Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 127
гр.
Шумен, 27.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: А.Карагьозян
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.М.Маринов
при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №145
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №249
от 22.03.2018г. по гр.д.№3118/2017г. ШРС е отхвърлил предявените от Г.Н.Р.. ***, представлявано от
управителя инж. К.Г.М., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ, за признаване на уволнението, извършено със заповед №67/16.08.2017 г.
за незаконно, като същото бъде отменено; за възстановяване на ищеца на
заеманата при ответника, преди уволнението, длъжност- „Ръководител направление
ФСД“, и за присъждане на обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.225, ал.1
от КТ за времето, през което е останал без работа, като за шест месеца, считано
от 17.08.2017 до 17.02.2018 г., в размер на 15 792лв., ведно с обезщетение за
забава върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, като неоснователни
и недоказани. Със същото е отхвърлен предявения от Р. ***, в условията на
евентуалност иск по чл.66, ал.2 от КТ, за заплащане на сума от 37 380лв., представляваща уговорено
между страните в трудовия договор обезщетение, което работодателят следва да
заплати на ищеца при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от
страна на работодателя, ведно с обезщетение за забава върху посочената сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и на основание чл.74, ал.4 от КТ във вр. с чл.74, ал.1
от КТ е обявена за недействителна клаузата на
т. 7 от допълнително
споразумение № 229/29.09.2016 г. към трудов договор №41-ТД/30.10.2013 г., сключен между Г.Н.Р.. ***, а именно: „При едностранно изменение или прекратяване на трудовите
правоотношения от страна на работодателя, независимо от основанието, служителят
има право на обезщетение за 12 месеца в
размер на брутното му месечно трудово възнаграждение, получено при пълен
работен месец, увеличено с размерите по чл. 23, ал. 1 от КТД на
дружеството“, като заобикаляща закона и
накърняваща добрите нрави. Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е
обжалвано от ищцата Г.Н.Р., чрез процесуалния й представител адв.Т.И. при ШАК, изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно
и необосновано. Изводите на съда не
съответствали както на императивните разпоредби на КТ, така и на събраните по
делото доказателства. В случая, към
момента на уволнението й, не били налице
както бизнес план, така и бизнес задача, които управителят на ответното
дружество следвало да изпълнява. Била налице нова бизнес задача, но същата
била възложена след датата на извършване на уволнението на Р.. Предвид това и
атакуваното уволнение се явявало незаконосъобразно. Сочи също, че уволнението
било извършено в период след изтичане на предвидения в чл.328, ал.2 от КТ срок.
Решението се явявало неправилно и в
частта, с която е отхвърлен предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.66, ал.2 от КТ. Законът не забранявал, а точно обратното-
позволявал страните по едно трудово правоотношение да договорят размер на
обезщетение, по-голям от този, който КТ предвижда. Не било налице и заобикаляне на закона или
недобросъвестно поведение от страна на ищцата, или противоречие на добрите
нрави.Ето защо моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
претенциите йму бъдат уважени. Претендира и
направените деловодни разноски
пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител адв.Б.Б. при ШАК, моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.
Установено е по несъмнен начин от фактическа
страна, че страните били в трудово правоотношение, като Г.Н.Р. е заемала длъжността “ръководител направление
„Финансово счетоводна дейност” / трудов договор №41-ТД/30.10.2013г.. На
29.09.2016г. между страните по трудовото правоотношение е подписано
допълнително споразумение към трудовия договор №229/29.09.2016г., с което на
основание чл.118, ал.3 и чл.119 от КТ е уговорено основно месечно
възнаграждение в размер на 1880лв. и допълнително условие: договорът може да
бъде прекратен по общия ред, установен със закона и с предизвестие на едната до
другата страна със срок 90 дни, а при едностранно изменение или прекратяване на
трудовите правоотношения от страна на работодателя, независимо от основанието,
служителят има право на обезщетение за дванадесет месеца в размер на брутното
му месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено
с размерите по чл.23, ал.1 от КТ.
