Присъда по дело №776/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 83
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20194430200776
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ ……                                   година 2020                 град Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД                                               ІІІ-ти  наказателен състав

На двадесети юли                                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИЯ М.

     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. А.М.                

                                                 2. П.М.

 

Секретар: ИГЛИКА ИГНАТОВА

Прокурор: ЗДРАВКО ЛУКАНОВ

като разгледа докладваното  от  съдия М.

НОХД  № 776  по описа  за 2019 година

и на основание данните по делото и Закона

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Н.И., роден на ***г*** Търново, живее в ***, с постоянен адрес ***, *** гражданин, със средно образование, семеен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че на 20.12.2014г. в гр. Белене, обл. Плевен, се опитал да се съвкупи с лице от женски пол – Е.М.Х. ***, родена на ***г., като я принудил към това със сила – хващане, стискане и извиване на една от ръцете зад гърба и притискане на гърба надолу, като деянието му останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.152, ал.1, т.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

Веществените доказателства иззети по делото, а именно дамско палто, дамска рокля, чорапогащник и бикини, намиращи се на съхранение в РУ МВР-Белене /ЗМ № 132/2014г./, след влизане на присъдата в сила ДА БЪДАТ ВЪРНАТИ на Е.М.Х..

          ВЪЗЛАГА на основание чл.190, ал.1 от НПК направените деловодни разноски в размер на общо 2578,35 лева за сметка на държавата.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок  от днес  чрез Районен съд – Плевен пред Окръжен съд - Плевен.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                       1. ..........................

                                                                                     

2. ..........................

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ :

 

Срещу подсъдимия  И.Н.И. е роден на *** *** ***. Живее в ***, с постоянен адрес ***. *** гражданин. Грамотен – с висше образование. Женен. Работи. Не е осъждан. ЕГН:********** е повдигнато обвинение по чл152 ал1т2вр с чл18 ал1 от НК(за това че на 20.11.2014г в гр.***,обл.Плевен,се опитал да се съвкупи с лице от женски пол-Е.М.Х. ***,като я принудил към това със сила-хващане ,стискане и извиване на едната от ръцете зад гърба и притискане на гърба надолу като деянието му останало недовършено по независещи от него причини.

Подсъдимият  И.И.  се явява със защитник адв. Д. ***, който моли съда да признае неговия подзащитен за невиновен. Счита че обвинението е недоказано по безспорен и категоричен начин и моли за оправдателна присъда.

 Подсъдимият  И. заявява, че е получил препис от обвинителния акт. Разбира повдигнатото срещу него обвинение. Дава обяснения по фактическата обстановка на инкриминираното деяние. Не се признава за виновен и претендира съдът да постанови оправдателна присъда.

В наказателното производство  пострадалата Е.М.Х. се явява лично с повереник –адв. Е.З.-***, не е предявен граждански иск за съвместно разглеждане. Има искане за конституиране като граждански ищец и същата е конституирана като такава.

В хода на съдебните прения прокурорът от РП Плевен заяви, че  поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И.. Счита, че по делото  са събрани достатъчно доказателства за виновно поведение от страна на И..

В  обвинителният акт  на РП-гр.Плевен е възприета следната фактическа обстановка:

  Е.М.Х. е родена на ***г*** заедно с *** си М.А.Х.. Учела в *** „***“ гр.***. През 2014/2015г. била в ***, като й предстояло завършване на средно образование. Е.Х. била отлична ***. Била ангажирана и с множество извънкласни дейности и занимания. Поддържала добри и коректни отношения със съучениците си и се ползвала с тяхното уважение. С голяма част от тях били и приятели.

На 17.12.2014г. нейна *** и съ***  - А.Я.Г., имала рожден ден.

Г. празнувала рождения си ден вечерта на 19.12.2014г. /петък/ в дома си в гр.***, където била поканила свои съученици и приятели, между които Е.М.Х., В.В.Й., С.П.С., И.И.Д. и др.

В ранните часове на 20.12.2014г. компанията отишла в дискотека „***“ в гр.***, където продължили да се забавляват.

 

Същата вечер – 19.12.2014г., подсъдимият И.Н.И. *** бил в заведение в града заедно със свои близки и приятели, между които *** му М.Н.И., М. ***А., С.П.П. и др. Употребили алкохол.

В ранните часове на 20.12.2014г. компанията се преместила в дискотека „***“ в гр.***, където продължили да се забавляват. Продължили и с употребата на алкохол.

Подсъдимият И.И. бил „център на компанията“. Танцувал и контактувал интензивно с намиращите се около него, взимал микрофона от гостуващата певица и пеел, давал й пари. 

С напредването на вечерта момичетата от компанията на Е.Х. започнали да си тръгват.

Е.Х. останала там до около 03,30-04,00ч., когато се запознала с И.И.. Разговаряли. Подсъдимият И. й предложил да я почерпи, но тя му отказала. Той демонстрирал, че е привлечен от Е.Х. и че я харесва като жена. Тя била по-резервирана. Приготвила се да си тръгва. И. предложил да я изпрати. Х. първоначално му отказала, но той настоял и тя се съгласила. Облекли връхните си дрехи. Излезли от дискотеката и тръгнали. Е.Х. позвъняла по телефона на ***та си А.Г., с която имали уговорка да пренощува у тях. Свързала се. Казала й че тръгва от дискотеката и че след малко ще е при нея.

Пътят на Е.Х. и И.И. минавал покрай ***“. Подсъдимият И. предложил на Х. да влязат в двора на детската градина, където да поговорят. Тя се съгласила. През отвор в портата на детската градина, образувал се  след премахване на метални части от нея, влезли в двора й.

Отишли в близост до сградата, където имало пейки. Спрели там.  Подсъдимият И. продължил да показва на Х., че я харесва и че е привлечен от нея.

Подсъдимият започнал да я докосва и гали. Опитал да я целуне. Казал й че иска да осъществят полов акт. Е.Х. категорично му отказала. Казала му, че не желае това да се случи. Въпреки това подсъдимият И.И. не се съобразил с позицията й. Държейки едната й ръка я стиснал и я извил зад гърба й, като същевременно притиснал горната част на тялото й, което се прегънало напред. Вдигнал палтото и роклята й нагоре и свалил чорапогащника и бикините й.   Свалил и своя панталон и бельо. Насочил  възбудения си *** към *** област на Е.Х. с намерение да извърши полов акт. Извършил неколкократни възвратно-постъпателни движения, притискайки пениса си в областта между ***, без да успее да осъществи проникване във *** на Е.Х.. Еякулирал. Пуснал я. Тъй като Е.Х. била притеснена и уплашена, опитал да я успокои. Избърсали се с хартиени салфетки, които хвърлили на мястото, след което се разделили.

Подсъдимият И. тръгнал о***но към дискотеката.

Е.Х. тръгнала към дома на ***та си А.Г., като същевременно няколкократно й звъняла по телефона, но тя не вдигала. Поради това Е.Х. се обадила на друга своя *** и съ*** – В.В.Й.. Осъществила контакт и споделила с нея какво се е случило.

Й. веднага отишла при нея и я поканила в дома си. Там останали докато се съмнало, след което Е.Х. се прибрала в дома си, където била *** й, но тъй като била уплашена и притеснена не й споделила за случилото се.

Около обяд А.Г. видяла, че е търсена неколкократно по телефона от Е.Х. и й се обадила. Разговаряли. Х. споделила и с нея какво се е случило.

Привечер А.Г. и В.Й. посетили Е.Х. в дома й. Там била и *** й М.Х.. Разговаряли. Е.Х. разказала на *** си за случилото се, след което отишли в полицията.

С първо процесуално-следствено действие – Разпит на свидетел – Е.М.Х. е образувано настоящото наказателно производство.

Така отразената в обвинителния акт фактическа обстановка не се доказва по безспорен и категоричен начин в хода на съдебното следствие по делото. Установява се следното:

На 19.12.2014г. св. Х. посетила организиран празник по случай рождения ден на нейна *** и съ*** св. А.Г. в дома й. На рождения й ден присъствали и други нейни съученици и приятели общо около 18 човека. Същата нощ св. Х. след приключване на тържеството трябвало да нощува в дома на ***. По време на празника св. Х. консумирала около 100-150 гр. уиски.

Около 01:30 часа на 20.12.2014 г. гостите между, които и св. Х. решили да посетят дискотека „***“ в гр. ***, където имала изпълнение гостуваща певица. В същата дискотека бил с компания и подсъдимият И.. Черпел се, черпил гостуващата певица. В дискотеката първоначално св. Х. седнала със своите приятели, присъствали на рождения ден, които в последствие до 03:30 ч. си тръгнали, включително и св. Г.- *** със своя *** от гр. Свищов. Преди да си тръгне св. Г. предложила на Х. да си вървят заедно- това се потвърждава и от нейните показания, но тя отказала категорично, без да даде логични обяснения защо, като заявила, че още не й се прибира и ще остане в дискотеката. След като си тръгнала компанията й, св. Х. се преместила в ъгъла на бара срещу входа на дискотеката, където била нейна позната- св. Д., която също присъствала на рождения ден, като и дошлата и преди това св. Б.. До тях се намирала компанията, в която бил и подсъдимият И.. Подсъдимият И. се черпел със своята компания, веселял се, плащал на певицата, танцувал край нея и дълго време бил с гръб към св. Х.. Същата дълго време наблюдавала компанията на подсъдимия И., въртяла се около тях докато подсъдимият И. я забелязал. До този момент двамата не се познавали лично, но се познавали като хора от един и същи град, а св. Х. се познавала по- добре с *** му св. М.И.. Св. Х. и подсъдимият И. се поздравили и започнали да разговарят помежду си. Докато разговаряли двамата се смеели, обв. И. прегръщал св. Х., докосвал я по главата, хващал я за ръцете, като същата не се дърпала и двамата флиртували. В даден момент двамата излезли от дискотеката хванати за ръце. От показанията на св. Б. се установява, че същата ги е видяла да се целуват отвън пред дискотеката, след което двамата се върнали о***но.  В 04:00ч. св. Х. решила да се прибира като подсъдимият И. и предложили да я изпрати. Двамата заедно излезли от дискотеката.Всичко това е видно от предадения като веществено доказателство видео- запис от камера, находяща се в дискотеката, който е приобщен като доказателство по делото и същият е изгледан в хода на съдебното следствие.

Докато вървели св. Х. се обадила на ***та си св. Г., че се прибира и след малко ще бъде у тях. По пътя двамата се държали за ръце, разминавали се с хора, минали покрай детска градина „***“ в гр. *** и влезли вътре. По думите на подсъдимия същата влязла доброволно, не я е натискал, нито дърпал. Отворът, през който проникнали в двора на детската градина е твърде малък и според него няма как насила да се накара човек да влезе, ако той не иска. Детската градина била разположена в близост до жилищни блокове и доста добре осветена. След като влезнали двамата вътре седнали на една пейка като по думите на подсъдимия мястото пред пейката било осветено, на 10-15 м. имало жилищни блокове. Подсъдимият И. и св. Х. си говорили, целували се като той твърди, че нито я е дърпал, нито й е прилагал насилие за нещо, нито й е късал дрехите, не е извивал ръцете й, същата не е и крещяла. Това нейно поведение не му е дало повод, че не иска да се случи нищо между тях.  Според под. И. същият се опитал да осъществи полов акт, но не се получило, започнал да извършва възвратно- постъпателни движения в областта на комисура с половия си член опитвайки да проникне във влагалището на св. Х.. След което успял да еякулира, след което св. Х. извадила кърпички и му дала да се изтрие. По думите на св. Х. същата извадила от чантата си мокра кърпа, за да изтрие лицето и ръцете си, като мокра кърпа дала и на подсъдимия, двете кърпички хвърлили на земята до пейката. Виждайки, че св. Х. е разтроена от случая, подсъдимият се опитал да я успокои преди да се тръгнат. При излизане от двора на детската градина двамата са се разделили като св. Х. тръгнала към дома на ***та си, а подсъдимият И. се върнал отново в дискотеката.

Св. Х. в показанията си дадени в хода на съдебното следствие твърди, че е разтроена и е в шок от случилото се, стигнала до дома на св. А.Г. и започнала да й звъни, но същата била заспала и не вдигнала телефона. Тогава св. Х. се обадила на ***та си св. В.Й. и й обяснила какво се е случило. Св. Й. дошла пред дома на св. Г. и предложила на св. Х. да нощува в дома й. В дома на св. Й. същата се поуспокойла и на сутринта се прибрала в дома си като не казала нищо на *** си. По късно същия ден, в тях дошли св. Й., св. Г.. Приятелките предложили на св. Х. да разкаже на *** си за станалото. Не след дълги увещания същата се съгласила и разказала на *** си- св. М.Х., която сезирала органите на РУ МВР- гр. *** и по случая било образувано досъдебно производство.

Бил извършен оглед на местопроизшествието, при който били иззети като веществени доказателства два броя бели, намачкани кърпички, неустановено петно, иззето с помощта на стерилен буфер и физиологичен разтвор и бил изготвен фото албум.

С проток за доброволно предаване от 20.12.2014г. св. М.Х. предала на служителите на полицията дрехите, с които била облечена вечерта св. Х., а именно- палто черно на цвят, бежов чоропогащник, черни на цвят бикини, черна рокля- машинно плетена с презрамки със сребристи фигури.

Горната фактическа обстановка установена в хода на съдебното следствие се подкрепя от разпитаните свидетели- гр. ищец Е.Х., св. М.П., св. М.Х., св. С.Й., св. Г.К., св. М.И., св. Г. г., св. М. А., св. С.П., св. Ц.П., св. С.С., св. Е.Б., св. И.Д., св. А.Г., св. В.Й., св. М.Ш., св. Д.Б..

 В хода на съдебното следствие при така установената фактическа обстановка  се формират   две групи свидетели.

В едната група е св.А.Г.. Нейните показания касаят времето, когато са били на рождения ден и в дискотеката. След това всяка от тях си е отишла. Нямала е представа от това, какво се е случило след като тя си е тръгнала от дискотеката. Всичко, което се е случило между св. Х. и подсъдимия И., св. Г. знае от разказа на св. Х..

 В хода на съдебното следствие тя напълно преповтаря това, което й е разказала св. Х., че си е тръгнала заедно с подсъдими И., който е искал да я изпрати и като стигнали до детска градина „***“, която в самата ограда има широко пространство подсъдимият И. я е натикал насилствено в детската градина, тя се съпротивлявала, плакала, искала да я остави, след което той я изнасилил. Установява се също, че след случилото се св. Х.  многократно звъняла на св. Г. по телефона, но тъй като същата била заспала не й вдигнала телефона. Св. Х. пренощувала у св. В.Й.. На следващата сутрин св. Г. се чула със св. Х. и я посетила в дома й, където същата и разказала подробно за случилото се между нея и подсъдимия И. и по- късно св. Г. разказала на ***та на св. Х. какво се е случило. От разпита й се установява също, че подсъдимият И. също бил в дискотеката, не е идвал в тяхната компания и не се е приближавал съм св. Х..

При разпита си св. Г. на досъдебното производство от 18.09.2015г., в края на същия разпита тя казва следното: „Вече се съмнявам да е станало, както го говореше Е.. Считам, че не е била изнасилена или ако е имало нещо между нея и И. – било е доброволно, с нейно съгласие“.

Следващият свидетел – св. В. И.. Тези показания касаят престоя в дискотеката и твърди, че св. Х. я е потърсила да иска телефона на М. – ***та на А.. Отишла в тях много разстроена и тогава й разказала, че била вкарана насила в детската градина и изнасилена от подсъдимия И.И.. Същата твърди, че св. Х. и е разказа, че след като те са си тръгнали тя е останала сама и се е присъединила към компанията на подсъдимия И., смели се, говорили си, забавлявали се, всичко било нормално. Когато св. Х. си тръгнала подсъдимият И. й предложил да я изпрати, тя първоначално отказала, но в последствие се съгласила. Всичко, което св. В.Й. разказва е това, което и е разказала св. Х..

Третият свидетел това е М.Х. – ***та на пострадалата Е.Х. – която е научила за станалото от приятелките на Е.. При този разпит св. Е.Х. е заявила пред *** си, че си е тръгнала от дискотеката, като подсъдимият И. я проследил – „като я проследил големият *** на П.Е. и я изнасилил в детската градина. За повече подробности не съм разпитвала“.

Следващият свидетел е М.Ш. – близка *** на пострадалата, пред която св. Е.Х.  е разказала за изнасилването от страна на обвиняемия, като била „много уплашена *** й да не разбере за случилото се, тъй като щяла да изгуби доверието в нея, няма да я пуска да излиза“. Св. Ш. твърди, че св. Е. Х. много се притеснявала от *** си, тъй като тя била много строг човек и упражнявала голям контрол над нея, притеснена била, че са малък град и всички ще коментират по неин адрес какво е станало след случилото се. Споделила й подробно какво е станало в детската градина както и факта, че била неразположена и поради това молила под. И. да спре, но той не спрял.

 Св. Ш. твърди, че св. М.И.- *** на под. И. се е свързал с нея и бил много разтревожен и учуден, че *** му е задържан и обвинен за изнасилване на св. Е.Х.. Същият казал на св. Ш., че най- вероятно това оплакване на св. Е. Х. е заради пари, за това св. М.И. поискал от св. Ш. да го свърже с св. Х. и да се разберат за случилото се.

Следващият свидетел е И.Д.- *** на пострадалата. Същата разказва за рождения ден на А., че всички пили уиски, веселили се, след това посетили дискотека „***“ гр. ***, като там същата седяла при свой приятел К.Д.. Твърди, че са имали уговорка всички момичета да си тръгнат заедно и да ги изпрати нейният приятел Д., който живеел в близост до А.. В последствие в дискотеката останали само тя и св. Е.Х. като в късните часове св. Д. си тръгнала и след като св. Х. отказа да си тръгне с тях, като казала, че не й се прибира и тъй като оставала сама св. Х. останала при св. Е.Б..

След прочитане на показанията на св. Д. на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, същата потвърждава тези си показания, от който се установява, че св. Х. е била употребила алкохол вследствие на което е била доста отпусната и освободена. „Е. бе пийнала, всички бяхме пийнали. Е. след като дойде при мен на бара ме попита: „ Дали имам дъвки?“. В показанията си от досъдебното производство същата твърди, че е видяла подсъдимия И. по прякор О. и Е. един до друг, че Е. се присъединила към тяхната компания, смеели се, било им приятно. „Никой от тях двамата не се е дърпал или дърпал другия, докато съм била там. Оставих ги така и си тръгнах с К.- приятеля ми.“ Св. Д. твърди, че не си обяснява поради каква причина Е. не е искала да си тръгне и с нея, но само знаела, че Е. е трябвало да спи в А., която си била тръгнала много по рано. В показанията си дадени на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие, които бяха потвърдени от св. Д., същата споделя, че Е. харесвала М.И.- ***ът на подсъдимия И., но той не искал да ходи с нея и предполага, че Е. за това е останала в дискотеката  и не е искала да си ходи.

Следва св. Д.Б. – *** на пострадалата Е.Х. – която я описва като личност с разностранни интереси и каквото хубаво може да се каже за едно момиче в ***. Но тя твърди, че след случилото се има промяна в поведението на Е. и то негативно.,но не се е отразило на успеха и .С нейните показания същата не допринася за изясняване  на фактическата обстановка по делото ,а  допринася  за изясняване  характера на св. Х. като преповтаря какво е разбрало и чула за случилото се от това което се говорело.

И накрая, последният свидетел С. Б.Ц., това е ***, която твърди, че е помагала на Е. да преодолее травмата, която е получила вследствие на случилото се и твърди убедено, че това, което казва Е., е вярно. Същата отговаря отклончиво на зададените въпроси и не влага конкретика относно това какво се е случило с Е., но твърди, че Е. й е споделила, че е отказала многократно на подсъдимия И. да си тръгнат, но независимо от това са си тръгнали заедно от дискотеката, стигнали до детска градина, след което св. Х. споменала, че е извършено спрямо нея сексуално насилие, но не споделила с подробности за случилото се.Свидетелката е призована като свидетел на прокуратурата, но същата в качеството си на частно лице *** ,говори доста общи неща по принцип и не внася конкретика свързана с изясняване на установената по делото в хода на съдебното следствие фактическа обстановка.

Съдът кредитира показанията на първата група свидетели, които са логични и последователни, но същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка касаеща времето преди посещението на дискотеката, празнуването на рождения ден, както и от части какво се е случило в дискотеката въпросната вечер :всички танцували, смеели се, употребили алкохол включително и св.Х.. Но тъй като всички свидетели  цитирани по горе от обкръжението  на св. А.Г., които присъствали на рождения й ден и които били в дискотеката си тръгнали преди св.Х., поради тази причина техните показания не изясняват фактическата обстановка по отношение на това имало ли е контакт между св.Х. и под. И. в дискотеката, как са се държали един с друг, кога са си тръгнали и какво се е случило след това. Единствено от тази група свидетели св. Д. изяснява факти съвпадащи и с останалия доказателствен материал по делото, както и с част от заснетия и изгледан в хода на съдебното следствие видео запис от въпросната вечер, че видяла св.Х. да се присъединява  към компанията на подсъдимия И. по прякор О.. Смеели се, било им приятно. „Никой от тях двамата не се е дърпал или дърпал другия, докато съм била там. Оставих ги така и си тръгнах с К.- приятеля ми.“ Св. Д. твърди, че не си обяснява поради каква причина Е. не е искала да си тръгне и с нея, но само знаела, че Е. е трябвало да спи в А., която си била тръгнала много по рано.

Втората група свидетели: Св. М.И. – *** на обвиняемия. В хода на съдебното следствие същият твърди, че св. Х. се появила по едно време, въртяла се около тях, отишла при *** му- под. И., започнали да си говорят. Всичко било нормално. Св. М. И. споделя, че св. Х. и под. И. си говорели на ушенце, смеели се, забавлявали се.

Следващият св. Е.Б. твърди, че св. Х. е останала при нея, която също потвърждава, че Х. е разговаряла с обвиняемия И., като се е смеела и се забавлявали. А в последствие когато си тръгнала към 03:00 часа, тя видяла двамата да се целуват пред дискотеката на метри от входа – което я шокирало, тъй като знаела, че обвиняемият е женен.

Приятелят на подсъдимия –  св. М.А., който е бил в неговата компания – не говори нищо съществено, освен това, че двамата със св.Е.Х. танцували, като подсъдимият И.  бил прав, а Х. танцувала седнала.

Свидетелят С.П., който нищо не твърди. Не си спомня подробности, но твърди, че св. Х. се въртяла около тях, като я посочва и в съдебната зала по време на гледане на делото.

Свидетелят С.Й., който твърди, че е бивш приятел на Х.. Били приятели преди това и св. Х.  имала оплаквания от него до МВР. Но той твърди, че в първоначалния момент на връзката им Х. била против алкохола. Но след раздялата им започнала да злоупотребява с него, като я засичал в пияно състояние. Оплаквала се, че твърде много учи – ходи на английски и пиано, на което *** й държала много. Както и че завижда на момичета от класа за полученото мъжко внимание. Същият обаче твърди, че въпросната нощ е бил в дискотеката „***“. Като видял как Х. флиртувала с подсъдимия И. – който я пипал по косата, тя го докосвала по тялото – но това не го учудило, тъй като често я бил засичал в същата дискотека да е с различни момчета.

Следващият е св. Г.К. – бивш приятел на Е.Х., който твърди, че е имал полови контакти с нея. Неговите показания не спомагат да се изясни фактическата обстановка по делото. 

От показанията  св. Ц.О.  П., който изпратил ***та си и на връщане ги срещнал двамата, Х. и И.И. рамо до рамо. Говорили си нормално помежду си, без да повишават тон. Като се разминавал с тях, пострадалата го поздравила и в гласа й нямало уплаха.

Следва св. С.С. – съ*** на пострадалата, която е била изпратена от Ц.П. и не може да каже нищо по въпроса свързан с това дали е видя подсъдимият И. и св.Х. в дискотеката ,както и дали като я изпращал приятелят и св Ц.П. да са срещали под.И. и св.Х..  Твърди,че е съ*** на  пострадалата Х. от 9 до 12кл.,че е познава като скромна и старателна ,както и след това което и разказала че се е случило с нея била по затворена и не допускала никой до себе си.Нейните показания не допринасят с нищо за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Следващият свидетел е Г.Г. – *** на Е.Х.. Същият присъства в дискотеката „***“. Той заявява, че въпросната нощ видял пострадалата в компанията на подсъдимият , като тя флиртувала с него и нейното държание много  го изненадало.

Двамата- подсъдимият И. и св.Х.  си говорили и закачали видимо. Изглеждало, че на св. Х. й е приятно в компанията на под.И..  Твърди, че след инцидента засичал многократно пострадалата по дискотеки в компанията на нейни приятелки, като поведението й не било по-различно от въпросната вечер. Продължава, че пострадалата употребявала алкохол, дори я засичал пияна като оставала по-общителна.

Следващият свидетел М.П. твърди, че също присъствал в дискотеката на инкриминираната дата. Той споделя, че имал някаква връзка с пострадалата през 2014 година без сериозни отношения. Св.Х. му била разказала, че има интимна връзка с друг човек, но тези факти съдът счита за ирелевантни по делото. Св. П. видял в дискотеката св. Х., която била леко пийнала и се опитала да го целуне, но той я отблъснал и й казал, че не желае да има нищо общо с нея. Той я видял да се натиска на под. И.И. в по-късен момент. Двамата си говорили пред дискотеката, след което отново влезли вътре. Свидетелят П. твърди, че той е излизал от дискотеката и е видял св.Х. и под. И. да се прегръщат.

Съдът кредитира показанията на втората група свидетели, които са логични и последователни, допринасят за изясняване на фактическата обстановка относно това какво се е случило в дискотеката, какви са били взаимоотношенията и как св. Х. и под. И. са се държали един към друг, разкриват обстоятелства, че е направило впечатление, че същите са станали доста близки, като св. П. и св. Б. твърдят, че са видели св. Х. и под. И. да се целуват и прегръщат пред дискотеката. Показанията на тази група свидетели са непротиворечиви и показанията на всички свидетели  от тази група напълно съвпадат помежду си и със заснетия и изгледан в хода на съдебното следствие видео запис от въпросната вечер, който напълно ни изяснява какво се е случило в дискотеката до момента, в който св. Х. и под. И. си тръгват от дискотеката хванати за ръка.

 Ето защо съдът може да си направи извод, че напълно могат да се кредитират показанията на тази група свидетели, тъй като те напълно съвпадат със събрания по делото доказателствен материал и най- вече с приобщения по делото видео запис от дискотеката, който напълни ни изяснява какво се е случило въпросната вечер.

Показанията на св. Х. – започват с разказ за рождения ден на А.. При разпита си на 20.12.2014г. тя е заявила, че по време на рождения ден е употребявала алкохол. В показанията си тя заявява : „100-150 грама марково уиски“. По време на очната ставка с подсъдимия тя е заявила, че не е употребявала алкохол. Освен това, при разпита си на 20.12.2014г. тя твърди, че е била на гости на С. и заедно с И.Д. и Г.Г. е отишла в дома на А.. По време на очната ставка твърди, че отишла късно, към 22:30 часа, в дома на А. и не е употребявала алкохол колкото в дискотеката. По време на очната ставка тя твърди, че е решила да си тръгне от дискотеката, при което се опитала да вземе палтото и чантата й, които се намирали на стол до бара. Но подсъдимият бил тръгнал след нея и взел палтото и чантата от ръцете й, като ги върнал до стола. Казал й: „Изчакай няколко минути, за да те изпратя!“, при което тя се съгласила.

В хода на съдебното следствие ,св.Х. твърди че решила след като всички от компанията си заминали да остане при И.Д.,и тогава забелязала под.И. да се увърта около нея, по- скоро подсъдимият дошъл до нея и й предложил да я почерпи питие. Заявява, че след 30 мин. Решила да си ходи. Тогава подсъдимият И. й казал да го изчака и тъй като същата нямала никакви предразсъдъци се съгласила. Твърди, че не е останала сама, а от компанията е имало още момичета както и самата И.Д.. Св. Х. твърди, че няколко минути след като под. И. й предложил да остане тя решила да си тръгне, взела си чантата и излязла сама от дискотеката и под. И. тръгнал след нея.

Показанията на св. Х. са в противоречие с показанията на св. Д.. Същата твърди, че пострадалата Х. отишла при нея, след като всички момичета от компанията си тръгнали от дискотеката, а не както св. Х. твърди, че е останала с още момичета от компанията и св. Д.. Св. Д. си тръгнала с приятеля си- К. и св. Х. останала сама с под. И. и неговата компания. Св. Д. твърди, че не си обяснява поради каква причина Е. не е искала да си тръгне и с нея, но само знаела, че Е. е трябвало да спи в А., която си била тръгнала много по рано.

Показанията на св. Д. противоречат на показанията на св. Х., която категорично заявява, че не познава подсъдимия и не е разговаряла с него вечерта. Освен това св. Х. си противоречи относно този факт- познанството с под. И.. Един път казва, че не го познава и че не са си говорили, а в показанията пред съда казва, че са се знаели тъй като били от един града и са разговаряли приятелски.

Свидетелката Х. твърди, че под. И. пръв е дошъл при нея, докато св. Д. твърди, че Е. се присъединила към  компанията на под. И., смеели се, било им приятно и като си тръгнала ги оставила заедно.

Твърденията на св. Х., че излязла сама от дискотеката и че под. И. тръгнал след нея и я настигнал, както и че същият се навъртал около нея докато тя му обърне внимание в дискотеката не отговарят на видяното от приобщения по делото като доказателство видео запис от дискотеката, който напълни ни изяснява какво се е случило въпросната вечер.

В показанията си св. Е.Б. сочи, че е останала изненадана от думите на св. Е.Х., според която св. И. Д. й казала да остане с нея, тъй като не познавала св. Х., нито е имала някакви контакти с нея. Показанията на св. Х., че е останала с св. Б. на първата маса срещу входната врата на дискотеката отново си противоречат с показанията на св. Б., но съдът дава вяра на показанията на св. Б. и св. Д., тъй като те кореспондират със събраните по делото доказателства- видео запис, за който е назначена видео- техническа експертиза.

Управителят на дискотеката е предал запис, по повод на който е извършена техническа експертиза, която заключава следното: Че за времето от 03:00-04:00 часа св. Е.Х. и под. И.И. имат комуникация, която е свързана с провеждане на разговори и танцуване – под.И. прав, а св.Х. танцувала седнала. Вижда се докосване от под.И. по главата на св.Х., държане за ръце, прегръщане от страна под.И., липса на отдръпване от страна на св.Х.. На излизане от обекта на камерата двамата са хванати за ръце и накрая в 04:42 часа напускат дискотеката заедно.

