РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Бургас , 11.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
в присъствието на прокурора Валентина Андонова Чакърова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600224 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод постъпила въззивна жалба от адв. Ж.
Н. от АК-Бургас, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия К. Г. Г. ЕГН
********** от гр. С., ул. „*******“ **, област Бургас, против присъда № 260070 от
16.12.2020 г., постановена по НОХД № 5479/ 2019 г. по описа на Районен съд – Бургас. С
присъдата подс. Г. е признат за виновен в извършването на две престъпления по чл.183 ал.1
от НК, осъществени в периода м. октомври 2013г. - м. ноември 2018г. включително в
гр.Бургас, за всяко от престъпленията при условията на чл.54 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, и на основание чл.23 ал.1 от НК му е
определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение
на основание чл.66 ал.1 от НКе отложено за изпитателен срок от 3 години. Със същата
присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Г. е осъден да заплати направените в
първоинстанционното съдебно производство разноски за съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 146.40 лева.
Жалбата съдържа общи оплаквания само по отношение размера на наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, с аргументи, че районният съд не е съобразил
изключително ниската обществена опасност на деянието и дееца, като определеното му
1
наказание е несъразмерно тежко. Поддържа се теза, че спрямо подс. К.Г. целите на
наказанието могат да се постигнат и с налагане на наказание в минималния предвиден за
престъплението по чл.183 ал.1 от НК размер. Претендира се изменение на обжалваната
присъда с намаляване срока на наложеното наказание към установения в закона минимум.
Не са отправени доказателствени искания.
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
изразява становище за неоснователност на жалбата, приема първоинстанционната присъда
за правилна и законосъобразна както относно съставомерността на деянията като
престъпления, така и по отношение на определеното за всяко от тях, а впоследствие и
относно определеното общо наказание. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.Г. не се явява, като от
материалите по първоинстанционното прозводство е видно, че той се намира в
************************** и липсват данни да се е завръщал в страната, включително и
към датата на съдебното заседание на въззивната инстанция.
Явява се упълномощеният от подсъдимия в първоинстанционното съдебно
производство защитник адв. Ж. Н. от АК-Бургас, който поддържа жалбата с изложените в
нея съображения, че всички цели на наказанието, визирани в чл.36 от НК могат да се
постигнат и с налагане на наказание „Лишаване от свобода” в минимални установен в
закона размер – 3 месеца, а определеното от районния съд наказание в размер на 6 месеца
„Лишаване от свобода” е прекомерно и поради това несправедливо, моли за изменение на
първоинстанционната присъда в изложения смисъл.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е
подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да
обжалва субект и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното съдебно производство е протекло в отсъствие на подсъдия по
реда на чл.269 ал.3 т.4 б.„в” от НПК. Въззивният съд намира, че по делото по предвидения в
НПК ред и форма са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение
доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени
фактически положения, аналогични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите на
обжалваната присъда, както следва:
Подс. К. Г. Г. ЕГН ********** е роден на*******г. в гр.С., област Бургас, с
постоянен адрес в гр. С., ул. „******* **, област Бургас, и е *****, ****** гражданин,
*******, с ******* образование, *****, не работи.
Подс. К.Г. и свид.Д.Х. сключили граждански брак на 15.05.2004 г., от който на
******** г. се родило детето Д. К. Г., и на ******г. се родило детето Р. К. Г.. С решение №
1690 от 16.10.2013г. по гр. дело № 4521/2013 г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила от
2
16.10.2013г., бракът между съпрузите бил прекратен чрез утвърждаване на постигнатото
помежду им споразумение по чл.51 от СК, съгласно което упражняването на родителските
права спрямо двете малолетни към този момент деца били предоставени за управжняване на
майката д. Х., подс.К.Г. се задължил да заплаща на всяко от децата си, чрез тяхната майка и
законна представителка – свид.Х., месечна издръжка в размер на от по 150 лева.
След влизане в сила на решението по гр. дело № 4521/2013 г. по описа на Районен
съд-Бургас, подсъдимият не заплащал дължимата издръжка за продължителни периоди от
време, което станало повод свид. Х. да сезира органите на прокуратурата. За
инкриминирания по делото период от м. октомври 2013г. до м. ноември 2018г., когато подс.
Г. бил привлечен в качеството на обвиняем, Г. заплатил общо за двете деца сума в размер на
3150 лева, равняваща се на 21 месечни издръжки. За установяване точния размер на
дължимите и непратена за изникриминирания период издръжки, в производството пред
районния съд била допусната, назначена и извършена съдебносчетоводна експертиза
(заключение на л. 82-85 от първоинстанционното съдебно производство). Вещото лице, след
преглед на всички налични по делото платежни документи и съответни изчисления стигнало
до извод, че за инкриминирания период м. октомври 2013г. до м. ноевмри 2018г.
включително, подс. Г. е дължал за всяко от децата си общо 62 месечни издръжки, за същия
период е изплатил за двете деца сума в общ размер на 6271.13 лева, като дължима, но
неплатена за същия период останала сумата от 12 328.87 лева, или по 41 вноски за всяко
дете, равняващи се на 6164.43 лева, плюс още 28.87 лева. Предвид обстоятелството, че
прокурорът не реализирал института по чл.287 ал.1 от НПК да измени обвинението, с оглед
установената от експертизата по-висока стойност на неизплатените издръжки, обвинението
останало в рамките, посочени в обвинителния акт, според който на всяко дете не са били
изплатени по 41 издръжки в общ размер на 6150 лева (6164 лева според експертизата), и
съответно постановената присъда е била съобразена с фактите и стойностите, посочени в
обвинителния акт.
Изложените факти не се оспорват от подсъдимия и следват от показанията на свид.Д.
Х., от анализа на писмените доказателства - решение № 1690 от 16.10.2013г. по гр. дело №
4521/2013 г. по описа на Районен съд – Бургас, платежни разписки от „Western Union”, от
заключението на съдебносчетоводната експертиза, от справката за съдимост на подс. Г. и
другите събрани в досъдебната фаза писмени материали – писма, отговори, постановления.
Всички доказателства, разгледани в своята съвкупност, водят до несъмнен извод за
извършени в условията на реална съвкупност две престъпления по чл.183 ал.1 от НК.
При обсъдените доказателства и доказателствени средства, въззивният съд достигна
до извод, че доказателствената преценка на районния съд е законосъобразна и подкрепена
от събраните в съдебното и досъдебното производство доказателства, подкрепящи
обвинението.
При правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен
извод за съставомерност на престъпленията, предмет на обвинението, като съзнателно
неплащане на издръжка по смисъла на чл.183 ал.1 от НК за всяко от децата на подс. Г..
3
Несъмнено, в периода от м. октомври 2013г. до м. ноември 2018г. включително, подс. К.Г.
бил длъжен да заплаща, но в действителност не заплатил на дъщерите си Д. К. Г., родена на
******* г., и на Р. К. Г., родена на ********г., присъдените с решението по гр. дело №
4521/2013 г. по описа на Районен съд – Бургас 41 месечни издръжки, всяка в размер на 150
лева, възлизащи общо на 6150 лева за всяко дете. При наличието на осъдително решение за
издръжка, последвалото неплащане на повече от две месечни издръжки осъществява
обективния състав на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, а в случая неплатените
издръжки са общо 41, обхващащи период от 5 календарни години. По делото отсъстват
твърдения и доказателства подс. Г. да страда от здравословни или психически проблеми,
които обективно да препятстват полагането на труд и акумулирането на доходи, а тъкмо
напротив – деецът е в активна трудоспособна възраст, с нормална психика и физика, като
според твърденията му в досъдебното производство, от 2017 година се е установил да живее
и работи в чужбина, като периодична се връща и в Република България. Съдът държи
сметка, че разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК вменява на родителите задължението да
издържат ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, но за разлика от
първоинстанционния съд, въззивната инстанция счита, че в случая е налице „евентуален“
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. второ от НК като форма на умишлена вина. За
престъплението по чл. 183 ал.1 от НК липсва легално ограничение относно формата на
умисъла само до пряк умисъл. Такова ограничение не е въведено и по тълкувателен път,
чрез задължителна съдебна практика. В интелектуален план, при осъществяване на
престъплението у дееца са били налични осъзнати представи за съществуващото за него
задължение да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните си деца въз основа на влязло в
сила съдебно решение, както и относно конкретния размер на тези задължения и
периодичния им характер, изразен в установените с решението ежемесечни платежи, до
настъпване на установени от закона основания за отпадане на издръжката. В контекста на
това престъпление, съзнателното му извършване означава само знание на дееца относно
наличието на основание за заплащане на издръжка – осъдително съдебно решение,
установеното от това решение задължение да се изплаща месечна издръжка в определен
размер, предвиждане на негативния ефект от неплащането на издръжката за отглеждането
на детето и посрещане на нуждите му, и осъзнатото бездействие да се заплатят поне две
месечни вноски. Липсват доказателства във волеви план подс. Г. да е имал за конкретна цел
специално да увреди интересите и да затрудни задоволяването на потребностите на която и
да е от двете си дъщери си чрез неплащане на издръжката. Във всички случаи подсъдимият е
съзнавал, че бездействието му може, и вероятно би довело до този резултат, като се е
примирявал с него, т.е. допускал е настъпването на общественоопасните последици от
престъплението, което обосновава извод за наличието на виновно поведение под формата на
евентуален, а не пряк умисъл, както необосновано е приела първата инстанция. Въпреки
различното схвалащне относно конкретната форма на умисъла от страна на въззивната
инстанция, това обстоятелство не се отразява на съставомерността на извършените
4
престъпления и не изисква изменение неа присъдата.
За обсъдените две престъпления, при условията на чл.54 ал.1 от НК районният съд
определил на подс.Г. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от по 6 месеца, чието
изпълнение отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 година.
Въззивният съд намира така определеното наказание за индивидуализирано при спазване на
принципа за неговата законоустановеност, и при прецизен баланс между идентифицираните
по делото смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Били са
съобразени като отегчаващи обстоятелства броят на неплатените вноски, дългият период, за
който те са били дължими, и обстоятелството, че макар да се е установил да живее в
************и да е в активна трудоспособна възраст, до приключване на делото в първата
инстанция подсъдимия не е извършил никакви допълнителни плащания за дължимите от
него издръжки. Като смекчаващоо обстоятелство обосновано е отчетено чистото съдебно
минало на дееца, към което следва да се добавят добрите характеристични данни и
направеното фактическо признание за извършеното престъпление. В резултат, за всяко от
престъпленията на Г. е определено по-тежкото по вид наказание „Лишаване от свобода“, но
в размер между минималния и средния размер на това наказание за конкретното
престъпление, и правилно е преценено, че за постигане целите на наказанието не е
наложително той да го изтърпи ефективно. В това отношения опракванията в жалбата за
завишеност на наказанието са изцяло неоснователни, предвид установените факти – твърде
дълги периоди на неплащане на издръжката на всяко от двете деца, голям брой и значителна
стойност на неплатените суми за всяко дете, и фактът, че за инкриминирания период
майката по принуда е била натоварена сама да поема отглеждането и издръжката на двете
деца, паралелно със заплащането на вноски по сключения по време на брака ипотечен
кредит. Фактът, че подсъдимият е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни е
бил отчетен от първата инстанция, но в случая е очевидно, че отегчаващите обстоятелства
имат лек, но отчетлив превес. Тези обстоятелства изключват възможността извършените от
подс. Г. престъпления да бъдат считани за деяния с толкова ниска обществена опасност, та
на дееца да бъде наложено наказание в минималния установен от закона размер, каквато е
претенцията в жалбата. При спазване правилата на чл.23 ал.1 от НК, на дееца е определено и
наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото – 6 месеца „Лишаване от свобода”,
за което правилно е преценено, че не е необходимо да бъде изтърпяно ефективно, тъй като
целите по чл.36 от НК могат да се постигнат в пълен обем и при отлагане изпълнението му
за изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 от НК. Установеният изпитателен срок от 3 години
за определеното общо наказание и според настоящия съд е достатъчен да съхрани
възможностите и да не създава затруднения на подсъдимия да намери работа и реализира
доходи, за да заплаща издръжката, и в същото време да му въздейства предупредително и
превъзпитателно, като го въздържа от извършване на други престъпления под страх от
привеждане в изпълнение на отложеното наказание.
Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, с оглед
изхода от делото, подс. Г. е бил осъден да понесе сторените в наказателното производство
разноски в размер на 146.40 лева – възнаграждение на вещото лице по възложената от
районния съд съдебносчетоводна експертиза, които да заплати по сметка на Районен съд-
Бургас. Първата инстанция обаче е пропуснала да осъди подсъдимия да заплати държавната
такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на
присъдените разноски, което евентуално може да стори впоследствие с определение по реда
на чл.306 ал.1 т.4 от НПК.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция или в
досъдебното производство нарушения на материалният закон или на процесуалните
5
правила, налагащи нейното изменение или отмяна, което изисква тя да бъде потвърдена.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският
окръжен съд, І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260070 от 16.12.2020 г., постановена по НОХД №
5479/ 2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6