Р Е
Ш Е Н
И Е № 4
гр. Пловдив, 20. 01.2020
г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в открито заседание на девети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Стела
Дандарова
Величка Белева
при секретаря Стефка Тошева, като
разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 330/2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 258 от ГПК.
Обжалва се изцяло Решение № 1587 от 19.12.2018 г.,постановено по
гр.д. № 1126/2016 г. на Окръжен Съд – П., допълнено с Решение № 495 от
11.03.2019 г. и изменено в частта за разноските с Определение № 785/18.04.2019
г., с което:
На основание чл.95,ал.1,т.1 от ЗАПСП
е признато за установено по отношение на Н.А.К., ЕГН ********** че ответникът
„З.” ЕООД- ***, ЕИК ********* е нарушил авторските й права като автор на
музиката и текста на песента „Б. Б. К.“, като в периода 30.10.12г.-10.05.16г.,
в качеството му на пряк доставчик на „Е.“ ЕООД по фактури №№3029/22.01.14г.,
3068/08.02.14г., 3149/19.03.14г., 3166/26.03.14г., 3246/01.05.14г.,
3255/09.05.14г., 3385/19.06.14г., 3734/24.10.14г. и 3773/06.11.14г., и на
непряк доставчик на ЕТ „Л.К.В.“ и „Д.р.“ООД, чрез „Д.“ ЕООД, като негов пряк
доставчик по фактури №№1821/14.11.12г., 2499/26.08.13г., 2578/27.09.13г.,
2794/25.11.13г. и 3941/03.12.14г., както и чрез съхраняване в търговски количества в
складовете му в гр.П., гр.С., гр.В.и гр.Б. и чрез предложение за продажбата
посредством интернет страницата му
http//*****************,
е разпространявал на пазара музикални играчки/музикални животни, /каталожни
номера 3***-к., 3***-с., 3***-к., 3***-х.и 3***-ж./, които възпроизвеждат без
нейното предварително съгласие и без да се отбележи върху опаковките им нейното
авторство част от песента „Б. Б. К.“, като песента не е в изпълнение на ДВГ
„П.К.“ и в аранжимент на В.К., като отхвърля иска за признаване за
установено извършване на твърдяното
нарушение от „ З. „ ЕООД по отношение на всички останали продажби на описаните
играчки, извършени в периода 30.10.2012 г. – 10.05.2016 г., респективно за
съхраняването на същите в търговски количества в офисите и складовете му в гр.
П., гр. С., гр. В.и гр. Б.;
Оставен е без уважение иска на
Н.А.К., ЕГН ********** за осъждането на ответника „З.” ЕООД- ***, ЕИК
*********, със съдебен адрес:***, офис *, адв.Т.Р., да преустанови
неправомерното използване на защитеното от закона нейно произведение песента
„Б. Б. К.“;
Оставен е без уважение иска на
Н.А.К., ЕГН ********** за осъждане на ответника „З.” ЕООД- ***, ЕИК *********
да и заплати сумата от 1000лв., като частичен иск от сумата от 70 000лв.,
представляваща обезщетение, което да послужи възпиращо и предупредително
за нарушителя и за останалите членове на
обществото;
Осъдено е „З.” ЕООД- ***, ЕИК
********* да заплати на основание чл.94а от ЗАПСП на Н.А.К., ЕГН **********
обезщетение за претърпените от нея във връзка с констатираното с това решение
нарушение на авторските и права от ответника, сумите от: 1000- хиляда лева, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-10.05.16г., като частичен иск от сумата от 30 000лв., съставляващи
обезщетение за неимуществени вреди; 1000-хиляда
лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-10.05.16г.,
съставляващи обезщетение за имуществени вреди, като за разликата до
претендираните 10 000лв. отхвърля иска, както и сумата от 1256.42 лв.- хиляда
двеста петдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки - разноски за
производството;
Разпоредено е на основание
чл.95,ал.1,т.6 от ЗАПСП на ответника „ З. „ ЕООД, ЕИК ********* след влизане на
решението в сила, да разгласи за своя сметка диспозитива му в регионалния
ежедневник в.“М.“ и в националния ежедневник в.“Т.“, както и в Б****- т. с
н.п., в часовия пояс на н.б.в 18.00 ч.;
Осъдена е Н.А.К., ЕГН ********** да
заплати на „З.” ЕООД- ***, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис*,
адв.Т.Р., сумата от 1442,54 лв. - хиляда четиристотин четиридесет и два лева и
петдесет и четири стотинки- разноски за производството.
В
частта досежно уважените искове решението се обжалва от въззивника ответник „
З. „ ЕООД с оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази част и
отхвърляне на исковете.
В отхвърлителната му част решението
се обжалва от въззивника ищец Н.К., с оплаквания за неправилност и искане за
отмяна и уважаване на исковете. Депозирана е от нея жалба и срещу
определението, с което основното решение е изменено в частта досежно разноските.
Всяка от страните е депозирала
отговор за неоснователност на жалбата на другата страна.
Съдът установи следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявени от Н.А.К., ЕГН **********
против „З.” ЕООД- ***, ЕИК *********,обективно съединени искове както следва:
- за
установяване на основание чл.95,ал.1,т.1 от ЗАПСП факта на нарушение от
ответника на авторските и права като автор на музиката и текста на песента „Б.
Б. К.“, издадена през 1994г. в сборник „Р.ин.-п.и с.з.н.-м.“ от издателство
„М.“- П., и през 2009г. в аудиоалбум „М.,м.с.-н.д.п.от Н.К.“ на звукозаписна
компания „Р.с.р.“ ООД, в изпълнение на ДВГ „П.К.“ и в аранжимент на В.К.,
изразяващо се в разпространяване от него чрез продажба /като пряк или непряк
доставчик на други търговци/, чрез съхраняване в търговски количества в офисите и складовете му в
гр.П., гр.С., гр.В.и гр.Б. и чрез предложение за продажбата посредством
интернет страницата му http//****************, на богат
асортимент от детски музикални играчки /каталожни номера 3***-к., 3***-с.,
3***-к., 3***-х.и 3***-ж./, които възпроизвеждат без нейното предварително
съгласие и без да се отбележи върху опаковките им авторството и, част от
песента „Б. Б. К.“, като песента не е в изпълнение на ДВГ „П.К.“ и в аранжимент
на В.К.;
- за осъждане на основание
чл.95,ал.1,т.2 от ЗАПСП на ответника да преустанови неправомерното използване
на защитеното от закона нейно произведение;
- за разпореждане на основание
чл.95,ал.1,т.6 от ЗАПСП до ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на
решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на
т.о.с н.п.;
- за осъждане на основание
чл.94,ал.2 и чл.94а от ЗАПСП на ответника да и заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 10000лв., изразили се в дължимото и се но
неполучено авторско възнаграждение, изчислени в размер на една четвърт от
реализираните от ответника приходи от продажбата на описаните вече детски
музикални играчки, а при липса на съхранявани при него обективни доказателства
относно размера на приходите му от продажба на тези продукти- определено на
основание чл.94а от ЗАПСП, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба;
- за осъждане на основание
чл.94,ал.2 от ЗАПСП на ответника да и заплати и обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в стрес, фрустрация, разочарование и обида от незачитане на
гарантираните и от закона авторски права, засегнати с твърдяното нарушение, в
размер на 1000лв., като частичен иск от претърпени такива в размер на 30000лв.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба;
- за осъждане на основание
чл.94,ал.4 от ЗАПСП на ответника да и заплати и обезщетение, което трябва да
въздейства възпиращо и предупредително
за нарушителя и за останалите членове на обществото, в размер на 1000лв., като
частичен иск от иск с общ размер 70000лв., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба.
Ответникът е депозирал отговор за
неоснователност на исковете. Поддържа да е търговец и разпространител на детски
играчки, в това число и музикални, но оспорва твърденията в ИМ да е
разпространявал музикални животни, които
възпроизвеждат изцяло или частично песента „ Б. Б. К. „ като текст, музика и
аранжимент.
По делото е безспорно установено че
ищцата е автор на текста и музиката на песента „ Б. Б. К. „ – песента е
включена в издадената през ****г. от издателство „ М. „ – П. книжка „ Р.и
н.-п.и с.з.н.-м.„ и за неин автор – текст и музика, е посочена ищцата, също и в
компактдиск на албума „ М.,м.к.-н.д.п. от Н.К. „, издаден от „ Р.с.р. „ - С.
през ****г. – в който песента се изпълнява от ДВГ „ П.К. „ – П. в аранжимент на
В.К..
Безспорно установено е също така че
ответникът е вносител и разпространител на едро на детски играчки, в т.ч. и
музикални такива, притежава складове в П., С., В.и Б., както и сайт http.***************. Сайтът е
само рекламен – не се установява чрез него да са извършвани и да е възможно да
се извършват он лайн продажби на рекламираните продукти, сред които са и
поместените такива – цветни снимки на пет фигури на животни – с.,к.,ж.,х.и к..
От заключението на СИЕ се установява -
по данни на счетоводството на ответника, че са били закупени от него - наред с
други стоки, музикални играчки с инвойс фактура № ******************г. с
посочен в нея доставчик „ К.„ ООД – Х.К. и внесени в страната с митническа
декларация № ******************************г. – 4 800 броя музикални
играчки в пет разновидности – к.,с.,ж.,х. и к.. От така внесените 4800 броя в
периода от 30.10.2012 г. до 10.05. 2016 г. са продадени общо 3 642 броя на стойност 12 806,
49 лв. – посочени са от експерта фактурите за тези продажби, осчетоводени при
ответника / л. 115 – 120 от първоинстанционното дело /.
Закупените
от ищцата и изпратените й закупени от нейни близки и познати играчки – по
отношение на които тя твърди да възпроизвеждат изцяло или отчасти текста и
музиката на песента й „ Б.,б.,к.„ и за които свидетелите З. и К. твърдят че на
етиката им е отразено вносител, съответно производител ответника „ З. „ ЕООД,
не са от търговски обекти на дружеството, а от такива на трети юридически лица,
като фактурите за закупуването им са с
издатели – ЕТ „ Л.-К.В.„ – А., получател
ЕТ „ Н.А. ** „ – мол Н. К.и Е. „ ЕООД – С.. В тази връзка от представените по
делото фактури от третите лица „ Е. „ ЕООД, ЕТ „ Л.-К.В.„ и „ Д.„ ЕООД е установено че „ З. „ ЕООД е пряк доставчик
на играчки „ музикални животни „ на „ Е. „ ЕООД – С. и „ Д.„ ЕООД , и непряк
такъв на ЕТ „ Л.-К.В.„ – А.и „ Д.р. „
ООД – чрез „ Д.„ ЕООД – гр. П. – в т.ч.
и на внесените от Х.К.4800 броя музикални животни в посочените по горе
разновидности, но не само. Установява
се че в периода от 30.10.2012 г. – 10.05.2016 г. музикални играчки – животни,
които „ З. „ ЕООД е доставяло на горепосочените търговци, не се изчерпват само
с внесените от него на 30.10.2012 г. от
Х.К.такива - доколкото доставяните на
третите лица количества и остатъчните такива при ответника надвишават
този внос – съгласно представените фактури от третите лица,
закупили пряко от ответника музикални играчки, както и защото не всички тези
фактури са отразени при последния чрез представените от него на в.лице Д. и на
вещото лице А. от комплексната експертиза
фактури / л. 115- 120 от първоинстанционното дело/ относно реализацията
на получената на 30.10.2012 г. от
Х.К.доставка. Конкретно е установено следното:
Играчката, продадена на ЕТ „ Н.А. **
„ от третото лице ЕТ „ Л.-К.В.„ е сред стоките, закупени от последното от
третото лице „ Д. „ ЕООД с фактури №№ 3650/9.3.2015 г. и 3734/14.05.2015 г. –
представени по делото. „ Д. „ ЕООД от своя страна е отговорило че стоките,
които е доставило на ЕТ „ Л.-К.В.„ с едната от тези фактури - № 3650/9.3.2015
г., е закупило от „ З. „ ЕООД с фактура
№ 3941/3.12.2014 г. /представена по делото/, която не фигурира сред описаните
такива от вещото лице в заключението му с предмет осъществената от ответника
реализация на внесената от Х.К.стока на 30.12.2012 г., но сред стоките по която
фактура № 3941/3.12.2014 г. са налични такива, съставляващи музикални играчки и
музикални животни.
От „ Д.р. „ ЕООД - на чийто сайт е
рекламирана играчката, за която ищцата твърди частично да възпроизвежда като
текст и музика песента й „ Б.,б.,к.„ , е закупена също от „ Д. „ ООД, което
дружество в периода ноември 2012 г. – май 2014 г. е продало на „ Д.р. „ ЕООД
стока по 9 броя фактури - представени по
делото. В седем от тях се съдържат артикули музикални животни, стоките по пет
от тези седем фактури „ Д. „ ЕООД е закупило от
„ З. „ ЕООД с фактури №№ 1821/14.11.2012 г., 2499/26.08.2013 г., 2578/27.09.2013
г . и 2794/25.11.2013 г., както и горепосочената 3941/3.12.2014 г., като нито
една от тях не е сред предоставените от ответника фактури относно реализацията
на стоката, внесена от Х.К.на 30.10.2012 г.
Третото лице „ Е. „ ЕООД е
предоставило информация че играчката, продадена от него на ЕТ „ Н.А. ** „ с
фактура № 1726/17.07.2014 г. е сред стоките, които закупило от „ З. „ ЕООД с
фактура № 3149/19.03.2014 г. / фигурираща сред описаните от в. лице Д. фактури
относно реализацията на внесените от Х.К.през октомври 2012 г. музикални
животни /, но освен по тази фактура стоки са доставяни на „ Е. „ ЕООД от „ З. „
ЕООД по още 15 броя фактури от 2014 г., общо 16 броя – представени по делото,
само част от които фигурират в посочения в заключението на СИЕ опис фактури
относно реализацията на внесената от ответника „ З. „ ЕООД на 30.10.2012 г.
стока от Х.К.. По общо девет от тези фактури
в предмет на доставките фигурират музикални животни и музикални играчки
- без посочен друг идентифициращ ги белег както в други доставки /като напр.
музикален таблет, музикален компютър, музикална книжка и др. /
С оглед тези данни окръжният съд е приел за
неоснователно възражението на ответника че разпространяваните от него играчки музикални животни и конкретно процесните
такива в петте разновидности ж.,с.,к.,к. и х., са единствено в рамките на
внесените на 30.10.2012 г. от Х.К.4800 бройки, съответно че не е
разпространявал на пазара такива музикални играчки извън този внос.
По делото се приети три доклада на вещото лице А.– професор по музика със
задача да даде отговор на въпросите възпроизвеждат ли текста и музиката на песента „ Б.,б.,к.„
представените по делото от ищцата три броя играчки / закупените от нея и
изпратените й като закупени от нейни познати /; остатъчното количество играчки,
внесени от ответника от Х.К.и налични в склада му в гр. П. – 400 броя, и дискът на лист 155 от делото, придружаващ
съставения от нотариус Ц.Б. констативен протокол, удостоверяващ публикация на
видеофайл в електронния сайт www.***********, качен от потребител „ Д.р.“ ООД на
30.05.2014 г. От същите се установява че изслушания запис на диска на
видеоклипа, при натискане на бутон втори „к. „
от четирите бутона на рекламираната играчка прозвучава част от песента –
конкретно възпроизвежда се средната от трите части на нотния запис, конкретно
куплета от 8 такта с текст б.,б.,к., Б.
Б. К., и.б.в.„ – който е и начален от публикувания печатен текст на първи и втори
куплет от книжното издание, като изпълнението е на детски глас с
инструменталален съпровод, липсват
въведението / 8 такта / и рефрена / 8 такта / на песента. Трите представени по
делото играчки възпроизвеждат като текст само част първия куплет на песента „
б.,б.,к., б.,б.,к.. Има, и.б.в.„ – ¼ от песента, а музикалния запис е
без въведението, без припева, без целия текст на песента, различието по
отношение на записа на СD – то е с
първия вариант, съставляващ пеещ глас – инструментал и съпровед, а с втория
вариант няма място за сравнение. Относно наличните в склада на ответника в гр.
П. 400 броя музикални играчки от петте разновидности на животните к,с.,к.,х. и
ж.възпроизвеждат текст и музика различни от песента „ Б.,б.,к.„, а само силно
променена част от нея/въведението/ , аранжиментът е различен от записа в диска,
има пълно разминаване между нотния запис и звучащата музика – и като съдържание
и като изпълнение.
При съвкупната преценка на така
събраните доказателства окръжният съд е приел че ответникът следва – в качеството му на пряк и
непряк доставчик на „ Е. „ ЕООД, ЕТ „ Л.-К.В.„ и „ Д.р. „ ООД да се приеме за разпространител
- стоящ в началото на веригата за разпространение, на детски музикални играчки,
възпроизвеждащи – частично по установения от експерта А.начин, песента „
Б.,б.,к.„ с автор на текста и музиката ищцата без нейно съгласие и като така е
нарушил авторските й права. Този извод не се опровергава от показанията на
свидетеля М. относно това че в последните години имало множество случаи, в
които недобросъвестни трети лица – зложелатели на ответника, поставяли върху
стоката си името на „ З. „ ЕООД с цел да го увредят. Отчетен е и факта че този
свидетел е в близко родство / син / с управителя и едноличен собственик на
дружеството. Като така искът по чл. 95 ал. 1 т.1 от ЗАПСП за установяване факта
нарушението на авторските права на ищцата от страна на ответника е приет за
основателен и уважен – досежно извършените от него пряко към третите лица
доставки, а именно към „Е.“ ЕООД по фактури №№3029/22.01.14г., 3068/08.02.14г.,
3149/19.03.14г., 3166/26.03.14г., 3246/01.05.14г., 3255/09.05.14г.,
3385/19.06.14г., 3734/24.10.14г. и 3773/06.11.14г. и към „Д.“ ЕООД по фактури
№№1821/14.11.12г., 2499/26.08.13г., 2578/27.09.13г., 2794/25.11.13г. и
3941/03.12.14г., стоки от които последното от своя страна е доставило на „ Д.р. „ ООД и ЕТ „ Л.-К.В.„.
Съответно уважен е и искът за задължаването на „ З. „ ЕООД да разгласи за своя
сметка диспозитива на решението – след влизането му в сила, в регионалния
ежедневник вестник М., в национален такъв – в-к Т. и в Б****в часовия пояс на
н.б. в 18 часа. Искът ответникът да бъде осъден да преустанови неправомерното
ползване на песента е отхвърлен с мотиви че не е доказано как и в какви
количества ответникът се е снабдил играчките, възпроизвеждащи част от нея – доколкото те са различни от внесените от него от Х.К.на 30.10.2012
г. 4 800 бройки, съответно има ли нереализирано на пазара количеството
от тях, за да се приеме че разпространението им продължава.
По исковете за обезщетения. Прието е
че съгласно действащата към момента на предявяване на исковата молба редакция
на ЗАПСП / ДВ бр. 14/2015 г. / и
конкретно на чл. чл. 94 и 94а авторите с нарушени права имат право на едно
обезщетение за всички вреди – пряка и непосредствена последица от нарушението,
при определянето на което се вземат предвид всички обстоятелства свързани с
нарушението и в което се включват пропуснатите ползи, неимуществените вреди и
както и приходите на нарушителя вследствие на нарушението, като на база тези
критерии съдът определя справедливото обезщетение, което да действа възпиращо и
предупредително както на нарушителя, така и на останалите членове на обществото
– чл. 94. Когато искът за обезщетение е
установен по основание, но не и по размер, тогава ищецът може – съгласно чл.
94а, да иска като обезщетение: или Сума от 500 до 100 000 лв., като
конкретния размер се определя по преценка на съда съгласно условията на чл. 94
ал.ал. 3 и 4 или Равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно
на неправомерно възпроизведените екземпляри, като и в двата случая при
определяне на обезщетението се вземат предвид и приходите на нарушителя
вследствие нарушението.
С оглед така дадената законодателна
уредба окръжният съд е приел че ищцата няма право на отделно обезщетение по чл.
94 ал. 4 от ЗАПСП, действащо възпиращо и предупредително – както е предявила
претенция за такова в размер на 1 000 лв. като частичен иск от 70 000
лв., а тези два критерия са относими само към определяне на дължимо се
обезщетение по чл. 94, поради което този иск е отхвърлен. Приел е че тези два
критерия са приложими и досежно обезщетение по чл. 94а – едно такова за всички
вреди / имуществени и неимуществени / и в случая е налице хипотезата на тази
разпоредба - искът е установен по основание, но не и по размер. Този извод е
обоснован с установеното по делото че музикалните играчки, внесени от
Х.К.категорично не възпроизвеждат песента на ищцата, поради което реализираните
от тяхното разпространение приходи са неотносими, като същевременно ищцата не е
установила какви приходи самата тя е реализирала от правомерно разпространение
на песента си.
Размера на обезщетението по чл. 94а
съгласно установените от закона рамки от 500 лв. до 100 000 лв. е
определено в размер на 2 000 лева. Тук съдът е включил неимуществени
вреди, по отношение на които е приел че ищцата
е търпяла обичайните такива / разочарование и гняв от незачитане на
авторските й права/, но не и значителни – както е поддържала в исковата молба и
в която насока показанията на сина й /свидетеля К. / не са кредитирани с оглед
родствената връзка, сочеща на заинтересованост от изхода на спора, а само тези
на свид. З. – без родство. Посочено е също че при определяне този размер
обезщетение за неимуществени вреди е съобразено и дължимото щото ищцата да не
се обезкуражава да продължи творческата си дейност на създател на детски
песнички, част от която е и стимула и удовлетворението от зачитане на
авторските й права. Относно имуществени вреди е съобразен прихода, реализиран
от ответника от извършените от него доставки по фактурите, които е приел да са
с предмет музикални играчки/ животни,
възпроизвеждащи песента на ищцата – сумата 4 567, 61 лв. , както и
възможен за съобразяване приход в размер
на 72 лв. - от продажбата на целия тираж
на книгата й, в която процесната песен – наред с други такива, е публикувана.
Пропуснати ползи е прието да не са установени в аспекта че по делото липсват
данни какво би било реално полученото от ищцата възнаграждение като автор на
процесната песен при правомерно разпространение на сборника, издаден през
****г. и компактдиска, издаден през ****г. съобразно чл. чл. 36 ал. 1 и 38 ал.
1 от ЗАПСП. Въпреки това обаче на нея
като автор по силата на закона й се следва възнаграждение за всяко използване
на произведението й, от чието неправомерно разпространение ответникът е
реализирал приход от 4 567, 61 лева. Посочено е също че при определяне
размера на обезщетението е съобразен и факта че ответникът в хода на процеса се
е опитал да прикрие факта на извършеното от него нарушения, отричайки го категорично
и поддържайки неоснователното според събраните доказателства възражение че
осъществяваното от него разпространение на играчки музикални животни е само в
рамките на еднократния внос от К. през октомври 2012 година. С оглед тези мотиви иска за обезщетение по
чл. 94 а т. 1 от ЗАПСП е уважен в размер на цялата частична претенция
1 000 лв. досежно неимуществените вреди и в размер на 1 000 лв. от
общо претендираните 10 000 лв. досежно имуществените вреди, по отношение
на които за разликата от 1 000 лв.
до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът е
отхвърлен.
Във въззивната си жалба ищцата
поддържа че досежно иска по чл. 95 ал. 1 т.1 от ЗАПСП за установяване факта на
извършено от ответника нарушение окръжният съд неправилно ограничил обхвата на
съдебната защита до няколко само продажби - съобразно приложените по делото
фактури, и то при положение че ответникът е препятствал възможността на ищцата
да докаже реалния брой продажби, като не е изпълнил задължението, вменено му от
съда да представи всички издадени от него фактури за доставки в изследвания от
период. Като е отказал да приложи
правилото на чл. 161 от ГПК досежно това му поведение съдът е нарушил
специалната норма на чл. 95д ал. 5 от ЗАПСП и правата на ищцата като автор на
произведението да разреши дали то да бъде разгласявано по начина, по който това
е направил ответника не е получило дължимата защита. Неправилно иска за
преустановяване на нарушението е отхвърлен с аргумента че не е доказано как и в
какви количества ответникът се е снабдил играчките, възпроизвеждащи песента на
ищцата и има ли нереализирано на пазара количество от тях – доколкото те са различни от внесените от
него играчки – музикални животни на 30.10.2012 г. от Х.К., които не
възпроизвеждат ищцовото произведение. В тази насока се поддържа че този извод е
направен единствено на база изследване на намиращите се в склада на ответника
остатъчно количество играчки от този внос и като така не доказва приетото от
съда различие – защото било възможно предоставените от ответника за изследване
играчки да са от друг внос или респективно да са от същия внос, но с презаписан
чип, който вече не възпроизвежда песента й. В сферата на защитата на авторските
права авторът е в значително по слаба позиция от търговеца – нарушител, поради
което законодателят е предвидил че установяване на дори единично нарушение
доказва факта на нарушението. С оглед тази презумпция – която в случая е
налице, нещо повече установени са неколкократни нарушения, следва да се
постанови и задължаване на търговеца да го преустанови. От ищцата не би могло
да се очаква да докаже всеки един конкретен случай на нарушение на авторските й
права и съответно продължава ли то и понастоящем. Досежно исковете за
имуществени и неимуществени вреди се поддържа че са уважени в крайно недостатъчен за
компенсиране на претърпените вреди размер, като и подхода за определяне на
имуществените да е неправилен.Конкретни доводи в тази насока не се излагат, в
частта й по тези искове жалбата е бланкетна. Неправилен бил и извода на съда че
не е налице иск за самостоятелно, отделно от горните обезщетение по чл. 94 ал.
4 от ЗАПСП. Съгласно така посочената норма касае се за отделен, самостоятелен
вид обезщетение – съответно и иск, което не се интересува от
компесаторната, възстановителна функция,
а чиято цел е самостоятелна - да действа възпиращо и предупредително на
нарушителя и на останалите членове на обществото. В случай че се приеме
разпоредбата на чл. 94 ал. 4 от ЗАПСП да не визира самостоятелна такава
претенция, а се касае - както е приел съдът, до критерий относно определяне
размера на обезщетението по чл. 94 или по чл. 94а от ЗАПСП, то тогава
неправилно при определяне размера на последното не е включен и този критерий.
Въз въззивната жалба на ответника се
поддържа че решението в частта му за уважаване на исковете е неправилно.
Основният иск за установяване на факта на нарушението е според въззивника –
ответник, недоказан. Настоява се от негова страна че разпространяваните от него
играчки музикални животни са само тези, предмет на еднократния внос от К., който
осъществил на 30.10.2012 г. и за които
правилно съдът приел че не възпроизвеждат детската песничка „ Б.,б.,к.„ с автор
на текста и музиката ищцата. Поддържа се да е неправилен извода на съда че в
качеството си на пряк и непряк доставчик е разпространявал и други такива –
възпроизвеждащи това ищцово произведение, който извод направен на база
приобщени към делото данни и писмени доказателства, предоставени от третите
лица. В тази насока излага доводи по делото да не е несъмнено установено че „
Е. „ ЕООД и „ Д.„ ЕООД - по отношение на които е пряк доставчик на играчки музикални животни, са доставили
именно закупените от него такива на своите съконтрахенти „ ЕТ „ Л.-К.В.„ и „ Д.р. „ ООД. Всички те са
закупували стока, в т.ч. и музикални играчки не само от „ З. „ ЕООД, но и от
други търговци. Липсвали доказателства че закупената от ищцата музикална
играчка от „ Е. „ ЕООД е от продадените на това дружество от „ З. „ ЕООД такива
с издадената от него фактура № 3149/19.03.2014 г., съответно че „ Д. „ ЕООД е доставила
на ЕТ „ Л.-К.В.„ и „ Д.р. „ ООД
закупените музикални животни от „ З. „ ЕООД по издадените от последното като доставчик
фактури към „ Д. „ ЕООД, съответно че точно от тези играчки са продадените
такава от ЕТ Л.-К.В.„ на свидетеля З..
По отношение на видеоклипа в ************** с посочен разпространител „ Д.р. „
ЕООД - че нямало данни за неговата автентичност, тъй като всяко трето
недобросъвестно лице би могло с лекота да използва името на това дружеството за
осъществяване на свои неправомерни цели като качи клипа на неговия сайт.
Относно осъдителните искове се поддържат доводи че съдът, макар правилно да
приел че ищцата няма право на отделни обезщетения по трите й осъдителни иска –
доколкото те касаят три пера на едно и също обезщетение, се е произнесъл именно
по три отделни иска за различни обезщетения, единият от които е отхвърлил
изцяло, а другите два – уважил частично. Съдът неправилно определил размера на
обезщетението за имуществени вреди на
база всички доставени от „ З. „ ЕООД на „ Е. „ ЕООД и на „ Д. „ ЕООД стоки по
представените от тях фактури, обозначени като музикални играчки, тъй като
номенклатурата музикални играчки била различна от тази „ музикални животни „.
Освен това от този сбор следвало да бъде изключени доставените от въззивника на
„ Е. „ ЕООД и на „ Д. „ ЕООД музикални животни, предмет на издадените от него
към тези две трети лица фактури във връзка с реализицията на музикалните
животни, внесени от Х.К.на 30.10.2012 г., тъй като по отношение на този внос е
безспорно установено да не съдържа музикални животни, възпроизвеждащи ищцовата
песен.
Съгласно разпоредбата на чл. 95 ал.
ал. 1 и 2 от ЗАПСП /а към момента на предявяване на исковете чл. 94 ал. ал. 1 и
2 от ЗАПСП / ред. ДВ бр.14/2015 г./ който наруши авторско право дължи
обезщетение на носителя на правото за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
Съгласно чл. 95б, ал.1, т.т.1,2 и 6 от ЗАПСП / а към момента на предявяване на
исковете чл.95 ал.1,т.т.1,2 и 6 от ЗАПСП / ред. ДВ бр.14/2015 г. / когато
произведението се ползва в нарушение разпоредбите на този закон носителят на
правото може да иска по съдебен ред установяване факта на нарушението,
преустановяване неправомерното му ползване или забрана за извършване на
дейността, която съставлява неправомерно ползване, разгласяване за сметка на
нарушителя диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен
от съда часови пояс на т.о.с н.п.. Съгласно чл. 3 ал. 1 т. 2 от ЗАПСП обект на
авторско право и закрила от закона са и музикалните произведения. Съгласно чл.
5 ал. 1 изр. 1 от ЗАПСП носител на авторско право е физическото лице, в
резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението. Съгласно чл. 15
ал. 1 т.т.4 и 5 от ЗАПСП авторът има право да иска името му да бъде
обозначавано по съответния начин при
всяко използване на произведението и да иска запазване целостта на
произведението. Съгласно чл. 18 ал.1 и ал. 2, т.т. 1 и 2 от ЗАПСП авторът има
изключително имуществено право да използва създаденото от него произведение и
да разрешава използването му от други лица / извън изрично посочените случаи /,
като за използване се смята действия по възпроизвеждане на произведението и
разпространението сред неограничен брой лица на оригинали или на екземпляри от
произведението. Съгласно чл. 19 от ЗАПСП авторът има и имуществено право на
възнаграждение за всеки вид използване на неговото произведение.
В случая е безспорно установено че
ищцата е автор на детската песен „ Б.,б.,к.„. – текст
и музика.
Не се спори също и е установено че
на 30.10.2012 г. ответното дружество „ З. „ ЕООД е внесло от Х.К.4 800 броя детски
музикални играчки в разновидности к.,с.,ж.,х. и к., които е рекламирало на
сайта си http.***************/ от който не се установява да се извършват
продажби / и които е разпространило за продажба в страната в периода 30.10.
2012 г. - май 2016 г. – съгласно
предоставените от него на СИЕ данни – фактури, относно извършените доставки към
трети лица, подробно описани в заключението / л.113 – 120 от
първоинстанционното дело /, като на съхранение в склада му в гр. П. към
извършената в хода на настоящия процес
проверка се намират 400 броя от същите.
Ищцата е представила по делото три
броя играчки в разновидности – „с. „, „к.“ и „х.“, закупени от нея и нейни
близки от търговците „ ЕТ Л.-К.В.„ и „ Е. „ ЕООД, всички те – според
показанията на свидетелите придружени с етикет вносител/производител „ З. „
ЕООД / представен по делото/. Според експертизата на в.л. А., и трите
възпроизвеждат частично като текст и музика
песента й „Б.,б.,к.„, която песен / също частично/ се възпроизвежда и от
рекламираната от търговеца „ Д.р. „ ЕООД играчка на сайта му www.***********. От
експертизата на в.л.А.се установява че проверените в склада на ответника 400
броя музикални животни не възпроизвеждат тази песен, а само силно променена
част от нея / въведението /.
Установено е че за посочения по горе
период ответникът е пряк доставчик на музикални играчки, в т.ч. и музикални
животни на „ Е. „ ЕООД и непряк доставчик по отношение на такива на „ ЕТ
Л.-К.В.„ и „ Д.р. „ ЕООД – чрез „ Д. „ ООД. От представените от тези търговци
като трети по спора лица информация и фактури – за което задължени от съда, се
установява че музикални играчки, в т.ч. и музикални животни са им доставяни в
обследвания период от ответното „ З. „
ЕООД като част от фактурите за закупуването им от „ З. „ ЕООД са извън тези на
л. 115 – 120 от първоинстанционното дело – които дружеството е представило на
експертизата и отразило в счетоводството си като всички фактури с предмет
разпространение на вноса от Х.К.на 30.10.2012 г., по отношение на който внос е
твърдяло – и твърди, да изчерпва изцяло разпространяваните от него на пазара
играчки музикални животни в посочените пет разновидности.
С оглед това разминаване – и при
отказ на ответника да представи всички фактури за извършено от него
разпространение на музикални играчки/ животни за обследвания период, се явява
правилен и се споделя от настоящата инстанция извода на окръжния съд че
ответникът е пряк и непряк
разпространител на играчки „ музикални животни „ в разновидност „с. „, „к.“,
„ж.„ „к. „ и „х.“ – извън вноса от
30.12.2012 г., които играчки частично възпроизвеждат като текст и музика
песента „Б. Б. К. „ с автор ищцата - без нейно съгласие, и така е осъществил
нарушение на авторските й права досежно това нейно произведение. Съответно
неоснователно е възражението на въззивника да не е установено че закупените и
представени по делото от ищцата от третите лица музикални животни, респ.
