Р Е Ш Е Н И Е
№ /….01.2020г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 5238 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от А.П.Г., ЕГН **********, против А.Д.Л., ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7800,00 лв., представляваща получен от Л. заем, по силата на сключен между страните договор за заем от 03.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: На 03.04.2014г. страните сключили помежду си договор за паричен заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от 7800,00 лв. А.Л. се задължил да върне заема до 31.10.2016г. На гърба на договора ответникът саморъчно написал, че на 03.04.2014г. е получил сумата от 7800,00 лв. и положил подпис. Към момента на предявяване на иска сумата не е върната.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника. Сочи се, че искът е недопустим и неоснователен. Излага, че сключеният между страните договор
за паричен заем е фиктивен и не е получавал сумата от 7800,00 лв. Излага се, че
през 2006г. – 2009г. ответникът внасял автомобили в България. Предвид желанието
на ищеца да придобие лек автомобил, същият е заплащал определени суми на
ответника.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен препис от Договор за паричен заем, от който се установява, че на 03.04.2014г. в гр. ***, между А.П.Г. и А.Д.Л. е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят Г. предоставил на заемателя Л. сумата от 7800,00 лв. Уговореният между страните падеж бил на 31.10.2016г. Посочено е, че не се дължи възнаградителна лихва. Освен това от преписа се установява, че Л. саморъчно е написал, че на 03.04.2014г. е получил сумата, предмет на договора, като е положен и подпис. Подписът не е оспорен в настоящото производство. В открито съдебно заседание ответникът признава, че е подписал договора за заем, както и че е положил подписа си срещу обективираното признание, че е получил сумата от 7800,00 лв.
Предявеният иск
е с правно основание чл. 240 ЗЗД. Съдебната практика
възприема разбирането, че договорът за заем е реален договор. Той се счита за
сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да
заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими
вещи, а едва когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. За валидността на договора за заем не се изисква
спазване на някаква форма, поради което простото съгласие, придружено с
предаването, е достатъчно за действителността на договора. В съдебното
производство съществуването на договора за заем се установява от страната,
която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва да установи по пътя на
пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната
страна, така и предаването на обещаната сума. Елементите от фактическия състав
на договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и реалното
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на
така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи
ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен
договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния.
Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи
или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици. (Решение № 317
от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение).
В настоящия случай от представения Договор за паричен заем се установи, че на 03.04.2014г. в гр. ***, между А.П.Г. и А.Д.Л. е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят Г. предоставил на заемателя Л. сумата от 7800,00 лв. Падежът за връщането на заема е настъпил на 31.10.2016г. Ответникът е положил подпис върху договора, който не е оспорен в производството, и саморъчно е написал, че на 03.04.2014г. е получил сумата, предмет на договора. Ответникът Л. не успя в условията на пълно и главно доказване да установи своите правопогасяващи възражения, поради което предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство в размер на 917,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.Д.Л., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на А.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 7800,00 лв. (седем хиляди и осемстотин лева), представляваща получен от А.Д.Л. паричен заем, по силата на сключен между страните Договор за заем от 03.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.Д.Л., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на А.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 917,00 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................