Със заповед
№67/16.08.2017 г. на управителя на дружеството, считано от 17.08.2017 г.,
трудовото правоотношение с Р. било прекратено
на основание чл.328, ал.2 от КТ - поради сключване на договор за възлагане на управление на търговско
дружество с ограничена отговорност №РО-02-16-ф-2/15.11.2016 г.. Тази заповед е поправена със заповед
№68/16.08.2017г. в частта касателно начислените обезщетения/л.119/.
Съгласно
заключението на назначената по делото ССЕ, размерът на уговореното с допълнително споразумение
№229/29.09.2016г. обезщетение възлиза на 37380лв.. Съгласно представения счетоводен баланс и ОПР към
30.09.2016г., ответното дружество е било
на текуща загуба в размер на 248607.76лв.,а 2016г. е приключила със загуба в размер на 1 214702лв.. В одобрения от КЕВР бизнес план за
развитие на дейността на дружеството, за
периода 2017-2021,
са предвидени социални разходи и обезщетения по КТ, КСО и КТД в размер на
60 000лв.
за 2015 г., 74 000лв.
за 2016 г. и по 60 000лв. за периода от 2017-2021 г.. По данни от счетоводството на дружеството през 2015 г. са изплатени
обезщетения по КТ и КТД в размер на 71 000 лева; през 2016 г.-
127 000 лева и през 2017 г. са изплатени 90 000 лева. Освен
предвидените в КТД споразумения, индивидуални споразумения от вида на
процесното са сключени само с част от персонала на дружеството, а именно с 14
души. ВЛ сочи, че тези бъдещи доходи на персонала /обезщетенията по
индивидуалните споразумения/ не са включени като потенциални задължения във
финансовите отчети на дружеството за 2016 г. Същевременно обаче, в бизнес плана
за периода 2017-2021 г. са предвидени по 60 000 лева на година за социални
разходи и обезщетения по КТ и КСО и КТД, които са включени при определянето на цената на водата. Предвид
това и според вещото лице, разходът по евентуално
плащане от страна на ответното дружество на допълнително обезщетение на ищцата,
което е в размер на 37 380лв., ще повлияе при определяне крайната цена на В и К услугите в посока
увеличение /в бъдещ период/, само ако със стойността на обезщетението се
надхвърли годишния размер на предвидения разход, посочен в бизнес плана.
Като доказателства по делото са приети
и решение №БП-4/06.01.2016г. и решение №БП-4 от 06.01.2016г на КЕВР, с което са
одобрени бизнес план за развитие
дейността на дружеството за 2016г. и за
периода 2017-2021г., протокол от общото събрание на съдружниците на „Водоснабдяване
и канализация-Шумен”ООД-гр.Шумен, договор за възлагане на управление на
дружеството от 15.11.2016г. сключен между министъра на регионалното развитие и
благоустройството и новия управител К.Г.М., декларация от 24.11.2016г. от
управителя М., с която е декларирал, че е запознат и приема одобрения бизнес
план на дружеството за 2016г., съответно че е запознат и приема разработения и
внесен за одобрение от КЕВР бизнес план за 2017-2021г., които ще изпълнява, допълнително споразумение №1 към договора за
възлагане на управление от 31.10.2017г.,
длъжностна характеристика за длъжността, заемана от ищцата, КТД от 2017г. и от
2015г. с анекси, декларация за корпоративно управление, финансов отчет към 31.12.2016г.,
протокол №ТЗ-19/20.04.2017г., с който министъра на регионалното развитие и
благоустройството е приел годишния финансов отчет на дружеството за 2016г.,
отчети за управлението на дружеството, изготвени от новия управител, поименно
щатно разписание на дружеството към 02.05.2017г., коригиран бизнес-план за
периода 2017-20121г. изпратен до КЕВР, констативен протокол за извършена
планова проверка на дейността на дружеството от КЕВР, кореспонденция между
дружеството и КЕВР, вътрешен правилник за документооборота, правилник за
вътрешния трудов ред.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест, тежестта да установи правомерността на осъщественото
уволнение лежи върху работодателя.
Установяването
на законосъобразността на уволнението предполага доказването на визирания в
процесната заповед фактически състав - чл.328, ал.2 от КТ, даващ възможност
служителите от ръководството на предприятието да бъдат уволнени с предизвестие
в сроковете по чл.326, ал.2 и поради сключване на договор за управление на
предприятието, което уволнение може да бъде извършено след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Или
първата необходима
предпоставка е наличието на договор за управление по чл. 141, ал. 7 и чл.
244, ал. 7 ТЗ. С този договор се определя бизнес задачата на предприятието,
конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне. Той не
е трудов договор, а граждански договор /договор за поръчка/. Предприятия по
смисъла на чл. 328, ал. 2 са търговските дружества, независимо от собствеността
на капитала – държавен, частен, смесен.
В атакуваната
заповед е посочен изрично договор за управление
на търговски дружество с ограничена отговорност №РО-02-16-ф-2/15.11.2016г., съответно същият е приложен като доказателство по делото. От текста
на последния е видно, че “В и К-Шумен”ООД-гр.Шумен,
представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
упълномощен за сключването на договора с решение на ОС на съдружниците с
протокол №44/15.09.2016г. е възложило на
К.Г.М. да управлява и представлява
дружеството лично, добросъвестно и в защита интересите на доверитеря.
Съобразявайки възложената с
договора дейност: да организира и ръководи лично дейността на
дружеството съгласно дружествения договор и действащото законодателство, да
определя разходването на средствата и упражнява контрол върху финансите, да
представи в МРРБ одобрения от Комисията за енергийно и водно регулиране бизнес
план за съответния период от време; при приемане на годишния финансов отчет за
предходната година, да разработи и представи предложение за стойностите на
показателите по т.3.17 от договора в съответствие с одобрения от КЕВР бизнес
план; да постигне за 2016г. определени стойности на показателите, изрично
фиксирани в т.3.17 от договора, да предоставя на доверителя отчет за
управлението в срок от 25 дни след изтичане на съответното тримесечие и след
приключване на финансовата година; да представя на доверителя тримесечно
статистическите отчетни форми за финансово-икономическото състояние, движението
на работната сила и средствата за работна заплата в сроковете, определени от
НСИ, справка за възнаграждението на управителя и контрольора по образец на
МРРБ и отчет за изпълнението на
бизнес-плана и приложенията към него; да преведе дейността на дружеството в
съответствие с Правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови
услуги от кредитни или финансови институции по Приложение №3 към чл.13б от ПРУПДТДДУК; да представя на
доверителя ГФО, а също така и отчет за изпълнението на бизнес плана и
приложенията към него; да уведомява незабавно доверителя при влошаване на икономическото
състояние на дружеството и да представя ежемесечен отчет до стабилизирането му,
придружено от необходимите икономически и финансови отчети , съдът намира, че същият има характера на договор за управление.
За да достигне до
този извод, съдът съобрази и обстоятелството, че възнаграждението на
директора е договорено в зависимост от
постигнатите стопански резултати/ определя се на тримесечие по реда на чл.33 от ПРУПДТДДУК
и заповед №РД-02-14-472 от 14.06.2007г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството с определени показатели №4 и №5 от приложение №2 към чл.33, ал.2, при
съблюдаване на ЗПУКИ. Същият има право и на допълнително годишно
възнаграждение, при изпълнение на показателите по т.3.17, което се изплаща от
печалбата след данъчното й облагане и внасяне на дивиденти за държавата и за
другите съдружници, след приемане на ГФО от общото събрание и при изпълнение на
посочените в договора изисквания, както и че е предвидено управителят да отговаря имуществено за вредите, които е
причинил виновно на дружеството в резултат на неговото управление и възможност
за доверителя едностранно да намали размера на възнаграждението на управителя,
в случай че управителят не изпълнява негово решение или задълженията си по
договора. Уговорена е и възможност за прекратяване на договора при действия или
бездействия от страна на управителя, довели до влошаване на финансовите резултати
на дружеството или от които са произтекли щети за него, както и при действия на
управителя извън предоставените му с договора правомощия и условия и при предоставяне на невярна информация за
състоянието на дружеството или съставяне и утвърждаване от управителя на
документи с невярно съдържание.
Настоящата инстанция намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателката, че договорът не бил такъв за управление, тъй като към момента на уволнението
й, не били налице както бизнес план,
така и бизнес задача, които управителят на ответното дружество следвало да изпълнява. Била налице нова бизнес задача, но същата
била възложена след датата на уволнението й.
На първо място, законът не поставя условие към момента
на упражняване правото на уволнение от работодателя на основание чл.328, ал.2
от КТ , да е налице бизнес задача,
изискването е да е налице договор за управление на предприятието и да не са
изтекли девет месеца от започване на изпълнението му. Дали изпълнението на
конкретна бизнес задачата по договора следва да започне веднага при сключването
му или след известно време, дали вече част от нея е изпълнена към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение е без значение за упражняване на това
право. Необходимо условие е наличието на договор за управление, а законодателят
дава възможност в деветмесечен срок от започване на изпълнението му управителят
да прецени необходим ли е служителят за екипа му. Както
бе посочено по-горе, в разглежданата хипотеза такъв договор е налице, като същият съдържа
бизнес задача с конкретни показатели
съобразена с естеството на дружеството/оператор на В и К услуги на
определена територия от страната-десет общини, с държавно и общинско
участие/които управляващият следва да постигне.
Освен това,
не би могло и да се приеме, че към момента на уволнението на Р. не били налице
бизнес план или бизнес задача, които управителят следвало да изпълнява. Налице
са бизнес план за 2016г., както и бизнес-план за периода 2017-2021г. които макар
и внесени за одобрение в КВЕР от предходния управител, продължават да се
изпълняват и от новия. В договорът изрично е предвидено като задължение и постигането
на стойностните показатели за 2016г.. С изтичането на 2016г. не е прекратено
действието на плана за 2016г.. Следващият план за периода 2017-2021г. е одобрен
от КВЕР с решение от 25.09.2017г. и едва след одобряването му същият е станал
задължителен за изпълнение от В и К дружеството/чл.11, ал.4 от ЗРВКУ/. По
делото е представена и декларация от 24.11.2016 г. от управителя на
дружеството, с която последният изрично е декларирал, че е запознат и приема да
изпълнява, както бизнес плана на дружеството за 2016 г., така и бизнес плана за
периода от 2017-2021 г. Съгласно Решение №230 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр.д.
№346/2015 г., IV г.о., не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен
управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител. Няма
пречка и бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието трябва да постигне, да бъде поставена и с други актове и
документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка
между тях. Освен това в случая управителят е продължил да разработва и коригира внесения от предходния
управител план за периода 2017-2021г., в съответствие с чл.11, ал.2 от ЗРВКУ.
Видно от Решение №БП-Ц-15/25.09.2017г. на КЕВР, в изпълнение на изисквания на комисията във
връзка плановете, новият управител е представил изменен проект за бизнес план
със заявление от 19.12.2016г. и изменено заявление за цени на В и К услуги от
същата дата, впоследствие е представен изменен проект за бизнес план със
заявление от 01.03.2017г. и окончателен изменен проект на бизнес план със
заявление от 18.04.2017г. и ново ценово заявление от 19.04.2017г..
Действително, договорът за управление следва да съдържа
определена бизнес задача, но същата в разглежданата хипотеза не следва да се
свързва непременно и единствено само с изготвяне и спазване на бизнес план,
който да се одобри от КЕВР. В случая, както бе посочено по-горе, на
управителя са възложени, съответно последният е приел да изпълнява и редица други бизнес задачи – да организира
и ръководи дейността на дружеството съгласно дружествения договор и действащото
законодателство, да определя разходването на средствата, да представи в МРРБ
одобрения от Комисията за енергийно и водно регулиране бизнес план за
съответния период от време; при приемане на годишния финансов отчет за
предходната година, да разработи и представи предложение за стойностите на
показателите по т.3.17 от договора в съответствие с одобрения от КЕВР бизнес
план; да предоставя на доверителя отчет за управлението в срок от 25 дни след
изтичане на съответното тримесечие и след приключване на финансовата година, да
представя на доверителя тримесечно статистическите отчетни форми за
финансово-икономическото състояние, отчет за изпълнението на бизнес-плана и
приложенията към него, да преведе дейността на дружеството в съответствие с
Правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от
кредитни или финансови институции по Приложение №3 към чл.13б от ПРУПДТДДУК; да представя на
доверителя ГФО, а също така и отчет за изпълнението на бизнес плана и
приложенията към него; да уведомява незабавно доверителя при влошаване на
икономическото състояние на дружеството и да представя ежемесечен отчет до
стабилизирането му, придружено от необходимите икономически и финансови отчети.
Целта на разпоредбата на ч.328, ал.2 от КТ е да се даде възможност на управителя да си
подбере подходящ екип за осъществяване на поставените цели. В този смисъл е и
решение№481/13.12.2011г. по гр.д.№168/2011г., ІVг.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК, съгласно което при сключване на нов договор за управление,
независимо с ново лице или такова, което е имало предходен договор за
управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като
съдържание, е без значение.
Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателката, че уволнението й
се явявало незаконосъобразно, тъй като било извършено след изтичане на
законоустановения деветмесечен срок, сочен в разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ
- договорът за управление на предприятието бил сключен на 15.11.2016г., а и не
се спори, че трудовото й правоотношение е прекратено считано от 17.08.2017г.. В
горецитираната разпоредба ясно е посочено, че уволнението може да бъде
извършено не по-късно от девет месеца, който срок започва да тече от започване
на изпълнението по договора за управление, не и от датата на подписване на
договора. Видно от отразеното в т.7 от договора същият се сключва за срок от
три години и има действие, считано от 19.11.2016г., или настоящата инстанция
намира, че работодателят е упражнил правата си по прекратяване на трудовото
правоотношение с Р. в срок.
Следващото обстоятелство, което
подлежи на доказване е, че Р. се явявала служител от
ръководството на предприятието.
Съгласно легалното определение на понятието "ръководство на
предприятието", дадено в §1, т.3 от ДР на КТ, в ръководството на
предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и
други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Предвид това и безспорно ищцата се явява
служител от ръководството на предприятието. Това е видно и от задълженията й по процесното трудово
правоотношение, изложени в длъжностната й характеристика. Р. е заемала длъжността „ръководител направление „Финансово-счетоводна дейност“, като част от
основните ѝ задължения са били да планира, организира и контролира цялостната финансова- счетоводна
дейност, да определя счетоводната политика и
формата на счетоводството на предприятието в съответствие с разпоредбите на ЗС
и счетоводните стандарти, да участва в разработването и реализирането на финансовата
му политика, да организира, ръководи и контролира финансово-счетоводната
дейност и вътрешния финансов контрол на предприятието. Същата е пряко подчинена само на управителя на
дружеството, като ръководи касиера, счетоводителите в отдела, ТРЗ и Личен състав
и „Реализация”.
Доколкото длъжността й е
ръководна, то от работата й зависят
резултатите от работата на цялото предприятие.
Предвид
изложеното, съдът намира, че уволнението, извършено с атакуваната заповед на
основание чл.328, ал.2 от КТ се явява законосъобразно, поради което заявените
претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на спора касателно главния
иск с правно осонование чл.344, ал.1,т.1 от КТ, то налице е условието за разглеждане на евентуалната
претенция: за заплащане на сумата
37 380лв., представляваща обезщетение, договорено с допълнително
споразумение №229/29.09.2016г., което следвало да се изплати на Р. при
прекратяване на договора.
Ответното дружество претендира
недействителност на сочената клауза от споразумението, сочейки, че същата противоречи на закона - на Наредба за
peгулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, Закона за
регулиране водоснабдителните и канализационните услуги, Наредбата за регулиране
на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, а също така заобикаля закона и накърнява добрите нрави.
Действително на 29.09.2016г. е сключено
допълнително споразумение между ищцата, в качеството й на работник и
дружеството, представлявано от предишния управител – Светлозар Д.с което по т.7
е прието, че при едностранно изменение или прекратяване на трудовите
правоотношения от страна на работодателя, независимо от основанието, служителят
има право на обезщетение за дванадесет месеца в размер на брутното му месечно
трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите
по чл.23, ал.1 от КТД на дружеството.
Настоящата инстанция намира, че тази клауза не се явява недействително на сочените от
ответната страна основания.
Уговарянето на соченото обезщетение между работника и
работодателя не противоречи на
императивна правна норма. Вярно е,
че противоречие със закона е налице и когато има противоречие с правен принцип,
който макар да не е изрично формулиран, се извежда от много отделни норми и е
част от действащата правна система, но в случая от сочените от ответното
дружество норми не се извежда такъв принцип, на който уговореното да
противоречи. Не противоречи на закона и обстоятелството, че допълнителни
споразумение с подобна клауза са сключени само с 14 служителя при ответника.
Право на работодателя е, чрез представляващия го по закон, да уговори
индивидуални трудови условия с всеки от служителите или работниците, поради
това и правоотношенията помежду им се
уреждат с индивидуални трудови договори. Единственото изискване е, тези условия
да не са уредени с повелителни разпоредби на закона и да са по-благоприятни от установените с КТД.
Неоснователно се явява и твърдението за недействителност
на клаузата, тъй като с нея се заобикалял закона. Целяло се получаване на
парични средства без основание –споразумението било сключено четири дни след провеждане
на общо събрание на съдружниците на дружеството, на което е взето решение за
смяна на управителя Д.Р. била подписала споразумението и за двете страни,
договорени били бъдещи плащания в размери многократно над установените в КТД,
при условие че дружеството било на загуба и главният счетоводител знаел това.
Споразумението е сключено между
надлежни страни – ищцата, в качеството й на служител и работодателят, към онзи
момент представляван от управителя Д.Р.не
е представител на дружеството, поради което и не може да се приеме, че е подписала
споразумението и за двете страни. Вярно е , че
същото е сключено 14 дни след
проведеното на 15.09.2016г. общо събрание на ответното дружество, на
което е взето решение договорът за
възлагане на управление на предходния управител Д. да бъде продължен до 18.11.2016г., освобождаването му, считано
от 19.11.2016г. и назначаване от същата дата на новия управител, но не
съществува каквато и да е законово изискване през този период управителят да
преустанови упражняването на правата си по договора/ определение
№1358/27.12.2012г. по гр.д.№700/2012г. ІVг.о./.
Уговарянето на обезщетение, чийто
размер надвишава това уговорено в
колективния трудов договор също не е основание обуславящо заобикалянето на
закона. Изрично законодателят в разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ е предвидил
възможността с трудовия договор да се уговорят и други условия, свързани с
предоставянето на работна сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на
закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от
установените с КТД. След като самият закон изрично предвижда такава възможност,
няма как да е налице заобикалянето му. Обстоятелството, че дружеството било на
загуба и главният счетоводител знаел това също не може
да обоснове извод за недействителност на клаузата поради заобикаляне на закона.
Не се установи и че изплащането на
обезщетението на Р. ще повлияе при
определяне крайната цена на В и К услугите в посока увеличение, доколокото
вещото лице по ССЕ е посочило, че това е възможно само ако със стойността на обезщетението се
надхвърли годишния размер на предвидения разход, посочен в бизнес плана. Освен
това възможността за сформиране на нов
управленски екип не е задължение, а право на работодателя. Ако са налице
съмнения, че договаряйки това обезщетение предишният управител е увредил
дружеството, то отговорността му би могла да бъде ангажирана по съответния ред.
Не може да се
приеме и че с договаряне на процесната клауза се цели получаване на парични средства без основание.
Съгласно приетото в решение №505/ 03.01.2013г. по гр.д.№ 1476/2011г., ІVг.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК/, в
гражданското право страните са свободни да определят съдържанието на договора. Договорната свобода е принцип на
гражданското право и
тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите
нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез
забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни
за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Тази
забрана не изключва възможността страните по трудовия договор да имат и други
отношения (напр. по договор за заем или отношения, произтичащи от непозволено
увреждане), но всички отношения между тях, които са свързани с възникването,
съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение,
както и с изпълнението на колективните трудови договори и установяването на
трудов стаж са трудови. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и
какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на
страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои
правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те.
В случая с допълнителното
споразумение страните валидно са
уговорили при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на
работодателя последният да изплати на
служителя обезщетение за дванадесет месеца в размер на брутното месечно трудово възнаграждение, получено при пълен
работен месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от КТД на дружеството. Не е
уговорено изрично при наличието на кои основание за прекратяване на трудовия
договор възниква това задължение, но
съобразявайки съдържанието споразумението и в частност липсата на уговорени последици от неплащане на
обезщетението се налага извод, че задължението ще възникне когато работодателят
прекратява трудовия договор без вина на служителя. В случая трудовият договор се прекратява на
такова основание-чл.328, ал.2 от КТ, поради което и обезщетението се следва.
Вярно е, че такова обезщетение не е предвидено
изрично в КТ, но уговорката е в съответствие с разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ допускаща страните по трудовото правоотношение да договарят обезщетения,
различни от тези, които се дължат на различни основания във връзка с
прекратяване на трудовото парвоотношетние,
сочени в гл.Х, р.ІІІ от КТ, /р-е
№81/06.03.2013г. по гр.д.№700/2012г., ІVг.о./
Не може да се приеме и че е налице накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД – на останалите над 450 работници и служители в дружеството
предишният управител не бил предложил сключване на допълнително споразумение
със същия текст за обезщетяване с 12 заплати.
Право на работодателя е да избере с кого
да уговори и други условия, свързани с предоставянето на работна сила, стига те
да са по-благоприятни от тези в КТД. Именно
разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ сочи, че на работодателя е
предоставена такава възможност. В противен случай, законодателят нямаше да
предвиди възможност за уговаряне на по-благоприятни условия с индивидуалния
трудов договор. В случая и подписаното с ищцата споразумение не е единствено,
като такива са подписани с още 13 служители.
Към момента на сключване на допълнителното споразумение ищцата има стаж
почти 18г. само в процесното дружество, като липсват твърдения да й са налагани
дисциплинарни наказания или да не се е справяла с възложената й работал поради
което и не би могъл да се направи извод, че постигнатата уговорка противоречи на добрите нрави, т.е. че Р. бива
възнаградена за лошо изпълнение на трудовите си функции.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за заплащане на сумата 37 380лв.,
представляваща обезщетение, договорено с допълнително споразумение
№229/29.09.2016г., се явява основателна и следва да бъде уважена. Заявената
от ответната страна претенция за обявяване недействителността на сочената
клауза следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която е отхвърлена
заявената от Г.Н.Р. ***, в
условията на евентуалност претенция по чл.66, ал.2 от КТ, за заплащане на сума от 37 380лв., представляваща уговорено
между страните в трудовия договор обезщетение, което работодателят следва да
заплати на ищеца при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от
страна на работодателя, и на основание чл.74, ал.4 от КТ във
вр. с чл.74, ал.1 от КТ е обявена за недействителна клаузата по т. 7, абзац 2 от допълнително споразумение №
229/29.09.2016 г. към трудов
договор №41-ТД/30.10.2013 г., сключен между Г.Н.Р.. ***, като заобикаляща закона и
накърняваща добрите нрави, и вместо него в тази част бъде
постановено друго, с което дружеството бъде осъдено да заплати на Р.
обезщетение в размер на 37 380лв., ведно със законната лихва, считано
от 13.10.2017г. до окончателното му изплащане, съответно претенцията за
обявяване недействителността на клаузата
на т. 7 от допълнително споразумение № 229/29.09.2016 г. към трудов договор
№41-ТД/30.10.2013 г., бъде отхвърлена. Решението следва
да бъде коригирано и в частта за разноските, съобразно изхода на спора.
В останалата обжалвана част,
като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено.
На
основание чл.78 от ГПК, Г.Н.Р. следва да заплати на „В и К-Шумен”ООД-гр.Шумен
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 1722лв., а дружеството
следва да заплати на Р. деловодни разноски в размер на 1328лв. за въззивната
инстанция и 1300лв. за първоинстанционното производство. Съдът намира за
неоснователно направеното от страна на жалбоподателката Р. възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Същото е
съобразено с разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и дори е определено под
предвидения в чл.7 минимум. Дружеството също така следва да заплати държавна
такса върху уважената претенция в размер на 787.60лв. по сметка на ШОС и
1495.20лв. по сметка ШРС.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение
№249
от 22.03.2018г. по гр.д.№3118/2017г. на ШРС в частта,
с която е отхвърлен предявения от Г.Н.Р. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД-гр.Шумен, в
условията на евентуалност иск по чл.66, ал.2 от КТ, за заплащане на сума от
37 380лв.,
представляваща уговорено между страните в трудовия договор обезщетение, което
работодателят следва да заплати на ищеца при едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на работодателя, ведно с обезщетение за
забава върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане и на основание чл.74, ал.4 от КТ във
вр. с чл.74, ал.1 от КТ е обявена за недействителна клаузата на т. 7 от допълнително
споразумение № 229/29.09.2016 г. към трудов договор №41-ТД/30.10.2013 г., сключен между Г.Н.Р.. и „Водоснабдяване и канализация -
Шумен“ ООД-гр.Шумен, като
заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави,
както и в частта с която Р. е осъдена да
заплати на дружеството деловодни разноски в размера над 1822лв. до 3724лв.,
като вместо това в тази част постановява:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Шумен”ООД-гр.Шумен,
адрес на управление пл.”...”№1, ЕИК837068284, представлявано от управителя инж.К.Г.М.,
действащо чрез адв.Б.Б. при ШАК, да заплати на Г.Н.Р. с ЕГН**********, на
основание чл.66, ал.2 от КТ,
сумата
37 380лв.,
представляваща уговорено между страните с допълнително
споразумение № 229/29.09.2016 г. обезщетение, което работодателят
следва да заплати на ищеца при едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя, ведно с обезщетение за забава върху
посочената сума, считано от 13.10.2017г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация-Шумен”ООД-гр.Шумен,
представлявано от управителя инж.К.Г.М. срещу
Г.Н.Р. иск за обявяване недействителността на клаузата по т. 7, абзац 2 от допълнително споразумение №
229/29.09.2016 г. към трудов
договор №41-ТД/30.10.2013 г., сключен между Г.Н.Р.. и „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД-гр.Шумен, като заобикаляща закона и
накърняваща добрите нрави.
Потвърждава решението в останалата,
обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, Г.Н.Р. да заплати на „Водоснабдяване и канализация-Шумен”ООД-гр.Шумен
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 1722лв., съобразно
изхода на спора.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Шумен да заплати на Г.Н.Р. деловодни разноски в
размер на 1328лв. за въззивната инстанция и 1300лв. за първоинстанционното
производство, съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Шумен”ООД-гр.Шумен
да заплати държавна такса в размер на 787.60лв. по сметка на Ш0С и 1495.20лв.
по сметка ШРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.