При разпита на св. Х. след изглеждането на видео записа същата отговаря на въпросите на страните хаотично, отклончиво, без ясен отговор на зададените въпроси. Едва сега си спомня, че двамата с под.И.  са си тръгнали заедно хванати за ръка и че за нея било по добре, както тя твърди, да се прибере с някого, а не сама. Това противоречи на свидетелските й показания, че същата си е тръгнала сама и под. И. е тръгнал след нея. Св. Х. за първи път не отрича, че между нея и подсъдимия е имало приятелска комуникация, която тя не я приема като флирт, макар че на кадрите ясно се вижда как подсъдимият я гали по главата, как излизат на дискотеката навън хванати за ръце без под. И. да я дърпа и бута, както св. Х. е твърдяла до този момент. Малко по- късно св. Х. твърди, че дори и да изглежда на кадрите от видео записа, че има сексуално привличане между нея и под. И., то същата не го е възприела по този начин, приемала е всичко чисто по приятелски „просто ситуацията е по- интимна“.

Ето защо съдът, счита че показанията на св. Х. са твърди противоречиви, в голямата си част напълно изключващи се, несъответващи и противоречащи не само със свидетелските показания на свидетелите от първата група, които са нейни приятели- св. Д. и св. Б., та дори и показанията на св. Г., която  на досъдебното производство на разпита си от 18.09.2015г., в края на същия тя казва следното: „Вече се съмнявам да е станало, както го говореше Е.. Считам, че не е била изнасилена или ако е имало нещо между нея и И. – било е доброволно, с нейно съгласие“, но и с показанията на свидетелите от втората група. Различни са версиите след изслушването на изготвената видео- техническа експертиза и изглеждането на предоставените от управителя на дискотеката видео записи. Отново показанията на св. Х. са противоречиви, напълно несъответващи с това, което се вижда на видео записа. 

Противоречиви са показанията на св. Х. и относно това какво се е случила между нея и под. И. в детската градина.

В показанията си св. Х., твърди че взела връхната си дреха и тръгнала да излиза, като подсъдимият тръгнал след нея. След като излезли св. Х. позвънила на ***та си А., уведомила я, че тръгва и че след малко ще е при нея. След като стигнали до детската градина под. И. й предложил да влязат вътре, но св. Х. отказала. Хванал я за китката с едната си ръка, а с другата си ръка й навел главата и минали през отвора на портата на градината. Самата св. Х. заявява в други свой показания, че не се е дърпала, защото той се държал „нормално“. След като влезли през портата той я пуснал и двамата тръгнали към пейката. След като стигнали до пейката, тя се обърнала, за да си тръгне, при което под. И. я хвала за ръката- дланта, казал й „Изчакай“, прегърнал я с две ръце, тръгнал да я целува, при което св. Х. го избутала с ръце в гърдите. Казала му да спре, че не иска, при което той вдигнал роклята й, стиснал я за интимните части, при което тя започнала да крещи да я остави, че не иска. Под. И. я обърнал, навел я и свалил гащите й и проникнал  в ануса. След това св. Х. изпаднала в шок. При тези показания св. Х. е категорична, че под. И. е правил само анален секс. В хода на съдебното следствие относно това обстоятелство, същата заявява, че била толкова уплашена, че не знаела къде се намира и какво се случва с нея, като не може да уточни дали под. И. изобщо е проникнал в нея, дали е проникнал анално или вагинално. Показанията на св. Х. противоречат и на заключението на комисийната съдебно- медицинска експертиза, според която състоянието на аналното отверстие при прегледа на 20.12.2014г. не подкрепя възможността на Е.Х. да е практикувала анален секс. Категорична е експертизата, че Е.Х. не е извършила полово сношение /вагинален полов акт/. В показанията си от 14.04.2015г. св. Х. твърди, че след като стигнали до детската градина била хваната от И. от предмишницата на лявата ръка и тогава осъзнала, че под. И. може да има някакви други намерения, като я хванал за ръката тя спряла, като заявява в показанията си : „На портата има голям отвор. Аз влязох първа. Бях пред И.. През отвора той ме държеше за същото място на ръката докато влизах.“ Сочи, че е започнала да крещи да я остави, започнала да трепере, да плаче, казала му ,че е в цикъл, при което подсъдимият й отговорил :“Тихо“ и я стиснал с едната си ръка за гърба, навел я, вдигнал и палтото и роклята, смъкнал и чорапогащника и бикините, след което извадил половия си член и в това положение в което била проникнал в нея. Твърди, че си е помислила, че под. И. е проникнал в нея анално, а после лекарите, които са я преглеждали са казали, че проникването е вагинално.

Коренно различни са показанията й, дадени в хода на съдебното следствие, в който твърди, че двамата влезли през отвора в близост до входа на детската градина  като под. И. я е подканил настоятелно и тя влязла като за миг не се притеснила, тъй като нямала никакви съмнения, че ще й се случи нещо лошо. Знаела също, че под. И. е женен, има жена, и въобще не се съмнявала, че може да се случи нещо между тях, като отново твърди, че била в цикъл. Св. Х. твърди „Изобщо как да ви кажа това беше последното нещо, което ми мина през ума. Няколко метра навътре той спря да говори. Аз се вцепих, изпаднах в шок. Тук имам бяло петно.“ В същите тези свой показания тя заявява, че я хванал за устата, същата не викала от чист инстинкт за самосъхранение, за да не стане по лошо. Вдигнал и роклята, свалил и чорапогащника и въпреки че била с превръзка той се опитал да проникне в нея, но не може да опише как и къде, защото „Не съм запозната. Не съм правила секс и не мога да знам подробност дали вагинално, или анално. Не можех да дам такива подробности. Това е.“

В същите си тези показания пред съда от дата 27.06.2019г. св. Х. на въпрос зададен от нейния повереник- адв. З., същата заявява „Хвана ме за устата. Това беше насилие над мен, за да мълча. Аз виках.“

По време на очната ставка пострадалата сочи, че стигайки до детската градина, под.И. й е предложил да влязат вътре, при което й станало чудно защо, тъй като нямала притеснение и влязла в двора. В показанията дадени на 20.12.2014г. тя твърди, че заявила на под.И., че не желае да влиза в двора на градинката, при което той я хванал за китката с едната си ръка, с другата навел главата й отзад и по този начин я вкарал в градинката. В показанията дадени на 14.04.2015г. отново сочи, не е искала да влезе в градинката, което заявила на под.И., но той я хванал за подмишницата на лявата ръка и тя преминала през отвора на портата. Св. Х. твърди, че е започнала да вика и да плаче и е казала на под. И., че е в цикъл. В разпита на проведен на 01.09.2016г. потвърждава показанията си от декември 2014 година.

На следващо място, при провеждане на очната ставка пострадалата твърди, че цялата случка се развила до пейката, намираща се в близост до портата на детската градина, както е посочила в показанията си на 14-ти април и от 01.09.2016г. За разлика от първоначалните показания на 20.12.2014г. когато твърдяла, че всичко се е развило на пейка, намираща се на ъгъла от другата страна на градината. Пред своите приятелки тя също обяснила, че била вкарана насила в детската градина и изнасилена. След това тя променя това свое твърдение.

Ето защо съдът счита, че не следва да кредитира изцяло показанията на св. Х., тъй като те са противоречиви, не спомагат за изясняване по безспорен и категоричен начин обективната истина по делото и не кореспондират с останалия доказателствен материал.

В подкрепа на така установената фактическа обстановка в хода на съдебното следствие са обясненията на подсъдимия И..

 В показанията си дадени на 19.12.2014г. в качеството си на свидетел И. твърди, че заедно с *** си- св. М.И., св. М. А. посетили механа „*** ***“, намираща се в гр. ***. Там консумирали алкохол и около 01:00ч. на 20.12.2014г. отишли в дискотека „***“. Настанили се на дългата част на бара, като за цялата вечер той е изпил 3 големи уискита, но не се чувствал пиян. В един момент св. Х. дошла на бара с приятелки, започнала да се върти около него, да му се усмихва, да му смига и да го заглежда. Двамата първоначално се заговорили на бара, след което излезли пред дискотеката страни от стъпалата и започнали да се целуват /това се потвърждава от показанията на св. Е. Б./. Под. И. тогава разпитван в качеството се на свидетел я попитал кога ще си тръгва и дали иска да я изпрати донякъде, на което тя се съгласила като му обяснила, че щяла да нощува в дома на своя ***. Той й казал да изчака само да допие питието и тя се съгласила, след което двамата отново се върнали в дискотеката. Св. Х. го изчакала на бара, след което двамата заедно излезли от дискотеката. Е. звъннала на ***та си като й казала, че тръгва. Под. И. твърди, че двамата ходели прегърнати и от време на време се целували. Когато минали край детска градина „***“ някъде до входа спрели и двамата решили да влязат вътре, за да си поговорят на някоя от пейките в двора. Влезли през отвор на входната врата, получен от изкривени вертикални метални пръти на самата порта. Е. влязла първа вътре в двора на градината през този отвор, а той след нея. След това отишли пред осветената част, пред сградата на детската градина, противоположната страна на портата. Двамата с Е. се прегърнали пред пейката и започнали да се целуват. Говорили си известно време и отново се целували, опипвали се и решили да правят секс. Абсолютно доброволно св. Х. си събула бельото като преди това тя отговорила положително на зададения от под. И. дали иска да прави секс с него. Св. Х. се обърнала и навела, започнали да правят секс /според показанията му само вагинален, което не кореспондира със заключението на съдебно- медицинската експертиза/ като тя била с гръб към него. След около 10 мин. под. И. еякулирал на плочките на земята. Св. Х. му дала мокра кърпичка, той се избърсал като тя направила същото с друга. /при извършения оглед на местопроизшествие са намерени и иззети 2 бр. кърпички т.е. показанията на под. И. кореспондират с намерените и иззети ВД/. В показанията си под. И. дадени на досъдебното производство заявява, че никога по време на случилото се Е. не му е показала, че не го желае и че той е я принудил да прави нещо насила. След това двамата си поговорили още малко до пейката и тя казала, че трябва да си тръгва, тъй като я чака ***та й.

Обясненията на под. И. дадени в хода на съдебното следствие напълно кореспондират с това, което той  е заявил както в показанията си в качеството си на свидетел на досъдебното производство, така и в обясненията му като обвиняем. Под. И. още един път набляга на това, че същият по никакъв начин не е принуждавал св. Х. да правят секс против волята й. В дискотеката същите си говорили, прегръщали се, пред входа на дискотеката се целували, тръгнали си заедно хванати за ръка. Твърди, че стигайки до детската градина същият не е упражнявал насилие, за да я вкара вътре. Всичко, което се е случило между тях е станало доброволно, не е извивал ръцете й, св. Х. не е крещяла, по никакъв начин не му е показала, че не иска да се случва всичко това между тях. За първи път той заявява пред съда, че не знае дали е проникнал в нея, но е успял да свърши, поради което св. Х. му е дала кърпичка, за да се изтрие.

Съдът кредитира обясненията на под. И., тъй като в по- голямата си част същите съответстват както с показанията на останалите свидетели, така и със събраните по делото доказателства- видео запис, за който е назначена видео- техническа експертиза. Обясненията му са непротиворечиви, последователни и показанията дадени на досъдебното производство напълно съответстват с обясненията дадени в хода на съдебното следствие.

  По досъдебното производство са събрани и приобщени по реда на чл281 от НПК  и други доказателства спомагащи за разкриване на обективната истина.

С Протокол за доброволно предаване от 20.12.2014г св М.Х. предала на полицейски служител  при РУ на МВР *** –палто-черно на цвят,бежов чоропогащник,бикини черни на цвят с дантела от страните,рокля-черна,мишинно плетена с презрамки ,от лицето на роклята със сиви сребристи фигури,които са на св.Е.Х. с които била облечена  на 19.12.2014г.

 По делото била назначена съдебно биологична експертиза ,от която се установило че  по предоставената за изследване  салфетка за еднократна употреба обозначена като обект №2, която  била иззета при оглед на местопроизшествие на 20.12.2014г в гр.*** се  установило наличие на човешка кръв и сперма.

Човешката кръв е с групова принадлежност В /алфа/ . По метода на Холцер в петната сперма се установило наличие на А антигени /аглутиногени/.Лицето оставило спермата е А сектор,т.е кръвно групова принадлежност А /бета/.

 По предоставените за изследване обект № 1 салфетка за еднократна употреба,№38/тубфер/ и №4/черно дамско палто/ изследвани с тест на „Фосфатесмо КМ“/ориентировъчен тест за наличие на сперма/ се получили положителни резултати –оцветяване на реактивите във виолетово.

По предоставеният за изследване чоропогащник,черна рокля и черни бикини не се установило наличие на кръв и сперма.

Била назначена съдебно-биологична експертиза на досъдебното производство докладвана в хода на съдебното следствие от ВЛ С.Л., според която : От иззетата слюнка  чрез обтривки от устната кухина на св.Х.  и кръв за изследване и същите от под И. ,се установило,че св.Х. е с кръвно групова принадлежност В /АЛФА/ и по метода на Холцер лицето е НЕСЕКРЕТОР,т.е в своите-секрети-пот,влагалищен секрет,не отделя антигени.

Подсъдимият И. е с кръвно групова  принадлежност А/бета/ и  е  СЕКРЕТОР,т.е отделя в своите секрети  А антигени .

Вещото лице при докладване на съдебно биологичната  експертиза пред съда заявява по категоричен начин ,че  наличие на  сперма по обект № е няма а по обект № 2 има и зацапване от сперма и от кръв, но се установява само наличие на сперма,но на кой принадлежи  не може да се каже,тъй като не е направена ДНК експертиза само при нея може по категоричен начин да се твърди на кой принадлежи.

Съдът кредитира  заключението от съдебно биологичната  експертиза,но същото не доказва по категоричен начин чия принадлежност са петната от кръв и сперма по намерените обекти  №1 и №2-салфетки  иззети при огледа на местопроизшествието.

От заключението на изготвената единична съдебно-медицинска експертиза докладвана от ВЛ.С.Д.  се установява ,че при прегледа на св.Е.Х. на 20.12.2014г в 22,30ч,липсват травматични увреждания по главата,тялото и крайниците,затворено анално отверстие,без разхлабване на аналния пръстен и без травматични увреждания,полов орган правилно развит,здрава девствена ципа ,охлузване при задната връзка/комисура/ на срамните устни,без менструално или друго кръвотечение по време на прегледа. По данните от прегледа не е възможно да се потвърди или изключи анален полов акт в съобщения срок.

Съобразно състоянието на половия орган,св.Х. едевствена.Морфологичните особености на девствената ципа не позволяват извършване на полово сношение без разкъсване.

Охлузване в областта на половия орган е прясно,възможно да е получено  от бъркане с пръсти,както съобщава прегледаната –св.Х.,довело е до болки и страдания.

От така приетата от съда единична съдебно-медицинска експертиза  се установява по категоричен начин,че св. Х.  не е била в цикъл,факт който тя непрекъснато изтъква както на досъдебното производство така и в хода на съдебното следствие ,че  е съобщила на под.И. ,и се появява една нова версия а именно че изнасилването според Х. е станало с пръст,това тя е съобщила при първоначалния преглед  броени часове след инцидента.

 В хода на съдебното следствие от адв.З. представляваща гр.ищец св.Х. е направено искане за допълнителен разпит на в.л изготвило първата единична съдебно –медицинска експертиза. В този разпит д-р Д. заявява пред съда ,че св. Х. не е била в цикъл,че е била със здрава девствена ципа, както и по охлузването което е констатирал при прегледа в областта на половите органи на Х.,че не може да се съди дали е получено при доброволен или при насилствен полов акт.Самото охлузване само по себе си не показва.

Липсва уреждане по аналното отверстие,което изключва анален полов акт, още един път навежда доводи че самата свидетелка Х. е заявила че е  пипано с пръст в областта на половия орган  и е имало опит за проникване отпред.

От заключението на вещите лица по назначената допълнителна комплексна/комисийно/ съдебно-медицинска експертиза  докладвана от В.Л Д. и Ц. ,се установява че при преглед на св. Х. на 24.02.2015г се установява правилно развит полов орган,здрава девствена ципа ,не допускаща полово сношение без разкъсване.Съобразно установеното при прегледа на св.Х.,че с нея не е извършен и вагинален полов акт.Състоянието на половия и орган изключва възможността  св. Х. да е осъществила полово сношение, а на аналното отверстие да е практикувала анален секс.

Съдът приема заключението от изготвената комплексна/комисийно/ съдебно-медицинска експертиза  докладвана от В.Л Д. и Ц.,тяхното заключение съответства с събрания доказателствен материал и допринася за изясняване на това какво е било физическото състояние на св.Х. както и че голяма част от фактите изтъкнати от нея не съответстват на установеното при прегледа от вещите лица.

Назначена е и трета допълнителна съдебномедицинска експертиза. която установява здрава девствена ципа недопускаща полово сношение без разкъсване. Установено е охлузване в областта на задната съединителна тъкан, комисура, която може да бъде получена от върха на пръст, от стискане на половия орган с ръка и от търкане с пенис.

Съдът приема и влага в делото и заключението от изготвената комплексна  съдебно-***о- психиатрична експертиза изготвена от вещите лица д-р А.А.,д-р В./***/ и д-р А.И..

             Установява се че св.  Х. не се води на отчет и не е лекувана от психично заболяване.Към 20.12.2014г св.Х. в това си състояние  не е била лишена от способността да разбира свойството  и значението на извършеното с нея и да ръководи постъпките си.  От изследването на пострадалата не са установени данни за умствена недоразвитост – т.е. напълно е развито момичето и може да дава нормални показания. Но едновременно с това казва – „характерни за нея черти: тревожност, безпокойство, трудно справяне с проблемите за по-дълъг период от време“. Говори за нарцистични нагласи, които предполагат към самоизкушение в стремежа да доближи до идеалния образ себе си и представите си. Има един много интересен извод „Изводимо от личностния й профила, че е вероятно да преживява фантазии с убеденост за истинността им“. Според  съда  това има голямо значение относно поведението на св.Хистофорова. Интересно е, че вещите лица не обосновават хипотезата за стрес, който може да е възникнал благодарение на случилото се.

Но това заключение  е изготвено въз основа на данни по делото и свидетелски показания за които вещите лица даже заявяват че не са се запознали подробно и поради това твърденията в него са по скоро научни и по принцип.

По делото е изготвена и повторно   ***о-психиатрична  експертиза която е изготвена и докладвана в хода на съдебното следствие от вещите лица Н.Л.-*** и А.А. –***.Тази експертиза е била с почти същите задача като първата, но е била изготвена на един по-късен етап в разследването когато  са събрани допълнително доказателства. Вещите лица са имали възможност да се запознаят по подробно  с представеното за освидетелстване лица св. Х. ,като са имали възможност да се запознаят и с изготвената  техническа експертиза  ,да наблюдават  видео записите от камерите в дискотеката.
От цялостното информация която е предоставена на вещите лице  както и от прекият контакт и интервю със св.Х. се установява че св.Н.  е по особена личност, и спрямо нея от страна на *** и е проявена свръх намеса в живота и дари вече в момент в който е трябвало св.Х. да е по самостоятелна.Такъв стил на възпитание оказва влияние върху социалната компетентност ,прави човек несамостоятелен  и в зависимост от обичайните житейски ситуации.

Вещите лица не могат да разберат  и да са убедени кой е действителния стресор- дали осъществяването на  полов контакт или стресора идва впоследствие осъзнаването на случилото се и каква ще бъде реакцията на свръх активния родител.

 Действително свидетелката Н. е била в шок,следващите дни и месеци е изпитвала безпокойство,имала е самоубийствени импулси,това самата тя е споделила пред вещите лица .

Прави впечатление на вещите лица че докато  казва че е била вцепенена и едновременно с това казва ,че е крещяла.Две реакции които според вещите лица взаимно се изключват.

Действително вещите лица се категорични че св.Х.  е травмирана от случилото се ,но  от какво естество е стресора не са категорични.това което им прави впечатление на записите от камерите ,че св.Х. е в добро настроение,флиртува с под.И.,забелязва се флирт между двамата,вижда се как танцуват,заедно подсъдимият И. е милва по главата  тя не дърпа,излизат хванати за ръце,като не без значение е и употребата на алкохол.Приемат че и св.Х. е употребила алкохол и дари и в малко количество ,но предвид възрастта и това че не поема алкохол редовно ,няма как алкохола да не и повлияе отпускащо върху поведението .Според вещите лица алкохола освобождава поведението то цензура,естествено във възбудата може да възникне и интимно привличане,сексуален интерес или просто желание за флирт,което самите вещи лица са наблюдавали от записите на камерите.

При опит вещите лица да изследват какво е отношението на св.Х. към противоположния пол и как се е променило отношението и към него,какви са били отношенията и в предишните връзки,какво си мисли в перспектива ,самата Х. споделя пред тях“ аз търся идеалният мъж,но сега не е момента“.,“имам по важни цели“.Прави се извод от ***а и ***а,че св.Х. не е имала  стабилни взаимоотношения в никоя от връзките си и емоционално не се е ангажирала ,нито се е ангажирала при интервю с нея за  в бъдеще.

Твърди се от вещите лица че нямат никакво основание по отношение на посттравматичното разстройство  на св.Х. ,при тази информация която са събрали да считат и да приемат че има посттравматично разстройство.

Пред тях Х. споделя различни неща,че е изпитвала неудобство,споделя че правила изказвания за самоубийство ,но в същност тя е поощрявана от ***заради моралните и качества   и за това че тя се е злепоставила по този начин пред обществото.

Според вещите лица ,лице в посттравматичен стрес изпада в депресия,изолира се от всички,докато тук не се наблюдава точно тези поведенчески прояви и според доктор Л.,няма основание да счита че св.Х.  е изпаднала в това състояние.

И според вещото лице *** А. поведението на св.Х. не е достигнало до степен  патология и напълно се съгласява с коментираното  относно поведението на св.Х..Счита че тревожността на Е.Х. е по скоро завишена но с водеща ситуативна и умерена генерализирана или по скоро е като реакция на конкретната ситуация.

Съдът напълно кредитира заключението от повторната съдебно  ***о-психиатрична експертиза ,то е логично,последователно ,обосновано изследване както на цялостното поведение на св.Х. така и  почиващо на събраните по делото доказателства и напълно кореспондиращи с тях.

Приета е изготвената комплекса ***о-психиатрична експертиза и по отношение на под.И.И. направен е цялостен анализ на поведението на под.И.,към момента на освидетелстване липсват данни за умствена недоразвитост или за психично разстройство .

Към времето на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението  на постъпките си и да ръководи своето поведение.

При изследването и в разпита си  и видно от всички доказателства при разследването е факт употребата на алкохол ,но предвид поведението на под.И. същият се е намирал  в състояние леко алкохолно  опиване.При това опиване самочувствието  нараства,критичността и предпазливостта намаляват и обикновено не се дооценява това,което се случва наоколо,както и поведението се ръководи от моментно възникнали импулси,освободени от цензуриращи  ги корективи,които въздържат човек в трезво състояние.Преобладаващата приповдигнатост,според вещите лица ,обикновено засилва сексуалното желание и сексуалните фантазии и не значителните стимули,дори един обикновен флирт ,могат да бъдат възприети като сигнали за интимна близост и евентуални проблеми  при опит за постигането и и по бързо могат да доведат до раздразнение при повлияние от алкохол, отколкото това да се случи при трезвен човек.

По принцип алкохола намалява ерекцията и влияе негативно върху потентността, което може да доведе до преждевременна еякулация, поради недостатъчност на възбудата. Възможно е поради алкохолно опиване да не са били достатъчно кординирани движенията му. Не е изключено да е имало частични анамнезии, човек по трудно проявява толерантност към възражения, когато това не е присъщо за личностовия му профил.

***о-психиатричната експертиза посочва последиците от това опиване, което му е попречило да възприема обективно естеството на интимния му контакт с пострадалата, както и настъпилата безспорна еякулация от негова страна, убедеността му, че са имали полов контакт. Няма данни за завишена склонност към физическа или вербална агресия. Няма данни за насилствени и сексуални действия в миналото.

Управителят на дискотеката е предал запис, по повод на който е извършена техническа експертиза от вещите лица Й.Й. и К.Т., която заключение съдът приема изцяло, както и изгледаните и приобщени към доказателствения материал видео записи. От изгледаните видео записи, качени на дискове се установява, че за времето от 03:00-04:00 часа св.Е.Х. и под.И.И. имат комуникация, която е свързана с провеждане на разговори и танцуване – под. И. прав, а св. Х. танцувала седнала. Докосване от под.И. по главата на св.Х., държане за ръце, прегръщане от страна под.И., липса на отдръпване от страна на св. Х.. Излизане от обекта на камерата двамата хванати за ръце и накрая в 04:42 часа напускане на дискотеката заедно облечени.

Съдът напълно кредитира заключението от изготвената видео- техническа експертиза, от която нагледно се установява възприетата по горе в хода на съдебното следствие фактическа обстановка.

 

Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи. Преди всичко подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него /чл. 102, т. 1 от НПК/.

Настоящият състав на ПлРС прие, че в производството по НОХД № 776/2019 г. не се доказа по несъмнен и категоричен начин подс.  И.  да е извършил престъпление по чл. 152,  ал. 1, т.2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК по следните съображения:

За съставомерността на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК е необходима употреба на сила или заплашване при определени условия въз основа на едно конкретно взето решение за постигане на преследваната цел - съвъкупление с лице от женски пол.

Това са особености на деянието, които трябва да се вземат предвид при квалифициране на престъплението.

Предварителните действия на подсъдимия трябва да са насочени към сломяване съпротивата на пострадалата с цел съвъкупление.Налице е опит за изнасилване във всички случаи, при които е започнало упражняване на принудата с цел съвъкупление, защото изпълнителното деяние започва с принудата, престъплението е съставомерно и завършва с осъществяване на полово сношение.

Фактическите обстоятелства, че пострадалата се съпротивлявала, че подсъдимият не могъл да осъществи полов акт, а само извършил еакулация, са причини, поради които не е могло да бъде завършено престъплението, а не дава основание да се приеме, че целта е полово удовлетворение без съвъкупление.

Същевременно  съдебния състав приема, че св. Х. с поведението си непосредствено преди извършване на престъплението е дала основание на подсъдимия да счита, че той е приятна компания за нея и са в начален етап на флирт. Този извод следва от времето и обстоятелствата, при които е протекла срещата между двамата, а именно-вечерта,  която като часово време предполага интимност; продължителността на срещата , което сочи за наличие на приятна компания; мястото на провеждане на срещата в дискотека „***“, водените разговори, целувките пред входа на дискотеката между подсъдимия И. и свидетелката Х. и оставането й в компанията му. Това са все обстоятелства, които по принцип у всеки нормален  мъж (като подсъдимия) могат да  оставят впечатление за наличие на съгласие у св.Х. и за интимни отношения.

В случая, обаче, свидетелката  не е дала и достатъчно основание с поведението си подсъдимият да разбере, че тази вечер тя не е желае нищо повече от словесно общуване.

В конкретния случай липсват безспорни и несъмнени доказателства,за това,както и за използване или привеждане на св.Х. в безпомощно състояние или да е съществувало респективно използвано положение на зависимост или надзор между нея и под.И..

От субективна страна деецът,трябва да съзнава ,че използва физическа или психическа принуда ,както и че тя е средство ,метод,начин за сломяване евентуална съпротива на жертвата,както и че пострадалият не е съгласен да се осъществи полов акт.

В конкретният случай от  субективна страна, подсъдимият И. след това, което се е случило през цялата вечер – прегръдки, целувки, хващане за ръце и т.н. както и факта че св.Х.  сама влиза в детската градина, че са седнали да си говорили,прегръща ли се,целували се , всичко това в определена степен създава в  подсъдимият впечатлението, че Х. е склонна на всичко.  От страна на св.Х. ,не е имало нещо активно, категорично, което да му даде основание  и с което тя да покаже , че не е съгласна. Това е от субективна страна поведението на под.И..

Под употреба на сила следва да се разбира физическо въздействие върху пострадалия,накърняване на телесната му неприкосновеност,без непременно то да се е изразило в причиняване на средна или тежка телесна повреда.

Заплашването е застрашаване с  такова непосредствено действие,което излага на тежка опасност живота ,здравето ,честта или имота на заплашения или друго някое присъстващо лице. За съставомерността на деянието е достатъчно  психическата принуда да е с такъв интензитет,че да възбуди основателен страх у пострадалия,не е  нужна съзнанието му и психиката му да са парализирани –това обстоятелство винаги подлежи на конкретна преценка с оглед обстановката,възможността за намеса на други лица ,психическото развитие  на пострадалия.

От обективна страна:Липсват безспорни и несъмнени доказателства под.И. да е съзнавал ,че действа против волята на пострадалата ,да е съзнавал обществено опасният характер на извършеното от него и да е искал настъпването на обществено опасни последици.

Нещо повече,изяснява се от свидетелските  показания ,че св. Х. и под И. са си говори приятелски в дискотеката ,смели са се заедно,впоследствие са се целували в близост до входа на дискотеката.

 Всичко  което  св. Х.  разказва по случилото се, не се подкрепя от събраните доказателства по делото. Няма нараняване, не се доказва насилие упражнено върху нея.  Проявата на сила при престъплението по чл152 от НК  основан елемент  от обективна страна,която до е осъществена спрямо св.Х. не се доказва.

 Очевидно е, че в случая подсъдимият и пострадалата по времето на деянието са били сами. Липсват очевидци и преки доказателства за поведението на всеки от двамата точно в този момент. Липсата на съгласие се твърди единствено от св.Х. .  Но множеството й показания от една страна , между които съществуват съществени противоречия като същите противоречия са налице и с  показанията  на останалите свидетели и останалия доказателствен материал, посочени вече, както и съдебно-техническата ,съдебно-медицинската,***о-психиатричната  експертизи,водят до извода че съдът не може да кредитира с доверие нейните показания.

 От другата страна  обясненията на подсъдимия И.  които изцяло се припокриват с доказателствата по делото.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства  не може да се направи  категоричен извод и предположение  за извършено престъпление по чл. 152,ал1т2вр с чл18 ал1  от НК от страна на подс. И.Н.И..

 Съдът признава подсъдимия за не виновен, тъй като  обвинението не е доказано по несъмнен начин. Присъдата не може да почива на предположения. В производството по НОХД № 776/2019 г. по описа на ПлРС не се доказа по несъмнен начин, че на  20.12.2014г в гр.***,обл.Плевен,се опитал да се съвкупи с лице от женски пол-Е.М.Х. ***,като я принудил към това със сила –хващане ,стискане,извиване на една от ръцете зад гърба и притискане на гърба надолу,като деянието му останало недовършено по независещи от негои причини.

Веществените доказателства иззети по делото,а именно дамско палта,дамска рокля,чорапогащник и бикини,които се намират на съхранение  РУ на МВР-гр*** следва да бъдат върнати на св.Е.Х..

На основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по така повдигнатото му обвинение.

Направените по делото разноски в размер на  2 578,35 лв. остават за сметка на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

В този смисъл е произнесената присъда.

                                                                                                                              Председател :