№ 46722
гр. София, 15.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20231110142484 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпилa e молба с вх. № 229760 от 12.07.2024 г. от адв. Н. И., с искане
определение № 27294 от 03.07.2024 г. постановено по ч. гр. д. № 42484/2023
по описа на СРС, 39 състав да бъде допълнено в частта за разноските.
В молбата се посочва, че на страната следвало да се присъдят разноски
пропорционално на обезсилената част.
Насрещната страна по молбата „** срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК взема
становище, като счита молбата за неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК от адв. Н. И. е направено в рамките на
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е частично
основателно.
Производството по делото е образувано по подадено от „** заявление за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, Е. К. Х., като в
полза на заявителя е издадена поисканата заповед за сумата от 2400 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем № 622713 от 20.01.2022
г., ведно със законна лихва от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 883.62 лв. за периода от 20.01.2022 г. до
20.07.2023 г., лихва за забава в размер на 553.10 лв. за периода от 01.05.2022 г.
до 01.07.2023 г., както и държавна такса в размер на 76.73 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 20.80 лв. След връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение на длъжника, същият е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи заплащането на сумата и
претендира разноски. Като заедно с възражението е представен и договор за
правна защита и съдействие, с уговорено безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА, като се претендира сумата в
1
размер на 450 лв.
Предвид постъпилото възражение съдът е указал на основание чл. 415 от
ГПК на заявителя, че може да предяви иск за процесното вземане срещу
длъжника в едномесечен срок от съобщението, като заявителят е предупреден
за последиците от непредявяването на иск. Заявителят е подал искова молба от
21.05.2024 г. за сумата от 2008 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем № 622713 от 20.01.2022 г., ведно със законна лихва от 28.07.2023
г. до изплащане на вземането, поради което заповедта за изпълнение е
обезсилена в частта за разликата над сумата от 2008 лв. до 2400 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем № 622713 от 20.01.2022
г., ведно със законна лихва от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, в
частта за сумата от 883.62 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.01.2022 г. до 20.07.2023 г., както и в частта за сумата от 553.10
лв., представляваща лихва за забава в размер на. за периода от 01.05.2022 г. до
01.07.2023 г.
Настоящият състав намира, че заповедното производство е уредено като
едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда
с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение
се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение
в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса редакция/ е основание за
отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК.
То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника. В този смисъл не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство по смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски
районен съд отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл.
414 от ГПК по своя характер все пак представлява действие по подаване на
молба, намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждение в размер на по 200 лева за длъжника. Настоящият състав като
съобрази, че заповедта за изпълнение е частично обезсилена намира, че на
длъжника следва да се присъди сума в размер на 95.32 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че искането по чл. 248 от ГПК за
допълване на определение в частта за разноските се явява основателно само до
сума в размер на 95.32 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПЪЛВА определение № 27294 от 03.07.2024 г. постановено по ч. гр. д.
№ 42484/2023 по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, със
служебен адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1 /партер/ сумата в размер
на 95.32 лева – представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника Е. К. Х. пред СРС.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3