Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 271
гр. Враца, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, VI –ти състав,
в публично заседание на 24.07.2023 г. /двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с
участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело №413 по описа на АдмС- Враца
за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 АПК
и чл.111 ЗИНЗС.
Образувано по жалба на *
В.Б.Р.,***
против ЗАПОВЕД № Л-2189/12.07.2023 г. на Началника на Затвора
- ***, с която е наказан на основание чл.104, ал.1 вр. чл.102, ал. 2 вр. чл.101,
т.7 от ЗИНЗС с ***.
С жалбата се иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна, за което
се излагат съображения.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от * Б.Р.. Излага подробни съображения
за незаконосъобразност на заповедта и прави искане на нейната отмяна.
Ответникът по оспорването–Началник
на Затвора-*** в с.з., чрез процесуалния представител * С.М., поддържа
становище изх. № 8367/18.07.2023г. Излага съображения за законосъобразност на
оспорения акт, като се посочва че
нарушението е установено от приложената докладна записка на
22.05.2023г., като жалбоподателя не е изпълнил разпореждане на длъжностно лице,
изготвен е протокол по чл.105 ЗИНЗС и медицинска справка. Моли за решение, с което да се потвърди
заповедта, като законосъобразна, алтернативно да се прецени приложението на
чл.110,ал.5,т.3 от ЗИНЗС.
Представителят на Окръжна прокуратура-Враца, прокурор Н.Лалов дава
заключение за решение, с което да се потвърди
атакуваната заповед. Л/св. е отказал да изпълни законово разпореждане на
постовия служител, като е наказан на 27.03.2023г. с наказание ***.
Съдът, след преценка представените
по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед рег. №
Л-2189/12.07.2023 г. на Началника на Затвора – *** на основание чл.104, ал.1 вр. чл.102, ал.2 вр.
чл.101, т.7 от ЗИНЗС на жалбоподателя * В.Б.Р. е наложено дисциплинарно
наказание ***.
В обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно – наказващият орган е
приел за установени следните факти и обстоятелства:
На 22.05.2023 г. в 18.20 часа л/св. В.Р.
е
отказал да изпълни разпореждането на постовия служител, свързано с изпълнение
на заповед № Л-938/27.03.2023г. за наложено дисциплинарно наказание ***, а
именно да почисти коридора на етажа. В
заповедта органа се е позовал на докладна записка № 4648/23.05.2023г. по описа
на Затвора-***. Прието е, че с това деяние * В.Р. е нарушил разпоредбата на чл.96, т.4 от ЗИНЗС, което
се явява дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.1 вр. ал. 2,т. 2 от ЗИНЗС.
Посочено е, че л/св. е бил наказван съгласно ЗИНЗС със заповед №
Л-3104/19.10.2022г.- чл.101,т1 от ЗИНЗС, заповед № Л-938/27.03.2023г.- чл.101,т.2
от ЗИНЗС, заповед № Л-1527/18.05.2023г.-чл.101,т.4 от ЗИНЗС, заповед №
Л-1562/19.05.2023г. - чл.101,т.5 от ЗИНЗС, заповед №Л-1758/05.06.2023г. - чл.101,т.7
от ЗИНЗС и заповед № Л-1759/05.06.2023г. - чл.101,т.7 ЗИНЗС. Посочените заповеди № Л-1758/05.06.23г. и
заповед № Л-1759/05.06.2023г. са обжалвани пред АдмС-Враца и отменени с
решения от 19.06.2023г. по адм.дело №341 и №349/2023г. на АдмС-Враца, като
срещу решенията са подадени касационни жалби на 27.06.2023г.
С Докладна записка рег.№
4648/23.05.2023г. от ** И.Г.П. е установено, че на 22.05.2023г. в 18.20 часа
на * В.Р. е разпоредено заедно с др. л/св. да излязат да
чистят коридора, във вр. със заповед №Л-938/27.03.2023г., с която е наказан,
като същия е отказал да изпълни разпореждането. Снето е обяснение от Р. на дата
22.05.2023г., приложено към докладната. Въз основа на докладната записка на 12.06.2023г. е изготвено предложение от *****
М.Ц., рег.№ 6334/15.06.2023г., с което е предложено на * В.Б.Р. да бъде
наложено на основание чл.101,т.7 от ЗИНЗС наказание ***.
Видно от протокол за изслушване на основание чл.105,ал.1 ЗИНЗС
№9716/22.06.2023г. на 15.06.2023г. * В.Р. е бил изслушан, като е потвърдил
данните от снетото му обяснение от 22.05.2023г.
Приложени са към административната преписка
заповеди на началника на Затвора – ***, с които жалбоподателя е наказван и
посочени в оспорената заповед, а именно: Заповед № 3104/19.10.2022 г. за
налагане на наказание ***; Заповед № 938/27.03.2023г. за налагане на наказание ***;
Заповед № 1527/18.05.2023 г. за налагане на наказание ***; Заповед
№1562/19.05.2023 г. за налагане на наказание ***; Заповед № 1758/05.06.2023 г.
за налагане на наказание ***, отменена с
решение по адм. д. № 341/2023 г. на Адм.С – Враца, срещу което е подадена
касационна жалба и Заповед № 1759/05.06.2023 г. за налагане на наказание ***,
отменена с решение по адм. д. № 349/2023 г. на Адм.С – Враца, срещу което е
подадена касационна жалба;
От
заповед № Л-938/27.03.2023г. на Началника на Затвора-*** е видно, че * В.Р. е
наказан с ***. От Медицинска справка за
настаняване в наказателна килия, изготвена от доктора на МЦ при затвора на
16.06.2023г. е видно, че жалбоподателя може да бъде настанен в наказателна
килия.
На настоящият състав е служебно известно, че
в АдмС – Враца по жалби на настоящият жалбоподател са образувани и адм.дело №
418/2023 г., предмет на което е Заповед № Л-2208/13.07.2023 г. на Началник
Затвора ***, с която на В.Б.Р. е
наложено наказание *** за неизпълнено на 04.06.2023 г. разпореждане за
изпълнение на Заповед № 938/27.03.2023 г. за налагане на наказание*** и адм.
дело № 420/2023 г., предмет на което е
Заповед № Л-2213/13.07.2023 г. на Началник Затвора ***, с която на В.Б.Р. е
наложено наказание *** за неизпълнено на 24.06.2023 г. разпореждане за
изпълнение на Заповед № 938/27.03.2023 г. за налагане на наказание ***.
Във
връзка с указаната от съда доказателствена тежест с определение от 20.07.2023
г., от страна на ответника е депозирано писмо изх. № 8543/20.07.2023 г. и
вх.№2375/20.07.2023г., съгласно което в Затвора – *** няма утвърдени вътрешни
правила, регламентиращи реда и начина на изпълнение на дисциплинарното
наказание ***.
Представени са в с.з. от страна на ответника два броя писма
на ОП-Враца и ГДИН, които касаят изчисляване на срок по изпълнение на наказание
на друг лишен от свобода. Същите съдът намира за неотносими към предмета на
спора и като такива не следва да ги обсъжда.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване
акт, от процесуално легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 111, ал.1 от ЗИНЗС.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В случая оспорената заповед е издадена от
компетентен орган-началника на Затвора-***, съобразно нормата на чл.104, ал.1 от ЗИНЗС и в предвидената от закона писмена форма. Спазена
е процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по чл.105,ал.1 ЗИНЗС,
видно от данните по преписката.
Съдът намира, че заповедта е
издадена в противоречие с материалния закон.
Съобразно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно
нарушение е деяние /действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от
свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или
представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени
от свобода. А като дисциплинарно нарушение е регламентирано неизпълнение или
лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни
лица/ чл.100, ал. 2, т. 2 ЗИНЗС/.
В
случая квалифицираното нарушение, извършено от жалбоподателя попада в
изключението по чл. 102, ал. 2, предл. 2-ро от ЗИНЗС, т. е. има изискване наказанието по чл.101, т.7 от ЗИНЗС да се налага при наличие на системни
нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
Видно
от съдържанието на заповедта в същата такива не са посочени, като според трайната
съдебна практика на ВАС, простото изброяване на няколко заповеди за налагане на наказание не могат да
бъдат разглеждани като конкретни мотиви, които обосновават налагане на
наказание чл.101, т. 7 от ЗИНЗС,
извършено в условията на системност. В
случая органа не е изложил мотиви защо приема, че нарушението е извършено при
условията на системност. В правната теория се приема, че системност означава
три или повече пъти да е извършено едно и също нарушение и между тях да има
устойчивост и трайност. Въпреки това не
може да се приеме, че нарушението е извършено в условията на системност, тъй
като по отношение на жалбоподателя във
вр. с неизпълнение на Заповед № Л-938/27.03.2023г. са наложени няколко
дисциплинарни наказания, което е видно от приложените заповед № Л-1527/18.05.2023г.,
заповед № Л-1564/19.05.2023г., заповед № Л-1758/05.06.2023г. и заповед №
Л-1759/05.06.2023г., като във вр. с неизпълнение на тази заповед на жалбоподателя със заповед №Л-2208/13.07.2023г. и заповед №
Л-2213/13.07.2023г. е наложено също дисциплинарно наказание по чл.107,т.1 от ЗИНЗС ***, които са предмет на адм.дело № 418 и 420 по описа за 2023г. на
АдмС-Враца. Тоест от данните по преписката се установява, че по отношение на неизпълнение на заповед № Л-938/27.03.2023г. на началника на Затвора-*** във вр. с която е
издадена и оспорената заповед са издавани разпореждания на различни дати от
длъжностни лица, които не са изпълнявани
и са наложени няколко
дисциплинарни наказания, сред които пет са по чл.101,т.7 от ЗИНЗС. Обстоятелството, че във
вр. с изпълнението на заповед № Л-938/27.03.2023г. жалбоподателя е отказал да
изпълни разпореждането на съответното длъжностно лице на различни дати, не
обуславя извод, че същия следва да бъде
наказван многократно с издаване на заповеди за налагане на дисциплинарно
наказание по ЗИНЗС по отношение на всяка една от датите на които е отказал да
изпълни разпореждането, още повече и да
му бъдат наложени няколко дисциплинарни наказания по чл.101,т.7 от ЗИНЗС. Системността
на нарушението се изразява в това да е извършено от страна на жалбоподателя няколко пъти
нарушението с отделни дейния, а не да е наказан три и повече пъти за едно и също нещо
с отделни заповеди. От представените по делото доказателства не се установява
жалбоподателят да е извършил три или повече нарушения от същия вид, за които да
не е бил наказан във вр. с изпълнението на заповед № Л-938/27.03.2023г. на
Началника на Затвора-***. Напротив точно
обратното наказан е многократно с дисциплинарни наказания по ЗИНЗС, вкл. и по
чл.101,т.7 от ЗИНЗС.
На
следващо място съдът намира, че
заповедта е издадена и в нарушение на чл.105,ал.2 от ЗИНЗС, съгласно който за
едно нарушение лишеният от свобода може да бъде наказван само веднъж. Видно от
данните по преписката във вр. с неизпълнение на заповед № Л-938/27.03.2023г. на Началника на Затвора-***,
са издадени няколко заповеди за налагане на дисц.наказание по ЗИНЗС, като
13.07.2023г. във вр. с неизпълнение на същата тази заповед са издадени и
няколко заповеди, с които по отношение
на жалбоподателя са наложени отделни наказания ***, които са предмет на други дела
образувани в съда и посочени по горе. Тоест недопустимо е за едно и също
нарушение, а именно неизпълнение на разпореждане във вр. със заповед №
Л-938/27.03.2023г., макар и извършено на различни дати жалбоподателя да бъде
наказван по отношение на всяка една дата с различни дисциплинарни наказания по
ЗИНЗС. Касае се за едно нарушение, а именно неизпълнение на горепосочената заповед, като извършването на същото на
различни дати не води до извод за налагане на отделно дисц.наказание по ЗИНЗС и още повече за
налагане на няколко наказания по чл.101,т.7 от ЗИНЗС.
Отделно
от това следва да се посочи, че със заповедта
от 27.03.2023г., с която жалбоподателя е наказан с дисц.наказание *** същото е за срок от 5 дни. Видно от данните по
делото за неизпълнение на разпореждане издадено във връзка с изпълнението на тази
заповед същия е наказан повече от 5 пъти с отделни заповеди на началника на
Затвора-***, което надвишава и срока по заповедта, която подлежи на изпълнение и по
която е налице отказ от страна на жалбоподателя.
Липсват
и мотиви в заповедта относно преценката на органа за срока на наложеното наказание–14 денонощия.
Съгласно чл.101,т.7 от ЗИНЗС за
дисциплинарното наказание ***. В случая на жалбоподателя е наложен максималния
срок, като органа не посочва защо приема, че на същия следва да бъде наложено
наказание в максималния размер, органа формално е подходил при определяне на
наказанието в максимален размер.
Също
така следва да се посочи, че след като от страна на ответника не е установен
ред за изпълнение на наказанията, в това число график и отговорни лица, то не
може да се удостовери по надлежния ред и че привеждането на изпълнението на
наказанието е предприето от компетентен
орган, по надлежния ред. Видно от заповедта изпълнението й е възложено на ДГН.
С
оглед на изложеното съдът намира, че дисциплинарното наказание е наложено
незаконосъобразно, без да са били налице материално-правните предпоставки за
това. Обжалваната заповед е незаконосъобразна, което налага отмяната й. Възраженията
на ответника за законосъобразност на заповедта са неоснователни и не се
подкрепят от доказателствата по делото.
Водим
от горното и на основание чл.111, ал.5 и ал.6,т.2 от ЗИНЗС, Административен съд
- Враца
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед рег. № Л-2189/12.07.2023 г. на Началника на
Затвора - ***, с която * В. Б.Р. е наказан на основание чл.104, ал.1 вр.
чл.102, ал. 2 вр. чл.101, т.7 от ЗИНЗС с ***.
Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен Съд Враца в 14
дневен срок, считано от днес – съгласно чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС.
АДМ.СЪДИЯ: