№ 98
гр. Шумен, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630202435 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
5740910 на ОДМВР - Шумен, с който на Н. К. Н., ЕГН********** на основание чл.189 ал.4,
във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш оспорвайки
законосъобразността, правилността и обосноваността му, както и поради недоказаност на
обвинението, че лично е управлявал МПС. Счита, че е нарушено правото му на защита. При
условията на евентуалност, моли да бъде намален размера на наложената глоба на 50 лв.,
поради недоказаност, че нарушението е извършено при условията на повторност. В съдебно
заседание, редовно призован, се явява лично. Депозира и писмени бележки. Излага доводи,
че не е налице повторност по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, тъй като се касае за две
различни по своя характер нарушения. Намира, че издадения ЕФ не отговаря на
императивните изисквания на чл.189 ал.4 от ЗДвП, доколкото не била посочена конкретна
хипотеза на чл.182 ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП, което нарушавало и правото му на
защита.Счита за недоказано обстоятелството, че лично е управлявал автомобила.
Процесуалният представител на административно – наказващият орган, моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Намира нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя за безспорно установено, поради което моли ЕФ да бъде
потвърден и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 31.03.2022г. в 12.06 часа на бул. „Симеон Велики“ №15 в гр.Шумен с АТСС -
СПУКС „ARH CAM S 1“ №120сссе, при максимално допустима скорост за движение в
населено място до 50 км/ч, била засечена скорост на движение на л.а. “Пежо Партнер“ с рег.
№ Н 3509 ВС - 68 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на
автомобила е Н. К. Н., ЕГН**********. За заснето нарушение бил издаден електронен фиш
серия „К” № 5740910 на ОДМВР - Шумен, в който при текстовото описание на нарушението
е посочена разрешената скорост на движение – 50 км/ч, установена скорост на движение от
65 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването от «-3км» и
1
превишението от 15 км/ч. Посредством същия на Н. К. Н., на основание чл.189 ал.4, във вр.
с чл.182 ал.4 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП като е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност, в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №3219527. ЕФ е връчен на
жалбоподателя на 28.10.2022г. На 07.11.2022г., в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП, Н.
представил в ОДМВР – гр.Шумен молба, в която посочил, че на посочената дата и място не
си спомнял да е управлявал автомобила. Излага, че на същата дата бил предоставил МПС на
брат си – св. Е. К. Н., но според твърденията на последния той също не бил извършил
нарушението и не бил карал лично автомобила, поради което не било редно и той да бъде
санкциониран. Моли издадения ЕФ серия „К” № 5740910 да бъде анулиран и да му бъде
издаден нов по основния състав, а не на основание чл.182 ал.4 от ЗДвП, където санкцията е
в двоен размер. Във връзка с подадената молба, жалб. Н. бил уведомен, че издадения му ЕФ
няма да бъде анулиран до представяне на декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, придружена с
копие на СУМПС на посоченото за водач лице по време на извършване на нарушението.
В съдебно заседание по искане на жалбоподателя бе разпитан в качеството на
свидетел Е. К. Н. – брат на жалбоподателя. Според показанията на свидетеля на процесната
дата ползвал лично автомобила и най – вероятно камерите били заснели него. Излага също
така, че след като жалбоподателят получил процесния ЕФ му поискал СУМПС за да го
представи пред наказващия орган, но свидетеля нямало как да му го представи като
причината за това била, че отсъствал, тъй като пътувал често до гр.Варна, гр.Разград и
близкия регион.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство
веществено доказателство - снимка. Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
При извършена проверка за законосъобразност, съобразявайки и възраженията и
доводите на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в
чл.189 ал.4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на
предпоставките за това.
