№ 13823
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110128175 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ..., срещу С. Х. Х., ЕГН **********, с която моли от съда ответникът да бъде осъден да
заплати сумата в общ размер на 2187,10 лв., от която сума:
1693,01 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането;
452,42 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от
15.09.2019 г. до 05.05.2022 г.;
33,22 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със
законна лихва от 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и
8,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г. Претендира и разноски.
В исковата молба ищецът ..., ЕИК ..., поддържа, че ответникът С. Х. Х., ЕГН
**********, в качеството си на собственик на топлоснабден имот Апартамент № 3,
1
находящ се в ..., с присъединен абонатен № ... по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент
на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от ... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са
относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това 45-дн. срок, след изтичане на
периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ...,
съобразно сключения между това дружество и сградата в режим на етажна собственост,
договор.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Моли от
съда да задължи Столична община- Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ да представи
по делото документ, удостоверяващ собствеността по отношение на топлоснабдения имот с
адрес ..., ап. 3, след проверка по партидата на ... Х.а, с ЕГН **********, починала на
28.12.2010 г., бивш клиент на ... и потребител на доставяната до имота ТЕ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. Х. Х., ЕГН **********, чрез упълномощения
си адв. С. Р. от САК подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва през процесния период да е ползвал топлинна енергия.
Оспорва партидата на процесния имот да се води на негово име. Оспорва претендираните от
ищеца вземания и като погасени по давност. Оспорва да съществуват облигационни
отношения между ответника и дружеството, осъществяващо дялово разпределение.
Посочва, че договорът бил сключен с Етажната собственост за срок от 5 години, като няма
данни същия да е продължаван и да е действал през процесния период. Оспорва наличието
на договорни отношения с ищцовото дружество. Оспорва да притежава качеството
потребител, тъй като не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Посочва, че
ищецът не е приложил писмени доказателства в тази връзка. Поддържа, че приложените
извлечения от сметки не представляват счетоводни документи. Оспорва да дължи и
вземанията за лихва, тъй като ищецът не бил доказал публикуването на изравнителните
сметки на сайта на дружеството, респективно не е доказал и датата, от която следва е
настъпила забавата. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на
разноски. Оспорва авторството на приложения към ИМ договор между СЕС и ищеца, както
и на Протокола от ОС на СЕС. Възразява срещу искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
Прави искане ищецът да бъде задължен да представи в оригинал приложения договор,
сключен между СЕС и ищеца.
2
Третото лице помагач „... не изразява становище по спора, но представя в оригинал
изисканите по реда на чл.192 от ГПК по искане на ответника, документи – Протокол от ОС
на ЕС от 26.06.2001 г. и договор № ТС-325/26.06.2001 г. за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на
топлинната енергия.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител - собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца- доставяне на
топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
По делото, въпреки първоначалното оспорване на качеството на потребител на ТЕ от
страна на ответника, в о.с.з. пълномощника му изрично признава този факт, като заявява, че
ответника С. Х. Х. е собственик на процесния недвижим имот – Апартамент № 3, находящ
се в .... Косвено това признание се потвърждава и от изготвените по делото справки по
Наредба № 14/2009 г. за постоянен и настоящ адрес на ответника Х., разписката за
връчените ИМ и приложенията й от 08.09.2022 г. и Договора за правна защита и съдействие
3
от 12.08.2022 г., в които ответника собственоръчно е вписал и посочил като свой адрес по
местоживеене адреса на процесния имот. По делото е прието и удостоверение за наследници
на ... Х.а /поч. на 28.12.2010г./ – бивш собственик на процесния апартамент № 3 и титуляр
на партида с аб. № ... /на л.13/, видно от което единствен нейн наследник се явява именно
ответника С. Х. Х...
От приетите по делото доказателства /предствавените в оригинал от ФДР – ... се
установява, че наследодателя на ответника по делото – М. Х.а е участвала в общото
събрание на ЕС при избора на ФДР през 2001 г., като е вписана в протокола от същото като
собственик на ап.3 във вх.А.
От приетия като доказателство Договор № ТС-325 от 26.06.2001 г. между СЕС
находяща се в .... и ... се установява, че последното дружество е избрано от етажните
собственици за фирма, която да извършва услугата по „топлинно счетоводство“, като
противно на възражението на ответника, че договора не е валиден през процесния период
/01.05.2018 г. до 30.04.2019 г./ с разп. на чл.22 от същия, страните са уговорили, че
договорът е безсрочен. По делото няма данни и не се твърди, същия да е бил прекратен от
някоя от страните.
Приета по делото е ОФ № .../31.07.2019 г., в която е отразено извършения реален
отчет от ФДР в края на процесния отоплителен сезон и е определена дължимата крайна цена
за консумираната през периода топлинна енергия, в общ размер от 1699,96 лв. с вкл. ДДС, от
която сума по прогнозни данни – 1293, 64 лв. и от изравняване – 406, 36 лв.
По делото е представен протокол от проведеното на 26.06.2001г. общо събрание на
етажните собственици на жилищна сграда, находяща се на горепосочения адрес, с приложен
към него списък, в който за апартамент № 3, във вх. А е вписан бившия собственик ... Х.а
/майка на ответника Х./, която срещу подпис е декларирала, че в апартамента има 6 бр.
радиатори и 6 бр. разпределители, както и че ще заплаща ТЕ в брой.
По делото е прието без възражения от страните, заключение по СТЕ, видно от което се
установява процесната сграда, в която се намира апартамент № 3 е с непрекъснеато
топлоснабдяване за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., като ... ежемесечно е
извършвала отчети на общ топломер, който е от търговски тип и е преминал периодечн
метрологичен кнотрол, отчисляване са технологични разходи за сметка на ищеца, съгласно
действащата методика Извършеното в периода дялово разпределение от „...“ е в
съответствие с методиката и нормативната уредба, и с проверените документи и данни от
уредите за сградата и апартамента. От заключението е видно също, че за абоната през
процесния период е изчислявана ТЕ за отопление на имот с 6 бр. отоплителни тела и две
тела на мощност, като за процесния период уредите за дялово разпределение не са били
отчетени, поради непредоставен достъп от абоната за реален отчет, за което на в.л. е
представен Протокол за липса на достъп за отчет, което наложило изчисляване служебно на
ТЕ за отопление по оценка на ФДР.
ТЕ за БГВ е изчислена по данни от 1 брой водомер, който е отчетен. Съответно
4
разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в
Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 04.2007
г., като за процесния имот „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния
отопляем обем – 426 куб.м. и този на ЕС – 3518 куб.м.
Видно от приетите по делото /неоспорени от страните/ изравнителни сметки относими
към аб. № ..., за отоплителелния период 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и от заключението на
приетата СТЕ, крайния резултат от изравняването е +406,33 лв., която сума е за доплащане.
Видно от заключението по ССчЕ /също прието като неоспорено от страните и
кредитирано от съда/ по партидата на абоната съгласно изравнителните сметки за
отоплителния период, са осчетоводените суми за доплащане в размер на +406,36 лв. и за
връщане – 6,99 лв., а като краен резултат 399, 37 лв., която сума е за доплащане от абоната.
С изравнителните сметки за възстановяване, не са погасявани задължения, извън процесния
период, като съобразно с действащите цени на ТЕ през периода, утвърдени от ДКЕВР, общо
начислени и незаплатени суми за ТЕ възлизат в размер на 1693,01 лв. /от прогнозно
начислени по фактури 1293,64 лв. + изравнителни сметки от 399,37 лв./.
Вещото лице изготвило ССчЕ е установило, че няма данни абоната да е извършил
плащания на суми за ТЕ, касаещи процесния период. Съобразно действащите цени на ТЕ
през процесния период, утвърдени от ДКЕВР, общо начислените и незаплатени от абоната
суми за ТЕ, възлизат в размер на 1 693,01 лв., като са начислени и 33, 22 лв. съгласно 11 бр.
фактури за стойността на извършената услуга по дялово разпределение.
Във връзка с поставения от съда изричен въпрос, с оглед въведените от ответника
възражения за погасяване на част от вземанията на ищеца по давност, вещото лице по ССчЕ
е установило, че вземанията на ищеца, които са станали изискуеми преди 30.05.2019 г. /ИМ
е постъпила в съда на 30.05.2022 г./ са в размер на 1859,15 лв. (1467,10 лв. за ТЕ + 392,05 лв.
мораторна лихва върху главницата за ТЕ) като същите са посочени подробно в Таблица № 4
към заключението. Установено е, че последната издадена фактура, която е с падеж преди
30.05.2019 г. е тази за м.март 2019 г., която става изискуема на 15.05.2019 г., а останалите,
включени в процесния период за м.април и май 2019 г., са с падежи след 30.05.2019 г.
Съобразявайки възражението за давност, вземанията на ищеца, които са станали изискуеми
след 30.05.2019 г. и следователно са дължими от ответника, са в общ размер на 327, 95 лв. (
от която сума 225,91 лв. за ТЕ; 33,22 лв. за ДР; 8,45 лв. за мораторна лихва върху главницата
за ДР и 60,37 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 225,91 лв.).
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени
по-горе писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, както и от
заключенията на СТЕ и ССчЕ, съдът приема, че се установяват въведените с исковата молба
твърдения ответникът С. Х. Х.., в качеството си на единствен собственик на
топлоснабдения имот – Апартамент № 3, находящ се в ..., да е потребител на доставяната до
имота топлинна енергия и предвид нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да и обвързан от
облигационни отношения с ищеца по Договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, сключен при Общи условия, както и че в имота на ответника се е извършвала през
5
процесния период 2018-2019 г. услугата „дялово разпределение“ от избрана от ОС на
сградата ФДР, в лицето на топлинния счетоводител .... От представените документи,
касаещи дяловото разпределение в имота, се установява, че действително в СЕС, в която се
намира апартамента, собствен на ответника Х., е извършвана дейност по топлинно
счетоводство, а реалното отчитане на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано
количество ТЕ за отопление и топла вода в процесния имот, е било възпрепятствано,
единствено от поведението на потребителя, който не е осигурил достъп за отчет на уредите.
От приетите по делото доказателства представени от ищеца - дялово разпределение за аб. №
..., Обща справка за начислените и дължими суми, ОФ № .../31.07.2019 г. и заключенията на
експертизите, се установява, че стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., отразена в цитираната ОФ възлиза на сумата от общо
1693,01лв. Тази сума отговаря на реално консумираната топлинна енергия за процесния
период. Издадените месечни фактури на база прогнозни количества потребена ТЕ са били
сторнирани, като са издадени съответните кредитни известия.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ответника Х., като
собственик на процесния имот и с оглед събраните по делото писмени доказателства съдът
приема за установено, че на ответника С. Х. Х., на горепосочения адрес е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение в сграда, в режим на етажна собственост и при
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и 1 бр. изравнителна сметка. Начислените при ищеца количества
потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по
делото да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата
топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника, в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата е
основателно, а именно относно сумата, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г.,
която съгласно справката на ищеца, общите фактури, приети по делото като доказателства и
заключението на ССчЕ, прието като неоспорено по делото, възлиза на общо 1467,10 лв.
Следователно, вземанията на ищеца, изискуемостта на които е настъпила преди повече от 3
6
години, от датата на подаване на исковата молба в съда, т.е. 3 години преди 30.05.2022 г., са
погасени по давност и са недължими.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 30.05.2022г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за
месечните вноски с падеж преди тази дата. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2018 г. предвид на което
въведеното от ответника възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се
явява основателно за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. и в установения от в.л. общ
размер от 1859,15лв., от която 1467,10 лв. за главницата за ТЕ и 392,05 лв. за мораторната
лихва върху тази главница. За разликата до пълния предявен размер от 225,91 лв. за
главницата за ТЕ иска се явява основателен и доказан.
Поради изложеното предявения иск за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответника имот, топлина енергия до размер от 225,91 лв., за които
задължения до приключване на съдебното дирене в производството пред тази инстанция,
ответника не е ангажирал доказателства да е заплатил, като основателен следва да бъде
уважен.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност, или за сумата от 1467,10 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
7
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от ... и одобрени от комисията Общи условия за процесния
период да са обвързващи и за ответника С. Х. Х.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се
определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на доставената
топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.33,
ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2, т.е. само върху
задължението по Общите фактури. В този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията
по ежемесечните вноски, настъпва след изтичане на 45-дневен срок след края на месеца, за
който се отнасят, то неплащането им в срока, не води до начисляване на лихви върху
прогнозни суми. Напротив, обезщетение за забава се дължи единствено върху стойността на
задължението на потребителя, по общите фактури, в случай, че не се плати в срока по чл.33,
ал.4 от ОУ.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок /т.е. след 14.09.2019 г./
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Върху непогасената по давност главница от 225,91 лв., за посочения от ищеца
период от 15.09.2019 г. до 05.05.2022 г., дължимата мораторна лихва установена от в.л. по
ССчЕ възлиза на сумата от 60,37 лв./ до който размер иска ще следва да се уважи, а за
разликата от 392,05 лв., претенцията следва да се отхвърли като недоказана.
По иска за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представените от ищеца и ФДР ... документи, касаещи дяловото разпределение в
имота, приети като доказателства и неоспорени от ответника се установява, че действително
за сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответника Х., е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
отопление и топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от
сметката за аб. № ... и ССчЕ, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на
извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР е 33,22 лв. Същото се претендира за
8
периода от м.04.2019 до м.02.2020 г., като първото от месечните вземания за м.04.2019 г. е
станало изискуемо в края на м.05.2019 г. и следователно няма част от вземанията на ищеца
за ДР, която да е погасена по давност. Следователно и цялата начислена и претендирана от
ищеца в производството сума за ДР, се явява дължима от ответника.
Продавачът има право да начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва, когато задълженията на клиентите не са заплатени в срок от 30 дни от издаване на
месечните фактури.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В настоящия случай, вещото лице
изготвило ССчЕ е установило, че дължимия размер на мораторна лихва върху дължимата
главница за ДР от 33,22 лв., възлиза на сумата от 8,45 лв., до който размер иска се явява
основателен и доказан.
В заключение, съобразявайки доказателствата и в частност заключението по ССчЕ,
което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно, ответника дължи на ищеца
сумата от общо 327,95 лв., от която сума 225,91 лв. – главница за ТЕ за периода от
01.04.2019 г. до 30.05.2019 г.; 60,37 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима
за периода от 15.09.2019 г. до 05.05.2022 г.; 33,22 лв. – главница за ДР, дължима за периода
от 01.04.2019 г. до 28.02.2020 г. и 8,45 лв. – мораторна лихва върху главницата за ДР,
дължима за периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г. до които размери исковете се явяват,
основателни и доказани, и като такива ще следва да се уважат.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност, или за сумата от общо 1859,15 лв. /1467,10лв. за главницата за ТЕ и 392,05 лв. –
мораторнаха лихва върху главницата за ТЕ/ иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
Ищецът е претендирал такива и е представил списък по чл. 80 от ГПК. По делото има и
приложени доказателства за сторени такива от "... в размер на 719,05 лв., от която сума
119,05 лв. за платена държавна такса и 600,00 лв. – депозити за възнаграждението на в.л. по
СТЕ и ССчЕ. Отделно, предвид факта, че ищеца е представляван в производството от
юрисконсулт, на същия му се дължи и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК, който съдът определя на 100,00 лв. Така общия размер на
разноските, сторени от ищеца в настоящото производство възлиза на сумата от 819,05 лв.,
от която на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед уважената част от исковете му, му се следват
разноски до размер от 122,81 лв.
На ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съответно на отхвърлената част от
исковете също се следват разноски. По делото има доказателства за платен адвокатски
хонорар от 800 лв., който е единствения разход на ответника в производството. С оглед
9
изхода на делото, на ответника се следват разноски в размер на 680,04 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ С. Х. Х., ЕГН
********** от ..., ап.3 да заплати на "..., с ЕИК ..., представлявана от ... - изп. директор,
сумите, както следва:
- 225,91 лв., представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия, доставена
през периода от 01.04.2019 г. до 30.05.2019 г. до топлоснабден имот находящ се в гр. София,
..., Апартамент № 3, дължима за реално потребена топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 30.05.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК
..., срещу ответника С. Х., осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в останалата част до пълния предявен размер от 1693,01 лв. или за сумата от 1467,10
лв. и периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., като неоснователен, поради погасяването му
по давност.
- 33,22 лв., представляваща стойност на услугата по дялово разпределение,
извършвана от ФДР в периода от м.04.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от
30.05.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД С. Х. Х., ЕГН ********** от ..., ап.3 да
заплати на "..., с ЕИК ..., представлявана от ... - изп. директор, сумите, както следва:
- 60,37 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за ТЕ от 225,91
лв., дължима за периода от 15.09.2019 г. до 05.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 452,42 лв. за мораторната лихва върху главницата за ТЕ или за сумата от
392,05 лв., като неоснователен;
- 8,45 лв., представляваща законна лихва върху главницата за ДР, дължима за
периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, С. Х. Х., ЕГН ********** от ..., ап.3 да
плати на ..., ЕИК ..., сумата от 122,81 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни
разноски в производството, съответно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ..., ЕИК ... да заплати на С. Х. Х., ЕГН
********** от ..., ап.3 сумата от 680,04 лв.,представляваща сторените от ответника съдебни
разноски в производството, съответно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„...“ ООД, с ЕИК ... и седалище в ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11