№ 160
гр. Габрово, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20234200500279 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото срещу Решение
№101/31.05.2023г. по гр.д.№302/2023г. по описа на РС Севлиево.
В жалбата се твърди, че се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, а в
условията на евентуалност - неправилно и незаконосъобразно. Доклада на
първоинстанционния съд бил неточен и непълен, като в него непълно и неточно била
указана доказателствената тежест между ищеца и ответника. Разпределената
доказателствена тежест била крайно недостатъчна. Отчетени били не повече от 20-25% от
посочените в исковата молба, в отговора й, и в писменото становище правно релевантни
факти. Освен това първоинстанционният съд в решението си не бил посочил мотиви по
всички искания и твърдения.
Неточна била констатацията на съда, че няма спор между страните, че
„..допълнителното споразумение е било сключено само и единствено, като вид услуга, която
ответникът прави на ищцата, а не заради нейните качества..." Това не отговаряло на
истината, предвид изложените в исковата молба твърдения.
В т.З. от ТР№ 4/2017г. ОСГК на ВКС било посочено, че: „В заповедта за
прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да
посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с
възложената работа. ". Не била предвидена възможност за препращане към друг документ, в
който да са посочени липсващите качества. В конкретния случай в Заповедта за уволнение
било направено препращане към Известие за прекратяване на трудово правоотношение,
връчено на служителя на 08.12.2022г.
В длъжностната характеристика, която била връчена на М. Ц. липсвало изискване
за притежаване на посочените качества, отсъствието на които довело до извличане на
основание за нейното уволнение. Посочените конкретно 14 на брой нарушения не
кореспондирали с изброените твърдени за отсъстващи качества у служителката. Освен това
в известието липсвал подпис на служителката. Същото не било връчено по надлежния ред
на работника, тъй като тя не го била подписала, а единият от двамата свидетели заявява, че
не помни и не знае какво е подписал.
1
Твърди се и че съдът не е отчел оплакването за липса на доказателства за
трайността на твърдяната от работодателя невъзможност за изпълнение на работата. Съдът
не бил отчел и драстичните, според жалбоподателя, разминавания в свидетелските
показания. Твърди се и че ищцата никога не била атестирана или наказвана по време на
трудовия си стаж в "Еди Стобарт Лоджистикс България" ЕООД. Съдът не бил отчел и
оплакването на жалбоподателката, че Заповед №761 /08.12.2022г. е незаконна. Основанието
за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ трябвало да се преценява винаги конкретно и с оглед
изискванията на определената трудова функция по конкретното трудово правоотношение,
отразени в длъжностната характеристика на съответния работник или служител. Никъде в
Длъжностната характеристика на М. Ц., нито в допълнението към нея не било упоменато, че
е следвало да притежава именно тези качества, поради липсата на които й е прекратено
трудовото правоотношение, както се твърди в Известието за прекратяване. Липсата на
качества трябвало да отразява трайно състояние на работника или служителя и да
свидетелства за неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова
функция, а не да бъде единични негови прояви. Заповедта за прекратяване била непълна.
Известието за прекратяване също било непълно, неточно и нелогично. Освен това
жалбоподателктата счита, че присъдените разноски в размер на 2340,00 лева са прекомерни.
Моли съда да отмени обжалваното решение, като недопустимо, а в условията на
евентуалност като неправилно и незаконосъобразно. В условията на евентуалност моли съда
да намали размера на присъдените в полза на ответника разноски като прекомерни.
Претендира и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът счита, че подадената въззивна жалба е просрочена. В случай, че съдът
приеме, че същата е подадена в срок я оспорва и моли съда да я остави без уважение. Моли
съда потвърди обжалваното решение и да присъди и направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените
от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.
Действително в протокола от последното съдебно заседание първоинстанционния
съд е уведомил страните, че ще обяви решението си на 31.05.2023г., откогато ще тече срока
за обжалване, нов самото решение е указал, че същото подлежи на обжалване от връчване на
съобщението за изготвянето му. Следва да се приеме, че тъй като с решението си съдът
макар и погрешно е указал различен начален момент на срока за обжалване, то това
действие на съда не следва да е във вреда на страната, поради което срока за обжалване
следва да се приеме, че започва да тече от датата на връчване на съобщението за изготвяне
на решението.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Въпреки, че в жалбата се твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение е
недопустимо, не са изложени доводи в тази насока, поради което съдът приема, че
възражението е недоказано и неоснователно.
С обжалваното Решение №101/31.05.2023г. по гр.д.№302/2023г. по описа на РС
Севлиево са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове за признаване на
уволнението й за незаконосъобразно, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, на
осн.чл.344, ал.1, т.3 КТ. Ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от
2340лв.-разноски по делото.
Решението е обжалвано изцяло.
За да постанови решението си съдът е приел следното : ищцата М. М. Ц. работила в
ответното дружество в периода от 06.05.2022г. до 09.12.2022г. на длъжност „Диспечер
транспортни средства" на основание Трудов договор №929/05.05.2022г. и Допълнително
споразумение към него от 01.08.2022г., съгласно което договорът се счита сключен за
неопределен срок. На 12.12.2022г. ищцата получила Уведомително писмо изх.
№124/12.12.2022г., с което била уведомена, че със Заповед №761/08.12.2022г., на основание
чл.328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 09.12.2022г.
със следните мотиви: „Липса на качества, навици и умения у служителя, необходими за
изпълнение на ангажиментите по трудовото правоотношение с Работодателя", които
2
качества били подробно описани в Известие за прекратяване на трудовото правоотношение,
връчено на служителя на 08.12.2022г., както следва: липса на самоорганизираност при
изпълнение на ежедневните рутинни задължения; липса на мотивираност; липса на
концентрация; липса на комуникативни умения и липса на екипност. Ищцата била поканена
и да представи трудовата си книжка, за да бъдат отразени в нея необходимите данни във
връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение. На същата било изплатено
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск и по чл.220, ал.1 КТ за срока
на неспазване на предизвестието.
Свид. К.В. - пряк ръководител на ищцата в показанията си в с.з. на 10.04.2023г.
обяснявал подробно за системните грешки, допускани от ищцата, които водели до
финансови загуби на дружеството-ответник, както безотговорното и безкритичното й
поведение. В този смисъл са били й показанията на свид. Н. В. - ръководител оперативна
дейност в ответното дружество.
Фактическият състав на основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ
включва три елемента: липса на качества на работника или служителя, неефективно
изпълнение на работата и причинна връзка между тях. Липсата на конкретни качества
следва да се преценява с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия
договор, но е необходимо именно в резултат на тази липса на качества работникът или
служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно или частично своите трудови
задължения. Затова било необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи
конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества, които работникът
или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз
основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях
доказателства се извършва преценка правилно ли е прекратено трудовото правоотношение.
Заповедта, издадена на основание чл.328, ал.1, т. от КТ, следвало да бъде мотивирана, за да
може работникът или служителят да се защити адекватно пред съда. В настоящия случай
работодателят посочил в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, че
същото се прекратява поради „липса на качества, навици и умения у служителя, необходими
за изпълнение на ангажиментите по трудовото правоотношение с Работодателя", които
качества са подробно описани в Известие за прекратяване на трудовото правоотношение,
връчено на служителя на 08.12.2022г. В същото било описано в какво се състои липсата на
качества, навици и умения у ищцата, както и били дадени конкретни примери за грешки,
допускани от нея в резултат на липсата на определени качества.
Съдът приел, че заповедта се явява мотивирана, законосъобразна и доказана,
поради което предявените искове били неоснователни и недоказани.
Въззивният съд намира следното :
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно доклада по делото.
Същият е пълен и обстоятелствен. В обжалваното решение е обсъдил всички наведени
отстраните по делото доводи. Следва да се отбележи и че възражението, че „разпределената
доказателствена тежест е крайно недостатъчна“ е несъстоятелно. Отчетени били не повече
от 20-25% от посочените в исковата молба, в отговора й, и в писменото становище правно
релевантни факти, поради което били обсъдени бегло в мотивите на обжалваното решение.
Разпределението на доказателствената тежест не може да се измерва количествено. При
разпределение на доказателствената тежест съдът указва на всяка отстраните какви
обстоятелства и факти следва да докаже.
Извода на районния съд, че няма спор между страните, че „..допълнителното
споразумение е било сключено само и единствено, като вид услуга, която ответникът прави
на ищцата, а не заради нейните качества..." дори и да е неправилен не е обосновал приетото
от него относно неоснователността на предявените искове.
Безспорно е, че страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на
което ищцата изпълнявала длъжността „диспечер транспортни средства“ при ответника.
Със заповед №761/08.12.2022г., на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, с оглед липсата
на качества, навици и умения у служителя, необходими за изпълнение на ангажиментите й
по трудовото правоотношение, които качества били подробно описани в Известие за
прекратяване на трудово правоотношение, връчена на служителя на 08.12.2022г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и известието са връчени
на работника на 08.12.2022г. при отказ, в присъствието на двама свидетели. Неоснователно
3
е възражението, че заповедта и известието за прекратяване на трудовото правоотношение са
ненадлежно връчени на ищцата. Същата е отказала да подпише тези документи, като отказа
й е удостоверен от двама свидетели. Св.В., който е и свидетел на отказа заявява в
показанията си, че ищцата е отказала до подпише заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение, като не си спомня какви други документи е имало и се е подписал на
отказа, като не помни точно документа на който се е подписал, но е категоричен, че е
присъсвал на отказа на Ц. да подпише заповедта и се е подписал за това, а не както се
твърди в жалбата, че не помни и не знае какво е подписал.
По делото не е установено при ответника да съществува вътрешна система за
атестиране на служителите, поради което липсата на атестация на ищцата не може да се
м.вмени като нарушение във връзка с преценката на работодателя относно наличието или
липсата на качества на работника. Освен това атестационните оценки не могат да
удостоверят с обвързваща доказателствена сила как работника изпълнява трудовите си
задължения.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че в заповедта за уволнение
не са посочени изрично качествата, които липсват на ищцата за изпълнение на трудовите й
задължения, а заповедта препращала към Известие за прекратяване на трудово
правоотношение, което било недопустимо.
Задължително изискване е заповедта за уволнение по чл.328, ал.-1, т.5 КТ да бъде
мотивирана, но това може да бъде направено и в друг документ, към който препраща
заповедта и който е бил известен на работника или служителя към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение. Мотивирането може да стане било като всяко липсващо на
работника или служителя качество бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, било
като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа и/или да бъдат
посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. (Решение №202/19.06.2012г. по
гр.д.№804/2011г. на ІVг.о.).
Неоснователно е и възражението, че в длъжностната характеристика на длъжността
„диспечер транспортни средства“ липсвало изискване за притежаване на посочените
качества, отсъствието на които довело до извличане на основание за нейното уволнение.
Посочените конкретно 14 на брой нарушения не кореспондирали с изброените твърдени за
отсъстващи качества у служителката. Съдът не е отчел оплакването за липса на
доказателства за трайността на твърдяната от работодателя невъзможност за изпълнение на
работата. Съдът не бил отчел и драстичните, според жалбоподателя, разминавания в
свидетелските показания.
Напротив в т.3, т.5, т.6, т.7, т.8 от длъжностната характеристика, която е подписана
от ищцата е посочено, че същата полага грижи за качествената и без аварийна работа на
водачите на МПС, стриктно води отчетната документация по експлоатация на автомобилите,
издава пътни листи, при излизане на работа на автомобилите, както и всички необходими
документи, следи за спазване правилата по техническа безопасност, противопожарна охрана
и опазване на околната среда от водачите на МПС, приема сигнали от водачите на МПС за
забелязани нередности по автомобилите и взема мерки за тяхното своевременно
отстраняване.
В изготвеното известие за прекратяване на трудово правоотношение изрично са
посочени качества, които ищцата не притежава и по какъв начин същите влияят на
изпълнението на вменените й с длъжностната характеристика трудови задължения.
Действително липсата на качества у работника да изпълнява трудовите си
задължения следва да е трайна, а не да съставлява единични прояви. В настоящия случай
съдът приема, че от съставените и представени по делото писмени доказателства и от
показанията на разпитаните свидетели (в които противно на твърдяното от
жалбоподателката съдът не констатира разминавания) пропуските в работата на ищцата са
продължили през цялото време, в което същата е полагала труд при работодателя, т.е.
липсата на качества за заеманата длъжност е трайна. Следва да се отбележи и че от
представените доказателства е видно, че допусканите от ищцата пропуски и грешки в
работата са съществени и са довели до влошаване на отношения с партньори и налагане на
финансови санкции на дружеството и водачите на МПС.
По изложените по-горе съображения предявените искове са неоснователни и
правилно районният съд ги е отхвърлил.
Съдът намира, че неправилно първоинстанционния съд не е уважил възражението
4
на ищцата за прекомерност на заплатените от ответното дружество разноски. Съгласно чл.7,
ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Към момента на
сключване на договора за правна помощ между ответното дружество и процесуалния му
представител (2023г.) установената за страната минимална работна заплата е била 780лв.,
поради което съдът счита, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
прекомерно и следва да бъде редуцирано до 780лв. При определяне на това възнаграждение
съдът отчита фактическата и правна сложност на делото.
На жалбоподателката следва да се укаже, че като прекомерно може да бъде
намалено заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, но не и сторените деловодни
разноски.
Поради гореизложеното обжалваното решение в частта за разноските, които ищцата
е осъдена да заплати на ответника следва д а бъде отменено за горницата над 1225,50лв.
В останалата му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно отхвърлянето на подадената въззивна жалба и липсата на възражения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника, жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 1920лв.- разноски във
въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №101/31.05.2023г. по гр.д.№302/2023г. по описа на РС
Севлиево, в ЧАСТТА, в която М. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: град Г., бул.„А.“ * е
осъдена да заплати на „ЕДИ СТОБАРТ ЛОДЖИСТИК БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
с адрес на управление: град Севлиево, ул.„Велика и Георги Ченчеви“ №3, адвокатско
възнаграждение за горницата над 1225,50лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №101/31.05.2023г. по гр.д.№302/2023г. по описа на РС
Севлиево в останалата му част.
ОСЪЖДА М. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: град Г., бул.„А.“ * да заплати на
ЕДИ СТОБАРТ ЛОДЖИСТИК БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:
град Севлиево, ул.„Велика и Георги Ченчеви“ №3 сумата от 1920лв.(хиляда деветстотин и
двадесет лева)- разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението, на осн. чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5