рекламираните такива на видеоклипа качен на сайта на „ Д.р. „ ЕООД са доставени
от него. Той не е оспорил представените от третите лица фактури – в които е
посочен като техен издател в качеството си на доставчик, нито е поискал
ангажиране на експертиза и/или други доказателства за опровергаване на така
съдържащата се в тях информация и за установяване на заявеното в жалбата му
възражение че доставчици на тези разпространявани от тях музикални животни биха могли да са и други
лица - доколкото не е единствен доставчик на
играчки, представляващи процесните музикални животни на „ Е. „ ЕООД и на
„ Д. „ ООД, а те съответно не са единствени такива на ЕТ Л.-К.В.и „ Д.р. „
ЕООД. Не са възвеждани и възражения тези трети лица – разпространители на
доставените им от него играчки, да са въздействали неправомерно върху тях,
вследствие които им действия да се е стигнало до резултат те частично да
възпроизвеждат произведението на ищцата. Единственото възражение на ответника е
че трети недобросъвестни лица – непосочени, поставяли върху стоките си / също
непосочени / името на „ З. „ ЕООД с цел да го увредят, като и това най общо
възражение не се подкрепя от данни по делото. Напълно голословно е и
твърдението му че било възможно трето недобросъвестно лице, а не „ Д.р. „ ЕООД
да е качило и разпространило на сайта му видеоклипа. С оглед което настоящата
инстанция намира за установена връзката между доставените от ответника на „ Е.
„ ЕООД играчки музикални животни със закупената такава от ищцата от „ Е. „ ЕООД
и представена по делото, както и връзката между доставените от ответника
музикални животни на „ Д. „ ООД, които това дружество е доставило на ЕТ „
Л.-К.В.„ – от който ищцата е закупила другите две представени по делото
музикални животни, и на „ Д.р. „ ЕООД – рекламирани във видеоклипа, качен на сайта
му www.***********. С оглед което факта на нарушението е
категорично установен и правилно претенциите по чл. 95 ал. 1 т.1 и по чл. 95
ал. 1 т.6 от ЗАПСП са уважени – досежно доставките с посочените в решението
фактури. Правилно е прието че други доставки на процесните музикални животни не
се установява да са извършвани от ответника – при лежаща върху ищцата
доказателствена тежест. Противно на твърдяното от нея приложението на чл. 161
от ГПК в случая не може да се разпростре по отношение на всички извършени от „
З. „ ЕООД доставки на музикални играчки,
включително и по отношение на тези, внесени от Х.К.на 30.10.2012 г. – за които
по делото се установи да не възпроизвеждат песента й. Възраженията на
въззивницата – ищца в противен смисъл са неоснователни, твърдението й че е
възможно при прослушването на наличните в склада на ответника 400 бройки
последният да ги е подменил като е
презаписал и поставил друг чип е изцяло основано на нейни предположения, които не се подкрепят
от данните по делото, Доказателства в такава насока не са искани и събирани.
Следва да се отбележи и че с установяване факта на извършеното от
ответника нарушение ищцата е получила
цялата дължима й се по иска по чл. 95 ал. 1 т. 1 от ЗАПСП защита, независимо че
не по отношение на всички установени в хода на производство по делото доставки
от ответника на музикални играчки/животни е прието той да е неправомерен
разпространител на ищцовото произведение, поради което е постановен по изрично
нейно искане и отхвърлителен диспозитив по този иск – с допълнителното решение.
Тези доставки – съответно фактурите, издадени за тях, са относими към
претенцията за определяне на обезщетение по чл. 94 или по чл. 94а от ЗСПСП в
частта му досежно приходите, реализирани от ответника вследствие неправомерното
разпространение, но не и пряко към иска по чл. 95 ал. 1 т. 1 от ЗАПСП. С
признаване на нарушението този иск следва да се приеме за уважен изцяло – така
както е предявен.
Правилно е отхвърлен и иска за
преустановяване от ответника на неправомерното ползване на произведението й.
Както се каза по горе музикалните животни, възпроизвеждащи частично песента й
са по извършени от „ З. „ ЕООД доставки на такива извън тези, внесени от
дружеството на 30.10.2012 г. и по делото не е установено тяхното количество и
произход, факта такива да са налични при ответника след
предявяването на иска и понастоящем, както и нереализирано количество от тях на
пазара, предлагано за продажба и разпространение.
Относно исковете за обезщетения
Законът и конкретно разпоредбата на
чл. 94 ал. 4 от ЗАПСП не предвижда отделно, самостоятелно обезщетение, което да
действа възпиращо и предупредително по отношение на нарушителя и другите членове на обществото. Разпоредбата
е относима към визираното от чл. 94 или чл. 94а ал. 1 от ЗАПСП обезщетение и
конкретно към неговия размер така щото то да е справедливо в аспекта да има и
това възпиращо и предупредително въздействие. С оглед което правилно искът за
присъждане на обезщетение по чл. 94 ал. 4 от ЗАПСП в размер на 1 000 лв.
като частичен от 70 000 лева е отхвърлен.
Правилно е също така прието, че в
случая искът е доказан по основание, но не и по размер – предвид неустановен
пълен обем като количество и стойност на играчките, предмет на неправомерно
разпространение, поради което дължимото се на ищцата обезщетение е в хипотеза
на чл. 94а ал. 1 т.1 от ЗАПСП. Във визираните от разпоредбата рамки от 500 до
100 000 лв. следва да се определи от съда конкретния му размер на база
критериите по чл. 94 т. 3 - всички
обстоятелства, свързани с нарушението, неимуществените вреди,
пропуснатите ползи, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие
нарушението, който размер – съгласно т.
4 от разпоредбата, да е справедлив и да
има възпиращ и предупредителен ефект спрямо нарушителя и на останалите членове
на обществото.
Относно определянето на
неимуществените вреди се споделят изцяло изводите на първоинстанционния
съд относно техния вид, обем,
интензитет, а оттам и досежно присъдения размер.
Приходите, реализирани от нарушителя
вследствие нарушението са установени в размер на 4 567, 61 лева – на база
фактурите за осъществените от него към „ Е. „ ЕООД и „ Д. „ ЕООД доставки за
изследвания период в частта им досежно стоките по тях, за които – съгласно
гореизложеното, е прието да могат да се отнесат
към разпространението на музикални играчки, възпроизвеждащи песента на
ищцата. Този извод на съда е правилен – противно на възраженията, поддържани от
въззивника – ответник. Неоснователни – с оглед изложеното по горе, са и
възраженията на ищцата че в обема на осъществяваното от ответника неправомерно
разпространение следва се отнесат и всички извършени от „ З. „ ЕООД доставки на музикални играчки/животни в
обследвания период, включително и по отношение на тези, внесени от Х.К.на
30.10.2012 г., съответно че те следва да бъдат включени в обезщетението като
реализирани от ответника приходи от това разпространение.
Пропуснатите ползи на ищцата са изцяло
неустановени. Като възможен за съобразяване приход от правомерното
разпространение на песента й не може да се приеме сумата, която тя е или би
получила от продажбата на целия тираж на издадената през ****г. книга, в която
е включена процесната песен – както
неправил е приел окръжния съд. Пропуснати ползи, които в случая биха могли да се съобразяват са само
възнаграждения, които ищцата е получавала при дадено от нея съгласие за
използването на песента й, предмет на защита по делото при условията на чл. 36
ал. 1 и чл. 38 ал. 1 от ЗАПСП, но такива по делото не се установяват.
В заключение общия размер обезщетение
от 2 000 лв. настоящата инстанция намира да е правилно определен, като са
съобразени всички визирани от закона критерии, в т.ч. и то да има възпиращ и
предупредителен ефект по смисъла на чл. 94 ал. 4 от ЗАПСП и да е справедливо.
Възраженията на въззивницата ищца че тази разпоредба не е съобразена в
определения размер обезщетение е неоснователно. Жалбите и на двете страни
против решението в частта му, с която този иск е уважен, съответно отхвърлен са
неоснователни.
С оглед изложеното обжалваното решение
/ основно и допълнително / е правилно и се потвърждава.
Определение № 785/18.04.2019 г. по
чл. 248 от ГПК е неправилно. Размерът на присъдените разноски е изменен с това
определение във връзка с постановения по допълнителното решение отхвърлителен
диспозитив по иска по чл. 95 ал. 1 т.1 от ЗАПСП
- досежно установени в хода на производство по делото доставки от
ответника, за които е прието да не са с предмет музикални играчки/животни,
възпроизвеждащи ищцовото произведение. Но както се каза по горе, с факта на
признаване на нарушението искът по чл. 95 ал. 1 т. 1 от ЗАПСП следва да се
приеме за уважен изцяло така както е предявен – че ответникът в качеството му
на пряк и непряк доставчик на музикални играчки/животни е нарушил авторските
права на ищцата върху песента й „ Б.,б.,к.„
поради това, че разпространяваните от него музикални играчки/ животни,
частично възпроизвеждат това й произведение - без нейно съгласие. С оглед което постановения с допълнителното
решение отхвърлителен диспозитив не налага изменение на решението в частта за
разноските – както неправилно е приел окръжният съд с обжалваното определение №
495/11.03.2019 г.. Ето защо то се отменя и молбата на „ З. „ ЕООД по чл. 248 от ГПК се оставя без уважение като неоснователна.
За въззивното производство не се
присъждат разноски, съставляващи заплатените от всеки от въззивниците ДТ срещу
решението / основно и допълнително/ – с оглед
неоснователността и на двете жалби. На въззивницата ищца се следват разноски,
съставляващи заплатена от нея ДТ само по жалбата й срещу Определение №
785/18.04.2019 г. в размер на 25 лева.
Разноските, съставляващи адвокатско
възнаграждение за въззивното производство не са заплатени от въззивницата –
ищца. С оглед което на същата не се следват такива разноски за настоящото
производство – във връзка със защитата й срещу жалбата на ответното дружество.
Възнаграждение за един адвокат в
размер на 1 300 лв. е заплатено от въззивника ответник на процесуалния му
представител адвокат Д., без да е посочено каква част от него е за правна
защита и съдействие по депозираната от дружеството въззивна жалба, съответно
каква част за защита срещу въззивната жалба на ищцата. С
оглед което следва да се приеме че половината от възнаграждението – 650 лв. е
за защита срещу жалбата на въззивницата ищца и в този размер ще се присъдят
дължимите се от нея разноски на въззивника ответник. Заявеното от нея
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно – предвид установените минимуми от чл. 7 ал. 1 т.
4 и чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и броя на исковете.
По изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И
Потвърждава изцяло Решение № 1587 от 19.12.2018 г., допълнено с
Решение № 495 от 11.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1126/2016 г. на Окръжен
Съд – П..
Отменя
Определение
№ 785/18.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1126/2016 г. на Окръжен Съд – П. по
реда на чл. 248 от ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля молбата
на „З.” ЕООД- ***, ЕИК ********* за
изменение на Решение № 1587 от
19.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1126/2016 г. на Окръжен Съд – П. в частта
за разноските.
Осъжда Н.А.К., ЕГН
– ********** да заплати на „ З. „ ЕООД ***, ЕИК ********* разноски за
въззивното производство в размер на 650 / шестстотин и петдесет / лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: