Определение по дело №119/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 76
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Филип Филипов
Дело: 20205600600119
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

76

гр. Хасково, 10.03.2020 г.

 

         ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав в закрито съдебно заседание на десети март, през две хиляди и двадесета година, в  състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ

                                                             МАРИЯ ИВАНОВА – ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Филипов ВЧНД № 119 по описа на съда за 2020 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от Глава XXII, вр. чл. 249 ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Ш. – служебен защитник на Л.С.Г. - подсъдим по НОХД № 57/2020г. по описа на РС – Свиленград, против протоколно определение от 18.02.2020 г. постановено в проведеното на същата дата разпоредително заседание, с което при произнасяне на въпросите по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК, са оставени без уважение възраженията им и е приета липса на основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, както и такива за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия, от „задържане под стража“ в по-лека. В жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на определението по чл. 248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК, иска се отмяната му и връщане делото на прокурора, за отстраняване на допуснати в обвинителния акт съществени процесуални нарушения направили го според жалбоподателя, негоден да формулира обвинение, както и за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от „задържане под стража“, в по- лека. В тази насока се твърди, че от обстоятелствената част на обвинителния акт не ставало ясно коя законова норма нарушил подсъдимия, за да подпомага противозаконно чужденците да пребивават или преминават в страната ни. Сочи се, че приетите от прокурора норми по Закона за чужденците и Регламент ЕС/2018/1806, засягали влизането и транзитното преминаване на граждани на трети страни, с или без виза, през външна граница, но такива факти в обвинителния акт липсвали. Не било ясно и дали превозваните от подсъдимия лица обхванати от обвинението са чужди граждани, както и неяснота за специалната користна цел у подсъдимия и имотната облага.

В частта на жалбата по отношение на искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, се релевират обаче на практика съображения за наличието на предпоставките по чл.29 ал.2 от НПК за съдебния състав, като се сочи, че съдът подходил формално и представил подсъдимия за виновен в извършването на деянията по повдигнатото обвинение. Изразил личната си позиция приемайки, че „лишаването му от свобода“ по чл.5 от ЕКПЧОС продължило почти 9 месеца, но не било необосновано дълго и се налагало за пълната реализация на наказателната репресия и изпълнение на осъдителна присъда. Това според жалбоподателя сочело на предубеденост на съдебния състав и подсъдимият бил лишен от право на защита и справедлив процес.

Възражения против жалбата от РП – Свиленград не са постъпили.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното определение, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно намира, че не следва да се произнася по съществото на жалбата  поради следното :

В конкретния случай същият съдебен състав, който разгледал делото в разпоредителното заседание, се произнесъл преди това с протоколно определение от 17.02.2020г. по реда на чл.270 от НПК, по молба на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по- лека и я оставил без уважение. В мотивите на това определение, съдът мотивирайки реалната опасност от укриване на подсъдимия приел, че последният е многократно осъждан, наказанието по последната му присъда изтърпял на 19.05.2017г., а настоящите деяния са извършени на 19.05.2019г., което сочело на липсата на превъзпитание и на трайно изградени престъпни навици. Същите съображения са изложени и в проведеното на 18.02.2020г. разпоредително заседание, при произнасяне по въпроса за мярката, по чл.248 ал.1 т.6 от НПК.

По този начин приемайки в производството по чл.270 от НПК, че подсъдимият е „извършил“ деянията предмет на обвинението, съдът  излязъл извън необходимото досежно обоснованото предположение по смисъла на чл. 63 ал.1 от НПК и навлязъл в съществото на делото, като засегнал най – съществения въпрос – този за авторството и вината, който се решава с присъдата. Това обстоятелство е сочело вече на предубеденост у съдебният състав и е представлявало основание за отвод по смисъла на чл. 29 ал.2 от НПК, което е и пречка както за разглеждане на делото по същество, така и на разпоредителното заседание. Несъблюдаването на правилата по чл. 29 от НПК е винаги съществено процесуално нарушение на правото на защита, обосноваващо винаги при наличието му отмяната на съдебния акт, защото засяга правото на справедлив процес и на независим и безпристрастен съд. Безспорно е, че в чл.270 и чл.29 ал.1 от НПК няма изрична забрана, съдебният състав разглеждащ делото по същество да се произнася и по мярката за неотклонение, включително по въпроса за обоснованото предположение по смисъла на чл. 63 ал.1 от НПК, но за преценка липсата на предубеденост у състава е от съществено значение обемът, характерът и същността на взетото решение, като използването на неприемливи изрази издаващи тенденциозна нагласа за осъждането на подсъдимия са недопустими и наличието им, е винаги основание за отвод по чл.29 ал.2 от НПК.

Предвид изложеното и доколкото при провеждане на разпоредителното заседание пред първата инстанция, са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 вр. чл. 29 ал.2 от НПК, довели до разглеждане на делото от съдебен състав, за който са съществували съмнения за предубеденост и безпристрастност, е нарушено правото на защита на подсъдимия и допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция за пръв път и налага отмяна на определението и връщане делото за ново разглеждане от фазата на разпоредителното заседание, от друг състав на първоинстанционния съд, който с приоритет се произнесе по молбата на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение.

Водим от горното и на осн. чл.345 ал.3, вр .чл. 334 т.1 и чл. 348 ал.3 т.1 от НПК съдът ,

                                             О П Р Е Д Е Л И  :

 

          ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в проведеното разпоредителното заседание на 18.02.2020г. по НОХД № 57/2020 г. по описа на Районен съд - Свиленград, в което съдът се произнесъл по въпросите по чл. 248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Свиленград, от фаза разпоредително заседание.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                        

        Председател:                           Членове:1.                      2.