Присъда по дело №239/2015 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 4
Дата: 31 май 2016 г. (в сила от 16 юни 2016 г.)
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20152210200239
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 4 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

Номер 4,  31.05.2016 г.,   град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, наказателен  състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година, в следния състав :

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЙОВКА БЪЧВАРОВА

      ЧЛЕНОВЕ :..................................................         

…………………………………

                                                         СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ: ....................................

.....................................

Секретар Н.М. …………………….....................................................................................................

Прокурора  ...................................................................................................................................................

като разгледа докладваното от Председателя Йовка Бъчварова наказателно дело частен характер № 239 по описа на РС Котел за 2015 год. и въз основа на закона и данните по делото

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

                ПРИЗНАВА подсъдимия Р.И.Ч., български гражданин, роден на *** ***, неосъждан, неженен, постоянен адрес ***, към момента прибивава на неизвестен адрес, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 21.10.2015 г. около 17:00-17:30 часа в село Филаретово, община Котел причинил на частния тъжител Ю.Ю.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК и чл.78а от НК  го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 (хиляда) лева в полза на държавата.

ОСЪЖДА на основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД подсъдимия Р.И.Ч.,***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Ю.Ю.М., ЕГН **********,***, сумата 1000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането 21.10.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска до пълния му предявен размер 2000.00 лева ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Р.И.Ч.,***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Ю.Ю.М., ЕГН **********,***, сумата 512.00 (петстотин и дванадесет) лева, представляващи направени от него разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Р.И.Ч.,***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел сумата 50.00 (петдесет) лева, представяващи окончателна държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана от страните в  петнадесетдневен срок пред ОС  Сливен.

 

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 4 / 31.05.2016 г. по НЧХД  № 239 / 2015 г. по описа на Районен съд  КОТЕЛ

 

Срещу подсъдимия Р.И.Ч. е повдигнато обвинение с частна тъжба, подадена от Ю.Ю.М., затова че на 21.10.2015 г. в село Филаретово, община Котел, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК.

                Частният тъжител, като пострадал от престъплението, е конституиран по реда на чл.84 от НПК като граждански ищец в производството, като съдът е приел за съвместно разглеждане предявения срещу подсъдимия граждански иск за сумата 2000.00 лева, представляващи причинени от твърдяното престъпление неищуществени вреди заедно със законната лихва от деня на увреждането 21.10.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, частният тъжител, лично и чрез повереника си адв. М.Д. ***, поддържа обвинението така, както е повдигнато. Предоставя на съда да прецени вида и размера на наказанието, което да се наложи на подсъдимия. Моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск и да присъди всички направени разноски по делото.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. П.П. ***, не оспорва описаните в частната тъжба фактически обстоятелства. Моли съда, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, да го освободи от наказателна отговорност с приложението на чл.78а от НК. Моли за отхвърляне на гражданския иск.

Подсъдимият не се явява и не взема становище по повдигнатото обвинение и по предявения граждански иск.

                Съдът, след като обсъди на всички доказателства събрани по делото, намира за установено следното:

Тъжителят и подсъдимият живеят постоянно в съседни къщи в село Филаретово. На 21.10.2015 г., около 17-17:30 часа тъжителят отишъл в магазина в центъра на  селото. На маса пред магазина няколко мъже играели карти, а други, между които подсъдимият и свидетелите А. Х. и А. Ч., ги гледали. Тъжителят влязъл в магазина, за да пазарува и на излизане подсъдимият се нахвърлил срещу него, като го обвинявал, че бил взел рибарска мрежа, която подсъдимият бил оставил на реката. Тъжителят отричал, но подсъдимият му нанесъл наколко удара в лицето, в резултат на което се получили рани, от които потекла кръв. Трето неустановено по делото лице на име Ахмед се намесило и подсъдимият престанал да нанася удари на пострадалия.

Тъжителят се прибрал в дома си с окървавено лице. Дъщеря му - св. С.Ю., се уплашила от вида на баща си и извикала св. И. – по професия медицинска сестра, която почистила раните и препоръчала раните да бъдат прегледани от лекар. Същата вечер близките на тъжителя го довери в Центъра за спешна медицинска помощ в град Котел, където отново почистили и обработили раните.

На следващия ден пострадалият посетила д-р Т. Ч. ***, който го прегледал и му издал съдебномедицинско удостоверение, което е представено по делото. В удостоверението е описано, че по време на прегледа тъжителят е бил в съзнание, контактен, адекватен и отговарял добре на поставените му въпроси. Установен бил масивен левостранен периорбитален хематом със синкавоморав цвят и масивен болезнен травматичен оток на меките тъкани със стесняване на очната ценка, като в областта на горния клепач и страничните области на очницата се установили повърхностни плитки наранявания с натъртени ръбове и кървене от тях. В областта на очната ябълка от същата страна се установили червеникави кръвоизливи. В областта на лявата половина на челото, непосредствено над веждата, се установило наличието на повърхностна малка рана с натъртени ръбове с размери около 2-3 мм. Установен бил умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в областта на носа, като болките се засилвали при опипване с ръка.

Период от около седмица раните започнали да зарастват, а хематомите се разнесли за около месец, според показанията на свидетелките Ю. и И.

                Съдът установи горните факти, след като обсъди подробно показанията на всички разпитани по делото свидетели, преценени ведно с представеното съдебномедицинско удостоверение. Съдът кредитира изцяло показанията на четиримата свидетели А. Х., А. Ч., Ф. И. и С. Ю. Показанията на всички свидетели се допълват и потвърждават от данните от съдебномедицинското удостоверение, издадено на тъжителя следващия ден, в което съдебният лекар е описал установените контузии по лицето му. Посочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.

При така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подс. Р.И.Ч. е извършил престъпление по чл.130, ал.1 от НК, затова че на 21.10.2015 г. около 17:00-17:30 часа в село Филаретово причинил на тъжителя Ю.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.

Налице са всички съставомерни признаци на престъплението, за което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение. Безспорно е установено времеизвършването на престъплението – в късния следобед между 17:00 и 17:30 часа на 21.10.2015 г., както и мястото на неговото извършване – на улицата пред магазина в центъра на село Филаретово.

                На тъжителя е причинена лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Уврежданията непосредствено след инцидента са описани в представеното по делото съдебномедицинско удостоверение. Нанесените на тъжителя болезнени наранявания, насинявания, натъртвания и кръвонасядания покриват признаците на леката телесна повреда, в какъвто смисъл са и дадените с ППл 3-79  на ВС указания. За да е налице лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, на пострадалия трябва да са нанесени “такива увреждания, които да са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по – леки изменения във физиологичните функции извън болката и страданието.”

Подсъдимият е извършил престъплението при условията на пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и ги е желаел.

Налице са всички предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК условия за освобождаване на  подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Деянието е извършено умишлено, предвижданото наказание е лишаване от свобода до две години или пробация, няма причинени от престъплението имуществени вреди, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.ХХVІІІ от НПК. Не са налице изключващите прилагането на чл.78а от НК предпоставки, дадени в ал.6-та. При определяне размера на глобата, определена от НК в границите от 1000.00 до  5000.00 лева, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прецени обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Решаващият състав счита, че следва да определи минимален размер, тъй като дори и минималният размер от 1000.00 лева е достатъчно сериозно наказание. 

Приетият за съвместно разглеждане граждански иск е с правно основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД, с който се претендира обезщетение на неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане – престъплението, е доказан по основание, но е предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ищецът в настоящото производство доказа елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, касаещи причинените му неимуществени вреди. Първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, деянието, е налице – подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, което от своя страна покрива признаците на деликта по смисъла на гражданското право. Противоправността и вината са също доказани, като се има предвид постановената присъда. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици, възникнали от деликта. При причиняването на телесната повреда тъжителят несъмнено е претърпял болки, страдания, унижение и се е засегнало чувството му на лично достойнство. За един продължителен период лицето му е било значително загрозено от раните и синините. За да обезщети претърпените неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да изходи от нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, според която се обезщетяват всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира размера на исканото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за завишен, след като се съобрази със степента на болките и страдания, за да определи по справедливост тяхната продължителност – момента на причиняване на телесната повреда и като краен момент по – малко от месец след това. След като обсъди в съвкупност всички посочени по–горе аргументи, съдът прецени, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на 1000.00 лева и приема искът до пълния му предявен размер 2000.00 лева като неоснователен и недоказан.

                С молбата ищецът е претендирал и присъждането на законна лихва от деня на увреждането до окончателното изпълнение на задължението. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като вредите произтичат  от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, без да е необходима покана.               

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя сумата 512.00 лева, представляващи направени от него разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на делото. Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 50.00 лева, представляващи държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                              П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :