№ 335
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502217 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261483 от 03.05.2022 год., постановено по гр.д.№ 1733/2020 год. по описа на
СГС, ГО, 16-ти състав, Районен съд Сливница е осъден да заплати на С. Б., гражданин на
Република Турция, на правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ сумата от 64 798.75 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, в левовата равностойност на отнетите
суми от 30 000 евро и 12 400 турски лири по НОХД № 214/2017 г. по описа на РС -
Сливница, в резултат на неприлагане на правото на ЕС /чл.9, §1 от Регламент (ЕО) №
1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г./, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2020 г. до окончателното плащане.
Със решението е отхвърлен предявен иск със същото правно основание и същия предмет
срещу Народно събрание на Република България и са разпределени разноските между
страните.
Решението е обжалвано от ответника Районен съд Сливница с подробни доводи за
неправилност. Твърди се, че не е доказано наличието на причинно-следствената връзка
между нарушението на правна норма на общностното право и претендираните вреди.
Поддържа се, че съдът не е обсъдил задълбочено доводите и възраженията срещу иска, нито
е съпоставил и преценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради
което е направил грешни изводи за основателност на предявения иск. Предвид изложеното
жалбоподателят моли решението да бъде отменено и исковата претенция да бъде
1
отхвърлена.
Решението е обжалвано и от контролиращата страна Прокуратура на Република България
отново с подробни доводи за неправилност. Твърди се, че не е доказана собствеността на
отнетите пари, както и че точно ищеца е понусъл претендираните имуществени вреди.
Посочва, че в случая не е налице съществено нарушаване на правото на ЕС и в тази връзка
съдът е постановил неправилно решение, което моли да бъде отменено.
Въззиваемият С. Б. не взема становище по жалбата.
Въззиваемият Народно събрание на Република България счита обжалваното решение за
правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендират разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания в жалбата предмет на
въззивен контрол намира следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на С. Б.,
гражданин на Република Турция против Районен съд Сливница и Народно събрание на
Република България, като е предявен осъдителен иск по чл.2в от ЗОДОВ, вр. с чл.4, § 3 от
ДЕС за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 64 798.75 лева /30 000
евро и 12 400 турски лири/, причинени от нарушаване правото на Европейския съюз.
Ищецът твърди, че на 10.03.2017 г., преминавайки през Митнически пункт Калотина, не е
декларирал сумата от 30 000 евро и 12 400 турски лири за което деяние е образувано
досъдебно производство и е задържан. Поддържа, че на 13.03.2017 г. Районен съд, гр.
Сливница е одобрил споразумение по НОХД № 214/2017 г., с което на основание чл.251,
ал.1 от НК, му е наложено наказание в размер на 5 месеца лишаване от свобода, отложено с
три годишен изпитателен срок, а на основание чл.251, ал.2 от НК недекларираната сума,
предмет на престъплението, с левова равностойност в размер на 64 798.75 лева, съобразно
приетото от съда, е отнета в полза на държавата. Твърди се, че в следствие на наложеното
наказание отнемане в полза на държавата на посочената сума са му причинени имуществени
вреди. Налице е нарушение на правото на ЕС - чл. 9, § 1 от Регламент(ЕО)№ 1889/2005 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които
се внасят или изнасят от Общността. Поддържа, че според постановеното преюдициално
заключение по дело С-707/2017 г. на СЕС в Люксембург е недопустима национална правна
уредба, в която се предвижда санкция за недеклариране на парични суми при преминаване
на митническите граници на ЕС заедно с конфискуване на сумите. Твърди, че според
практиката на съда на ЕС санкцията лишаване от свобода или глоба, съчетана с отнемане в
полза на държавата на недекларираната сума е несъразмерно тежка, като държавните членки
разполагат с възможността сами да изберат подходящите санкции, спазвайки обаче
принципа на пропорционалност, като строгостта на санкцията следва да бъде съответна на
тежестта на нарушението и целта на закона.
Ответниците са оспорили исковете с твърдения, че не е налице нарушение правото на ЕС в
конкретния казус и молят да бъдат отхвърлени.
2
Фактическата обстановка е безспорна по делото и е следната:
Според правната норма на чл.251, ал.1 от НК, действала към 13.03.2017 г., при нарушение
разпоредба на закон, на акт на МС или на обнародван акт на БНБ относно режима на
сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното
деклариране и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери
наказанието е лишаване от свобода до 6 години или глоба в размер на двойната сума на
предмета на престъплението, а според разпоредбата на чл.251, ал.2 от НК, действала към
същия момент, предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато
липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.
Не се спори също така, че с протоколно определение от 13.03.2017 г., по НОХД № 214/2017
г., по описа на Районен съд – Сливница, IV-ти състав, е одобрено споразумение съгласно
което за нарушение на чл.11а, ал.1 и ал. 5 от Валутния закон, С. Б. се е признал за виновен за
извършено престъпление по чл.251, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от пет месеца, което е отложено за срок от три години, като на
основание чл.251, ал.2 от НК, веществените доказателства, предмет на престъплението –
сумите от 30 000 евро и 12 400 лири, се отнемат в полза на държавата.
В определение от 12.07.2018 г. на СЕС по Дело № С-707/2017 по отправено преюдициално
запитване от Районен съд-Свиленград е прието, че член 9, § 1 от Регламент (ЕО) №
1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола
на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която
като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по чл.3 от този регламент
предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от
друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на
двойната сума на предмета на престъплението.
Не се спори, че след постановяване на това определение, законодателният орган на
държавата - Народното събрание е изменил Наказателния кодекс, отменяйки алинея 2 на чл.
251 НК, обн. ДВ брой 83/2019 г.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск за ангажиране отговорността на държавата от
нарушаване правото на ЕС следва да бъдат установени следните елементи, посочени в
решения на Съда на ЕС /Frankovich and others v.Italian Stare; Brasserie du Pecheur и
Faactortame; Kobler/: нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни
субекти; нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-
следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Критериите, на които трябва
да отговаря нарушението на правото на ЕС за да се приеме, че се характеризира като
достатъчно съществено също се извеждат от практиката на СЕС и това са: неотправяне на
преюдициално запитване и противоречие с трайно установената практика на СЕС.
В случая ищецът твърди нарушение на нормите на Регламент 1889/2005 г. на Европейския
3
парламент и на Съвета. Този регламент установява хармонизирани норми за контрол на
движението на пари в брой, които влизат и излизат от Съюза, с цел предотвратяване,
възпиране и избягване на изпирането на пари посредством въвеждането на принципа на
задължително деклариране на суми над 10 000 евро, което позволяла събирането на
информация за тях. Според чл.4, § 2 от Регламент 1889/2005 г., ако задължението за
деклариране, предвидено в чл.3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани
след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени в
националното законодателство. Според чл.9, § 1 от Регламента всяка държава-членка
въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по чл.3.
Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. С тези разпоредби се
предоставя право на очакване за временно задържане на сумата и право на съразмерна
санкция за недекларираната сума, поради което държавата членка следва да предвиди за
съответното нарушение санкции в съответствие с посоченото, които да изпълнят описаните
по-горе критерии, т.е. да не са прекомерни, съобразно извършеното нарушение, като
изрично в чл.1, т.2 от Регламента е посочено, че националните мерки за контрол на
движението на пари в брой, в рамките на Общността следва да са в съответствие с чл. 58 от
Договора.
Още в решение на СЕС от 16.07.2015 г. по дело № С-255/2014 г. по повод преюдициално
запитване е отговорено, че чл.9, §. 1 от Регламент № 1889/2005 г. трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за неизпълнение на
предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за деклариране се налага като санкция глоба,
съответстваща на 60 % от недекларираната сума, когато последната е по - голяма от 50 000
евро. Това решение е постановено преди акта на РС-Сливница, свързано е с разпоредбите на
Регламент 1889/2005 и е обосновало приложението от СЕС в производството по отправените
от българските съдилища преюдициални запитвания на чл.99 от Процедурния правилник,
който позволява на съда да се произнесе с мотивирано определение, когато отговорът на
преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, като е счетено, че
щом глоба в размер на 60% от недекларираната сума пари в брой не изглежда съразмерна
предвид естеството на нарушението, отнемането в полза на държавата на цялата
недекларирана сума на още по-силно основание не би могло да се счита съразмерна мярка.
С определенията на СЕС от 12.07.2018 г. по дело № С 707/2017 г. и от 30.01.2019 г. по дела
№С-335/18 и №С-336/2018, постановени по преюдициални запитвания, отправени от РС-
Свиленград, СГС и САС, е прието, че кумулирането на някое от наказанията по чл.251, ал.1
от НК с отнемането на недекларираната сума по чл.251, ал.2 НК е в пряко противоречие с
разпоредбите на чл.4, § 2 и чл.9, § 1 от Регламент 1889/2005 г. на ЕС и Съвета. Съгласно
трайната съдебна практика направеното тълкуване действа от момента на влизане в сила на
тълкуваната норма, т.е. от 2007 г., когато Република България се присъединява към ЕС.
Определението на РС-Сливница, е необжалваем съдебен акт, поради което съгласно чл.267,
ал.3 от ДФЕС, националната юрисдикция е била длъжна да сезира Съда на ЕС, като отправи
преюдициално тълкувателно запитване за съответствието на чл.251, ал.2 от НК с
4
разпоредбите на чл.4 и чл.9 от Регламента, за да предотврати установяването на национална
съдебна практика, която не е в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС.
Неизпълнението на това задължение, съчетано с постановяване на необжалваем съдебен акт,
който противоречи на правото на ЕС, следва да бъде квалифицирано като „достатъчно
съществено“ нарушение на правото на ЕС. Предвид всичко изложено, въззивният съд
намира, че съставът на РС-Сливница, налагайки с определението от 13.03.2017 г.
наказанието за извършеното престъпление, предвидено в разпоредбата на чл.251, ал.1 от
НК, така и това по чл.251, ал.2 от НК е допуснал нарушение на нормата на чл.4, § 2 от
Регламента, която не допуска отнемането на недекларираната сума като санкция за
неизпълнение на задължението за деклариране, а единствено задържането й с цел да се
позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверки във връзка
с произхода на сумата и предназначението й. Отделно от това с налагането едновременно на
санкцията по чл. 251, ал. 1 НК и по чл. 251, ал. 2 НК е налице явно нарушение на принципа
на пропорционалност на санкциите, установен от разпоредбата на чл. 9, § 1 от Регламента.
В случая е налице и пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на
ЕС от страна на РС-Сливница и понесената от ищеца вреда в размер на отнетата сума.
Загубата на сумата е пряко следствие от постановената от съда санкция по чл. 251, ал. 2 НК
и следва да бъде обезщетена чрез паричната равностойност на отнетото. Без значение в
случая е собствеността на отнетата сума, доколкото същата е била в държане на ищеца и е
отнета от същия.
Предвид всичко изложено предявеният иск срещу Районен съд Сливница е основателен и
следва да бъде уважен за сумата 64 798.75 лева, представляваща обезщетение за нанесени на
ищеца С. Б. имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС.
С оглед изхода на делото пред въззивният съд, въззивника следва да заплати на въззиваемия
разноски в размер на 5 834 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261483 от 03.05.2022 год., постановено по гр.д.№ 1733/2020
год. по описа на СГС, ГО, 16-ти състав.
ОСЪЖДА Районен съд Сливница да заплати на С. Б. сумата от 5 834 лева, представляващи
разноски за пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6