Р Е Ш
Е Н И Е № 260722
гр. Пловдив, 28.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия: Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гр. д. № 3159 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „ОРМ Логистика“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. “Околчица” №32, против А.М.Х.,
ЕГН **********,***, с която е
предявен иск с правно основание чл.365, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ответникът Х. е работил на длъжност *** в офис “***“, находящ се в ***, управляван от „ОРМ
Логистика“ ЕООД. При извършена на 08.05.2020г. вътрешна ревизия на касова
наличност в стопанисваните от дружеството офиси на „***“, в офис „***“ в *** се констатирала липса
на сума в размер на 5 100 лв., представляваща разликата между касовата
наличност, съгласно вътрешната система, управляваща процесите в „***“, и реално
преброената сума. Със Заповед №5/11.05.2020г. било наредено да се извърши проверка
на всички парични потоци в посочения офис за периода 01.01.2018г.- 30.04.2020г.
с цел да се установи има ли разминаване между заявените към „***“ суми и отчетените
парични средства. Установило се при проверката, резултатите от която са отразени
в протокол от 11.05.2020г., че ответникът Х. с неговия личен потребителски
профил е правил заявки във вътрешната система на „ОРМ Логистика“ за суми
по-големи от тези, заявени за плащане към дружеството от системата на „***“ и съответно отчетени
към „***“
парични средства. По този начин, с 41 подобни действия, в проверявания период
01.01.2018г.-30.04.2020г. същият е присвоил сума в общ размер на 40 900 лв.
На проведено на 12.05.2020г. събрание в офис „***“ Х. признал за неправомерно присвоените от
него суми от дружеството и декларирал, че ще ги върне. На 12.05.2020г. било
подписано споразумение между страните, с което ответникът признал установеното,
въз основа на извършената ревизия в „ОРМ Логистика“ ЕООД, че е усвоил
неправомерно от касата на дружеството, без да му се дължи, сума в размер на 46 000
лв., като се задължил да я върне в срок до 12.08.2020г. В уговорения срок
същият е изплатил по банкова сметка ***., от която 9 500лв. - на дата 01.06.2020г.
и 500 лв. - на дата 14.07.2020г., като остатъкът от задължението по
споразумението не е платено и до настоящия момент, въпреки многократните опити
на дружеството за доброволно уреждане на спора.
Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 36 000 лв., представляваща дължима сума по споразумението, сключено между страните на 12.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Съображения по спора са изложени и в писмени бележки на адвокат Т.Ч.-В.–пълномощник на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А.М.Х., чрез пълномощника му адвокат Д., в който е изразено становище, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Изложено е, че претенциите на ищеца са за липси на парични средства за периода 18.05.2018г. - 07.04.2020г., а това са три поредни отчетни години, като за тези периоди не е извършена нито една инвентаризация на паричните средства в офиса, при условие че при годишно счетоводно отчитане на дружеството по ЗСч задължително се прави инвентаризация на активите и пасивите. Ответникът оспорва всякакви изявления за признание на претенцията на ищеца, незави-симо от представения протокол с признание, който е бил принуден да подпише. Твърди, че със съдействието на управителя на дружеството му е бил осигурен заем за 9 500лв., който е заставен да внесе по сметка на дружеството. Заявява, че обстоятелствата, на които се основава искът, не отговарят на действителното положение. Според ответника, предста-вената Заповед №4/04.05.2020г., в която е посочено, че за периода 01.06.2016г. -31.12. 2018г. не са установени липси и отклонения от паричните потоци, противоречи на справката за извършена проверка от заявени парични средства към „***“ и реално преведени по банков път и записани във вътрешната система на ищцовото дружество, включваща периода 18.05.2018г.-28.12.2018г. Твърди, че в справката липсват остатъци от началния и крайния период на проверката, което е лишено от икономическа, счетоводна и правна логика, а освен това отговорността за липси на парични средства е и на счетоводителя, като контролен орган. Оспорва всички представени с исковата молба заповеди, справки, протоколи, споразумение и анекси към него, тъй като ищецът се позовава на програмен продукт, създаден от него, който може да бъде манипулиран. По изложените съображения се иска да се отхвърли заявената претенция. Допълнителни съображения по спора са развити в писмени бележки на адвокат Д.- пълномощник на ответника. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от представеното по делото споразумение, подписано между страните на 12.05.2020г., че със същото се признава за установено наличието на парично задължение на ответника към ищцовото дружество в размер на 46 000 лв., която сума Х. е усвоил неправомерно от касата на дружеството, без да му се дължи, като е заявявал по- големи суми за заплащане във вътрешната система на „ОРМ Логистика” ЕООД отколкото е било необходимо съгласно системата на *** „***”. Посочено е, че липсата на парични средства е констатирана при извършена вътрешна ревизия на Офис ”***”, с адрес- ***, на която Х. е присъствал. Съгласно т.3 от споразумението, страните са постигнали съгласие, паричното задължение на ответника към ищеца, описано в т.1, да бъде погасено по следния начин- цялата дължима сума от 46 000 лв. да бъде заплатена в срок от три месеца, считано от подписване на споразумението, по посочената банкова сметка *** „Уникредит Булбанк” АД.
На 01.06.2020г. страните са подписали анекс към споразумението от 12.05.2020г., с който „ОРМ Логистика” ЕООД удостоверява, че на 01.06.2020г. А.Х. е възстановил част от задължението си в размер на 9 500 лв. по банкова сметка *** дру-жеството. Според т.2 от анекса, към дата 01.06.2020г. ответникът дължи на ищеца сума от 36 500 лв.
Представени са 2 бр. преводни нареждания, от които е видно, че по посочената в споразумението банкова сметка *** Х. на 01.06.2020г.- сума в размер на 9 500 лв. и на 14.07.2020г.- сума в размер на 500 лв. или общо 10 000 лв., с основание за плащането- възстановяване на сума.
По делото е допуснатата ССЕ, с вещо лице В.К.,чието заключение следва да се кредитира като обективно и компетентно изготвено. Установява се от същото, че споразумението, сключено между страните на 12.05.2020г., е осчетоводено в счетовод-ството на ищеца по см. 422, по него има плащания в общ размер на 10 000 лв., като непогасената сума възлиза на 36 000лв.
По делото не е било спорно, че ответникът Х. е работил на длъжност *** в служба офис в „ОРМ Логистика” ЕООД. Представени са писмени доказателства, от които е видно, че въз основа на Заповед №04/04.05.2020г. е извършена касова ревизия на офис „***”, при която е констатирана разлика от 5 100 лв. между касовата наличност и реално преброената сума; със Заповед №5/11.05. 2020г. на управителя на ищцовото дружество е разпоредено да се извърши проверка на всички парични потоци за периода 01.01.2018г.- 30.04.2020г. на заявените парични средства към „***” ЕООД и съответно на отчетените и преведени такива от оборота на офиса към последното дружество; за резултатите от проверката е съставен на 11.05.2020г. протокол, според който са констатирани липси в размер на 40 900лв. и е установено, че лицето А.Х. с неговия личен потребителски профил в системата на „***” е правило заявки на по-малки суми през определени дни в ревизирания период и е присвоило горепосочената сума; на 12.05.2020г. е проведено събрание на офис „***”, на което служителят Х. е признал, че е присвоил сума в общ размер на 46 000 лв. и се е съгласил да я върне на дружеството, но е предложил това да стане на вноски, тъй като същата вече е била похарчена от него.
От страна на ответника е представен договор за потребителски кредит №***/***г., сключен между него и „Българо-Американска кредитна банка” АД /ведно с преписката към договора/, съгласно който Банката е предоставила на Х. потребителски кредит в общ размер на 10 000 лв., а за обезпечаване задълженията по договора кредитополучателят е учредил в полза на Банката залог върху всички свои вземания, произтичащи от трудовото му правоотношение с „ОРМ Логистика” ЕООД. Приети са и 2 бр. удостоверения за получавано от Х. месечно възнаграждение за периода м. ноември 2019г.- м. април 2020г., издадени от ищцовото дружество.
При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
В случая претенцията на ищеца се основава на сключеното между страните на 12.05.2020г. споразумение, което, според изложеното в него и с оглед естеството на постигнатите уговорки, представлява договор за спогодба по см. на чл.365 ЗЗД.
С оглед определената правна квалификация на предявения иск с определението на съда от 04.03.2021г., постановено по реда на чл.140 и чл.146 ГПК, от значение за основателността на иска се явяват обстоятелствата дали съществува между страните валиден договор за спогодба и изпълнил ли е ответникът задълженията си, произтичащи от сключената спогодба, или не.
Според чл.365, ал.1 от ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, като съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД този договор има силата на закон за страните.
Процесното споразумение обективира волеизявленията на ищеца и ответника в настоящото производство, свързани с претендираната сума, и е подписано двустранно. С него страните са приели, че правното положение между тях е такова, каквото са признали в спогодбата, и са се съгласили да изпълняват поетите задължения така, както са установени с нея. Споразумението съдържа признание на съществуващ дълг, както и уговорка за начина на погасяване на приетото за безспорно между страните парично задължение.
Ответникът не е въвел конкретни фактически твърдения да е била опорочена волята му при сключване на процесния договор, едва в пледоарията на процесуалния му представител е заявено, че на Х. е оказано давление да подпише споразумението, което възражение, освен че е неясно и неконкретно, е и преклудирано, и не следва да се разглежда.
Следователно, налага се извод, че страните са обвързани от валиден договор за спогодба, а предходните отношения между тях са ирелевантни за спора и не следва да се проверява дали прогласеното със спогодбата съвпада с действителното правно положение. След като в процесното споразумение ответникът е направил валидно признание на вземането на ищеца, а в анекса от 01.06.2020г.- и на дължимия остатък от него към тази дата, той вече не може да го оспорва, позовавайки се на възражения, които произтичат от първоначалните отношения между страните. Затова, доводите в отговора на исковата молба, касаещи липсата на извършена инвентаризация на паричните средства в офиса, съобразно счетоводните стандарти, начина отчитането на паричните средства, възможността да бъде манипулиран използвания от ищцовото дружество програмен продукт, причинени ли са на ищеца вреди в причинна връзка с поведението на ответника, както и представените по делото писмени доказателства- документи, съдържащи се в преписката по договора за потребителски кредит от 27.05.2020г., и удостоверения от 18.05.2020г. за месечно възнаграждение се явяват неотносими към очертания спорен предмет и не следва да се обсъждат.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал съществуването на договор за спогодба между страните, респ. наличието на задължение на ответника по този договор. Установи се от представените по делото преводни документи и заключението на ССЕ, че Х. е погасил част от задължението в размер на 10 000 лв., а неплатената част от него възлиза на 36 000 лв. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил дължимия остатък в уговорения срок, а и след това, при което заявената искова претенция, като основателна и доказана, следва да се уважи.
Основателно, с оглед уважаването на
главния иск, се явява и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху
вземането по главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за производство,
които съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото възлизат в общ размер на 3 522лв.
/1 440лв.- заплатена държавна такса; 1932лв.-заплатено адвокатско
възнаграж-дение с ДДС и 150лв.- внесен депозит за експертиза/.
Мотивиран от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.М.Х., ЕГН **********,***, да заплати на „ОРМ Логистика“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. “Околчица” №32, сумата от 36 000/ тридесет и шест хиляди/лв., дължима по споразумение, сключено между страните на 12.05.2020г., и представляваща непогасен остатък от задължението на А.М.Х. към ищеца „ОРМ Логистика“ ЕООД по това споразумение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.12.2020г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 522 /три хиляди петстотин двадесет и два/лв.-направени разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: