№ 70
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000883 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение от 22.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 16682/2019 г., Софийски
градски съд, ГO, I-8 състав е отхвърлил предявения от „Нямуно Банга“ ООД срещу „А1
България" ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие издаването
на 31.01.2019 г. на нова СИМ карта за абонатен номер 088********, за сумата от 62 000 лева,
представляваща частичен иск от претенция за 146 500 лева във връзка с превод с реф.№
190131408496581 и вальор 31.01.2019 г. за сумата от 90 000 лева, представляваща частичен
иск от претенция в размер на 200 000 лева във връзка с превод с реф.№ 190131408496577 и
вальор 31.01.2019 г. и за сумата от 14 000 лева, представляваща частичен иск от претенция за
сумата от 14 500 лева във връзка с превод с реф.№ 190131408496576 и вальор 31.01.2019 г.,
заедно със законната лихва върху претендираните суми, считано от предявяването на иска на
19.12.2019 г. до деня на окончателното плащане.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Нямуно Банга" ООД,
което моли въззивния съд да го отмени и да постанови решение с което да уважи
предявените искове. Неправилно съдът приел неприложимост на института на
непозволеното увреждане като приел, че вредоносното деяние произтичало от изпълнение
на задължение по договорна връзка. Твърденията на ищеца не били, че причинените вреди
са резултат от неизпълнение на договорно задължение на А1, а че неправомерното
поведение на А1 и служителя му се изразявало в липсата на адекватни правила, инструкции
и прилагане на общоприети стандарти за сигурност и идентификация, с цел предотвратяване
на измами, респ. че не е създало и не поддържа адекватна система за гарантиране
прилагането на правилата за сигурност за предотвратяване на измами /чл.243 и сл ЗЕС/, не е
подбрало и обучило служителите, които да спазват тези правила. Тези задължения
произтичали не от договорната връзка а от приложимата национална и международна
1
уредба. Необоснован бил изводът на съда, че договорната връзка между страните може да не
предвижда използването на СИМ карта за авторитаризиране на преводи при онлайн
банкиране. Такова твърдение не било въвеждано и липсвали доказателства. Ограничения в
обичайната функционалност на процесната СИМ карта не се установявали и не се твърдяли
от страните. Неотносим към предмета на делото бил изводът на съда, че „Нямуно Банга"
ООД не бил уведомил „А1 България" ЕАД, че ще ползва СИМ картата за банкови операции.
По отношение на ищеца не било налице такова задължение. Ползването на СИМ картата за
банкови операции не излизало извън обичайната й функционалност. По делото било
установено неправомерното поведение. Установено било, че при издаването на процесния
дубликат от СИМ карта служителят на А1 Д. М. Е. 1./ не е проверил самоличността, личните
документи и не е идентифицирал лицето, представило процесното пълномощно; 2./ не
извършил проверка на текста на представеното пълномощно, от който се установявало, че
същото е издадено на И. Б. И. в лично качество, а не в качеството й на управител на
„Нямуно Банга" ООД; 3./ не се е запознал с текста на нотариалната заверка,, с която било
удостоверено съдържанието на документа, но не и положения подпис. С оглед на това съдът
неправилно приел, че служителят е спазил точната процедура като не е обсъдил събраните
по делото доказателства и установените обстоятелства. Неправилни били изводите на съда
за липса на причинно-следствена връзка, тъй като в хода на производството било
установено, че между неправомерното поведение на служителите на ответника и
претърпените от ищеца вреди е налице пряка и непосредствена връзка. Това се установило и
от изслушаната съдебно-техническа експертиза, съгласно която не е възможно да се
извърши паричен превод без да е получен оторизационния код, което представлявало
последната техническа стъпка, за извършване на превода като вещото лице е посочило, че
всеки паричен превод е завършен с оторизационен код – в противен случай няма как да бъде
осъществен. В този смисъл била и предоставената информация от банката. Процесните
транзакции били потвърдени именно с СМС код, изпратен до телефонния номер на
управителя на ищцовото дружество И. И.. По делото било установено, че именно СИМ
картата, обслужваща и свързана с този номер била обект на подмяна в магазина на А1. По
причина, че третите лица са получили неоторизиран достъп до дубликат на СИМ картата в
резултат на поведението на служителите на А1, те са могли да потвърдят наредените
преводи и да причинят процесната вреда.
„Нямуно Банга" ООД поддържа, че в хода на съдебното производство пре СГС
предприел допустимите действия, за да се снабди с материалите по ДП № 193/2018 г. по
описа на ГДБОП-София, но такъв достъп бил отказан. В съдебно заседание на 19.10.2023 г.
съдът определил краен срок за събиране на доказателства – до края на следващото съдебно
заседание. След съдебното заседание на 19.10.2023 г. ищецът предприел нови действия и с
писмо на СГП, депозирано по делото на 28.11.2023 г. му било разрешено да се снабди с
копия от Протокол, на който е материализиран снет запис от охранителни камери и
Протокол за разпит на служители на А1. На 20.02.2024 г. разследващия полицай уведомил
„Нямуно Банга" ООД с писмо, че не може да предостави материалите към момента, тъй като
преписката била на доклад при наблюдаващия прокурор. В съдебно заседание на 22.02.2024
г. съдът оставил без уважение молбата, депозирана от ищеца за предоставяне на
допълнителна възможност за представяне на посочените доказателства – в нарушение на
процесуалните правила.
Въззивникът моли въззивния съд да приема по делото Протокол, на който е
материализиран снет запис от охранителни камери и Протоколи за разпит на служители на
А1.
Въззиваемият „А1 България" ЕАД оспорва въззивната жалба и моли въззивния
съд да остави в сила обжалваното решение. Счита безспорно, че предмет на делото са искове
с правно основание чл.49 от ЗЗД като съдът се е произнесъл съгласно дадената от него с
доклада правилна квалификация на иска. Неоснователни били доводите на въззивника, че
съдът се е произнесъл в противоречие със събраните доказателства като не ги е обсъдил в
2
пълнота. По делото било установено, че „А1 България" ЕАД е действало добросъвестно, при
спазване на всички процедури, които са въведени и обучения, които са правени. Тегленето на
пари от сметките на ищеца бил сложен фактически състав, който бил свързан с регистрация
на ищеца в интернет банкирането на съответната банка. От писмо на Райфайзен банк,
представено по делото се установявало, че е налице регулярно влизане в профила на И. И. от
IP адреси от България и Литва, като определени сесии дори взаимно се застъпвали.
Едновременните сесии от различни локации можело да се дължат на предоставени
потребителско име и парола от потребителя на други лица от фирмата, които не са били
упълномощени по надлежния ред. От банката били посочили, че такива действия
противоречат на договореностите с нея и увеличават значително вероятността
потребителското име и паролата за достъп до Райфайзен онлайн на И. И. да са станали
известни на лица, които да са ги използвали неправомерно. Банката потвърдила, че не
съществува техническа възможност за извършване на паричен превод чрез интернет
банкиране без да се осъществи вход с потребителско име и паролу което означава, че
сметките на ищеца нямало да бъдат източени като деецът не е имал достъп до данните на
ищеца – парола и потребителско име. Това показвало, че причинно следствената връзка, на
която ищецът се позовавва в случая липсвала, тъй като реалното настъпване на вреди не би
било възможно, ако хипотетично поведението на А1 било противоправно.
Ответниците по въззивната жалба - трети лица - помагачи на страната на
ответника дружества - „Н-Д Къмпани" ЕООД, „Грийн роуд 93" ЕООД, „Капитолия
корпорейшгьн" ЕООД и „Галера 11" ЕООД не вземат становище по същата.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното
от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Нямуно
Банга" ООД обективно съединени искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът поддържа, че от 2008 г. е корпоративен клиент на „А1 България"
ЕАД въз основа на множество договори за предоставяне на мобилни услуги. На 31.01.2019 г.
от банковата сметка на „Нямуно Банга" ООД с IBAN **********, открита в „Райфайзенбанк
/България/" ЕАД, били извършени неоторизирани парични преводи в общ размер на сумата
от 800 500 лева: 1./ за сумата 100 000 лева в полза на „Микит“ ООД, с реф.№
190131408502685; 2./ за сумата 146 500 лева в полза на „Н-Д Къмпани“ ЕООД, с реф.№
190131408496581; 3./ за сумата 200 000 лева, в полза на „Грийн роуд 93“ ЕООД, с реф.№
190131408499448; 4./ за сумата 200 000 лева, в полза на „Капитолия корпорейшън“ ЕООД, с
реф.№ 190131408496577 и 5./ за сумата 154 000 лева, в полза на „Галера 11“ ЕООД, с реф.№
190131408496576, подробно описани по размер, вальор и получател в обстоятелствената
част на исковата молба. „Нямуно Банга" ООД нямало финансови отношения и неуредени
финансови задължения към дружествата, към които били извършени преводите. След
узнаване на факта за нареждането на неоторизираните паричните преводи, ищецът
предприел незабавно действия по анулирането им, но въпреки това - част от паричните
суми, чиито общ размер достигнал 361 000 лева, били неправомерно изтеглени на каса от
трети лица и не били върнати на ищеца. Този факт причинил на ищеца имуществена вреда
/загуба/, равняваща се на посочената сума. Това довело до обективна невъзможност на
ищеца да обслужи/разплати дължими плащания на дружеството към трети лица, което
довело допълнителни вреди и пропуснати ползи. Във връзка с осъществените неоторизирани
банкови операции, било образувано досъдебно производство, развиващо се като пр. пр. №
1412/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Варна. Ищецът твърди, че претърпяната
вреда е в пряка причинно-следствена връзка с действията на служителя на „А1 България"
ЕАД в офис в гр.Видин Д. М. Е.. Допълнителна мярка за сигурност при банковите преводи,
извършвани от „Нямуно Банга" ООД, всеки превод следвало да бъде потвърден посредством
идентификационен код, който се получавал чрез текстово съобщение /СМС/ на мобилния
телефон на управителя на „Нямуно Банга" ООД. Без въвеждането на този код преводите не
3
можело да бъдат наредени. В деня на неоторизираните преводи, Д. М. Е., въз основа на
неавтентично пълномощно е блокирал СИМ картата на мобилния номер на управителя на
„Нямуно Банга" ООД и е издал дубликат на СИМ картата, който предоставил на
неоторизираното и към момента на исковата молба неустановено трето лице. Посредством
издадения дубликат на СИМ карта станало възможно нареждането на неоторизираните
преводи, като текстовите съобщения /СМС/, съдържащи оторизационния къд за преводите
били получени от трети лица, въз основа на неправомерно издадения дубликат на СИМ
карта. След получаване на оторизационен код за банкова транзакция под формата на
електронно текстово съобщение - неустановено трето за ищеца лице потвърдило
нареждането за извършване на неоторизираните банкови преводи.
Служителят на А1 България" ЕАД не извършил елементарна проверка на
представеното пред него пълномощно, което послужило като основание за блокирането на
дестващата СИМ карта, издаването на неин дубликат и предаването му на лице, различно от
управителя и единствен представляващ „Нямуно Банга" ООД. Посоченото в пълномощното
лице Е. Д. Ж. не е бил в гр.Видин на 31.01.2019 г. и на тази дата не е посещавал офис на А1
нито във Видин, нито в друг град. Това означава, че служителят на А1 дори не е проверил
самоличността, личните документи и не е идентифицирал лицето, представило процесното
пълномощно. Самото пълномощно било издадено от И. Б. И. в лично качество, а не в
качеството на управител на „Нямуно Банга" ООД, а СИМ картата, била издадена на
„Нямуно Банга" ООД. Пълномощното не пораждало представителна власт по отношение на
„Нямуно Банга" ООД. Нотариалната заверка на пълномощното касаела съдържанието му, а
не положения подпис. При справка при нотариус В. Д. било установено, че в общия
регистър не се съдържа такова удостоверяване. Това означавало, че служителят на А1 не
извършил проверка дали нотариалното удостоверяване е автентично, което бил длъжен да
стори. Това поведение на служителя било последица от обстоятелството, че А1 България"
ЕАД не създало и не поддържало достатъчно адекватна система за сигурност и
идентификация, с цел предотваратяване на измами (в съответствие с чл. 243- 244 от ЗЕС),
както и че не са въведени адекватни правила, процедури и стандарти в тази насока.
Служителят на дружеството Д. М. Е. действал неправомерно, като не положил дори
елементарна грижа, осъществявайки формална, а не задълбочена проверка на
автентичността на представеното пред него пълномощнои на самоличността на явилото се
пред него лице. Имало пряка причинно-следствена връзка между поведението на
служителите на ответното дружество и настъпването на вредоносните последици. Ищецът
предяваве искове за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за непозволеното
увреждане като с определение от 06.11.2023 г. съдът е допуснал увеличение на предявените
искове, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за
претърпените имуществени вреди, в размер на сумите както следва:1./ сумата от 62 000
лева, представляваща частична претенция от претенция в пълен размер от 146 500 лева във
връзка с превод с реф.№ 190131408496581 и вальор 31.01.2019 г.; 2./ сумата от 90 000 лева,
представляваща частична претенция от претенция в пълен размер от 200 000 лева във връзка
с превод с реф.№ 190131408496577 и вальор 31.01.2019 г. и 3./ сумата от 14 000 лева,
представляваща частична претенция от претенция в пълен размер от 14 500 лева във връзка
с превод с реф.№ 190131408496576 и вальор 31.01.2019 г.; както и да заплати мораторна
лихва, начислена върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда на 19.12.2019 г., до деня на окончателното плащане.
Ответникът А1 България" ЕАД оспорва предявените искове. Не оспорва
съществуването на договорни правоотношения между него и ищеца „Нямуно Банга" ООД
към 31.01.2019 г., както трудовото правоотношение със служителя Д. М. Е., към 31.01.2019
г., когато се твърди да е настъпило имущественото увреждане. Ответникът оспорва
твърдението, че „А1 България" ЕАД не изпълнява нормативно установените свои
задължения, както и че служител на дружеството е действал незаконосъобразно. Д. Е. бил
4
извършил предвидената в процедурите проверка на самоличността на представилото се като
пълномощник лице, сверил вписаните данни в пълномощното с представения документ за
самоличност, както и с наличните данни за управителя на „Нямуно Банга" ООД в базата
данни. Служителят на ответника обаче, не разполагал със специална компетентност, нито
със специални технически средства, чрез които да може да извърши проверка на
автентичността на представения упълномощителен документ. Счита, че за сключване и
изменение на договор за ползване на услугите на А1 било достатъчно наличие на
обикновено, а не нотариално заверено пълномощно /по арг. от чл.37 от ЗЗД/. Задължение за
проверка на автентичността на нотариална заверка и автентичността на личната карта на
представилото пълномощното лице не произтичало от никой нормативен акт за служителя
на А1. Ответникът оспорва наличие на пряка причинно-следствена, връзка между
описаното от ищеца поведение на неговия служител Д. Е. от една страна и релевираните от
ищеца имуществени вреди от друга страна. Процесните неоторизирани плащания от
сметката на ищеца били извършени чрез платформата за електронното банкиране на трето
лице „Райфайзенбанк България" ЕАД, а не посредством процесния оторизационнен код,
който ответника „А1 България" АД трябвало да достави чрез своята електронна услуга. Това
означава, че трети лица са имали достъп до потребителското име и паролата на ищеца за
банкирането на ищеца, тъй като единствено следполучаване на този достъп те са могли да
съставят платежните нареждания. Следователно самият ищец не бил положил необходимата
грижа като не спазил условията на Райфайзенбанк България, изложени в Инструкции за
сигурност при използване на Райфайзен онлайн. Ответникът счита недоказани вредите.
Липсвала вина, тъй като служителят на ответника бил въведен в заблуждение от явилото се
лице, което представило пълномощно, което било изрядно от външна страна. В случай, че
съдът приеме иска основателен, ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, доколкото служителите на последния не
положили дължимата грижа за съхраняване на имуществото на дружеството.
Третите лица - помагачи на страната на ответника дружества - „Н-Д Къмпани"
ЕООД, „Грийн роуд 93" ЕООД, „Капитолия корпорейшьн" ЕООД и „Галера 11“ ЕООД не
изразяват становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Представено е пълномощно, с което И. Б. И. упълномощава Е. Д. Ж. да я
представлява пред „А1 България“ ЕАД и неговите клонове във връзка с всички въпроси по
абонамент за предоставяне на услуга за мобилна комуникация – СИМ карта № 088********,
включително да променя тарифата, да включва и изключва допълнителни услуги, да иска и
получава справки и разпечатки, да заплаща дължими суми, да спира и възстановява
абонамента, да прекратява абонамента, да иска и получава дубликат от СИМ карта в случай
на кражба, изгубване или друга причина, да плаща сметки, да получава PUK код /както и
други видове кодове и да извършва от нейно име всички останали възможни действия. Да
подписва и получава от нейно име всички необходими документи. В пълномощното е
посочено, че е със срок до 16.04.2019 г. Пълномощното е с нотариално заверено съдържание
на 16.04.2018 г. с рег.№ 2342/2018 г. на нотариус В. Д..
Представено е Заявление за смяна на СИМ карта от 31.01.2019 г., подадено в
О1 магазин Видин, Железничарска 2 от „Нямуно Банга" ООД с МОЛ И. Б. И., с което е
заявено искане да бъде сменена СИМ картата на мобилен телефон абонатен номер
088******** като заявлението е подписано от служител на А1 България" ЕАД Д. М. Е. и
представител на „Нямуно Банга" ООД.
С писмо с изх. № 365000-5384/08.02.2019 г., А1 България" ЕАД е уведомило
ОД на МВР-Варна, че на 31.01.2019 г. абонатен номер 088******** на „Нямуно Банга" ООД
са извършени следните услуги – в 9.51 часа услуга смяна на СИМ карта, извършена от
служител Д. М. Е. в А1 магазин Видин, Железничарска 2 и в 11.51 часа – услуга смяна на
5
СИМ карта, извършена от служител на „А1 България" ЕАД Р. Д. А. в Офис корпоративни
клиенти Варна.
Със Служебна бележка с изх. № 19/01.04.2019 г. издадена от помощник
нотариус Г. Д. е удостоверено, че в общия регистър на нотариус В. Д. с per. № *** на НК не
съществува удостоверяване с рег.№ 2342/16.04.2018 г., товм1, акт № 67. Съществуващото в
общия регистър удостоверяване под № 2342/2018 г. е от друга дата и с него е извършено
удостоверяване на подпис на трето лице върху декларация.
Със Служебна бележка от 17.02.2020 г. „Райфайзенбанк България" ЕАД е
удостоверила, че „Нямуно Банга" ООД е титуляр на банковата сметка на ищеца с IBAN
**********, открита при същата банка.
По делото е представена Инструкция за сигурност при използване на
„Райфайзен Онлайн“ установява съдържанието на техническите правила, които следва да се
спазват при ползване на услугата за интернет банкиране, от които се установява, че за
извършването му е необходимо потребителско име и парола за достъп, които трябва да се
пазят /да не се споделят/.
По делото са представени писмо изх.№ 1412/2019 г. на ОП Варна /стр.11/,
писмо с вх. № 260640/05.01.2021 г. на ОП Варна /стр. 85/, писмо с вх. № 280553/17.02.2021 г.
и приложено към него Постановление от 23.07.2019 г. на Прокурор при Специализираната
прокуратура /стр.93-95/, писмо с вх.№ 367964/07.12.2021 г. /стр.321/ и писмо №
275896/21.03.2022 г. на Специализираната прокуратура /стр.238-239/, от които се установява,
че по повод описаните в исковата молба обстоятелства е образувано досъдебно
производство, съответно прокурорска преписка № 1412/2019 г. по описа на ОП Варна, която
от своя страна е била приобщена към ДП №193/2018 г. на ГДБОП. Досъдебното
производство е образувано за престъпление по чл.212а, ал.1 НК, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и вр.
с чл.20, ал.2 от НК, по което е било повдигнато обвинение срещу А. Т. Л. и В. П. В., за това,
че чрез внасяне на зловреден код в компютърна конфигурация, ползвана от „Нямуно Банга"
ООД, те достъпили онлайн банкирането на дружеството и пренаредили парични суми от
банковата сметка на дружеството към дружествата „Н-Д Къмпани" ЕООД, „Грийн роуд 93"
ЕООД, „Капитолия корпорейшън" ЕООД и „Галера 11" ЕООД на обща стойност от 800 000
лева. Разследването не е приключило и предстои прецизиране на обвинението и за
извършване на други деяния.
В писмо с вх. № 310732/10.11.2022 г. от „Кей би Си Банк България“ ЕАД
/предишно„Райфайзенбанк (България)" ЕАД“ и приложения към него /стр.301-310/ се
съдържат аналитични данни за операциите при извършване на услугата „Райфайзен
ОНЛАЙН" на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, както и аналитични данни за извършени
операции със сметката на „Нямуно Банга" ООД. В писмото е посочено, че е налице
регулярно влизане в профила на И. И. от IP адреси от България и Литва, като определени
сесии дори взаимно се застъпвали. Едновременните сесии от различни локации можело да се
дължат на предоставени потребителско име и парола от потребителя на други лица от
фирмата, които не са били упълномощени по надлежния ред. От банката били посочили, че
такива действия противоречат на договореностите с нея и увеличават значително
вероятността потребителското име и паролата за достъп до Райфайзен онлайн на И. И. да са
станали известни на лица, които да са ги използвали неправомерно. Банката потвърдила, че
не съществува техническа възможност за извършване на паричен превод чрез интернет
банкиране без да се осъществи вход с потребителско име и паролу което означава, че
сметките на ищеца нямало да бъдат източени като деецът не е имал достъп до данните на
ищеца – парола и потребителско име.
С писмо с вх. № 313467/29.11.2022 г. /стр.321-375/ съдържа аналитични данни
за данъчни документи на „Н-Д Къмпани" ЕООД.
С писмо изх.№ 1412/03.11.2022 г. са представени /стр.383-400/ преписи от
книжа, представляващи част от съдържанието на том I и том I0I от ЗМ №137/2019г. на МВР,
6
съответна на пр.пр. №1412/2019г. по описа на ОП Варна, които книжа съдържат данни
относно действията на „Капитолия корпорешгьн" ЕООД и справка от дружеството
„Суперхостинг БГ" ООД, съдържаща технически данни за достъп.
По делото е разпитана като свидетел в съдебно заседание на 27.04.2023 г. И. Б.
И., от чиито показания се установява, че в качеството на управител на „Нямуно Банга" ООД
осъществявала интернет банкиране посредством банковата сметка на „Нямуно Банга" ООД в
„Райфайзенбанк България" АД. На 31.01.2019 г. се намирала в офиса на дружеството и около
8.30 часа сутринта провела телефонни разговори, а после оставила телефона на бюрото си.
Малко по-късно, свидетелката вече забелязала, че телефонът обозначава невъзможност да се
ползва, с надпис липса на достъп до сим-картата. Свидетелката рестартирала телефона си,
но отново констатирала липса на достъп до СИМ картата. Тя преместила картата в друг
телефонен апарат и установила, че и там СИМ също не работи. След това, свидетелката
потърсила по телефона съдействие от определения от „А1 България" ЕАД специален
служител на оператора, доколкото предварително знаела, че този служител бил определен от
ответника за по-удобно и бързо свързване с клиентите от „Нямуно Банга" ООД. По- късно
И. получила уведомление и от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за излъчване на банкови
преводи на значителна стойност от сметките на дружеството - към трети лица. Един час от
момента, в който забелязала надписа за СИМ карта без достъп тя поискала съдействие от
служител на „А1 България" ЕАД. И. И. познавала лично служителя на „Нямуно Банга" ООД
Е. Ж., на чието име било издадено представеното пред „А1 България" ЕАД пълномощно. На
това лице никога не били възлагани административни задачи и не бил упълномощаван да
представлява работодателя си. Служителят Е. Ж. бил на работа и присъствал в
предприятието рано сутринта на 31.01.2019 г., а поводът за присъствието му бил, че
изчаквал друг свой колега М. В. да приключи работа. Свидетелката не била чувала за
дружествата „Н-Д Къмпани" ЕООД, „Грийн роуд 93" ЕООД, „Капитолия корпорейшън"
ЕООД и „Галера 11" ЕООД и не е имала отношения с тях.
По делото е разпитан като свидетел в съдебно заседание на 19.10.2023 г. Д. М.
Е., от чиито показания се установява, че е служител на ответника от 2016 г. и до момента на
разпита, като е работил само в търговски обекти в гр. Видин. До момента на даване на
показанията, той не бил разпитван по повод случая, за който се води делото. Свидетелят си
спомня, че непознат за него клиент посетил работното му място офиса на А1, във Видин и
предоставил нужните документи - пълномощно и документ за самоличност, като отправил
искане за смяна на СИМ карта. Свидетелят спазил точно процедурата, сменил чипа на СИМ,
за който бил уведомен, че е изгубен или откраднат. Свидетелят бил инструктиран от
работодателя си, че ако някой иска смяна на чип, той трябва да съблюдава следните
изисквания: лицето да представи документ за самоличност, ако той е титуляр, а ако не е
титуляр, трябва да представи документ за самоличност и пълномощно, в което изрично е
посочено, че този човек може да заявява смяна на СИМ карти. Идентификацията на
клиентите, които ги посещавали за услуга, я извършвали въз основа на документ за
самоличност – лична карта или паспорт, на които има снимка. Идентификацията се
извършвала лично и визуално, на база данните по личната карта. Свидетелят бил преминал
служебно обучение. Правилата на „А1" изисквали след идентификация на клиента, да
сканира и „качва" по ЕГН титуляра пълномощното, което му е представено, а ако е фирма -
титуляр е собственика на фирмата, а пълномощното се поставя в директория, във файл,
който е специално предназначен за клиента ЮЛ, на който е издадена чип картата.
Служителят бил длъжен да проверява от формална външна страна имената, наличието на
печат на пълномощното и въз основа на това да си прави изводи. Други проверки извън
съдържанието на документа и неговите реквизити, служителят не бил длъжен да направи
към този момент, когато е пред него клиента. Тези правила действали към 2019 г. Имало
вътрешна процедура, която била написана и ако нещо не е ясно, служителите трябвало да
поискат инструкция от управителя на магазина. По оценка на свидетеля, процесът по смяна
7
на СИМ минал напълно нормално, по стандартния начин и не създало трайни впечатления.
Смяната на СИМ технически отнемала 1 минута, но свидетелят не помни колко време е
отнела смяната на конкретната СИМ в конкретния случай. Свидетелят не си спомнял
конкретния човек във връзка с този случай, тъй като до обяд обичайно през магазина
минавали много хора. Свидетелят обичайно обслужвал около 25, 30 човека в рамките на
един работен ден и било ежедневие да се подменят СИМ карти.
По делото е разпитан като свидетел М. Х. В., от чиито показания се
установява, че работи в „Нямуно Банга" ООД и познава служителя Е. Ж., който бил негов
колега. Свидетелят си спомнял, че сутринта на 31.01.2019 г., той изчакал Ж. на входа на
производствената база на „Нямуно Банга" ООД и после двамата отишли да правят
довършителни работи в апартамент на свидетеля, намиращ се в с. Тополи, до Варненското
езеро. Свидетелят и Ж. били ангажирани с тази дейност непрекъснато до 16-17 часа в същия
ден.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза с основно и
допълнително заключение, изготвена от вещо лице Ю. Х.. Съгласно даденото заключение
към 31.01.2019 г. „Нямуно Банга" ООД е оперирало с активна сметка с IBAN **********,
открита в „Райфайзенбанк (България)". На 31.01.2019 г. от тази сметка са били наредени
банкови преводи към „Н-Д Къмпани" ЕООД за сумата от 146 500 лева, към „Грийн роуд 93"
ЕООД за сумата от 200 000 лева, към „Капитолия корпорейпгьн" ЕООД за сумата от 200 000
лева, към „Микит" ООД за сумата от 100 000 лева и към „Галера11" ЕООД за сумата от 154
000 лева. Постъпилите по сметките на получателите суми след това са изтеглени частично
или напълно в брой, на каса. Посочените в преводните нареждания основания /фактури/ не
са осчетоводени от ищеца. От превода в размер 154 000 лева са изтеглени 14 000 лева в брой
на каса; от превода в размер 146 500 лева са изтеглени 146 500 лева в брой на каса. От
превода в размер 200 000 лева са изтеглени 198 780 лева в брой, на каса.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза с първоначално и
допълнително заключение, изготвена от вещо лице Г. Р.. Съгласно заключението в
електронния архив на А1 България" ЕАД не се съдържат данни за получени текстови
съобщения от процесните СИМ карти на 31.01.2019 г. Системните текстови съобщения, в
които би могъл да се съдържа и т.нар. код за авторизация на транзакция, осъществена чрез
„Райфайзен онлайн“ на „Райфайзенбанк България“ АД представляват трафични данни и не
се съхраняват, считано към датата на изготвяне на експертното заключение. В операциите на
31.01.2019 г. които са осъществени от дружеството „Нямуно Банга" ООД с активна сметка с
IBAN **********, открита в „Райфайзенбанк (България)" са били извършени от Ай Пи
адреси, които не съответстват на адреса на ищеца като потребителите им не могат да бъдат
посочени. Идентификация на тези адреси би могла да бъде направена посредством
конкретни данни от локалния интернет доставчик. Достъпът до интернет банкирането във
всеки един от процесните банкови преводи е осъществен чрез потребителското име и
паролата на И. Б. И. като всеки паричен превод е завършен чрез оторизационен код – в
противен случай няма как да бъде осъществен. Абонатен номер 088******** е деклариран
от И. Б. И. за потвърждение на банковите операции. Вещото лице при извършената
проверка на две от компютърните системи на ищеца е установило наличие на антивирусни
защитни механизми, които е посочило като достатъчна защита от вируси, но същите не
предпазват от т. нар. „фишинг мейли" и въведен чрез тях т.нар. зловреден код. При
предоставяне на услугата „Райфайзен онлайн“ на „Райфайзенбанк България“ ЕАД
потребителят „Нямуно Банга“ ООД е заявил пред банката, че ще оторизира/подписва
платежни нареждания в онлайн банкирането, чрез получаване на код за авторизация на
мобилния си номер. Това средство за сигурност се явява втори фактор за сигурност -
независим канал, по който се получава информация за детайлите на превода. Според
заявеното от ищеца пред банката, оторизирането на превода ще се осъществява чрез номер
8
088********, посредством изпратен от банката секретен оторизационен код. Изпращането
на CMC от системата за получаване на оторизационен код е отделно действие от ръчното
въвеждане на получения оторизационен код в онлайн банкирането. Не съществува
техническа възможност за извършване на банков превод, само чрез оторизиране на превода,
чрез номер 088********. Необходимо за извършване на превод от сметката на ответника е
използване на предоставени от банката индивидуални потребителско име и парола. Достъп
до интернет банкирането на услугата „Райфайзен ОНЛАЙН" на „Райфайзенбанк
(България)"ЕАД са имали общо три лица, всяко едно от които е сменяло многократно
потребителското си име и парола. В системата на „Райфайзенбанк (България)"АД не са
налични данни за това, дали "Нямуно Банга" ООД е спазвало предоставените от банката
Инструкции за сигурност. В системата на оператора на номер 088******** „А1 България"
АД не се съхраняват данни за местоположението от което е била използвана издадената на
31.01.2019г. нова СИМ карта, тъй като тези данни съставляват трафични данни и не се
съхраняват.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на
причинени имуществени вреди вследствие неправомерно присвояване на суми, ведно със
законната лихва върху предявената част от главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Обезщетение се търси за имуществени вреди
от деликт, причинени на ищцовото дружество от една страна от конкретен служител на
ответното дружество, при изпълнение на трудовите му задължения към ответника, който -
действал неправомерно, като не положил дори елементарна грижа, осъществявайки
формална, а не задълбочена проверка на автентичността на представеното пред него
пълномощнои на самоличността на явилото се пред него лице. От друга страна вредите били
причинени от бездействието на служителите на ответника, изразяващо се в липса на
създадена и поддържана адекватна система за сигурност и идентификация.
По отношение на групата основания за ангажиране на деликтната отговорност
на ответника, свързани с действията на служителя Д. М. Е. съдът приема следното:
Страните не спорят, и от обстоятелствената част и петитума на исковата молба
се установява, че искът намира своето основание в чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД, независимо от
наличието на сключен договор между страните по делото. Съгласно т.6 от ППВС № 17/1963
г., представляващо задължителна за съдилищата практика,: „когато работник или служител
при изпълнение на възложената му работа причини вреди на трето лице, което е договаряло
с предприятието за изпълнението на тази работа, това лице има право да търси по силата на
договора обезщетение от предприятието за причинените му вреди. Работникът, причинил
вредите, отговаря по чл. 95 КТ пред предприятието, но не и пред увреденото лице. В случая
договорната отговорност на предприятието изключва отговорността по чл. 45 и следващите
от ЗЗД. Ако обаче вредите са резултат на извършено престъпление от работника или
служителя, макар и при изпълнение на възложената работа, отговорността по чл. 45 ЗЗД не
се изключва.“. По смисъла на това ППВС и практиката на касационната инстанция, в
случаите, в които обезщетение се претендира за вредите, причинени от извършено
престъпление, деликтната отговорност изключва договорната като настоящият въззивен
състав възприема това разрешение, като базирано на задължителна за него практика.
Отделен, но много съществен елемент е обстоятелството, че в исковата си
молба, както и в допълнитената искова молба ищецът изрично е акцентирал, че с предявения
иск не ангажира договорната отговорност на ответника, а деликтна като са изложени и
съответните твърдения и искане. Съдът не може в нарушение на диспозитивното начало в
граждансия процес да подмени волята на страната и да се произнесе по иск, който не е
9
предявен.
В исковата молба ищецът не е поддържал и липсват доказателства твърдяното
увреждане да е следствие от извършено от служителя на А1, който е осъществил издаването
на дубликат от СИМ картата на ищеца, престъпление. Същевременно е поддържал, че
между него и ответника е налице договорна връзка във връзка с процесната СИМ карта.
След като не е твърдял, че ангажира деликтната отговорност на ответника поради
извършено от неговия служител престъпление, съобразно постановките по т.6 от ППВС №
17/1963 г., отговорността следва да се реализира по реда на реализиране на договорна
отговорност. По делото няма спор между страните, че между тях е налице валидно
възникнала облигационна връзка, породена от договор за мобилни услуги. Следователно
неизпълнението на задълженията на някоя от страните предполага търсене на договорна
отговорност, което изключва деликтната такава. Затова заявеният на това основание иск е
неоснователен.
Само на това основание искът с правно основание чл.49 от ЗЗД, основан на
действията на служителя Д. М. Е., следва да бъде отхвърлен.
Дори да се приеме, че може да се ангажира деликтната отговорност на
ответника във връзка с действията на служителя Е. и от друга срана тъй като са изложени
твърдения за това, че А1 не е изпълнило свое задължение да създаде и поддържа адекватна
система за сигурност и идентификация, въззиввният съд излага и следните аргументи:
В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е
възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на
възложителя е обективна, гаранционно - обезпечителна и безвиновна, като нейната цел е да
репарира вредите, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от
извършването на възложената работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е
функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл.
45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно и
противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно - следствена връзка
между поведението и вредата. Вината на прекия извършител, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се
предполага до доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са настъпили следните
юридически факти, предвидени в хипотезата на посочената правна норма: 1) деяние
/действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3) вреди или неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения, които могат да бъдат под формата на намаляване на
неговия патримониум, представляващо претърпени загуби, или непостъпване в неговия
патримониум на очаквано благо, за което има с висока степен на сигурност на постъпването,
представляващо пропуснати ползи; 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени вреди, което означава, че вредоносният резултат
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквентаи 5) вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Ищецът претендира обезщетение за вредите, причинени от неправомерно
превеждане на суми вследствие предоставяне на дубликат от СИМ карта на нелегитимирано
лице /лице различно от управителя на ищцовото дружество/ от служител на ответното
дружество. Посочените от ищеца-въззивник нарушения от страна на служителя са, че не е
проверил самоличността, личните документи и не е идентифицирал лицето, представило
процесното пълномощно; не е извършена проверка на текста на пълномощното, от който се
установявало, че е издадено от И. Б. И. в лично качество, а не в качеството й на
представляваща „Нямуно Банга" ООД и че не се е запознал с текста на нотариалната
заверка. Твърденията са също, че не е положена минимална грижа от страна на А1 за
10
осъществяване на контрол и въвеждане на правила и процедури при обслужване на клиенти
- идентификация на клиенти, обработка на лични данни и защита на информацията, с цел
осигуряване на сигурност на съобщителните мрежи и услуги.
За установяване на обстоятелствата, при които е осъществена процедурата по
издаване на дубликат на СИМ карта са събрани свидетелските показания на служителя,
който е извършил издаването му. От неговите показания се установява, че клиент посетил
работното му място офиса на А1, във Видин и предоставил нужните документи -
пълномощно и документ за самоличност, като отправил искане за смяна на СИМ карта.
Свидетелят спазил точно процедурата, сменил чипа на СИМ, за който бил уведомен, че е
изгубен или откраднат. Свидетелят бил инструктиран от работодателя си, че ако някой иска
смяна на чип, той трябва да съблюдава следните изисквания: лицето да представи документ
за самоличност, ако той е титуляр, а ако не е титуляр, трябва да представи документ за
самоличност и пълномощно, в което изрично е посочено, че този човек може да заявява
смяна на СИМ карти. Идентификацията на клиентите, които ги посещавали за услуга, я
извършвали въз основа на документ за самоличност – лична карта или паспорт, на които има
снимка. Идентификацията се извършвала лично и визуално, на база данните по личната
карта.
Съдът не може да прецени по какъв начин и дали свидетелят е проверил
самоличността, личните документи и дали е идентифицирал лицето, представило
процесното пълномощно, тъй като не разполага с документа за самоличност, който е
представен при провеждането на процедурата по издаване на дубликат от СИМ карта.
Съгласно чл.37 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които
законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът
трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и
писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени
едновременно. Сключването на договор за ползване на услугите, предоставяни от мобилните
оператори и в частност на тези, предоставяни от ответника А1 България" ЕАД не изисква
нотариална форма, следователно и измененията на такъв договор не изисква нотариална
форма. Това означава, че за да се издаде дубликат на СИМ карта на пълномощник на
титуляра по договора, е достатъчно обикновено писмено пълномощно и не е необходима
неговата нотариална заверка. Процесното пълномощно е с нотариално заверено съдържание.
Съгласно чл.590, ал.1 от ГПК удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на
частен документ се извършва с надпис върху документа като се прилага чл. 580, доколкото
няма особени правила. Съгласно чл.580 ГПК нотариалният акт съдържа: 1./ годината,
месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването му; 2./ името на
нотариуса, който го издава;3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.); 3./
пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както
и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност; 4./
съдържанието на акта; 5./ кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността
на изискванията по чл. 586, ал. 1; 6./ подпис и изписано пълно име на страните или техни
представители и подпис на нотариуса. Изискването по т.6 на чл.580 от ГПК означава, че
нотариусът извършвайки заверка на съдържанието на пълномощното следва да извърши и
проверка на лицето от чието име изхожда и на неговия подпис. Това е удостоверено в
удостоверителното изявление на нотариус В. Д. в процесното пълномощно.
Поради тези аргументи и с оглед събраните свидетелски показания на
свидетеля Е. за извършена от него проверка, съдът намира неоснователни доводите в
исковата молба и въззивната жалба, че служителят е следвало да се запознае с текста на
нотариалната заверка и да констатира, че същата е за съдържанието на документа.
От друга страна по делото е установено, че пълномощното, послужило за
издаване на дубликат на СИМ карта е предоставено от физическото лице И. Б. И., което е
упълномощителя по него. Волеизявлението, с което се предоставят права не изхожда от
ищеца „Нямуно Банга" ООД, който е и страна по договора с ответника А1 България" ЕАД,
по който е поискано издаването на дубликат на СИМ карта.
11
Съгласно чл.141, ал.2, изр.1 от ТЗ дружеството с ограничена отговорност се
представлява от управителя. Съгласно чл.36 от ЗЗД едно лице може да представлява друго
по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Разпоредбата на чл.36 от ЗЗД
визира както физически лица, така и юридически лица. Следователно дружеството с
ограничена отговорност може да упълномощава и трети лица да го представляват, като
волеизявлението за това разбира се следва да се направи от управителя на дружеството.
Това, което е съществено, е че именно дружеството чрез своя управител следва да
упълномощи третото лице да го представлява и това следва да е видно от самия текст на
пълномощното.
В процесния случай не ищцовото дружество, а физическото лице И. Б. И.
фигурира като упълномощител в представеното пълномощно. От друга страна обаче И. Б. И.
е единствения управител на „Нямуно Банга" ООД и единственото физическо лице, което го
представлява по закон. В пълномощното е посочено че правата се предоставят във връзка с
всички въпроси, свързани с номер 088********, за който номер не се спори, че принадлежи
на ищеца „Нямуно Банга" ООД. В заявлението за смяна на СИМ карта е посочено, че
материално отговорно лице за „Нямуно Банга" ООД е И. Б. И.. Следователно въпреки че
пълномощното не изхожда от титуляра /страната/ по договора, няма спор и е установено, че
същото изхожда от представляващия по закон това дружество, поради което логично
служителят е приел, че е налице упълномощаване от страната на законния представляващ
дружеството-страна по договора за предоставяне на мобилни услуги и съответно е
предприел изпълнение на процедурата по искането за издаване на дубликат на СИМ карта,
която услуга е поискана от клиента на А1.
По делото е установено, че А1 България" ЕАД е предприятие, предоставящо
обществени електронни съобщителни мрежи и услуги и адресат на изискванията на Закона
за електронна търговия. В процесния случай е реализиран риска предоставяне на дубликат
на СИМ карта на лице, различно от страната по договора. От събраните по делото
доказателства /свидетелските показания на свидетеля Д. М. Е. се установява, че същият е
следвал процедурата, предвидена от неговия работодател, при която е следвало да се
констатира, че заявлението за смяна на СИМ карта е подадено от надлежно легитимирано
лице. При проверката от външна страна на представените документи, явилото се в офиса на
А1 лице се явява легитимирано. Предприятията, предоставящи обществени електронни
съобщителни мрежи, са длъжни да предприемат подходящи технически и организационни
мерки за управление на риска за сигурността на мрежите и услугите, осигуряващи
съответно ниво на сигурност, в зависимост от риска /чл. 243, ал. 1 от Закона за електронните
съобщения/. Съгласно чл.244, ал.1 от ЗЕС предприятията, предоставящи обществени
електронни съобщителни мрежи или услуги, информират ползвателите, които могат да
бъдат засегнати от конкретна и значителна заплаха от инцидент, свързан със сигурността на
своите мрежи или услуги, за всички възможни защитни или корективни мерки, които
ползвателите могат да предприемат, за да защитят сигурността на своите съобщения.
Ищецът не е посочил какви подходящи и пропорционални технически и организационни
мерки за управление на риска за сигурността на мрежите и услугите, осигуряващи ниво на
сигурност, съответстващо на оценения риск, е следвало да бъдат предприети /чл.243 и
чл.244 от ЗЕТ/. От друга страна по делото не е установена причинна връзка между
неизпълнението на задължението на ответника да създаде и поддържа адекватна система за
сигурност и идентификация и настъпилите вреди. Съдът намира, че установената от
свидетелските показания на свидетеля Д. М. Е., изисквана от ответника проверка, която в
процесния случай е била осъществена от него е достатъчна за идентификация, освен в
случай, че лицето, което се е явило като пълномощник на ответника не е представило
фалшива лична карта, която от външна страна удостоверява идентичността на явилото се
лице като Е. Д. Ж., в полза на когото са предоставени правата по използваното пълномощно.
При тази ситуация обаче, съдът намира че не е възможно да се предвиди съответна
адекватна проверка от страна на А1 относно обстоятелството дали представената лична
карта е фалшива.
12
Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна и обжалваното с нея
решение следва да бъде потвърдено.
По направените от страните разноски:
При този изход на делото отговорността за разноските следва да се носи от
въззивника. Въззивникът следва да заплати на въззиваемия 10 800 лева за въззивната
инстанция.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 16682/2019
г., Софийски градски съд, ГO, I-8 състав
ОСЪЖДА „Нямуно Банга“ ООД с ЕИК *********, със седалище с. Тополи,
общ. Варна, „Клисе баир" № 55 да заплати на „А1 България" ЕАД с ЕИК ********* и адрес
- гр. София, ул. „Кукуш" №1 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 10800 лева разноски
във въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на
страната на ответника, дружества - „Н-Д Къмпани" ЕООД, „Грийн роуд 93" ЕООД,
„Капитолия корпорейшьн" ЕООД и „Галера 11“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13