РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Бургас, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело №
20242100900099 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********, против „ВГ
кепитъл“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Морска“
№9, с ЕИК *********, представлявано от управителя Красимира Димитрова,
при участието на синдика на „А и Л корпорация“ ООД в н. с ЕИК *********, с
искане за приемане за установено, че не съществуват вземания на „ВГ
кепитъл“ ЕООД, включени в т.8 на списък на приетите вземания по чл.685 от
ТЗ, одобрен с определение №260092/13.03.2024 год. по т.д.№47/21 год. на
БОС, както следва: сумата от 152 775,64 лв. по договор за прехвърляне на
вземане от 26.02.21 год., спогодба от 01.10.2017 год. и нот.акт за продажба на
недвижим имот, вписан в СВ Самоков с вх.рег.№851/07.10.2002 год., акт
№123, том 3, дело №602/2002 год.; сумата от 168 053,20 лв. – договорна лихва
за периода от 01.10.2007 год. до 01.10.2018 год. и сумата от 200 000 лв. -
неустойка.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с решение №260024/02.03.2022
год. по т.д.№47/2021 год. е открито производство по несъстоятелност на „А и
Л корпорация“ ООД.
Твърди се, че ищецът е кредитор на несъстоятелния длъжник и в срока по
чл.685 от ТЗ е предявил вземанията си, които са включени в списъка на
приетите вземания.
Твърди се, че в списъка са включени и вземания на „ВГ кепитъл“ ЕООД,
1
които са били оспорени от ищеца, но с определение №260092/13.03.2024 год.
възражението е оставено без уважение, което предоставя на ищеца интерес от
воденето на настоящия иск.
Ищецът поддържа, че договорите, от които ответникът извлича правата си
– спогодба от 01.10.2007 год. и договор за прехвърляне на вземане (цесия) от
26.02.21 год. са антидатирани, без достоверна дата, съставени за целите на
производството по несъстоятелност с оглед предоставяне на възможност на
едно лице, което не е кредитор, да участва в производството, да шиканира
процеса и да се обогати за сметка на масата, като увреди действителните
кредитори на длъжника. Ищецът се позовава на ГФО на „Виго груп“ ООД и
„ВГ кепитъл“ ЕООД, в които не са налице данни за предоставени заеми/
вземания от заеми. Твърди се от ищеца, че към твърдените дати вземания по
договора и спогодбата не са съществували.
Ищецът поддържа, че спогодбата е сключена между свързани лице по
см.на §1 от ДР ТЗ, тъй като към този момент и двете дружества са били
представлявани от Ивайло Йолов.
Поддържа се, че на посочената в документа дата спогодба не е сключвана.
Твърди се, че към посочената в спогодбата дата „Виго груп“ ООД не е
имало вземане от „А и Л корпорация“ ООД (с предишно наименование
„Търговска къща Йолов“) за продажната цена на недвижимия имот съгласно
нотариалния акт, тъй като цената е била платена. Поради тази причина не
може задължението да бъде новирано и да се оформи като заем. Ищецът
заявява, че страните не са имали намерение за новират задължението, защото
то вече не е съществувало – било е платено, а при условията на евентуалност –
било е погасено по давност. Заявява се, че спогодбата противоречи на
житейската и правна логика – продавачът на имота да даде съгласие за
новиране на задължението за плащане на цената, което задължение не е
платено в значителен период, а падежът на новираното задължение да изтича
11 години след датата на новацията.
Заявява се, че дори и вземанията по спогодбата да са възникнали, същите
са погасени по давност, доколкото не са били налице предпоставките по
чл.116 от ЗЗД.
Поддържа се, че договора за цесия е с невъзможен предмет, тъй като с него
се прехвърля вземане, което не съществува. Поради горното, договорът за
цесия е нищожен.
Заявява се, че цената по договора за цесия не е платена и не е настъпил
прехвърлителния ефект на сделката.
Твърди се, че договорът за цесия е недействителен, тъй като е сключен от
лица без представителна власт.
2
Заявява се, че уговорката за неустойка по чл.6.1.3 от спогодбата е
нищожна, тъй като накърнява добрите нрави – неустойката е уговорена в
размер, два пъти по-висок отколкото новираното задължение. Следователно,
според ищеца, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции – т.3 от ТР №1/15.06.2010 год. по т.д.№1/2009 год. ОСТК
ВКС.
С уточнителна молба вх.№8018/02.05.2024 год. ищецът е пояснил, че
оспорва верността на спогодбата като документ и твърди, че не е подписана от
представителите на страните. Моли се да бъде задължен ответника да
представи оригинала на документа и да бъде назначена съдебно-графическа
експертиза.
В случай, че се установи, че подписите са валидни, се заявяват твърдения
за нищожност на спогодбата поради невъзможен предмет, при условията на
евентуалност – поради липса на съгласие; поради абсолютна симулация,
доколкото между страните е било постигнато вътрешно съгласие сделката да
не прояви правни последици; поради противоречие със закона – със
сключването й се цели формиране на задължение, като се даде възможност на
неистински кредитор да се удовлетвори от масата на несъстоятелността, а и
поради нарушение на чл.107 от ЗЗД и чл.616 от ТЗ; поради заобикаляне на
закона - заобиколени са нормите на чл.107 от ЗЗД и чл.616 от ТЗ; поради
противоречие с добрите нрави – продажната цена по нотариалния акт е
платена и не е възможно новиране на задължението, а оттук и формиране на
задължение, което се претендира в производството по несъстоятелност.
Поддържа се твърдението за нищожност на клаузата за неустойка, съдържаща
се в спогодбата, поради противоречие с добрите нрави.
Постъпил е отговор на исковата молба от „ВГ кепитъл“ ЕООД, с който се
оспорват исковата молба и всички доводи и фактически твърдения на ищеца
като неверни. Заявява се, че цената по договора за цесия е платена в дена на
подписването му и това е удостоверено в договора, който служи за разписка –
чл.3 ал.2 от същия.
Твърди се, че договорът за цесия е сключен от лица, които са
представлявали дружествата, вкл.“Виго груп“ ООД, по отношение на което е
открито производство по несъстоятелност след датата на договора – на
12.03.2021 год. Заявява се, че сделката не попада в обхвата на хипотезите на
чл.464 от ТЗ, но и да попада не е обявена за недействителна по иск на синдика
или на кредиторите на „Виго груп“ ООД.
В отговора се изразява становище, че клаузата за неустойка не е нищожна,
тъй като тя има предвидените в закона обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
3
Постъпил е отговор и от синдика на несъстоятелното дружество Полина
Кавръкова. Изразява се становище, че претенцията е допустима и основателна.
Заявява се, че от представените с исковата молба ГФО за 2007, 2009 и 2011
год. на „Виго груп“ ООД и ГФО на „ВГ кепитъл“ ООД за 2021 год. не са
налице счетоводни данни за осчетоводени вземания в претендираните
размери, ето защо твърдените вземания са антидатирани и не са съществували
към датите, на които се твърди, че са съставени документите за цесията.
Поддържа се, че договорът за цесия е недействителен, тъй като е сключен от
лица без надлежна легитимация, тъй като по отношение на „Виго груп“ ООД е
открито производство по несъстоятелност на 12.02.2021 год.
Бургаският окръжен съд, като съобрази представените доказателства и
закона, намира за установено следното:
Предявената претенция е с правно основание чл. 694 ал.3 т.1 от ТЗ.
От правна страна между страните в настоящото производство не е спорно,
че ищецът е кредитор на „А и Л корпорация“ ООД, като предявените в
производството по несъстоятелност на горното дружество вземания са били
приети и включени в списъка на приетите вземания под №4.
Няма спор, че „ВГ кепитъл“ ЕООД също е предявило вземания, които са
били приети от синдика и включени под №8 в списъка, че ищецът е депозирал
възражение по приемането на горните вземания и последното е било оставено
без уважение с определение №260092/13.03.2024 год. по т.д.№47/21 год. по
описа на БОС.
От служебно изисканите от делото по несъстоятелност документи се
установява, че „ВГ кепитъл“ ЕООД е предявил следните вземания, които са
предмет и на настоящия иск: сумата от 152 775,64 лв. – главница на заемната
сума по спогодба от 01.10.2007 год.; сумата от 168 053,20 лв. – договорна
лихва от 01.10.2007 год. до падежа 01.10.2018 год. и сумата от 200 000 лв.
наказателна неустойка. Като източник на вземането се сочат поредица от
договори, както следва: нот.акт за продажба на недвижим имот, вписан в СВ
Самоков с вх.рег.№851/07.10.2002 год., акт №123, том 3, дело №602/2002 год.,
с който „Виго груп“ ООД, представлявано по пълномощие от адв.Комарски, е
продало на „Търговска къща Йолов“ ЕООД – дружество с настоящо
наименование „А и Л корпорация“ ООД, недвижим имот за цена от 80 000 лв.
без ДДС, платима на четири вноски; спогодба от 01.10.2007 год. сключена
между „Виго груп“ ООД и „Търговска къща Йолов“ ЕООД и двете дружества
представлявани от управител Ивайло Йолов, с която е постигнато съгласие
чрез новиране на задълженията за заплащане на цената и за заплащане на
обезщетение за забава по нотариалния акт същите да бъдат погасени и
заместени с нов дълг от заемно правоотношение, видно със задължения за
4
възнаградителна лихва и неустойка; договор за прехвърляне на вземанията по
спогодбата, сключен на 26.02.2021 год. между „Виго груп“ ООД и „ВГ
кепитъл“ ЕООД – съдружник във „Виго груп“ ООД, притежаващ дялово
участие на стойност 350 000 лв.
Ищецът е оспорил съществуването на горните документи и е поискал
представянето им по реда на чл.183 от ГПК, а отделно от това е оспорил
формалната доказателствена сила на спогодбата – два отделни способа, чрез
които да бъде разколебана доказателствената им сила. Ответникът е бил
задължен от съда да представи оригиналите на документите и е бил
предупреден за последиците по чл.183 от ГПК. Представил е нотариално
заверен препис на спогодбата, а от трето за спора лице е представен
нотариално заверен препис на договора за прехвърляне на вземане,
уведомление и потвърждение.
Съдебната практика последователно приема, че страната може да се
освободи от задължението за представяне на оригинал на документа чрез
представяне на официално заверен препис, доколкото официалният препис
представлява сурогат на оригинала – така напр.решение №225/07.01.2019 год.
по гр.д.№567/2018 год. ІІІ гр.о. ВКС. Официалният препис по чл.591 от ГПК
удостоверява с материална доказателствена сила, че към датата, на която е
било извършено нотариалното удостоверяване, оригиналът е съществувал и е
имал съдържанието на преписа (цитираното решение). Според чл.591 от ГПК
официален препис може да бъде снет както от оригиналния документ, така и
от друг препис, което трябва да бъде отразено в удостоверяването, вкл. дали
върху документа е имало зачерквания, добавки и пр.
От удостоверяването, поставено на гърба на последната страница на
спогодбата на л.200 от делото е видно, че преписът е бил снет от друг
официален препис, който е бил представен на нотариус Бакърджиева от
Ивайло Йолов. Върху заверения препис от нотариус Бакърджиева, на
страницата с подписите на страните, се вижда блед печат, поставен от
нотариус Бисер Петров, който е заверил верността на преписа на 05.10.2007
год.
От назначената и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписите върху спогодбата са изпълнени от Ивайло Йолов.
При така установеното съдът приема, че формалната доказателствена сила
на спогодбата не е опровергана. Същата е подписана от Ивайло Йолов и неин
оригинал е съществувал на 05.10.2007 год., когато е заверен първия официален
препис. Представянето на официален препис от официален препис задължава
съда да приеме, че такъв документ съществува в оригинал, доколкото
официалният препис представлява сурогат на оригинала, а верността на
нотариалното удостоверяване не е била оспорена.
5
От съдебно-счетоводната експертиза е видно, че единственият източник на
информация за договорните отношения между участниците в поредицата от
сделки могат да бъдат само обявените ГФО в отдалечени периоди от време.
Както „Виго груп“ ООД, така и „А и Л корпорация“ ООД са в
несъстоятелност, като последните съставени ГФО са съответно от 2011 и 2013
год.
Съдът задължи ответника и трето за спора лице – синдика на „А и Л
корпорация“ ООД да представят доказателства, необходими за работата на
вещото лице, вкл. ги предупреди за последиците по чл.161 от ГПК, но в
предоставения им срок никой от тях не е съдействал на вещото лице. В
съдебното заседание на 13.05.2025 год. адв.Комарски, който преди е бил
пълномощник на „Виго груп“ ООД и на синдика му, заяви, че дружеството
няма редовно водено счетоводство от 2015 – 2016 год. – факт, който се
потвърждава и от констатациите на АС Бургас в решение №82/02.12.2021 год.
по т.д.№ 206/21 год., обявено по партидата на дружеството.
От заключението се установява, че ако вземането на „Виго груп“ ООД за
цената по нотариалния акт от 2002 год. е отразено в счетоводството му, то
същото следва да бъде представено в актива на баланса, раздел Краткотрайни
активи, статия вземания от клиенти и доставчици, за периода от 2002 до 2006
год. вкл. Тъй като вземанията от доставчици към 31.12.2006 год. са в размер на
1007 хил.лв., е вероятно те да включват и вземанията от продажбата. Ако
задължението на „А и Л корпорация“ ООД по същия нотариален акт е
отразена в счетоводството му, то същото следва да бъде представено в пасива
на баланса, раздел Задължения, статия задължения към доставчици и клиенти
от 2002 до 2006 год. Като е съпоставила задълженията по баланса,
представени в таблица №2 на стр. 9 от заключението, вещото лице е
допуснала, че е възможно задълженията в горния период да включват и цената
по сделката в размер на 80 хил.лв. От отговора на в.4 е видно, че след 2007
год. в счетоводството на „Виго груп“ ООД не е отразено вземане от заем.
Правилното счетоводно отразяване на новацията по спогодбата от 01.10.2007
год. би било в актива на балансите, раздел Краткотрайни активи, група
вземания, статия други вземания с балансово число 153 хил.лв. Според
експертизата, ако вземането е било отразено в счетоводството, то не е
квалифицирано правилно и е продължило да бъде представяно като вземания
от клиенти и доставчици до 2008 год. Стойностите в статия Други вземания за
периода 2009 до 2011 год. е възможно да включват и сумата от спогодбата.
Правилното отразяване на задължението при „А и Л корпорация“ ООД в
резултат на новацията е в пасива на баланса, раздел Задължения, статия други
задължения до 1 год. Ако същото е отразено в счетоводството на „А и Л
корпорация“ ООД, то тогава е започнало да се представя правилно от 2011
6
год., до тогава е възможно да е представяно в статия Задължения към клиенти
и доставчици.
Съдебната практика последователно приема, че обективна новация е
налице при съществуване на валидно възникнало задължение, което се
погасява; валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика
между погасеното и новосъздаденото задължение; намерение за новиране;
способност на страните да новират – така решение №175/25.02.2016 год. по
т.д.№2602/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение №85/01.09.2017 год. по т.д.
№2286/2015 год. І т.о. ВКС и цитираните в същото множество други решения.
При конкретното договаряне е постигнато съгласие за погасяване на
старото задължение в размер на 152 775,64 лв., което длъжникът е признал
изцяло по основание и размер, вкл. и по смисъла на чл.116 б.“а“ от ЗЗД и
заместването му с ново, а именно задължение за връщане на горната сума като
дадена в заем с падеж 01.10.2018 год., с уговорена възнаградителна лихва в
размер на 10% годишно или обща сума от 168 053,20 лв. и наказателна
неустойка в размер на 200 000 лв.
В решение №85/01.09.2017 год. по т.д.№2286/2015 год. І т.о. ВКС се
приема, че договор, с който страните се съгласяват, че старите, валидно
възникнали задължения се погасяват и дължимите на кредитора суми по
старите дългове се считат дадени в заем, представлява новация по см.на
чл.107 от ЗЗД, като в тази хипотеза новия дълг по заемното правоотношение
възниква и без предаване на суми от заемодателя на заемателя, т.е. отсъства
реалния характер на договора за заем. Това разрешение дава основание на
настоящия съд да приеме, че реалното предаване на заемната сума не е
елемент от правопораждащия фактически състав на новото заемно
правоотношение и е достатъчно постигането на съгласие между страните по
общите предпоставки по чл.107 от ЗЗД – погасяване на стария дълг и
заместването му с нов.
Процесуалното поведение на ответника и синдика на несъстоятелното
дружество - длъжник и липсата на каквито и да било счетоводни документи и
регистри, върху които вещото лице да изгради заключението си,
представляват пречка пред ищеца за доказване на положителното му
твърдение, че цялата цена по нотариалния акт е била заплатена, че не е
съществувал стар дълг и съответно на това договора за новация
(т.нар.спогодба) е нищожна поради невъзможен предмет. Ищецът е външно за
правоотношението лице – конкуриращ кредитор, ето защо не разполага с
никакви доказателства и процесулното бездействие на ответника при дадено
предупреждение по чл.161 от ГПК не може да бъде в негов ущърб. Отделно от
това следва да се посочи, че договорящите по поредицата от сделки са се
7
намирали в свързаност помежду си, която, както според закона, така и според
съдебната практика, им е позволявала да договарят при условия, различни от
обичайните - § 1 ал.2 от ДР на ТЗ. „Виго груп“ ООД и „А и Л корпорация“
ООД (преди „Търговска къща Йолов“) са били представлявани от едно и също
физическо лице, което е било управител и на двете дружества към момента на
сключване на спогодбата, а „ВГ кепитъл“ ЕООД е мажоритарен съдружник
във „Виго груп“ ООД към датата на подписване на договора за цесия, комуто е
било известно, че от 2015 – 2016 год. дружеството не води редовно
счетоводство. Самото договаряне по спогодбата противоречи на стопанската
логика и на презумпцията, че търговците упражняват дейност с цел
генериране на печалба, тъй като стар дълг от 2002 година се признава изцяло,
въпреки погасяването по давност поне на част от лихвите, погасява се и се
замества със задължение, чийто падеж настъпва след 11 години, а след
настъпването на падежа липсват данни кредиторът да е предприел действия за
събиране на задължението.
Прилагането на последиците по чл.161 от ГПК, а именно доказаност на
твърдението на ищеца за погасяване на стария дълг чрез плащане преди
сключване на спогодбата, свързаността на лицата, стопанската нелогичност на
поетите задължения, както и съдебно-счетоводната експертиза, която не е
установила осчетоводяване на задължения по новацията и при двете
дружества като заем през 2007 година, дава на съда основание да приеме, че
сключения на 01.10.2007 год. новационен договор е с невъзможен предмет,
поради липсата на валиден стар дълг, както и е симулативен, тъй като зад
външно изразената воля липсва намерение на страните за обвързване,
следователно е нищожен на осн.чл.26 ал.2 пр.първо и пр.последно от ЗЗД, не
е породил правни последици и ново задължение в тежест на „А и Л
корпорация“ ООД от заемно правоотношение, вкл. и задължение за заплащане
на възнаградителна лихва и неустойка не са възникнали. Като последица от
това никакво вземане не е било прехвърлено на „ВГ кепитъл“ ЕООД, тъй като
такова в полза на „Виго груп“ ООД не е съществувало. Отрицателната
установителна претенция на „Първа инвестиционна банка“ АД следва да бъде
уважена, като й се присъдят сторените разноски.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.694 ал.3 т.1
от ТЗ, предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********,
против „ВГ кепитъл“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Несебър,
ул.“Морска“ №9, с ЕИК *********, представлявано от управителя Красимира
8
Димитрова, при участието на синдика на „А и Л корпорация“ ООД в н. с ЕИК
*********, че не съществуват вземания на „ВГ кепитъл“ ЕООД, включени в
т.8 на списък на приетите вземания по чл.685 от ТЗ, одобрен с определение
№260092/13.03.2024 год. по т.д.№47/21 год. на БОС, както следва: сумата от
152 775,64 лв. по договор за прехвърляне на вземане от 26.02.21 год., спогодба
от 01.10.2017 год. и нот.акт за продажба на недвижим имот, вписан в СВ
Самоков с вх.рег.№851/07.10.2002 год., акт №123, том 3, дело №602/2002 год.;
сумата от 168 053,20 лв. – договорна лихва за периода от 01.10.2007 год. до
01.10.2018 год. и сумата от 200 000 лв. - неустойка.
ОСЪЖДА „ВГ кепитъл“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Несебър, ул.“Морска“ №9, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Красимира Димитрова, да заплати на „Първа инвестиционна
банка“ АД с ЕИК *********, разноски в настоящото производство в размер на
1650 лв.
ОСЪЖДА „ВГ кепитъл“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Несебър, ул.“Морска“ №9, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Красимира Димитрова да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 5 208,29 лв.
дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9