РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 124
гр. Пловдив, 21
януари 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Недялка Петкова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2935 по описа за 2020 год.
на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и следващите от Административно—процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.
405 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по
жалба на "Млечна промишленост Хасково“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул.“Четвърти януари“ ****, представлявано от управителя Р.В.В.-М.,
против принудителна административна мярка - задължителни предписания,
обективирани в протокол за извършена проверка с рег.№ ПР2029435
от 28.10.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, в частта
относно предписанията по т.5 и т.6.
Жалбоподателят
счита, че наложените на дружеството предписания по т.5 и т.6 от протокол с
рег.№ ПР2029435 от 28.10.2020 г. са незаконосъобразни, защото от страна на
административния орган не са били събрани и обсъдени всички доказателства, а
именно наличните в дружеството протоколи за прихващане, с които реално е бил
изплатен дължимият на З.неползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г.
Така за 2019 г. се посочва, че на лицето
се полагат 18 дни платен отпуск, от които същата е ползвала 4 дни, а за
останалите е обезщетена чрез прихващане от аванс по заплата. За 2020 г. на
лицето се полагали 13 дни платен годишен отпуск, от които тя е ползвала 9 дни и
е обезщетена за 4 дни чрез прихващане на получен от лицето аванс по заплата.
Посочено е, че прихващането от аванса на лицето е ставало единствено и само с
нейно знание и съгласие. Счита, че по този начин ще е налице двойно
плащане на платен годишен отпуск,
съответно неоснователно обогатяване на лицето Н.В. З.-В.. Предвид разпоредбата
на чл.271, ал.1 от КТ, според която работникът или служителят е длъжен да връща
сумите, получени от обезщетения по трудово правоотношение и от трудови
възнаграждения, които е получил добросъвестно, макар и да се окажат платени при
отпаднало основание. В с.з. дружеството се представлява от адв. М.. В постъпило
по делото писмено становище, управителят на дружеството жалбоподател, поддържа
жалбата. Счита, че според приетата по делото експертиза и от отговора
по т. 9 от задачите се установява,
че за лицето
общо дължимото нетно трудово възнаграждение
е в размер на 15 050,28 лв., за периода
от м. февруари 2019 г. до м. август 2020 г. Установява се
обаче, че на Н. З.-В. са изплатени нетни трудови възнаграждения в по-голям размер, а именно 16 999,26 лв., от които в брой
са платени 3 609,56 лв., а по банков
път са платени
13 389,70 лв. В този смисъл се установява разлика, представляваща надплатена сума от страна
на дружеството в полза на лицето
Н. З.-В. в размер на 1948.98
лв. Съгласно експертизата, след преизчисляване полагащото се обезщетение на лицето за
неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г., в размер на 758,17 лв., като
през м. декември дружеството е изплатило сумата в размер на 830,41 лв., която сума
пак съгласно експертизата е в повече със 72,24 лв. Счита, че след преизчисляване общо изплатената в повече на Н. З.-В. сума се получава такава в размер на 2 012,22 лв., поради което намира предписанията за незаконосъобразни. Твърди, че са
изпълнили същите още към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение. Моли
за присъждане на разноските по делото.
Ответникът –
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Хасково, чрез процесуалния си
представител – юриск. Г., изразява становище за неоснователност
на жалбата. Представила е писмени бележки, които поддържа. Посочва, че от
експертизата е заявено да не се установяват прихващания, както се твърди в
жалбата. Според ответника обезщетението на лицето З.е изплатено в изпълнение на
дадените предписания. Счита, че надплатената сума на лицето, която е посочена и
в експертизата е за трудови възнаграждения и няма нищо общо с обезщетенията.
Счита също, че надплатеното жалбоподателят следва да търси по общия ред, а не в
настоящото производство. Моли да се потвърдят обжалваните предписания.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, като иска то да бъде определено в
минимален размер.
Окръжна прокуратура
- Пловдив не е встъпила в процеса.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Жалбата е подадена на 09.11.2020
г. в деловодството на Административен съд- Хасково, а протоколът с извършените предписания от 28.10.2020 г. и е връчен на управителя на
дружеството жалбоподател на същия ден,
подадена от адресата на предписанията,
поради което намира същата за допустима.
Процесните
предписания представляват принудителни административни мерки на основание
чл.404, ал.1,т.12 Кодекса на труда.
Разпоредбата
на чл. 404, ал. 1 КТ (в сила от 22.12.2017 г. с ДВ, бр. 102 от 2017 г.)
установява правната възможност и правомощието на контролните органи на
Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях по своя инициатива или по предложение на синдикалните
организации да прилагат принудителни административни мерки, включително по т.
12 - да дават задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите
правоотношения.
С
протокол № ПР2029435 от 28.10.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково e установено по т.5 от
предписанието, че дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател, не
е изплатило на Н.В. З.-В. парично обезщетение по реда на чл.224, ал.1 от
Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж, правото за който не е погасено по
давност, дължимо във връзка с прекратеното трудово правоотношение със заповед №
3/ 24.08.2020 г. Установено е също в т.6 от предписанието, че дружеството, в
качеството си на работодател, не е изплатило на Н.В. З.-В. парично обезщетение
по реда на чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен
отпуск за 2020 г. пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,
правото за който не е погасено по давност, дължимо във връзка с прекратеното трудово
правоотношение със заповед № 3/ 24.08.2020 г.
За
отстраняване на констатираните нарушения, на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ на
"Млечна
промишленост Хасково“ ЕООД са дадени задължителни
предписания в оспорените т.5 и т.6 от него, с които на работодателя е предписано
да изплати на лицето Н.В. З.-В. парично обезщетение по реда на чл.224, ал.1 от
Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г.
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, правото за който
не е погасено по давност, дължимо във връзка с прекратеното трудово
правоотношение. Даден е срок за изпълнение – 09.11.2020г.
От
страна на дружеството жалбоподател се твърди, че дължимите обезщетения за
неползван годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. са били платени на В. още при
прекратяване на трудовото правоотношение чрез получени аванси по заплата и към
момента на дружеството няма неизплатени обезщетения към бившия служител.
По
делото са представени множество писмени доказателства, които обаче са
недостатъчни да бъде изяснен правният спор. Поради тази причина съдът възложи
изслушването на вещо лице за установяване на фактите по делото в пълнота.
От
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява следното:
Брутното трудово възнаграждение
за пълен отработен месец на Н.В.З.-В. е в размер на 1076,41лв. В табличен вид
по т.2 от задачите вещото лице е изчислило нетното трудово възнаграждение на В.
за пълен отработен месец, което е в размер на 835,27лв. Посочено е, че за
периода от сключването на трудовия договор - 01.02.2019г. до момента на
прекратяването му -25.08.2020г, Н.В. е ползвала платен годишен отпуск в размер
на 13 работни дни, съгласно представените заповеди за ползване на платен
годишен отпуск, съгласно чл. 155 ал. 52 от КТ, които са намерили отражение в
разчетно-платежните ведомости. Установени са и други молби от лицето за
ползване на платен годишен отпуск, които не са намерили отражение във
ведомостите за заплати в размер на 7 работни дни. Вещото лице е установила, че
за периода от месец февруари 2019г до месец август 2020г, съгласно данните от
разчетно-платежните ведомости на лицето са начислени като дължими нетни трудови
възнаграждения в размер общо на 15050,28лв. / вещото лице е посочило помесечното им изчисление в табличен вид в експертизата/. Вещото лице
посочва, че съгласно приложените банкови извлечения
на Н.В. са изплатени следните суми: общо 14220,11 лв. заплати и обезщетения, от
които 13389,70 лв. изплатени заплати. Вещото лице, съгласно приложените в
табличен вид платежни ведомости със суми и положени подписи на лицето В. /л.
234 -239; 214 - 222/, се установяват
като авансово изплатени в брой суми в общ сбор от 3609,56лв., посочени в
табличен вид по месеци в заключението. Експертизата не е установила документи
/протоколи или други подобни/, с които да е извършено прихващане. Експартизата установява като изплатени нетни трудови
възнаграждения в размер на 16 999. 26лв, от които: 3609,56 лв. в брой и
13389,70лв. по банков път. Изчислена е
надплатена разлика в размер на 1948,98лв.
Относно полагаемият се пратен годишен
отпуск, вещото лице посочва, че за времето от м. февруари 2019г до м. декември
2019г, на лицето се полага платен годишен отпуск в размер на 18 работни дни, а
за времето от м. януари 2020г до м. август 2020г, на лицето се полага платен годишен отпуск в размер на 13 работни
дни, или общо полагаем платен годишен отпуск за периода от февруари 2019г. до
август 2020г – З1 работни дни. Лицето е ползвало платен годишен отпуск в размер
на 13 работни дни, поради което за разликата в размер на 18 работни дни
съгласно чл. 224 от КТ се дължи обезщетение на лицето. Вещото лице посочва, че
в счетоводството на жалбоподателя полагащото се обезщетение е изчислено по
следния начин: размер на БТВ - 1076,41лв
: 21 работни дни = 51,26лв/ден *18 работни дни полагащ се платен отпуск =
922,68лв. Удържан данък по ЗДДФЛ в размер на 10% или 92,27лв и е изплатено
обезщетение по банков път на лицето на 23.12.2020г. в размер на 830,41лв. =
/922,68лв - 92,27лв/.
Установила
е също, че съгласно чл. 18 ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата последният календарен месец, предхождащ ползването на
отпуска, през който работникът е отработил най-малко 10 работни дни е месец юли
2020г. /тъй като трудовият договор е прекратен през месец август 2020г/.
Дължимото обезщетение се изчислява по следният начин : 1076,41лв : 23 работни
дни за август = 46,80лв * 18 работни = 842,41лв и данък ЗДДФЛ - 10% за удръжка
в размер на 84,24лв. или полагащо се обезщетение в размер на 758,17лв.
Вещото
лице е направило заключение, че надплатената сума на Н.В. З.-В. е в размер на
1948,98лв по данни от счетоводството на жалбоподателя. На лицето е било
начислено обезщетение по чл. 224 от КТ през месец октомври 2020г., изплатено
през месец декември 2020г. в размер на 830.41лв. Не са установени извършвани
прихващания.
При изчисляване на дължимото
обезщетение по чл. 224 от КТ, вещото лице е установило същото в размер на
758.17лв., т.е. разлика спрямо счетоводните отразявания от 72.24лв/ 830.41лв - 758.17лв/. По този
начин на изчисление, общо изплатената в повече на Н.В. сума се установява в
размер - 2012.22лв = /1948.98лв + 72.24лв/.
Въз основа на
събраните по делото доказателства – писмени и заключение на СТЕ, съдът намира
по съществото на спора следното:
Съгласно чл. 404,
ал. 1, т. 12 от КТ контролните органи на Д "Инспекция по труда" са
компетентни да прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, изразяващо се и в
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите
правоотношения.
В настоящия случай се
установява, че дължимите суми за обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за 2019 г.
и 2020 г. не са изплатени към момента на издаване на процесното предписание,
нито към момента на дадения срок за изпълнение - 09.11.2020 г. Плащане е било
извършено едва на 23.12.2020 г. по банков път, което обстоятелство се
потвърждава от жалбоподателя.
Съдът намира за
установено, че не е налице прихващане за така установените надвнесени плащания
от страна на работодателя към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Това е така, защото съгласно, чл. 272, ал. 1 от КТ без
съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от
трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми
вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да
се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за
сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5.
запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4. С
цитираната правна норма законодателят е въвел по-специална, сигурна и засилена
защита на дължимото трудово възнаграждение, чието предназначение е да осигури
основни, първозначими, жизнено важни потребности и
нужди на служителя и неговото семейство. Именно заради това е забранил и
удръжки от същата без съгласието на служителя в хипотези, различни от изрично и
изчерпателно посочените в чл. 272, ал. 1 от КТ. Целта е да се предотвратят и да
не се допускат злоупотреби, неоснователни и произволни удръжки и прихващания от
страна на работодателя.
В разпоредбата на
чл. 272 КТ са определени случаите на допустими удръжки от трудовото
възнаграждение, без съгласието на работника или служителя, като за
прихващане с обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ не е предвидено нищо. След като
не е предвидено да могат да се правят удръжки от дължимите обезщетения на
работника, в случая по чл.224, ал.1 от КТ, то прихващане по реда на чл.272 от КТ не е допустимо, освен с изричното съгласие на работника, в случая Н.В..
Такова съгласие не е декларирано изрично, не са представени доказателства за
извършено прихващане със съгласие на бившия работник В.. Поради това, макар
вещото лице да установи значителни по размер суми за възстановяване от страна
на бившия работник В., съгласно заключението на експертизата, която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна, то същите не е могло да бъдат
прихванати с надвесените суми за работна заплата и авансови плащания, нито към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение, нито последващо при
липсата на съгласие от страна на работника. Безспорно наличието на надплатените
суми за трудово възнаграждение и аванси представляват неоснователно
обогатяване, което обаче следва да бъде разрешено по общия ред пред гражданския
съд.
Предписанието е издадено
при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила.
В административната преписка са посочени фактическите основания, довели до
налагане на принудителната административна мярка и представляващи
материално-правни предпоставки за издаване на акта – липса на съгласие на
работника за извършеното прихващане.
В хода на
проверката е било обезпечено правото на участие на работодателя и възможността
за ангажиране на доказателства и вземане на отношение към релевираното
правоотношение.
Материалният закон
и целта на закона са съобразени. Правомощието на административния орган за
даване на задължителни предписания за изплащане на процесните обезщетения е
реализирано при установеното наличие на материално-правните предпоставки по чл.
404, ал. 1, т. 12 от КТ.
Предвид изхода на
спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на
100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 5 от АПК, Административен съд –
Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Млечна
промишленост Хасково“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул.“Четвърти януари“ ****, представлявано от управителя Р.В.В.-М.,
против принудителна административна мярка - задължителни предписания,
обективирани в протокол за извършена проверка с рег.№ ПР2029435 от 28.10.2020
г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, в частта относно предписанията
по т.5 и т.6.
ОСЪЖДА "Млечна
промишленост Хасково“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул.“Четвърти януари“ ****, представлявано от управителя Р.В.В.-М.,
да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково сумата от 100/
сто/ лева разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: