РЕШЕНИЕ
№ ...113
гр. Самоков, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 260 по описа на
съда за
„Влади-Рум” ООД, гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № 23-002934,
издадено на 07.04.2020 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област”, гр. София, с искане за намаляване на наложената с него имуществена
санкция.
В съдебно заседание търговското
дружество – жалбоподател се представлява от пълномощника си адв. Цветан
Теофанов, който заявява, че поддържа жалбата с така отправеното с нея искане.
Въззиваемата страна Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област”, гр. София, се представлява от
пълномощника си юрк. Йордан Петров, който заявява становище за законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и счита, че в правомощията на съда е
да намали размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление.
По съществото на жалбата съдът намира
следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето и
връчването му са спазени разпоредбите на чл. 40, ал. 1, съответно чл. 43, ал. 1
от ЗАНН. За така описаното в АУАН нарушение на КТ против жалбоподателя е
издадено наказателно постановление (НП) в законоустановения срок от компетентен
орган, оправомощен с т. 4 от представената Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, без
НП да съдържа нови релевантни фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства, които съдът кредитира като логични, безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и неопровергани от други доказателства, се установява по необходимия
съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин, че жалбоподателят
е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ,
изразяващо се в това, че на 30.01.2020 г. около 13,45 ч. в стопанисван от него обект
– ресторант „Парк Б=”,
находящ се в гр. Самоков, ул. „Цар Борис ІІІ” № 148, същият, в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал М. Е. С., ЕГН **********, до
работа като „готвач“ без предварително да й предостави заверено копие от
изискуемото се съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ уведомление до ТД на НАП за
сключения с това лице трудов договор.
Нарушението на чл. 63, ал. 2, вр.
ал. 1 от КТ е съставомерно от обективна страна като административно нарушение
по чл. 414, ал. 3 от КТ. Имуществената отговорност на жалбоподателя – търговско
дружество е обективна, поради което въпросът относно вината като субективен
елемент от състава на нарушението не се обсъжда от съда.
Ето защо административно-наказващият
орган законосъобразно е ангажирал имуществената отговорност на жалбоподателя за
административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ. За това административно
нарушение административно-наказващият орган (АНО) е наложил на жалбоподателя
имуществена санкция в установения неин законов диапазон и я е определил в
размер 3000 лв., който е под средния, но и значително над минималния, без в
достатъчна степен да съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при
нейната индивидуализация. Изложените от АНО в НП мотиви за размера на
наложената с него имуществена санкция на жалбоподателя са изцяло абстрактни и
несвързани с конкретната обществена опасност на санкционираното деяние. По
делото не са налице данни за предходно извършени от жалбоподателя каквито и да
било други нарушения на трудовото законодателство, санкционирани с влезли в
сила наказателни постановления, като липсата на такива данни е сериозно
смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство. По делото не се
установява и нарушението да е извършено при отегчаващи обстоятелства. Ето защо
съдът счита, че една имуществена санкция в минималния предвиден от закона
размер 1500 лв. е съответна на тежестта на нарушението, справедлива е и е
достатъчна за постигане на целите на административното наказване.
По горните съображения
атакуваното НП следва да бъде изменено, като наложената с него имуществена
санкция следва да бъде намалена до гореобсъдения размер.
При този изход на делото, както с
оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143 от АПК, така и на чл.
189-190 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, страните нямат право да искат присъждане на
разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-002934, издадено на 07.04.2020
г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, гр. София, с
което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на „В-Р” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. Самоков, ул. „Цар Борис ІІІ” № 18, ет. 6, ап. 24, е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 3000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената му ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 3000 лв. на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: