Р
Е Ш Е
Н И Е 861/28.11.2019г.
гр.Ямбол........28.11........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................четвърти...ноември.........................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1418
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба на Министерство на отбраната гр.С. против Ж.С.Ж. ***,
с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
18 519,40 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание
за периода 1.01.2014 г. – 31.12.2014 г. на 640,4 дка от ПИ № ***, находящ се в с.Т., ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото
разноски. Твърди се, че имотът е частна държавна собственост и е в управление
на МО. След извършена проверка ищецът установил, че отделни части от имота за
били заявявани пред ДФЗ, а ответникът го е ползвал през цялата
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от
ответника не е постъпил. Преди първото съдебно заседание от ответника е
депозирано писмено становище, с което искът се оспорва като недопустим,
неоснователен и недоказан по размер. Предвид преклузията
на чл.131 от ГПК и липсата на депозиран отговор в срок, съдът приема единствено
направеното възражение за изтекла давност, но не и това за оспорени като
неистински представени с исковата молба документи.
В съдебно заседание представителят
на ищеца поддържа иска.
Ответникът също чрез пълномощника
си поддържа своите възражения по иска.
След преценка на събраните по
делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
За установяване правото си на
собственост ищецът е представил акт за частна държавна собственост № *** г.,
вписан в Агенция по вписванията на 17.03.2008 г., с който поземлен имот № ***
по КВС на с. Т. с площ 2 139 403 кв.м по НТП заедно със съоръженията
построени върху него, находящ се в землището на с. Т.,
местност „***“ е предоставен за
управление на Министерство на отбраната, съгласно решение на МС № *** г. Към
този акт е представена и скица от 18.03.2014 г. за процесния
имот.
Във връзка с твърдението си, че
ответникът е ползвал през 2014 г. част от собствения му имот, ищецът е
представил справка за директни плащания, ИСАК – регистър, съгласно която за
кампания 2014 г. ответникът Ж.С.Ж. е регистрирал за ползване от процесния кадастрален имот ***, както следва: 42,25 ха за
култура ечемик, 11,98 ха за култура мека пшеница, 7,02 ха за слънчоглед, 2,68
ха за кориандър. С писмо изх. № от 12.06.2018 г. ДФЗ е уведомил Министерство на
отбраната за кандидатите, в чийто заявления попадат части по-големи от 0,1 ха
/1 дка/ от процесния кадастрален имот *** за
отделните кампании: 2009-2016 г. От това писмо става ясно, че ответникът Ж. е
бил бенефициент на следните площи на БЗС в кампания директни плащания 2014:
2,68 ха, 42,25 ха, 7,02 ха и 11,98 ха, общо 63,86 ха или 683,60 дка.
По искане на ищеца по делото бе
назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение,
че размерът на годишния наем за 2014 г. на ползваната част от 640,40 дка от ПИ ***,
целия 2139,403дка като нива за периода 01.01.-31.12.2014
г. е в размер 18 174,55 лв. при средномесечен пазарен
наем за 1 декар за тази година в размер 28,38 лв/дка.
По искане на ответника на същото вещо лице бе възложено да изготви повторна
експертиза, с която да бъде прецизирано изчислението предвид различните данни
за среден пазарен наем в годините съобразно данните от Областна дирекция Земеделие
Я.. По втората експертиза вещото лице дава два варианта като първия обхваща
средното годишно рентно плащане за землището на с. Т.
за стопанската 2013-2014 г., което е 35 лв/дка и за
стопанската 2014-2015 г., което е 25 лв/дка като за
цялата 2014 г. средномесечния пазарен наем за декар е
25,95 лв/дка. В този случай размерът на годишния наем
за 2014 г. на ползваната част от 640,40 дка вещото лице е изчислило, че е в
размер 16 618,40 лв. Във втория си вариант вещото лице е направило изчисление
при 28,38 лв/дка предвид средното годишно рентно плащане за землището на с. Т. за стопанската година
2013-2014 г., което е 35 лв/дка. При този вариант
вещото лице е изчислило, че размерът на годишния наем за 2014 г. на ползваната
част от 640,40 дка е 18 174,55 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова,
с което се е обогатил до размера на обедняването като тази хипотеза е относима за случаите извън чл.55 от ЗЗД и възниква, когато
няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Съгласно правната доктрина
формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл. 59 от ЗЗД
могат да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез
придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване
чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е
следвало да бъдат направени, но са направени от обеднилото се лице.
В случая ищецът претендира
обогатяване на насрещната страна за своя сметка от ползване на собствената му
земеделска земя. Т.е. неоснователното обогатяване е възникнало от осъществена
фактическа власт и ползване от страна на лице, чието основание за ползване и
служене с чуждо благо или не е възникнало валидно или в последствие е отпаднало
с обратна сила. В практиката е прието, че ползващият имот без правно основание
има отговорност да обезщети собственика с обезщетение, изразяващо се в спестен
от него наем, който би плащал за ползване на същия имот. Съдът счита, че
посредством представените писмени доказателства се установи основателността на ищцовата претенция, тъй като по силата на акт за частна държавна
собственост ищецът се легитимира като собственик на процесния
недвижим поземлен имот № *** в землището на с. Т., а ответникът не представи
доказателства за това през процесната 2014 г. да е
ползвал част от имота на правно основание. Обстоятелството, че ответникът е
ползвал части от ищцовия имот се установява от
представените регистър на директни плащания и от писмата на ДФЗ до ищеца. От
същите, както по-горе се установи става ясно, че за кампания Директни плащания
2014 г. ответникът Ж. е заявил и ползвал 638,60 дка от кадастрален имот ***.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
вземането към момента на завеждане на иска. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Вземането за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД попада именно в
хипотезата на тази разпоредба и не следва да бъде прилагана следващата разпоредба
за тригодишна погасителна давност по чл.111 от ЗЗД, тъй като не се касае за
вземане за обезщетение от неизпълнен договор съгласно б.“б“, нито пък за
вземане за наем съгласно б.“в“ /въпреки, че обезщетението, което се претендира
е формирано на база средномесечен пазарен наем, то не
е вземане за наем/. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. За вземанията от неоснователно
обогатяване е прието, че изискуемостта настъпва от момента на обогатяване на
ответника. В случая обогатяването на ответника Ж. е настъпило с изплащане на
средствата по кампанията за директни плащания 2014 г., за който момент няма данни, но същото би
следвало да стане след края на стопанската 2014-2015 г. – 01.10.2015 г., тъй
като цялата 2014 г. обхваща две стопански години. При това положение петгодишната
давност за предявяване на вземането от неоснователно обогатяване би следвало да
изтече на 01.10.2020 г., а исковата молба е депозирана в съда на 16.04.2019 г.
Що се отнася до размера, в който
следва да бъде уважена претенцията съдът счита, че същият е 16 571,67 лв. За да
достигне до този извод съдът дава вяра на заключението на вещото лице по повторната
експертиза в първи вариант, в който е направен осреднен средномесечен
пазарен наем за декар в размер 25,95 лв/дка за цялата
2014 г. Както се посочи, тъй като претенцията на ищеца е за периода 01.01.-31.12.2014 г., то същият попада в периодите на две
стопански години: 2013-2014 г. и 2014-2015 г., поради което меродавният размер
за изчисляване на претендираното вземане е 25,95 лв/дка. Отделно от това при сбора на площите, съществуващи
в регистъра за Директни плащания и предоставените от ДФЗ данни за ползваните и
заявени от ответника Ж. площи от кадастрален имот ***, е 63,86 ха или 638,60 дка.
Поради това съдът приема, че това е размерът на площта, която ответникът
неоснователно е ползвал от собствения на ищеца имот и при средномесечен
пазарен наем за декар 25,95 лв., обезщетението за неоснователно обогатяване следва
да е в размер 16 571,67 лв. Над този размер до претендирания
от 18 519,40 лв., искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно уважената част от
иска в размер 1007,38 лв., в които съдът е включил и юрисконсултско
възнаграждение от 150 лв. Ищецът също следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски съразмерно отхвърлената част от иска, които са в
размер 24,72 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж.С.Ж. ЕГН ********** ***
да заплати на Министерство на отбраната, представлявано от К. К. ***, гр. С.
ул. „Дякон Игнатий“ № 3 на основание чл.59 от ЗЗД
сумата 16 571,67 лв. за ползване без правно основание за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. на 638,60 дка от поземлен имот №
***, находящ в землището на с. Т., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 16.04.2019 г. до окончателно й
изплащане като искът в разликата над 16 571,67 лв. до размера на 18 519,40 лв.
като неоснователен- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ж.С.Ж. с посочени
данни да заплати на Министерство на отбраната на основание чл.78 ал 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер 1007,38 лв.
ОСЪЖДА Министерство на
Отбраната да заплати на Ж.С.Ж. с посочени данни
на основание чл.78 ал 3 от ГПК направените по делото разноски в размер
24,72 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: