ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
гр. Бургас , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500536 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т. Д. Ш. от гр.Ч., ул.“Ц.“ № *, общ.С., обл.Б., със
съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 9, подадена чрез пълномощник адв.Недялка
Божилова-Арабова, против определение № 260807/29.01.2021 г., постановено по гр.д.№
596/2021 г. по описа на РС – Бургас, с което е прекратено производството по делoто в
частта, касаеща предявените от Т. Д. Ш. против Община Созопол насрещните искове за
осъждане на Община Созопол да й върне сумата от 105 586.32 лв., платена по нищожен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно с мораторна лихва за забава, като в
тази част го изпраща по подсъдност на ОС – Бургас.
В жалбата се изразява недоволство от постановеното определение, като същото се
счита за неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че с обжалваното определение
районният съд е приел да разгледа делото по първоначално предявените от ищеца искове за
нищожност за нищожност на договора от 04.09.2018 г. за покупко-продажба на недвижимия
имот – частна общинска собственост и за осъждане на ответницата да върне предадения по
нищожния договор имот, но е прекратил производството по делото в частта по предявените
от жалбоподателката насрещни искове за връщане на платената по нищожния договор сума
от 105586.32 лв., ведно с лихвата за забава и в тази част изпраща делото по подсъдност на
БОС. Според жалбоподателката, делото не следва да бъде разделяно досежно размяната на
насрещно дадените престации по нищожния договор, предвид направеното искане за
постановяване на едновременност на изпълнението на двете насрещни престации, като се
счита, че въпреки различната родова подсъдност на исковете, същите не следва да бъдат
разделяни и делото следва да се гледа от окръжния съд. Предвид това, се иска от въззивния
1
съд да отмени обжалваното определение и производството по делото в неговата цялост да
бъде разгледано от Окръжен съд – Бургас.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Община
Созопол, не се взема становище по частната жалба.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид данните по делото, доводите в частната
жалба и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Производството по гр.дело № 596/2021 г. по описа на РС-Бургас е образувано по
исковата молба на Община Созопол против Т. Д. Ш., с която се иска от съда да прогласи
нищожността на сключения между страните Договор от 04.09.2018 г. за покупко-продажба
на недвижим имот – частна общинска собственост с идентификатор 81178.5.505 по КККР на
гр.Созопол, както и да осъди ответницата да предаде на Общината владението върху
продадения по нищожния договор имот.
Исковата молба първоначално е била депозирана пред Окръжен съд – Бургас, като
първа инстанция, и по нея е било образувано гр.д.№ 2204/2020 г. по описа на БОС.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата Т. Д. Ш. е
предявила насрещен осъдителен иск против Община Созопол за връщане на заплатените от
нея суми по нищожния договор в размер на 105586.32 лв., ведно със законна лихва за забава.
С определение № 3/11.01.2021 г. на ОС-Бургас, на основание чл.118 ГПК съдът е
прекратил производството по гр.д. № 2204/2020 г. по описа на БОС и е изпратил цялото
делото по подсъдност на Районен съд – Бургас. Съдът е приел, че предявените от Община
Созопол искове не са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция по правилата на
чл.104, т.4 и т.2 ГПК. За това определение страните са били надлежно уведомени, същите не
са го обжалвали и то е влязло в законна сила на 23.01.2021 г.
След изпращане на делото в РС-Бургас е образувано настоящото гр.д.№ 596/2021 г.
по описа на БРС.
С определение № 260807 от 29.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 596/2021 г. по
описа на БРС, районният съд е приел, че е компетентен да разгледа и реши първоначално
предявените искове, но е намерил исковата молба за нередовна, поради което е оставил
същата без движение за отстраняване на нередовности. По отношение на насрещните
осъдителни искове, предявени от ответницата Т.Ш., съдът е приел, че с оглед техния размер,
съгласно чл.69, ал.1, т.1, вр. чл.104, т.4 ГПК те са подсъдни на окръжния съд като първа
инстанция, което препятства съвместното им разглеждане в настоящото производство и
следва да се изпратят за разглеждане на надлежния Бургаски окръжен съд. Поради това, с
обжалваното определение БРС е прекратил производството по делото в частта относно
предявените насрещни искове от Т.Ш. против Община Созопол, и в тази част делото е
изпратено по подсъдност на БОС.
2
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд и намира
постановеното от него определение за правилно и законосъобразно.
Родовата подсъдност на спора е абсолютна положителна процесуална предпоставка,
за наличието на която съдът следи служебно. Основната родова подсъдност е на районния
съд (чл.103 ГПК), а окръжният съд като първа инстанция е компетентен да разглежда само
изрично предвидените в закона дела (чл.104 ГПК).
Обективното съединяване на искове е допустимо тогава, когато по инициатива на
страна, с една искова молба – чл.210, ал.1 ГПК (първоначално съединяване) или с
последваща молба - чл.211, чл.212 ГПК (последващо съединяване) са предявени искове,
родово подсъдни на един и същ съд или ако съдът съедини служебно дела, образувани по
такива искове (чл.213 ГПК). Следователно, във всеки случай обективното съединяване
изисква исковете да са родово подсъдни на един и същи съд. Ако съединените искове не са
родово подсъдни на един и същи съд, съдът следва да раздели производството по тях
(чл.210, ал.2 ГПК), а ако връзката между исковете е от такова естество, че въпреки
различната им родова подсъдност разделянето е недопустимо, делото следва да бъде
разгледано от окръжния съд (чл.104, т.6 ГПК).
При предявени насрещен иск и инцидентен установителен иск е налице последващо
обективно кумулативно съединяване на искове, поради което съдът следва служебно да
извърши проверка за родовата подсъдност, както правилно БРС е процедирал в настоящия
случай. Следва да се има предвид също, че преценката дали да приеме насрещните искове за
съвместно разглеждане или да ги отдели за разглеждане в друго производство, дори и да са
подсъдни на същия съд, е предоставена изцяло на съда, като тази му преценка касае
движението на исковете и не подлежи на инстанционен контрол. В тази насока са и
задължителните указания на касационната инстанция, дадени в т.7в от ТР № 1/09.12.2013 г.
по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай, районният съд е постановил определение по чл.118, ал.2 ГПК,
тъй като е приел, че с оглед цената на предявените от ответницата насрещни осъдителни
искове, същите не са родово подсъдни на РС-Бургас като първа инстанция, поради което не
ги е приел за съвместно разглеждане, прекратил е производството по тези искове и ги е
изпратил по подсъдност на ОС-Бургас. В този смисъл, депозираната против това
определение частна жалба от ответницата е такава с правно основание чл.121 ГПК, като
същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция
са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв.
Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК, размерът на цената на искове за парични вземания е търсената
сума. В случая, размерът на търсената сума по насрещния осъдителен иск е 105 586.32 лв.,
претендирана като платена по нищожния договор за покупко-продажба на недвижимия
имот-частна общинска собственост. Предявеният от ответницата Ш. насрещен иск е
3
облигационен и цената му е над 25 000 лв., определена по правилата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК,
поради което същият е подсъден на окръжния съд като първа инстанция, с оглед
разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК.
Следователно, в случая районният съд не е компетентен да разгледа предявените от
ответницата насрещни искови претенции, тъй като същите подлежат на разглеждане от
окръжния съд като първа инстанция, съгласно правилата за родовата подсъдност. Ето защо,
правилно БРС е прекратил пред себе си производството по тези искове и ги е изпратил по
подсъдност на ОС-Бургас.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на жалбоподателката за
приложение в случая на чл.210, ал.2, изр.второ ГПК, тъй като тази разпоредба касае
първоначалното съединяване на искове по почин на ищеца, но не се отнася до последващо
съединяване на искове по молба на ответника, каквато е настоящата хипотеза. Без значение
е и обстоятелството, че в насрещната искова молба е направено искане за постановяване на
едновременност на изпълнението на двете насрещни престации, след като районния съд не е
компетентен да разгледа насрещните искове по правилата на родовата подсъдност. Тук
следва да се отбележи, че тези доводи на жалбоподателката биха имали значение и са
относими, ако същата бе обжалвала постановеното от окръжния съд определение №
3/11.01.2021 г. по гр.д.№ 2204/2020 г. по описа на БОС, с което делото е било прекратено и
изпратено за разглеждане на БРС, но тя не е сторила това и определението е влязло в
законна сила.
Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира частната жалба
за неоснователна, а обжалваното определение на БРС за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260807/29.01.2021 г., постановено по гр.д.№
596/2021 г. по описа на РС – Бургас, с което е прекратено производството по делото в
частта, касаеща предявените от Т. Д. Ш. против Община Созопол насрещните искове за
осъждане на Община Созопол да й върне сумата от 105 586.32 лв., платена по нищожен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно с мораторна лихва за забава, и в тази
част делото е изпратено по подсъдност на ОС – Бургас.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4