Присъда по дело №850/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по ВНОХД № 850/2022 г. по описа на ПдОС

С присъда № 59 от 22.03.2022г., постановена по НОХД № 3556/2022г.
по описа на Пловдивски районен съд, подсъдимият Г. Д. Р. е признат за
виновен в това, че на 04.09.2020 г. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими
вещи както следва: един брой прeносим компютър марка „Acer Aspire One
D270-26Cws ” на стойност 260,00лв.;1 бр. таблет марка „Леново” модел „А
3300-Н” на стойност 155,00лв.;1 бр.мобилен телефон “Samsung” модел „GTF
5230” на стойност 82,00лв.;един брой дамски златен пръстен 18 карата с тегло
2 гр. на стойност 194 лв.; един брой мъжки златен пръстен 18 карата с тегло 6
гр. на стойност 582,00лв.; парчна сума в размер на 1600 лева и парична сума в
размер на 125 евро, с левова равностойност на 244,48 лева-или всичи вещи на
обща стойност 3117, 48 лева от владението на МГГ ЕГН ********** от
гр.Пловдив, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.194 ал.1 от НК. На подсъдимия е наложено от
първоинстанционния съд наказание една година лишаване от свобода на
основание чл. 54 от НК, което да изтърпи при първоначален общ режим
съгласно чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Възложени са в негова тежест направените
разноски в наказателното производство.
Настоящото въззивно производство е образувано по протест на
прокурора и жалба на защитника на подсъдимия.
Първоинстанционният съдебен акт се атакува от прокурора с доводи за
несправедливост на наказанието лишаване от свобода, който предлага на
въззивния съд да бъде увеличено. В постъпилия допълнителен протест се
излагат подробни съображения за необосновано от първия съд отчитане на
смекчаващите отговорността обстоятелства за сметка на отегчаващите такива.
Възраженията се поддържат в съдебното заседание от представителя на
Окръжната прокуратура.
В жалбата на защитника адв.Р. и допълнителното изложение към нея се
правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при
постановяване на присъдата, необоснованост и явна несправедливост на
наказанието. Пледира се за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност
на обвинението. Алтернативно се претендира определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК, поради тежкото семейно положение на подсъдимия
и грижата за неговия брат, който бил с умствена изостаналост и се нуждаел
постоянно от грижи, а майката, която помагала в отглеждането му починала.
Възраженията се поддържат пред въззивния съд от защитниците и самият
подсъдим, който желае да бъде оправдан.

Настоящият състав на съда, след като прецени законосъобразността на
постановената присъда и в пределите на своите правомощия по чл.314 от
НПК, с оглед събраните по делото доказателства, след проведено въззивно
съдебно следствие и като обсъди доводите на страните, намира за установено
1

следното:
Жалбата и протестът са процесуално допустими. Подадени са от
легитимни страни, в предвидения за обжалване на първоинстанционния
съдебен акт срок.
Разгледани по същество, жалбата е основателна, а протестът –
неоснователен.
За да постанови новата присъда по делото, въззивният съд намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г. Д. Р. е роден на *, *, български гражданин, с основно
образование, осъждан, с ЕГН **********, живущ в *, обл.Русе. Баща му бил
починал на *. Той има брат, страдащ от *, значително нарушение на
поведението, изискващо грижи или лечение, и с определена трайна намалена
работоспособност, с когото живеел в едно домакинство. Подсъдимият на
07.10.2021г. сключил граждански брак с *. Майката на подсъдимия починала
на *.
През 2020г. подсъдимият Г. Р. и свидетелката * се запознали в интернет
пространството, били приятели във Фейсбук и поддържали добри
отношения. * обитавала жилище, находящо се в гр. Пловдив, * заедно с
племенницата й - свидетелката Р. П.. Жилището се състояло от две спални,
хол и кухня и санитарни помещения, като всяка от двете ползвала собствено
спално помещение. От време на време подсъдимият гостувал на * * в
описаното жилище. В края на м.август 2020г. свид. * заминала с приятелки на
почивка на Черноморието. При нея на морето отишъл и подсъдимият Р., но
там той се скарал с нейните приятелки и на 03.09.2020г. последният
отпътувал за гр. Пловдив, а свид. * останала да се прибере сама на следващия
ден. Двамата се уговорили той да отиде в дома й, а племенницата й да му
отвори, за да се настани. След пристигането си в гр.Пловдив, Р. отишъл в
апартамента на * и обитавал нейната спалня. На 04.09.2020г. в деня, в който
следвало да се прибере приятелката му, около обяд, подсъдимият напуснал
жилището на * в момент, в който на дИ.а в хола четяла книга свид.П.. Тя
видяла, че той излиза, не забелязала да носи вещи, не разбрала къде отива и
колко щял да се бави. По-късно същият ден свид.* се прибрала и установила,
че подсъдимият си е тръгнал, като в жилището бил оставил свои вещи. След
това двамата преустановили отношенията си. Няколко дни след описаното
събитие свид.П. разбрала от *, че последната търси свои вещи от подсъдимия,
които той не й връщал.
Доказателствената обезпеченост на казуса се изчерпва с гореизложените
факти.
В разрез с гореустановеното, проверяваният съд е приел за доказани и
следните обстоятелствата:
-че в стаята си в горното жилище към инкриминираната дата свид. *
съхранявала таблет „Леново” модел „А 3300-Н”, преносим компютър „Acer
Aspire One D270-26Cws”, мобилен телефон “Samsung” модел „GTF 5230”, два
2

пръстена-дамски златен пръстен с бели камъчета, мъжки златен пръстен с
черен камък, парична сума в размер на 1600 лева и парична сума от 125 евро в
банкноти с различен номинал.
- че подсъдимият взел горепосочените вещи със себе си в момента, в
който напуснал жилището и повече не ги върнал на пострадалата.
- приел е за установена стойността на отнетите вещи поотделно
съгласно заключението на изготвената оценъчна експертиза от досъдебното
производство, както и че общата им стойност възлиза та 3117,48 лева.
Възражението на защитата за необоснованост на присъдата, поради
несъответствие на възприетата от контролирания съд фактическа
установеност на деянието с наличните доказателства е основателно.
Настоящият съд намира изводите на първия съд в атакуваната присъда
за непочиващи на доказателствата по делото, при превратно и
повърхностното интерпретиране на последните и грешна оценката относно
доказателствената им стойност. Като резултат, становището на районния съд,
че поотделно и съвкупно от събраните гласни и писмени доказателствени
източници се установява престъплението, описано в обвинителния акт и
неговото авторство, е незаконосъобразно.
За разлика от първия съд, втората съдебна инстанция не приема за
установен главният факт по делото, че процесните вещи се намирали в
жилището на пострадалата в нейно владение и че подсъдимият ги е отнел
противозаконно с цел да ги присвои на посочените в обвинението дата и
място. Липсват убедителни доказателства, че инкриминираните вещи към
момента на деянието са били държани от пострадалата в дома й. В хода на
досъдебното производство са приложени копия на документи, вероятно
представени от свид.*, без това действие да е документално обезпечено по
делото – нито в показанията си в тази първа фаза на процеса * е посочила, че
ги е предала за нуждите на разследването, нито е бил съставен протокол за
доброволното им предаване. На свой ред първостепенният съд също не е
намерил за нужно да изследва въпроса относно наличието на документи и
надлежното им приобщаване по делото касателно собствеността на
процесните вещи. Вместо това безрезервно е приел факта на тяхното владение
от свид.* *. Пред въззивния съд пострадалата бе допусната до допълнителен
разпит и й бяха предявени въпросните листове с ксерокопия на бележки с
данни от ел.устройства, при което същата потвърди, че ги е предала на
разследващия орган и описаните в тях устройства са нейни. Видно от
постъпилите по делото и изискани от въззивния съд уведомителни писма от
мобилните оператори за закупени електронни устройства, се установява, че
постр.* * е закупила единствено таблета Леново /с ИМЕИ * от търговската
мрежа на Виваком /л.86 възз.пр./, но не и телефонът Самсунг с ИМЕИ *. От
Йетел /Теленор/ и А1 не е била абонат и не е закупувала техника.
За инкриминираните ел.устройства – мобилен телефон Самсунг,
преносим компютър и таблет Леново по съответните им IMEI номера бяха
3

изискани от окръжния съд и справки за трафични данни по чл.159а от НПК,
резултатите от които отразяват, че в 6-месечен период назад от момента на
издаване на справката никое от тези устройства не е било регистрирано в
мрежата на който и да е от трите мобилни оператора на територията на РБ.
Същите справки са били направени и по време на разследването в период
доста по-близък до инкриминирания и назад във времето за 6 месеца. При тях
е бил получен същия резултат – липса на употребата им в съответните мрежи
за мобилни данни. Така установеното поставя под сериозно съмнение факта
дали същите са били във владение на свид.*, използвани от нея и налични в
дома й към датата на деянието. Прави впечатление и факта, че за кратък
период от време – в рамките на месец, от 16.02.2020г. до 11.03.2020г. и преди
деянието, МГГ е закупила 4 на брой различни електронни устройства, три от
които GSM телефонни апарати, което на свой ред внася съмнение дали
всички те са били закупени, за да бъдат ползвани от самата нея и респективно
да бъдат в нейно владение. Ноторно е, че документално оформеното
притежание на дадена движима вещ не се приравнява нито на нейното
ползване от същия субект. Същевременно други доказателствени източници в
тази насока липсват. Никой не е виждал визираните в обвинението
устройства, пари и бижута в притежание, употреба от пострадалата или
съхранение в дома й. Твърдение за наличието в дома й и отнемането им от
подсъдимия се съдържа единствено в показанията на *. Същата е била
емоционално обвързана с подсъдимия и към достоверността на показанията й
следва внимателно да се подхожда. На следващо място свид.П. не излага в
хода на разследването и пред съда свои възприятия относно владелеца, вида и
естеството на процесните вещи, а споменава липсата им, защото това тя
разбрала от леля си. В същия ред на мисли се интерпретират показанията на
разпитания пред въззивния съд свидетел А. Т., който като полицейски
служител работел по жалбата на *. Показанията му не разкриват никакво
лично възприятие с пряко отношение към факти, относими към предмета на
делото. Те са изцяло производни, добити отново от единствения източник на
доказателства, който остава изолиран.
Наред с горното, съмнението в инкриминираната деятелност се поражда
и от противоречието в показанията на * и племенницата й за едни и същи
обстоятелства, изнесени за първи път пред втората инстанция по същество, за
което двете бяха допуснати до допълнителен разпит. Пред въззивния съд
свид.П. твърди, че леля й държала преносимия компютър в сива чанта, а * – в
бяла, а преди това в хода на разследването никоя от тях не е имала твърдения
за чанта, в която да се съхранява преносимия компютър и която да е носена
от подсъдимия в конкретен момент, независило от различно посочения цвят
на чантата от двете свидетелки. Пред районния съд свид.* е посочила
единствено, че е държала вещите на нощното шкафче или в шкафче в
секцията. На следващо място, пострадалата пред съда е заявила, че
подсъдимият си бил тръгнал с една торбичка – факт, който не е бил твърдян
от очевидката П. при напускането на дома от Р. в приобщените й показанията
4

от досъдебното производство, за което е било одобрено съгласие на страните
за непосредственото им ползване при постановяване на присъдата. * твърди и
че племенницата й има постоянен достъп до стаята й и знае кои вещи къде
съхранява – факт, отново непотвърден от Р. П. и неотчетен от първата
съдебна инстанция. Същевременно се наблюдава еволюция в показанията на
свид. П., заявени от самата нея пред настоящия съд, без за тези обстоятелства
да са й били задавани въпроси, предвид протеклото производство пред първия
съд по чл.371 т.1 от НПК. Свид.Р. П. преповтори показанията си, но с редица
уточнения и сведения, в подкрепа на обвинението, които изобщо не е
съобщила в момент, по-близък до разследваното събитие. Това се отчита от
настоящия съд единствено като стремеж на свидетелката да помогне на
своята близка. Така, за първи път пред окръжния съд свид.П. заяви, че
всъщност е видяла подсъдимия, който излизал от дома, където тя се намирала
да носи сива чанта, в която именно леля й държала преносимия компютър,
като уточни, че там дори слагала и мобилния телефон и таблета. Изложеното
от нея ярко противоречи на приобщените й показания по чл.283 от НПК
вр.чл.373 ал.1 вр.чл.372 ал.3 от НПК, в които изрично и конкретно е заявила,
че не е видяла * да изнася нещо, защото му виждала само гърба, дори не е
имала за цел да гледа дали носи нещо /л.38 дос.пр./, и пояснява - „ако е носел
нещо, е трябвало да го носи пред себе си“. Т.е. несъмнено към онзи момент
свидетелката не е видяла подсъдимият да изнася багаж от апартамента със
себе си и то поради две причини – защото хем не си е била поставила за цел
да гледа дали и какво носи, хем действително товар в ръцете му не е видяла. В
контраст с прежде заявеното пред настоящия състав на съда, свидетелката
посочи, че подсъдимия носел сива чанта в ръка до тялото му, която тя
възприела, отдалечавайки се от нея с гръб към изходната врата на жилището.
Тези й показания се възприемат като недостоверни, напаснати, за да обслужат
версията на пострадалата.
На въззивното съдебно следствие съдът положи усилие да установи
факта дали трето лице лично е възприело разговорите на пострадалата с
подсъдимия, за да й върне вещите и дали е чуло неговите обещания. Именно
за изясняването на това обстоятелство свид.П. бе допусната и до
допълнителен разпит в с.з. от 13.09.2022г. Същата заяви, че тя не е била
свидетел на разговори относно отнети вещи между леля й и подсъдимия и за
кои вещи е ставало въпрос в такива разговори, а единствено това й е било
съобщено от свид.* *. При това положение показанията на последната
остават отново изолирани и неподкрепени от друг надежден доказателствен
масив. Направеният в проверявания съдебен акт анализ на доказателствата не
съответства на изискванията на чл. 107 ал. 5 от НПК. Свидетелските
показания не са обсъдени с оглед евентуалната заинтересованост на
съответния свидетел от изхода на делото, при наличието на данни за близост
между пострадалата и подсъдимия от една страна, а от друга, за евентуално
влошаване на отношенията им непосредствено преди и след
инкриминираното деяние, за което подсъдимият е депозирал обяснения пред
5

районния съд, които от една страна не се и отричат от *, като подсъдимият
действително макар, че е бил при нея на морето се е наложило да си тръгне
ден по-рано. Заявеното от него и свид.П., че той не е имал ключ от
апартамента, но е гостувал там и е престоявал, за което му отключвала
последната, вкл. и в инкриминирания момент, синхронизира напълно.
Противоречащо на тях и напълно изолирано остава твърдението на свид.*, че
е предоставила ключ от жилището си на подс.Р. /л.69, І-воинст.съд.пр./.
Обсъждането на доказателствата от РС е незадълбочено и формално.
Голословно са отхвърлени обясненията на подсъдимия като недостоверни
относно твърдението му, че не е изнасял инкриминираните вещи от дома на
пострадалата. Напротив, в тази им част те кореспондират на заявеното от
свид.П. още на досъдебното производство, които показания контролираният
съд е приобщил чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК вр.чл. 373 ал.1
от НПК. В разрез с изискванията на чл. 13 и чл.14 от НПК първостепенния
съд е приел, че вменената на подсъдимия инкриминирана деятелност е
установена, защото показанията на пострадалата не били оборени от него,
като не е отчел, че всъщност нейните твърдения остават доказателствено
необезпечени. Законът не въвежда изискване предаденото на съд лице да
доказва невинността си, а възлага на обвинението да докаже вината му.
Същевременно за решаващия съд е поставено задължителното от
законодателя условие за законност – присъдата да не почива на
предположения и въздига в основен приоритет осъждането да се основава на
обвинение, доказано по несъмнен начин /чл.303 от НПК/.
По изложените мотиви въззивният съд намери подсъдимия за невинен в
това, на 04.09.2020 г. в гр. Пловдив да е отнел чужди движими вещи: един
брой преносим компютър марка „Acer Aspire One D270-26Cws” на стойност
260 лв.;1 бр. таблет марка „Леново” модел „А 3300-Н” на стойност 155 лв.;1
бр.мобилен телефон “Samsung” модел „GTF 5230” на стойност 82 лв.;един
брой дамски златен пръстен 18 карата с тегло 2 гр. на стойност 194 лв.; един
брой мъжки златен пръстен 18 карата с тегло 6 гр. на стойност 582 лв.;
парична сума в размер на 1600 лева и парична сума в размер на 125 евро, с
левова равностойност на 244,48 лева, или всички вещи на обща стойност
3117, 48 лева от владението на МГГ ЕГН ********** от гр.Пловдив, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, и на основание
чл.304 от НПК
го оправда по възведеното му обвинение като недоказано, отменяйки изцяло
постановената първоинстанционна осъдителна присъда.
С оправдаването на подсъдимия е безпредметно обсъждането на
наведените в депозирания протест възражения за увеличаване на наказанието,
както и тези, заявени от защитата, свързани със справедливостта на
наказанието, предвид семейното положение на подсъдимия.
На основание чл.190 ал.1 от НПК, вследствие признаването на
подсъдимия Г. Р. за невинен, сторените разноски в производството остават за
6

сметка на Държавата.
В горния смисъл Окръжен съд Пловдив постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

7

Номер на акта:	63
Дата:	6 октомври 2022 г.
Съдия:	Весела Иванова Евстатиева

Дело:	20225300600850
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 май 2022 г.

Присъда по дело №850/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите