с ЕИК *********, да заплати на адвокат П. И. П.
при АК - Х., с ЛНА: **********, сумата от 882 лв., за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4