Съдът намира за безспорно установено въз основа на показанията на техническото
средство, въведени в процеса с годни доказателствени средства – изготвеното с
техническото средство веществено доказателство - снимка, а и не се оспорва и от
жалбоподателя, че на 31.03.2022г. в 12.06 часа на бул. „Симеон Велики“ №15 в гр.Шумен с
АТСС - СПУКС „ARH CAM S 1“ №120сссе, била засечена скорост на движение л.а. “Пежо
Партнер“ с рег. № Н 3509 ВС - 68 км/ч., при максимално допустима скорост за движение в
населено място до 50 км/ч. Административното нарушение е установено чрез допустимо от
закона техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване и е било технически
изправно видно от представения Протокол от проверка №71- СГ-ИСИС/10.11.2021г. на
БИМ.С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно
установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно
факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният
автомобил към момента на извършване на нарушението е собственост на жалб.Н. К. Н.,
поради което правилно първоначално е била ангажирана отговорността на Н. посредством
издадения електронен фиш серия „К” № 5740910 на ОДМВР – Шумен в качеството му на
собственик и му е бил връчен, съобразно чл.189 ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188 ал.1 от ЗДвП.
Последният в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП посочил пред административно-наказващия
орган от една страна, че на процесната дата и час не си спомнял да е управлявал автомобила,
от друга страна, че го бил предоставил МПС на брат си – св. Е. К. Н., но пък според
последния той също не бил извършил нарушението и не бил карал лично автомобила,
поради което според изложеното в молбата не било редно и той да бъде
санкциониран.Същите доводи жалбоподателя излага и в жалбата до съда. В същото време в
съдебно заседание св. Е. Н. посочва друго, което е в противоречие с изложеното от
жалбоподателя в молбата и жалбата,а именно, че на процесната дата ползвал лично
автомобила и най – вероятно камерите били заснели него, но нямал възможност да
предостави поисканото му от жалбоподателя копие на СУМПС за да го представи пред
2
наказващия орган, тъй като пътувал често до гр.Варна, гр.Разград и близкия регион.
Сочената от свидетеля Е. Н. причина, поради която не е могъл да предостави копие
на свидетелството си за управление, съдът намира за ирелевантна за реализирането на
отговорността на жалбоподателя за извършеното с автомобила административно нарушение.
Настъпването на търсената последица - анулиране на издадения срещу собственика ЕФ,
законодателят е обусловил от задължение за предоставяне на достатъчно данни за лицето
извършило нарушението за да е възможно ангажиране на неговата отговорност с издаване
на електронен фиш. Това изискване не е изпълнено в изискуемата се от нормата на чл.189
ал.5 от ЗДвП пълнота, поради което законосъобразно е отказано анулиране на издадения
електронен фиш. В конкретният случай предвид изложеното в молбата от 07.11.2022г. не
може да се приеме, че жалб. Н. в качеството си на собственик е предоставил на наказващият
орган данни за лицето извършило нарушението. Не е посочил ясно и недвусмислено друго
лице извършило нарушението, дори не заявява категорично, че лично той не е управлявал, а
че не си спомня да е карал. При тези обстоятелства, именно жалбоподателят като собственик
на превозното средство съобразно чл.188 ал.1 от ЗДвП, следва да понесе отговорност за
извършеното с него нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, установено и доказано по несъмнен
начин. Затова, направените изводи в същата посока от ОДМВР – Шумен са законосъобразни
и обосновани, тъй като не са били налице предпоставките за анулиране на ЕФ
регламентирани в чл.189 ал.5 от ЗДвП, за което е уведомен жалбоподателя.
Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21 ал.1 от
ЗДвП. Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.182 ал.4 от ЗДвП в условията на повторност. Тази приложена разпоредба
предвижда в случаите на извършено повторно нарушение по чл.182 ал. 1, т. 1 – т. 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 – т. 5 налагане на предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а
в случаите на извършено повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6, налагане на
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от три месеца. Според разпоредбата на §6 т.33 от ДР на ЗДвП,
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. В процесния ЕФ серия „К” №
5740910 изрично е посочен ЕФ обосноваващ повторността, а именно нарушението е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №3219527. Действително
посоченият ЕФ серия К №3219527 не бе представен от наказващият орган, но същият е
отразен в приложената и приета от съда справка за нарушител. Също така от страна на
наказващият орган бе представена разписката, удостоверяваща връчването му лично на
жалбоподателя, както и разпечатка от АИС АНД с отразени дата на съставяне, дата на
връчване и влизане в сила на ЕФ серия К №3219527, както и че наложената санкция е
платена. Предвид представените писмени доказателства, съдът намира за доказано, че
посоченият ЕФ обуславящ повторността е бил издаден и връчен на жалбоподателя. Доказва
се съставомерно спрямо процесното нарушение обстоятелство по делото. От приложените
писмени доказателства се установява, че с ЕФ серия К №3219527 жалбоподателят е бил
санкциониран на основание чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 от
ЗДвП.Същият е влязъл в сила на 07.05.2021г. Процесния ЕФ серия „К” № 5740910 е издаден
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 31.03.2022г., т.е. в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ серия К №3219527, като и двата ЕФ касаят нарушения на скоростния
режим, установен в чл.21 от ЗДвП. За да е налице повторност законът не изисква двете
нарушения да са еднакви - с една и съща правна квалификация. Достатъчно е те да са
същите по вид, както е в случая, т.е. квалификацията на процесното нарушението е
правилна, извършено е при условията на повторност.
По отношение изложените от жалбоподателя доводи, че издадения ЕФ не отговаря
на императивните изисквания на чл.189 ал.4 от ЗДвП, доколкото не била посочена
конкретна хипотеза начл.182 ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП, което нарушавало и правото му на
защита, съдът намира следното:
Нормата на чл.182 ал.4 от ЗДвП е бланкетна и в ЕФ не е посочена съответната
хипотеза на чл.182 ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП, в която попада процесното нарушение
извършено в условието на повторност. По отношение на това обстоятелство съдебната
практиката на административните съдилища е противоречива. Една част от тях приемат, че
се касае за съществено процесуално нарушение нарушаващо правото на защита, поради
което ЕФ следва да се отмени, в тази връзка жалбоподателят е цитирал практика. Друга част
намират, че правото на защита не е нарушено, защото санкционираното лице е наясно
3
срещу какви факти следва да организира защитата си - решение № 136 от 10.02.2023 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2154/2022г., решение № 9 от 6.01.2023 г. на АдмС - Варна по
к. а. н. д. № 2577/2022г.
Настоящият съдебен състав намира, че непосочването на връзка към конкретна
хипотеза на чл.182 ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП, макар и неправилно, не би обусловило
самостоятелно отмяна на ЕФ, тъй като пропускът не във всички случаи съставлява
съществен процесуален порок на производството. Процесният ЕФ съдържа данни за мястото
на извършване на нарушението, разрешената скорост, скоростта, с която се е движело МПС /
след приспадане на допустимата грешка при измерването/ и конкретно е посочено колко е
установеното превишение – 15 км/ч. Горното обуславя извода за присъствие на всички
съставомерни елементи, даващи възможност на наказаното лице да разбере какво е
вмененото обвинение, респ. какъв и дали правилно е определен размера на санкцията.
Конкретното нарушение попада в хипотезата на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, която разпоредба
предвижда глоба в размер на 50 лева при превишение на разрешената максимална скорост в
населено място от 11 до 20 km/h. При отчитане на конкретно установеното превишение,
мястото на извършване на нарушението и съобразявайки правилото на чл.182 ал.4 от ЗДвП
правилно е определен и двойния размер на наложената с фиша глоба. Поради това, съдът не
споделя доводите на жалбоподателя за допуснато от АНО съществено процесуално
нарушение, довело до накърняване правото му на защита. В подкрепа на това е и решение
№271/15.11.2021г. по КАНД №255/2021г. на Адм.С -Шумен.
Въз основа на тези констатации съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Основателно се явява искането на административно наказващият орган за
присъждане на юрисконсултско възнагражение. Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретното производство
е осъществено процесуално представителство в две открити съдебни заседания от
юрисконсулт, поради което на ОДМВР- Шумен следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 80 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
5740910 на ОДМВР - Шумен, с който на Н. К. Н., ЕГН********** на основание чл.189 ал.4,
във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4