Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 1584 Година 24.04.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд
ХІІІ граждански състав
На осми април
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар:
КАМЕНКА КЯЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №11278 по описа за 2018 година
и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД,
ЕИК: ............. със седалище и адрес на управление: град София, район
Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, ЕКСПО 2000, представлявано от Ц..К...П.. - ...
и м..т...п... -..., чрез пълномощника си .... Р..А..К... против Д.М.Т. ЕГН: **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4 415.89 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ............
от която редовно падежирали главници в размер на 1796.63 лева, начислени за
периода от 20.03.2017г. до 20.02.2018г. включително, и предсрочно изискуема
главница от 22.02.2018г. в размер на 2619.26 лева, ведно със законна лихва за забава за периода от
постъпване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането; 277.35 лева - изискуема редовна лихва,
начислена за периода от 20.02.2017 г. до 21.02.2018 г. включително; 165,18 лева – изискуема наказателна
лихва, начислена за периода от 20.03.2017 г. до 01.03.2018 г. включително, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3809/2018 г. по
описа на Районен съд - гр. Пловдив, XIII с-в.
Претендира направени по заповедното производство разноски.
При условията на евентуалност,
в случай че съдът счете за неоснователен предявения иск по чл.422 от ГПК, в
случай че установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, бъде отхвърлен
частично или изцяло като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост
на кредита, моли съда, да осъди ответника Д.М.Т. ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК:......... със седалище и адрес на
управление: град София, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, ЕКСПО ...,
представлявано от Ц..К...П.. -.... и м..т...п... - ..., чрез пълномощника си ....
Р..А..К... следните суми: 4 415,89
лева – главница по Договор за потребителски кредит № ......... от която
редовно падежирали главници в размер на 1796,63 лева, начислени за периода от
20.03.2017 г. до 20.02.2018г. включително и предсрочно изискуема главница от
22.02.2018 г. в размер на 2619,26 лева; 277.35
лева - изискуема редовна лихва, начислена за периода от 20.02.2017 г. до
21.02.2018 г. включително; 165,18 лева
– изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 20.03.2017 г. до
01.03.2018 г. включително, ведно със законна
лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски в настоящото
производство.
Ищецът твърди, че между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ........., по силата на
който ищецът отпуснал на ответника кредит в размер на 7 092.40 лева, усвоен на ...
Съгласно чл. 1 от Договора, кредитът бил отпуснат за рефинансиране на кредит и
за потребителски нужди и бил с краен срок за погасяване .... В чл. 4 от
Договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит
- редовна лихва, както следва: за първите 12 месеца кредитополучателят заплащал
фиксирана годишна лихва в размер на 8.50 %, а след изтичане на срока, годишната
лихва ставала в размер на 6-месечен SOFIBOR + 7.379 пункта надбавка. Страните
били определили размера на обезщетението в случай на забава в заплащането на
дължими вноски по кредита - наказателна лихва, чийто размер се определял като
към размера на дължимата възнаградителна лихва се надбавят 10 пункта.
Наказателната лихва се начислявала на годишна база върху забавените вноски за
главница, считано от деня на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения.
Твърди, че кредитът
следвало да бъде погасен на 48 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на
20-то число от съответния месец, считано от .......Кредитополучателят Д.М.Т.
изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски с падежни
дати от ......... Съгласно чл. 8.1. от договора за потребителски кредит
просроченото плащане/неплащането на което и да е задължение по Договора за
повече от 31 дни представлявало неизпълнение. Съгласно чл. 9.2. от същия, при
неизпълнение, банката имала право едностранно да обяви всички суми по кредита
за предсрочно изискуеми. С оглед на неизпълнението и в съответствие с
изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя било изпратено писмо
за предсрочна изискуемост на вземанията, което е достигнало до адреса на
получателя на 22.02.2018 г. и било връчено на член от домакинството на същия, а
именно - неговия б.. М... П... Т., който приел писмото със задължение да
предаде на сина си - кредитополучателят Д.М.Т.. Предсрочната изискуемост на
всички вземания на банката по договора за потребителски кредит била
осчетоводена на 22.02.2018 г. След настъпването на изискуемостта на вземанията
по договора за потребителски кредит, до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, не били постъпвали от страна на
кредитополучателя плащания. Банката предприела действия за принудителното
събиране на вземанията си, като на .. подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 3809/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XIII
с-в. Издадената заповед за изпълнение не била стабилизирана на основание чл.
47, ал. 7 от ГПК заради липса на връчване на ответника, поради което на ищеца е
указано да предяви иск за установяване на вземането си. По изложените съображения
ищецът моли за уважаване на иска.
ОТВЕТНИКЪТ
Д.М.Т., чрез назначения му о.... А.Н., с отговора на исковата молба заявява, че
предявените искове са неоснователни. Твърди, че ответникът не бил редовно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. В приложенията към исковата
молба липсвало доказателство, че уведомлението за предсрочна изискуемост е било
връчено по чл. 46 от ГПК. Освен това твърди, че предсрочната изискуемост на
ответника не могла да бъде обявена чрез лице - член на домакинството. Правилата
на чл. 46 от ГПК се прилагали единствено от съда и нотариусите, но не и от
други институции и търговски дружества. Посочва, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и връчването на издадена заповед за изпълнение не
представлявали уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост по кредита,
тъй като не се съдържало волеизявление в този смисъл.
Прави възражение за нищожност на
договора за кредит, поради противоречие с добрите нрави. На ответника не му
била предоставена преддоговорна информация относно задълженията му, поради
което било налице нарушение на ЗПК. Клаузите уговорени в чл. 4.5, чл. 9.1 и чл.
11 били неравноправни на осн. чл. 145, ал. 5 от ЗПК. Посочените клаузи не били
индивидуално уговорени и били във вреда на потребителя - ответник. Предоставено било право на банката
едностранно и без наличието на обективни предпоставки да изменя сключения
договор, което водило до нарушаване на еквивалентността на насрещните
престации. Неравноправна била и клаузата на чл. 4.2.1. и сл., касаещи
възможността на банката за едностранно изменение на лихвените нива, като
ответникът се позовавал на чл. 143, т. 10, т.12 и т. 18 ЗЗП. Твърди, че към ...
банката не е имала право да обяви всички задължения по договора за предсрочно
изискуеми. Сочи, че при сключването на договора ищецът е действал
недобросъвестно, като едностранно е определил условията в договора, вкл. за
лихва по кредита и наказателна лихва при неясни условия. Нищожна като неравноправна
била и уговорената наказателна лихва върху неизплатената част от главницата по
чл. 9.1 от Договора за кредит. Сочи, че в договора привидно били уговорени
обективни компоненти за изменение на уговорената възнаградителна лихва.
Лихвеният процент не би съобразяван с изменението на 6-месечния SOFIBOR.
Наличието на възможност на банката за изменение на лихвения процент
едностранно, без възможност от потребителя да прекрати договора обуславяла
нищожността на клаузата на чл. 4.2.1 от договора. В чл. 4.1 от договора била
уговорена фиксирана лихва за първите 12 месеца от договора. След изтичането на
този срок размерът й се увеличавал и се променял в размер на 6-месечен ...надбавка,
която промяна не била отразена в погасителния план към договора. Ответникът
оспорва погасителния план, тъй като не отговарял на изискванията в ЗПК. Освен
това посочва, че лихвеният индекс SOFIBOR не съществувал от 1 юли 2018 г., а
последната вноска по договора била с падеж .... Ответникът не бил информиран
каква методика на изчисление е въведена.
Твърди, че чл. 9.1 от договора бил нищожен поради противоречие със ЗПК.
Договора за кредит бил недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 от ЗПК,
тъй като не отговарял на изискванията на чл. 1, т. 9 и чл. 11, ал. 1, т. 13 от ЗПК. Според чл. 4.3 след промяната на лихвата банката се задължавала да изготви
нов погасителен план, но такъв изобщо липсвал.
По
отношение предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, особеният
представител на ответника излага доводи, че ответникът не е получил препис от
исковата молба и приложенията към нея, поради което не е била налице валидно
отправена покана за изпълнение от страна на ищеца. Излага доводи за
недопустимост на осъдителния иск. По изложените съображения моли за отхвърляне
на иска.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3809/2018
г. по описа на ПРС, ХІІI гр.с., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение по
чл.417 от ГПК е била връчена по реда на чл.47 ал.7 от ГПК и исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, във връзка с чл. 415 от ГПК, с
който да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца сума по
вземане, произтичащо от Договор за банков потребителски кредит № ......... ведно със мораторна лихва и законна
лихва върху сумата.
От приложения по делото Договор за
потребителски кредит се установява, че съгласно чл. 8.1. и чл. 9.2. от
последния Банката има право едностранно с писмено уведомление до
кредитополучателя/съдлъжника да обяви всички усвоени и непогасени по договора
суми, начислената лихва и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми, ако
кредитополучателят/съдлъжникът просрочи плащане на която и да е вноска или част
от вноска от Договора за кредит за повече от 31 дни от съответната дата на
дължимо плащане.
По делото няма прието като
доказателство уведомително писмо № ....... за което се твърди да е достигнало
до адреса на ответника на ... и с което се твърди че ответника Д.М.Т. е надлежно
уведомена за предсрочната изискуемост на кредита.
В
т.18 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. се дава разрешение на
въпроса за предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договор за
банков кредит, като същото има задължителен характер за съдилищата. Съгласно нея в хипотезата на предявен иск по
чл.422 от ГПК за вземане произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целия
кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или други обстоятелства, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление
само на една от страните. Датата на настъпването й играе ролята на падеж, като
това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно
т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, уведомяването на длъжника представлява елемент от фактическия състав, без
който тя не може да настъпи.
Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422 от ГПК от
издадената заповед за изпълнение, то при предявена претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и
обективирано в заповедното производство право. Предвид преюдициалния характер
на заповедното производство в исковото такова, съдът следва да установи дали
ищецът има вземане по основание и размер съвпадащи със заявеното в заповедното.
След като в заявлението въз основа на което е образувано производството по ч.гр.д.№3809/2018
г. на ПРС заявителя изрично е записал, че основанието на паричното му вземане е
извлечение от счетоводните книги, то съдът дължи произнасяне по съществуването
именно на това вземане – по размер (общо
4 858,42 лева) и основание (настъпила предсрочна изискуемост). При
положение, че предмет на заявлението не са отделни вноски по кредита, изискуеми
и неплатени към датата на подаване на
заявлението, то съдът е недопустимо да се произнася по подобна претенция
по чл.422 от ГПК, тъй като това означава въвеждане на ново основание, различно
на това, за което е била издадена заповедта. В този смисъл е Решение №
53/18.05.2015г. на ВКС по т.д.№ 888/2014г. на II т.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК и задължително за прилагане.
Поради
това предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни, поради това, че длъжникът не е уведомен изрично за предсрочната
изискуемост на банковия кредит, преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
По
отношение допустимостта на осъдителните искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86
от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност:
Уведомлението
на длъжника, че кредитора прави кредита предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба, но направено след издаване на заповедта
за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но
променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо
чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. В този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД са допустими за разглеждане в производство по чл.422 от ГПК.
Евентуалния иск се счита предявен под условие, като
разглеждането му е обусловено от изхода на делото по главния иск. В случая
предвид отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяне по основателността
на евентуалния осъдителен иск.
За установяване на валидно правоотношение между
страните, следва да бъде доказан правопораждащия факт – сключването на договор,
като в случая този факт е безспорно доказан. Изпълнението на ищеца – банка на
задължението по договора също е доказано, като в тази връзка съдът е изложил
аргументи по-горе. Установено е
от вещото лице, че ответникът не е изпълнил паричното си задължение по договора
за заплащане на месечните погасителни вноски по договора за кредит. Вещото лице е установило, че сумата по
договора за потребителския кредит която е била преведена на ответника Д.М.Т. е
7 092,40 лева, като същата е преведена в пълен размер еднократно на 03.06.2015 г. Към
06.03.2018 г. датата на подаване на заявлението заиздаване на заповед за
изпълнение, размерът на непогасените задължения е 4 415,89 лева усвоена и
непогасена главница; 277,35 лева начислена редовна/възнаградителна/
лихва;165,18 лева начислена наказателна лихва за забава.
Тъй като по осъдителния иск се
претендира сумата по целия договор, то следва да се направи преценка били ли са
налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към датата
на предявяване на иска.
В
тълкувателните мотиви на постановеното по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК определение № 387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, I т.о.
е застъпено становище, че условието за разглеждане на осъдителните искове,
съединени при условията на евентуалност с установетелни искове по чл. 422 ГПК,
е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК,
като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо
се в заявлението за издаване на заповедта за изпъленние и неподдържано спрямо
предявените установителни искове/ – уведомяване на длъжниците по кредита за
изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата
искова молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото
условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК
е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката
за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на
обективираното в исковата молба изявление.
Следователно
релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на
договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на
банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира в самата
искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на
ответника по иска.
На
осн. чл. 47 ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК,
ал.1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно
в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о.
и др. се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да
избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника , вкл. и чрез
нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура
по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47 ГПК,
ал.1-5 – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.
Предвид
изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката - ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване
на длъжника - ответник.
По
отношение на възражението направено от ответната страна за наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит, основаващи се на твърдението че ищецът незаконосъобразно е договорил
клаузи във вреда
на потребителя – ответник; едностранно е
определил условията в договора, вкл. за лихва по кредита и наказателна лихва
при неясни условия; уговорил наказателна лихва върху неизплатената част от
главницата по чл. 9.1 от Договора за кредит; привидно уговорил обективни компоненти за изменение на
уговорената възнаградителна лихва; Лихвеният процент не е бил съобразяван с
изменението на 6-месечния SOFIBOR, съдът намира че не се
представиха доказателства за сочените основания.
Ето защо съдът намира, че не се доказа наличие на
неравноправни клаузи по договора, които да обосноват неправилно начисляване на
суми като главница и лихви.
Ето
защо, настоящата инстанция намира, че следва да уважи исковата претенция на
ищеца, с която е поискано да бъде осъден ответника да му заплати следните суми:
4 415,89 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № ........... от която редовно падежирали
главници в размер на 1796.63 лева, начислени за периода от 20.03.2017 г. до
20.02.2018 г. включително, и предсрочно изискуема главница от 22.02.2018г. в
размер на 2619.26 лева; 277,35 лева -
изискуема редовна лихва, начислена за периода от 20.02.2017 г. до 21.02.2018 г.
включително; 165,18 лева – изискуема
наказателна лихва, начислена за периода от 20.03.2017 г. до 01.03.2018 г.
включително, ведно със законна лихва
върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба –
06.07.2018 г. до окончателното изплащане.
По
отношение на
разноските:
Ищцовата страна претендира
разноски по делото. По отношение на разноските по исковете по чл.422 от ГПК в
заповедното и исковото производство, съдът намира, че такива не следва да се
уважават, поради отхвърлянето на установителните искове.
По отношение на разноските направени по
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове от ищеца, съдът
намира, че следва да бъдат уважени в пълен размер.
В този
случай в полза на ищеца по делото следва да се присъдят разноски в размер на 1 508,39
лева, от които 358,30 лева за държавна такса, 570,09 лева за назначаване на
особен представител, 130,00 лева за възнаграждение на вещо лице и 450,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
изхода на спора, следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на ПРС, в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от 50,00 лева заплатена за
възнаграждение на вещо лице.
Следва да
бъде изплатена на назначения особен представител ... А.С.Н. сумата от 570,09 лева представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на ответника.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: град София,
район Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, ЕКСПО ..., представлявано от Ц..К...П..
- .......м..т...п... - ... чрез пълномощника си ... Р..А..К... против Д.М.Т.
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез назначения о..п... А.С.Н., установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните за
съществуване на вземане на банката по издадена Заповед за незабавно изпълнение
№ 2255/08.03.2018 г. по ч.гр. д. № 3809/2018 г. по описа на ПРС, за сумите
както следва: 4 415,89 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ..........
от която редовно падежирали главници в размер на 1796.63 лева, начислени за
периода от 20.03.2017г. до 20.02.2018г. включително, и предсрочно изискуема
главница от 22.02.2018г. в размер на 2619.26 лева, ведно със законна лихва
за забава за периода от постъпване на заявлението в съда – 07.03.2018 г. до окончателно
изплащане на вземането; 277,35 лева - изискуема редовна лихва, начислена
за периода от 20.02.2017 г. до 21.02.2018 г. включително; 165,18 лева –
изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 20.03.2017 г. до
01.03.2018 г. включително, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА Д.М.Т. ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез назначения о.. ... А.С.Н. да заплати на РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: град София,
район Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, ЕКСПО ..., представлявано от Ц..К...П..
- ... и м..т...п... - ........ чрез пълномощника си ....... Р..А..К... суми в
размер на 4 415,89(четири хиляди четиристотин и петнадесет лева и 89
ст.) лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ..........
от която редовно падежирали главници в размер на 1 796,63 лева, начислени
за периода от 20.03.2017 г. до 20.02.2018 г. включително и предсрочно изискуема
главница от 22.02.2018 г. в размер на 2 619,26 лева; 277,35(двеста
седемдесет и седем лева и 35 ст.) лева представляващи изискуема редовна
лихва, начислена за периода от 20.02.2017 г. до 21.02.2018 г. включително; 165,18(сто
шестдесет и пет лева и 18 ст.) лева представляващи изискуема наказателна
лихва, начислена за периода от 20.03.2017 г. до 01.03.2018 г. включително,
ведно със законна лихва върху вземането, считано от датата на завеждане
на настоящата искова молба – 06.07.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.М.Т. ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
назначения о.. п... А.С.Н. да заплати на РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК:...
със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, бул. Никола
Вапцаров № 55, ЕКСПО ..., представлявано от Ц..К...П.. - ... и м..т...п... – п..,
чрез пълномощника си............ Р..А..К..., направени по делото разноски в общ размер на 1 508,39 (хиляда петстотин
и осем лева и 39 ст.) лева разноски.
ОСЪЖДА Д.М.Т.
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез назначения о.. п... адв. А.С.Н. да заплати по сметка на ПРС, в полза на Държавата по бюджета на
Съдебната власт сумата от 50,00(петдесет)лева заплатена за
възнаграждение на вещо лице.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на а...А.С.Н.,
разходен касов ордер за сумата от 570,09(петстотин и седемдесет лева и 09
ст.) лева представляващи възнаграждение за процесуално представителство на
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно
с оригинала.
М.Х.