Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
София,
.........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, XVI въззивен
състав, в открито заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ХРИСТИНА
НИКОЛОВА
При участието на секретаря Нели Драндарова и прокурора А. Неделчева, като разгледа докладваното
от съдия Кехайова ВНОХД № 5613 по описа за 2017г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат П.П.,
служебен защитник на подсъдимия К.Д.Н. и протест на прокурор при СРП срещу
присъда от 31.10.2017г. постановена по НОХД № 9345/2017г. по описа на СРС, НО,
8 състав, с която подсъдимият К.Д.Н. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а от НК съдът му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.
„б“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият К.Д.Н.
е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК. На основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимият К.Д.Н. е бил осъден да заплати в полза на Държавата направените по
делото разноски в размер на 250,03 лв. / двеста и петдесет лева и три
стотинки/, както и сумата от 5 лв. /пет лева/ държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
В депозираната жалба от защитника на
подсъдимия – адв. П. се твърди, че наложеното наказание на подс. К. Д.Н. е явно
несправедливо. Прави се искане за определянето му при условията на разпоредбата
на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
Производството е образувано и по
протест на прокурор при СРП. В него за излагат съображения за неправилност на
протестирания съдебен акт. Сочи се, че при определяне размера на наказанието
„лишаване от свобода“ по отношение на подс. К. Д.Н. съдът е извършил неправилна
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и по този
начин е определил необосновано ниско по размер наказание, което в конкретния
случай се явява явно несправедливо. Прави се искане за определяне на наказание
в размер на шест години лишаване от свобода, като след редукцията с 1/3 по реда
на чл. 58а от НК на подс. Н. да бъде определено наказание от четири години
лишаване от свобода.
В разпоредително заседание на 08.01.2018
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждането на допълнителен разпит на подсъдимия
Н. или свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства.
В открито заседание пред въззивния
съд представителят на СГП поддържа протеста. Счита, че жалбата подадена от
подсъдимия следва да бъде оставена без уважение. Моли за изменение на
първоинстанционната присъда в санкционната й част, като се наложи на подсъдимия
наказание в по-голям размер. Сочи, че не са налице основания за приложение на
чл. 55 от НК, при определянето му.
Защитата на подсъдимия адв. П. моли
за изменение на първоинстанционната присъда като наложеното наказание бъде
намалено по размер. Счита, че са налице основанията на чл. 55 от НК, без да
сочи конкретни основания за приложението на посочената разпоредба.
В правото си на лична защита
подсъдимият се придържа към казаното от защитника си. Моли да му бъде намалено
определеното от районния съд наказание.
В правото си на последна дума
подсъдимият моли за по-ниско наказание.
Съдът като взе предвид доводите и
възраженията на страните, доказателствата по делото, и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 и 2 от НПК, намери за установено следното:
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване от подсъдимия
на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. На тази база,
фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от първоинстанционния
съдебен състав. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими
за правилното му решаване - факта на извършване на деянието, авторството,
механизма на осъществяване, субективната страна на престъплението. Към съда не
могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на фактологията на
деянието, тъй като задълженията му по установяване на обективната истина са
изпълнени отговорно и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт на
прокурора, е разкрита в достатъчна степен съгласно самопризнанието на подс. Н.,
направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и съобразно
доказателствените материали, събрани на досъдебното производство, по отношение
на които съдът е преценил, че подкрепят направеното самопризнание.
С жалбата и протеста по същество се
оспорва единствено размера на наложеното на подсъдимия Н. наказание.
Доколкото в хода на въззивното
съдебно производство страните не са представили, нито пък съдът служебно е
събрал нови доказателствени материали, които да разколебаят убеждението на
съдебните инстанции, че залегналите в обвинителния акт обстоятелства на
престъплението, възприето и от този съд по реда на чл. 371, т. 2 НПК са верни, Софийският градски съд не
намира основания да преразглежда и внася корекции в приетата от Софийския
районен съд фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият К.Д.Н. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан,
неработещ, с адрес гр. София, ж.к. „******.
Свидетелят А.К.живеел в жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. „******. На 30.07.2016г. около 08.00 ч. той излязъл
от дома си, заключил входната врата като забравил отворен прозореца към балкона
на апартамента. На седмия етаж имало апартаменти, сред които и този на
свидетеля К., които били отделени от асансьорната площадка с врата от ПВЦ
дограма, а в долния край на междуетажната площадка имало прозорец с пряк излаз
към балкона на аратамента на свидетеля К.. В периода от 08.00ч. до 14.10 ч.
подсъдимият Н. влязъл във входа на блока, качил се до седмия етаж, скочил на
балкона на жилището на св. К., влязъл вътре, минавайки през отворения прозорец.
От апартамента на свидетеля К. подсъдимият Н. взел следните вещи - един брой
MP3 плеър, неустановена марка и модел; един брой мини DVD плеър, марка „LG“,
неустановен модел; един брой мобилен телефон марка „Нокия“, неустановен модел; един
брой черна раница със синя шарка отпред; един брой черен колан естествена кожа;
един брой пяна за бръснене; парична сума в размер на 50.00 лв.; един брой
цифров фотоапарат неустановена марка и модел; един брой калъф за фотоапарат.
След това подсъдимият Н. разбил входната врата на жилището, тъй като не успял
да излезе през прозореца - същият вече бил затворен - и напуснал апартамента на
К..
Около 14.10 ч. св. К. се прибрал в
дома си като видял повредата на патрона на входната врата на жилището му. След
като установил и липсата на посочените вещи той подал сигнал в 09 РУ-СДВР.
Провел разговор със съседите си като разказал и на св. Е..
На 05.08.2016г. св. Т., живуща ***,
излязла от дома си около 21.00ч. и заключил входната врата. За времето от около
21.00ч. на 05.08.2016г. до около 10.00 ч. на 07.08.2016г. К.Н. счупил секретния
патрон на входната врата на апартамента и проникнал в жилището на Т. от където
взел следните вещи - един брой преносим керамичен плот „Exquisit“; един брой
зеге марка „Bosh“, неустановен модел; сума в размер на 3.00 лв., която била
поставена в керамична касичка, намираща се върху кухненския плот. Върху нея Н.
оставил дактилоскопна следа.
Образувано било досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал.1 НК.
В хода на производството били
разпитани свидетелите А.К., Ц.Е., М. Т., назначена била и изготвена СОцЕ,
според заключението на която общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на
сумата от 616.30 лв. Според заключението на изготвената по делото СДЕ
дактилоскопната следа, иззета от счупена керамична касичка, намерена върху плот
в кухнята е идентична с дактилоскопния отпечатък от дланта на лявата ръка на К.Н..
Според заключението на СТЕ на снимките от предоставения за изследване диск и
представените снимки като сравнителни образци, е заснето лицето К.Д.Н..
На 19.04.2017г. на К.Д. НН. е
предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем, като на същият
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, б. „а“ и „б“, вр. чл. 26,
ал. 1 НК.
На 02.06.2017г. е образувано
н.о.х.д. № 9345/17г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав като подсъдимия е
предаден на съд по повдигнатите му обвинения.
На 12.06.2017г. с разпореждане на
съдия-докладчик делото е насрочено в открито съдебно заседание за предварително
изслушване.
Така изложената фактическа обстановка
въззивният съд възприе за несъмнено установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства - самопризнанието на
подсъдимия К.Д.Н., с което същият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят: показанията на св. А. К., Цв. Е.,
М. Т., протоколи за оглед на местопроизшествие протокол за доброволно
предаване, 2 ДЕ, 2 бр. СОцЕ, СТЕ, свидетелство за съдимост, характеристика.
Верни са изводите на първата
инстанция, че между събраните по делото доказателствени материали поначало не
са налице противоречия. По отношение на времето, мястото и начина на извършване
на инкриминираното деяние в доказателствения материал не се съдържат несъответствия,
признават се от подсъдимия, поради което и не се налага обсъждането им
поотделно. Времето, мястото и механизма на извършване на деянието, се
установява несъмнено от показанията на свидетелите М.Т., А.К., Ц.К., а също от
останалите доказателствени източници.Така изводите относно авторството на
деянието правилно са изведени от самопризнанието на подсъдимия, показанията на
разпитаните по делото свидетели и посочените писмени доказателства.
Настоящият съдебен
състав дава пълна вяра на свидетелските показания на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели. Същите се отличават с логичност, богато
фактологично излагане на възприятия и липса на вътрешна противоречивост. Довод
за тяхната достоверност е това, че те изцяло си кореспондират и подкрепят от
останалия събран и проверен доказателствен материал. Чрез посочените гласни
доказателствени източници съдът изгради изводи за времето, мястото и начина на
извършване на инкриминираното деяние, индивидуализация на отнетото от
подсъдимия имущество.
Относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и събраните
и надлежно приобщени в процеса писмени доказателства и доказателствени
средства, каквито са протокол за оглед на местопроизшествие от 07.08.2016г.,
протокол за доброволно предаване, гаранционна карта. При служебната проверка на
изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те
съответстват изцяло на направеното самопризнание, като по този начин се
затвърждават изводите досежно стеклите се събития.
Съдът изгради изводите си и въз основа
на надлежно приобщените по делото веществени дооказателства – дактилоскопни
следи, оптичен носител и ½ част от патрон.
В подкрепа на изложената фактология
следва да бъде ценено и заключението на изпълнената по делото видео-техническа
експертиза. При извършеното от нея обследване и направените извадки от
файловете, ясно и безпротиворечиво се виждат конкретните действия на лицето
заснето от камерата, обозначено условно
като „лице 1“, което първоначално влиза във входа на жилищната сграда, а
по-късно излиза, носейки тъмна раница на гърба си. Тези обективни
обстоятелства, възприети и съхранени по абсолютно безпристрастен и обективен
способ – видеозаснемане от статично разположена охранителна камера, категорично
подкрепят достоверността на показанията на св. К., относно установената от него
липса на една от вещите, оставена в дома му, а именно – раница черна на цвят,
със синьо отпред на джобовете. При направената оценка на фотокопията, извлечени
от камерата и сравнителния материал, вещите лица, изпълнили техническата експертиза
/л. 40-42 от делото/ достигат до извод, че е заснето едно и също лице, а именно
подсъдимият К.Н..
Настоящият съдебен състав кредитира
заключението на изпълнената в хода на досъдебното производство дактилоскопна
експертиза като логично и обосновано, в пълнота отговарящо на поставената в
задача. Съгласно него след анализ на дактилоскопна следа №1, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от
07.08.2016г. се установява, че е идентична с дактилоскопния отпечатък на дланта на лявата ръка на
подсъдимия Н.
Съдът, подобно
на предходния, кредитира като обосновани и обективно заключенията на извършените
в досъдебното производство съдебно-оценителни експертизи. Съгласно заключението
на СОЕ /л.24 -25 от Том 1 от ДП/ общата стойност на отнетите вещи – керамичен
плот за вграждане с четири котлона марка „Exqusit” и зеге марка „Bosch” e в
размер на 360лв. Съгласно заключението на СОЕ /26 -29 от Том 2 от ДП/ общата
стойност на отнетите вещи – MP3 плеър, мини DVD, мобилен
телефон марка „Нокия“, черна раница със синьо отпред, черен колан естествена
кожа, пяна за бръснене, цифров фотоапарат, неустановена марка и модел, калъф за
фотоапарат е 256,30лв. /двеста петдесет и шест лева и тридесет стотинки/.
Констатация за обремененото
съдебното минало на подсъдимия Н. към датата на деянието, съдът вярно е
направил въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство
справка за съдимост.
При описаните
факти районният съд е направил верни правни изводи за квалификацията на
деянието, за което подсъдимият Н. следва да понесе отговорност.
В този смисъл
анализът на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното
единство води до безспорен и несъмнен извод за това, че от обективна страна
подсъдимият К.Н. за времето от 08:00 ч. до 14:10ч. на 30.07.2016г. в гр. София,
ж.к. „******и за времето от 21:00ч. на 05.08.2016г. до 10:00ч. на 07.08.2017г.
от апартамент в ж.к. „******взел следните движими вещи – един брой MP3 плеър, неустановена марка и модел, на стойност 9,00 лв.,
един брой мини DVD плеър, марка „LG“ неустановен модел на стойност 35,00 лв.; един
брой мобилен телефон марка „Нокия“,
неустановен модел на стойност 40.00 лв., един брой черна раница със синя шарка
отпред на стойност 10.80 лв., един брой черен колан естествена кожа на стойност
7,00 лв., един брой пяна за бръснене на стойност 2,50 лв.; парична сума в
размер на 50,00 лв.; един брой цифров фотоапарат – неустановена марка и модел
на стойност 90,00 лв.; един брой калъф за фотоапарат на стойност 12,00 лв.
всичко на обща стойност 256,30 лв. от владението на св. Куртиан и един брой
преносим керамичен плот „Exqusit”, на стойност
285лв., един брой зеге марка „Bosch”, неустановен
модел на стойност 72,00 лв.; сума в размер на 3,00лв., всичко на обща стойност
360 лв. от владението на М.Божидарова Тодорова – Т.. Деянието е извършено като
подсъдимият Н. разрушил патрона на входната врата и на двата апартамента.
Кражбата
е типично резултатно престъпление, засягащо обществените отношения по
необезпокоявано упражняване правото на собственост на гражданите. То се
изразява в лишаване собственика/владелеца/държателя на движима вещ, с
определена стойност, от владението върху нея, без негово съгласие, при налично
намерение у отнемащия вещта да се присвои. Също така, безспорно описаните в
обвинителния акт вещи са чужди движими вещи, по заложеното от законодателя
определение в чл. 110 от ЗС, за отнемането на които подс. Н. не е получил
съгласие или разрешение за вземането.
Изпълнителното
деяние на престъплението кражба се характеризира с действия, които първо са
насочени към отнемане на вещта от владението на нейния собственик, владелец или
държател, и второ - които са насочени към установяване на свое владение върху
веща. С извършване на действията по проникване в жилищата на пострадалите лица
подс. Н. е започнал изпълнителното деяние за отнемане на вещта от владението на
техните собственици. Той е успял да прекъсне фактическата власт върху
инкриминираните вещи на досегашните владелци
- без тяхно съгласие, като подсъдимият е успял да установи върху тях
своя трайна фактическа власт и да се отдалечи с вещите от мястото на извършване
на престъплението, така че да се разпорежда с тях безпрепятствено и както
намери за добре.
Правилно е
преценено от първата инстанция, че подс. Н. е осъществил деянията чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот- счупен е патрона на
входната врата на апартамента. Несъмнено, поради своите технически
характеристики и функционална предназначеност патронът, който е разрушен,
следва да предпазва целостта и недостъпността на бравата, респективно на
входната врата на апартамента.
Първата
инстанция е съобразила, че престъплението е извършено при условията на чл. 26,
ал.1 от НК, тъй като е с две отделни деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
Правилно съдът е приел, че и извършеното от
подсъдимия престъпление представлява опасен рецидив по смисъла на чл.
29, ал.1, б. „а“
и б.
„б“ НК.
Относими към това квалифициращо обстоятелство са осъжданията както следва:
1)
С
определение по н.ч.д. № 3595/2015г. по описа на СРС, в сила от 29.10.2015г., с
което му е определено едно общо най-тежко наказание между наказанията наложени
по присъди по НОХД № 1507/2011г. по описа на СРС, по НОХД № 6397/2010г. по
описа на СРС, по НОХД № 9883/2011г. по описа на СРС, а именно наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим;
2)
С
присъда по НОХД № 14759/2011г. по описа на СРС, в сила от 12.02.2015г., с която
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим и
3)
С
протоколно определение по НОХД № 17072/2015г. по описа на СРС, с което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
От своя страна
подсъдимият Н. е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, т.е. престъплението е извършено в условията на опасен рецидив.
Престъплението,
за което е осъден подсъдимият Н. е осъществено преди изтичане на срока по чл. 30,
ал. 1 от НК, което обосновава правилната му правна квалификация в обвинителния
акт по чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
От субективна
страна правилно контролираната съдебна инстанция е приела, че инкриминираното
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Интелектуалният момент на умисъла на подсъдимия Н. е включвал
съзнанието, че отнема чужди движими вещи по неправомерен начин, прекъсвайки
чуждата фактическа власт и установявайки своя такава. Умисълът му е обхващал и
квалифициращите обстоятелства, тъй като подсъдимият Н. е бил наясно с факта на
предходните си осъждания.
Въззивната
инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на индивидуализацията на
наказанието за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК. Правилно районният
съдия е преценил наличието на снижаващи отговорността обстоятелства, сред които
е взел предвид и добрите му характеристични данни, младата му възраст, както и
изразеното съжаление за стореното. Настоящият съдебен състав счита, че като
такива следва да бъдат ценени още и невисоката единична и обща стойност на
инкриминираните вещи, както и затрудненото социално-битово положение на
подсъдимото лице. Въззивният съд приема, че като отегчаващо обстоятелство следва
да се отчете и броя на осъжданията,
както и наличието на опасен рецидив и в двете хипотези на чл. 29, ал. 1 от НК,
предвидени в закона. Всичко това сочи на една завишена степен на обществена
опасност на Н., който явно трайно извършва престъпления против собствеността и
въпреки многократно налаганите му наказания той не се е нито поправил, нито
превъзпитал.
Направеното признание
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не следва да
се преценява като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото съгласно задължителните указания,
дадени на съдилищата с т.7 на ТР № 1 от 06.04.2009г., на ОСНК на ВКС
„формалното волеизявление по чл. 371, т.2 НК, с което подсъдимият признава
фактите в обвинителния акт, не следва само по себе си да се интерпретира
допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията,
съобразно изискванията на чл. 373, ал.2 НПК, доколкото благоприятната последица
от този вид самопризнание е предопределена от закона.“
По повод
депозирания протест от страна на СРП, който се поддържа в съдебно заседание от
прокурора, следва да се отбележи следното:
СГС счита, че от
значение при определяне на размера на наказанието, от гледна точка на постигане
целите му спрямо конкретния деец, има индивидуалната превенция, изразяваща се
във възможността, чрез наложеното наказание престъпният деец да се поправи и
превъзпита. Значението на генералната превенция е съпътстващо индивидуалната
превенция и не бива да има приоритет над нея. Наличните по делото доказателства
относно личността на подсъдимия са законосъобразна фактическа основа съдът да
приеме, че за постигане целите на наказанието, в конкретния случай, ще е
достатъчно определеното наказание по размер да остане в рамките на три години.
В тази насока
съдът взе предвид, че по делото има данни, че подсъдимият проявява добра
успеваемост в училището в затвора и успешно е завършил VIII клас и добра
адаптация, като е стриктен, редовно посещава учебните занятия – обстоятелства,
които показват добър потенциал за правилна социална интеграция за в бъдеще.
Отделно от това инкриминираното престъпление не се отличава с по-висока степен
на обществена опасност от обичайната, а напротив – представлява типично
посегателство срещу собствеността, което не е на значителна стойност, и не
показва такива умения или старание, които на собствено основание да завишават
обществената му опасност. С оглед и останалите възприети от районния и
настоящия съдебен състав смекчаващи обстоятелства, съдът прие, че тежестта на всички изложени
обстоятелства обосновават необходимостта наказанието на подсъдимия Н. да бъде
определено в минималния размер, така както е отчетено от районния съд.
Определеното на подсъдимия Н. наказание от три години лишаване от свобода
напълно съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Това наказание първостепенният съд законосъобразно е намалил съгласно правилата
на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета и е наложил на подсъдимия наказание от две
години лишаване от свобода.
Не са налице
основания за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, доколкото същото
е определено в минимален от закона размер и към него е проявена максимална
снизходителност, тъй като не са налице нито многобройните, нито макар и едно,
но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което жалбата от
подсъдимия в тази насока следва да се отхвърли като неоснователна.
Правилно на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален
строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание.
Обосновано
съобразно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от НК съдът е приспаднал и времето през
което подс. Н. е бил задържан по делото по реда на НПК, както и по този на ЗМВР.
Вярно с оглед
изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК с присъдата си районният съд
е възложил на подсъдимия Нинов разноските по делото в размер на 250,03лв. /двеста
и петдесет лева и три стотинки/, както и 5лв. / пет лева/ такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
При извършената
на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Воден от всичко
изложено и на основание чл. 334, т.6 от НПК във вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 255568 на
СРС, НО, 31-и състав от 31.10.2017г. по НОХД № 9345 по описа за 2017г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.