№ 21104
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110149619 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу М. О. А. осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 441, 44 лв., ведно със законната
лихва за периода от датата на подаване на исковата молба (05.09.2023 г.) до окончателното
плащане, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, представляващ АП.№..., находящ се в гр. София, жк
„Ф..“, бл. .., вх. Б, ет. 2 с аб. № .. за сумата от 110, 04 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. – 15.12.2022 г., сумата от 17, 91 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 05.09.2023г. до изплащане на вземането, и сума в размер на 5, 09 лв., която представлява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 15.12.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в
качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не
е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се посочва, че
претендираните суми са заплатени, като представя и платежен документ за твърдяното
плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава. При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответника следва да
докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
С приетия за окончателен и неоспорен доклад по делото съдът е отделил на
основние чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че за процесния имот през процесния период е била доставена топлинна
енергия в претендираните с исковата молба суми.
По делото не е спорно, а и се установява от приетия нотариален акт от 05.03.2015 г.,
че ответникът на посочената дата е придобил правото на собственост върху процесния
апартамент, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът намира, че
именно той отговаря за задълженията за реално потребената топлинна енергия за процесния
имот в качеството му на негов собственик.
Според по делото е въпросът дали претендираните суми са били заплатени изцяло от
ответника.
В тази връзка по делото са приети два документа за плащане – разписка от
08.02.2023 г. и разписка от 08.03.2024 г. Разписката от 08.03.2024 г. е за заплатена сума в
размер на 574, 48 лв. като в нея е посочено основание за плащането „по дело номер 49619-
2023 г.“ и процесният абонатен номер. По силата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към
едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Съгласно задължителните указания,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г.,
ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред
за прихващане на изпълнението. В Общите условия към процесния договор, чл. 33, ал. 6 е
посочено, че когато клиентът има две и повече дължими суми, включително съдебни и
присъдени вземания, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, клиентът може
да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. В разглеждания случай,
видно от приетата разписка от 08.03.2024 г., ответникът е заявил изрично, че погасява
задълженията по настоящото производство, като сумата съвпада изцяло с претендирания
размер, поради което съдът приема, че с плащането, извършено на 08.03.2024 г., ответникът
е погасил изцяло главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, както и
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху тези две главници, претендирани
с исковата молба. По отношение на това плащане няма как да намери приложение чл. 76, ал.
2 ЗЗД по отношение съдебните разноски, тъй като дължимостта и размерът им се определят
с крайния съдебен акт и към датата на плащането съдебни разноски по настоящото
производство не са били присъдени, поради което няма как такива разноски да бъдат
погасявани към 08.03.2024 г.
Тъй като плащането е било извършено след подаване на исковата молба, ответникът
дължи и претендираното обезщетение за забава върху платените със закъснение главници за
периода от подаване на исковата молба (05.09.2023 г.) до датата на плащането – 08.03.2024 г.,
2
което, определено по реда на чл. 162 ГПК, се равнява на 30, 48 лв. за главницата за топлинна
енергия и 1, 24 лв. за главницата за дялово разпределение, или общо 31, 72 лв.
По разноските
Плащане на процесните суми е било извършено след подаването на исковата молба,
поради което ответникът е дал повод за завеждане на делото и дължи разноски за платената
държавна такса в размер на 50 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. О. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Ф..“, бл. .., вх. Б, ет. 2,
АП..., да заплати „Т С“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ ..., сумата от 30, 48 лв., представляваща законна лихва върху платената в хода на
производството главница за топлинна енергия, за периода от 05.09.2023 г. до 08.03.2024 г., и
сумата от 1, 24 лв., представляваща законна лихва върху платената в хода на производството
главница за дялово разпределение, за периода от 05.09.2023 г. до 08.03.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на производството предявените от „Т С“ ЕАД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ..., срещу М. О. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк „Ф..“, бл. .., вх. Б, ет. 2, АП..., осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 441, 44
лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. в имот, представляващ АП.№..., находящ се в гр. София, жк „Ф..“, бл. .., вх.
Б, ет. 2 с аб. № .. за сумата от 110, 04 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 15.12.2022
г., сумата от 17, 91 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., и за сумата в размер на 5, 09 лв., която
представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 15.12.2022 г.
ОСЪЖДА М. О. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Ф..“, бл. .., вх. Б, ет. 2,
АП..., да заплати „Т С“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 150 лв.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца
“ПМУ Инженеринг“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3